Старостта е просто заболяване.

И се лекува, естествено
© graur razvan ionut / FreeDigitalPhotos.net
Старостта следва да се смята не за нормално състояние на организма, а за
патология. Основна роля в този процес според него играят жлезите с вътрешна
секреция. Това твърди известният румънски учен Константин Пархон в
монографията „Възрастова биология” – резултат от дългогодишните му
изследвания.
След продължителни клинични изследвания и експерименти академик Пархон
е определил ролята на всяка ендокринна жлеза в процеса на стареене и е
стигнал до извода, че старостта може и трябва да се лекува.
За лечението на старостта Пархон използвал екстракти от тимусната и
щитовидната жлеза, от епифизата, надбъбречната жлеза и редица други
средства, включително витамини Е, В и новокаин, който той нарича витамин
H3.
В последните години тези изследвания са получили широко разпространение.
Така проф. Ана Аслан от Института по борба със старостта (Румъния)
експериментира със 110 души на преклонна възраст, които живеят в местния
стационар. Всички те преминават през различни курсове на лечение с хормони,
витамини, екстракти от жлезите, вани със сода и новокаин. Ето някои
резултати от уникалната работа.
Проф. Аслан едва ли не с ужас припомня какво тягостно впечатление й
направило посещението в дома на възрастните: „Наблюдавахме безпомощност
и дълбоко униние; в дългите коридори се разнасяше чукане на патерици и
бастуни.” Сега старците от този приют се намират под грижите на нейния
институт. И станало чудо – в коридорите настъпила тишина – не останали
пациенти, които да ходят с бастуни или патерици!
Хората, загубили някога човешкия си облик, активно се избавяли от явленията,
съпътстващи старостта. А ако възрастният човек има добра памет, нормални
слух и зрение, гладка кожа, то може ли това да се нарече старост?
Изследванията в института са насочени към лечението на старостта. Учените
имали възможност да работят с повече от сто възрастни пациенти. Преди
всичко било изследвано физическото им състояние от гледна точка на
клиничните, физиологичните, биохимичните и хематологичините показатели.
След това им било предписвано лечение с хормони, витамини, екстракти от
различни тъкани и дори въглеродни вани. Най-добри резултати, да си го кажем
направо – уникални, – били постигнати с въвеждането на новокаин.
Поразителни резултати
Новокаинът е открит през 1905 г.; до около 50-те години на ХХ век той се е
прилагал само за обезболяване при хирургични операции и в качеството на
лекарство при различни заболявания – например при лечение на ревматизъм и
нарушено кръвообращение. Така използването на баналния новокаин при
старците от дома, според лекарите, значително подобрило общото им
състояние – патологичните явления, присъщи за болестта на Паркинсон
(треперене на ръце и крака), недостатъчна гъвкавост на тялото, значително
намалели. Освен това се подобрили вниманието и паметта им. Опитите върху
мишки само потвърдили действието на това средство – козината на животните
придобила предишния си блясък, увеличило се теглото им…
Румънските специалисти се съсредоточили върху продължителното лечение с
новокаин при двайсет и пет възрастни хора. В продължение на две години
никой не починал, макар че сред тях имало хора на възраст от 60 до 92 години,
страдащи от сериозни заболявания на сърцето, нервната система,
атеросклероза и паркинсон; някои били инвалиди.
„Побеждаваме старостта”
Всичко това са красиви думи, но без примери как да повярваме в
чудодейността на новоизобретената терапия. А те са такива.
