МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ФОЗ „ПРОФ. Д-Р ЦЕКОМИР ВОДЕНИЧАРОВ, ДМН“

Дисциплина:
„Хранене и диететика“

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА: „Хранителен режим по време на бременност“

Храненето е клон от науката, която изучава процесите, с които живите

организми приемат и използват храната за поддържане на живота,растежа,
репродукцията, функционирането на тъканите и органите и продукцията на
енергия. Храните са природни продукти и заедно с кислорода и водата
реализират непрекъснатата връзка на човека с жизнената му среда. Храната
включва основни хранителни вещества(нутриенти), които са диференцирани
в 5 групи: белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални вещества
(биоелементи) и витамини. Първите 3 от тях, поради това че внасят енергия в
организма и потребностите от тях са по-големи, се наричат макронутриенти,
а витамините и минералните вещества, тъй като не съдържат калории и
потребностите от тях са много по-малки, се определят като микронутриенти.

Отделна група храни са мазнините (животински и растителни), захарните и

сладкарските изделия, както и безалкохолните и алкохолни напитки.
Асортиментът от храни обаче е значително по-широк, благодарение на
различните изделия от преработката на основните хранителни продукти.
Комплексната наука за храните и храненето на човека се нарича
нутрициология. Тя е интердисциплинарна наука, с клинични и
профилактични насоки, като включва редица въпроси, касаещи физиология,
биохимия, химия, вътрешни болести и т. н.

Здравословното хранене по време на бременността е едно от най-добрите

неща, които може да направи една майка за себе си и за своето бебе.
Храната, която приема, е основен източник на хранителни вещества за
бебето и осигурява неговия растеж.
.
Бременността се характеризира с повишени потребности от енергия и
хранителни вещества.
През първото тримесечие енергийните потребности се увеличават малко, с
около 70-100 ккал/ден спрямо тези преди бременността.
През вториятриместър енергийният внос се повишава с около 250ккал/ден,
а през IIl-ия - до 500 ккал/дневно.
Трябва да се има предвид, че жените във фертилна възраст при умерена
физическа активност имат оптимални енергийни потребности в рамките
на2250-2310 ккал/ден. Към тях се добавят необходимите калории, според
триместъра на бременност.
Имунната система на бебето все още не е напълно развита в утробата и след
раждането и следователно трябва да бъде добре защитена срещу възможни
патогени, доставени с храната. Храни, които са принципно безвредни могат
да носят микроби или бактерии, с които плода не може да се пребори сам.
Най-добрият начин да се предотврати инфекция при нероденото, вследствие
на патогени като Salmonella, Listeria или токсоплазмоза е да се спазва
правилен хранителен режим.

Потребностите от белтъци се увеличават по време на бременността, като

особено важни са продуктите от животински произход, които са с висока
хранителна плътност. Особено полезни са поради високата си усвояемост
белтъците на млякото и млечните продукти. Освен белтък те осигуряват
витамин Д и лесноусвоими калииеви и фосфорни соли необходими при
формиране на опорно-двигателната система на плода.

Мазнините са необходими за попълване на мастното депо на майката,

занабавяне на незаменими биологично активни съставки на плода особено
ПНМК и витамин Е. Препоръчват се салати с растителни масла, а за набавяне
на витамин А и Д-млечни продукти, риба. Мазнините при бременни и
кърмачки трябва да осигуряват 20 до 35% от общите калории, приети с
храната.
Витамините са необходими в големи количества, предвид усилената
белтъчна
синтеза и интензивните процеси на растеж на плода. За целия период на
бременността трябва да се приема с 20 мгр/ден повече витамин С.
Препоръчва се увеличаване на продуктите, естествени източници на витамин
С - зеленчуци и плодове, с което се подобрява и усвояването на желязото и
нуждите от витамин В6 се увеличават успоредно с тези от белтъци. За
набавяне на другите витамини от група В се препоръчва консумация на
пълнозърнест хляб, овесени ядки; варива.
Витамин В12 който се набавя изключително от животински продукти е
необходим също в по-големи количества, тъй като подпомага фолацина в
изграждането на еритроцитите и заедно с него и желязото, предпазва от
появата на "физиологична анемия" на бременните.
Нуждите от витамините А, Е и Д също са по-големи и трябва да се набавят от
естествените им източници.

По време на бременността се препоръчва суплементация с витамини и

минерали. С това се обезпечават повишените нужди от витамини от група В,
витамин А, фолиева киселина.

Един от най-важните витамини по време на бременността е фолиевата

киселина, която се съдържа предимно в суровите плодове и зеленчуци.
Важен източник на фолиева киселина се явява броколито. За да се избегнат
потенциални патогени, трябва да се измиват плодовете и зеленчуците много
внимателно особено ако са кореноплодни.

Чистото месо и магданозът от друга страна съдържат така важното желязо,

от което бебето се нуждае за да изгради вътрешните си органи. Ролята на
желязото също така е да стимулира притока на кръв към матката.
Фолиевата киселина и желязото са най-ценни за бъдещата майка, но има
цяла редица от витамини и минерали, които помагат на бебето да се развива.

Минералните вещества са необходими за изграждане на костния скелет,

нормално развитие и кръвотворене на плода. Това е особено важно за
минералите, участващи в изграждането на костния скелет - калций, фосфор,
магнезий. Бедната на калций храна води до намаляване на плътността на
костите на новороденото.
Друг нутриент, жизнено необходим през бременността е цинкът. Много цинк
има в белтъчните храни. Ежедневно с храната бременната жена трябва да се
приемат 12 мгр цинк.
При нормална бременност режимът на хранене трябва да бъде 4-кратен през
I тримесечие и 5-кратен през II и III тримесечие.
Бременните жени трябва да бъдат информирани за неблагоприятните
последици за тях и фетуса от тютюнопушенето, алкохола и наркотиците, по-
важни от които са следните: нарушават растежа и развитието на фетуса;
намаляват приема на храна от майката; повишават нуждите от някои
нутриенти: цигарите повишават метаболизма и потребностите от витамин С и
фолиева киселина; алкохола нарушава абсорбцията и утилизацията.
Количественият и качественият състав на майчината кърма зависи от състава
на храната. Майчината диета рефлектира най- изразено върху съдържанието
на мазнини и на водноразтворими витамини. Повишени са потребностите от
бедтък. Те трябва да се осигуряват основно от мляко и млечни продукти,
месо, риба, яйца, варива. Повишените нужди на майчиния организъм от
енергия налага приемането на повече въглехидрати с превес на
комплексните. Процесите на растеж и развитие на кърмачето изискват
големи количества витамини и биоелементи, които се набавят изключително
с майчината кърма. Затова нуждите на майчиния организъм от тези вещества
се увеличават.
Някои специфични диетични препоръки за кърмачки:

 продължаване на добре балансирани диети, съчетани с мултивитамини и

минерални суплементи;

 повишена консумация на течности, не по-малко от 2 литра дневно.

Препоръчва се пиене на чаша вода, сок или мляко всеки път преди
кърмене. Избягване на кафе и алкохол;

 пикантни храни и подправки могат да променят вкуса на майчиното мляко

и трябва да се избягват;

 да се консултират с лекар преди вземане на лекарства;

 да избягват пушенето, като дори пасивното излагане на цигарен дим,

може да забави растежа на детето.