Professional Documents
Culture Documents
Фракталното време
Фракталното време
ФРАКТАЛНОТО ВРЕМЕ
Грег Бредън
Древните традиции разглеждали времето като никога несвършващ танц от цикли – огромни
вълни енергия, които пулсират през вселената, свързвайки в своето пътешествие миналото и
бъдещето. Съвременната наука изглежда приема това. На езика на физиката времето се слива с
пространството, през което преминава, за да създаде пространство-време, вълни в квантовия океан,
който прави вселената възможна.
Все повече доказателства подсказват, че вълните на времето и историята в тях, се повтарят
като цикли в циклите. При започването на всеки нов цикъл, то носи същите условия както
миналото, но с по-голяма интензивност. Именно това фрактално време е онова, което се превръща в
събитията на вселената и живота.
Използвайки код, който едва сега започваме да разбираме, древните маи начертали
фракталното време като поредица от календари различна от всичко, което светът бил виждал.
Понеже разбирали циклите, те знаели, че събитията от бъдещето са гравирани и в записа на
миналото. Това включва и мистериозната крайна дата на настоящия световен цикъл: 21 декември
2012 година. Ключът към разбирането на 2012 и към онова, което тя означава за нас днес, е да знаем
как да разчитаме тази карта на времето.
Настоящата книга е посветена на нашите открития за времето като език на миналото, на
картата на нашето бъдеще и на света, който предстои.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ГЛАВА 1: ПРОГРАМАТА НА ВРЕМЕВИЯ КОД: ОТКРИВАНЕТО НА НАШЕТО
БЪДЕЩЕ В ЦИКЛИТЕ НА МИНАЛОТО
ГЛАВА 2: НАШЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: ДОКТРИНАТА ЗА СВЕТОВНИТЕ
ЕПОХИ
ГЛАВА 3: КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: НАШАТА ДАТА И 2012
ГЛАВА 4: КЛЮЧЪТ КЪМ ВСЕЛЕНАТА:
ВРЕМЕТО И НАЙ-КРАСИВИТЕ ЧИСЛА НА ПРИРОДАТА
ГЛАВА 5: ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ В ЛЮБОВТА И ВОЙНАТА: ФРАКТАЛНИ
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО
ГЛАВА 6: КРАЯТ НА ВРЕМЕТО: КАКВО МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ?
ГЛАВА 7: ТОЧКА ЗА ИЗБОР 2012: АРМАГЕДОН ИЛИ РАЯТ?
Приложение А: КАЛКУЛАТОР НА ВРЕМЕВИЯ КОД
Приложение Б: Глобални точки на проблясък за бъдещето
Приложение В: Референтни дати за условията през 2012 година
ВЪВЕДЕНИЕ
„Понеже се потопих в бъдещето докъдето човешкото око може да види, видях визията на
света и всички предстоящи чудеса”.
Алфред лорд Тенисън (1809-1892), поет
www.spiralata.net 1
От епичните поеми на Индия Махабхарата до устните традиции на местните американци и
библейската история на Откровението онези, които са дошли преди нас знаели, че идва краят на
времето. Знаели, защото този край винаги идва. На всеки 5125 години земята и нашата слънчева
система стигат до мястото в своето пътуване през небесата, което маркира края на подобен цикъл.
От този край започва новата световна епоха. Очевидно винаги е било така.
За поне четири цикъла (или пет, според традициите на нашите предци ацтеките и народът на
Майя), продължиха промените в глобалното магнитно поле и климата, изчерпващите се ресурси и
повишаването на морските равнища, които идват с края на времето. Те правят това без сателити и
интернет или компютърни модели, които да им помогнат да се подготвят за подобна радикална
смяна на епохите.
Фактът, че те са оживели, за да разкажат историята, е мощно доказателство на неоспоримата
истина: то ни казва отвъд всяко съмнение, че обитателите на нашата планета са оцелели след края
на световните епохи в миналото. Освен простото оцеляване нашите предци се учели от
трудностите, които могат да придружат промяната. Те направили максималното, за да ни кажат
какво означава да изживееш подобен рядък момент в историята. Добре, че са го направили, защото
подобни събития са малко на брой и при това доста отдалечени едно от друго. Само пет поколения
през последните 26 000 години са преживели смяна на световните епохи. Ние ще бъдем шестата.
Настоящата епоха не е нещо, което просто ще избледнее на фона на залеза на времето, което
изглежда непрекъснато е някъде „там” в нашето бъдеще. Точно обратното: нашата епоха има срок
на годност. Тя свършва в определено време с определено събитие – в ден, маркиран в календара
още преди 2000 години. Няма нищо тайно във връзка с тази дата. Маите, които я изчислили, я
вписали трайно за идните поколения. Датата е гравирана в каменните паметници, построени така,
че да останат до края на времето.
С помощта на формата на нашия календар – системата за отчитане на времето създадена от
маите, за да държи сметка за продължителните периоди от време – последният ден на настоящата
епоха е записан като код от 4 части. Четено от ляво надясно, частите имат уникални имена, които
представят намаляващи единици от време. Крайната лява е baktun и представлява 144 000 дни.
Придвижвайки се надясно, katun съответства на 7 200 дни; tun – 360 дни; uinal – 20 дни и kin – 1
ден. Имайки предвид този код, каледнарът на Маите определя крайната дата като 13.0.0.0.0 (13
цикъла baktun и 0 цикъла за останалите единици).
Когато датата бъде преведена според познатите ни системи за времето, посланието става ясно.
То ни казва, че нашият настоящ световен цикъл ще приключи със зимното слънцестоене, което се
извършва на 21 декември на 2012 година. Именно на тази дата мистериозните Маи посочили
астрономическите събития, които ще маркират края на нашата епоха... и са направили това преди
повече от две хилядолетия.
________________________
Времеви код 1: Живеем приключването на 5 125 годишния цикъл време – световната епоха,
която древните маи изчислили, че ще свърши със зимното слънцестоене на 21 декември 2012
година.
________________________
Да видим в перспектива точно колко рядко идва края на подобен цикъл. Помислете, че
последните хора, станали свидетели на смяната на една световна епоха от следващата, са живели
през 3114 година пр. Хр. – приблизително 1 800 години преди времето на Мойсей и библейския
Изход.
www.spiralata.net 2
Причината, поради която учените толкова закъсняха, е технологията, или по-точно – нейната
липса. Едва през последните 60 години имаме компютри, сателити и отчитащо отдалеч оборудване,
способно да провери връзката между епоха на края на света и промените, които тя внася в нашия
живот. Глобалният климат, шаблоните на войната и мира и даже нашите духовни връзки с Бога и
вселената изглежда са пряко повлияни от планетарните промени, които са документирани сега от
най-добрата наука на деня.
Точно както ние предупреждаваме бъдещите поколения за нашия опит с ядрените оръжия от
20 век и глобалното затопляне, така и цивилизациите от нашето минало са ни предупредили за своя
опит от края на времето. Преживели последния голям цикъл от своето време, земните обитатели
направили това, което хората правят след епичното събитие, което завинаги променило света: те
записали събитията за бъдещите поколения. Правейки това те гарантирали, че ще знаем какво да
очакваме, както и че ще се подготвим за него. И нашите предци направили това изхождайки от своя
пряк опит.
Преди повече от 51 столетия нашите предци направили максималното, за да ни предупредят за
онова, което знаели, че ще бъде ера на мощен преход в бъдещето, което те в своите мечти можели
само да си представят. Тази ера е сега. Да разберем тяхното послание означава да разберем нашето
пътуване през небесата и времето. Всичко е свързано с циклите.
________________________
Времеви код 2: Нашите предци записали своя опит за последния „край на времето”,
показвайки отвъд всяко съмнение, че краят на една епоха е само начало на следващата, а не край на
света.
________________________
Самата природа на цикъла се характеризира с това, че той се повтаря. Затова всеки път, когато
се появи краят на един цикъл, по дефиниция това е и началото на следващия. Ключът тук е, че за да
се получи достъп до новото, трябва да се премине през края на онова, което съществува. Докато
тази повтаряща се природа на циклите е очевидна при дребните неща – например при сезоните на
годината и фазите на Луната, не винаги е толкова очевидно, когато говорим за космическите цикли
на слънчевите системи, движещи се през галактиката.
Ето къде се вписва посланието на нашите предци маите. Те признавали природата на
времевите цикли дълго преди учените да опишат тяхното пътешествие през небесата. Техните
пазители на времето запазили онова, което знаели и включили своето знание в разказите за
вселената и живота: ненаучни описания на творението и разрушението, раждането и смъртта,
начала и краища – описания, които съществуват и днес. Докато спецификата относно края на
времето се различава в различните традиции, култури и религиозни вярвания, съществува обща
тема, която като че ли преминава през всички тях. Почти навсякъде древните предсказания за
нашето време в историята описва епоха, изпълнена с епически „мрак”.
От индуистките хроники за югите до календара на маите, който маркира оставащите дни от
настоящия голям цикъл, приключването на нашата епоха е било предвиждано като епоха на войни,
страдания, ексцесии и неравенство. Докато тези описания звучат зловещо, съществува и светла
страна: макар че мракът изглежда е необходим, той също така изглежда и кратък.
Причината: Физически нашата слънчева система се движи през най-късата част от нашата
орбита, която изглежда като плосък кръг, елипса, чийто далечен край носи най-отдалечената точка
от сърцевината на нашата родна галактика Млечен път.
www.spiralata.net 3
върху всичко – от температурата и климата до полярния лед и магнитните полета на планетата.
Подробности за тези влияния ще обсъдим по-нататък в настоящата книга.
Емоционалното/духовно влияние: Докато се отдалечаваме от сърцевината на нашата
галактика, нашето разстояние от енергията, разположена там, беше описана от древната традиция
като загуба на връзка, която усещаме и духовно и емоционално. Научните връзки между качеството
на земните магнитни полета, начинът, по който те биват повлияни от космическите условия и
нашето чувство на добруване изглежда точно подкрепят подобни древни вярвания.
По същият начин, по който поради ротацията на Земята най-мрачната част от нощта е точно
преди зазоряване, нашата позиция в небесата е такава, че най-мрачната част на нашата епоха се
появява точно преди нашата небесна орбита да започне връщането, което ни приближава до
сърцевината на нашата галактика. С това връщане ние преживяваме освобождаване от
катаклизмените сили на мрака на цикъла и точно както нощта трябва да премине, за да започне
новия ден, единственият начин да стигнем до светлината на следващия цикъл, е да завършим мрака
на настоящия.
Всички ние знаем, че мрачните преживявания определено съществуват в нашия свят и няма
нужда да ги търсим дълго; но съществува и нещо повече във връзка с живота, което древните
предвиждали – много повече. Даже в нашето време на най-голям мрак, полярностите на мира,
изцелението, любовта и състраданието са живи, добре са и тънат в изобилие.
Нашите предци имали изключително дълбоко разбиране за това точно какво означава нашето
преживяване на космическите цикли на множество нива. Те някак знаели, че позицията на Земята в
небесата щяла да окаже влияние върху физическите условия на нашия свят, както и емоционалните
и духовни преживявания, които са ни необходими, за да ги обхванат. Посредством митове,
аналогии и метафори те ни напомняли, че колкото повече се отдалечаваме от източника, толкова
по-дълбоко потъваме в мрака и толкова повече излизаме извън синхронията с полетата, които
оказват влияние тук на Земята. От традициите на индианците Хопи до древните Веди, именно това
преживяване на отделеност води до нашето чувство, че сме изгубени.
Нашите предци ни предупредили, че в най-далечната точка в нашия цикъл ще забравим кои
сме – ще забравим своята свързаност един с друг и със Земята. Те ни казали, че ще забравим своето
минало. Именно точно това чувство за разединеност изглежда е последица от цикличното
пътешествие, което ни отнася до далечния край на нашата галактическа орбита. То също така е и
страхът, който възниква в резултат от такива чувства и който е довел до хаоса, войната и
унищожението в края на циклите минало.
При приключването на последните две епохи, например, индианците Хопи описват алчността
и войните, които довели до загубата на голяма част от нещата, които ценим най-много: нашите
семейства, нашата цивилизация и самите нас. Археологическите открития на напредналите
цивилизации локализирали долината на Indus River между онова, което сега е Индия и Пакистан,
изглежда подкрепя митовете на индианците Хопи, както и онези от 100 000-ната епопея на
индусите Махабхарата.
На мястото имало тела на хора, които изглежда били в това, което археолозите нарекли „пози
на летеж” показващи, че те бягали от онова, което е разрушило тяхната цивилизация. Изучаващите
Махабхарата намекват, че произведението описва голяма война водена в долината, маркираща
точното място на новите открития. Останките са на 10 000 години, което ги поставя във времевата
рамка на две отминали епохи.
Когато разбираме какво означава мрака на нашия цикъл и защо е необходим, започваме да
виждаме и големите предизвикателства на нашето време в нова светлина. С тази светлина нашият
момент в историята и нашата реакция на промените, които вървят с нея, придобиват ново значение.
Имайки предвид тези идеи, става още по-ясно, че именно сега е най-доброто време за нас да
преминем през такъв цикъл.
Причината за това е, че сега е първият път, когато имаме разбирането, нуждата и
технологията, за да се протегнем в реалията на всички възможности и да изберем вида бъдеще,
което ще се надигне от хаоса в настоящето. Това е нещо, което е щяло да бъде невъзможно дори
преди 50 години.
Ако се вгледаме по-отблизо в историите и записките, които са ни предавани в течение на над
250 поколения става очевидно, че онези, които преживяват края на последната епоха, са работили
www.spiralata.net 4
здраво, за да са сигурни, че знаем точно какво означава да направим това. Откриваме плодовете на
техния труд запазени за нас днес в техните храмове, текстове, традиции и култури.
***
www.spiralata.net 5
Какво означава подобно рядко движение в астрономическата история за нашия днешен
живот? Истината е, че никой не знае със сигурност. Няма как да знаем, защото никой от онези,
които живеят днес, нямат пряк опит от последния път, когато се е случило нещо подобно. Онова,
което имаме, обаче, са добри индикатори на онова, което можем да очакваме. Разполагаме с факти.
Когато съчетаем фактите на днешната наука с мъдростта и историческите записи на миналото,
откриваме история, която е почти невероятна. Това е историята на едно пътешествие – нашето
пътешествие, което започна толкова отдавна и е отнело над 256 поколения и пет хилядолетия, за да
достигне края. Сега, когато прави това, ние откриваме, че краят всъщност е началото на ново
пътешествие.
Докато историята за прехода на епохата, базирана на орбитата на нашата планета през космоса
може да звучи като сюжет от епизод на Стар Трек, небесните изчисления, оставени ни от нашите
предци са изненадващо съвместими с научните открития от днешно време. Когато съберем всичко
заедно, то ни разказва една и съща история. С тази история ние внезапно имаме ново значение за
най-големите мистерии на нашето минало, както и неща, които ни казват какво да очакваме в
бъдеще.
За щастие, нашите предци са ни оставили всичко, от което имаме нужда, за да посрещнем
предизвикателствата на голямата епоха. Не става дума само за циклите. Става дума за нашата
способност да разпознаваме шаблоните и за това къде сме ние вътре в тези цикли.
Времевият код
През 1980-те години работех в отбранителната промишленост - пишех програми за търсене на
шаблони в данните. Именно по това време светът преживя една от най-плашещите и секретни ери в
историята: тази на студената война. С над 70 000 оръжия с ядрени глави позиционирани така, че да
ударят най-големите градове в Европа и Северна Америка, аз търсех начин да открия смисъл във
войната в рамките на контекста на една по-голяма картина.
Беше ли Студената Война част от един цикъл? Можеха ли сравнително произволните събития,
довеждали ни до войните на миналото, всъщност да бъдат част от един голям развиващ се шаблон,
започнал отдавна? И ако подобно нещо е възможно, значи шаблоните се простират отвъд опита на
войната в неща като любовта и предателството, които се случват в нашите ежедневни животи?
Ако откриехме, че всеки аспект от нашия свят е част от древен и продължаващ цикъл, подобно
откритие би ни дало мощен нов начин да мислим за себе си. Това би означавало, че всичко от
работата и връзките ни до точните години, когато войната се заплаща и се декларира мир – всичко е
част от един цикъл, от един шаблон, който прави невъзможно да се разкрият условията за
бъдещето, които вече сме преживели в миналото. Ако подобен шаблон наистина съществува, ние
даже бихме могли да отведем неговото значение една стъпка по-нататък.
Това би ни позволило да определим дадено преживяване - всяко преживяване от романса до
нараняването и да открием, че то е част от шаблон, който може да се знае и, което е по-важно, да
бъде предсказан. Подобна изгодна позиция би ни помогнала да намерим смисъла в нашия свят. То
би било и от огромна стойност докато сме на своето пътешествие в 21 век и да ни помогне да се
окажем в некартографираната територия на смесването на познанието и идеите на Изтока и Запада
и древната мъдрост и съвременната наука, за да решим огромните предизвикателства, които
застрашават нашето оцеляване.
Е, може би сте се досетили, че отговорът на всеки от моите въпроси относно циклите е
еднакъв. Той е да! Причината за отговора може да изпълни томове и е предмет на настоящата
книга. Ключът към подобен мощен възглед за времето и историята е, че можем само да разберем
как циклите се свързват с живота, като пресичаме неясната линия, която по традиция разделя
науката от духовните традиции на нашите предци.
Например, когато съчетаем древното разбиране на времевите цикли с откритието на Айнщайн,
спечелило Нобелова награда през 20 век за единството на времето и пространството, започва да се
случва нещо прекрасно. Три факта изплуват с последици, които променят всичко, което са ни
карали да вярваме относно нашите животи в света:
www.spiralata.net 6
Факт 2: Събитията на ежедневния живот (романси, войни, мир, планетарни орбити, борсови
колебания и т.н.) – всички те се случват в пространство-времето.
Факт 3: Нещата, които се случват в пространство-времето, следват естествени ритми.
Тези факти носят два мощни извода, които полагат основите за останалата част от настоящата
книга и са резюмирани по-долу.
___________________________
Времеви код 4: Можем да мислим за нещата, които се случват във времето като за места в
циклите – точки, които могат да бъдат измерени, изчислени и предсказани.
___________________________
Времеви код 5: Ако знаем къде в даден цикъл сме, значи знаем какво да очакваме, когато той
се повтори.
___________________________
Ако наистина можем да мислим за времето във вселената по същия начин, по който мислим за
нещата, които се случват в живота – като за събитията, които го изпълват, значи циклите във
времето могат да бъдат измерени по същия начин, по който измерваме нещата, които се случват.
Точно както можем да предскажем преминаването на комета през пространството, ние можем да
определим и годината, когато условията, довели до издигането на дадена цивилизация или военно
www.spiralata.net 7
действие, ще възникне отново. Красотата на подобно разбиране е, че заедно с моментите от нашето
време, които са узрели за хаос, ние също така можем да посочим моментите в нашето бъдеще, които
са узрели за мир.
Понеже всички подобни цикли са основани на естествени ритми, ние можем да използваме
универсалните кодове, които управляват всичко - от движението на квантовите частици до формата
на нашата галактика в една формула, която не ни оставя място за догадки при откриване на местата
във времето, които търсим. Именно това ще направим в главите, които следват.
Щом развием идеите за времевите цикли, можем да използваме своето разбиране по един от
двата начина: (1) можем да последваме инструкциите в настоящата книга, за да си направим свой
собствен Калкулатор за времевия код, който да ни казва как да открием времената в нашето бъдеще,
когато можем да очакваме повторения на изминалите условия, или (2) можем да използваме
автоматизираните базирани на Интернет версии, които правят същото нещо за нас.
Независимо как, ние ще бъдем в състояние да включим определена година, като например
края на календара на маите през 2012, за да открием времето (времената) в миналото, които ни
казват какво да очакваме и кога цикълът ще се върне. Правейки това, ние си даваме както
безпрецедентен поглед към времето, така и нещо конкретно, за да закотвим своите очаквания за
края на настоящата епоха.
Но Калкулаторът за изчисляване на времевия код не се свежда само до основните събития в
глобален мащаб. Изглежда, че условията, водещи до основните моменти, които преживяваме - от
радостите и кризите в нашия личен живот до войните и мира между нациите, се повтарят като
големи и малки цикли и следват едни и същи естествени ритми. За да използваме циклите в своя
живот, трябва да разпознаваме шаблоните: кога започват те, как се разиграват и как да разчитаме
подходящия момент.
___________________________
Ето защо изчисляването на Времевия код е толкова ценно. Освен повторението на циклите,
които правят условията възможни, всеки цикъл съдържа и точки за избор - моменти, когато
промяна изглежда идва по-лесно и е по-ефективна. Затова, докато темите за глобална война, лично
предателство и мир могат да бъдат посочени във времевата линия, изходът за всяка от тези
специфични теми не може да се посочи. Както с човешкия опит, въпросът е какво правим с
условията, които са ни предоставени – именно това, което правим с тях, определя следващата фаза
от нашия живот.
В Глава 1, например, ще видим как условията за една изненадваща атака на американска почва
са били налице три пъти през 20 и 21 век. Въз основа на повтарящите се времеви цикли
Калкулаторът за изчисляване на времевия код ясно показва двете дати, когато условията за подобна
атака ще присъстват след събитието-семе през 1941 година. Но докато на една от тези две дати ние
сме били атакувани, то на втората не сме били атакувани. Макар условията да са били налице,
човешкият избор (който ще опишем в Глава 7) е предотвратил третото нападение.
Ключът в използването на нашия избор е да повлияем на своето бъдеще по осъзнат начин, ние
трябва да разпознаем точно къде в този цикъл се намираме. Всичко започва с това, че си даваме
сметка, че всъщност живеем в някакъв Времеви код – в едно пулсиращо поле от енергия, което има
начало и непрекъснато се разширява и носи това, което учените са нарекли „марш на времето
напред”.
***
Имайки предвид тези идеи, възниква въпроса: Какво е възможно? Миналото наистина ли
съдържа отпечатък за бъдещето? Какво от онова, което се е случило преди хиляди години може
евентуално да ни каже нещо за днешния ден? Ами тайнствената дата от циклите на маите? Има ли
начин да погледнем назад във времето, за да си създадем представа за онова, което може да ни
www.spiralata.net 8
очаква през 2012? Именно тези въпроси доведоха до написването на настоящата книга. Следващите
глави съдържат отговорите на тези въпроси.
www.spiralata.net 9
че нашата способност да разберем и приложим „правилата” на Фракталното време, съдържа ключа
към нашето най-дълбоко изцеление, нашата най-голяма радост и нашето оцеляване като вид.
Книгата „Фрактално време” е написана с една цел: да прочете картата на миналото и да
приложи онова, което научаваме, докато се приближаваме към 2012 и света отвъд нея. Правейки
това, ние придаваме значение на миналото докато отключваме кода на възможностите в живота в
бъдещето – двете възможности, за които бъдещите поколения ще трябва да чакат още 26 0090
години, преди те да се появят отново.
ГЛАВА ПЪРВА
„Времето е неделимо цяло, огромен басейн, в който всички събития са вечно въплътени...”
Франк Уотърс (1902-1995), автор и биограф
__________________________
www.spiralata.net 10
нашите постижения и провали, успехът на нашите взаимоотношения и кариери и даже
продължителността на нашите животи произлизат от цикли, които едва сега започваме да
разбираме. С нашето ново разбиране може също така да открием и това, че ние вече не сме жертви
на мистериозна съдба, на която преди сме отдавали толкова много. Но за да проучим подобно
взаимоотношение, трябва да започнем да разпознаваме шаблоните, които ни заобикалят.
Кодът на светулката
С крака, които висяха само на инчове над водата, седях неподвижен на една греда близо до
потока, който се намираше зад къщата на родителите ми. През лятото на 1965 година си спомням
как вдишвах горещия плътен въздух на Мисури, докато гаснеше последната светлина на деня.
Всичко се променя през нощта в горите на американския среден запад. Макар че все още можех да
виждам небето отгоре, мъхът и лозите, които висяха от древната гора закриваха залеза. Вглеждах се
в мрака и чаках. Опитът ме беше научил, че ключът за научаването на всяко нещо в природата са
търпението и мълчанието. С годините бях станал много добър и в двете.
Отначало видях само една с крайчеца на окото си, а след това още и още. Внезапно те бяха
навсякъде край мен. Всичко беше така, сякаш някой току-що беше натиснал някакъв ключ, който
даде знак „Сега!” и светулките изпълниха всичко. Да ги гледаш как изпълняват своя мистичен танц
на движението и светлината и след това да ги гледаш как изчезват така внезапно, както са се
появили, беше ритуал, провеждан след вечеря, който очаквах всяка година. Но за мен това беше
нещо повече от наблюдаване на светлинките да светват и да угасват. Ставаше въпрос за нещо
скрито, нещо тайно и мистериозно. Това беше ритъмът на циклите. Това бяха шаблоните.
Като дете навсякъде търсех шаблони. Понякога те бяха глупави, като това колко пъти ще
мигнат светлинките на коледната елха преди да изгаснат и да започнат следващия си цикъл, или
колко коли с еднакъв цвят е имало на паркинга на магазина за хранителни стоки. Друг път
шаблоните сякаш просто търсеха някой, който да ги открие – например колко пъти ще примигне
светулката преди да кацне, за да си почине. Обградени от стотици от тях, аз си спомням как си
мислех, че трябва да има нещо повече в това светлинно шоу от произволните примигвания в
лятната нощ.
Може би светлините всъщност бяха някакъв код и носеха послание от самата природа.
Понеже насекомите не могат да говорят, може би светлините бяха начинът, по който те
комуникираха - с дълги и къси проблясъци на светлина, които представляваха точките и тиретата на
един език – нещо като морзов код на природата. Ако успея да преброя мигванията и времето между
всяка пауза, може би ще мога да разчета кода.
Вселена на шаблоните
Е, никога не открих „кода на светулките” – поне не по начина, по който първоначално си го
представях. Докато лятното светлинно шоу наистина се оказваше кодирани сигнали на природата,
те бяха част от нещо още по-важно и мистериозно, отколкото бях подозирал. В класа по биология
научих, че проблясъците на светлина, които бях наблюдавал тогава, са били част от ритуала по
чифтосването – сексуален код от мъжките светулки, които си търсят партньорки.
Макар че реалността на кода на светулките може да не се е материализирала, идеята за
времето може да бъде част от кода на природата. На моят седми рожден ден майка ми подкрепи
моята слабост към историята и ми подари нещо, което продължих да ценя през целия си живот като
възрастен. Това беше книга, описваща „изгубените” цивилизации, които са били преоткрити в
съвременния период и съдържаше данни от египетската, гръцката, месопотамската и
североамериканската археология. Тя оказа огромно влияние върху моя начин на мислене относно
миналото, което продължава до ден днешен.
