Софийски университет „Св.

Климент Охридски”

Реферат по Невроанатомия
На тема : Сън и ЕЕГ
Разсъждения за природата на съня се срещат още в древна Гърция , а изследванията върху съня се появяват като част от
развиващите се изследвания в природните науки през 19в. Заедно с изучаването на кръвоносната система и централната
нервна система се появяват и описания на промените в тях по време на сън и често се представят теории за съня.

През 1937 г. се осъществява голям технологичен напредък откритието на Клейтмън и Азерински е

Електроенцефалограмата(ЕЕГ), с която се регистрира мозъчната активност, показва отчетливи и системни характерни
промени в началото и по време на съня. За първи път сънят е можел, да се измерва обективно и непрекъснато, и да бъде
разглеждан като активен процес.По късно същите откриват и стадиите на съня.Тази ЕЕГ активност появяваща се
спонтанно през около 90 минути, показва наличието на сънища у хората. Основните области за измерване на съня са три:

-структурата на съня;

-характеристиката му,

-и субективните реакции.

Тези измервани свойства на съня могат, да се разглеждат като зависими или независими променливи тоест, можем да се
интересуваме какво определя различията при тези измервания или какви са последиците от различията в тях.

Детерминанти на съня

Основната детерминанта на структурата и характеристиката на съня е различията между видовете. Сънят на животните
широко варира, докато хората и приматите имат сходна структура на съня тоест, съществуват четири фази, плюс сън с
бързи очни движения - активиран сън(сън със сънуване). Втората основна детерминанта на вариациите в съня е
възрастта. При човека възрастта е свързана с най големите промени в живота. Стадиите на съня, се развиват доста бързо
и към шестият месец на едно новородено дете вече са

оформени, от този момент разпределянето на стадиите остава забележително постоянно до шест-седем годишна възраст.
Най драматичните промени се наблюдават в системното изменение на характеристиката на съня в развитието му.
Новороденото спи средно по шестнадесет часа на денонощие, в шест епизода равномерно разпределени в денонощието.
След няколко дни започва постепенно консолидиране на съня във основен нощен период и намаляване на съня в
периодите на бодърстване. Количеството на нощния сън остава относително стабилно. С възрастта в четвъртото и петото
десетилетие, и след това основната промяна на съня е увеличаващата се неспособност да се подържа съня тоест,
събуждане през нощта и ранно приключване на съня. Друга основна детерминанта на съня са вариациите на дневния
режим, поради зависещи и независещи от човека фактори. Просто казано, сънят може да бъде отложен, прекратен след
определен период от време, или изместен във времето поради работата на смени например. Всичко това води до промени
в самата характеристика на съня - по малко цялостно количество сън, промени във времето за сън и дължината и броя на
епизодите на съня. Накратко сънят е биологичен ритъм и следователно методологията и концептуализацията развити
чрез изследването на биологичните ритми стават съществени аспекти на изследването на съня.

По време на съня се случват важни събития за организма и психиката ни. Сънят е сложно организирана система, по
времето му настъпват сериозни физиологични промени в мозъка и цялото тяло. Оплакванията свързани с качеството и
количеството на съня са често срещани като вероятно петнадесет процента от възрастното население има хронични
разстройства на съня. Ако пациентът се оплаче, че сънува прекалено много, то той може да се опитва, да каже, че има
повърхностен сън. Сънуването има защитна функция за човека. При тежки психози се редуцира /намалява/фазата
набързия сън, но за сметка на това пациентът компенсира липсата на сънища по време на спане със сънища на яве
-халюцинации.

Фактори оказващи влияние върху съня:

Външни фактори - като температура , влажност и т.н

Възрастови фактори - защото старите хора сънуват по малко за разлика от децата.

Приемането на медикаменти - алкохолът и психотропните вещества променят архитектурата на съня и

взаимоотношението между бързият и бавният сън.

РАЗСТРОЙСТВА НА СЪНЯ В ЧЕТИРИ ГРУПИ:

1.Инсомния-/трудност при заспиването/.