Когато пациентката В. потъпила в Института по борба със стареенето, тя била
на 92 години. Била прегърбена от възрастта на тялото, лицето й било
сбръчкано, очите й – помътнели, ръцете й треперели, вените й били изпъкнали,
косите – посивели, зрението и слухът й били лоши, кожата на лицето и ръцете
й била покрита с многобройни петна, появяващи се със старостта, паметта –
отслабена – не помнела дори имената на децата си. Кръвното налягане – 220 на
115. И изобщо не можела да се сгъне…
Изминали шест години и В. не е по-малко гъвкава, отколкото била на младини,
отново чува добре и може да шие без очила. Очите й са необичайно живи за
нейната възраст. Сред болните, наблюдавани в института, тя се отличава със
своята жизнерадост, веселост и бодрост. Признаците на старостта изчезнали от
лицето й, веждите потъмнели, кожата станала гладка, мускулите – гъвкави. Тя
сама се грижи за своя тоалет, почиства стаята си и ходи сама на разходка из
града. Косата й се възстановила 90%, белите коси частично придобили
предишния си цвят.
„Възможно е да узнаваме само от книгите, че преди хората са се залежавали в
старостта”, отбелязва проф. Аслан.
Независимо че сега В. е на 97 години, тя се чувства напълно здрава.
Организмът й се подмладил. След лечението тя качила 4,5 килограма, кръвното
й спаднало до 190 на 100.
Още един случай. Пациентката Х., самотна жена, била на 64 години, когато се
озовала в института. Тя имала глаукома на двете очи, което действало
потискащо на настроението й. Страдала от безсъние и спяла не повече от 2-3
часа на денонощие. Парализа я приковала към леглото. Кръвното й налягане
било много високо, паметта – влошена. За да се излекува парализата й, било
достатъчно да се проведе курс с инжекции новокаин. Силата на мускулите
постепенно се увеличила, паметта се подобрила. Тя отново започнала да спи по
7-8 часа. Косите й престанали да падат. Х. се подмладила. Приискало й се да
работи и сега се труди като фелдшер.
Няколко думи за най-стария пациент на проф. Ана Аслан. Тове е М., на 109
години. Някога той бил пристанищен работник, а в института го довели от
дома за престарели в дълбока депресия.
„Достатъчен беше бегъл поглед – спомня си Аслан, – за да се досети човек за
възрастта му – абсолютно бели коси, треперещи ръце, съсухрена и сбръчкана
кожа, липса на гъвкавост на тялото… Мисленето му беше забавено. Той почти
нищо не помнеше. Не можеше да излезе от стаята без помощ…”
И какво мислите се е случило с него след тригодишно пребиваване в
института? Х. се разхожда по двора или из близките улици и никога няма да
повярвате, че е на 109 години. Оживен и бодро настроен, той обича да разказва
за своята младост. Паметта му се възстановила, кожата изсветляла и се
опънала, а косите му са със същия цвят, както на младини.
Витамин H3
Днес от 180 старци, намиращи се в Института за борба със старостта, около
125 преминават курс на лечение с новокаин. Амбулаторно или вкъщи, под
наблюдението на лекарите, профилактично се лекуват 1017 души на възраст от
45 до 50 години. Методиката на лечението се състои в следното – три пъти
седмично на пациентите се инжектира 2-процентов разтвор на новокаин.
Курсът продължава четири седмици. След десетдневно прекъсване лечението
се възобновява. Новокаинът действа благотворно дори при лечение на язва на
стомаха, нарушена пигментация на кожата и косопад.
В хода на терапията при болните се наблюдава укрепване на централната
нервна система, което се изразява в повишен интерес към живота, работата,
околната среда. Освен това новокаинът влияе на жлезите с вътрешна секреция
и регулира тяхната дейност.
Накрая, новокаинът има особено свойство – той се превръща в организма в две
химични вещества, едното от които е аминокиселина, наречена витамин H1
(или H2). Витаминизиращото действие на новокаина, поясняват учените, се
отразява във възбуждане на стомашната бактериална флора, която подпомага
създаването на жизненоважни вещества в организма.
Вижте още:
Ами ако живеем по 1000 години?
На влиянието на новокаина се приписва и възстановяването на умствените
способности, увеличаването на мускулната и физическата сила и нарастването
на съпротивата срещу стареенето. За да се подчертаят витаминизиращите
свойства на новокаина, изследователите предлагат той да се нарича витамин
H3.