Бях особено очарован от факта, че мощните цивилизации с напреднали технологии като
древните маи, може би са съществували дълго време, само за да изчезнат и да се изгубят за векове.
Докато проучвах снимките, които показваха покривите на техните храмове, издигащи се над
мексиканската джунгла, се чудех какво е било това, което маите са знаели, а ние сме забравили,
особено що се отнася до концепцията за времето. С открития, вариращи от нови откровения за
календара на маите до задълбочена математика за фракталните шаблони, сега можем да започнем да
отговаряме на този въпрос.
www.spiralata.net 11
***
Като възрастен разбрах, че шаблоните, които бях проучвал като дете, са нещо повече, а не
само странности. Нашият свят е изграден от шаблони. Не само случайни, разпръснати тук и там, а
шаблони в шаблоните, които формират ред и структура. Много от шаблоните на природата могат да
бъдат измерени и практикувани с лекота, а понякога тези шаблони не могат да бъдат забелязани
толкова лесно – както невидимите ветрове, които придвижват цялата маса от въздух през
континента или физиологичните сили, които движат световните борсови пазари.
Дали ги виждаме или не, шаблоните на природата са навсякъде. Ако наистина исках да
разбера как работят нещата, ясно беше, че имах нужда да разбера шаблоните, от които са съставени.
През последните години на Студената война се оказах на работа като старши дизайнер на
компютърни системи в отбранителната промишленост и правех точно това. Една от първите ми
задачи беше разпознаване на шаблони.
Един ден, докато търсех шаблони в природата, които да използвам като модел за софтуер за
проследяване на данни, се натъкнах на работата на един учен философ от началото на 20 век –
Р.Н.Елиът. Преди неговата смърт през 1948, Елиът беше написал мощен синтез за това как
природните закони като че ли управляват много аспекти на ежедневния живот, включително
циклите на природата. Именно тази книга завинаги промени начина, по който мислех за вселената,
цивилизацията и, което е най-важно – за времето.
Онова, което беше толкова очарователно в творбата на Елиът беше, че той не само беше
разпознал шаблоните и циклите в природата, но освен това беше описал и начините за прилагането
на онова, което беше открил в реалния свят. Крайъгълен камък в изследването на Елиът беше едно
специално число, което се открива в нашите тела, нашите животи, нашия свят, по начини, за които
никога не ми е било казвано в училище: златното сечение. С прями и прости думи, Елиът е показал
как е приложил всичко - към броя на жените и мъжете сред населението и към икономиките на
нациите.
Именно по същото време един специалист по предвиждането на борсата, Роберт Р. Пречтер
младши, също открива творбата на Елиът. Установявайки, че глобалната икономика и пазара на
акциите са показатели за оптимизма или песимизма на общността на инвеститорите и част от един
природен цикъл, Пречтер отвежда идеите на Елиът една крачка по-нататък и създава най-
успешният инструмент за предсказване на пазара в историята на Ню Йоркската борса. Под
названието „Вълнов принцип на Елиът”, той се използва и днес.
Ключът към успеха на Вълновия принцип на Елиът се открива в две основни предположения:
1. Пазарът винаги се повишава и спада на точни интервали – „вълните” от вълновата теория на
Елиът.
2. Ако знаете къде започва повишаването, можете да изчислите кога и как ще стане спадането.
Според мен, ако животът и природата следват шаблоните на подобен код, значи правеше
перфектен смисъл това, че самото време също трябва да го прави, че съществува един вид времеви
код. Точно както интервалите на пазара на акциите, ако можем да разпознаем времевия код на
природата, значи циклите, които той създава, могат да бъдат измерени и изчислени.
С други думи, ако знаем кога започва даден цикъл и шаблона, който следва след него, ние
също така знаем и къде и как ще свърши той. Може би най-важното нещо е, че ако знаем условията,
които даден цикъл донася, ние ще знаем какво да очакваме всеки пък, когато отново се появи.
Изминаха много години и бяха направени много опити да се намери начин за прилагането на
наученото за циклите към събитията от нашия свят. А след като това стана, връщане назад нямаше.
Причината, поради която то стана Времеви код, работи. Онова, което разкрива, е както
отрезвяващо, така и смайващо. Да се отдръпнеш една крачка назад и да разпознаеш шаблоните,
които сме живели в миналото и които живеем точно сега, може би е едно от най-зареждащите със
сила неща, които можем да направим като индивиди и като цивилизация. Сякаш нашето желание да
разпознаем взаимосвързаността на шаблоните на природата е входът към възможността за
съзнателно участие в самите цикли, които шаблонът разкрива. При моят начин на мислене, това е
нещо не по-малко от чудото на втория шанс.
Може би най-добрият начин да илюстрирам как циклите на времето се повтарят по
предсказуеми начини, е посредством пример. Какво би могло да предложи по-добър пример от това
да открием, че определящото за 21 век събитие – събитието от 11 септември, е всъщност част от
www.spiralata.net 12
един по-голям цикъл, започнал 60 години преди падането на кулите на Световния търговски
център?
Можехме ли да знаем?
Звукът на телефона ме събуди от съня, който обикновено следва след 13 часов полет от Лос
Анджелис до Мелбърн, Австралия. Докато бях в леглото ме засипаха въпроси от типа: Къде съм?
Колко е часът? Кой може да ми звъни в Австралия преди изгрев? Намерих телефона и натиснах
мигащата „Линия 1” и не се наложи да чакам дълго отговора на последния си въпрос.
Незабавно един френетичен, макар и познат глас на приятел от другата страна на линията ме
засипа с информация, която отначало не ми говореше нищо. Без „Добро утро”, или „Как си?, или
което и да е от типичните поздрави, които идват от приятелите и семейството, намиращи се на
другия край на света. Първото, което чух, беше „Пусни си телевизора! Веднага! Нещо става ... Не
знам... Боже!”
Пуснах телевизора и превъртях каналите, но макар станциите да ми бяха познати, пейзажът на
града, за който предаваха не ми беше познат. Всеки канал предаваше едни и същи ужасни кадри,
които изглеждаха като финал на холивудски трилър. Поради часовата разлика, докато в Австралия
беше тъмно, на кадрите виждах изпълнено с дим небе над Ню Йорк Сити от сутринта на 11
септември 2001 година.
Заедно с останалата част от света аз бях и шокиран и хипнотизиран от онова, което виждах.
Почувствах се дезориентиран и несигурен, озадачен от онова, което се предаваше непрекъснато по
всеки канал. Бързо се облякох и излязох във фоайето на хотела. Не бях подготвен за онова, което
видях. Когато вратите на асансьора се отвориха, навсякъде имаше хора, всички струпани заедно,
гледащи големия телевизионен екран, монтиран над рецепцията. Някои бяха със зачервени очи и
плачеха, други хлипаха, а трети просто стояха мълчаливо - като хора, които виждат нещо, което не
прави никакъв смисъл и за което все пак знаят, че е реално.
Когато си проправих път през тълпата на улицата, видях групи хора навсякъде. Макар че беше
рано, кафенетата бяха отворени и магазините бяха пуснали всеки телевизор, на витрините си, за да
могат хората от улицата да гледат как Америка преживява един от най-ужасните дни в своята
история, която беше и повратна точка за света.
Вървях по улицата и отминавах кафене след кафене. Навсякъде беше едно и също: объркване,
несигурност, страх и непрекъснати кадри по телевизията. Установих, че си задавам непрекъснато
два въпроса.
Първият беше Защо? Защо някой би направил нещо толкова жестоко и безсърдечно?
Вторият въпрос не беше толкова прост. Той ме отвеждаше назад към моето детство, когато се
опитвах да видя изпълненият с шаблони свят. Докато умът ми се опитваше да прави смисъл от
случващото се, аз внезапно се оказах пред втория си въпрос: Можехме ли да знаем? Ако животът и
световните събития наистина следват шаблони и цикли, случващото се днес шаблон ли е? Имало ли
е начин да бъдем подготвени за този ден или дори да го предотвратим?
Аз не си задавах въпроса дали е можело да знаем точно какво ще се случи на тази дата или как
това е можело да промени света толкова много и толкова бързо? И не предполагах, че е можело да
предскажем, че някой ще използва като смъртоносни оръжия реактивни самолети, за да изравни със
земята огромни небостъргачи и да отнеме живота на над 2 000 души. Не за това беше моят въпрос.
В този момент за мен беше важен въпросът за шаблоните, моята нужда да направя смисъл от
нещо толкова безсмислено и да открия мястото, на което той пасва в един съставен от цикли свят.
www.spiralata.net 13
и атаките на Пентагона да са част от нещо по-голямо? Отвъд терористите, политиците и
конспирациите, можеше ли да има нещо по-голямо, което да се разгръща пред нашите очи –
шаблон, който може да се види само когато отстъпим назад и погледнем към голямата картина
от различен ъгъл?
Преди 2008 не можах да получа отговор на своя въпрос. С течение на времето намереният
шаблон беше толкова ясен, че от Можехме ли да знаем? въпросът стана: Как сме могли да го
пропуснем?
Мислех си, че трябва да има много основателна причина за това древните мистици като
пазителите на времето от маите и Ведите, посветили толкова много енергия и ресурси за изучаване
на времето. Поради тяхната перспектива в циклите на времето е била толкова различна от днешните
ни възгледи и тъй като и двата са се оказали толкова точни, двата начина на мислене трябва да
бъдат част от по-голяма мъдрост. Затова би имало огромен смисъл да съчетаем мъдростта на
нашето минало с най-добрата днешна наука, която да ни даде един мощен нов начин на мислене
относно живота и относно нас самите.
Като смесих всичко, което бях научил относно търсенето на шаблони като компютърен
програмист с онова, което знаех за възгледите за циклите на древните египтяни, индуси и маите, за
златното сечение и природните фрактали, аз открих модел на времето – програма за Времевия код,
която предлага мощен прозорец в събитията от нашето минало и в събитията на нашето бъдеще.
Ключът е в това, че времето се повтаря в циклични шаблони и че всяко повторение е подобно на
последното (фрактал) с по-голяма интензивност.
Програмата за Времевия код може да се използва по три различни начина, за да разкрие
циклите на специфичните събития. Те са:
Режим 1, който ни казва кога можем да очакваме условията за случването на нещо, което е
станало в миналото.
Режим 2, който ни казва коя дата в миналото съдържа условията, които можем да очакваме в
бъдеще
Режим 3, който ни казва кога можем да очакваме условията на личното преживяване, било то
позитивно или негативно, да се повтори в живота ни.
Относно събитията от 11 септември 2001 година използвах Режим 1. За по-лесен прочит дадох
описание и специфични подробности за този процес в Приложение А. За да открия условията, които
може да са довели до основна дата в миналото, каквато например е 11 септември 2001 година, или
онези, които можем да очакваме за дадена дата в бъдеще, например 21 декември 2012, имам нужда
от Следната информация:
www.spiralata.net 14
За повечето хора нямаше даже намек, че нещо от подобна величина може евентуално да се
случи. Затова е честно да кажем, че събитията от 11 септември 2001 година изненадаха нацията и
света. Като такива думите, описващи темата на датата-семе, които търсех бяха, че Америка е била
изненадана и атакувана.
Разполагайки с познанието, че миналите условия се повтарят в цикли, едно търсене в
историята разкри дата, която несъмнено пасваше на този критерий. В този случай тя даже
съответстваше на точните думи „изненада” и „нападение”, използвани, за да опишат събитието на
11 септември. Датата беше 7 декември, 1941 година: тогава президентът Франклин Рузвелт
завинаги маркирал в душата на света като „датата, която ще остане като позорна”. На тази дата
морската американска база в Пърл Харбър била нападната изненадващо и 2 117 американци
изгубили живота си. Това бил и денят, когато САЩ официално влезли във Втората световна война.
След като тази дата беше установена, годината 1941 стана първата точка за въвеждане в програмата
за Времевия код.
Второто късче информация – дължината на цикъла в който става всичко, беше лесна, тъй като
цялата записана човешка история стана в същия цикъл. Може би не е съвпадение, че това е
големият цикъл от 5 125 години, описан от календара на маите. Макар че това може да звучи като
произволен избор, съществуват два факта, които правят календара на маите уникален сред
системите за пазене на времето на света. Тези факти са дадени по-нататък в книгата, но тук ще ги
споменем накратко:
- Първо, календарът е единствената най-точна система за проследяване на природните цикли
на галактиките, планетите и нашите взаимовръзки със Слънцето до 20 век.
- Второ, цикълът, в който сме сега, е приблизително една пета от по-големия цикъл (петият и
последен свят от Месопотамските традиции), който описва прецесията на равноденствията –
нашето 25 625 годишно пътуване през 12-те съзвездия на зодиака, обикновено закръгляван на
26 000 години.
Въвеждането в програмата на Времевия код беше направено. Датата-майка беше 1941 година.
Дължината на цикъла беше 5 125 години. С цялата тази информация започнах изчисленията.
Незабавно изплуваха две дати. Всяка показваше времето, когато Америка е можела с разумно
основание да очаква същите теми на „изненада” и „нападение”, които беше преживяла на същия
исторически ден на позор.
***
През септември 1983 година съветските военни по погрешка свалиха полет 007 на корейските
въздушни линии – цивилен полет с джъмбо джет, който се беше заблудил в съветското въздушно
пространство. Всички пътници на този Боинг 747, които бяха 269 на брой и екипажа бяха убити,
включително американския конгресмен Лоурънс МакДоналд. През това време напрежението между
суперсилите беше толкова високо, че руснаците се страхуваха, че Америка ще погледне на
грешката като на повод за обявяване на война. Наскоро разсекретени доклади показват, че
Съветският Съюз, приемайки, че е само въпрос на време преди САЩ да реагират, всъщност е бил
планирал предварителна атака – ядрено нападение, за да си запази правото на първи удар.
www.spiralata.net 15
Поради причини, които биха могли да изпълнят цяла книга, атаката не станала. Ключът тук е в
това, че условията за изненадваща атака срещу Америка наистина съществуваше през 1984 година –
точно както програмата за Времевия код показа.
Следващата дата, която беше генерирана от програмата беше време, когато Америка нямаше
толкова голям късмет. Програмата изчисли, че следващият път можем да очакваме, че условията,
водещи до „изненада” и „нападение” ще съществуват точно, когато те наистина бяха налице – в
годината 2001 (Фигура 1)
Фигура 1: Пример за това как фракталните шаблони функционират като събития във времето.
Изненадващата атака срещу САЩ през 1941 зася „семето” за един цикъл, който продължава днес.
Програмата за Времевия код използва принципите на фракталните шаблони и природните цикли, за
да ни каже кога можем да очакваме да се повторят условията за изненада и нападение от 1941
година (виж Приложение А).
Докато връзката между тези две дати определено заслужава допълнително проучване,
съществуват три факта, които не можем да пренебрегнем:
1. Въз основа на документираната засяваща дата, когато условията „изненада” и „нападение”
са били задействани, формулата за Времевия код успешно идентифицира и следващите два пъти,
когато Америка може да очаква тези условия да се повторят.
2. И на двете предсказани дати действително е съществувал план за изненадващо нападение
над САЩ.
3. На една дата планът наистина беше проведен.
Датата е ясна. Докато този пример е за едно отделно, графично представено и ужасно събитие,
което сега вече е част от нашата история, то е именно това: един пример, който да илюстрира как
могат да бъдат свързани събитията в рамките на даден цикъл. Калкулаторът на времевия код работи
и за други случки. От радостите и кризите в нашия личен живот до войните и мира между нациите
изглежда, че условията, които водят до основни моменти в живота, се повтарят като цикли. Сега
трябва да се запитаме следното:
● Какво ни казват тези шаблони за днес?
● Какво могат да ни кажат за бъдещето?
● Може ли природният времеви код да хвърли някаква светлина върху предсказанията за
мистериозната дата от календара на Маите за 2012 година?
● Може би програмата да ни даде солидно основание да вярваме на множеството духовни
водачи на Ню Ейдж, на многобройните пророци и на всяка религиозна и духовна традиция от
последните 5 000 години?
В следващите глави ще дадем подробен отговор на всеки от тези въпроси и ще се научим да
мислим за времето и за нещата, които се случват в света от една нова гледна точка. С нашето ново
разбиране в ръка ще приложим онова, което знаем, към всичко - от нашия личен живот до нашето
глобално бъдеще. За да има смисъл подобна перспектива, обаче, трябва да мислим за нашия свят от
позицията на онези, които са посветили своя живот на разбирането на тези големи цикли на времето
www.spiralata.net 16
– пазителите на времето от миналото. Какъв по-добър начин да започнем от това да проучим техния
възглед за времето и големите световни епохи от преди време?
***
ГЛАВА 2
www.spiralata.net 17
земетресения и с потъването на континентите, вторият – с покритата с лед земя, и третият – с
голямото наводнение. Пророчеството казва, че четвъртият свят ще свърши докато сме живи ние и
че скоро ще заживеем в петия.
Макар че думите не са на учен, описанието на индианците хопи на събитията, които са
завършили всяка ера, е подобен на историята на Земята, запазена в геоложките записи. Новите
данни от океанския утаечен слой и полярния лед потвърждават, че всъщност планетата преминава
през циклична история на катаклизъм от огън, лед и вода, както и период на възстановяване. Имало
е период на земетресения и вулканична активност преди около 20 000 години. Ледниковата епоха
достигнала своя пик преди 11 000 години и имало потоп, за който се вярва, че е бил потопа описан в
Библията, който е станал приблизително преди около 4000 – 5000 години.
Според индианците хопи същите цикли от време и характер, които са известили за подобни
промени в миналото, сега носят настоящия свят към края и началото на следващия. Онова, което
прави възгледа на индианците хопи за света толкова важен, е неговата точност относно миналото.
Ключът тук е в това, че индианците хопи знаели за тези цикли дълго преди съвременните
изследователи да могат да ги потвърдят научно. Ако подобни знания за циклите са толкова точни за
миналото, тогава какво означава това за техните предсказания за онова, което ни предстои в
бъдеще?
www.spiralata.net 18
Времеви код 7: Древните традиции разделят земната орбита от 25 625 години през 12-те
съзвездия на зодиака – прецесията на равноденствията, на пет световни епохи траещи по 5125
години всяка.
______________________
Значението на епохите
Поради това, че скоростта на нашето пътешествие през съзвездията в миналото е варирала,
съществуват различни идеи относно времето, когато една епоха завършва, а друга започва. Това е
важно, защото името, което даваме на нашето време в историята – нашата зодиакална епоха, се
определя от това кое съзвездие осигурява екран за изгряването на слънцето на деня от пролетното
(пролетно) равноденствие всяка година. Понастоящем, например, ние сме в епохата на Рибите.
Смята се, че епохата на Рибите е започнала преди 2 160 години – точно преди времето на
Иисус. А от 2008 година ние преминаваме от Епохата на Рибите към Епохата на Водолея. Но не
очаквайте прехода да стане бързо. Както споменахме преди, промяната е процес, а не събитие.
Проблемът е, че не съществуват ясни граници между знаците на зодиака, които да ни казват
точното време, когато единият знак завършва, а другият – започва. Затова би било справедливо да
се каже, че макар технически да сме в епохата на Рибите, ние навлязохме в зоната и на епохата на
Водолея.
Според мен това е много интересно, тъй като всеки знак на зодиака е бил свързван със следи,
които са уникални за своето време в историята. Вероятно не е съвпадение, че преди настоящата
епоха на Рибите, главата на овена, която сочи съзвездието Овен, играе толкова важна роля в
древния свят. Египтяните на епохата на Новото Царство (16 век пр. Хр. до 11 век пр. Хр.),
например, включиха символа на Овена в своето представяне на бога на слънцето, Амон Ра, който
имал глава на овен. И вероятно не е случайно, че ранните християни избраха за своята религия
същите символи като тези от епохата на зодиака – двете поставени противоположно една на друга
риби на съзвездието Риби.
В своята красиво изказана интерпретация на значимостта на зодиакалните епохи авторът
описва дуалността на символа на Рибите:
„. основният отпечатък на Рибите (две риби, които плуват в противоположни посоки) изразява
себе си в непрекъснатата нужда да разделя и владее, отделя и изучава, разцепва Изтока и Запада,
тялото и душата, мъжа и жената, ин и ян, лявомозъчните от дясномозъчните, интуитивното от
интелектуалното...”
Това са характеристиките на нашия свят за последните 2 000 години.
Понеже няма ясна граница между края на една епоха и началото на следващата, днес ние
преживяваме прехода, който въплъщава качествата на двете: Епохата на Водолея и качествата,
които тя носи, с атрибутите на Епохата на Рибите.
Докато точното време на зодиакалните епохи варира от около 9600 пр. Хр. до сега, общите
описания за случилото се по време на последните шест от тях – не варират. За да идентифицират
всяка епоха учените и историците са избрали едно събитие, което маркира всеки период от време.
Ето кратко резюме на тези характеристики:
Зодиакална епоха Съответно историческо събитие
Лъв Глобалното затопляне/
топенето на ледниците
Рак Библейският потоп
Близнаци Създаването на азбуките и писмеността
Телец Египетската цивилизация
Овен Желязната епоха
Риби Раждането на Християнството
Фигура 3: Последните шест зодиакални епохи и техните дефиниращи събития. Докато други
събития определено са станали по време на епохите, тези събития са използвани като мерило за
придаване на значение на историческото сравнение.
www.spiralata.net 19
Трайният камък на стените на храма, където те гравирали своите карти, са запазили тяхното
послание по начин, който не може да бъде сгрешен. С яснотата на техните записи бързо изчезва
всяко съмнение относно това дали нашите предци, или поне някои от тях, са разбирали движението
на Земята през епохите, или не.
Един от най-ясните, както и един от най-мистериозните от тези артефакти, е красивият
зодиакален диск, гравиран в каменния таван на храмовия комплекс Дендера, на западния бряг на
река Нил в Египет.
Фиг. 4.
Илюстрацията в ляво. Зодиакалният диск на тавана на египетския храм на Хатор, на Дендера,
разположен близо до Луксор, Египет.
Илюстрацията в дясно: схематичен чертеж на зодиака на Дендера, който показва съзвездията,
докато се появяват по времето, когато дискът е бил създаден.
www.spiralata.net 20
изравняването на съзвездията Стрелец и Скорпион, които показват пътя към мистериозния център
на нашата галактика, беше ясно, че дизайнерите на този изумителен артефакт може да проследи
движението на нашата планета между звездите.
Ако имаше някакво съмнение относно зодиака, те бързо изчезнаха, когато разпознах
международното изравняване на храма с най-ярката звезда в небето, Сириус. В египетската
йероглифна писменост това небесно тяло обикновено се асоциира с Хорус – форма на египетски бог
на светлината. На зодиака Дендера откриваме Хорус изобразен на две места: точно над оста на
самия храм (виж стрелка А на фигура 4), както и на истинската северна/южна ос, докосвайки знака
на Рак, който е там, където слънцето е щяло да изгрее и освети небесната карта на самия диск по
време на лятното слънцестоене, когато храмът е бил построен (виж фиг. 4, стрелка В).
Именно поради това, че зодиака на Дендера изглежда толкова точен, една от неговите
нерешени мистерии с оглед начина, по който той изобразява един аспект от нашето време в
историята, е от огромно значение: смяната на епохите на Риби и Водолей. Както виждате на фиг. 4,
познатите 12 зодиакални знака са наредени на диска разумно близо един до друг. Всеки един следва
предишния знак и предшества следващия толкова близо, че няма място за вмъкване на други
символи между тях, освен в случай на световния зодиакален знак за последните 2 000 години, Риби,
и знака, който преместваме до следващия, Водолей.
Между Риби и носителят на водата на Водолея има прекомерно много място, което понякога
се нарича „аномалия” или „прекъсване” между двата знака. Какво прави това разстояние на
зодиакалния диск Дендера особено интересно – това, че зоната съдържа и специфичен символ,
известен като Квадрата на Пегас (виж стрелка С на фигура 4), която се появява между двете Риби и
че има маркировка, която не може да бъде прочетена на самия диск. Традицията асоциира този
символ с действителен артефакт – физическа таблица, която съдържа онова, което се нарича
програми на съдбата.
Как програмите на съдбата могат да бъдат свързани с нашия опит от смяната на зодиакалните
знаци, както и със световните епохи? По какъв начин странното място, което се появява между
двата зодиакални знака, пасващи на нашето време в историята, е свързано с края на нашата
световна епоха?
Докато експертите продължават да гадаят за отговорите на тези два въпроса, може би няма да
се наложи да чакаме дълго, за да разберем какво ни казва диска. Очевидно става дума за тук и сега.
Ясно е, че знакът на зодиака на Дендера е послание на времето. Дискът, който видях, е древна карта
на нашето пътуване през времето - един звезден часовник, който все още тиктака и отмерва
промените в нашата връзка с небето.
Зодиакът на Дендера е единственият артефакт от своя вид, който съществува днес. Докато
съществува противоречие относно това дали мястото, откъдето произлиза диска, е другаде и дали
той е бил транспортиран до храма, или египтяните, които са създали храма, са построили и диска,
едно е сигурно: който и да е създал зодиакалния диск в Дендера, е разбирал нашето пътуване през
небесата. И ни е показал кога да очакваме голямата смяна на една епоха с друга.
***
По-късно научих, че дискът, инсталиран в храма на Дендера днес, е точно копие на оригинала,
който е бил продаден на Лувъра в Париж. За да бъдат точно наподобени най-фините детайли в
диска, някои места даже са били потъмнени като оригинала в резултат от опушването под него (на
мен ми се отдаде възможността да видя оригиналния диск в Париж малко по-късно и бях щастлив
да видя, че репродукцията е точно негово копие).
www.spiralata.net 21
Те използваха своите познания, че Земната орбита около слънцето и неговата излъчваща се
енергия е част от една по-голяма орбита, която ни носи около енергията, която се излъчва от
сърцевината на нашата галактика. Освен това те знаели, че на определени места в това пътешествие
ориентацията на Земята би създала промени, които биха оказали влияние върху живота на
планетата и цивилизациите. Докато познанията относно преминаването на Земята пред такива
огромни периоди от време може да е възникнала преди много години, то идеята далеч не е
примитивна. Всъщност, тя се базира на едно много добро разбиране на планетарните и
галактически цикли и начина, по който те оказват влияние върху нашето пътуване през небесата.
На всеки 5 125 години природните промени на позицията на Земята в космоса създават
астрономическо подравняване, което сигнализира за края на един цикъл около галактиката и
началото на следващия. Древните наричали периодите от време между подобни подравнявания
светове или световни епохи. Промените в климата, морското равнище, цивилизацията и живота,
които са придружавали смените на епохите в миналото са били толкова големи, че когато са
ставали, за съществуващия свят се е казвало, че свършва. Не става дума за край на планетата, а за
нашето място в дадена орбита, която се променя.
