Когнитивен анализ на емоциите

Психологически модели на емоциите

Най – общо емоциите са своеобразна, по – скоро атипична репрезентация на
реалността, представена като преживявания, притежаващи витална
личностна значимост и оценъчен елемент, спрямо явления, обекти, ситуации и
взаимоотношения.
можем да дефинираме емоцията като особен вид над – мотивационно състояние,
включващо физиологична възбуда, специфично определени телесни реакции и
придружаващи ги феноменологични преживявания.
Вероятно най – диференциращия показател между емоциите и другите
мотивационни състояния е афектът.
взаимносвързани компонента:
- физиологична възбуда – възбуда в автономната нервна система (увеличен
сърдечен ритъм, учестено дишане, понижено храносмилане и разширяване на
зениците като част от реакцията „борба или бягство”);
- волеви движения – движения на лицевата мускулатура и промени в експресията;
- феноменологично преживяване – ясно осъзнати мисли и чувства, придружаващи
емоцията, например „пеперуди” в стомаха, „стягане” в гърлото и т.н. (Сиймън,
Кенрик, 2002).

Еволюционни концепции
В крайна сметка изследователите от еволюционната школа достигат до единодушие
за съществуването на девет – десет първични емоции. В списъкът влизат: радост,
любов, учудване, интерес, тъга, отвръщение, презрение, срам, страх и гняв. Всяка
от тези емоции има свое собствено лицево изражение и изследванията показват, че
то е удивително сходно при различните народи и по – важното култури по света
.
Когнитивни концепции
Когнитивистите от своя страна издигат твърдението, че емоциите се основават на
когнициите (мислите), че те не са универсални и физиологично по никакъв начин
не се различават една от друга. Те фокусират внимание си върху вътрешното
преживяване на емоциите и как то взаимодейства с интерпретацията на средата.
Основните дискусии между привържениците на когнитивната парадигма се водят,
около въпроса дали телесните реакции, съпътстващи емоциите се появяват преди
или след релевантните им когниции.
Теория за телесната обратна връзка
защитава хипотезата, че такива телесни изменения като треперене на ръцете или
учестен пулс предшестват съзнателното ни преживяване на емоцията и ни помагат
да сме сигурни, че я изпитваме.
Теорията за предсъзнаваната преработка постулира, че нашето когнитивно
преживяване на определена емоция е възможно без наличието на обратна връзка от
физиологично възбудени органи, които се влияят и то независимо от подкоровите
мозъчни центрове.
И по – важното, физиологичните реакции в отговор на активиращи стимули са
силно забавени, основно поради факта, че те са следствие от освобождаване в
кръвния поток на химични вещества (адреналин), а не действието на електрични
импулси. Следователно мозъкът ни има информация за емоцията, преди появата на
физиологични изменения – учестен пулс или свиване на стомаха. Ако наблюдаваме
собствените си емоции, особено в по – критични ситуации, вероятно ще успеем да
забележим и регистрираме визираното закъснение.

Теорията за двата фактора

С. Шахтър и Дж. Сингър издигат хипотезата, че в допълнение на физиологичната
възбуда (телесна обратна връзка) когницията (мисълта) е съществен фактор за
наличието на емоции – хората трябва да припишат вътрешните симтоми на дадена
(външна) емоциогенна ситуация. По този начин физиологичната възбуда се явява
първият, а когнитивното приписване – вторият фактор за появата и преживяването
на емоции. Кнтекстът също играе роля в преживяването на емоции.
Ф

Теория за когнитивната оценка

. Той твърди, че първо се появява когницията (мисълта) и тя е последвана от
физиологична възбуда, само ако ние преценим ситуацията, в която сме попаднали
за важна..
Фигура 4
Теорията за когнитивната оценка постулира, че ние можем да
контролираме емоционалната си възбуда, като си даваме сметка върху
какво фокусираме вниманието, как оценяваме и за какви аспекти на
ситуацията мислим.

Интеракционистки подход
Р. Плучик Той издига предположението, че базисните емоции са пряко
свързани с поведенчески комплекси, които ни помагат да се справяме по
подходящ начин с често срещаните релевантни на оцеляването събития,
т.е. когнициите са съподчинени на емоциите.
Р. Плучик добавя откритото поведение и ефекта към теорията за
когнитивната оценка. Според него, ние използваме способностите си за
когнитивна преработка за да успяваме да предвидим кога е вероятно да
възникнат важни събития. Основният акцент се поставя върху това, че
събитията в средата се анализират когнитивно единствено от гледна точка
на оцеляването (Plutchik, 1980). Важно е уточнението, което авторът
предлага за това как търсенето ни на специфична информация от външния
свят предизвиква специфични емоционални отговори и как тези отговори
се свързват с отделни специално приспособени адаптивни модели на
поведение. На следващата фигура ще представим посочените
взаомозависимости.
стимулно събитие → когниция → емоция → поведение → ефект
(препятствие) (враг) (ярост) (бой) (разрушаване)
Фигура 5
Адаптирано по Р. Плучик (1980)
При появата на когниция, свързана с оцеляването (враг), тя автоматично
води до специално приспособена първична емоция (страх). Всяка
възникнала емоция е придружена от повишена вероятност за поява на
определено поведение (бой), приспособено към оцеляването в дадената
ситуация (разрушаване).
В резюме следва да обърнем внимание на някои по – нови изследвания.
Изглежда телесната обратна връзка все пак остава фактор за
преживяването на емоция. Автономната нервна система явно покачва
интензивността на емоцията, но макар и изненадващо на пръв поглед
източникът на тази обратна връзка към мозъка, вероятно идва от
човешкото лице (Zajonc, 1985). Налице са доказателства, че различната
лицева експресия предизвиква изменения на кръвния поток в мозъка и
може би те предоставят обратната връзка, която му помага да реши дали
човек изпитва дадена емоция.
За да проверят тази хипотеза П. Екмън и колеги провеждат експеримент, в
който карат участниците да изобразяват емоции на лицата си като се
отчитат индикаторите възбуда на автономната нервна система, сърдечна
чистота и температура на ръката. Резултатите подкрепят хипотезата за
телесната обратна връзка – различната лицева експресия води до различни
комплекси на телесна възбуда. Установява се, че гневът е свързан с висока
сърдечна честота и висока температура на ръката, страхът с висока
сърдечна честота и ниска температура, а отвръщението – с ниска сърдечна
честота (Ekman, 1983).
Явно, различните емоционални състояния са свързани с различни
комплекси от телесни реакции. Имаме и доказателства за това, че в
някаква степен, телесната обратна връзка влияе върху преживяваното
емоционално състояние. Изследванията обаче не доказват недвусмислено
тя да е първопричината за наличието на емоция. По – скоро логично звучи
твърдението на Р. Лазаръс, че определена когнитивна оценка предхожда
емоцията и реакцията на тялото.