ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНИ НЕРВИ

По-голямата част от черепномозъчните нерви (nervi craniales) по съставящите ги влакна

не се различават съществено от гръбначномозъчните. Значително по-различни са
първите два чифта от черепномозъчните нерви, които по своя характер и произход
представляват израстъци на мозъка. По характера на съставящите ги влакна
черепномозъчните нерви могат да се разделят на сетивни, моторни и смесени.
Характерна за сетивните нерви е наличността на нервен възел, от клетките на който
излизат централни и периферни израстъци. Централните израстъци влизат в главния
мозък и завършват в сетивните крайни ядра, а периферните в състава на съответния
нерв и отиват в инервирания орган. Двигателните нерви започват от моторните ядра на
главния мозък и инервират скелетни мускули. Смесените нерви съдържат сетивни и
двигателни влакна. Вегетативните влакна може да вървят както със сетивните, с
моторните, така и със смесените нерви.

По своята функция черепномозъчните нерви могат да бъдат групирани по следния

начин: I и II са сетивни нерви (обонятелен и зрителен), развили се във връзка с предния
мозък; III, IV, VI и XII съответстват на предните рога на гръбначния мозък и са
двигателни нерви; V, VII,,VIII, IX и X съответстват на задните рога на гръбначния
мозък. Независимо от това VII чифт е моторен нерв, a V, IX и X са смесени нерви; VIII
нерв е специфично сетивен нерв.
 Най-често черепномозъчните нерви се
описват по реда на номерата от I до XII. Придържайки се към историческия принцип,
ние ще ги разгледаме в обратен ред.

Подезичният нерв (n. hypoglossus, XII нерв) представлява сбор от предните коренчета
на 34 гръбначномозъчни нерва, които у някои животни съществуват самостоятелно и
инервират подезичната мускулатура (фиг. 349). Влакната му започват от моторно ядро,
разположено под подезичния триъгълник на ромбовидната ямка. На основата на мозъка
те излизат в браздата между пирамидата и маслината. Нервът излиза от черепната
кухина през едноименен канал, разположен в латералната част на тилната кост. След
това минава покрай латералната повърхност на вътрешната сънна артерия, завива
дъговидно и отива в езика, като инервира мускулите му. При завиването отделя едно
низходящо клонче, което с клончета от шийното сплетение инервира каудалните
подезични мускули.

Добавъчният нерв (n. accessorius, XI нерв) се образува от две коренчета. Едното взема
началото си от коренчевите клетки в предните рога на горната шийна част на
гръбначния мозък, а второто от долната част на продълговатия мозък. След
обединяването на двете коренчета нервът навлиза през големия тилен отвор в
черепната кухина и я напуска през яремния отвор. Непосредствено след излизането от
черепната кухина той се разделя на два клона единият се прибавя към блуждаещия
нерв, а вторият инервира гръдно-ключично-сисовидния и трапецовидния мускул.

Блуждаещият нерв (n. vagus, X нерв) е най-дългият от черепно-мозъчните нерви (фиг.

350). Съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна, които водят началото си
от съответните ядра в продълговатия мозък. Той напуска черепната кухина през
яремния отвор. В самия отвор и под него нервът образува два ганглия, от които
изхождат клончета за свързване с придружаващите то нерви (XI и IX). Надолу по шията
той върви между общата сънна артерия и яремната вена и през горния отвор на гръдния
кош, минавайки пред подключичната артерия, влиза в гръдната кухина. В последната
блуждаещият нерв върви заедно с хранопровода и заедно с него навлиза в коремната
кухина. Тук крайните му клончета заедно със симпатиковите влакна образуват нервни
сплитове. По своето протежение блуждаещият нерв отделя множество клончета, които
инервират някои вътрешни органи гръкляна (чрез горния и долния гръклянен нерв),
трахеята, бронхите и белите дробове, хранопровода, сърцето, стомаха и червата до
сигмовидната част. За сърцето той отделя забавящия сърдечната дейност клон.
 Езично-гълтачният нерв (n.
glossopharyngeus, IX нерв) е смесен нерв, в който

сетивните влакна преобладават над останалите. Двигателните и сетивните му ядра се

намират в продълговатия мозък. Той излиза със своите коренчета зад оливата и заедно
с блуждаещия нерв напуска черепната кухина през яремния отвор. Подобно на
блуждаещия нерв сетивните му влакна образуват два ганглия. В шийната област нервът
върви между яремната вена и вътрешната сънна артерия, завива към езика и завършва в
задната му трета и лигавицата на гълтача.

