РАЗСТРОЙСТВА НА ПСИХОМОТОРИКАТА

Психомоториката е събирателно понятие за психически регулируемата

моторика, към която спадат движенията, стойката на тялото / позата /, тонуса,
мимиките и жестикулацията и т.нар. “психично детерминирана моторика ”  която
е неволева  например : широкото отваряне на очите при уплаха; В широкия
смисъл на понятието към нея се прибавя и речевата дейност.
Под движение / в контекста на психомоториката / разбираме преместването в
пространството на човешката фигура или на част от нея /крайници, глава/.
Движенията са целенасочени или нецеленасочени.
 Целенасочените движения са волеви и съзнателно регулируеми. Част от

съзнателно регулируемите движения постепенно се автоматизират и излизат

извън съзнателната регулация.
 Нецеленасочените движения са неволевите и могат да имат безсмислени и

разхвърлян характер. Пример за това е психопатологията на двигателната

активност.

I. Симптоми на нарушената психомоторика

1) Хипобулия – значително снижение на цялата действена активност поради слаба
мотивация, трудности в поставянето на цели или във вземането на решение /
например поради мъчителна борба между мотиви и противомотиви /. Типична е
за депресивните разстройства и шизофренията с изразена негативна
симптоматика, но се наблюдава и при обсусивно-компулсивни разстройства,
органични разстройства на мозъка, наркомании и др.
2) Абулия – пълно отпадане на действената активност при възможно съхранение на
някои автоматизирани дейности. Често се съчетава с апатия. Сигнализира за
грубо разстройство на психичните функции. Среща се при органични мозъчни
разстройства /например : тумори /и при изходни състояния на хронична
шизофрения.
3) Хипербулия – състояние обратно на хипобулията. Значително е повишена и
улеснена действената активност. Не води до умора, въпреки малкото време
отделено за сън. Има различи степени на изразеност. Тя е типична за манийния
синдром.
4) Тикове – нерегулярни повтаряния на движения от определени мускулни групи.
Става дума за неволни движения, които обикновено се преживяват мъчително.
5) Маниеризъм – повтарящи се движения, които имат някаква социална значимост
/например : поздрав /, но са гротескни, неадекватни.
6) Стереотипии – повтарящи се движения, които нямат никаква социална
значимост и които са постоянни. Например : люлеене на тялото по един и същи
начин.
7) Позиране – заемане на необичайни за тялото пози за дълго време /например :
стоене на един крак /.
8) Негативизъм – пациентът прави обратното на това, което му се каже и активно
се съпротивлява при опит от страна на друг да извърши това движение, което се
иска от него /например: да вдигне ръката си/.
9) Ступор – обездвижване, вцепеняване. В по-лека степен може да се прояви като
хипокинезия – застиване и забавяне на движенията /субступор/.
10) Ехолалия – повтаряне на думи или фрази на интервюиращият от страна на
пациента.
11) Мутизъм – отказ от реч. Пациентът мълчи въпреки опитите за словесен
контакт.
12) Восъчна гъвкавост ( каталепсия ) – крайниците на пациентите могат да
бъдат поставени в неудобна поза, която се задържа дълго време. обикновено
мускулния тонус е необичайно завишен.
13) Мускулно вцепеняване – силно повишаване на мускулния тонус, обикновено
на фона на пълна двигателна обездвиженост. Описват се три отделни симптома :
- симптом на хоботчето – устните заемат необичайно положение сякаш имат
хоботче;
- симптом на въздушна възглавница – на фона на обща обездвиженост при
лежане на гръб, главата на пациента се държи повдигната от възглавницата за
продължително време;
- симптом на ембрионалното положение – пациентът е заел специална поза в
леглото имитераща позата на ембриона.
14) Автоматизирани актова – отделни движения или действия, или отделни
речеви реакции, се извършват сякаш без желание и волята на пациента /
например : ръката се вдига “сама”, устата изговаря автоматично някои думи или
изрази /. Пациентите интерпретират тези явления в резултат на външно
въздействие. Това е важна част от синдрома на психичния автоматизъм.
15) Импулсивни действия – неконтролируеми съзнателно действия, които се
преживяват от пациентът като немотивиране , безсмислени но внезапния порив
към целта не може да се овладее /например : пациентът внезапно се хвърля да
бяга, или скача от влака, или извършва тежка агресия спрямо човек или
предмети/. Характерно е за шизофренното разстройство.
16) Амбитендентност –двигателна /действена/ изява на явлението
амбивалентност. Противоположните тенденции не резулират в една двигателна
реакция, а съществуват успоредно и водят до бързо сменящи се противоположни
движения или действия. Например : шизофренен пациент подава и веднага
отдръпва ръката си за поздрав.