Ако човек заспива за 30 мин. -това е нормално , но ако човек заспива трудно повече от три пъти в седмицата това вече се
нарича разстройство;

-повърхностен сън, чести пробуждания като след тях не може да заспи до 30 минути

-ранно събуждане - събужда се два-три часа по рано от обичайното, като причините за това състояние може да са две:

-депресия

-алкохолизъм

2.Хиперсомния-/патологична сънливост/.

Изразява се в повишена сънливост и пристъпи на заспиване през деня, но това не трябва да се дължи на липсата на сън
през нощта;

-удължено събуждане дълъг период между сън и бодърстване над един час/сън и унилост/.Хиперсомнията може да е
симптом на:

-депресия или неврологично разстройство-наркомания,органично увреждане на мозъка хората заспиват на най

невероятни места в неудобно време и място , спят в продължение на няколко минути и се събуждат бързо като се
чувстват вече свежи.

3.Ритъмът сън-бодърстване-състои се в изместване на денонощният ритъм т.е, човек е бодър през нощта, а спи презденя,
такива хора са предразположени към депресия. Това нарушение се превръща в разстройство ако влезе в противоречие
със социалните дадености, иначе не може да се отнесе към разстройствата.

4.Парасомния

-сомнамбулизъм;

-нощни страхове;

-нощни кошмари.

4.1.Сомнамбулизъм - /ходене на сън/-представлява съчетаване на сън и бодърстване, и обикновено настъпва през първата
1/3 от нощта, това най често завършва с връщане в леглото и заспиване,като само 183 от случаите завършват със
спонтанно събуждане.Когато пациент е в подобно състояние не говори на сън, но може да издаде звуци или да каже
някоя дума.Това е често срещано явление при деца и подрастващи, (15 процента от хората са имали сомнамбулични
епизоди). След преминаване на пубертета тези епизоди изчезват, много малка е възможността това да се случи за първи
път в зряла възраст.По принцип пациентът със сомнамбулизъм не се наранява.

4.2.Нощни страхове - пристъпи на силен ужас и паника по време на сън придружени с викове и двигателна активност,
настъпва в първата 1/3 от нощта, след което пациента заспива и няма спомени за това.Тук вече съществуват рискове от
самонараняване поради силна възбуда, състоянието се среща в детска и юношеска възраст и обикновено продължава от
пет до петнадесет годишна възраст,но това са максималните граници като често може да е по малък този период.

4.3.Нощни кошмари-те са директно свързани със сънуването и се проявяват в силна тревожност, страхове свързани със
съдържанието на съня, след събуждане има пълен спомен за този пристъп на нощен кошмар, тук често се говори на сън и
всичко протича в рамките на леглото, като често има повтарящи се теми на сънуване.

Описани са три различни типа безсъние като при всички има хронични оплаквания от нарушен сън и умора през деня:

- безсъние свързано с началото на съня- затруднения в заспиването;

- безсъние свързано с подържането на съня- чести събуждания през нощта

- безсъние свързано с края на съня - ранно събуждане сутрини невъзможност да се заспи отново

Тези три вида могат да се появят заедно или по отделно. Много от случаите на безсъние са свързани с психични или
други заболявания. Не винаги обаче сънят се подобрява с лекуването на тези болести нещо повече - има значителен брои
случаи при които не участват психични или медицински проблеми. За тях са предложени разнообразни етиологични
фактори като-тревожност, размишления, обуславяне и повишена физиологична възбуда. Най често лечението на
безсънието е със сънотворни лекарствени препарати като бензодиазепин и барбитурати. Към някои от тези лекарства се
развива пристрастяване а други могат да бъдат опасни ако се вземат с алкохол. При продължителна употреба се развива
привикване и са необходими по големи дози, за да се предизвика сън, освен това самата хронична употреба на
сънотворни лекарства може да доведе до разстройства на съня. Други видове лечение на безсънието са прогресивната
мускулна релаксация, процедури за стимулен контрол и парадоксалното намерение.