1.ВЪВЕДЕНИЕ В ПЕДИАТРИЯТА.

ОБЩОБИЛОГОИЧНИ
ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ. ПЕРИОДИ НА
ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ.
ПРЕДМЕТ НА НАУКАТА ПЕДИАТРИЯ
 “Педиатрия”- от παίς, παιδός (дете) и ίατρός (лекувам) = Наука за отглеждането,
опазването и лечението на децата
 “Децата изискват лечение различно от това на възрастните” – Celsius, V в. н.е.
 Първа детска болница - Париж, 1802г.
 Самостоятелна специалност - през 19-ти век
Педиатрията – социална специалност
 Децата са бъдещето на обществото.
 Здравното им състояние е пряко свързано със социално-икономическите условия
на живот.
 Големите успехи на медицината (педиатрията) се дължат предимно на
профилактиката, която изисква участие на цялото общество.
Защо трябва да съществува педиатрията?
 Болестите у децата протичат различно от тези на възрастните - напр. пневмония
(по-често с ДН и по-обилна белодробна находка).
 Болестите в различни възрастови периоди на детството също имат различни
причинители и прояви – напр. бактериален менингит у новородено и след 4 г.в.
 Има специфични детски болести и състояния - напр. недоносеност, адаптационни
с-ми у новороденото, хемолитична болест, бронхопулмонална дисплазия, фебрилни
гърчове, афективно-респираторни спазми.
 Децата имат специфични изисквания към условията на живот – хранене,
закаляване, обучение, възпитание.
 Профилактичните мерки при тях са различни от тези при възрастните – напр.
ваксинациите.
Педиатрията – интегрална дисциплина
Тя синтезира познания от другите медицински специалности
 Анатомо-физиологични особености на детската възраст – от фундаменталните
науки.
 Пропедевтика - от вътрешните болести
 Клиника и диагностика на детските болести - от всички клинични дисциплини
Целта е един специалист да реши проблема на болното дете.
Проф.Стефан Ватев
 1866-1946 г.
 Основател на първото детско отделение в България през 1902г в Александровска
б-ца.
 Първата Катедра по педиатрия - Медицин-ски факултет, София.
 Първата “здравносъве-щателна станция” (детска консултация) – 1924.
Проф.Иван Андреев
 Основател на първото детско отделение извън столицата в Държавна болница,
Пловдив - 1932 год.
 Създател и пръв Ръководител на Катедрата по педиатрия, ВМИ-Пловдив.
 Автор на ръководствата: Учебник по заразни болести, 1956г. и Диференциална
диагноза на най-важните симптоми на детските болести.
Проф.Иван Вапцаров
 Пръв сътрудник на проф. Андреев.
 Описва т.н. “двувълнов” енцефалит

1
 Автор на монографиите: ”Диспротеинемии”; “Абактериални невроин-фекции”;
“Стафилококови инфекции в детската възраст”; “Детски болести – учебник за
акушерки и медицински сестри.”
Проф.Хр.Михов
 Създател на първото детско интензивно отделение у нас.
 Пионер в борбата с патологията на спринцовката.
 Автор на книгите: “Отравяния у децата”; “Семиотика на детските болести”;
“Муковисцидоза”; “Трудни пациенти”; “ Книга за майката”.
Проф.Б.Бойкинов
 Създател на едно от първите у нас отделения за лечение на бъбречните
заболявания у децата.
 Въвел бъбречната биопсия, като рутинен диагностичен метод у нас.
 Автор на книгите: “Нефротичен синдром в детската възраст”; “Хематурии в
детската възраст”; “Спешна педиатрия”.
Достижения на педиатрията в България
 Ликвидиране или силно ограничаване на тежките инфекциозни болести всл.
ваксинация или АБ лечение – вариола, туберкулоза, дифтерия, полиомиелит, морбили,
коклюш, скарлатина и др.
 Силно намаление честотата на болестите последица от неправилно хранене –
хипотрофия, kwashiorkor, токсикоза.
 Увеличена преживяемост на недоносените деца - модерна техника и натрупания
голям клиничен опит.
 Излекуване на 60-80% от онкологичните заболявания - ранна диагноза, интензивна
химиотерапия, радикална хирургия, к.м. трансплантация.
 Пренатална диагноза и профилактика при много от честите болести – таласемия,
муковисцидоза, невродегенеративни и обменни заболявания.
Проблеми и задачи на съвременната педиатрия
 Диабет – двукратно увеличена заболеваемост за 10 г.
 Бронхиална астма – водеща в респираторна патология на развитите държави
 Затлъстяване – болест на обездвижването на съвременния човек.
 Стрес, компютри, наркотици – новите проблеми на съвремието.
Защо децата стават все „по-ценни” за нацията ни?
 Депопулация - намаляване на населението вследствие на :
• по-висока смъртност от раждаемостта (отр. естествен прираст)
• емиграция
 Застаряване на населението
• Ниска раждаемост
• Увеличена продължителност на живота
 Намаляване на децата вследствие намаляване на раждаемостта
 Ниска раждаемост – причини:
• социално-икономически причини
• емиграция
• традиции
 Отрицателен естествен прираст
ОБЩОБИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ
 НЕЗАВЪРШЕНОСТ НА АНАТОМИЧНОТО РАЗВИТИЕ.
 ФУНКЦИОНАЛНА НЕЗРЯЛОСТ НА РАЗЛИЧНИТЕ ОРГАНИ И СИСТЕМИ.
 РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ.
 ХИДРОЛАБИЛНОСТ.
 ТРОФОЛАБИЛНОСТ.
 ТЕРМОЛАБИЛНОСТ.

