НЕВРОАНАТОМИЯ

КРАНИАЛНИ НЕРВИ
Автор: Иван Иванов
Типове влакна в състава на ЧМН
Тип влакна Абревиатура Основна функция ЧМН, съдържащи
съответния тип влакна
General somatic afferent GSA Допир, болка, V, VII, IX, X
температура
General visceral afferent GVA Сетивност от вътрешни IX, X
органи
Special afferent SA Мирис, вкус, зрение, слух I, II, VII, VIII, IX, X
и равновесие
General somatic efferent GSE Моторна инервация на III, IV, VI, XI, XII
скелетна мускулатура

General visceral efferent GVE Моторна инервация на III, VII, IX, X

гладка мускулатура,
сърдечен мускул и жлези

Brachial motor BE Моторна инервация на V, VII, IX, X

скелетни мускули,
произлизащи
ембрионално от
фарингеалните дъги
 Краниални нерви - ход

• N. oculomotorius (III): nucleus n. oculomotorii (моторно ядро в среден мозък),

ядро на Edinger-Westphal (парасимпатиково ядро в среден мозък)  нервът
преминава под а. Cerebri posterior и над a. Cerebellaris superior  през sinus
cavernosus  през fissura orbitalis superior  дава два клона (горен и долен)
 парасимпатиковите влакна се придвижват по долния клон на моторните
влакна, достигат ganglion cilliare, след това постганглионарните влакна
достигат m. cilliaris и m. sphincter pupillae; моторните влакна от горния клон
инервират m. levator palpebrae superior, m. rectus superior; моторните влакна
от долния клон инервират m. rectus inferior, m. rectus medialis
• N. trochlearis (IV): nucleus n. trochlearis (моторно ядро в среден мозък) 
влакната на двата нерва излизат отзад и се кръстосват  напускат средния
мозък  минават под a. cerebri posterior и над а. Cerebellaris superior  през
sinus cavernosus  навън през fissura orbitalis superior  инервира m. obliquus
superior
• N. trigeminus (V): nucleus spinalis n. Trigemini в продълговат мозък (болка, температура),
nucleus principalis n. trigemini в мост (допир), nucleus mesencephalicus в среден мозък
(проприорецепция)  ganglion trigeminale  V1 – n. ophthalmicus; V2 – n. maxilaris; V3 – n.
mandibularis  V1, V2 – минават през sinus cavernosus; V3 – минава през foramen ovale 
V1 напуска sinus cavernosus през fissura orbitalis superior; V2 напуска sinus cavernosus и
излиза през foramen rotundum  V1 – n. lacrimalis, n. frontalis (разделя се на n.
supratrochlearis и n. supraorbitalis) и n. nasociliaris (разделя се на n. ethmoidalis anterior et
posterior, n. infratrochlearis); V2 – достига до fossa pterygopalatine и дава n. alveolaris
superior posterior, n. infraorbitalis (минава през fissura orbitalis inferior, дава n. alveolaris
superior medius, n. alveolaris superior anterior), n. zygomaticus (отново преминава през
fissura orbitalis inferior); V3 – сетивни влакна от 3те сетивни ядра на тригеминус
(образуват се n. alveolaris inferior, n. lingualis, n. auriculotemporalis), както и моторни
влакна преминават през foramen ovale
• N. abducens (VI): nucleus n. abducentis (моторно ядро в мост)  нервът се насочва напред
и надолу и напуска ЦНС между моста и продълговатия мозък  преминава между aa.
pontinae и a. cerebellaris anterior inferior  задна черепна яма  clivus (склонът на
клиновидната и тилната кост)  pars petrosa ossis temporalis  там навлиза в канал,
заедно с sinus petrosus  sinus cavernosus  fissura orbitalis superior  очница, за да
инервира m. rectus lateralis
• N. facialis (VII):
1. nucleus motorius n. facialis (моторно ядро в мост)  BE влакна (моторни влакна към лицевата
мускулатура) излизат между мост и продълговат мозък  минават през meatus acusticus internus 
през foramen stylomastoideum  дават r. temporalis, r. zygomaticus, r. buccalis, r. marginalis
mandibulae и r. coli (тези клончета инервират мимическата лицева мускулатура)
2. nucleus salivatorius superior  GVE влакна (моторни влакна към жлези в случая)  през meatus
acusticus internus  излизайки през meatus acusticus internus, някои от влакната образуват n.
petrosus major, който преминава през hiatus n. petrosus major  през foramen lacerum  през
canalis pterygoideus  fossa pterygopalatine  напуска fossa pterygopalatina и минава през fissura
orbitalis inferior  достига слъзната жлеза (влакната, които не минават през fissura orbitalis inferior
достигат до жлезите в носната лигавица!)
3. Влакна за допир, болка и температура: от cavum tympani, membrana tympani, meatus acusticus
externus  влакната, започващи от тези структури, образуват ganglion geniculi  през meatus
acusticus internus  сетивната информация достига до nucleus spinalis n. trigemini
4. GVA влакна (сетивни влакна от гладка мускулатура в случая): тези сетивни влакна започват от
мекото небце  влакната достигат до гореспоменатия ganglion geniculi  през meatus acusticus
internus  достигат nucleus tr. solitarii
5. BE влакна (сетивни влакна от езика за вкус в случая): от предни 2/3 на езика (вкус)  вървят заедно
с n. lingualis (от n. trigeminus) и с моторни влакна от n. facialis  влакната, пренасящи вкусовата
сетивност навлизат през meatus acusticus internus  достигат nucleus tr. solitarii
• N. vestibulocochlearis (VIII): auricula  meatus acusticus externus  membrana tympani 
слухови костици в средното ухо  овално прозорче  scala vestibuli  scala media (тук
клетките отделят глутамат – аферентен стимул)  псевдоуниполярен неврон с ganglion
spirale (периферният израстък се залавя за scala media, a централният достига ЦНС);