II. Синдроми на нарушената психомоторика

1) Синдром на кататонен ступор / “кататония” – напрежение / - включва някои от
следните симптоми : ступор, мутизъм, омазнено лице, застинала и безизразна
мимика, восъчна гъвкавост, негативизъм, мускулно вцепеняване, “въздушна
възглавница”, “ембрионално положение”, “хоботче”, автоматизирани актове.
Кататонниа синдром може да се комбинира с възприятни и мисловни
разстройства. Характерен е за Шизофренното лазстройство, където обикновено
съзнанието е ясно, но може да се срещне и при помрачено съзнание /например
при Аменция/. Кататония ступор трябва да се различава от депресивния и
психогенния. Депресивният ступор възниква “на върха” на депресията и
включва само двигателна обездвиженост и мутизъм. Психогенният ступор
възниква след остър стрес и се изразява с обездвиженост и мутизъм, при което
лицевата експресия е съответна на стресогенния фактор / страх, мъка и т.н./.
2) Синдром на кататонна възбуда / кататонна хиперкинезия / - включва някои от
следните симптоми : стереотипии, маниеризъм, ехолалия, ехопраксия,
 импулсивни действия, необичайни пози, амбитендентност. Движенията са
нецеленасочени, хаотични. Може да се стигне до неистова възбуда, т.нар.
раптус,който се появява внезапно на фона на кататонен ступор. Кататонната
възбуда може да е комбинирана с гримасничене, парамимия, вербигерации и
персеверация. Този синдром е характерен за Шизофренното разстройство, а
отделни негови симптоми се срещат и при някои синдроми на помрачено
съзнание. От клинично-терапевтична гледна точка е от решаващо значение да се
отхвърли органичната етиология на възбудата. Кататонната възбуда трябва да се
отличава от редица други форми на психомоторна възбуда. Първото
диференциално-диагностично “стъпало” изисква да се отхвърли евентуалната
органична етиолагия на възбудата; Второто диагностично “стъпало” – да се
различава кататонната възбуда от маниекалната и депресивната възбуда
/ажитираната депресия/ и сборната група на т.нар. психогенна възбуда.
3) Синдрома на психичен автоматизъм / синдром на Кандински-Клерамбо/ -
включва три групи явления :
 Сетивен автоматизъм – изтръпвания, парене, болки и други елементарни

усещания, които се преживяват като предизвикани от външна сила.

 Висш психичен автоматизъм, който включва :

 Перцептивен /възприятен /автоматизъм – псевдохалюцинаторни или

халюцинаторни образи се преживяват като предизвикани от външна сила;
 Мисловно-паметов автоматизъм – предаване, отнемани и спиране на мислите,
“ехо” на мислите, като и отнемане, предаване и “размотаване” на спомените.
 Двигателен автоматизъм /автоматизирани актове, импулсивни действия и т.нар.

речев автоматизъм /.
Именно третата група явления се отнася конкретно към психомоторните
разстройства, но те се проявяват в тясна връзка и взаимозависимост с другите
две групи. Синдромът на психичен автоматизъм е най-характерен за Шизофренното
разстройство, но може да се срещне и при някои други психози според друго
становище.