Точно както краят на нощта е необходима част от 24-часовия ден и прави денят, който следва
възможен, по същият начин и краят на една епоха е необходима част от нашия 5 125 годишен
цикъл, който води до раждането на следващия. С основание маите са гледали на времето в самата
епоха като на период на бременност.
Маите гледали на събитията, свързани с галактиката, като на перфектен начин за служене на
космическата съпруга. Така погледнато, голямото раждане, което 2012 година улеснява, е духовно:
скокът в човешката еволюция, в отговор на цикличните промени в орбитата на Земята. Познанията,
че подобни цикли се случват, както и за онова, което се случва, когато те правят това, днес са
известни като доктрината на Световните епохи.
_____________________
Времеви код 8: Позицията на земята в нашата галактика създава мощни промени, които
сигнализират края на една световна епоха и началото на следващата. Познанието за тези циклични
промени е известна като доктрината на Световните Епохи.
_____________________
Проучването на големите цикли на времето, което се изисква, е наука, която ние тепърва
започваме да разпознаваме в съвременния свят. И добре, че е така, защото тайната, запазена от
подобни знания, може да съдържа ключа към избягването на страданията, че нашите предци са
преживели в последното време, когато един 5 125 годишен цикъл приключвал.
Фигура 5. Кратко сравнение на древните традиции показва общата тема на световните епохи
и цикли. Докато техният брой варира, начинът, по който всяка от тях завършва, е еднакъв. Всяка
традиция описва събитие, което „очиства” едната епоха и подготвя света за следващата.
www.spiralata.net 22
По принцип е прието, че първата писмена документация на световните епохи е открита при
Ведите, традиционната литература на древна Индия. Докато устното предаване на същите истории
вероятно е съществувало хиляди години преди тази литература, текстовете не били написани преди
1500 година пр.Хр. Докато Ведите били предназначени за учените, други текстове били създавани
за останалите хора. Това са 18 книги, известни като Пурани, които заедно съдържат същината на
ведическата литература.
Ведите описват огромни периоди от време, траещи толкова дълго, че представляват
предизвикателство за нашето съвременно понятие за миналото. Тези текстове включват познатата
Ригведа, както и Самаведа, Яджурведа и Атарваведа. В тях ние откриваме някои от най-ранните
описания на начина, по който вселената периодически се създава, разрушава и ражда отново през
големи периоди от време, наречени Юга цикли, или просто Юги.
Интересното е, че дължината на всяка Юга се определя от интерпретацията на самите
текстове. Както при множество древни писания, интерпретациите варират. В своето проучване на
ведическата космология, наречено „Мистериите на свещената вселена”, математикът Ричард Л.
Томпсън признава тези различни гледни точки. „Съществува известно противоречие относно
историята на Юга системата. Традиционният възглед в Индия е, че югите са реални и поради това
са продължавали милиони години. Възгледът на съвременните историци е, че югите са просто идеи,
които са се развили исторически посредством поредица етапи.” Но учените са единодушни относно
това как функционират Югите.
Ведическите цикли на сътворението и разрушението са основани на повтарящи се поредици от
четири Юги, всяка от които с различна продължителност. Заедно те оформят стъпаловидна
прогресия на повишаващи се по продължителност периоди, определени посредством определяни
чрез умножаването на най-кратката Юга по простата формула 1:2:3. В традиционната
интерпретация Кали Юга е най-краткият цикъл, който продължава за период от 1200 години, който
се умножава по първото число на формулата, 1, за да се стигне нейната дължина. Двапара Юга,
следващият цикъл от поредицата, се изчислява посредством умножаването на дължината на Кали
Юга по следващото число във формула, 2, за да се стигне до нейната дължина от 2400 години.
Посредством същата формула, Трета Юга и Сатия (известна и като Крита) Юга траят
съответно 3600 години и 4800 години.
www.spiralata.net 23
В традиционните текстове всяка от югите се умножава по тайно число, което я превръща от
божествени години в по-дълъг човешки еквивалент. Коефициентът на превръщането е числото,
което дефинира една от най-мистериозните форми във вселената – кръга. Числото, което го
дефинира, е 360. Когато приложим този коефициент от 360 към описаните вече юги, виждаме
откъде идват противоречията и несигурностите.
Когато умножим традиционните 1200 години на Кали Юга по 360, числото се увеличава на
432 000 години. Когато направим същото умножение, Двапара Юга скача от 2400 години до 864 000
години. Трета Юга е от 3600 години до 1 296 000 години, а Сатия Юга – от 4800 години до
1 728 000 години. Изведнъж тези цикли стават толкова огромни периоди от време, че променят
нашите сегашни представи за време и човешка история.
Както беше споменато по-горе, подобни учени предполагат, че тези стойности са основани на
езотеричната интерпретация на оригиналните текстове, които не се прилагат към действителните
човешки години на Земята. Може би точно поради тази причина алтернативните интерпретации на
оригиналните текстове печелят популярност днес. Докато подобни четива все още описват четири
юга цикъла, те правят това с по-кратки периоди от време. Работата на Шри Юктесвар Гири и
астролога Др. Дейвид Фроули (Вамадева Шастри), илюстрират тези обновени интерпретации.
Фроули описва юга циклите с дължина приблизително 2400 години въз основа на
традиционния текст на Ману Самхита. Съвременните учени са привлечени към тази интерпретация,
защото тя прави повече смисъл с онова, което знаем сега относно прецесията на равноденствията.
Фроули също така предполага, че по-кратките юги поставят възрастта на важни исторически
индийски цифри, като Бог Кришна, в значим контекст, който съответства на общоприетата възраст
на човешката история.
Споменавам и традиционните и алтернативните перспективи на югите тук, за да покажа, че
даже ведическите експерти са разделени, когато става дума за дължините и времетраенето на
циклите. Важното е, че макар интерпретацията за дължините на югите да варира от хиляди до
стотици години, то броят на югите в даден цикъл остава същия. Ведите, както и календара на маите,
посочват, че историята на света съществува като четири големи цикъла. И двете системи са на
мнение, че ние сме на финала на тези цикли.
Знаците на епохата
В допълнение към консенсуса между ведическите учени, че във всеки цикъл съществуват
четири юги, съща така е общоприето, че всяка има специфично качество, което внася в епохата,
когато тя се появи. Всяко от тези качества описва форма на самореализация, която се свързва със
позицията на Земята в небесата. Колкото повече се приближаваме към сърцевината на нашата
галактика, толкова е по-голяма степента на просветление. В най-отдалечената част на нашата
орбита трябва да правим по-големи усилия, за да открием своето собствено просветление.
Традицията твърди, че във всяка епоха има 25% промени в градуса на просветлението на
колективната култура в сравнение с предишния цикъл. Затова, когато ние сме в извисяваща се
позиция от орбитата, която носи Земята към сърцевината на Млечния Път, ние ставаме по-
съзнателни. Когато сме в спускаща се орбита, която носи Земята встрани от сърцевината, е точно
обратното. Именно посредством тези качества ние виждаме постепенното и временно издигане и
падане на духовната осъзнатост, която идва с нашата прогресия от най-светлите до най-мрачните
цикли.
- Според традиционните интерпретации за Сатия Юга се казва, че е последната златна епоха
на светлината. Характеризира се като време на мир, мъдрост и най-висше просветление.
Ведическата литература твърди, че през това време хората са имали продължителност на живота,
която е била безгранична. За живеещите тогава този цикъл на мир и мъдрост трябва да е бил
идеалното време, за да се наслаждават на подобно дълголетие.
- Макар че следващият период, Трета Юга, или Сребърната епоха, продължава да се
характеризира като много добродетелна, описват я като време с 25% по-малко просветление от по-
дългата Сатия Юга. Със загубата на осъзнаването, продължителността на човешкия живот намалява
до максимум 10 000 години.
- Третата Юга от цикъла е Двапара Юга или Бронзовата епоха. Това е време с 50% загуба на
просветление от хората и за нея се казва, че е ерата, когато човешкият характер е равномерно
www.spiralata.net 24
разделен между „добродетелта и греха.” Още веднъж, със спадането на самоосъзнатостта,
продължителността на живота намалява до максимум 1 000 години.
- Независимо от това каква продължителност от време приписват експертите на всяка юга,
четвъртата винаги е най-кратката от четирите цикъла. Това е щастие за нас, защото тази юга, Кали
Юга, известна още като Желязната епоха или Черната Епоха, е период на най-голям мрак за
човечеството. Това е и времето на най-кратката продължителност на живота от който и да е цикъл –
тогава човеците живеят 100-120 години. Съществуват и изключения, но за повечето живеещи в
Кали Юга се казва, че са изгубили 75% от своята самоосъзнатост. Тъй като мнозина експерти са
съгласни с това, че ние или сме близо до края, или че приключваме Кали Юга, ние ще проучим
малко по-дълбоко какво означава си част от този цикъл.
Тъмната Юга
Пураните описват историческите характеристики, които можем да очакваме да видим през
мрака на цикъла Кали. Това са сходствата между тези качества, посочени в древните времена и
онези, които изглежда проникват нашия свят днес и правят тази древна гледна точка толкова
интересна. Доминантната тема за Кали цикъла е повод за разногласия, спорове и препирни.
Примери:
- Появата на ръководители, които са неразумни и събират данъци нечестно
- Време, когато хората се пристрастяват към интоксикиращи питиета
- Периодът, когато чумата и смъртта са нещо обичайно
- Епохата, когато безпомощните се превръщат в цели за преследване
Много от предшестващите характеристики изглеждат изненадващо сходни с онези, които
откриваме в нашия свят днес. Ако всъщност живеем в края на Кали Юга, значи те са изненадващо
точни, особено когато отчетем това, че те са документирани преди хиляди години.
Според Пураните традиционната дата за началото на Кали Юга е 18 Февруари 3102 пр. Хр. На
тази дата митологията заявява, че индуският бог Кришна напуснал Земята. Определено е трудно да
се потвърдят подробностите за напускането на този свят от Кришна преди над 5 000 години, но
съществуват астрономически събития, които също маркират тази дата. Техните дати могат да бъдат
проверени в историческите отчети.
Анонимният автор от един текст от 9 век, „The Book of Thousands” описва шаблон за
галактически цикли, които траят 180 000 години всеки, свършвайки със съединяване на всички
планети от нашата слънчева система в началото на зодиакалния знак Овен. Това, което прави този
отчет толкова интересен е, че последната поява на подобно съединяване е било същото време,
когато световният „потоп” (който звучи доста сходно с библейския Голям Потоп) покрил Земята.
Според изчисленията на автора, датата на съединението е била денят преди Кали Юга да
започне: 17 февруари 3102 година пр.Хр.
Докато традиционната (божествена) интерпретация на Юга циклите слага края на Кали Юга в
нашето бъдеще, тя посочва и това, че под-цикъла възниква 5 000 години след започването на югата.
Ако, както традицията предполага, ние сме от пет хилядолетия в тъмната юга, започнала през 3102
година пр.Хр., това ни поставя на 110 години в уникалния под-цикъл, започнал през 1898 година.
Този под-цикъл е сроден с оазис в средата на огромна пустиня. Той предполага, че 5 000
години в най-мрачната част от нашето пътешествие през звездите възниква събуждане, което ни
подготвя за останалата част от мрачния цикъл и за прехода в следващата Юга на светлината. Този
цикъл-в-цикъла е описан като време на повишена bhakti (санскритската дума за „отдаденост”)
влияние. Това е период на повишена отдаденост за която се е вярвало, че трае около 10 000 години.
Докато реалистичната природа на подобни огромни периоди от време все още оспорва от
днешните учени, аз описвам тук този цикъл и неговата продължителност по една причина. Фактът,
че той трае толкова дълго е указание, че Ведическите традиции не виждат 2012 и края на нашата
настояща епоха като край на самата планета. По-скоро те като че ли се съгласяват с това, че
„мракът” на Кали Юга е време на необходим смут, който проправя път на нашата еволюция от един
начин на съществуване към следващия.
________________________
www.spiralata.net 25
Времеви код 9: Ведическите традиции описват продължително време на отдаденост, изразена
в действие (bhakti), което е започнало около 1898 и продължава доста след 2012 – крайната дата на
Маите.
________________________
***
www.spiralata.net 26
ГЛАВА 3
На 6 юли 2008 в Интернет се появила статия, озаглавена „Хиляди очакват Апокалипсиса през
2012” – откъс от разследване на АВС Нюз за глобалното повишаване на „СЪДБОВНИТЕ
КУЛТОВЕ”. Първото изречение от статията гласяло: „Групите по оцеляване броят времето, което
остава до мистериозната дата, която е била предвидена в течение на хиляди години: 12 декември
2012 година.”
Само седмици преди това около две дузини членове на руска група за оцеляване – предимно
възрастни жени, но включваща и четири деца, излязла от подземен бункер, където се запечатали от
външния свят през ноември 2007 година. Групата била убедена, че ще стане немислимото доста
преди 2012 година. Вярвали, че светът ще свърши през 2008 година – шест месеца след тяхното
влизане в бункера. Когато това не станало, групата започнала да намалява през зимата. След
трагична смърт и погребване на двама от членовете вътре в бункера, след частично разпадане на
тавана на пещерата по време на пролетното топене на снеговете и недостиг на храна, останките на
групата се появили през май 2008 година.
Според статията, докато те се чудели защо светът все още е там, те били убедени, че това било
просто грешка в изчисленията. Продължавали да вярват, че апокалипсиса и края на познатия свят
предстоят.
Колкото и крайни да изглеждат подобни вярвания и реакции, те не звучат вече толкова крайно
днес. В същата статия се казва: „В САЩ, Канада и Европа различни секти и индивиди казват, че в
деня 21 Декември 2012 година светът, какъвто го знаем, ще свърши”.
Докато е очевидно това, че годината 2012 е в умовете на множество хора днес, когато
отстъпим назад за една по-голяма историческа гледна точка откриваме, че тези вярвания всъщност
са част от традиция, която е започнала преди много време. Макар да съществуват множество
различни идеи за това, което можем да очакваме, тъй като има хора с такива идеи, съществува и
общо съгласие относно причината за това съсредоточаване в 2012 година. Всичко се свежда до
нашето място в небесата и циклите от времето, което носи промените.
www.spiralata.net 27
***
www.spiralata.net 28
ужаса ще слезе от небето. Той ще върне обратно великия [монголски] крал Чингис Хан преди и след
като Марс [войната] властва щастливо.
И в стих 82 уточнява, че това ще бъде предшествано от слънчево затъмнение по-неясно и по-
мрачно... от което и да е друго от създаването на света с изключение на смъртта и страстта на Иисус
Христос.
Слънчевото затъмнение, което било най-видимото за по-голямата част от Европа, наистина
станало на 11 август, 1999 година. В стих 88 Нострадамус продължава да описва катаклизмения
характер на своята визия, като посочва специфичния месец на земните промени – през октомври ще
има огромно движение по глобуса и то ще бъде такова, че човек може да си помисли, че Земята е
изгубила своето гравитационно движение... ще има поличби през пролетта, след което ще се
извършат естествени промени в бърза последователност, обръщане на царства и мощни
земетресения...”
Наистина е имало големи земетресения в индийския океан през 2004, със сила 9.1 и 9.3 по
скалата на Рихтер, а нации като Ирак и Афганистан определено смениха своите фирми на
правителство, трудно е да се каже дали точно това е предсказал Нострадамус. Същественото обаче
е, че той предвещава големи промени в края на века. И макар че са родени през 374 години един от
друг, съществува изненадващо съответствие между предсказанията на Нострадамус и „Спящия
пророк” Едгар Кейси.
В едно от своите най-известни пророчества Кейси заявява, че в края на 20 и началото на 21 век
ще има безпрецедентен преход на Земята. Както мнозина древни пророчества са описали двата
пътя, които можели да преведат човешкото царство през подобен катаклизъм, Кейси предвидил
възможността за бъдещето, донесено от постепенните промени, както и времето на преходите,
които обикновено са катастрофални по своя характер. Онова, което прави пророчествата толкова
значими, обаче е, че е видял и двете възможности да стават в един и същи период от време.
В прочит номер 826-8 от август 1936 година, Кейси бил помолен да каже нещо специално за
вида промени, които предвижда. Според него ще има „смяна на полюсите и начало на нов цикъл”.
Бързото спадане на магнитните полета на Земята – това, което предшества смяната на
полюсите, кара някои учени да предполагат, че може би сме в ранните етапи на подобна смяна. От
калкулатора за времевия код изглежда слабо вероятно смяната да стане в годините непосредствено
преди или непосредствено след 2012.
Макар някои от прогнозите на Кейси да звучат катастрофално, прочити 1152-11 от 1939
година описват края на века като последователност от постепенни промени, а не като рязката смяна,
която е предвиждал преди това. Той казва: „През 1998 ще има оживена дейност, създадена от
постепенните промени, които предстоят. Що се отнася до промените, смяната на Риби с Водолей е
постепенна, а не под формата на катаклизъм”.
В глава 7 ще разгледаме точките за избор – термин от физиката, който описва моментите във
времето, където нашите избори като че ли имат най-голямо влияние върху изхода на нещата. В
университета в Принстъп Хю Еверет III създал самия термин през 1957 година, Кейси опитва точно
такава точка в прочита 311-10. Той предполага, че нашата реакция на предизвикателствата в нашия
живот могат да определят поне частично каква част от промените е предвидил за смяната на
хилядолетието, която в действителност ще преживеем.
Всички пророчества, макар и направени през много години, неизменно сочат към сега. Всички
говорят за нещо мощно, може би прекрасно и може би разрушително, което се случва в глобален
мащаб в края на 20 и началото на 21 век.
Всичко показва, че това не е съвпадение – какво са знаели всички тези хора, което ние сме
забравили? Защо маите сочат като край на хилядолетието 2012, а не 2000 година? Каква разлика
правят тези 12 години в края на 5 125 годишния цикъл?
Може би най-добре ще отговорим на този въпрос ако по-добре разберем маите. За да разберем
техния календар трябва да погледнем отвъд него. Неговите символи и кодове говорят за връзка
между големи цикли от времето. Именно напредничавото им познание за космоса им дава
възможност да запазят за бъдещите поколения онова, което съвременните археолози са нарекли
„Мистерията на маите”.
Мистерията на маите
www.spiralata.net 29
Цивилизацията на маите е аномалия в традиционния възглед за историята и културата.
Археологическите проучвания в Мексико, Гватемала и част и от Хондурас и Белиз показват, че
съвременната архитектура, космическите наблюдения и точните календари, за които се сещаме,
когато мислим за маите, в исторически смисъл са се появили „внезапно”.
В своето проучване на древните мистерии археологът Чарлз Галенкамп, автор на „Загадката и
преоткриването на една изгубена цивилизация”, резюмира графично иронията на присъствието на
маите. Никой не е обяснил по задоволителен начин къде или кога е възникнала цивилизацията на
маите, или как се е развила в обкръжение толкова враждебно за обитаване.”
Маите се отличават от културата на селата преди тях по своята напреднала технология.
Майкъл Коу, заслужил професор по антропология в Музея по национална история към Йейлския
университет, описва тази технология в своята книга „Маите”: „Маите имат много сложен календар,
писменост, храмови пирамиди и дворци, архитектура, глинени съдове и много сложен стил,
изразенн в релефи и стенни рисунки.
Тази напредничавост и широкоразпространено влияние на тяхната цивилизация прави
разпадането на тази цивилизация толкова мистериозно. Макар че съществуват множество теории,
никой не е разрешил тази загадка с изчезването им. Чарлз Галенкамп също описва колко малко
знаем за нашите древни предци и че каквото и да е довело до „внезапното напускане от маите на
техните градове през 9 век” сл.Хр., е все още покрито с тайнственост”.
Експертите може да не са постигнали съгласие относно причините за напускането на
цивилизацията на маите, но все пак имат възможност да се удивляват на онова, което те са
оставили: храмове, обсерватории и напредничави изчисления на времето.
Науката и посланията на маите правят смисъл на съвременния свят едва с появата на
компютрите и сателитите в последните години. Как е възможно група хора, които живеят в
джунглите на Мексико преди хилядолетия да знаят толкова много? Отговорът на този въпрос
трябва да започне с друг въпрос: с въпроса защо?
Защо преди повече от 2000 години се е появила напредничава цивилизация, изградила
масивни храмове и обсерватории, фокусирани върху големите галактически цикли, и след това да
изчезне? Защо техният календар, който посочва циклите, които съвпадат с 5000 години записана
човешка история, рязко свършва на толкова точна дата – дата, която се случва в рамките на един
живот?
Фиг. 6 отляво
Астрономическата обсерватория в Паленке, Мексико, е един от красивите примери на
напредналата архитектура на маите. Обектът е бил изграден и използван между 7 и 10 век сл.Хр., а
след това внезапно и мистериозно изоставен. (Мартин Грей, www.sacredsites.com)
Фиг. 6 отдясно
Част от La Mojarta Stela 1, открита през 1986 – показан е календара. Отгоре надолу се чете
8.5.16.9.7., което отговаря на 156 сл.Хр. по Грегорианския календар. (запазени права на Stela 2000,
2001, 2002, използвана с разрешение)
Невъзможно е да отговорим на тези въпроси единствено като гледаме календара на маите.
Невъзможно е и да разгадаем тайната на отчитането на времето от маите, като гледаме
традиционната история. Да правим това означава да изпуснем елегантното послание, което маите са
ни оставили. Има само един начин да отговорим на тези въпрос, а именно: да мислим различно за
нашата връзка с вселената, която имаме от раждането на науката преди 300 години.
Трябва да прекосим традиционните граници, които са разделяли науката, религията,
духовността и историята – и миналото и бъдещето, и да съчетаем това множество източници на
знания в една нова мъдрост. И когато го направим, се случва нещо забележително!
Времето на маите
Всяка дискусия на извършеното от маите трябва да признава това, което е най-сложното
постижение: техните ненадминати изчисления на времето. Даже днес съвременните маи
проследяват големите цикли, както и местното време, посредством тази система, за която експерти
като археолози и антрополози като Майкъл Коу казват, че „не са пропуснали нито ден за повече от
25 века”.
www.spiralata.net 30
Техните изчисления са правени на техния календар. Но той е нещо повече от просто
отброяване на броя на дните между пълнолунието и новолунието. Маите проследявали
космическите цикли на времето заедно с небесните събития, които се случват в течение на времето.
Посредством най-напредничавата система от календари, която светът е виждал от съвременните
времена насам, те са направили нещо, което е почти немислимо за нас днес. В отсъствието на
толкова високоскоростни компютри и сложен софтуер, те изчислили движението на Земята и
цялата ни слънчева система с оглед връзката й с нашата галактика Млечен Път.
Ключът към „галактическия таймер” на маите е периодът от 260 дни, наречен Tzolkin, или
Свещения календар. Свързан е с друг 365 дневен календар, наречен „Двусмислената година”. Маите
гледали на тези два цикъла от време като на напредващи както зъбците на две зъбчати колела – като
на прогреса, който би бил направен, когато настъпи момент, в който един ден от Свещения
календар пасне на същия от Двусмислената година. Този рядък и мощен ден маркирал края на 52
годишен цикъл и бил част от още по-голямо разширение на времето, известно на маите като
големия цикъл.
Понастоящем няма артефакт, който да представя календара на маите в неговата цялостност.
Съвременните учени могат да разтълкуват системата на маите за изчисляване на времето от
техните надписи, но има друг древен артефакт от друга култура, който е запазил възгледа на маите
за времето като един календар и който все още се използва днес. Това е камъкът на Слънцето
(Piedra del Sol) на ацтеките, древният календарен диск, изобразен на фиг. 7. Този монолитен
артефакт беше открит по време на разкопките на главния площад в Мексико Сити през 1790 година.
Огромният базалтов диск е 12 фута в диаметър и почти 4 фунта на дебелина, с тегло почти
53000 фунта. Интерпретациите на диска се различават от новото разбиране на символите на
ацтеките, изглежда има общо съгласие относно това, което той представя. Онова, което следва, е
описание на високо ниво на ключовите глифове на Камъка на Слънцето. Предлагам го тук, за да
могат архитектите на диска да получат по-дълбоко разбиране за космическите цикли и тяхната
връзка с дните на месеца.
Когато гледаме календара на ацтеките на фиг. 7, най-стряскащото изображение е лицето в
центъра на диска. Ацтеките приемали доктрината за световните епохи и – както маите, вярвали, че
живеем в петия и финален свят от един цикъл, който включвал четири предишни цикъла.
Централното изображение е тонатиух, което означава „движения на слънцето” или „слънчево
движение”, богът на нашия пети свят. Някои учени интерпретират движението, загатнато от ролята
на Тонатиух в цикъла като възможен ключ към мистерията на онова, което се случва в края на
епохата.
Около Тонатиух има четири сектора, които представят мястото, на което сме в този цикъл:
четирите слънца от миналото. Глифът за всяко е божеството, свързвано с тази епоха. Придвижвайки
се по посока на часовниковата стрелка от горния ляв край, откриваме символите на вятъра, ягуара,
водата и огъня. Все още съществува несигурност относно това дали тези глифове представят
доминантната тема за епохата или причината за нейния край, или не.
Движейки се навън от цикъла на световните епохи следващият пръстен, който виждаме,
съдържа 20 квадрата, които изобразяват 20-те дни на месеца на ацтеките. Осемте стрелки (ъгъла),
които сочат навън от този кръг са осемте кардинални точки на слънчевите лъчи (север, североизток,
изток, югоизток и т.н.). В дъното на диска (не са показани) са символите на две змии. Всяка е
разделена на секции, за които се вярва, че представят крайниците на ягуарите и пламъците. Докато
учените все още се опитват да постигнат съгласие относно точното значение на тези символи, по
принцип се вярва, че те представят 52-годишните цикли от века на ацтеките, който също е 52
години дълъг.
Изображенията на диска на ацтеките са непокътнати, четливи и все още се използват днес от
местните хора на централна Америка. На дубликатите, намерени в Мексико и Юкатан, тази древна
карта на времето е стандарта за всичко - от настройката на часовниците всеки ден, до планирането
www.spiralata.net 31
на годишната реколта. За онези, които познават езика на диска, това е красива карта на нашата
връзка с времето, която покрива всичко от хиляди години до настоящия момент.
Времеви код 10: Настоящата световна епоха е започнала на 11 август 3114 г. пр.Хр. Краят й
се вижда от рядко случващото се подреждане на нашата слънчева система със сърцевината на
галактика Млечен път на 21 декември 2012 година – едно събитие, което за последен път е станало
преди приблизително 26 000 години.
www.spiralata.net 32
_______________________
www.spiralata.net 33
Сравнение между епохите на маите и ведическия свят
Име на цикъла → Голям цикъл на Ведическата Кали
Маите→ Юга
започнала → 3114 година пр.Хр.→ 3102 година пр.Хр.
