Допаминът молекулата на удоволствието?

Нервната система
представлява като
огромна мреж от кабелни
връзки, които връзки са
свързани чрез синапсите
между различните
клетъчни неврони. Има
около 100 милиарда
неврони, което прави над
100 трилиона синапси в
един човешки мозък.
Предаването на нервния
импулс от една клетка на
друга – от началото на
стимулирането до изхода
му – става чрез
специфични образувания наречени синапси. Тук става трансформирането на
биоелектричната енергия в химична и отново в електрична. Информацията се предава
през така наречените невротрансмитери. Това са вещества, които служат за провеждане
на информацията от един неврон до друг. Следователно комуникацията между двата
неврона е химическа, а не електрическа. Както споменахме по-горе,
Невротрансмитерите са вещества, които се секретират от неврони и се пренасят на късо
разстояние до прицелни клетки, където предизвикват физиологичен отговор, напр.
мускулно съкращение, предаване на нервно възбуждение.
Едно от тези вещества е допаминът. Допаминът е ключов невротрансмитер, който
преминава през различните неврони в мозъка. Той не само се свързва с чувството на
награда, но и с движението. Паркинсонът е болест, за която е характерно липсата на
производство на допамин. Този факт обяснява защо при болестта Паркинсон, където
движението е нарушено, се появява и депресивност. Този пример може да го
използваме за отправна точка за това как един невротрансмитер може да отговоря,
както за физичекото така и за психичното ни състояние.
Интересният аспект за допамина е, че нашето тяло винаги произвежда тази молекула в
определен допаминов праг. Когато изпитваме увеличено удоволствие, допаминовите
нива се издигат над този праг, но те могат и да паднат под него, предизвиквайки
чувство на болка, умора, тъга, безволие.
Доказателства научават, че хората с предразположение към депресия произвеждат по-
малко допамин. Това отвежда към размишления за връзката между нивата на допамин
и психологическото здраве.

1
Един от най-известните експерименти извършени в тази област, как стреса по време на
бременост влияе върху развитието на детето е:“Hunger winter experiment“. Учените
следят децата, родени през този период на глад, и откриват, че те са по-склонни към
различни здравословни проблеми, тревожност, страх. Като регистрират и по ниски нива
на допамин. Този експеримент предостави ценни данни относно влиянието на
подхранването и стреса по време на бременността върху здравето на новородените и
дългосрочните им резултати.

Рискови фактори
Свързаността между импулсивността и склонността към зависимости е обект на
изследвания в областта на психологията и невробиологията. Ето някои от факторите,
които могат да обяснят по-честата свързаност между тези две характеристики:
Ниското самоконтролиране: Хората, които са по импулсивни, често имат по-ниски
нива на самоконтрол и трудности в удържането на инпулсивни желания. Това може да
включва трудност в управлението на консумацията на вещества или в справянето със
стресови ситуации без прибягване към зависимостта.
Търсене на награди: Импулсивните хора са по-склонни към търсене на награди и
удоволствие в момента, без значително обмисляне на бъдещите последици. Този склон
може да ги предразполага към употреба на вещества или поведения, които предоставят
незабавна награда, дори ако те могат да доведат до отрицателни последици в
дългосрочен план.
Невробиология: Невробиологични фактори също могат да играят роля. Например,
неравновесие в системите на наградите в мозъка, които включват невротрансмитери
като допамин, може да влияе на импулсивното поведение и склонността към
зависимост.
Способността за предвиждане на последици: Хората, които са по импулсивни, често
се изправят пред трудности в предвиждането на бъдещи последици. Те може да не
успеят да възприемат дългосрочните рискове и отрицателни последици на зависимо
поведение.
Стрес и саморегулация: Импулсивността може да бъде усилена в стресови ситуации,
когато хората се стремят към бързи и ефективни начини за справяне, които понякога
включват и употребата на зависимо поведение.
Тези фактори обединяват психологически и невробиологични аспекти, които могат да
направят хората по-склонни към зависимост, особено ако не се използват здравословни
стратегии за справяне и саморегулация.

Какво всъщност е удоволствието?

Удоволствието е концепция, която е разглеждана от различни психоаналитични теории.
Въпреки че тези теории имат различни подходи, те споделят интерес към вътрешните
психически процеси и мотивации.
За Фройд, удоволствието играе ключова роля в психическия живот. Той формулира
теорията за психосексуалното развитие, където подчертава ролята на либидото -

2
енергията, насочена към задоволство. Либидото се движи през различни фази на
развитие, като оказва влияние върху поведението и личността. За Фройд,
удоволствието е свързано с освобождаването на напрежение и постигането на радост.
Юнг разширява гледната точка върху удоволствието. За него, психическото здраве
включва не само разрешаването на конфликти, но и процесът на индивидуализация -
развитие и разширяване на човекът към пълното му потенциал. Удоволствието за Юнг
е свързано с хармонията между различните аспекти на личността и реализирането на
цялостното аз.
Бек, основоположник на когнитивната терапия, разглежда удоволствието като продукт
на когнитивните процеси. Той подчертава ролята на мисленето и тълкуванията върху
емоционалния опит. За Бек, удоволствието и страданието са свързани с начина, по
който хората възприемат и оценяват света около тях.
Всички тези теории предлагат различни перспективи върху удоволствието. Докато
Фройд се фокусира върху биологичните и инстинктивни аспекти, Юнг разширява
погледа си, включвайки и духовните и трансцендентни аспекти. Бек допринася с
когнитивна перспектива, която се концентрира върху баланса на убеждения, очаквания
и цели. Следователно, удоволствието в контекста на тези теории се разглежда като
сложен и многопластов феномен, който е свързан със съзнанието, вътрешни конфликти
и развитието на личността. Или начин да избягаме от болката. Търсенето на
удоволствие може да бъде реакция на неприятни чувства, чрез изкуствено завишаване
на допаминовите нива над определения „праг“, предизвикващо усещане за еуфория и
превъзбуденост. Това ни дава основа да се замислим дали хората страдащи от някакъв
вид зависимост, всъщност търсят начин да избягат от ситуации, мисли и емоции с
които не могат да се справят?
Това изкуствено завишаване само по себе си е пристрастяващо, защото става по-лесно,
по-бързо, а идеята на човешкия организъм е да съхранява енергията и да я пази. Такова
изкуствено насищане на енергия стимулира бърза удовлетворителна реакция, което
впоследствие може да подкопае този естествен механизъм на регулация и да доведе до
привикване към лесни и бързи стимули. Тоест да промени нивата на допаминов праг и
хората да станат по нетолерантни към скуката, а скуката сама по себе си носи чувство
на болка.

Скуката- подхранващия път на към зависимостта?

Всекидневният живот носи със себе си палитра от емоции, но сред тях, скуката изпъква
като интригуващо чувство, чието психологическо изучаване разкрива сложни
взаимодействия между мисли, емоции и действия. Скуката може да се опише като
чувство на дразнение и недоволство, произтичащо от липса на интерес или стимулация.
Този емоционален статус може да се появи в ситуации, които са рутинни, предвидими
или неизразителни, когато мозъкът изпитва нужда от новост и предизвикателство.
На невробиологично ниво, скуката е свързана с дисбаланс в нивата на допамин -
невротрансмитера, отговорен за удоволствието и мотивацията. Когато сме изложени на
еднотипни или нестимулиращи ситуации, допаминовите нива намаляват, което може да
предизвика чувство на скука.

3
Скуката може да бъде разглеждана като сигнал за несъответствие между очакванията и
реалността. Това чувство предизвиква индивида да търси новост, предизвикателства и
смисъл в околната среда.
Скуката, докато може да бъде неудобна, също така може да бъде катализатор за
личностно развитие и нови открития. Този емоционален опит ни предизвиква да се
адаптираме и да търсим смисъл в живота, като разкрива потенциала на човешката
психика да създава и иновира в отговор на предизвикателствата на околната среда.
Професор Bruce Alexander разглежда един
експеримент, който е правен през 30-те години на
миналия век. Където експериментална мишка е
сложена в клетка единствено и само с две купи-
едната е пълна с вода, а другата е смесена с
хероин. Ако наблюдаваме действието на мишката
ще забележим, че тя само пие от купата с хероин
и не след дълго ще умре. През 70-те години Bruce
Alexander преправя експеримента. Той създава
клетка наречена “Rat Park”. В него слага тунели,
колела, цветни топки, сирене, също така слага и
още мишки. Също така двете купи са вътре в този
„парк“. Забележителното в този експеримент е че
нито една от мишките не пие от водата с хероин.
Изводът до който стига проф. Alexander, че
зависимостта всъщност е необходимост да се
адаптираш към средата, Разбира, че за да се
поддържа този допаминов праг, да бъдеш приет
и свързан в нея. Но ако не успееш, защото си
изолиран или травмиран или смазан от живота,
ще се привържеш към нещо, което да ти даде
чувство на облекчение. Това може да е хазарт,
порнография, кокаин, канабис, амфетамин, алкохол. Но ще се пристрастиш защото това
е в човешката природа.
Мисловен експеримент: в момента в тази стая всички може да имаме бутилка с водка.
Абсолютно легално нали? Също така може да си позволим да пием водка постоянно в
следващите 6 месеца. Това няма да ви разори, или да ви направи бездомни. Но няма да
го направите. Причината да не го направите, не е защото някой ви спира, а защото
имате добра привързаност и принадлежите към средата си и сте приети в нея. Имате
работа имате хора които ви обичат имате здравословни взаимоотношения и в
сърцевината на пристрастяването е неспособността да се справим в настоящия момент
на живота ни.