всички тези централни израстъци на псевдоуниполярните неврони образуват слуховата
част на n. vestobulocochlearis (VIII)  през meatus acusticus internus (влакната навлизат в
pars petrosa на слепоочната кост)  достигат слуховите ядра (nuclei cochleares) в
продълговатия мозък (предни и задни слухови ядра)  влакна от задните слухови ядра
продължават контралатерално нагоре чрез lemniscus lateralis; част от влакната от
предните слухови ядра продължават ипсилатерално, а други продължават
контралатерално, като достигат до nucleus olivaris superior в моста  след lemniscus
lateralis влакната достигат до colliculus inferior в средния мозък  brachium colliculi
inferioris  corpus geniculatum mediale  radiatio Acustica  слепоочен дял на кората на
крайния мозък (gyrus temporalis superior, който е първичната слухова кора), до зоната на
Вернике също (за разбиране на говорната реч)
• N. glossopharyngeus (IX):
1. Вкус: задна 1/3 на езика  влакната на n. glossopharyngeus от там достигат до ganglion inferior 
минават след това през foramen jugulare  вече навлезли в черепа, достигат nucleus tr. solitarii в
продълговатия мозък
2. Инервация на m. stylopharyngeus (образуван ембрионално от 3та фарингеална дъга): nucleus
ambiguus  от там влакната минават през foramen jugulare  достигат m. stylopharyngeus (той
изтегля фаринкса нагоре при дъвчене и гълтане)
3. Болка, температура, допир от ухо, външен слухов проход, тъпанчева мембрана и кухина: сетивните
влакна, започващи от там достигат ganglion superior на n. glossopharyngeus  навлизат в черепа през
foramen jugulare  достигат nucleus spinalis n. trigemini в продълговатия мозък
4. Парасимпатикус: влакната започват от nucleus salivatorius inferior (в продълговат мозък)  излизат
през foramen jugulare  навлизат в тъпанчевата кухина  заедно със симпатиковите влакна от
сплетението на a. carotis communis образуват plexus tympanicus  от plexus tympanicus в тъпанчевата
кухина се отделя n. petrosus minor  n. petrosus minor минава през hiatus n. petrosus minor  през
foramen ovale  достига ganglion oticum  постганглионарните парасимпатикови влакна от ganglion
oticum достигат околоушната жлеза (стимулира се слюноотделянето)
5. Сетивност за допир, болка и температура от тонзили, меко небце, оро- и ларингофаринкс,
барорецептори и химиорецептори от sinus caroticus: влакната, започващи от тези структури достигат
ganglion inferior  навлизат в черепа през foramen jugulare  достигат nucleus tr. solitarii, a някои
достигат nucleus dorsalis n. vagi в продълговат мозък
• N. vagus (X):
1. допир, болка и температура: GSA влакна (сетивни влакна) започват от тъпанчевата кухина,
външен слухов проход  навлизат в ganglion superior на n. vagus (X)  навлизат в черепа през
foramen jugulare  достигат nucleus spinalis n. trigemini
2. Вкус: BE влакна (сетивни влакна, свързани със специализирана сетивност за вкус в случая)
започват от вкусовите луковици на глотиса  достигат ganglion inferior на n. vagus (X) 
навлизат в черепа през foramen jugulare  стигат до nucleus tr. solitarii в продълговат мозък
3. Моторни влакна: започват от nucleus ambiguus  през foramen jugulare напускат черепа 
влакна от IX и XI ЧМН вървят заедно с влакната от n. vagus (X), за да образуват plexus
pharyngeus  влакната от вагус инервират констрикторите на фаринкса и мускули на мекото
небце; n. laryngeus superior е също моторен нерв, който достига до ларинкса и инервира m.
cricothyroideus и m. cricopharyngeus (мускули за възпроизводство на говор); n. laryngeus
reccurens е още един моторен нерв, който достига и инервира отново мускули на ларинкса
(mm. cricoarythenoidei – отново за говора)
4. Сетивни влакна от каротидното и аортното телце: започват от тези структури и стигат до
ganglion inferior на n. vagus (X)  навлизат в черепа през foramen jugulare  достигат до
nucleus dorsalis и nucleus tr. solitarii в продълговат мозък
5. Парасимпатикус: чрез вагуса парасимпатиковите влакна достигат до всички вътрешни органи
• N. accessorius (XI):
1. Краниална част на нерва: от nucleus ambiguus  през foramen jugulare  повечето от
влакната на n. accessorius (XI) (вътрешния клон) вървят заедно с nervus vagus (X) през
каротидното пространство на шията  след преминаване на каротидното пространство
влакна на n. glossopharyngeus (IX) се присъединяват към вагус и аксесориус, за да
формират заедно plexus pharyngeus (инервира констрикторите на фаринкса и мускулите
на мекото небце)
2. Гръбначна част на нерва: влакната започват от funiculus lateralis на бялото вещество на
гръбначния мозък (от сегменти С1 – С5)  преминавайки нагоре, нервът навлиза в
черепа през foramen magnum  по fossa cranii posterior  след това тези влакна се
обединяват с малко клонче от краниалната част на нерва, като така заедно образуват
външния клон на n. accessorius (XI)  този външен клон достига до m.
sternocleidomastoideus и m. trapezius и е отговорен за моторната им инервация
• N. hypoglossus (XII): nucleus n. hypoglossi (моторно ядро в продълговат мозък)  влакната
преминават през ретикуларната формация  fasciculus longitudinalis medialis  lemniscus
medialis  nucleus olivaris  влакната излизат между пирамидите и оливите на
продълговатия мозък  напускат черепа през canalis n. hypoglossi  инервира цялата
мускулатура на езика
Lamina cribrosa