Време преди да стане 5 125 години → 5 000 години
смяната→
И двете традиции твърдят, че понастоящем сме в последния цикъл от една голяма световна
епоха. И за двата цикъла се смята, че са започнали приблизително преди 5000 години и има само 12
години разлика между датите на техния произход. При такова сходство между две толкова различни
цивилизации живели в две различни части на Земята, и в светлината на точността на
допълнителните космически времеви линии (съгласие между научните и индуските версии за
земната епоха, трябва да се запитаме: „Какво ни казват тези времеви цикли?”
За да отговорим на подобен въпрос, трябва да се вгледаме дълбоко в един опит толкова
обикновен, че ние рядко се замисляме. В същото време той озадачава учените и както ще видим в
следващата глава, се нарича „времеви проблем”. Отговорът на това, което 2012 година означава в
нашия живот, стига до нашето разбиране на мистериозната същност на самото време.
ГЛАВА ТРЕТА
Всяко обсъждане на времето и календара на маите за крайната дата от 2012 година би бил
непълен без да споменаваме етноботаника и визионер Терънс Маккена. Преди неговата смърт през
април 2000 година, Маккена проучил времето по начин, който звучи повече като мъдростта на
древен шаман, отколкото на изследовател от 20 век. Това може да бъде точно мястото, откъдето са
дошли инспирациите за неговите мощни идеи. Написаните в съавторство с неговия брат Денис,
Маккена написал книгите „Халюцинации” и „Невидимият пейзаж”, в които се описва как техните
преживявания с местните хора в джунглите на Колумбия са ги подвели да мислят за времето и за
начина, по който нещата са се променили в него като вълни, които имат структура и водят някъде.
www.spiralata.net 34
Маккена, когато новото се планира на карта, в резултат се появява една специална вълнова форма,
известна като нулева времева вълна, или просто времева вълна.
Причината да споменавам тук програмата на Нулевата времева вълна на Маккена, са нейните
резултати. Съществува една година, която тя посочва като точката, в която можем да очакваме
онова, което той е нарекъл максимална сложност и новост в нашия свят. Вероятно не е изненада
това, че тя е и точката, която вече е дълбоко гравирана в нашата колективна душа: крайната дата на
големия цикъл на маите през 2012 година.
Ето как Маккена описва значимостта на тази програма и онова, което той вярва, че тя
разкрива: Ние сме на ръба на възможности, които ще ни направят буквално неразпознаваеми за себе
си”, заяви той, „и тези възможности ще бъдат реализирани не през следващите хиляда години, а в
следващите 20 години, защото ускорението на откритието и новото и трансфера на информация в
тази точка е толкова ускорен”. С други думи, програмата на Маккена посочва 2012 като времето,
когато всички комбинации от всичко, което можем да схванем в своите умове, внезапно става
възможно.
Без съмнение идеята на Маккена за новото отвори вратата към новите възможности с оглед
нашето разбиране на времето. Математиката, подкрепяща нашата работа, е сложна. За някои тя е и
противоречива. Преди неговата смърт той и математикът Матю Уоткинс работеха заедно, за да
идентифицират силите и слабостите в неговата програма. Използвайки откритията на Уаткинс,
ядреният физик Джон Шелиак преразгледа оригиналната програма на Маккена, за да коригира
грешките, които беше установил.
С приближаването ни до 2012, идеите на Маккена предлагат мощно проникване в сложността
на живота, но за отговорите на моите въпроси за 2012 аз имах нужда от нещо повече от това, което
неговата програма можеше да предложи. Ако събитията на миналото се превръщат в семена на
бъдещи условия, аз трябваше да разбера самите шаблони. Имах нужда по-скоро да открия ритмите,
които се повтарят между циклите, а не новостта на събитията и кога се събират.
Простата вселена
Едуард Телър - човекът, известен като „бащата” на водородната бомба, казва: „Главната
причина за науката е простотата”. Изяснявайки това, което е имал предвид, той заключава:
„Колкото повече неща разбираме, толкова по-просто става всичко”. От моя опит като учен и ученик
на древните култури аз открих, че този принцип изглежда универсален. Колкото повече разбираме
за живота и природата, толкова по-прости стават нещата. Това включва и тайните на самата
вселена.
Можем да опишем силите на природата с технически термини, които дават на учените
речника за проучване на нашия свят. Но моето чувство е, че няма нужда да го правя. Когато
стигнем до същината на онова, което кара вселената да тиктака, тези разбирания всъщност са
базирани на прости идеи. Докато законите на природата и времето определено съществуват в масов
мащаб във вселената, те са все още заземени в много прости концепции. Те се разгръщат по прости
начини в нашия живот. И могат да бъдат споделяни просто чрез думи и примери, които ги правят
значими. Затова изглежда, че природата и времето са само толкова сложни, колкото самите ние
изберем да бъдат.
Ключът към придаването на смисъл на големите неща във вселената е да разберем какво кара
тези неща да работят в малък мащаб. След това можем да приложим онова, което сме научили към
по-големия свят. Ето как точно един от най-големите умове на 20 век е достигнал до едно от най-
дълбоките заключения за самата реалност. Той взел принцип, който разработвал в малък мащаб на
бюрото си и се чудел дали може да го приложи към голямата вселена. Онова, което открил сега
формира основата на цял клон на науката, който става самостоятелен в ранните години на 21 век.
Програмите на природата
През 1940-те години Конрад Зусе - човекът, уважаван като открилият първите съвременни
компютри, имал проблясък на прозрение относно начина, по който може да работи вселената. Той
разработвал простите програми за първите компютри, когато задал въпрос, който звучи повече като
сюжет на роман, отколкото като нещо, което да се приеме сериозно като научна възможност.
Ставало дума за следното: възможно ли е цялата вселена да работи както компютрите, които
правя? Това е обширен въпрос, засягащ всичко – от идеите за живота и еволюцията до основата на
www.spiralata.net 35
самата религия. Това са същите изводи, които са направени и в популярния филм „Матрицата” през
1999.
През 1940-те години Зузе очевидно беше човек изпреварил своето време. В последните години
нови открития насочиха учените отново към неговите идеи. През 2006 година Сет Лойд, дизайнерът
на първия квантов компютър, отведе мисълта на Зузе за вселената като компютър една крачка по-
нататък. В светлината на новата технология и новите открития той премина от „Какво ако” към
„Така е”. Въз основа на неговите изследвания в новата област на дигиталната физика, Лойд описва
изводите от този възглед за реалността: „Историята на вселената е едно огромно и непрекъснато
квантово изчисляване”.
В случай, че съществува някакво съмнение в нашите умове относно това, което казва тук
Лойд, той изяснява своите идеи. Вместо да намеква, че вселената е като компютър, той ни отпраща
в най-радикалното описание на реалността да се появи в последните 2000 години, като заявява:
„Вселената наистина е квантов компютър”. Така погледнато всичко, което съществува, е резултат
от компютъра на вселената. „Докато изчислението се разгръща, и реалността се разгръща”,
обяснява той.
Причината, поради която сравняването на вселената с компютър е важна е, че независимо от
нейния размер или от това колко сложна може да изглежда, всеки компютър следва един и същи
основен принцип: използва програми, за да си свърши работата. Имайки това предвид, сходствата
между природата и компютъра стават очевидни. И в двете има кодове, които карат нещата да се
случват. Ако успеем да разберем кодовете, ще можем да разберем и начина, по който нещата
работят, както и начина, по който да правим промени, когато те са ни необходими.
Някои хора могат да приемат мисълта за това красотата да произлиза от „програма” за
обезпокояваща, освен на езика, който може да не е толкова различен от онова, което нашата
собствена наука вече е открила. Дефиницията на програма е, че това е код, който „задейства
поредица от събития”. Ние знаем, че от атомите до клетките, от орбитите до сезоните, вселената се
задвижва посредством шаблони. Ние знаем също така и това, че тези шаблони се повтарят като
цикли. Това са програмите на природата.
Програмите на природата съществуват поради това, че нещо - или някой, ги е поставил там.
Докато описанието на това нещо или някой варира от „сблъскване на частици, освобождаващи
енергия”, до „Бог”, принципът си остава същия: съществува огромен космически двигател, който
движи нещата напред. Затова не е толкова странно да се каже, че вселената и всичко в нея е точно
там, където е и точно това, което е, понеже кодът – програмата на природата, го е поставил там.
Ключът към разбирането на подобна космическа програма е да се разпознае какво именно
прави – да разпознае шаблона, който тя създава. И за да работим с тези шаблони, ние трябва да
разберем цифрите, които ги правят възможни. Тъй като природата работи на прости принципи,
няма да е чудно ако се окаже, че и самите тези цифри са също толкова прости.
Нобелова награда е спечелена от Пол Дирак, който казва: „Бог е използвал красива
математика в създаването на света”. Красотата се открива в елегантната простота. Когато разберем
числата, които правят естествените цикли възможни, ние научаваме и езика на Бога. Когато се
научаваме да прилагаме тези числа, за да свържем миналото и бъдещето, ние говорим за
божествения език на големия програмист на вселената.
Съществуват учебници пълни със сложна математика, които описват кодовете на природата -
нашите предци са ни оставили същите идеи като двата прости ключа, които са обяснени в
следващата част. Макар че мощното число, което изглежда управлява толкова много от шаблоните
на природата и тяхното точно повторение, учените-шамани от нашето минало създали красив мост
между световете на чувствена красота и времевите цикли. Посредством този мост тайната на
времето става очевидна: всичко е свързано с разпознаването на начина, по който циклите или
шаблоните се разиграват в нашия живот.
www.spiralata.net 36
първата вечер на декември, в която излязох от къщи, за да гледам звездите и да проверя
термометъра, установих това.
Бързо научих, че високите пустинни долини могат да създават опасни условия, където голата
кожа може да замръзне за минути. След като разтърсих няколко пъти живака, за да съм сигурен, че
всичко е наред, се втурнах обратно към стаята – температурата беше 50 градуса под нулата!
Когато на следващата сутрин температурите се повишиха до 40 градуса над нулата, отидох в
града и всички говореха за рекордните студове и затова какво са направили на техните животни,
тръби и реколта. На един човек гумите на колата били толкова втвърдени от студа, че станали
крехки и се напукали. През нощта температурата отново спадна до почти 50 градуса под нулата.
Докато се разхождах из полето на другия ден видях, че мравуняците бяха по-големи от
обичайното и по-високи. Знаех, че за да са толкова широки, мравките сигурно са навлезли много
дълбоко в земята. Знаех и това, че колкото по-дълбоко те строяха своите тунели в земята, толкова
по-топла беше земята, която ги обграждаше. Тогава обаче не знаех, че съществува връзка между
тези факти и рекордно ниските температури. Дали мравките са знаели, че предстоят такива студове
и затова са изградили своите домове така?
Следващата зима шаблоните за метеорологичното време се промениха. През декември беше
студено и под нулата, но температурата не беше минус петдесет градуса. През есента бях забелязал,
че мравуняците не бяха така големи, както преди. Помислих си, че може би мравките ни казваха, че
зимата няма да е толкова студена.
Скоро открих, че това, което бях видял в полето, е просто шаблон. И че този шаблон е част от
цикъл. Също толкова предсказуем и надежден, колкото и прогнозите, направени посредством
високите технологии, но възниква по-рано, отколкото тези прогнози.
Шаблонът е ясен: колкото са по-високи мравуняците, толкова по-дълбоко са мравките в
земята и толкова по-студена ще е зимата. Ако през есента мравките се спуснат наистина много
надълбоко, това означава, че или трябва да си провеждам семинарите там, където е по-топло, или да
си набавя още дърва. Идеята е, че мравуняците и времето са шаблони, които могат да бъдат
разпознати. Техните циклични шаблони са част от по-големите шаблони на сезоните.
Колкото повече научаваме за нашата връзка с природата и времето, толкова по-ясно е, че
шаблоните и циклите от времето са нещо повече от интересно явление от живота. Всъщност, всичко
от биологията на ДНК и законите на физиката до историята на нашата планета и еволюцията на
вселената, нашият материален свят следва точни правила, които позволяват на нещата да бъдат
такива, каквито са.
Дори в своята смърт ние сме част от един по-голям цикъл. Нашите най-ценени духовни
традиции ни напомнят, че смъртта е само краят на един цикъл и част от един по-голям цикъл, който
отразява сътворението/разрушението/раждането/смъртта на самата вселена.
Имайки предвид тези идеи, природата ни предлага два мощни ключа, които дават възможност
за предсказване на повтарящите се шаблони в циклите на времето. Независимо от мащаба,
независимо колко траят циклите – наносекунда или хиляди години, ключовете работят по един и
същи начин.
______________________
- Първият ключ е принципът на фракталите. Това са шаблоните, които природата
използва, за да запълни пространството на вселената.
- Вторият ключ е златното сечение. Това е числото, което определя колко често
природата повтаря фракталите, които изпълват пространството.
______________________
www.spiralata.net 37
Преди да можем да направим нещо от това, обаче, трябва да разберем нашите два ключа:
природата на фракталните шаблони и древната тайна на златното сечение.
Фиг. 9. През 1970-те години Манделброт програмирал компютър така, че да генерира първите
фрактални изображения като това отляво. Независимо от мащаба, общият шаблон се повтаря и
изглежда много сходно на себе си. Учените открили, че такива себе-подобни принципи описват
природата и могат да имитират даже най-сложните компютърни шаблони, като това на листа
отдясно.
www.spiralata.net 38
Това е точно нещото, което новата геометрия на Манделброт ни показва за нашия свят.
Природата се изгражда на фрагменти и всеки е направен от шаблони, които са сходни и при все
това – не са идентични. Терминът за описване на този вид сходство е себе-подобие.
_____________________
Времеви код 11: Природата използва няколко прости себе-подобни и повтарящи се шаблони –
фрактали, за да изгражда енергия и атоми в познатите ни форми на всичко – от корени, реки и
дървета, до скали, планини и нас.
_____________________
www.spiralata.net 39
Посредством своя уникален дар да намира точните думи, за да създаде правилните ментални
изображения, поетът Уилиям Блейк хванал същината на една фрактална вселена в простотата на
само четири кратки реда:
Мистерията на числото Фи
Фи изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така,
както по-голямата се отнася към цялото.
Съществува безкраен брой начини нещо да бъде разделено на две части с различни размери -
този, който вселената сякаш предпочита, е бил признаван от стотици години. През това време са му
давани имена, които варират от златната пропорция и божествената пропорция до златното
www.spiralata.net 40
сечение. Макар че имената варират, числото, което те представят винаги е едно и също: Фи е
приблизително равно на 1,618, а фи с малка буква, е равно на .618. И двете са форми на златното
сечение. За следващите глави ще използваме фи като равно на .618 при изчисляването на Времевия
код. На илюстрацията е даден пример за точно тези съотношения и начина, по който функционират.
Фигура 11. Златното сечение описва специалната връзка между две части на цялото. На тази
илюстрация можем да покажем това като вземем отсечка А и я разделим на отсечка В. Каквато и
стойност да припишем на общата дължина на линия С, когато я разделим на показаните по-горе
пропорции отношението на по-малката секция към по-голямата винаги е приблизително 1,618, а на
по-голямата към по-малката е винаги .618.
През 14 век Леонардо Фибоначи - италиански математик, открил безкрайната редица от числа,
които златното сечение създава. Най-добрият начин да видим как функционира тя е да разгледаме
един пример. Следват първите 20 числа на Фибоначи, известни като редицата на Фибоначи: 1; 1; 2;
3; 5; 8; 13; 21; 34; 55; 89; 144; 233; 377; 610; 987; 1,584; 4,181; 6,765...
Всяко число е резултат от прибавянето на двете числа пред него: 1+1 = 2; 1+2 = 3; 3+2 = 5; 5+3
= 8 и т.н.
След това виждаме, че ако разделим което и да е число от последователността на числото,
което непосредствено го предшества, резултатът е близък до златното сечение – много близък, но
никога точно. Делението винаги дава стойност, която е или малко по-висока или по-ниска, но
никога равна на златното сечение.
Причината е, че подобно деление създава число, което попада в класа на числата, които
просто не могат да съществуват при нашия начин на мислене за числата. (То е ирационално число,
което просто означава, че не може да бъде описано като точна част). Затова всяко число в
последователността е винаги малко над или малко под златното сечение. Колкото по-големи числа
делим, толкова повече се приближаваме до точното число 1,618.
Ето няколко примера, които показват, че съотношението на всяка двойка от числата на
Фибоначи е или малко по-висока, или малко по-ниска от самото златно сечение.
Независимо дали става дума за пропорциите на човешкото тяло или за тези на елегантните
храмове в древна Гърция, това универсално съотношение изглежда е шаблона за онова, което
възприемаме като красиво в света.
www.spiralata.net 41
Същото число е и ключ към нещата, които не можем да видим. Златното сечение се прилага
към всичко - от състоянието на мозъка и на съзнанието, до пропорциите на ДНК. Например един
пълен оборот на ДНК е 34 (ангстрьома) на дължина и 21 на ширина. Всяка от тези дължини е число
от редицата на Фибоначи, която показахме, и както и другите подобни числа, 21 до 34 се
приближава до числото .618.
Може интуитивно да знаем това, но е важно да разберем, че нашата представа за красотата
може и да не е универсална. Ако внезапно се окажем в някой извънземен свят със същества,
основани на други пропорции, те могат да ни се сторят неприятни или отблъскващи поради това, че
се придържаме към златното сечение.
Но едновременно с това, ако нашите извънземни приятели са с различни пропорции –
например половината от златното сечение – 1.309, може да ни изглеждат толкова странни, колкото
и ние на тях. Като знаем откъде произхождат нашите стандарти за красота това може да ни помогне
да бъдем по-толерантни към други възможности. Простото разбиране на нашия свят може да стане
основа за добри връзки с нашите галактически съседи.
Златното сечение изглежда водещ принцип в циклите и пропорциите на растеж на природата,
както и във времето, което отделя нещата, които се случват в живота. Именно поради това, че
златното сечение се прилага към природния свят по начин, който е толкова универсален, не бива да
бъдем изненадани като открием, че то се прилага към мистериозната същина, отделяща един
момент на живота от следващия. Златното сечение се прилага и към самото време.
Загадката на времето
Когато физикът Джон Уилър бил помолен да дефинира „времето”, той направил това с
простота, която можем да очакваме от древен мистик, изолиран в далечен манастир в най-високата
част на покрита със сняг планина. „Времето”, казва той, е „онова, което пречи на всичко да се
случва едновременно”. Може да се смеем, когато чуем подобен прост отговор от подобен блестящ
човек, но ако наистина помислим ще ни стане ясно, че Уилър има дълбоко разбиране на най-
обикновената и при все това най-загадъчната връзка, която всеки от нас ще преживее в живота си –
нашата връзка с времето, което дефинира нашето съществуване.
Нашата странна връзка с времето, както и нашите опити да я опишем, не е нещо ново. С думи
толкова значими днес, колкото са били тогава, свети Августин посочва иронията на нашата връзка с
времето. „Какво представлява времето? Ако никой не ме пита, аз знам какво е, но ако искам да
обясня на този, който ме попита какво е то - не знам.”
Без съмнение времето е най-загадъчното преживяване за дефиниране и най-трудното за
обяснение. Причината е в това, че никой не го е виждал, измервал пряко, или преживял. Не можем
да го хванем или фотографираме. Невъзможно е да го съберем на едно място и да го използваме по-
късно някъде другаде. Когато се опитаме да опишем какво означава времето в нашия живот
откриваме, че единственият начин да направим това, е да опишем по-скоро нашите преживявания
във времето, отколкото самото време. Казваме, че нещо се е случило тогава в миналото, че се
случва сега в настоящето, или, че ще се случи в бъдеще.
С други думи, като че ли времето не може да бъде отделено от самите събития. Именно това е
ключът към един от най-големите скокове в разбирането на начина, по който работи вселената:
фактът, че времето и нещата, които се случват в него са вътрешно свързани като двете части на една
и съща същност – те не могат да бъдат разделени.
Две революционни открития на 20 век завинаги промениха начина, по който мислим за
времето. С тези открития стана възможно да свържем времето с нещата, които се случват в него. С
други думи, за нас стана научно „легално” да мислим за времето като за нещо. Ако то се държи като
вещество, значи можем да го измерим като вещество.
Понеже времето е естествен процес и понеже толкова голяма част от природата се управлява
от златното сечение, естествено би било времето да следва същите шаблони от фрактали, както и
златното сечение. И това наистина е така. За да разберем как този начин на мислене разтърсващ
парадигмата свързва нещата, които се случват в бъдещето с тези от миналото, първо трябва да
разгледаме отблизо загадката на самото време.
www.spiralata.net 42
До 20 век западният свят гледаше на времето и пространството поетично – като на нещо,
което съществува само защото имаме нужда да съществува в нашия опит. Философът Жан Пол
Сартр описва времето като „специален вид разделение” на събитията от живота. Именно това
разделяне създава онова ,което наричаме „разделение, което събира отново”.
Гръцките философи били сред първите, които се опитали да дадат дефиниция на времето. В
своята творба „Тиматеус”, например, Платон описва начина, по който времето било сътворено
заедно с небесата поради специална причина. „[Създателят] искал да направи вселената вечна –
доколкото тя може да бъде такава”. Но признавайки, че животът във вселената не би споделил
вечността на вселената, според Платон Създателят решил да има движещо се изображение на
вечността и когато вкарал в ред небесата, той направил това изображение вечно, но движещо се
според число, докато самата вечност почива в единството; и именно това изображение ние
наричаме време. От неговото описание виждаме, че Платон вярвал в това, че времето възниква с
раждането на вселената и че е било начинът на Бога да осигури дълготрайно творение.
С раждането на науката през 17 век времето започна да придобива ново значение. Когато Исак
Нютон оформил законите на движението през 1687 година, той признал, че неговите теории, както
и неговите уравнения, са основани на времето. Затова, за да посочи природата на това, от което
зависела неговата работа, той дефинирал чистото време като нещо, което „тече еднакво, без връзка
с нищо външно”.
С други думи, Нютон мислел за времето като за абсолютно количество. То „е каквото е” и не
се влияе от вселената или от събитията на света. Възгледът за времето функционира така, сякаш
съществува независим часовник, който тиктака някъде извън вселената и неуморно проследява
непрекъснатия поток на времето. Идеите на Нютон бяха приети бързо, защото изглеждаше, че
работят добре – при това толкова добре, че въз основана своите възгледи за времето той създаде
цяла математическа система.
Изводите, до които доведе възгледа на Нютон за времето като абсолютно количество все още
са с нас. Ако неговите идеи са правилни, това означава, че ще бъдем в състояние да изчислим
местоположението на всяка частица във вселената. И ако можем да знаем къде е всяка частица и
колко бързо се движи, значи ще можем да изчислим нейното точно местоположение и в друг
момент от времето.
С приемането на идеите на Нютон цялата вселена започна да изглежда като една голяма
машина, направена от частици, които могат да бъдат проследени от едно място на друго. Именно
този механичен възглед за реалността и нашите тела доведе до настоящото разцепване между
мисленето за нашия свят като за индивидуални частици, които могат да бъдат известни и измерени
абсолютно (класическата физика) и концептуализирането им като зони на енергия, описани от
вероятностите (квантовата физика).
С теорията на Айншайн за относителността от 1905 година тези поетични възгледи са се
променили завинаги. Вместо да мислят за времето като за свой собствен опит и отделно от всичко
друго, Айнщайн предложил нещо толкова радикално, че даже учените трябвало да преосмислят
основите на физиката, за да схванат какво казва. Основата на теорията на Айнщайн била просто
тази: времето е част от вселената и не може да бъде разделено от пространството, в което то
се движи.
С други думи, времето и пространството са две части на едно и също нещо. И точно както две
нишки се сплитат в една нишка прежда, така и времето не може да бъде разделено от
пространството, в което то се движи. Айнщайн казва, че именно времето и пространството,
съчетани заедно като пространство-време, формират реалия отвъд нашия познат свят на три
измерения – дължина, ширина и височина. Той нарекъл тази реалия четвърто измерение. С
приемането на идеите на Айнщайн времето се превърнало в нещо повече от философска концепция.
Внезапно то станало сила на природата, с която учените трябвало сериозно да се съобразяват.
www.spiralata.net 43
което познаваме като наш свят, е пространство-времето на вселената, замръзнало в съответното
„сега” на настоящия момент.
„Проблемът” на времето
Двата въпроса, които може би озадачават учените най-много, са:
1. Реално ли е времето?
2. Защо изглежда, че времето тече само в една посока – напред?
Тези два въпроса може да звучат като нещо, което бихме очаквали да чуем още на първия ден
от курса по философия в колежа, а отговорите на тях са ключът към значението на календара на
Маите и на мистерията на 2012 година. Учените задават сериозно и двата въпроса. Причината е, че
на тях трябва да се отговори преди учените да могат да продължат напред и да разрешат някои от
великите загадки на физиката и вселената.
Усилията се изплащат. Новите проучвания дават нови доказателства, които са изстреляли
физиката към нов начин на мислене за вселената. Този нов начин на мислене води точно до това, от
което се нуждаем, за да разрешим загадката свързана с 2012 година. Затова да погледнем по-
дълбоко към всеки въпрос и да видим къде ще ни отведат доказателствата.
1. Реално ли е времето?
Ако запитате някой заседнал в задръстване на магистралата реално ли е времето, ще ти каже:
„О, да. Напълно реално е.” И от квантовата перспектива на създаването на нашата реалност с оглед
начина, по който възприемаме нашия свят, те са напълно прави.
Но освен времето между един светофар и друг, може би имаме работа и с друг тип време –
времето, което е контейнер за нещата, които стават в света. Именно това време Айнщайн е бил на
път да види различно преди един век. И когато това станало, всичко се променило.
Докато теориите за относителността на Айнщайн от 1905 и 1915 година определено ни
накарали да мислим за времето по нов начин, те също така създали и проблема, с който физиците
все още се борят: правилата, които описват света от гледна точка на вселените и които са
приложими към падането на ябълките (класическата физика) като че ли не работят, когато става
www.spiralata.net 44
дума да се опише фината реалност на податомните частици, от които са направени и ябълките и
вселените (квантова физика). Всичко се свежда до това какво означава за нас времето в нашата
реалност. Неговата роля е била поставяна под въпрос толкова дълго, че физиците са си създали свой
жаргон за описването на тази мистерия: наричат го просто „проблемът на времето”.
През 1967 година два от най-блестящите умове предложили начин да се обединят квантовия и
класическия светове. Физикът Джон Уилър (от университета в Принстън) и Брис ДеУит (от
университета в Северна Каролина) публикували статия с уравнение, което сякаш успешно смесвало
и двата начина на мислене за света в едно обединено уравнение, известно като уравнение на Уилър-
ДеУит.
