МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ФОЗ „ПРОФ. Д-Р ЦЕКОМИР ВОДЕНИЧАРОВ,

ДМН“

Дисциплина:
„Реанимационни грижи и интензивно лечение„

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:
Поведение и интензивни грижи при пациенти в кома

Изготвил:
Име:
Специалност: Лекарски асистент, 3 курс
ФАК. Номер:
Комата представлява състояние на загуба на съзнание, при което в
зависимост от дълбочината, са потиснати двигателната активност, отговорът
към външни дразнители и рефлексната дейност. Ако замъгляването на
съзнанието и сънливостта са в единия край на спектъра на количествени
нарушения на съзнанието, то комата заема другия край. Тя самата може да
бъде както повърхностна с възможност за провокиране на цяла двигателна
активност, така и изключително тежка, с потискане на самостоятелната
дихателна дейност.
В зависимост от причините, които са довели до появата й, видовете кома се
делят на две групи – коматозни състояние вследствие дифузно увреждане на
главния мозък и коматозни състояния вследствие настъпили огнищни
увреждания на главния мозък.
Комата появила се в следствие на увреждане на главния мозък, се появява при
протичане на заболявания с ендогенни интоксикации и нарушена обмяна на
веществата. Такива са диабет, хипогликемия, тиреотоксикоза и други. В
резултат от тях, пацинетите изпадат в диабетна кома, тирео-токсична кома,
хиперосмоларна кома, чернодробна кома, лактацидна кома и други. Вдруги
случаи комата е резултат от екзогенна интоксикация с алкохол, наркотици,
сънотворни, медикаменти, въглероден окис, препарати и други. Често пъти се
появява при сърдечен инфаркт, ритъмни сърдечни нарушения, белодробна
емболия, астматичен статус. Тежките заболявания на кръвта, черепно –
мозъчните травми, хипотермична кома, топлинният удар, също причиняват
кома. При проблем с централната нервна система и при наличие на
неврологични и психиатрични заболявания, съществува голям риск от
засягане с кома, при болните пациенти.
Видовете кома настъпили вследствие от огнищни увреждания на главния
мозък са два вида. Първият вид се наблюдава при мозъчно-съдови
нарушения, а вторият при процеси, които заемат мозъчното пространство.
Всички видове кома са резултат от настъпили биохимични и морфологични
промени в мозъчните клетки и мозъчната тъкан.
В днешно време се използва т.нар. Скала на Глазгоу, която оценява
тежестта на нарушеното съзнание по три критерия – отваряне на очи,
вербален отговор и моторен отговор.
Скалата Глазгоу е неврологична скала, чиято цел е да даде надеждна и
обективна оценка на степента на съзнание на пациента.
Според критериите на скалата, пациента получава оценка от 3
до 14 или 15. Глазгоу кома скала първоначално е използвана, за да се
прецени нивото на съзнание след наранявания на главата, а в
момента се използва в спешната и интензивна медицина при
пациенти с остри травми и заболявания, както и при хронично болни в
терминални състояния. Скалата е публикувана през 1974 година от двама
професори по неврохирургия от Института по неврологични науки към
Глазгоуския университет.
Като цяло, мозъчните увреждания според Глазгоу кома скала биват:
 Тежки, с оценка под 9
 Средно тежки - оценка от 9 до 12
 Леки - оценка по-голяма или равна на 13
Поведение при пациенти в кома
По време на кома, мозъкът е дезорганизиран. Всеки пациент в кома може да
има различни нива и видове мозъчни функции. Като цяло при пациентите в
кома има някои части на мозъка, които все още могат да работят, но по-
голямата част от тях вече не са в състояние да обработват каквато и да е
информация. Това разстройство на мозъчните функции е много различно по
време на дълбок сън. При него системите са много организирани. Някои
части на мозъка не работят, а други работят. Тъй като човек преминава през
различни цикли на съня, организацията се променя. Например, мозъкът може
да бъде затворен към външния свят и да не реагира на светлина или звук, но
все още да сънува. Дълбокият сън е четвъртият етап от цикъла на съня, когато
тялото и ума напълно релаксират. Мозъкът и всички мускулни движения са
сведени до пълния си минимум на функциониране.
При кома, пациентът може да проявява някои автоматични реакции, като
отваряне и затваряне на очи, движения на лицето или сърдечна реакция на
болка. Въпреки това, тези реакции не са осъзнателни и не показват, че
пациентът е съзнателен или може да комуникира.

Интензивни грижи за пациенти в кома

Когато пациент е в кома, важно е да се осигури подходяща грижа и
наблюдение. Това включва редовно проверяване на виталните показатели,
като пулс, кръвно налягане и дишане. Трябва да се осигури правилно хранене
и хидратация чрез венозни инфузии. Физическата грижа, като обръщане и
промяна на положението на тялото, е също много важна, за да се
предотвратят проблеми с кожата и мускулите. Освен това, комуникацията и
емоционалната подкрепа са от съществено значение за пациента и техните
близки.
Тежката степен на кома изисква изкуствено поддържане на дишането с
осигуряване достатъчно насищане на кръвта с кислород. Периферен венозен
път се използва за въвеждането на течности в организма. При наличие на
кръвоизливи те трябва да бъдат овладяни. Условията, довели до коматозно
състояние предопределят хода на лечението. Моментален ефект имат
вливането на глюкоза при хипогликемична кома и налоксонът при отравяне с
опиоиден аналгетик. Стабилизирането на жизнените показатели е резултат от
комплексни лечебни мероприятия в зависимост от етиологията или хода на
заболяването Прочети още на: Комата - когато мозъкът страда.
Коматозното състояние може да продължи дълго време, през което се налага
да бъдат взети допълнителни мерки за предотвратяване влошаване на
състоянието. Освен това, дълготрайното обездвижване носи рискове за
здравето на пациента, срещу които трябва да се борим - профилактиката на
декубиталните язви, предотвратяване развитието на застойна пневмония,
физиотерапевтични процедури за борба с контракурите и атрофията на
мускулите. Обездвижването крие риск и от дълбока венозна тромбоза и
белодробен тромбемболизъм.

Каква е прогнозата?
Изходът от коматозното състояние може да е различен. Това зависи от
причината, от продължителността на комата, от възрастта и състоянието на
пациента преди настъпването и. Грижите за болния докато е в безсъзнание,
профилактичните мерки, също оказват влияние. Застойна пневмония или
инфектирана декубитална рана могат да доведат до смърт. Липсата на
рехабилитационна намеса против контрактури и атрофия на мускули може да
инвалидизира пациента завинаги. След като бъде изведен от кома, пациентът
може да се възстанови напълно физически и психически. Възможно е обаче
увредите да са с такъв размер или характер, че болният да остане увреден
физически или да се стигне до сериозни личностни разстройства или тежки
последствия за умствените способности. Някои пациенти никога не се
събуждат от кома и преминават в т. нар. персистиращо вегетативно
състояние.

Лечението на кома започва с оказване на помощ при дишането и

кръвообращението, и с установяване на причините за появата й. Ако тези
причини, могат да бъдат лекувани, съществува реална възможност пациента
да се събуди от комата. Ако обаче мозъчното увреждане е тежко, пациентите
могат да имат дългосрочни увреждания и дори да не излязат от коматозното
състояние. В някои случаи може да се приложи оперативно лечение, с което
да се облекчи натиска върху мозъка или да се премахне тумор. Но най-често
лечението на кома е поддържащо. Навременната лекарска помощ е от
жизнено важно значение за лечението на пострадалия. А вида на комата и
причината за нейната поява, дават насоки към последващата терапия.

Възстановяване след кома

Рехабилитацията и терапията след кома са много важни за помагане на
пациента да се възстанови. Те могат да включват физическа терапия, речева
терапия, околна терапия и занимания за подобряване на когнитивните
умения. Физическата терапия помага на пациента да възвърне силата и
двигателните умения. Речевата терапия се фокусира върху подобряване на
комуникационните умения и възстановяване на речта. Околната терапия
включва помощ от социални работници и психолози, които помагат на
пациента да се адаптира към ежедневния живот след комата. Заниманията за
подобряване на когнитивните умения се фокусират върху възстановяване на
паметта, вниманието и прецизността на мисленето.
Тези терапии се извършват от специалисти в различни области и се
персонализират според нуждите на пациента. Важно е да се има предвид, че
възстановяването може да отнеме време и да бъде различно за всеки човек.
Използвани източници
– Лекции на Проф. д-р Р. Златанова по ПМП.
– medpedia.framar.bg
– zdrave-bg.eu
– puls.bg