Canalis opticus
Fissura orbitalis superior

Foramen rotundum

Foramen ovale
Porus acusticus internus
Foramen jugulare

Canalis n. hypoglossi
Отвори, през които ЧМН напускат черепа
Организация на ЧМН на ниво ствол, междинен и главен мозък
Клиника
Лезии на ЧМН
ЧМН Клинични признаци Пример за лезия

n. Olfactorius (I) Загуба на обоняние (аносмия) Травма на lamina cribriformis

n. Opticus (II) Слепота/абнормалности в зрителното Директна травма на орбитата

поле

n. Oculomotorius (III) Разширена зеница, птоза, загуба на Притискане от аневризма в a.

нормален зеничен рефлекс, окото communicans posterior, cerebri
гледа надолу и латерално (навън) posterior, cerebellaris superior;
тромбоза на sinus cavernosus

n. Trochlearis (IV) Неспособност за поглеждане надолу Фрактура на орбитата

и медиално (навътре)
n. Trigeminus (V) Загуба на сетивност и болезненост в Локални формации около отворите
зоната, инервирана от 3те клона на на черепа, през които излизат
нерва по лицето; загуба на отделните клонове на нерва
двигателна активност на
дъвкателната мускулатура от
страната на лезията

n. Abducens (VI) Неспособност за гледане латерално Мозъчни лезии или лезии на sinus
(навън) cavernosus, достигащи до орбитата
n. Facialis (VII)
n. Vestibulocochlearis (VIII)
n. Glossopharyngeus (IX)
n. Vagus (X)
n. Accessorius (XI)
n. Hypoglossus (XII)
Парализа на лицева мускулатура;
извратен вкус от предните 2/3 на
езика; сухи конюнктиви; парализа на
контралатералната лицева
мускулатура под окото
Прогресираща унилатерална загуба
на слуха и шум в ухото
Загуба на вкус от задна 1/3 на езика и
на сетивност от мекото небце
Девиация на мекото небце и увулата
към здравата страна; парализа на
гласните връзки
Парализа на m.
sternocleidomastoideus и m. trapezius
Атрофия на ипсилатералните
мускули на езика и девиация към
засегнатата страна; затруднен говор
Нарушаване целостта на клончетата
в околоушната жлеза; травма на
слепоочната кост; възпаление на
нерва; травма на мозъчния ствол
Тумор на понтоцеребеларния ъгъл
Лезии на мозъчния ствол;
проникваща травма на шията
Лезии на мозъчния ствол;
проникваща шийна травма
Проникваща травма в trigonum
posterius на шията
Проникваща травма на шията и
патология в черепната основа (basis
cranii)
Рефлекси на ЧМН

Рефлекс Аферентен път Еферентен път

Корнеален рефлекс n. Trigeminus (V) n. Facialis (VII)

Фарингеален рефлекс n. Glossopharyngeus (IX) n. Vagus (X)

Зеничен рефлекс n. Opticus (II) n. Oculomotorius (III)