2
 ИМУННА НЕЗРЯЛОСТ.
Хидролабилност
 ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ НА ВОДА.
 НЕСЪВЪРШЕННАТА ВОДНО-ЕЛЕКТРОЛИТНА ОБМЯНА.
 У ВЪЗРАСТНИЯ НА ВОДАТА СЕ ПАДАТ 62 % ОТ ТЕЛЕСНАТА МАСА.
 У КЪРМАЧЕТО НА ВОДАТА СЕ ПАДАТ 70 % ОТ ТЕЛЕСНАТА МАСА.
 У НОВОРОДЕНОТО НА ВОДАТА СЕ ПАДАТ 80 % ОТ ТЕЛ. МАСА.
 У ДЕЦАТА ИЗВЪНКЛЕТЪЧНАТА ВОДА Е ОТНОСИТЕЛНО ПОВЕЧЕ, НО Е
НЕСТАБИЛНО СВЪРЗАНА И ЛЕСНО СЕ ГУБИ ИЛИ УВЕЛИЧАВА.
 ПРИ ПРЕТОВАРВАНЕ С ВОДА И ЕЛЕКТРОЛИТИ СЕ ИЗЯВЯВАТ ОТОЦИ.
 ПРИ ПОВРЪЩАНЕ, ДИАРИЯ И ЖАДУВАНЕ – ДЕХИДРАТАЦИЯ.
 ТИПИЧНИ ПРОЯВИ НА ХИДРОЛАБИЛНОСТА У НОВОРОДЕНОТО:
• ФИЗИОЛОГИЧНОТО СПАДАНЕ НА ТЕГЛО.
• ЖАДНАТА ТРЕСКА НА НОВОРОДЕНОТО.
Термолабилност
 НОВОРОДЕНОТО Е ПОЙКИЛОТЕРМНО.
 ЛЕСНО СЕ ПРЕТОПЛЯ.
 ЛЕСНО СЕ ОХЛАЖДА
 ОСОБЕНО ВАЛИДНИ СА ТЕЗИ ОСОБЕНОСТИ ЗА НЕДОНОСЕНОТО -
НЕОБХОДИМИ СА АДЕКВАТНИ ГРИЖИ И КУВЬОЗ ОСИГУРЯВАЩ ПОДХОДЯЩ
МИКРОКЛИМАТ.
Определящи фактори:
• НЕЗРЯЛА ХИМИЧЕСКА ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯ.
• ОТНОСИТЕЛНО ГОЛЯМА ТЕЛЕСНА ПОВЪРХНОСТ, ОПРЕДЕЛЯЩА ПО-ГОЛЯМО
ТОПЛООТДАВАНЕ И ЗАГУБА НА ТОПЛИНА.
• НЕДОСТАТЪЧНО КОЛИЧЕСТВО МАСТНА ТЪКАН В ПОДКОЖИЕТО.
• НЕЗРЯЛ ТЕРМО - РЕГУЛАЦИОНЕН ЦЕНТЪР.
Значение:
• СЕСТРИ, АКУШЕРКИ И ЛАБОРАНТИ ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАТ ТАЗИ ОСОБЕНОСТ,
ОСОБЕНО ВАЖНА ЗА НЕДОНОСЕНИ, НОВОРОДЕНИ, КЪРМАЧЕТА И БОЛНИ ДЕЦА.
• КОГАТО СЕ ОТВОРИ КУВЬОЗ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ, ДЕТЕТО БЪРЗО СЕ ОХЛАЖДА.
• ТРЯБВА ДА СЕ ПОДДЪРЖА ПОСТОЯННА ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА В
СТАИТЕ.
• ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОБЛИЧАТ СПОРЕД СЕЗОНА.
Незрялост на имунната система
 ФАГОЦИТАРНАТА СИСТЕМА НА НОВОРОДЕНОТО Е НЕЗРЯЛА И ГО ПРАВИ ПО-
ПОДАТЛИВО НА БАКТЕРИАЛНИ ИНФЕКЦИИ.
 ПЛОДЪТ НЕ СИ ИЗРАБОТНА САМ АНТИТЕЛА, ЗАЩОТО ПЛАЦЕНТАТА НЕ
ПРОПУСКА БАКТЕРИАЛНИ И ВИРУСНИ АНТИГЕНИ И ЛИПСВА АНТИГЕННА
СТИМУЛАЦИЯ.
 ПРИ ВРОДЕНИТЕ ИНФЕКЦИИ СЕ СТИМУЛИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ОТ ПЛОДА
НА IgM И АКО ТЕ СЕ ОТКРИЯТ В КРЪВ ВЗЕТА ОТ ПЪПНАТА ВРЪВ ТОВА
ПОТВЪРЖДАВА ВЪТРЕУТРОБНАТА ИНФЕКЦИЯ.
 ОРГАНИЗМЪТ НА НОВОРОДЕНОТО РАЗЧИТА ПРИ ХУМОРАЛНАТА СИ ЗАЩИТА
НА ТРАНСПЛАЦЕНТАРНО ПРЕМИНАЛИТЕ МАЙЧИНИ АНТИТЕЛА.
 ТЕ ГО ЗАЩИТАВАТ ОТ ИНФЕКЦИИ, КОИТО МАЙКАТА Е ПРЕКАРАЛА -
МОРБИЛИ, КОКЛЮШ, ВАРИЦЕЛА, РУБЕОЛА. ТОВА Е ТАКА САМО В ПЪРВИТЕ
МЕСЕЦИ СЛЕД РАЖДАНЕТО.
 АНТИТЕЛА КЪРМАЧЕТО ПОЛУЧАВА И ЧРЕЗ МАЙЧИНАТА КЪРМА - ДА
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ЕСТЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ!
 ДО 3-ия МