You are on page 1of 2

Заболявания на слюнчените жлези

Разглеждат се 2 основни групи заболявания:


Възпалителни заболявания на слюнчените жлези.

Сиалоаденит - първично или вторично, остро или хронично възпаление на слюнчените жлези. Най-
често се причинява от вируси CMV, paramyxoviridae и по-рядко от бактерии.
Епидемичен паротит е типичен вирусен сиалоаденит – серозно възпаление. Слюнчените жлези са
увеличени по размер и уплътнени. Има оток на интертициалната тъкан която може да показва белези
на фибриноидна дистрофия и възпалителен инфилтрат от лимфоцити, плазмоцити. Ацинарния епител
е вакуолизиран, а каналчестия е с белези на паренхиматозна дистрофия.
Цитомегален паротит – в епителните клетки на интралобуларните канали се откриват вътреядрени и
цитоплазмени включвания.
Бактериален сиалоаденит – сред възпалителния инф доминират левкоцити при остро и лимфоцити при
хорнично възпаление с изразен фибропластичен процес.
При синдрома на Сьорген, който е с автоимунна генеза, има широка възпалителна реакция на жлезата
и мукус секретиращите клетки на мукозата на устната кухина което води до ксеростомия.
Едновременното засягане на лакрималните жлези води до ксерофталмия.
Мукоцеле( муцинозна ретенционна киста) - най-честата възпалителна реакция на слюнчените жлези.
Възниква в резултат на обструкция или руптура на каналче с последващо натрупване на слюнка в
околната съединителна тъкан. Най често се срещат в областта на долната устна и са в резултат на
травма. Появяват се във всяка възраст но най-вече при деца. Виждат се като флуктуиращи подувания
на устната със синкав цвят. Хистологично представлява псевдокиста с кистоподобни пространства
покрити от гранулационна тъкан или фиброзна тъкан. Кистите са изпълнени с муцин и възпалителни
клетки – макрофаги. Прави се обикновено пълна ексцизия.
Сиалолитиаза – понякога е в резултат на обструкция от хранителни частици или възпаление на
отвърстието на жлезите. Неспецифичния сиалоаденит се развива обикновено вторично на
сиалолитиаза. Причинява се от бактерии – стафилококи и стрептококи. Засяга главно
субмандибуларните жлези. Намалената секреция и дехидратацията също могат да са предразполагащи
фактори.

Тумори на слюнчените жлези


В 80% от случаите се развиват в паротидните жлези. На 2 място са субмандибуларните. Мъже и жени се
засягат еднакво често. Между 60-70г. В паротидната жлеза в 70-85% от случаите са доброкачествени,
докато в субламнидуларните само 60%. Т.е може би има някаква обратно пропорцинална зависимост
между малигнеността на тумора и размера на жлезата.
Туморите са с разнообразна хистологична картина. По-често се набл‘дават тумори с епителен произход.
Плеоморфен аденом ( смесен тумор)
Доброкачествен тумор състоящ се от дукатлни и миоепителни клетки – показват и мезенхимна и
епителна диференциация. Представляват 60% от туморите на паротиса.
Представлява окръглена, добре отграничена маса рядко над 6 см. Въпреки че е капсулиран може да има
случаи при които капсулата да не зарасне напълно и да довесе до инвазия на тумора в околния
паренхим. Срезната повътхност е сивобяла с миксоидни и синкави участъци от хондроид.
Хистологично се състои от епителни клетки наподобяващи суктални и миоепителни клетки образуващи
ацинозни, тубуларни или туболоацинозни образувания. Нарушава се клетъчния поляритет в резултат
на което клетките секретират колоидоподобна езосинофилна материя не в лумена на жлезите и
тубулите, а в тяхната строма. Това води до миксоматозоподобна трансформация на стромата. Т.е тези
епителни елементи са разположени сред миксоматозна строма. На места могат да се набюдават
участъци с сквамозна метаплазия – т.нар. мукоепидермоиден вариант. В повечето случаи няма
дисплазия или митотична активност. В стромата може да има зони с хрущялна и костна тъкан.
Тумор на Warthin
Доброкачествен тумор втори по честота, появяващ се изключително в паротидната жлеза. По-често при
мъже, рядко мултифокални и билатерално.
Окръглени, добре очертани изпъкнали палпиращи се туморни маси на паротидната жлеза. Срезната
повърхност е сивкава с кистични пространства изпълнени с муцинозен или серозен секрет.
Тумора е изграден от тапицирани с двуреден неопластичен епител пространства разположени след
плътна лимфоидна строма, понякога образуваща лимфоидни центрове. Може да има полипоидни
разраствания към пространствата. Двуредният епител е с характерни белези. Единия ред е от виско
цилиндрични клетки с фино гранулирана еозинофилна цитоплазма( поради големия брой
митохондрии), а другия от кубични или полигонални клетки.
Оксифилен аденом( онкоцитом)
Мукоепидермоиден карцином
Туморът е смес от сквамозни, муцин секретиращи и интермедиерни клетки. Най-често засягат
паротидната жлеза. Свързват се с балансирани хромозомни транслокации.
Размерите им могат да достигнат 8 см и въпреки че изглеждат отграничени от околната тъкан нямат
капсула и имат инфилтративен растеж. Бледосивкави на срез с малки муцин съдържащи кисти.
Основната хистологична картина е с влакна или кистична конфигурация на епителни, мукозни или
интермедиерни клетки. Туморните клетки могат да изглеждат бенигнени или силно анапластични.
Класифицират се в ниско умерено и високо диференцирани.

Page 2

You might also like