Португалия и революционната и програма

Португалия е известна и с иновативния си подход към борбата с зависимостите. През
2001 г., Португалия внесе революционни промени в своята политика относно
наркотиците, като декриминализира употребата и притежаването на малки количества

4
наркотици за лична употреба. Вместо да налага присъди и наказания, системата се
фокусира на социалната рехабилитация и подкрепата на зависимите.
Ето някои ключови аспекти на подхода на Португалия към наркотичните вещества и
зависимостите:
Декриминализация на личната употреба: Португалия премахна присъдите за
притежаване и употреба на малки количества наркотици за лична употреба. Този ход
цели да намали социалната стигма и да насърчи хората към търсене на помощ, а не към
скриване на проблема.
Подкрепа за рехабилитация: Вместо тежки наказания, системата в Португалия
предоставя подкрепа за рехабилитация на лицата с проблеми с наркотиците. Този
подход включва медицинско лечение, социални услуги и професионална подкрепа.
Превенция и образование: Португалия инвестира в програми за превенция и
образование, насочени към обществото и младите хора. Целта е да се осигури
информираността за рисковете на употребата на наркотици и да се насърчи
здравословното поведение.
Подкрепа за социална реинтеграция: Зависимите получават подкрепа за социална
реинтеграция, включително работни места за наркозависими(ако реши да стане
механик в някой частен сервиз, държавата плаща половината от заплатата му), ниско
лихвени заеми, за да стъпят отново на краката си, подходящо жилище.
Според Британското списание по криминология, употребата на наркотични вещества в
Португалия спрямо тази програма е намаляло с 50%. Изследвания показват, че този
модел е довел до значително намаляване на броя наркотични употреби, спад в
заболяванията и смъртността, свързани с употребата на наркотици, както и по-голямо
включване в програми за рехабилитация. Въпреки критиките и дискусиите, Португалия
продължава да предоставя интересен пример за алтернативен подход към борбата с
наркотичните зависимости.

Пристрастяването за което никой не говори

Технологиите и интернет много
улесняват живота. Но както
всичко останало, много хубаво
не е на хубаво. Не се обсъжда,
къде е баланса на технологиите
в ежедневието ни. С други
думи, може да станем зависими
от тях, ако останат извън
баланса. Също както с алкохола
и хазарта. Скролване, ядене,
още скролване, Нетфликс, ТикТок, Инстаграм, пак скролване. Безсмислени дейности,
които ни доставят временно удоволствие. Знаем, че при всяко кликане, звънене на
телефона, всеки един нов Like се освобождава допамин. Следователно е много силно
пристрастяващ. Ако не е балансирано, това претоварва допаминовите рецептори.
Буквално бомбардира нервната ни система и я изтощава. Ето защо не можем да се

5
средоточим, не можем да спим и лесно губим мотивация.

Имаме законни забрани за алкохола и хазарта за лица под 18г., защото знаем, че
тяхното съзнание не е достатъчно зряло, за да се справи със силата на тези
пристрастяващи дейности. Но нямаме такива рестрикции за социалните мрежи.
Буквално подаваме на децата бутилка водка и им казваме:“Знам, че юношеството е
много стресиращо, но ето ти една бутилка да се утешиш..“ Следователно имаме цяло
поколение израстващо със зависимост. Всяка една зависимост, включително алкохол,
цигари се отключва в тинейджърството. До тогава единственото одобрение, което
търсим е на нашито родители, но в този момент става и на нашите връстници. Много
важна еволюционна черта е тази че трябва да сме приети освен в семейството, но и в
обществото. Това е много стресов и тревожен период от нашия живот, където трябва да
се научим да разчитаме на приятелите си. Някои деца в този период откриват алкохола
и невероятни ефект на допамина, който им помага да притъпи стресът. За съжаление
това става като базово убеждение в тяхното съзнание и за остатъка от живота си, те са
по склонни да се обърнат към алкохола, отколкото към човек. Социален стрес,
Финансов стрес, Кариерен стрес и т.н. В днешно време децата са вързани за телефоните

Която блокира възможността им да развият копинг стратегии, за да се справят със

стресови ситуации. Също както при останалите типове зависимост, вместо да поискат
помощ от друг човек се обръщат към устройството, а това засилва усещането за самота
и изолация. Проучванията ясно показват, че хората, които са по депресирани прекарват
повече време в социалните мрежи от останалите. Те ще кажат че имат приятели, но
нямат способността да задълбочат отношенията си с тях.

Технологиите осакатяват емоционалната интелигентност. Искаш да си купиш нещо,

влизаш в EMAG, искаш среща, слайдваш надясно(Tinder). Ампутира се куража и
смелостта да отидеш да заговориш човека до теб. Напускат работа на 6-тия месец, с
обяснението:“Не мога да се впиша в колектива“. Технологията им отнема

6
възможността да разберат, че любовта и кариерата са пътешествие. Няма приложение,
което да ги достави веднага.