II.

Нервна система и сетивни органи

Тема 28: Метаталамус, епиталамус. Трето стомахче.
Метаталамусът, metathalamus, се представя от двете коленчати тела, corpus geniculatum
mediale и corpus geniculatum laterale. От морфологична и функционална гледна точка, метаталамусът
представлява каудално изместена част на таламуса. Двете коленчати тела се разполагат на задната
му страна, подавайки се под pulvinar thalami.

• Corpus geniculatum mediale е добре отграничено, изпъкващо образувание с бял цвят. В него
се намира ядро, nucleus corporis geniculati medialis.
- Различават се: дорзална, pars dorsalis, образувана от малки неврони и в състава на задната
група ядра на таламуса, и вентрална част, pars ventralis - съставена от средноголеми и големи
неврони.
- Подкоров център на слуха: До ядрото му достигат аферентни влакна от пътя на слуха -
lemniscus lateralis и от colliculus caudalis чрез brachium coliculi caudalis. От ядрото започват
еферентни влакна като лъчение, radiatio acustica, която през долното таламусно краче достига
до първичния коров център на слуха в gyrus temporalis superior (поле 41 по Бродман)
следователно corpus geniculatum mediale е релейна структура по пътя на слуха, вмъкната
между влакната на brachium colliculi caudalis и на radiatio acustica.
• Corpus geniculatum laterale е по-голямо и по-разлато от медиалното. То не е релефно, защото
е втикнато в долната повърхност на pulvinar thalami.
- Отвън е покрито от бяло мозъчно вещество, stratum zonale.
- Свързано е с colliculus rostralis чрез снопче, brachium colliculi rostralis.
- До него достига зрителният път, tractus opticus, който го покрива и образува stratum zonale.
Чрез tractus opticus достигат директни влакна от ретината.
- В него се намира сиво ядро, nucleus corporis geniculati lateralis, на което се различават две
части: pars dorsalis и pars ventralis. Ядрото при човека има куполообразна (камбановидна)
форма и е съставено от 6 клетъчни слоя. Широката вентрална част на куполообразното ядро
е леко хлътнала и се нарича хилус, hillum, през който навлизат влакната на tractus opticus.
Броят на нервните клетки в ядрото са около 1 милион, колкото са влакната на tractus opticus,
но едно влакно, навлизайки в ядрото, се разклонява и контактува с 5-6 неврона в един слой.
Съществуват интраламинирани и интерламинирани връзки между невроните.
- Подкоров център на зрението: От него започват еферентни влакна, които като лъчение, radiatio
optica на Грациолет, през задното краче на таламуса, достигат до окципиталната кора около
sulcus calcarinus (поле 17 по Бродман), където е първичният коров център на зрението.
Следователно латералното коленчато тяло е релейна структура в зрителните пътища,
вмъкната между влакната на tractus opticus и на radiatio optica.
Структурите на епиталамуса, epithalamus, се разполагат по дорзалната повърхност на
междинния мозък. Филогенетично е старо образувание. Функционално принадлежи към лимбичната
система. Епиталамусът включва следните образувания: stria medullaris thalami, trigonum habenulae,
commissura habenularum, commissura posterior, corpus pineale.

• Stria medullaris thalami

- Снопче от нервни влакна, което се формира при ростралния полюс на таламуса - tuberculum
anterius thalami.
- От мястото на образуването си се насочва назад, като върви по ръба между горната и
медиалната повърхност на таламуса и назад завършва с триъгълно разширение, trigonum
habenulae.
- Включва влакна, изхождащи от септалните ядра, хипоталамус, обонятелна кора, форникса,
stria terminalis - по-голямата част от влакната завършват в ядрата на trigonum habenulae, но
част от тях преминават в ядрата на срещуположния триъгълник, като се кръстосват в
срединната равнина и формират commissura habenularum, за която се прикрепва corpus
pineale.
• Trigonum habenulae
 - Малко, леко вдлъбнато поле, в което завършва stria medullaris thalami.
- В него се разполагат две ядра: nucleus habenulae medialis и nucleus habenulae lateralis -
получават аферентни влакна от stria medullaris thalami; от тях започват еферентни влакна,
които като fasciculus retroflexus на Майнерт, достигат до nucleus interpeduncularis в тегментума
на средния мозък.
• Commissura posterior
- Разположена вентрално спрямо commissura habenularum.
- Свързва двустранно ядрата на Кахал, Даркшевич, интерстициалните ядра на задната
комисура.
- Влакната й се миелинизират рано.
Третото стомахче се намира във вътрешността на междинния мозък. Произхожда от кухината
на прозенцефалното мехурче. Представлява вертикално разположена цепка в сагиталната равнина.
Стомахчето комуникира встрани със съответното латерално стомахче чрез foramen interventriculare
(на Monro) и с четвъртия вентрикул - чрез aqueductus cerebri. На третия вентрикул се различават: две
латерални, една предна и една задна стена, покрив и дъно.

• Латералната стена
- Широка и се образува от медиалната повърхност на таламуса дорзално и на хипоталамуса -
вентрално.
- Границата между таламичната и хипоталамичната част е sulcus hypothalamus (на Monro), който
се простира от foramen interventriculare до устието на aqueductus cerebri.
• Предната стена
- Тясна и сравнително дълга бяла пластинка, lamina terminalis, която е вентрално продължение
на rostrum corporis callosi. Вентрално се прикрепва за chiasma opticum и между тях се образува
плитко джобче, recessus opticus.
- В образуване на предната стена участват още колонките на свода, columnae fornicis, и пред
тях напречно разположено бяло снопче, наречено commissura anterior.
- Между елементите на предната стена се загражда триъгълно джобче, recessus triangularis.
- Между columna fornicis и латералната стена се оформя foramen interventriculare.
• Задната стена
- Тясна и къса
- Съставена от две комисури, разположени една под друга - commissura habenularum и под нея
- commissura posterior.
- Има 3 хлътвания: 1) най-долу под задната комисура е устието на водопровод; над него е
второто хлътване - 2) recessus pinealis, което се образува от кухата дръжка на епифизата, с
която се залавя за комисурата на юздичката; 3) третото, най-високо разположено джобче, е
recessus suprapinealis и се образува между горната на жлезата и покрива на стомахчето.
• Дъното
- Образува се от частите на хипоталамуса: infundibulum, tuber cinereum, chiasma opticum, corpora
mamillaria.
- То е неравно, като в стеснената част на infudibulum се образува recessus infundibuli. Това е най-
дълбоката част на стомахчето.
• Покривът на III вентрикул е неговата съсъдеста ципа, tela choroidea:
- Тя представлява епендимна пластинка, изопната между двете striae medullares thalami.
- Върху нея се разстила меката мозъчна обвивка, която се вмъква тук през fissura
telodiencephalica.
- От долната страна на съсъдестата ципа провисва plexus choroideus като два парасагитални
гирлянда, които напред проникват през интервентрикуларните отвори в страничните
стомахчета.
- Кухината на III вентрикул се прекосява напречно от adhaesio interthalamica.