Идеята била проста – това уравнение е начин да се мисли за вселената от една гледна точка,
която сплита квантовия свят и класическата физика в едно. Но има и малка уловка: за да решим
това уравнение трябва да забравим за времето. Точно така – изглежда, че получавайки решението,
времето просто изчезва от уравнението.
С други думи, за да се реши уравнението трябва да се пренебрегне самата същност на това,
което пречи на всичко да се случва едновременно. Какво ни казва подобно откритие? Възможно ли
е на най-дълбоките нива на реалността времето да не съществува наистина?
Именно това е заключението, към което водят проучванията в института по квантова оптика
„Макс Планк” в Германия. Именно там физикът Ференц Краус използва лазерна светлина, за да
проучи най-фините интервали от време, които можем да си представим: квантовото време. В
лабораторията на Краус нещата, които стават по време на проучването се случват толкова бързо и в
такъв малък мащаб, че учените трябвало да създадат изцяло нов речник дори само, за да ги опишат.
Една атосекунда, например, е мярка за времето, която е равна на един квинтилион от
секундата. Това е число следвано от осемнадесет нули. Това са такива фини моменти от време, че
учените са открили място, където няма време – реалия, където пространството между една толкова
фина случка и следващата няма значение и не прави смисъл. Нарича се време на Планк. Времето на
Планк се измерва като нещо, което се случва в интервал от 10¯ 43 секунди или по-малко (това е
минус 10 с 43 нули след него). Една единица от времето на Планк е по-малко от една трилионна от
една трилионна част от описаната по-горе атосекунда. Поне за сега това е най-малката единица от
време, която има някакво значение във физическия свят.
Това ни връща към реалността от време и към онова, което става на интервали, които са по-
малки от времето на Планк. Основното е това – за нещата, които стават в мащаб под този на Планк,
времето изчезва. С други думи, нещата, които се случват в толкова малък мащаб, като че ли нямат
смисъл в нашия физически свят. Това е довело до противоречивата идея, че времето може да не е
толкова важно, колкото сме мислели, че е, или може би че то не съществува по начина, по който
сме мислели за него в миналото. Карло Ровели – физик в университета в Марсилия, Франция,
сумира тази възможност: „Може да е най-добрият начин да си мислим за квантовата реалност е да
се откажем от понятието за време –фундаменталното описание на вселената трябва да е
извънвремево.
С тези думи Ровели описва точно колко далеч сме стигнали в своето мислене за онова, което
времето означава за нас. Докато имахме навика да мислим за него като за основа на живота и
вселената, ние може би откриваме, че времето, поне на някои места, дори няма значение. Сега
имаме всичко, от което се нуждаем, за да адресираме въпроса, поставен в началото на тази част:
времето наистина ли съществува, или именно нашето преживяване му придава значение?
Интересното е, че отговорът на двете части на въпроса изглежда е един и същи. Този отговор е да.
Всичко зависи от това за какво ниво на реалността говорим и от нашето място в реалността.
www.spiralata.net 45
В своята книга „Език, мисъл и реалност” Уорф сумира възгледа на индианците Хопи:
„Според тях времето изчезва и пространството се променя и вече не е хомогенното и безвремево
пространство за нашата предполагаема интуиция или за класическата механика на Нютон”. С други
думи, индианците Хопи просто не мислят за пространството, времето, разстоянието и реалността по
начина, по който го правим ние. В техните очи ние живеем във вселена, където всичко е живо и
свързано. И което е най-важното, те гледат на всичко като на случващо се „сега”. Техният език
отразява техния възглед.
Когато гледаме един океан, например, ние виждаме вълна и обикновено казваме: „Виж тази
вълна”. Но ние знаем, че в действителност тя не съществува сама. Тя е там само заради другите
вълни. „Без проекцията на езика”, казва Уарф, „никой не е виждал една единствена вълна”. Онова,
което виждаме, е повърхността на вечно променящо се вълнуващо се движение. На езика на Хопи,
обаче, за да опишем действието на водата в момента, в който го виждаме, бихме казали, че океанът
„вълнува”.
Така в традиционните вярвания на индианците Хопи времето придобива съвсем ново
значение.
С други думи, езикът на индианците Хопи използва същите думи, независимо дали описва
това, което „е” или което вече е станало. Знаейки, че квантовия свят съдържа шаблона за всички
възможности, този възглед за времето и езика правят перфектен смисъл. Когато Хопи казват, че
нещо „е”, те описват квантовата възможност, която се е проявила и оставят бъдещето отворено за
други възможности.
В невидимия квантов свят може да изглежда, че времето на съществува, но във вселените,
шаблоните и циклите то определено съществува. Изглежда, че там, където има време, то плува само
в една посока. Това ни води до втората загадка. Според математиците времето може да се движи
напред или назад, но ние преживяваме само бъдещото движение, което те наричат „стрела на
времето”.
www.spiralata.net 46
Теорията за големия взрив предполага, че едно първично освобождаване на енергия е пуснало
вселената в действие. Съществуват спорове кога се е случило това и какво, ако изобщо, е
съществувало преди него – данните просто говорят, че се е случило. Новата информация от
сателитите показва, че съществуват останки от масивното освобождаване на енергия, която е
родила нашата вселена преди 14 милиарда години. Важното е, че изглежда енергията се придвижва
като се отдалечава от едно място в центъра на вселената. Данните показват, че тя се разширява и
охлажда.
Формата на времето
Тъй като пространството и времето са различни части от същото „нещо” и поради това, че
„нещото” има форма, възниква въпроса: На какво прилича? Каква е формата на времето? Идеята, че
времето има форма, не е нова. Именно това е заключението на някои учени с отворен ум в началото
на века.
През 1913 година математикът Ели-Джоузеф Картан (1869-1951) предложил нов вид
математика, която би обяснила част от мистериите на пространство-времето – нещо, което теориите
за относителността на Айнщайн не могли да направят. Резултатът била теорията на Айнщайн-
Картан, която описва пространство-времето като нещо, което се движи по специфичен начин,
следва специфичен път и създава специален ефект. Пътят е с формата на спирала, а ефектът се
нарича торсионно поле.
Да се гледа това, от което е направена вселената като на торсионно поле, води до няколко
извода. Най-очевидният от тях е, че формата на пространство-времето е шаблон за начина, по който
www.spiralata.net 47
материята се формира в природата. Не е нужно да търсим далеч, за да открием доказателства, че
случаят е точно такъв. Виждаме спиралите на природата навсякъде. Те изглеждат шаблон за
вселената такава, каквато я знаем. От галактиките до нещата, които не могат да се видят с
невъоръжено око, спиралите на пространство-времето са ключът за кода на природата.
Ето кратък списък, който да покаже доколко универсална е тази форма и колко често се
появява в нашия свят и отвъд него.
***
ГЛАВА 5
www.spiralata.net 48
„Съществуват цикли във всичко. Във времето, в икономиката, в слънцето, войните,
геоложките формации, атомните вибрации, климата, човешките настроения, движението на
планетите, популациите на животните, честотата на заболяване, цените и в акциите и
структурата на вселената”.
Рей Томес, съвременен философ
Погледът и сълзите в очите на моята учителка е нещо, което винаги ще помня. Беше периода
на студената война. Беше извършено нападение над президента. Нацията беше в шок. Имаше
толкова въпроси без отговор. Кой го е направил? Защо? Как е възможно да се случи подобно нещо?
www.spiralata.net 49
Изглежда, че със смъртта на президента Хяарисън било посято семето, станало шаблон за
подобни трагедии. В последвалите години подозренията на изследователите се потвърдили. В почти
160те години последвали смъртта на Харисън, през почти 20 години президентът на САЩ или
умирал в офиса или оцелявал при опит да бъде отнет живота му. (Виж Фиг. 14.)
С неуспешния опит да бъде убит Роналд Рейгън и Джордж Буш, условията за шаблона
изглежда се оказали верни. Сега учените се питали дали тяхното оцеляване при нападенията са
сложили край на 20-годишното проклятие, което тегне върху президентите на САЩ. Може би през
2020 година ще бъде даден отговор на този въпрос. Статистиката обаче говори сама за себе си.
Фигура 14. От избирането на американския президент през 1840 година на всеки 20 години
страната губела по един президент поради заболяване или нападение.
Независимо от това дали говорим за 1200 годишно съвпадение между Кенеди и Линкълн, или
за 20-годишно проклятие над президентите на САЩ, три факта са очевидни:
Факт 1: И в двете събития съществуват цикли.
Факт 2: И двата цикъла са задействани от събитие-семе.
Факт 3: Условията на събитието-семе се повтарят на редовни интервали.
Фактите са неоспорими. Въпросът за нас е: какво означават те? Какво ни казват такива
очевидни цикли за природата на живота ни, за нашия свят и дори за самото време?
Можем да открием, че отговора се съдържа в посланието, кодирано в един 3,000 годишен
ръкопис. Но какъвто често е случаят, с него ние отваряме вратата на една още по-голяма загадка.
Код в кода
Повече от 200 години учените подозирали, че Тора съдържа нещо повече от думите, написани
на всяка страница. Един учен от 18 век, известен като Геният на Вилна, заявил: „Правилото е, че
всичко, което е било, е и ще бъде, е включено в Тора - от първата дума до последната” и то не общо
и по принцип, а с подробности за всичко, което му се е случило от раждането му до неговата
смърт."
Математиците изучават кодираните послания в Тора като създават матрица от буквите на
първите пет книги на Библията: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Започва се от първата
буква на първата дума и се премахват всички интервали и препинателни знаци до последната буква
на последната дума - остава едно единствено изречение с дължина хиляди знаци.
Посредством съвременна програма, матрицата от букви се разглежда за шаблони и пресичащи
се думи. В Битие например, думата Тора се среща през 50 знака между всяка буква на тази дума.
Същата последователност се открива и в книгите Изход, Числа и Второзаконие. Само в Левит кодът
липсва поради мистериозни причини, които може би ще разкрият още по-голяма загадка. През
1940те години Раби М.Д.Вайсмандел открил тези последователности и думата Тора се превърнала в
ключ за разкриването на код в кода на текста.
С развитието на високоскоростните компютри степента на Библейския код най-после била
установена. Компютрите улеснили работата над този код. В сравнение с други текстове – например
Война и Мир, Моби Дик и даже телефонните указатели, само в Библията били открити кодирани
послания. Според Харолд Ганс, бивш разбивач на кодове в нацционалната американска агенция за
сигурност съществува шанс само 1 на 200 000 разкритата в Библията информация да е съвпадение.
Вертикално, хоризонтално и диагонално имената на държави, събития, дати и хора се пресичат едно
с друго по начин, който отделя текста на Библията от всеки друг текст и дава информация за
миналото и бъдещето.
Причините, поради които подобен древен инструмент за предсказване е можел толкова точно
да надникне 3 000 години във времето си остават загадка, но големият въпрос е: как е свързано това
с нашето бъдеще? В светлината на неговата точност за събития, вариращи от Втората световна
война, сблъсъка на кометата Шумейкър-Леви с Юпитер, ракетите Скъд, открити по време на
войната в Персийския залив до убийството на Кенеди, доколко надеждна може да бъде тази древна
матрица, когато гледаме в предстоящите години?
В отговор на този въпрос д-р Рипс предполага, че целият библейски код трябва да бъде
написан наведнъж - като едно действие, а не като нещо, което се развива във времето. Подобно
изявление означава, че когато Тора била транскрибирана, всички възможности и всички
потенциални бъдещета вече са съществували и са били на мястото си. „Ние го преживяваме така,
както преживяваме холограма. Когато го погледнеш от нов ъгъл изглежда различно, но разбира се,
изображението е записано предварително.” Ключът към прилагането на този древен Код на времето
към бъдещите събития може да лежи в мисленето за него през очите на онова, което знаем сега за
циклите на времето.
www.spiralata.net 51
Независимо дали говорим за епохи, които продължават по 5 125 години, или за връзката
между събитията от 1941, 1984 и 2001 година, ясно е, че съществуват цикли и че всеки от тях има
начало. Във всеки случай това начало – това събитие-семе, установява условията, които ще се
повтарят в различни бъдещи дати. От нашето разбиране за естествените ритми и цикли можем да
изчислим кога сходни условия и събития ще се повторят в циклите на времето.
Затова, ето въпросът: Възможно ли е всичко – от войната и мира между нациите до любовта и
живота, да започва някъде в далечното минало със събитие-семе? С други думи, живеем шаблон,
който е започнал с началото на времето – началото на нашия цикъл през 3114 година пр.Хр. и ще
завърши с края на цикъла през 2012 година сл. Хр. Ако това е така, дали Библейският Код е картата,
която описва циклите, както и събитията-семена, които задействат всички човешки драми,
разиграващи се в света днес?
Това са големи въпроси и заслужават по-голямо внимание, отколкото можем да им отделим
само в тази книга. Но идеите си струва да се разгледат. Дали вярваме в точността на тази свещена
книга не е толкова важно – важно е нашето разбиране относно темите, които тя описва.
В четвъртата глава на Битие, например, „времевата карта” на Тора описва първото
предателство на един човек от друг – насилието на брат против брата, когато Каин отнел живота на
Авел. От гледна точка на повтарящите се цикли и шаблони можем да приемем това като първичен
акт на предателство - като за събитие-семе, което закотвя повтарящият се шаблон на предателство в
историята на всички оставащи цикли.
Не дълго след това първоначално предателство, в същата глава, откриваме също така и
първите актове на прошка. Сред тях е историята на Йосиф, който бил единият от 11 братя. Като
любим син на баща си, братята му станали ревниви и продали Йосиф в робство. При втория сблъсък
между братята в Битие, тази история има различен резултат от първата, която е за за Каин и Авел.
Мощният акт на прошката, която Йосиф показва на братята си много години по-късно, се превръща
в събитие семе за условията на прошка, които проникват останалата част от библейските традиции
и нашите животи днес.
Точно както семената на „изненада” и „нападение” са започнали през 1941 година и се
повтарят на интервали, които могат да бъдат известни и предсказани, така и Тора всъщност може да
бъде картата на всички възможности, които през 18ти век е описал геният на Вилна. Тъй като това е
карта основана на цикли, които започват със събитие-семе и тъй като в нея са описани събитията-
семена, не бива де се изненадваме ако открием, че Тора съдържа и шаблоните, които показват кога
и как се повтарят тези шаблони. Всичко е свързано с циклите.
Ако циклите продължават да се повтарят и ние сме част от тях, то какво могат да ни кажат те
за нашия личен живот и за нашето глобално бъдеще?
www.spiralata.net 52
това, че 21 век е период на големи промени, а причините, които стоят зад промените не са много
различни.
Учените описват нашето време на промени като последователност от отделни кризи, които се
случват едновременно. От промяната на климата, повишаването на морското равнище и недостига
на храна, вода и петрол, до наклона на земната ос и един от най-силните слънчеви цикли в
историята, съвременните експерти виждат нашето време като конвергенция на множество отделни
предизвикателства, които се изправят едновременно пред нашата планета.
Множество местни традиции признават същите проблеми, но според тях те са всичко друго,
но не и отделени. Онези, които живеят малко по-подравнено с принципите на природата, виждат
съвременните кризи като страничен продукт от нещо по-голямо, - както промените, които като че
ли винаги идват с края на времето и началото на новата епоха.
Ако имаме предвид това, какво можем да научим от изучаването на циклите на времето? Сега,
когато знаем, че те съществуват и начина, по който работят, има ли капани от миналото, които
можем да разпознаем, за които можем да се подготвим и които дори можем да предотвратим в
бъдеще? Нашият калкулатор за Времевия Код ни помага да отговорим на този въпрос.
*
Историята ще покаже, че 20 век стана свидетел на големи страдания с най-много изгубени
животи от ръцете на други хора в цялата история на видовете. Всяко съмнение относно истината на
това изявление изчезва с мнението на историка Ерик Хобсбаум за 20 век като за „най-изпълнения с
убийства век в историята”.
Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на САЩ при
администрацията на Картър изчислил, че през 1990-те години преди края на столетието насилието
на човек срещу човека е струвало между 167 и 175 милиона живота – грубо това е еквивалента на
населението на Великобритания, Франция и Италия взети заедно. Причина за това са двете
световни войни, надпреварата за земя, петрол, минерали и други ресурси и усилията да се
„изчистят” цели общества въз основа на религията, расите и етническия произход.
Наред с множеството страдания през същия век имаше и много добри неща, но именно
големите трагедии ни карат да си задаваме въпроса: „Възможно ли е същото нещо да се случи
отново?” От гледна точка на циклите отговорът е да. Изглежда, че щом шаблонът за тези трагедии е
създаден, те продължават да се повтарят на ритмични интервали, докато нещо не ги промени.
Както вече казах, важно е да се отбележи, че това, което се повтаря, са условията, а не самите
събития. Ако знаем, че времето е узряло за появата на условията, можем да предприемем
допълнителни стъпки – например глобална молитва, изпълнен с разбиране диалог, толерантност по
време на напрегнати ситуации, за да бъдем сигурни, че няма да паднем в древния капан в миналото,
от който може би водят началото си циклите.
_________________
Времеви код 13: Нашите знания за повтарящите се цикли ни позволяват да посочим времето в
бъдещето, когато можем да очакваме да видим повтарящите се условия на миналото.
_________________
www.spiralata.net 53
цикъла от 1941 година след 2001 са преднамерено изпуснати. Няма смисъл да ги изреждаме преди
да сме имали възможността да проучим природата на циклите и да видим как работят те и защо се
повтарят.
Сега можем да отговорим на въпроса кога или даже дали някакви дати между 2001 и 2012
съдържат потенциал за повтаряне на условията на „изненада” и „нападение” над Америка. Следната
схема сумира резултата от гледна точка на Времевия код.
Резюме 1
Докато историците анализират войните от последния век в много отношения, силен довод
може да бъде приведен във връзка с това ,че те произхождат от първия голям конфликт на века:
Първата световна война. Макар технически войната да е свършила и да са подписани мирни
договори, основните причини на политическо безпокойство са останали; и надигането на
диктатурата в Европа, включително в Съветския съюз, Югославия и Испания, могат да бъдат пряко
свързани с начина, по който завърши първата световна война.
Поради тази причина мнозина историци предлагат, че в резултат е имало само една голяма
война през 20 век – война, която никога не е свършвала наистина и която е продължила чрез
последващи конфликти от тогава. Фактът е, че Първата световна война и загубата на над 40
милиона човешки животи е започнала със засяващото събитие от 1914 година. Условията на 1914
година са пример за резултатите ,които все още виждаме днес. Затова има огромен смисъл да
започнем с тази дата, за да изчислим кога шаблоните, които то е задействало, ще се върнат като
вълнички на своя повтарящ се цикъл.
Както с всеки шаблон, условията, които той създава продължават докато се нарушат
посредством въвеждане на нов шаблон. Знаейки кога и как циклите на засяващата дата от 1914
година ще се появят в живота ни, ни дава възможността да направим това: да разпознаем
симптомите на предизвикващия война конфликт, когато той се появява и подготвя за онова, което
може да донесе, докато в същото време се работи, за да се наруши цикъла чрез въвеждането в него
на шаблон за мир.
Следващото резюме проследява изчисленията за Времевия код от 1914 година до края на 2012
година – големия цикъл, за да ни покаже кога се появяват отново точките за избор на мир (виж
глава 7).
Резюме 2
www.spiralata.net 54
Дата 1 1973 Войната в средния изток
на Йом Кипур
Дата 2 1997 Кризата САЩ/Ирак
започва през ноември
Дата 3 2006 присъствие на САЩ в
Ирак
Взривява напрежението в
арабския свят
Дата 4 2009 ?
Дата 5 2011 ?
*
По време на война срещу цивилното население са били използвани само две атомни оръжия. И
двете са били детонирани от САЩ. И двете събития станали в една и съща година, 1945, в края на
Втората световна война. Следващият пример ясно показва как условията, създадени от това
събитие, са засадили семената за един цикъл, който е повторил тези събития във времето. Във всяка
посочена година сцената била подготвена за нова заплаха от атомно оръжие. За щастие, макар
условията да били налице, пълният потенциал на този цикъл не се разгърнал. Годината 2010 ще
бъде следващата възможност за връщане на условията от 1945 година, както и възможността да се
прекъсне цикъла и за следващата епоха да се засее нов шаблон.
Резюме 3
Циклични условия, създадени през 1945 година (Употребата на ядрени оръжия и края на
Втората световна война)
www.spiralata.net 55
Засяващо събитие : Краят на втората световна война
Дата4 2010 ?
Резюме 4
Дата 4 2010 ?
Тъй като сривът, който наблюдавах в реално време, ставаше през 2008 година, отначало някои
от датите правеха малко смисъл – например защо калкулаторът показваше 2007 година? Прегледах
литературата по въпроса и открих в изявленията на Пърлстейн и Самюелсън мост между
www.spiralata.net 56
резултатите, посочени от калкулатора и реалността на срива на борсовия пазар през септември.
„Невъзможно е да се предскаже достигането на магическия момент и накрая всеки установява, че
цените, плащани за тези компании и поемания дълг, са неустойчиви. Когато това се случи, никак
няма да е добре”. От гледна точка на всеки, магическият момент настъпи на 29 септември 1008
година.
Това дава отговор на моя въпрос.
Калкулаторът показва, че условията за икономическия хаос, предсказани от статията, са
пристигнали точно по график – през 2007 година. Но - както казва Пърлстейн, неизвестният
коефициент е кога инвеститорите ще разпознаят условията и ще реагират на онова, което са
открили. Важното тук е, че експертите са видели какво става преди това - в рязкото покачване на
цените на петрола, което като че ли предшества подобен хаос и са разбрали, че сривът е неизбежен.
Те обявили онова, което знаели тогава, когато през 2007 година условията са били налице.
Ами другите дати: 1979 и 1999? Какво ни казва калкулатора? Докато проучвах датите си дадох
сметка, че сме имали голям късмет. Точно както рязкото повишаване на цените на петрола е
предизвикало ефекта на доминото в икономиката на 2008 година, през 1979 и 1999 година се е
случило същото и глобалната криза е била твърде възможна. За щастие, налице са били само
условията. По ред причини те не се материализирали. 1979 година е идеален пример за отклонена
криза.
В началото на годината индикаторите, използвани от експерти, за да измерят здравето на
икономиката изглеждаха обещаващи (неща от типа търсене от клиентите, силни продажби и т.н.).
Предполагаше се, че това ще бъде добра финансова година. Но имало един коефициент, който дори
експертите пренебрегнали – същият, който сринал икономиката през 2008 година: цената на
петрола. Посредством повишаванията, направени в два различни периода от годината – в началото
и в нейния край, цената на суровия петрол се покачи със 100 процента. При това през
американската икономика преминаха последващи след-трусови вълни. Подобни условия доведоха
до спад от 630 пункта на NYSE през октомври 1999 и задействаха условията за икономическия спад,
последвал през 2000 година.
Вероятно съществуват ред причини, поради които икономиката не се разпадна напълно през
1979 година - един анализ направен от Научноизследователския отдел на банката на федералния
резерв в Минеаполис може да обясни една от най-значимите от тях. Според този доклад 1979
година повишаването на цените на петрола автоматически довело до затягане на федералния
бюджет. В резултат индивидуалните приходи били поставени в по-високи данъчни скоби, което
довело до намаляване на навиците за харчене на някои граждани. С други думи, колкото повече
данъците намалявали наличните пари и колкото повече намалявало харченето, толкова повече се
забавял растежа на икономиката.
За съжаление, тази система не сработила както било замислено, когато през лятото на 2008
година цените на петрола се повишили. Тук ключът е, че подобни пазарни крайности изглежда са
свързани с цикъл, който може да бъде оповестен и предсказан.
Калкулаторът на времевия код посочва, че можем да сме изправени пред сходни
икономически условия и пред възможността за още една финансова криза преди настоящия цикъл
да завърши през 2012 година. Интересното е, че годината, която той показва, е същата, в която
условията на другите засяващи дати също могат отново да се появят: 2010 година. Колкото и
различни и различни да изглеждат засяващите дати, от цикъла на „изненадата” и „нападението”,
започнал през 1941 година и повторил се отново през 2001 година – до използването на атомни
оръжия през 1945 година и сриването на икономиката на САЩ през 1929 година – възможността за
следваща поява на всяко от тези условия се случва в рамките на същата година.
Макар да не е маловажно това, че толкова много цикли се събират в такъв малък прозорец от
време, важно е да помним, че краят на даден цикъл маркира и началото на следващия. Както ще
видим в Глава 7, добрата новина е, че конвергенцията на толкова много цикли може да привлече
нашето внимание. Именно поради това, че толкова много различни цикли от такава голяма
величина, представяващи толкова много различни видове опит, свършват в един и същи период от
време, времевата рамка от 2010 година може да представлява и едно от най-добрите стечения на
обстоятелствата, за да направим нов избор. Когато старите цикли завършват, а новите започват, ние
споделяме рядката възможност да зададем отново курса на нашите лични и глобални пътища за
www.spiralata.net 57
бъдещето. Може също така да открием, че именно сега е перфектното време да направим това
преди да се появи прозореца на 2012 година.
Както с всеки прозорец на промяна, възможностите започват с признаването на това, че избор
е възможен.
*
"Една сутрин видях баща ми да си събира багажа. Той ме повика в стаята и ми каза: Ела,
синко, искам да ти кажа нещо. Заминавам за известно време и не съм сигурен, че ще се върна”.
Толкова. Гледах го как затваря куфара си и как си тръгва. Тогава не го знаех, но току-що бях видял
края на женитбата на родителите ми. Тогава бях на 11 години.
Едва години по-късно започнах да разбирам колко много ме е засегнал този момент. Дадох си
сметка, че бях изгубил не само баща си, а и цялото си семейство – поне такова, каквото го познавах
през първите 11 години от живота си.
Отначало вярвах, че макар баща ми да го няма, всичко ще си продължи както преди. Но с
течение на времето осъзнах, че нещо липсваше в живота ми – нещо, което бях загубил през онази
далечна съботна сутрин.
Споделям тази история тук, защото тя е пример за това как едно преживяване, което носи
силен емоционален отпечатък, може да се превърне в пример за условия този опит да се повтори и
други пъти. Както засяващото събитие, установило шаблон за „изненада” и „нападение” на
американска почва беше създадено през 1941 година – така и значението, което придаваме на едно
травматично преживяване, може да задейства цикличен шаблон, който може да ни следва през
целия ни живот.
Ако преживяването е положително – на любов и утвърждаващи живота емоции, то вероятно
не е проблем. Определено няма нужда да го разпознаваме и да изцеляваме нищо. Чувството ми
обаче е, че ние рядко се оплакваме от „засядане” в мистериозни шаблони на радост, изцеление и
мир в живота си. Когато го правим, то вероятно не е нещо, което бихме искали да променим.
