реферат

Митохондриални болести. Майчин тип унаследяване

ОСНОВИ НА ГЕНЕТИКАТА

40500078
 Митохондриални болести. Майчин тип унаследяване.

Митохондриите са клетъчни органели, които се намират в еукариотните клетки и служат

за производството на АТФ, източника на химическата енергия на клетката, необходим за
протичането на всички клетъчни процеси. Митохондриите съдържат в себе си генетична
информация и техния брой в клетките варира, спрямо вида на организма и типа на
тъканта. В една клетка може да има само една митохондрия, а в друга- няколко милиона.

Митохондриалната дисфункция намаля продукцията на АТФ и увеличава продукцията на

свободните радикали, което може да причини смърт на моторни неврони, като ги
предразполага към медиирана от калций екситотоксичност. Митохондриалните аномалии
започват преди клиничното и патологично начало на заболяването, което предполага, че
митохондриалната дисфункция може да бъде причинно включена в патогенезата на ALS.

Митохондриалната ДНК се намира в митохондриите и е организирана под формата на

пръстеновидни молекули и се смята че за разлика от останалите, тя еволюира отделно.

Митохондриалната ДНК се предава само от майката, при полово размножаване, което

значи, че за разлика от ядрената ДНК, митохондриалната ДНК се променя много по-малко
от поколение на поколение. Чрез нея много лесно може да се проследи произхода по
майчина линия.

Мутации в митохондриалната ДНК могат да причинят различни болести като

неиздръжливост на физическо натоварване и синдром на Кърнс-Сеър, който причинява
пълна загуба на функциите на сърцето, очите и мускулните движения.

Митохондриалните болести са разнообразна и голяма група заболявания възникващи в

следствие на мутации в митохондриалния геном. Докато някои митохондриални
нарушения засягат само един орган, много от тях включват множество системи от органи.
Симптомите могат да варират от леки до тежки и могат да се появят на всяка възраст.
Честите клинични характеристики на митохондриалното заболяване включват умора,
слабост, метаболитни инсулти, гърчове, кардиомиопатия, аритмии, нарушения в растеж,
развитие или когнитивна функция, захарен диабет, увреждане на слух, зрение,
чернодробна, стомашно-чревна или бъбречна функция и др.

Митохондриални болести:
-Субакутна некротизираща енцефалопатия на Leigh
Болестта на Лий, или субакутна некротизираща енцефалопатия на Лий е наследствено
нарушение, засягащо нервната система, което най-често се наблюдава при новородени,
но може да се срещне и в по-напреднала възраст. Тя се дължи на мутации в ДНК на
митохондриите или на ядрото, в резултат на което се наблюдават деградация на
двигателните умения и евентуално смърт, но също така, тя може да бъде и симптом на
други генетични заболявания или дефекти. Децата със синдром на Лий обикновено
развиват респираторни проблеми, включително периодично спиране на дишането
(апнея), затруднено дишане (диспнея), необичайно бързо дишане (хипервентилация)
и/или необичайни модели на дишане (дишане на Чейн-Стокс). Някои бебета също могат
да изпитват затруднения при преглъщане (дисфагия). Синдромът на Лий може да бъде
диагностициран по неговите симптоми и медицинска история на семейството на детето.
Засегнатите деца обикновено умират след няколко години, което се дължи най-вече на
нарушения на дихателната регулация.

-Синдром на Мелас
Синдром на MELAS (митохондриална енцефаломиопатия, лактатна ацидоза, инсулт
подобните епизоди, митохондриалната енцефалопатия, млечна ацидоза, инсулт епизоди)
е болест, причинена от мутации в митохондриалната ДНК. Възрстта, в която се появява
болестта варира, но е най-често срещана между 5 и 15 годишните. Първичните симптоми
на заболяването са инсулт, злокачествени мигрени или забавено психомоторно развитие.
Понякога се развиват ендокринни нарушения като захарен диабет, хипофизен фашизъм.
Към момента не е разработено специфично лечение за синдром на MELAS, но за всеки от
симптомите се извършват специфични лечения представени при пациенти, както и
поредица от палиативни грижи за подобряване на качеството им на живот.

-Синдром на Kearns-Sayre
Синдромът на Kearns-Sayre е много рядка генетична болест, която засяга около 12 от
100 000 души. Тя се проявява в нарушение на вътреклетъчния метаболизъм. Тези дефектни
клетки се намират в скелетните мускули, външните очни мускули, в чернодробните
клетки. Тъй като мутиралите митохондрии вече не могат (правилно) да преобразуват
хранителните вещества, осигурени от приема на храна, в енергия за клетките, големи
части от мускулите и околната тъкан вече не се снабдяват с АТФ. Основните симптомите
на заболяването са увреждане на сърдечния мускул, мускулна слабост, загуба на слуха,
захарен диабет, забавено навлизане в пубертета, стомашно-чревни проблеми и се
появяват някъде около 10-годишна възраст. Лечението за синдрома на Kearns-Sayre все
още не е възможно. Обикновено пациентите имат по-кратка продължителност на живота,
но това може да бъде удължено с подходящи медицински мерки. В крайни случаи
кардиомиопатията може да доведе до внезапна сърдечна смърт.

-Синдром на MERRF
Синдромът на Мерф (миоклонична епилепсия с наранени червени влакна, миоклонус-
епилепсия, „разкъсани“ червени влакна) е причинена от точкови мутации на
митохондриалната ДНК и води до преждевременно прекратяване на превод на
митохондриални рибозоми. Болестта се появява в широк възрастов диапазон, от 3 до
65 години. Някои от основните симптоми са комбинация от миоклонус, атаксия,
деменция и невросензорна глухота, атрофия на оптичния нерв и нарушения на дълбоката
чувствителност. Тежестта на заболяването и степента на прогресиране се различават по
различен начин дори в рамките на едно и също семейство. Лечението на синдрома на
Мерф представлява коригиране на нарушения енергийния метаболизъм, намаляване на
степента на лактатна ацидоза, предотвратяване на митохондриално увреждане мембрана
от свободните радикали на кислорода.

-Хередитерна оптична невропатия на Leber

Хередитарната оптична невропатия на Leber принадлежи към групата на
митохондриалните заболявания, които се унаследяват единствено от страна на майката.
Вследствие на тези мутации в митохондриалния геном се намалява продукцията на АТФ, а
се увеличава количеството на свободни радикали, водещо до дисфункция и апоптоза на
ретинални ганглийни клетки, съответно до зрителна загуба. Не всеки носител на генна
мутация развива заболяването, освен това мъжете - носители са с 4 - 5 по-висок риск да
развият заболяването от жените-носители по неясни причини. За по-малката
заболеваемост на жените се предполага протективната роля на женските полови хормони
или особености на метаболизма при жените. От значение е и съотношението между
„засегнатите” и „нормални” митохондрии, наричащо се хетероплазмия. Характеристика
на заболяването е двустранна, безболезнена остро или подостро протичаща загуба на
зрение при индивиди в млада възраст, предимно млади мъже. По-често се наблюдава
засягане зрението на едното око, последвано от засягане и на второто око. Периодът, в
който може да се появи заболяването варира от ранна до зряла възраст. Заболяването е
рядко и често остава неразпознато. На болните се препоръчваха „помощни оптични
средства при ниско зрение” – лупи, телескопични очила или антиоксидантен агент,
подобряващ продукцията на АТФ.

Заключение:
Митохондриалните болести са причинени от аномалии в митохондриалното ДНК, което
идва изцяло от майката. Могат да се появят във всяка възраст. Техните симптоми биват
различни, но най-често срещаните проблеми при повечето заболявания са прогресиращо
мултисистемно заболяване, засягане на мозъка и мускулатурата, засягане на сърцето,
засягане на зрението и слуха, повишено ниво на лактат в кръвта и ликвора. Лечението на
всяка една митохондриална болест се определя отделно, спрямо симптомите, но тежестта
на заболяването, но едни от основните методи за лечение са приложение на т.нар.
„митохондриални коктейли“ – включват антиоксиданти, витамини, кофактори, коензим
Q10, L-карнитин, рибофлавин и мултидисциплинарно проследяване на пациентите в
специализирана клиника. Прогнозата за продължителността на живота на хората с
митохондриални болести е строго индивидуална и тя се влияе от редица фактори като вид
на заболяването, тежест, периодът, в който е открита болестта, правилно лечение и други.

Използвана литература:

1.ИНТЕРНЕТ;
2. ТОНЧЕВА, ХАДЖИДЕКОВА, УЧЕБНИК
ПО МЕДИЦИНСКА ГЕНЕТИКА И
ГЕНОМИКА, 2020 Г
3. ЛИТВИНЕНКО, АВДЖИЕВА, УЧЕБНИК
ПО ПЕДИАТРИЯ ТОМ-1, РАЗДЕЛ
„КЛИНИЧНА ГЕНЕТИКА“, СТР. 87-124,
2019 Г.