Усещането на света – основни характеристики на познанието на

сензорно равнище
Основни психологиючески признаци на познанието

С термина познание ние можем да обозначим първо системата от знания, които притежаваме.
Второ умствените процеси са обработка на информация, които включват усещането и
възприятието, т.е. Процесите чрез които енергиите от средата се улавят и интерпретират от
организма като психична информация, а също така и представите мисленето и
въображението, чрез които се обработва тази информация на по-високо равнище и на трето
място с термина познание можем да обозначим ученето, т.е. Процеса, чрез който се
придобиват нови знания и форми на поведение. Процесът на познанието е неразривно
свързан с умението да се насочва и съсредоточава психическата активност върху значими за
нас обекти и явления (процеса на внимание) и съхраняване и възпроизвеждане на
информацията, ако бихме искали да извлечем от нея практическа полза като това се извършва
чрез психическият процес памет. В теорията на познанието се поставя въпросът за това дали
реалният физически свят съществува, независимо от човешкият опит и ако е така как
неговите качества могат да се научат и как да се определи истината и точността на този опит.
Друг дискутиран въпрос е дали има вродени идеи или целият опит произхожда от контакта с
физическият опит, осъществяван от сетивните органи. Представителите на идеалистическото
направление във философията и психологията често са изказвали мисли за това, че
истинският източник на нашата съзнателна дейност се явяват не усещанията, а вътрешното
състояние на познанието способността за разумно мислене както и природно заложените
способности и независещите от притока на информация от външният свят.
Тези възгледи са залегнали в основата на философията на рационализма. Тяхната същност се
състои в твърдението, че съзнанието и разума са първично неподлежащо на по-нататъшно
обяснение, свойство на човешкия дух.
На противоположното мнение са представителите на материалистическото направление,
според които е възможно обективното отражене на външния свят. Изучаването на
еволюцията на сетивните органи убедително оказва, че в процеса на дългото историческо
развитие са се сформирали специални сетивни органи или рецептори, които са се
специализирали да отразяват специфичен вид енергия. Слуховите рецептори отразяват
звукови вълни с определена честота, а зритесните рецептори отразяват определен диапазон
на светлинните вълни.
Всяка секунда и всеки ден през нашият живот сетивните ни системи изпълняват удивителен
подвиг, като превръщат една форма на енергията в друга форма. Този процес на превръщане
на един вид енергия в друг, който нашият мозък може да използва се нарича трансдукция.
Всички наши сетива получават сензурна стимулация чрез специализирани рецепторни клетки
, трансформират този стимул в нервни импулси и доставят евронната информация до
съответния участък на мозъка.

Психичният процес, чрез който се отразяват отделните свойства на предметите и явленията,

въздействащи непосредствено в даден момент върху сетивните ни органи се нарича усещане.
Следователно усещането има две основни характеристики като психичен процес. Първата
отразява само едно отделно свойство на обектите и втората, че е необходимо обектите да
въздействат непосредствено върху сетивните ни органи.
Класификацията на усещанията е въз основа на анализаторите и въз основа на тях имаме 5
сетива. Зрение, слух, вкус, обоняние и кожна сетивност (осезание).
Въз основа на друг показател наличието на опосредстваща среда през която преминава
дразнителя. Усещанията се делят на дистанционни и контактни.
Основни свойства и закономерности на усещанията.

Психолозите, които изучават усещанията се занимават с три основни проблема. Преди всичко
те търсят долните граници на нашите сетивни възможности и колко е минималното дразнене,
на което можем да реагираме и съответно колко е минималната промяна в стимула, която
можем да усетим. На второ място те се опитват да опишат психофизичните отношения между
определен вид физични стимули и сензорните процеси(например как промяната в дължината
на светлинната вълна се превръща във възприятие на различни цветове). И на последно място
учените се опитват да отделят усещанията от психо физиологичните фактори, за да покажат
как миналият опит влияе върху сенорните процеси.

Сензорните рецептори са ограничени както спрямо вида инф., която могат да получават, така
и спрямо силат на дразнене, необходима, за да се предизвика усещане. За да бъде забелязан
стимулът, той трябва да бъде съвместим със сензорния рецептор и достатъчно силен, за да го
стимулира. Равнището на интензитета, което е достатъчно, за да предизвика усещане се
нарича сензорен праг. Съществуват два вида сензорни прагове и всеки от тях посочва
различните ограничения на нашите сетива. Това са абсолютния и диференциалния праг.

Абсолютен праг – Немският учен и философ Густав Фехнер изучава отговорите на нашето
съзнание при стимулиране от слаби дразнители и открива т.н. абсолютни прагове. За да бъде
трансформирана в нервен сигнал резултатът, от който е усещане, енергията, която въздейства
върху съответната сетивна система трябва да бъде с определена минимална сила.
Минималната сила на дразнителя, която предизвиква едва осезаемо усещане се нарича долен
праг на абсолютната чувствителност. Колкото долният праг е по-нисък, толкова по-висока е
абсолютната чувствителоност. Абсолютната чувствителност се измерва и с горен абсолютен
праг или това е максималната сила на дразнителя, която все още предизвиква адекватно
усещане. По-нататъшното увеличаване на силата на дразнителяпредизвиква усещане за
болка. Колокото по-висок е горният праг, толкова по-ниска е чувствителността.

Втората закономерност е т.р. Диференциална или различна чувствителност. Тя се измерва с

диференциален праг или минималната разлика между два сходни дразнителя, която
предизвиква едва забележима разлика в усещанията.

Третата закономерност се нарича сензорна адаптация. Това е приспособяването на

чувствителността на анализатора към силата на въздействашия дразнител. Казваме, че
адаптацията е явление, което е необходимо за ефективното функциониране на съзнанието и
благодарение на нея съзнанието си осигурява възможност да обработва активно нови
стимули. Сензорен глад или сензорна депривация. Те настъпват тогава, когато сенсорните ни
системи са лишени от стимули или от информация, която стига до тях.

Четвъртата закономерност се нарича сенсибилизация. Това е промяната на в

чубствителността на един анализатор при въздействието на друг анализатор.

Пета закономерност е контраст на усещанията. Това е промяна в чувствителността на

анализатора при въздействието върху него с различни по сила дразнители.

Шеста закономерност. Синестезия – това е рядко срещано, но много своеобразно явление при
което става дума за смесване на сетивни модалности в самият процес на усещането.

Седма закономерност – свръх компенсация. Тя настъпва тогава, когато някой от

анализаторите продължително време са били натоварени с компенсаторни функции.