Именно негативните шаблони, които неизбежно ще възникнат от ситуацията на ежедневния
живот – моментите на загуба, нараняване и предателство, например са нещата, които може да
станат несъзнателни семена за шаблон, който се появява отново и отново. За щастие, точно както
повтарящите се цикли са същевременно и възможности да се променят шаблоните за войната и
агресията в световен мащаб, ако знаем своите индивидуални цикли и начина, по който те работят,
те могат да се превърнат в мощни съюзници в изцелението на някои от най-големите ни
наранявания в нашия личен живот.
www.spiralata.net 58
Времеви код 14: Калкулаторът за времевия код може да посочи личните цикли на любов и
нараняване, както и глобалните цикли на война и мир.
______________
www.spiralata.net 59
Именно по това време загубих две връзки в живота си и то поради една и съща причина.
Едната беше приятелство , а другата – романтична връзка; и двете включваха това, което
преценявам като предателство на доверие, доверие и обещания. (Ако тогава знаех за циклите онова,
което знам сега, можех да си спестя годините, през които си задавах въпроса защо).
Когато използваме тези изчисления в своя живот, рядко има точни повторения на предишните
ситуации. Това, което търсим, са общи шаблони, които могат да насочат вниманието ни към
бизнеса или романтиката. Следва частичен списък на това как продължиха циклите на предателство
и загуба през следващите години в моите лични и бизнес връзки, докато те бъдат признати и
подменени с нов шаблон на ясна връзка и различаване.
Резюме 4
Засяваща възраст : 11
Засяващо събитие : Загуба и предателство
_______________________
www.spiralata.net 60
_______________________
Докато бях в училище знаех, че искам да изучавам земята и космоса на ниво колеж. Знаех
също така и това, че ще бъда първият човек в нашето семейство, който ще получи университетско
образование и че таксата за него ще бъде мое задължение. Търсейки начин да спечеля и спестя
колкото може повече за възможно най-кратък срок, си намерих работа и моята мечта се превърна в
реалност. Всяка сряда отивах направо в завода и питах ръководителя за работа. В течение на четири
месеца той всяка седмица ми казваше, че няма свободни места.
Едва след 16-тия ми рожден ден всичко това се промени. Бях нает на пълен работен ден от 4
часа през нощта. Две години по-късно бях спестил достатъчно пари, за да си платя обучението.
Въодушевлението и чувството за постижение, което изпитах, когато ме наеха на работа, се
превърна в семе за един шаблон, който се повтаряше като часовник през целия ми живот оттогава.
Ето как изглежда изчислението, основано на семето за това преживяване на успех в моя
живот:
Резюме 5
Засяваща възраст: 16
Засяващо събитие: Успех и постижение, свързани с работата
Когато гледаме към циклите в нашия живот, важно е да помним, че няма абсолютни
стойности. Тъй като си имаме работа с естествени процеси, които следват ритмите на природните
цикли, изборите, които правим по всяко време в живота ни, могат завинаги да променят курса на
даден цикъл. Когато това стане, ние започваме нов шаблон от нов цикъл.
www.spiralata.net 61
Ключът или откриването на личните цикли, е да разпознаем - първо, че това се случва и второ,
да определим честотата, с която то се повтаря. Правейки това, можем да се подготвим за условията,
които цикълът предлага, докато правим изборите, които се превръщат в нови шаблони за в бъдеще.
Така откриваме стойността на използването на Калкулатора на времевия код за крайната дата
от 2012 година. Както проучваме личните си истории, за да открием семената на онова, което
можем да очакваме за в бъдеще, така можем да използваме и своите познания за фракталните
шаблони и природните цикли, за да открием ключовите дати, които ни казват къде в миналото да
търсим условията, които можем да очакваме за 2012 година и отвъд нея.
***
ГЛАВА 6
*
Откровение, получено на 16000 фута
Току що бяхме прекосили един проход на 16 000 фута над морското равнище, най-високата
точка от деня на нашето пътуване от Тибет до Непалската граница. Въздухът под облаците беше
студен, разреден и великолепен. Докато скачах от последната стъпка на автобуса на гладката скала
в края на долината, бях поздравен по начин, който никога не съм очаквал.
www.spiralata.net 62
Примитивно изглеждаща палатка от кожата на як се отвори и оттам се появи една красива
тибетска жена. Тя беше изненадана да ни види. Облечена в ярка пола и дрехи тя рязко се
открояваше на фона на планината докато вървеше към мен.
Тя се обърна към нашия преводач и той каза: „Пита кои сме и защо сме тук”.
„Кажете й, че сме обиколили половината свят, за да направим това посещение.” Когато чу
това нейната загриженост се смени с усмивка. Преводачът каза: „Тя казва, че не приема много
посетители тук и че сме добре дошли”.
Всички се усмихвахме. Нашата група от 22 (твърде много, за да се поберем в една палатка)
незабавно беше разделена на по-малки групи и ескортирана да се подслони в различни палатки.
Нашият водач и аз последвахме жената, която ни беше поздравила. Внезапно тя спря и се обърна
към мен и каза:
„Знаете би колко специално е това време в историята на света?” започна тя. „Знаете ли, че
всичко е на път да се измени?” Тя описа крайностите във времето в долината, като сочеше ледника,
който беше стоял надвиснал поколения наред и им беше давал вода от топящия се лед. Поради по-
големите горещини, сега той се свиваше. Беше се оттеглил на около една трета в планината. При
тези темпове през следващите няколко години щеше да изчезне.
Със сълзи на очи тя описа колко много хора от техните племена бяха умрели напоследък. Като
че ли нова болест беше помела местните селца и лагери особено измежду онези, чиито имунни
системи бяха по-слаби - главно възрастните и децата. Не беше ясно каква е болестта и откъде е
дошла. Но от начина, по който я описа, тя очевидно се предаваше от човек на човек и беше толкова
нова, че телата им не можеха да й се противопоставят.
След това започна да описва как сега цялото човечество прави избор, който ще определи
изхода за нашето време в историята. Аз съм чувал сходни теми, обсъждани от хора от пустините на
американския югозапад до Андите в Перу и Боливия. След 18 дни пътуване това беше последното
нещо, което очаквах в едно от най-отдалечените и останали чисти места в света, на една планина,
която се намираше на над 3000 мили над морското равнище. Думите, които чувах, спокойно можеха
да са дошли от програма на Ню Ейдж относно пророчествата и платнетарното прочистване.
Колко силно, помислих си аз. Уникалността на нашето време в историята е толкова обичайно
познание, че даже тази номадска жена, която живееше изолирана от останалата част на света в една
от най-високите земи, останали на Земята днес, знае за него! Нейната култура го беше запазила и
нейните традиции го допускат. То е като голяма тайна, която всеки на планетата знае, с изключение
на онези от нас, които живеят в „съвременния” свят.
Знаците на времето
В някои традиции като тази на Тибетската жена хората сякаш усещат, че сега е времето на
промяната, която техните предци са описвали. В своето изолирано съществуване, с редки контакти
с хора от технологичния свят, нещата, които те познават най-добре, са тяхното обкръжение: земята,
елементите и природата. И именно това са нещата, в които те виждат промяна.
От векове техните предци са им казвали, че когато вече не могат да отгледат реколтата в
правилното време, когато реките излизат от коритата си и когато земята и леда от планините
започва да изчезва, това ще бъдат индикаторите показващи, че те живеят във време на големи
промени. От инструкциите на техните предци и знаците на природата те ще разберат кога да се
подготвят за края на един голям цикъл и началото на следващия.
Да се използват знаците на природата за маркиране на промените е знание, което простира
отвъд познанията на днешните местни хора. Изгубената библейска книга на Енох Пророка, е
прекрасен пример за това. Енох е един от най-почитаните и мистериозни пророци от Стария Завет
поради редица причини – не на последно място от тях е информацията, в която се твърди, че той
никога не е умирал. Вместо това, на 365 години, Енох напуснал земята и „отишъл при Бога”.
Мъдростта и посланието за Енох били почитани и ценени от ранните Християни – тоест преди
книгата за тези визии да бъде премахната от официалните библейски текстове. Неговата мъдрост се
смятала за божествена, а "Книгата за Енох" била смятана за свето писание. Енох разкрил своите
визии за голямата промяна в бъдещето на Земята, които ангелите му показали по негова молба. По
време на катаклизмената промяна, която според описанието му става в „онези дни”, когато оста на
Земята се измества, Енох казва, че „Няма да има дъжд и небесата ще са неподвижни ...плодовете на
www.spiralata.net 63
земята ще закъсняват и няма да цъфтят, когато им е сезона и плодовете на дърветата също ще се
забавят. Луната ще промени своите закони и няма да се вижда когато трябва”.
Въз основа на таблиците на Енох историците определили, че пророчествата са отпреди 5 000
години и продължават около хиляда години след 20 век. Очевидно има съответствие между
описанията на Енох и тези на индианците Хопи относно края на четвъртия свят. Индианците Хопи
имат пророчества, в които се казва: „Когато земетресенията, наводненията, градушките и чумата
станат ежедневие, ще е дошло времето за връщането в правия път...”
Проблемът при Енох е в липсата на точни дати за събитията. Фразата „в онези дни” може да се
приложи към различни периоди в рамките на петте хилядолетия между неговата ера и нашата. Без
връзка с нещо конкретно ние се оказваме при въпроса, поставен в началото на тази книга: какво
можем да видим в нашия свят, което да ни покаже приближаването на времето, което е било
изчислено, предсказано и приветствано от над 5000 години?
Досега масово се приемаше, че информацията е твърде неточна, за да се разчита на нея, но
вече всичко се промени.
С нашето разбиране на природните цикли, фракталнвото време и Калкулатора на времевия
код, можем да гледаме към миналото и да видим какво може да ни донесе бъдещето. Можем да
проучим годините на циклите, които вече са станали, за да видим какви условия ще ни донесат те,
когато се завърнат. Както видяхме в Глава 5, ако знаем къде в миналото да гледаме, значи ще
можем да предскажем какво да очакваме в бъдеще.
За да знаем какво ни очаквана крайната дата от календара за 2012 година е важно да помним,
че 2012 година маркира завършването не само на един, а на два времеви цикъла. Големият 5 125
годишен цикъл, който свършва тогава, е част от още по-голям 26 000 годишен прецесионен цикъл,
който също свършва тогава. Ако знаем как да „четем” ключовите шаблони и за двата, ще узнаем
нещо различно относно нашето време в историята.
Големият 5 125 годишен цикъл например, обхваща приблизително същия период от време от
онова, което се смята за записана история. Затова от този цикъл можем да видим как цивилизацията
е била повлияна от промените в миналото. Това включва неща като шаблони за война и мир и
изгряването и залеза на нации и свръхсили.
Тъй като крайната дата на 2012 година е маркирана от подравняването на планетите и
звездите, което е станало преди записаната човешка история, за да видим голямата картина трябва
да се върнем назад, доста назад - до последното време, когато е възниквал подобен шаблон. Това е
станало дълго преди текущата световна епоха. Именно това време от един още по-стар цикъл
изяснява шаблоните, които живеем днес. Става дума за промени в температурите, разтопяването на
ледниците, слънчевите цикли и изместването на магнитните полета на земята.
И така, отговорът на нашия въпрос за 2012 година означава, че трябва да вземем предвид тези
два вместени един в друг цикъла. Едва тогава можем да си създадем реалистична представа за
древните семена за онова, което можем да очакваме днес.
www.spiralata.net 64
Прозорец към миналото
Както видяхме в предишните глави, Калкулаторът за Времевия код ни сочи точни дати в
историята. Но без да проучим какво означават, те биха си останали нищо не значещи числа. Трябва
да погледнем към различните моменти от времето през един и същи прозорец.
Въз основа на разговорите, които съм имал по света откакто започнах да провеждам семинари
през 1986 година, както и на въпросите, които последваха, съм избрал три категории, с които да
направя точно това. Прозорецът, който ще ни помогне да направим смисъл от миналото, е шаблон,
направен от човешки, Земни и небесни събития.
_________________
Времеви код 16: Посредством шаблон, направен от човешки събития, Земни събития и
небесни събития, ни се позволява да погледнем на миналото като на един реалистичен прозорец
към 2012 година.
_________________
Като използваме Калкулатора за Времевия код, за да търсим циклите на времето, тези прости
категории ще ни дадат възможност да проследим онова, което сме открили. Щом направим това,
стават ясни шаблоните за това какво можем да очакваме от крайната дата през 2012 година. Затова
да започнем с кратко обяснение на всеки клас събития, като обясним какво представлява и защо има
значение.
Човешки събития
Човешките събития са онова, което се случва по отношение на цивилизацията и начина, по
който реагираме на предизвикателствата, пред които се изправяме като колектив. Това включва
изгряването и залеза на свръхсилите, циклите на война и мир и разширяването и разпадането на
империите.
За нас днес това е важна категория. Историческите записи показват силна връзка между
физическите промени на климата, които идват със смяната на епохите (повишаване на
температурите, наводнения, повишаване на морското равнище и изчерпване на ресурсите), циклите
на война, разпадащите се икономики и залеза на цивилизациите.
Земни събития
Категорията на земните събития включва системата на природата, която е най-засегната от
смяната на епохите. Това води до рязка промяна на населението и на цели цивилизации. Това са
събития, които ни принуждават да правим избор между съревнованието и сътрудничеството, докато
реагираме на промените.
След кратка дискусия на земните магнитни полета, може би най-значимият фактор за
промените в глобалната температура е колко енергия получаваме от слънцето, топенето на
ледниците и повишаването и спадането на морските равнища.
- Мистериозните магнитни полета на Земята: След откриването на земната магнитосфера
през 1958 година, учените признават, че една от най-значимите роли, която тя играе, е да служи
като щит, който ни предпазва от неблагоприятните въздействия на слънчевия вятър. Всеки момент
от всеки ден има постоянни емисии на радиация и високоенергийни частици, които се носят към
нас от слънцето. Именно на силата на земните магнитни полета се дължи и това, че земните
температури остават постоянни като обхват в течение на дълги периоди от време. Ето къде се
вписва промяната в резултат от смяната на земните епохи.
- Магнитните полета и климата: Връзката между силата на магнитните полета и резките
климатични промени, които изглежда придружават техните смени са спорна област и са в процес на
проучване. На учените все още предстои да постигнат съгласие, но документираните влияния на
магнетизма върху климата са неоспорими.
През 1999 беше обявено проникване в леда на Антарктика по-дълбоко от когато и да е преди.
Безпрецедентните климатични промени са се отразили под формата на въздушни мехурчета,
запазили се в арктическия лед. Всяка година най-горният слой замразява носените във въздуха
www.spiralata.net 65
елементи (кислород, въглерод, двуокис и т.н.); дъжд, сняг, микроскопичен живот и микропрах,
които се намират към този момент в атмосферата.
Докато има лед ние ще разполагаме с виртуална библиотека на историята на нашата планета,
уловена в хилядите слоеве, натрупани в течение на хиляди години. Тази историяа показва
глобалните температури, наличната слънчева светлина, нивото на моретата и дебелината на
полярните шапки.
Вземането на проби от голяма дълбочина през 1999 показва историята на земята от преди
420 000 години, а получените данни показват ролята, която магнетизмът играе както в климата на
планетата, така и в личния ни живот.
Изглежда връзката е следната: при даже малко намаляване на полето щитът става по-слаб и в
резултат от това до повърхността достига повече слънчева енергия. Точно това пречинява
глобалното затопляне. Докато земята, океаните и атмосферата се нагряват, тяхното затопляне
активира събития, които водят до промени в климата. Какво става след това е ясно за всички, не
само за експертите по климата.
По-високите температури започват да топят ледниците на полюсите, където от хиляди години
се съхранява огромно количество вода. Стопената вода се смесва с океанските течения, променя
концентрацията на сол в тях и тяхната температура – два мощни фактора, които оказват пряко
влияние върху шаблоните на времето на планетата.
Цикълът ни помага да видим в перспектива резките промени на климата в днешно време.
Периодите на затопляне се свързват с по-високите нива на парниковия ефект причиняван от
въглеродния двуокис, но ние можем да проследим тези процеси и по времето, когато не е имало
промишленост. Цивилизацията определено е допринесла за нивата на въглероден двуокис
съществуващи нормално в атмосферата и този принос е ускорил влиянието върху природния цикъл,
който вече е бил в ход.
- Преобръщане на магнитното поле на Земята: Ние обикновено причисляваме магнитните
полета на нашата планета към сигурните неща. Всеки път, когато погледнем към компаса, северната
част на стрелката сочи към северния полюс на Земята. Ние приемаме северния и южния полюс за
нещо сигурно, но в действителност магнетизма на нашата планета е всичко друго, но не и сигурен.
Например ние знаем, че от време на време става нещо немислимо. По необясними причини
понякога северният и южният полюси си разменят местата. Магнитното поле на земята прави пълно
преобръщане.
Макар смяната на полюсите да е била преди 5000 години, доказателствата сочат, че те са
ставали периодически в историята на Земята. За 76 милиона години това е ставало 171 пъти, 14 от
които са ставали през последните 4,5 милиона години.
- Магнитните полета и живота: съществуват многобройни проучвания, които описват колко
видове животни - от китовете и делфините до дивите пчели, разчитат на магнитните полета на
Земята като на магнитни „магистрали”, за да си намерят храна и подходящи райони. Изглежда, че и
хората не правят изключение в това отношение.
През 1993 година един международен екип проучи магнетовъзприемчивостта –
способността на нашия мозък да открива магнитните промени на Земята е още по-значима с оглед
2012 година и циклите на Маите. Този екип публикува забележителното откритие, че човешкият
мозък съдържа милиони фини магнитни частици, които ни свързват така, както свързват и
животните, с магнитното поле на Земята - по мощен, пряк и интуитивен начин. При промяна на
земното магнитно поле биваме засегнати и ние.
На нас ни е известно, че магнитните полета оказват силно влияние върху нервната и имунната
ни система и върху начина, по който възприемаме пространството, времето и даже самата реалност.
Силата на магнитното поле на нашата планета може да бъде измерено по принцип, но на
различните места то варира. Картите показват силата на магнитните линии на Земята, където хората
възприемат най-силните и най-слабите влияния на планетарните магнитни полета. За да разберем
тяхната връзка с 2012 година трябва да погледнем отвъд самото съзнание.
- Магнитните полета и съзнанието: ако гледаме на земните магнитни полета като на
енергийно „лепило”, можем да използваме тази метафора като възможно обяснение на това защо на
някои места промяната е по-бърза, а на други – по-бавна. Моделът с „магнитното лепило”
предполага, че местата със силно магнитно поле (с повече лепило) са по-дълбоко вкоренени в
традициите и в съществуващите вярвания и идеи. Там, където магнитните полета са по-слаби, важи
www.spiralata.net 66
обратното. На тези места хората като че ли са изкушени да осъществят промяна. Макар че районите
с нисък магнетизъм може да са готови за нещо ново, начинът, по който се изразява тази промяна
зависи от онези, които живеят в тези райони.
Дори без подобно доказателство обаче, всички интуитивно знаят, че ние се влияем от
планетарните магнитни сили. Всеки знае за странното поведение на хората при пълнолуние. Когато
магнитната сила внезапно се промени, тя оказва влияние върху начина, по който се чувстваме и
тази промяна може да бъде дезориентираща ако не разбираме защо се случва.
За онези, които наистина разбират, подобни моменти могат да бъдат ценен дар: една
възможност да освободят шаблоните на онова, което е причинило болка в живота им, което е
наранило семействата им и причинило смърт в техните тела и в същото време шанса на тяхно място
да прегърнат нови и животоутвърждаващи вярвания. Художниците и музикантите знаят това и
често предвиждат циклите по пълнолуние като периоди на огромна съзидателност. Тези
съществуващи примери на съзнание и магнетизъм предлагат важни прозрения в начина, по който
бъдещите промени в магнитната сила могат да ни окажат влияние по време на цикъла на 2012
година.
Небесни събития
Въпреки че мистерията на земните магнитни полета си остава, един фактор изглежда сигурен.
Независимо от причината, поради която земните магнитни полета с времето се сменят, промените
започват в даден момент и той изглежда е свързан с нещата, които стават отвъд земята: небесни
събития в слънчевата система и може би даже в галактиката.
За целите на нашето проучване на 2012 година категорията на небесните събития се фокусира
върху природните цикли на нашето слънце. Ние знаем колко слънчева енергия е достигала до
Земята в миналото. Този фактор играе ключова роля в промените на климата и реакцията на
цивилизацията спрямо тези промени.
Цикли на слънцето: От времето на Галилей първите телескопи позволявали на звездобройците
да наблюдават небето. Европейските астрономи знаят, че на нашето слънце стават магнитни бури –
слънчеви петна, последвани от предсказуеми периоди на затишие. От 1610 година насам тези цикли
са били наблюдавани редовно. Откакто са започнати измерванията са станали 23 цикъла на
слънчеви петна от по 11 години всеки, като последният е започнал през май 1996 година. Кога
точно ще свърши цикъл 23 си остава загадка до пролетта на 2006 година, когато НАСА докладва за
едно събитие, което астрономите очаквали. На 10 март същата година магнитните бури и
слънчевите изригвания внезапно спрели и слънцето се усмирило, сигнализирайки края на 23-тия
цикъл на слънчевите петна. Това успокояване обаче, е подвеждащо.
Краят на цикъла показва, че започва нов цикъл, с нови бури. Това, което прави идващия цикъл
по-различен е, че силата на слънчевите петна, наблюдавани от 1985 до 1996 година показва, че
цикъл 24 ще бъде един от най-интензивните. „Следващият цикъл на слънчевите петна ще бъде 30%
до 50% по-силен от предишния”, казва Маусуми Дикапати от Националния център за изследвания
на атмосферата в Колорадо. Дейвид Хетауей от Националния Космически Център и Център по
Технологии предполага, че слънчевите петна, създадени в предишния цикъл ще се умножат и ще се
появят отново като големи слънчеви петна” в новия цикъл.
През 2008 година, въпреки че цикъл 24 определено бил започнал, на 28 януари се появили три
слънчеви петна с характеристиките на предишния. Хетауей обяснил, че „Ние имаме сва слънчеви
цикъла, които функционират едновременно. Слънчев цикъл 24 е започнал (първото петно от новия
цикъл се появило през януари 2008 година), но слънчев цикъл 23 не е завършил.” С други думи,
циклите се препокриват! Подобна активност е ставала и в миналото, но по принцип трае кратко.
Това е важно за нас, защото пикът на новия цикъл е пряко свързан с активността на стария.
На база поредението на настоящите слънчеви петна и като се вземат предвид наблюденията на
слънчевите цикли през 1986-1996, както НАСА, така и Маусуми Дикапати от НКАР, са изчислили
максимална слънчева активност през една и съща година: времето на най-голямата интензивност на
24-тия цикъл. Не е изненадващо, че предвиденото време съвпада с изчисленията на Маите за
подравняването на нашето слънце с центъра на нашата галактика през 2012 година.
Ако тези предсказания са точни, слънчевите магнитни бури ще бъдат вторите по интензивност
само спрямо тези от 1958 година, когато северното сияние е запалило нощното небе на юг към
www.spiralata.net 67
Мексико. По това време, обаче, ние не сме имали комуникационна технология, която да бъде
увредена от подобни бури.
За епохата от 5 125 години засяващата дата за условията, които можем да очакваме през 2012
година е възникнала 3 164 години преди тази дата - през година 1155 пр.Хр.
__________________
www.spiralata.net 68
• Магнитна сила: посочва общата сила на Земното магнитно поле използвайки метода VADM
(Виртуален аксиален диполен момент). Тук е важно да се фокусираме върху числата, които са
свързани помежду си. Те много сходни ли са, или много различни? Спадат ли или се повишават?
• Резултат от слънцето: показва силата на слънчевата радиация, която достига Земята като
показание, свързано с целия 90 000 годишен ледников период. Тук е важно да определим дали
излъчваната енергия се повишава или намалява.
• Състояние на климата: влиянието от промените в магнитната сила и резултата от слънцето.
• Състояние на цивилизацията: Събитията, станали въз основа на цивилизацията по времето
на контролната дата, съотнесено с промените в силата на магнитните полета и климата.
Като имаме предвид тези дати и нашия шаблон, сега имаме всичко, от което се нуждаем, за да
знаем къде и как да открием това, което можем да очакваме от 2012 година. Ако сте като мен, значи
искате да знаете къде отивате още преди да започнете пътешествието. Ето резюме на събитията,
които са станали за нашите три категории между 13,824 пр.Хр. и 1155 пр.Хр.:
Сегашно време
Магнитна Слънчево Състояние Състояние
Начало на сила изригване на климата на цивилизацията
2008
Край на *Множество
цикъла -7.5 Рязко *Затопляне . войни
единици покачване 6+/-.2С *Разпадаща
*Разпадане се икономика
на ледници *Прекомерна
военщина
*Покачване
на морското
равнище
Предишен Магнитна Слънчево Състояние Контролна
цикъл сила изригване на климата дата за
5 125 цивилизацията
години
Контролна -10.5 Рязко *Затопляне *Разпадане на
дата единици покачване +1°С 20 египетска
1155 пр.Хр. династия
*Разпадане *Множество
на ледници войни
*Покачване *Прекомерно
на морското разширена
равнище икономика
Предишен Магнитна Слънчево Състояние Контролна
цикъл сила изригване на климата дата за
26 000 цивилизацията
години
Контролна ~5.25-7.25 Рязко *Затопляне *Липсва
дата Единици покачване +2С цивилизация
13 824 такава, каквато я
г.пр.Хр. познаваме
Фиг. 15. Резюмето показва ключовите условия за контролните дати от 2012 посочени от
Калкулатора за времевия код и за епохата от 5 125 години и за прецесионния цикъл от 26 000
години. Сходствата в условията между тези два сериозно различаващи се периода в нашето минало
www.spiralata.net 69
са поразителни. Ако циклите на природата следват шаблоните на миналото, тези индикатори ни
дават конкретна идея за онова, което можем да очакваме по време на прехода през 2012 година.
Фигура 15 показва какво да очакваме за времето преди и непосредствено след крайната дата
на 2012 година. Макар че има повече от 12 000 години между контролните дати за всеки от двата
цикъла, като общо условията са забележително сходни. Към тези две дати откриваме:
• Силата на глобалното магнитно поле е била в същия обхват, в който е днес.
• Имало е рязко показване в количеството на слънчевата енергия, която достига Земята.
• Глобалните температури са се повишили
• Полярните ледени шапки се стопяват и разпадат
• Глобалното морско равнище се е повишило.
Да видим по-задълбочено какво ни казват тези показания.