Слухово-равновесният нерв (n. statoacusticus, VIII нерв) е съставен от две части слухова
и равновесна. Той е специфично сетивен нерв. Влакната на слуховата част или
слуховият нерв изхождат от нервните възли, разположени в охлюва на вътрешното ухо,
а тези на равновесния От намиращия се в дъното на вътрешния слухов проход нервен
възел. Периферните израстъци на ганглиевите клетки на слуховия нерв завършват в
Кортиевия орган, а на равновесния в преддверието и полуокръжните канали на
вътрешното ухо. Централните израстъци, които образуват нерва, проникват в моста и
завършват в сетивните ядра.

Лицевият нерв (n. facialis, VII нерв) е моторен нерв (фиг. 351). В неговия състав влизат
и парасимпатикови влакна, които принадлежат към т. нар. междинен нерв. Ядрото на
лицевия нерв се намира в моста. По основата на мозъка той излиза между моста и
продълговатия мозък, след което през вътрешния слухов проход навлиза заедно със
слухово-равновесния нерв в пирамидата на слепоочната кост. По тесен канал канал на
лицевия нерв, минава през пирамидата и излиза по основата на черепа. Веднага след
това навлиза в околоушната жлеза и се разделя на своите крайни клончета, които
инервират мимическите мускули и задното коремче на двукоремчестия мускул. По
протежение на канала се отделят присъединените към него парасимпатикови влакна.
Една част от тях се отделят още в началото на канала и след доста сложен път достигат
до слъзната жлеза. Останалата част от парасимпатиковите влакна се отделят, преди
нервът да напусне канала зад тъпанчевата- кухина, под названието тъпанчева струна.
След това минават през кухината на средното ухо и присъединени към езичния нерв,
достигат до езика и слюнчените жлези с изключение на околоушната жлеза.

Отводящи
ят нерв (n. abducens, VI нерв) е чисто двигателен нерв, който изхожда от моторно ядро,
намиращо се в моста. По основата на мозъка той излиза между моста и пирамидата на
продълговатия мозък и през очно-черепната цепнатина навлиза в очницата. Тук той
инервира външния прав очен мускул.

Троичният нерв (n. trigeminus, V нерв) е най-дебелият от черепно-мозъчните

нерви (фиг. 352). Той е смесен нерв и се състои от две

части голяма, съставена от

сетивни влакна, и малка от двигателни влакна. Влакната на сетивната част завършват
на сетивните ядра, разположени в моста, а на двигателната част започват от две
моторни ядра: едното е разположено в моста, а другото в средния мозък. По основата
на мозъка стволът на тройчния нерв се появява на границата между моста и мостовото
малкомозъчно краче.

Влизащите в моста сетивни влакна представляват централните израстъци на

ганглиевите клетки, които изграждат голям полулунен възел (ganglion semilunare
Gasseri). Последният е разположен в едноименна ямка на горната повърхност на
пирамидата, непосредствено до върха й. Към възела прилягат влакната на двигателната
част, без да имат органична връзка с него. От възела на троичния нерв изхождат три
големи клона очният нерв, горночелюстният нерв и долночелюстният нерв. Първите
два клона са чисто сетивни нерви, влакната на които са периферните израстъци на
ганглийните клетки. Третият клон се състои от сетивни и моторни влакна.

Очният нерв(n. ophtalmicus) навлиза в очницата през горната очнична цепка на черепа,
отделя клончета за очната ябълка и слъзната жлеза и с продължението си излиза от
очницата, като инервира кожата в областта на челото.