Постоянните записи на земното магнитно поле дадоха възможност да бъде получена много
важна информация от взетите в Антарктика проби. Те показват, че общата сила на магнитната ни
интензивност трябва да спадне до определено ниво преди полето да се обърне. Този „праг”
изглежда е показание, което е с 2 единици под VADM скалата.
Ако историческите шаблони са верни, числата на фиг. 15 показват, че днес ние не сме близо
до прага. При това е много малко вероятно годините преди и след 2012 да променят това – освен
ако не се случи нещо, което не е част от миналия цикъл и което ние не очакваме.
Съществуват обстоятелства, които могат да „разтърсят” така нареченото магнитно динамо на
Земята. В резултат северния и южния полюс могат да сменят местата си. Няма историческа причина
да вярваме, че този сценарий ще се осъществи в непосредственото бъдеще, но него често го
споменават като една от възможностите за 2012 година.
Най-новите проучвания относно земното магнитно поле показват, че всъщност има множество
полета, които се сливат и създават щит, който ни защитава от влиянието на слънцето. Част от тези
полета изглежда възниква от самата земя, а други форми възникват в атмосферата, която обгръща
планетата.
Всичко, което създава достатъчно голямо смущение в земята или в атмосферата, потенциално
може да наруши баланса, който поддържа полетата. Макар да има сценарии, които могат да
предизвикат подобен ефект, тези, които предизвикват най-голяма загриженост, са:
Времеви код 17: Нищо в геоложкия запис не показва, че земните магнитни полета ще се
обърнат преди или непосредствено след 2012 година - крайната дата на цикъла.
__________________
www.spiralata.net 70
на подравняването, което маркира края на цикъла около 1980 година. Това означава, че
подравняването не само е в ход, но и неговите влияния - които ние преживяваме като крайности във
валежите и температурата, урагани, горски пожари и засушавания в определени райони на света.
Това показва, че от 30 години си имаме работа с най-противоречивите влияния, свързани със
смяната на епохите.
Историческите записи изглежда показват, че докато силата на магнитните полета спада, то
сега те са на същото място, на което са били по това време в миналото - достатъчно ниски ,за да
задействат промените в климата и живота, но и достатъчно високи, за да не им позволят пълно
обръщане. С други думи, полетата са точно там, където трябва да бъдат, в точния момент от
времето за приключването на една световна епоха и започването на следващата.
__________________
Времеви код 18: Шаблонът на времевия код подсказва, че човешките, земните и небесните
условия сега са такива, каквито са били и на ключовите дати в миналото. С други думи, ставащите
сега промени са точно каквито може да се очаква, че ще бъдат в края на световната епоха.
__________________
Човешки събития
Годината 13,824 пр.Хр. е отпреди времето на "цивилизацията" и големите популации
организирани в нации признати от учените днес. Поради това нямаме индикации за това как
промените са повлияли на човешките популации, които може да са съществували през това време.
Годината 1155 пр.Хр. обаче, беше основна за една от най-великите известни цивилизации в
историята на нашия вид: свръхсилата Египет. Както е показано в подробности в следващите
параграфи, именно през тази година много от системите, които трябваше да поддържат подобна
световна сила пропаднаха и конвергенцията на толкова много разпади доведе до срив в
цивилизацията. Тези събития станаха в една година, която е фракталната за цялата световна епоха.
Те като че ли се повтарят и по време на портала на 2012, която води до края на същата световна
епоха.
- Както с всяка световна сила, голяма част от цивилизацията и правителството зависят от
начина, по който се управлява империята. Последният велик фараон на Египет, Рамзес III, умира
през 1155 г. пр.Хр. (вероятно от дребна шарка). Неговата смърт и хаосът, който последвал, бил
начало на западането на 20-тата династия на Египет. Западането на Египет се дължи на множество
фактори, допринесли за продължителната война за борба с чуждите нашественици през това време.
Тези фактори включват големите разходи по войната и изчерпването на финансовите запаси
на Египет. Египетските учени намират доказателства за първите трудови стачки вероятно свързани
с недостига на храна и резките промени в климата и съсипването на реколтата поради национални
катастрофи, включително изригването на вулкан.
Докато се приближаваме към края на настоящия голям цикъл изглежда, че следваме опасния
шаблон от 1155 г. пр. Хр. Промените в климата, намаляващите ресурси, недостига на петрол и
храна водят до жестока конкуренция разпалила множество войни в края на 20 и началото на 21 век.
Разпознавайки този шаблон и знаейки къде ни е отвел преди, поставя въпроса: ще си вземем ли
поука от циклите на нашето минало и ще избегнем ли попадането в древния капан, който е пред нас
в края на нашия цикъл? Времето ще покаже.
Земни събития
Както видяхме, силата на земните магнитни полета е основата за множество системи за
поддържане на живота, на които разчитаме.
Показанията от фигура 15 за годината 1155 пр.Хр. сочат магнитна интензивност в обхвата 10.5
по VADM скалата; а за година 13,824 пр.Хр. обхвата на показанията варират от 5.25 до 7.25 по
www.spiralata.net 71
същата скала. Тези показания сочат, че настоящата магнитна интензивност от приблизително 7.5
съответства точно на мястото, на което сме в големия цикъл.
- Глобалната температура в резюмето е от мострите от антарктическия лед взети от Восток,
публикувани през 1999 година. И двете проучени мостри разкриват една и съща тенденция. През
1155 г. пр.Хр. е имало глобално затопляне със средно един градус по Целзий, а затоплянето за
13,824 г. пр.Хр. е било двойно - с 2 градуса по Целзий. Днешното затопляне е точно в този обхват.
- Резултатите показват и същата тенденция на стопяване при полюсите. Данните изглежда
подкрепят онова, което интуитивно знаем за връзката между температурите и леда - с повишаването
на температурите ледът намалява. Изглежда точно това виждаме в началото на 21 век, докладвано
от климатолозите в Колорадо през 2008 година.
Небесни събития
Чрез изчисляване на земните магнитни полета в миналото днес учените могат да изчислят
колко от слънчевата енергия достига до Земята. Нови модели, свързващи температурите на океана с
определени форми (изотопи) на кислорода (16О и 18О) открити в проби от големи морски дълбочини
съдържат запис на това колко слънчева енергия е достигала до земята в продължителни периоди от
време.
Показанията са относителни (от гледна точка на повече или по-малко енергия) и описват
влиянието на слънцето за 90 000 години, приблизително времето за един пълен цикъл ледници.
Общото тук е, че макар през 13 827 г. пр.Хр. количеството слънчева енергия достигаща Земята да е
било по-ниско, отколкото през 1155 г. пр.Хр., и на двете дати е имало рязко покачване на това
количество. Това е същият шаблон, който виждаме днес с намаляването на силата на магнитните
полета и той оказва същото влияние.
Като имаме предвид тези условия, рядко случващото се подравняване, маркирано от зимното
слънцестоене през декември 2012 година, изглежда е космически маркер, който древните Маи
посочвали като времето на подобна голяма циклична промяна на Земята. Но в допълнение към
физическите промени на самата планета те предсказват и емоционални и духовни трансформации,
които хората от Земята ще претърпят, за да бъдат в синхрон с условията на новото време, земя,
океан и климат, които промените носят.
www.spiralata.net 72
Така погледнато 2012 наистина е крайна дата за един вид баланс, към който сме привикнали и
с който се чувстваме удобно и същевременно представлява началото на нещо съвсем ново. С други
думи, когато се чуем да казваме, че искаме нещата да се върнат към нормалното положение, може
да открием, че светът има ново нормално положение. Тук възможността, която се открива, е да се
облагодетелстваме от нашите индивидуални и колективни преживявания от последните 5 125
години и да приложим онова, което сме научили като основа за шестата световна епоха.
Може да не е съвпадение това, че едва сега, когато сме изправени пред най-сериозни заплахи
за нашето бъдеще и даже за нашето оцеляване, ние откриваме, че имаме способността да
сътрудничим един с друг по безпрецедентен в историята на света начин. Тласнати сме до ръба на
своята способност да вярваме. Сега трябва да приложим наученото, за да оцелеем в онова, което
сме създали.
Оказва се, че живеем в този рядък момент от време, когато движението на вселената ни дава
правилните условия, които водят до смяната на епохите. И както проверяваме знаците, за да
разберем дали се движим в правилната посока, такава проверка за края на цикъла е и 2012 година.
Това ни дава възможност да помислим за това къде сме били, да оценим изборите и посоката на
нашето минало и да направим необходимите корекции за успешно завършване на нашето
космическо пътуване.
***
ГЛАВА 7
ТОЧКА ЗА ИЗБОР 2012: АРМАГЕДОН ИЛИ РАЯТ?
______________________
"Щом зърнете света такъв, какъвто може да бъде, става вече невъзможно да живеете
безучастно към света такъв, какъвто е."
______________________
www.spiralata.net 73
оставяйки другите да се грижат сами за себе си, или ще признаем, че сме семейство, че Земята е
наш дом и че сме много по-силни, когато решаваме проблемите заедно, вместо да го правим като
фрагментирана цивилизация в последните следи на един неизползваем начин на живот?
Може да открием, че отговорът на този въпрос е голямата тайна за разбирането на 2012 година
и посланието от нашето минало. Нашите предци искали да запазят нещо, което искат ние днес да
имаме. Плодът на техния труд е разпръснат по земята под формата на храмове, гробници и
паметници. Всеки от тях носи послание. Общото между тези послания е онова, което те ни казват за
самите нас.
От календара на Маите, който ни напомня за нашата връзка, до времевите цикли и Будисткото
послание „Реалността съществува само там, където изградим средоточие”; от християнството, което
ни казва, че изборите ни в този живот определят какво ще стане след него до традицията на
индианците Хопи, която съдържа инструкции да правим силни избори е ясно, че нашите предци са
работили отчаяно в своето време, за да запазят нещо, за което знаем, че ще ни е необходимо в
нашия.
Това „нещо” е посланието за „подновяването”, което идва с новия цикъл, новата световна
епоха, която ни позволява да успеем там, където останалите са се провалили и да се учим от своето
минало. Днес променящият се пейзаж на земята ни фокусира в нов начин на мислене, нов начин на
съществуване и нов начин на живот. Може би най-голямото събуждане, което преживяваме е
откриването на факта, че имаме избор!
Ще го промените ли?
Едно от откровенията в книгата на Майкъл Дроснин „Библейският код” е последователност от
думи, които са свързани пряко с крайната дата на Маите. Разположен в кода на Тора в мястото за
връзка на текста с еврейската година 5772 (2012 година според Грегорианския календар) са две
зловещи думи: Земята е анихилирана. Несъмнено да откриеш такива думи кодирани в Библията, е
плашещо преживяване. То предполага сценарий на Армагедон и край на света. Но по-внимателен
поглед към кода разкрива нещо доста неочаквано: друга последователност от думи, която описва
втора възможност и предлага лъч на надежда за същата година.
В своя коментар за това какво може да ни казва подобно послание, Дроснин първо описва по
какъв начин думите „мрак” и „помрачен” се пресичат с думата „комета” и се появяват с датата 2012.
След това ни обръща внимание към любопитна фраза разположена близо до текста описваща
заплаха, която изглежда й противоречи. Фразата предлага новини от друг сценарий. В превод то
звучи така: „Тя ще бъде разкъсана на парчета” – с тези думи ни се дава друга вероятност за времето,
за което е казано „Земята ще бъде анихилирана”. Вместо да бъде разрушена планетата, в този
сценарий именно на въпросната дата ще бъде унищожена именно заплахата за унищожение.
Дали 2012 година маркира края на света или края на заплахата, че той ще бъде разрушен? Как
двата резултата могат да бъдат възможни в еднакви времеви моменти? Трета фраза, открита в
близост до кода, изглежда съдържа ключа към този парадокс и отговаря на нашия въпрос. Това е
въпрос, който в превод звучи така: „Ще промениш ли това?”
Тези думи ни напомнят за една от най-големите тайни на нашето съществуване: ние сме част
от нашия свят, а не нещо отделно от него. Ние играем мощна роля в това, което се случва в живота
ни относно 2012 година и отвъд нея. Ако трябва да вярваме на библейския код, нашата роля е
толкова мощна, че ние можем дори да променим курса на едно събитие от преди 3 000 години,
което е имало потенциала да сложи край на света. Въпросът „Ще промениш ли това?” е въпрос към
самите нас.
Като че ли онзи, който е създал кода е знаел, че технологията да се разбере посланието ще
стане налична едва към времето на заплахата. Тъй като сега сме я открили, ние сме готови и да
участваме в края на времето, за да се издигнем над най-мрачните възможности. По този начин
Библейският код ни дава още един пример за древно послание, което идентифицира 2012 като
портал за възможности.
*
Почти навсякъде мрачният ни цикъл е описан като интензивен период на хаос и объркване. От
гледна точка на онова, което знаем сега за нашето галактическо подравняване, това сякаш намеква,
че годините между 1980 и 2016 година (годините на влизане и излизане от зоната за подравняване
на слънцето), са време на най-голяма интензивност. Както е известно, най-тъмно е преди зазоряване
www.spiralata.net 74
– така и тук – именно мракът е пътят, който води до времето на светлината и именно повишаването
на физическата и духовната светлина придружаваща космическата орбита е това, което ни
приближава до сърцевината на млечния път.
Именно в мрака ще бъдат поставени на изпитание нашата вяра, сила, вярвания и истинска
природа. Един от най-важните уроци на преминалите през подобни цикли в миналото е, че най-
голямото предизвикателство на подобно време е да се оцелее в мрака без да се поддадеш на страха,
който той носи. Именно този страх разрушава света и стойностите, които ценим. Те вярвали, че
подобно предупреждение е необходимо, защото този вид загуба изглежда е довел до разпадането на
цивилизациите на миналото.
Най-голямото ни изпитание може да бъде как реагираме на стреса от променящия се свят като
си помагаме и сътрудничим, вместо да се настройваме един срещу друг.
www.spiralata.net 75
който е необходима стъпка за растеж и еволюция. Макар че краят понякога е труден, той
същевременно е и естествен – както преминаването на нощта предхожда новия ден.
За да се улесни прехода, който идва със смяната на световете, индианците Хопи твърдят, че
Създателят им е дал план, който да споделят с онези ,които имат желание да го чуят. Този план е
описан в самото пророчество:
[След голямото наводнение на третия свят, Жената Паяк, която тъче паяжината, която
обединява целия живот, попита Масоуа, пазител на Земята:] „Могат ли хората, оцелели от Третия
Свят, който ти разруши с вода, да дойдат да живеят с теб?”
Той отговори: „Ако се закълнат да живеят според жизнения план, даден им от Тайова... Макар,
че мнозина са забравили [жизнения план], мнозина ще си го спомнят... Но той е написан на лицето
на скалата.”
Пророчеството ни казва, че жизненият план на Създателя съществува като проста карта,
съдържаща задълбочено послание и че е запазено на лицето на скала в селище на индианците Хопи
в северна Аризона – място, наречено Скалата на пророчеството. Това, което прави тази карта
толкова необичайна е, че това не е стандартно място. Това е карта на „съществуването” на
съзнанието. Тя ни казва състоянието на съзнанието, което е необходимо, за да се оцелее в резултат
на големите промени, които придружават края на нашата световна епоха.
www.spiralata.net 76
причинили болка и страдания в миналото: преценки, пристрастия и вярвания, които са насочвали
нашите избори.
Ако условията на подобно пречистване - крайности в климата, разпадане на икономиката, най-
голямата смяна на богатствата в историята на Земята и нарастващо съревнование за изчерпващите
се ресурси всъщност се задействат от астрономическите подравнявания, както показват
доказателствата, то съвременната наука изглежда приема това. Важното тук е, че промяната е
налице. Тя се извършва сега. Научните доказателства и местните знаци показват, че нашият живот е
част от подобно пречистване. За щастие, пречиствания като това са малко на брой и на големи
интервали едно от друго.
Ключът е в това, че преди да можем да засадим нов начин на съществуване в градината на
новата епоха, ние трябва първо да разпознаем от какво се нуждаем. След описанията на глобалните
знаци и неравновесия, които сега са станали обичайни в нашия свят, последната част от превода на
пророчеството на Хопи гласи: "Изглежда, че сега сме в тази точка от нашия живот".
Индианците Хопи твърдят, че начинът, по който можем да изберем добрия път е толкова
прост, колкото и самата карта: "Когато се използват молитва и медитация, вместо да се разчита на
новите открития, които създават все повече дисбаланс, те [хората от Земята] също ще намерят
истинския път".
Ключът за оставането на пътя на живота е прост: "Давай любов на всички неща, хора,
животни, растения и планини, защото духът е един, ако Кастинас [израженията на духа] са много.
Така индианците Хопи ни информират къде в цикъла се намираме посредством безпогрешни
знаци. След това ни водят към начин на съществуване, който лесно можем да последваме. Така ни
се дава възможността да изберем начина, по който да преживеем края на нашия голям цикъл и
прехода към следващия.
www.spiralata.net 77
вероятни, ако курсът на човешките събития остава на същата траектория, която е била установена
за последните два века и нещо. Откриването на точките за избор ни дава възможността да променим
тази траектория.
Това са добри новини пред лицето на плашещите сценарии за 2012 година. До хората, които
разбират, че повтарянето на шаблоните на засяващото събитие ни показват и най-добрите времена
за промяна на нежеланите шаблони, преходът през 2012 година изглежда като смесена благословия.
Те ще преживеят раждането на един красив нов свят и в същото време ще преживеят смъртта на
всичко, което не подкрепя този нов свят. Всяко време е добро за правенето на позитивни и
животоутвърждаващи избори в нашия живот, като че ли природата създава идеалните условия,
които правят избора и промяната по-лесни: точката за избор на възможност през 2012 година.
Ключът е в това, че ние проявяваме склонност да преживяваме именно онова, с което най-
много се идентифицираме. Тоест макар изцелението и болестта да се случват едновременно, ние ще
чувстваме, че преобладава изцелението в случай, че съсредоточим вниманието си именно върху
него. Всички сме тренирали да правим това в живота си. Всички сме имали благословията на
семейството, работата, приятелите и романса, докато едновременно с това са бушували и страдания
и трагедии. От Втората световна война и войната във Виетнам до съвременното насилие в Ирак и
Афганистан онези от нас, които не участват пряко в тях, са продължавали своя ежедневен живот, а
други са изгубвали живота си в съответния конфликт. И двете реалности са ставали едновременно.
И ние сме осъзнавали и двете.
Но в своето ежедневие, когато ставаме сутрин и правим закуската, за да се подготвим за деня,
ние по принцип се идентифицираме най-вече с онова, което ще донесе нашия ден, а не с онова,
което става в нечий друг живот. Изглежда именно този вид средоточие е тайната за оцеляването
през периода на най-големите промени в историята на човечеството. Ако можем да се
идентифицираме с животоутвърждаващите промени на местно равнище, докато праовим онова,
което е по силите ни, за да помогнем в глобален мащаб, нашите индивидуални избори се превръщат
в наше колективно средоточие за онова, което 2012 година ни носи.
_____________________
Времеви код 19: Съществува консенсус между най-добрите умове на нашето време относно
това, че настоящото изчерпване на природните ресурси, нарастващото население, глобалната
бедност и съревнованието относно необходимото в живота, се събират към "гърлото на бутилката"
във времето.
_____________________
Дори преди да си дадем сметка за величината на подобни проблеми, обаче, един от най-
големите умове на 20 век - Алберт Айнщайн вече отправи предупреждение признавайки, че нашата
глобална цивилизация се разраства, ресурсите се изчерпват и има значителни различия в
икономиките. Той казва: "Ще ни трябва съвсем нов начин на мислене в случай, че човечеството
иска да оцелее.".
Кризите и честотата, с която се случват, са ясни индикатори, че се приближаваме към точка на
събиране, където нещо трябва да "даде". Ако бъдат оставени непроверени, нашият свят може да се
гмурне в посоката на разпадане и страдания, предсказани в толкова много пророчества. За
живеещите в подобно време то може да изглежда като описваният в Библията Армагедон. Но и
пророчествата и доказателствата показват, че никое от тези неща не е нужно да се случва. Можем
да превърнем и най-мрачните възможности в семена за втора райска градина.
Вече притежаваме мъдростта да видим какво ни очаква и да разпознаем възможностите, които
ни се предоставят. Днес ние признаваме необходимостта от бърза промяна в нашата връзка със
Земята, един с друг и със самите себе си. Ние вече разбираме, че всичко - от начина, по който
изживяваме всеки ден до начина, по който използваме ресурсите, които изчезват пред очите ни,
трябва да се промени, за да оцелеем. Причината е в нашата способност да разпознаем този път на
разрушение и да признаем, че имаме избор в лицето на екологичните промишлености и
холистичния начин на живот.
Какво означава това за 2012 година? Дали сме се насочили към време на катастрофа или на
1000 годишен мир? Към какво гледаме - към Армагедон, към Рая, или и към двете? Истината е, че
никой не знае това със сигурност.
www.spiralata.net 78
Слънчевите изригвания и магнитните смени от нашето минало са били реални и нашите
предци са оцелели след тях в миналото, но подобни промени не са се случвали с 6,5 милиарда души
в света. Не са се случвали с толкова много хора зависими от електричество, микровълнови
комуникации и сателити за глобално позициониране. Никой не знае пълната величина на
последиците, как ще се справим с тях или точно какво ще означава подобно преживяване за нас, за
нашите емоции и за нашите тела.
Ние обаче знаем, че древните хора са преживели подобни цикли. Библейските и устни
традиции намекват, че не е било "бизнес, както обикновено", но фактът е, че те са ги преживели, за
да ни разкажат историята и че ние сме тук, за да прочетем този разказ. Начинът, по който ще
преживеем прехода зависи до голяма степен от нас, а начинът, по който се чувстваме относно
нашите преживявания има пряко влияние върху онова, което действително преживяваме.
_______________
За нашите срещи с 2012 година това показва, че ако живеем фокусирани върху всичко лошо,
което може да се случи, може да пропуснем самите преживявания в живота, които могат да
попречат на тези неща да се случат. И обратно - ако признаем своята индивидуална сила на основан
на сърцето фокус и ако разберем как тази сила може да е влята в колективната вълна, която оказва
пряко влияние върху поддържащите живота полета на Земята, можем да открием, че описанията на
онова, което следва 2012 година са нещо повече от метафора. Ще сме научили, че притежаваме
силата да създадем един красив нов свят.
Ключът е в това, че единственият начин да направим това е като работим заедно. Един нов
проект, основан на още по-значително откритие, сега павира пътя пред нас и ние можем да
направим точно това.
www.spiralata.net 79
По-точно, към базиращата се на сърцето емоция на световното население, възникнала от
подобни събития, които изглежда оказват влияние върху магнитното поле на Земята. Това, което
прави откритието толкова значимо е, че сега тези полета са свързани с всичко - от стабилността на
климата до мира между народите.
Направени били нови открития, които придават различно значение на показанията на
сателитите на 11 септември 2001 година:
- Откритие 1: Добре документирано е, че човешкото сърце генерира най-силното магнитно
поле в тялото, почти 5 000 пъти по-силно от това на мозъка. Това поле създава подобен на поничка
шаблон, който се простира отвъд физическото тяло и е измерен на разстояния пет до осем фута от
физическото сърце. Данните показват, че това поле може да е толкова голямо, че да се измери в
мили, но отвъд обсега на оборудването, използвано за откриване на подобни полета.
Изводи: Магнитното поле на сърцето реагира на качеството на емоциите ни. Както
интуитивната връзка между чувствата и тялото намеква, така и положителните емоции повишават
физическия баланс на хормоните и ритъма на сърцето, както и менталната яснота и продуктивност.
Точно така, както негативните емоции могат да влияят на 1400 биохимични промени в тялото,
което включва хормонален дисбаланс, хаос в сърдечния ритъм, ментално "замъгляване" и лошо
функциониране.
- Откритие 2: Определени слоеве от земната атмосфера заедно със самата Земя генерират
това, което сега се нарича "симфония" от честоти (между .01 и 300 херца), някои от които се
препокриват с онези, които са създадени от сърцето в неговата комуникация с мозъка. Именно тази
древна и почти холистична връзка между човешкото сърце и този щит, който прави живота на
Земята възможен, е довел до красивата теория и до , който я проучва. Според изследователите
връзката между човешкото сърце и земното магнитно поле означава, че "силната колективна
емоция оказва значително влияние върху геомагнитното поле на Земята".
Извод: Ако можем да изучим езика на сърцето - този, който предпазният земен щит
разпознава и на който реагира, значи можем да вземем участие в събитията, които полето оказва
върху върху живота. Ето къде подобна връзка става още по-вълнуваща. Промените в магнитното
поле, до което имаме достъп посредством сърцето си, са били свързани с измествания, които
включват активността на мозъка и нервната система, паметта и спортните постижения,
способността на растенията да създават жизненоважни хранителни вещества, човешката смъртност
поради сърдечна дейност и броят на докладваните случаи на депресия и самоубийства.
Тези две открития отварят вратите на новата ера на разбиране на нашата връзка със земята.
Въпросът се измества от Има ли влияние колективната емоция върху Земята? до Защо не? Ако
голяма част от земното население се фокусира върху най-силното магнитно поле на човешкото тяло
върху една емоция за един и същи период от време, логично е подобен фокус да може да окаже
влияние върху онази част от планетата, която функционира в същия обхват от честоти, както
емоциите.
Връзката е ясна: Промяната в начина, по който се чувстваме относно себе си и нашия свят
притежава потенциала да повлияе на света. Ако промяната е позитивна, тогава влиянието на
емоциите, възникнали в резултат от това също ще е положително. За подобна промяна се знае, че
създава съгласуваност между сърцето и мозъка и сега изглежда, че ефектът се простира в области,
които подкрепят живота на нашата планета. Или както казват изследователите от Харт Мат:
"Регулирането на емоциите е следващата граница в човешката еволюция".
Откритието, че начинът, по който избираме, създава връзка между магнитните полета на
земята и нас доведе до една от най-амбициозните базирани на науката инициативи в историята.
Новият проект, наречен "Инициатива за глобална съгласуваност", дава възможност на всеки да
изучи езика на сърцето от гледна точка на съгласуваността. Така за повече хора става възможно да
участват в промените, които стават на планетата.
Ключът към този проект е двустранен:
1. В партньорство с астрофизика Елизабет Рошер, доктор на науките, Институтът ХартМат
разработва система за наблюдение на глобалната съгласуваност, която използва нови сензори
разпръснати по земята, за да бъдат измерени промените в магнетосферата. целите на системата са
да се измери начина, по който земното магнитно поле влияе върху сърдечния ритъм на човека,
мозъчната му дейност, нивата на стрес и емоциите. Предварителните проучвания показват, че
подобни ефекти са част от двустранна връзка. Ето къде се вписва втората част от инициативата.
www.spiralata.net 80
2. Ние знаем, че живота на Земята се влияе от промените в силата на магнитното поле на
планетата - данните сочат, че животът може да повлияе върху самите полета, които ни поддържат.