Горночелюстният нерв (n. maxillaris) излиза от черепната кухина през кръглия отвор на
голямото крило на клиновидната кост, след което минава в браздата и канала по пода
на очницата и излиза на лицето през подочния отвор. Тук той се разпада на множество
клончета, които инервират кожата под окото и страничната повърхност на носа. По
своето протежение горночелюстният нерв отделя клончета за небцето, венците и зъбите
на горната челюст.
Долночелюстният нерв (n. mandibularis) напуска черепната кухина през овалния отвор
на голямото крило на клиновидната кост. След излизането му от черепа той се разделя
на множество клонове, които по своята функция могат да се групират в две групи:
сетивни и двигателни. Двигателните клончета инервират всички дъвкателни мускули и
част от горните подезични мускули. Сетивните клончета инервират кожата и
лигавицата на бузите, кожата в слепоочната област, зъбите и венците на долната
челюст и част от кожата, която я покрива. От сетивните клонове по-големи са езичният
нерв и долночелюстно-алвеоларният нерв. Първият инервира част от лигавицата на
езика и с влизащите в него чрез тъпанчевата струна парасимпатикови влакна
слюнчените жлези с изключение на околоушната.

Със своите три клона троичният нерв инервира голяма част от кожата на лицето,
лигавицата на носната и устната кухина, зъбите и дъвкателните мускули. По

хода на неговите клонове се намират няколко вегетативни нервни възела (ресничестият,

крило-небцовият, подушният, подчелюстният), клончетата от които се включват в
самите клонове и инервират гладките мускули на окото, слъзната жлеза и слюнчените
жлези.

Скрипецовидният нерв (n. trochlearis, IV нерв) е най-тънкият и единственият от

черепномозъчните нерви, излизащ по задната страна на мозъка. Ядрото му се разполага
в сивото вещество на средния мозък, под долните хълмчета. След като излезе от
мозъка, той завива около мозъчните крачета и през горната очнична цепка на черепа
навлиза в очницата. Той инервира горния кос очен мускул.

Очедвигателният нерв (n. oculomotorius, III нерв) е двигателен нерв. В състава му

обаче влизат и парасимпатикови влакна, които инервират стегача на зеницата и
ресничестия мускул. Ядрото му се намира в сивото вещество на средния мозък, под
предните хълмчета. На мозъчната основа той се появява по вътрешната страна на
мозъчните крачета, непосредствено пред моста. През горната очнична цепка на черепа
очедвигателният нерв навлиза в очницата и инервира всички мускули на очната ябълка
с изключение на горния кос и страничния прав очничен мускул.

Зрителният нерв (n. opticus, II нерв) се образува от невритите на многополюсните

нервни клетки на ретината. Той е чисто сетивен нерв и представлява периферната част
на зрителния анализатор. Влакната на зрителния нерв излизат през задния полюс на
очната ябълка и обособени в нервно снопче, навлизат в черепната кухина през канала
на зрителния сноп. Над турското седло двата очни снопа образуват кръстовището на
зрителния нерв. В него се кръстосват и отиват на противоположната страна само една
част от нервните влакна влакната, идващи от вътрешната страна на ретината, а другата
част отиват към същата страна. След кръстовището нервните влакна образуват
зрителния път, който заобикаля мозъчните крачета и достига до задно-долната част на
зрителния хълм. Влакната му завършват в страничното коленчато тяло, надебелението
на зрителния хълм и предните хълмчета на четирихълмието, откъдето започват
влакната на третия неврон. Последните завършват в коровия зрителен център областта
на птичата бразда.

Обонятелният нерв (n. olfactorius, I нерв) се образува от централните израстъци на

обонятелните нервни клетки, които се обединяват в клончета, наречени обонятелни
връвчици. От обонятелната област в носната кухина обонятелните връвчици
преминават през дупчиците на решетъчната кост и навлизат в черепната кухина. Тук те
завършват в обонятелната луковица, от която започва вторият неврон на обонятелния
анализатор. Обонятелният нерв е специфично сетивен нерв.