Част 2 от инициативата за постигане на съгласуваност е усилие, насочено към обучаването на
индивиди как да постигнат съгласуваността, която е необходима в живота ни и как да разбират кога
наистина сме в съгласувано състояние. Идеята е, че когато голям брой хора реагират на
потенциално деструктивно глобално събитие, например ураган или цунами с общо емоционално
чувство, това може да окаже влияние върху качеството на общото поле, което ни влияе.
Националното нещастие може да предизвика глобална стресова вълна, а позитивната
емоционална вълна може да създаде вълна на глобална съгласуваност. Тази перспектива се
подкрепя от изследване в Харт Мат и Принстън и резултатите показват, че глобалното влияние на
човешките емоции могат да бъдат документирани посредством електронни устройства.
Може би не е случайност това, че този проект се реализира именно сега, в началото на 21 век.
Именно сега е краят на епохата, която съдържа най-много предизвикателства, които съдържат
потенциала за края на живота такъв, какъвто го познаваме на земята. Но същевременно откриваме,
че сме в състояние да хармонизираме своите тела и полетата на земята така, че да намалим
потенциалните страдания. Това става посредством безмълвния език на сърцето.
___________________
Времеви код 21: Изправени през тези 5 125 години човешка история пред множеството
събития потенциално способни да сложат края на света, сега ние откриваме, че ключът към нашия
преход е в нашето колективно чувство относно промените.
___________________
Какво красиво събиране на обстоятелствата. Начинът да улесним прехода през 2012 година е
да променим начина, по който се чувстваме към света и да направим това заедно. Можем ли да
искаме по-добър сценарий?
Инициативата за глобално съгласуване е много важна за здравето и бъдещето на нашата
планета. За пръв път имаме способността, основанието и технологията да се издигнем над идеите,
които в миналото са ни разделяли, за да вдъхновим множество хора да вземат участие във връхния
момент на промяната, да се издигнем над традиционните граници на географията, културата,
религията и вярването, за да обединим глобалната общност около нов начинна живот: основаните
на сърцето избори, които осигуряват глобално съгласуване.
Времевите кодове
Времеви код 1: Живеем приключването на 5 125 годишния цикъл време – световната епоха,
която древните Маи изчислили, че ще свърши със зимното слънцестоене на 21 декември 2012
година.
Времеви код 2: Нашите предци записали своя опит за последния „край на времето”,
показвайки отвъд всяко съмнение, че краят на една епоха е само начало на следващата, а не край на
света.
Времеви код 3: Новите открития показват, че можем да мислим за времето като за
субстанция, която следва същите ритми и цикли, които управляват всичко - от частиците до
галактиките.
www.spiralata.net 81
Времеви код 4: Можем да мислим за нещата, които се случват във времето като за места в
циклите – като точки, които могат да бъдат измерени, изчислени и предсказани.
Времеви код 5: Ако знаем къде в даден цикъл сме, значи знаем какво да очакваме, когато той
се повтори.
Времеви код 6: Калкулаторът за изчисляване на времевия код ни показва кога можем да
очакваме да се повторят условията от миналото, а не самите събития.
Времеви код 7: Древните традиции разделят земната орбита от 25 625 години през 12те
съзвездия на зодиака – прецесията на равноденствията, на пет световни епохи, траещи по 5 125
години всяка.
Времеви код 8: Позицията на земята в нашата галактика създава мощни промени, които
сигнализират края на една световна епоха и началото на следващата. Познанието за тези циклични
промени е известна като доктрината за Световните Епохи.
Времеви код 9: Ведическите традиции описват продължително време на отдаденост, изразена
в действие (bhakti), което е започнало около 1898 и продължава доста след 2012 – крайната дата на
Маите.
Времеви код 10: Настоящата световна епоха е започнала на 11 август 3114 г. пр.Хр. Краят ù
се вижда от рядко случващото се подреждане на нашата слънчева система със сърцевината на
галактика Млечен път на 21 декември 2012 година – едно събитие, което за последен път е станало
преди приблизително 26 000 години.
Времеви код 11: Природата използва няколко прости себе-подобни и повтарящи се шаблони –
фрактали, за да изгражда енергия и атоми в познатите ни форми на всичко – от корени, реки и
дървета, до скали, планини и нас.
Времеви код 13: Нашите знания за повтарящите се цикли ни позволяват да посочим
времената в бъдещето, когато можем да очакваме да видим повтарящите се условия на миналото.
Времеви код 14: Калкулаторът за времевия код може да посочи личните цикли на любов и
нараняване, както и глобалните цикли на война и мир.
Времеви код 15: Шаблоните проявяват склонност да се повтарят с по-голяма интензивност
през следващите дати.
Времеви код 16: Посредством шаблон, направен от човешки, земни и небесни събития, ни се
позволява да погледнем на миналото като на един реалистичен прозорец към 2012 година.
Времеви код 17: Нищо в геоложкия запис не показва, че земните магнитни полета ще се
обърнат преди или непосредствено след 2012 година - крайната дата на цикъла.
Времеви код 18: Шаблонът на времевия код показва, че човешките, земните и небесните
условия сега са каквито са били на ключовите дати в миналото. С други думи, ставащите сега
промени са точно каквито може да се очаква, че ще бъдат в края на световната епоха.
Времеви код 19: Съществува консенсус между най-добрите умове на нашето време относно
това, че настоящото изчерпване на природните ресурси, нарастващо население, глобална бедност и
съревнование относно необходимото в живота, се събират към "гърлото на бутилката" във времето.
Времеви код 20: Резултатите са убедителни: средоточия основано на сърцето и живота ще
окаже влияние върху начина, по който преживяваме 2012 и нашето време на промяна.
Времеви код 21: Изправени пред множеството потенциално способни да сложат края на света
събития през тези 5 125 години човешка история, сега ние откриваме, че ключът към нашия преход
е в нашето колективно чувство относно промените.
www.spiralata.net 82
огледало на космоса те смятали големия цикъл, който завършва през 2012 година, за край на
инкубационния период, фракталната бременност на човешкото съзнание, която е описана толкова
красиво от хора като Мейджър Дженкинс и Хосе Аргуелес. Така, както всяко раждане е краят на
бременността и началото на новия живот, така и Маите гледали на нашата поява в света след 2012
година като на началото на нов цикъл от историята, пълен с всички възможности, описани в
настоящата книга и ... нещо повече.
Така погледнато слънцестоенето на 21 декември 2012 се превръща в мощен прозорец на
нашата колективна поява в нашия най-голям потенциал. Подобен момент е толкова рядък, че ние се
подготвяме за него от края на последната епоха и преди да се появи същата възможност за нашите
потомци ще изминат още 26 000 години.
_______________
Времеви код 22: 21 декември 2012 година е рядко срещан и мощен прозорец от възможности
за нашата колективна поява в нашия най-голям потенциал.
_______________
***
Приложение А
www.spiralata.net 83
КАЛКУЛАТОР НА ВРЕМЕВИЯ КОД
Калкулаторът на времевия код е полезен инструмент, който ни дава лесен достъп до
шаблоните, които се разгръщат като цикли на природата - същите шаблони, които управляват
голяма част от вселената и живота. Той ни позволява да се взрем във времевата линия на историята
по начин сходен с този на пророците и ясновидците.
Както те виждат събитията, които могат да се случат, така и Калкулаторът на времевия код ни
показва кога можем да очакваме условията на миналото да се разиграят отново. Програмата работи
поради природата на самите цикли. Понеже са цикли, те се повтарят. И понеже са от време и
пространство, то когато времето се повтаря, повтарят се и условията на пространството.
Но както визията на пророка се променя според станалото във времевата линия, така и
Калкулаторът на времевия код не може да вземе предвид влиянието на съзнанието и избора. Той
може само да покаже кога условията от миналото ще се повторят. Резултатът зависи от това дали
условията ще се разиграят до завършек. Изборите, които правим по времевата линия на цикъла,
създават нов път и нова времева линия с нов резултат. Това е красотата да знаеш къде в цикъла си.
Освен, че ни казва какво да очакваме, Калкулаторът на времевия код ни показва и кога нашите
избори притежават най-голям потенциал за успех. Ето къде се свързват науката и духовността в
практическо приложение различно от онова, което сме виждали в миналото.
Ако можем да използваме науката на циклите, за да открием времената, които са узрели за
промяна и ако можем да използваме духовните традиции на нашето минало, за да задействаме
мирен и жизнеутвърждаващ резултат, значи притежаваме нов начин да мислим за себе си и за света.
Всичко се основава на циклите и вероятностите, на шаблоните на природата, които могат да бъдат
известни и предсказани.
www.spiralata.net 84
Режим 3: Кога можем да очакваме да се повторят условията за дадено лично позитивно
или негативно преживяване
В режим 3 можем да изчислим времената в нашия живот за повтарящите се условия, оставили
силен отпечатък в нашите сърца. Условията могат да варират от въодушевление поради
постигнатото до нараняване или загуба. Ключът в този режим е че преживяванията, които създават
най-силните чувства имат склонност да се превръщат в засяващи събитие и сходни шаблони, които
да се повтарят на циклични интервали. От нашата най-голяма любов до нашето най-голямо
нараняване, преживяванията в даден момент от живота оказват влияние върху други връзки след
като семето е засято по удивителни начини.
Забележка 3: Тези формули изчисляват зоните от време, които правят събитието възможно, а
не конкретната дата и час, в който ще стане събитието. Затова в нашия пример със 11 септември
2001 година като повторение на цикъла, който е започнал през 19421 година, изчисленията показват
www.spiralata.net 85
едно 30-дневно изоставане между изчислението за Времевия код и действителното събитие. Ключът
е, че Калкулаторът ясно посочва времето (времената) на повтарящия се шаблон в рамките на по-
големия 5 125 годишен цикъл. Както показва дискусията на точките за избор, разгледани в Глава 7,
човешките избори могат да окажат влияние върху курса на събитията даже когато са налице
условията, които подкрепят тези събития. Именно поради този факт Калкулатора за времевия код е
толкова ценен. Той ни дава предимство и ни показва кога да очакваме да възникнат подобни
събития.
www.spiralata.net 86
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5054.12 + 43.17 = 5097.29
Стъпка 8: Превърнете го обратно в Грегорианска дата.
5097.29 – 3113 = 1984.29 (Март 1984)
Значение: Тази дата ни води до Март 1984. Датата за разрушаването на KAL Полет 007 и
събитията, описани в Глава 1 стават през септември 1983 година – само 6 месеца по-рано.
Промеждутъкът между септември 1983 година и февруари 1984 година е документиран като един
от най-напрегнатите периоди от войната между двете свръхсили. Документите от Студената война
разкриват, че това е било точно между тази времева рамка и в рамките на 30 дни от датата,
предсказана от Калкулатора на времевия код, че срещу САЩ се планира изпреварващ ядрен удар.
Изчисленията за времевия код показват плановете за изненадващо нападение на Америка –
първият фрактал от шаблона
Пример 2: Намерете: Датата, когато можем да очакваме вторите циклични условия на
„изненадващо” „нападение” над Америка да се повторят.
- Въвеждане 1: Първата целева година след засяването през 1941 година, когато
през 1984.29 (Март 1984) е станал очевиден шаблон на „изненада” и „нападение” над
Америка (засяването).
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, който ни казва къде в настоящото
време се намираме: 5,125 години.
Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1984.29
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1984.29 + 3113 = 5097.29(А1)
Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/ общата
дължина на цикъла 5125.
5097.29/5125 = .995(L1)
Стъпка 4: Изчислете phi (L1phi) на изминалия цикъл (L1).
.618 х .995 = .615 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (A1).
5125 – 5097.29 = 27.71 години (B1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) спрямо остатъка от цикъла
(B1), за да намерите интервала между засяващата дата и следващото време, когато ще се повтори (I1)
27.71 х .615 = 17.04 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата (S1), за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5097.29 + 17.04 = 5114.33
Стъпка 8: Превърнете обратно към Грегорианската дата.
5114.33 – 3113 = 2001.33 (март 2001)
Значение: Тази дата води до март 2001 година. Тя попада точно в обхвата от време, за която се
вярва, че атаката е била в своя етап на планиране и е по-малко от шест месеца преди датата, на
която нападенията на Световния търговски център и Пентагона наистина са станали. Съществува
само 1 на 61,500 или .0000162 процента шанс да се определи, че 2001 ще бъде годината на подобно
нападение в настоящия цикъл.
Пример 3: Намерете: Датата, когато очакваме третите циклични условия на „изненада” и
„нападение” над Америка да се повторят.
- Въвеждане 1: Първата целева година след засяването през 1941, когато е
станал очевидният шаблон на „изненада” и „нападение” над Америка (засяването):
2001.33 (Март 2001)
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва, че сме в настоящото
време: 5,125 години
Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2001.33
Стъпка 2: Превърнете събитие (S1) в абсолютната дата (А1).
2001.33 + 3113 = 5114.33 (А1)
www.spiralata.net 87
Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/ общата
дължина на цикъла 5125.
5114.33/5125 = .998(L1)
Стъпка 4: Изчислете phi (L1phi) на изминалия цикъл (L1).
.618 х .998 = .617 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (A1).
5125 – 5114.33 = 10.671 години (B1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) спрямо остатъка от цикъла
(B1), за да намерите интервала между засяващата дата и следващото време, когато ще се повтори (I1)
10.67 х .617 = 6.58 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата (S1), за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5114.33 + 6.58 = 5120.91
Стъпка 8: Превърнете обратно към Грегорианската дата.
5120.91 – 3113 = 2007.919 (септември 2007)
Пример 4 – Намерете: Датата, когато можем да очакваме четвъртите циклични условия на
„изненада” и „нападение” над Америка да се повторят
- Въвеждане 1: Първата целева година след засяването през 1941, когато е
станал очевидния шаблон на „изненада” и „нападение” над Америка (засяването):
2007.91 (септември 2007)
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва, че сме в настоящото
време: 5,125 години
Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2007.91
Стъпка 2: Превърнете събитие (S1) в абсолютната дата (А1).
2007.91 + 3113 = 5120.91 (А1)
Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/ общата
дължина на цикъла 5125.
5120.91/5125 = .999(L1)
Стъпка 4: Изчислете phi (L1phi) на изминалия цикъл (L1).
.618 х .999 = .617 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (A1).20.9114.33 =
4.09 години (B1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) спрямо остатъка от цикъла
(B1), за да намерите интервала между засяващата дата и следващото време, когато ще се повтори (I1)
4.09 х .617 = 2.52 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата (S1), за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5120.91 + 2,52 = 5123.43
Стъпка 8: Превърнете обратно към Грегорианската дата.
5123.43 – 3113 = 2010.43 (април 2010)
Значение: Тази дата води до април 2010 година. Това е връщането на засяващия цикъл засаден
през 1941, затова той представлява и най-голямата възможност да се изцелят условията, които са
довели до събитията на оригиналното засяване. Седмиците и месеците, предшестващи тази дата,
съдържат най-голямата възможност за съзнателно освобождаване на напрежението и създаване на
мир от последното повторение на 2007 година до следващото връщане.
Режим 2: Коя дата в миналото съдържа условията, които можем да очакваме за дата в
бъдещето?
За да отговорим на този въпрос са ни необходими два вида информация:
- Въвеждане 1: Въпросната целева дата в бъдещето.
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, който ни казва къде в настоящето се
намираме.
- Описание на алгоритъма за времевия код: винаги прилагайте тези пет стъпки:
Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на целевото събитие.
www.spiralata.net 88
Стъпка 2: Превърнете Грегорианската дата в „абсолютната” дата от гледна точка на общия
цикъл за улесняване на изчисленията (по избор).
Стъпка 3: Изчислете фи-съотношението на абсолютната дата (умножете по .618).
Стъпка 4: Извадете фи-съотношението от целевата дата.
Стъпка 5: Превърнете обратно в Грегорианската дата.
- Алгоритъмът за времевия код приложен към крайната дата от 2012 година: Ето
пример за това как да търсим назад през времето за засяващи условия.
Пример 1: Намерете: Датата в миналото, която съдържа условията, които можем да очакваме
за крайната дата от 2012 година.
- Въвеждане 1: Въпросната целева дата: 2012
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, който ни казва къде в настоящото
време сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата за целевата дата (Т1).
2012
Стъпка 2: Превърнете целевата дата (Т1) в абсолютната дата (А1)
2012 + 3113 = 5125 (А1)
Стъпка 3: Изчислете фи (L1phi) за абсолютната дата (А1).
.618 х 5125 = 3167.25 (L1phi)
Стъпка 4: Извадете датата на фи-съотношението (L1phi) от целевата дата (А1).
5125 – 3167.25 = 1957.75
Стъпка 5: Превърнете обратно в Грегорианска дата:
1957.75 – 3113 = -1155.25 (1155 пр.Хр.)
Значение: Резултатът от това изчисление е отрицателно число, което показва, че погледнато
исторически това е дата преди времето на Христос (пр.Хр.). Както е посочено в Глава 6, това е
годината, станала свидетел на разпадането на една от най-великите цивилизации на миналото -
Египетската 20та династия. Паралелите между условията на 1155 пр.Хр. и 2012 са безпогрешни.
Посредством прилагане на езика на природата за циклите, Калкулаторът за времевия код посочва
отделната дата в изминалите 5 125 години, която съдържа ключа към онова, което можем да
очакваме за близкото бъдеще.
* **
ПРИЛОЖЕНИЕ Б
www.spiralata.net 89
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде сме
понастоящем
- Описан е алгоритъма на времевия код: Винаги прилагайте следните 8 стъпки:
Стъпка 1: Идентифицирайте съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие.
Стъпка 2: Превърнете Грегорианската дата в „абсолютна” дата от гледна точка на целия
цикъл. Тази стъпка е по избор и се прави за улесняване на изчисленията. За дати след годината 0,
превръщането се извършва чрез добавяне на 3113 (броят на годините в 5 125 годишния цикъл преди
годината 0) до засяващото събитие (пример за годината 2012: 3113 + 2012 = 5125).
Стъпка 3: Изчислете липсващата част от цикъла представен от засяващата дата (разделете
абсолютната дата на годините в цикъла).
Стъпка 4: Изчислете фи съотношението за липсващия период от цикъла.
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла между засяващата дата и края.
Стъпка 6: Приложете фи-съотношението на липсващия цикъл към остатъка от цикъла, за да
намерите интервала в години между датата на събитието и следващото време, когато ще се появи
отново.
Стъпка 7: Добавете интервала към абсолютната дата, за да откриете следващото повторение
(новата засяваща дата).
Стъпка 8: Превърнете го обратно в Грегорианска дата.
- Алгоритъмът за времевия код приложен към ключовите дати: Ще използваме
девет примера, за да демонстрираме изчисленията за времевия код за бъдещи събития.
Пример 1: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1945
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1945
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1945 + 3113 = 5058 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5058/5125 = .987 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .987 = .610 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5058 = 67 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
67 х .610 = 40.87 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5058 + 40.87 = 5098.87
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5098.87 – 3113 = 1985.87 (септември 1985)
Пример 2: Намерете: Втората дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1985.87
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1985.87
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1985.87 + 3113 = 5098.87 (А1)
www.spiralata.net 90
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5098.87/5125 = .995 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .995 = .615 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5098.87 = 26.13 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
26.13 х .615 = 16.07 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5098.87 + 16.07 = 5114.94
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5114.94 – 3113 = 2001.94 (септември 2001)
Пример 3: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 2001.94
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2001.94
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
2001.94 + 3113 = 5114.94(А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5114.94/5125 = .998 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .998 = .617 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5114.94 = 10.06 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
10.06 х .617 = 6.21 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5114.94 + 6.21 = 5121.15
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5121.15 – 3113 = 2008.15 (януари 2008)
Пример 4: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 2008.15
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2008.15
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
2008.15 + 3113 = 5121.15(А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5121.15/5125 = .999 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .999 = .617 (L1phi)
www.spiralata.net 91
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5121.15 = 3.85 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
3.85 х .617 = 2.38 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5121.15 + 2.387 = 5123.53
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5123.53 – 3113 = 2010.53 (май 2010)
Пример 5: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1914
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1914
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1914 + 3113 = 5027 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5027/5125 = .981 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .981 = .606 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5027 = 98 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
67 х .606 = 59.39 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5027 + 59.39 = 5086.39
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5086.39 – 3113 = 1973.39 (април 1973)
Пример 6: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1973.39
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1973.39
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1973.39 + 3113 = 5086.39 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5086.39/5125 = .992 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .992 = .613 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5086.39 = 38.61 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
www.spiralata.net 92
38.61 х .613 = 23.67 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5086.39 + 23.67 = 5110.06
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5110.06 – 3113 = 1997.06 (януари 1997)
Пример 7: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1997.02
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1997.06
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1997.06 + 3113 = 5110.06 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5110.06/5125 = .997 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .997 = .616 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5110.06 = 14.94 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
14.94 х .616 = 9.20 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5110.06 + 9.20 = 5119.26
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5119.26 – 3113 = 2006.26 (март 2006)
Пример 8: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1914 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 2006.26
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2006.26
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
2006.26 + 3113 = 5119.26 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5119.26/5125 = .999 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .999 = .617 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5119.26 = 5.74 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
5.74 х .617 = 3.54 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5119.26 + 3.54 = 5122.80
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
www.spiralata.net 93
5122.80 – 3113 = 2009.80 (август 2009)
Пример 9: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1945 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 2009.80
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2009.80
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
2009.80 + 3113 = 5122.80 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5122.80/5125 = 1.00 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х 1.00 = .618 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5122.80 = 2.20 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
2.20 х .618 = 1.36 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5122.80 + 1.36 = 5124.16
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5124.16 – 3113 = 2011.16 (февруари 2011)
Пример 10: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1929.10
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1929.10
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1929.10 + 3113 = 5042.10 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5042.10/5125 = .984 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .984 = .608 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5042.10 = 82.90 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
82.90 х .608 = 50.40 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5042.10 + 50.40 = 5092.45
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5092.5 – 3113 = 1979.5 (май 1979)
Пример 11: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1979.5
www.spiralata.net 94
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1979.5
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1979.5 + 3113 = 5092.5 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5092.5/5125 = .994 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .994 = .614 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5092.5 = 32.5 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
32.5 х .614 = 19.96 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5092.5 + 19.96 = 5112.346
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5112.46 – 3113 = 1999.46 (май 1999)
Пример 12: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 1999.46
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
1999.46
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
1999.46 + 3113 = 5112.46 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5112.46/5125 = .998 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .998 = .617 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5112.46 = 12.54 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
12.54 х .617 = 7.74 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5112.46 + 7.74 = 5120.2
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5120.2 – 3113 = 2007.2 (февруари 2007)
Пример 13: Намерете: Първата дата за повторение на цикъла за условията на 1929 (краят на
атомните оръжия и войната)
- Въвеждане 1: Засяващата дата за глобална война през 20 век: 2007.2
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 5 125 години.
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на засяващото събитие (S1).
2007.2
Стъпка 2: Превърнете събитието (S1) в абсолютната дата (А1).
www.spiralata.net 95
2007.2 + 3113 = 5120.2 (А1)
Стъпка 3: Изчислете изминалата част от цикъла (L1) като съотношение на (А1)/общата
дължина на цикъла 5125.
5120.2/5125 = .999 (L1)
Стъпка 4: Изчислете фи (L1phi) от изминалия цикъл (L1).
.618 х .999 = .617 (L1phi)
Стъпка 5: Изчислете остатъка от цикъла (B1) като обща дължина на цикъла (А1).
5125 – 5120.2 = 4,8 години (В1)
Стъпка 6: Приложете фи съотношението на изминалия цикъл (L1) към остатъка от цикъла
(В1), за да намерите интервалите в години между засяващата дата и следващия път, когато се
повтори (I1).
4.8 х .617 = 2.96 години (I1)
Стъпка 7: Добавете интервала (I1) към оригиналната засяваща дата, за да намерите
следващото повторение (новата засяваща дата).
5120.2 + 2.96 = 5123.16
Стъпка 8: Превърнете стойността обратно в Грегорианска дата.
5123.16 – 3113 = 2010.16 (февруари 2010)
***
ПРИЛОЖЕНИЕ В
ДАТИ ЗА УСЛОВИЯТА ЗА 2012
Ще използваме Режим 2 от Калкулатора на времевия код, за да посочим времената в
миналото, когато условията за крайната дата от 2012 година са се появили за последен път. Като
имаме предвид тези дати, можем да използваме шаблона, създаден в Глава 6, за да направим
значимо сравнение на тези времена от два различни цикъла – цикъла от 5 125 години и
прецесионния цикъл от 25 625 години, за да дадем идея за онова, което можем да очакваме за 2012
година. Следвайки примерите от Приложения А и Б, стъпките на процеса са описани с думи,
последвани от самите изчисления.
Режим 2: Коя дата от миналото съдържа условията, които можем да очакваме за
бъдещето?
За да отговорим на този въпрос ни е необходима два вида информация:
- Въвеждане 1: Въпросната целева дата в бъдещето.
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме.
- Описан е алгоритъма на целевия код – винаги използвайте следните 4 стъпки:
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на целевото събитие.
Стъпка 2: Посочете общата дължина на цикъла в абсолютни години
Стъпка 3: Изчислете фи на общия цикъл.
Стъпка 4: Извадете фr-точката на цикъла (L1phi) от целевата дата (Т1).
Пример 1: Намерете: Датата в 5 125 годишния цикъл, която съдържа условията, които можем
да очакваме за крайната дата на 2012 година.
- Въвеждане 1: Въпросната целева дата: 2012
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва точно къде в
настоящето сме: 5 125 години
Стъпка 1: Посочете съвременната (Грегорианска) дата на целевото събитие (Т1).
2012
Стъпка 2: Посочете общата дължина на цикъла в абсолютни години (С1).
5125
Стъпка 3: Изчислете фи (L1phi) на общия цикъл от целевата дата (С1).
.618 х 5125 = 3167.25 (L1phi)
Стъпка 4: Извадете фr-точката на цикъла (L1phi) от целевата дата (Т1).
2012 – 3167.25 = 1155.25 (1155 пр.Хр.)
Пример 2: Намерете: Датата в прецесионния цикъл от 25 625 години, която маркира
условията, които можем да очакваме за крайната дата от 2012 година.
www.spiralata.net 96
- Въвеждане 1: Въпросната целева дата: 2012
- Въвеждане 2: Общата дължина на цикъла, която ни казва къде в настоящето
сме: 25 626 години
Стъпка 1: Посочете съвременната Грегорианска дата за целевата дата (Т1)
2012
***
www.spiralata.net 97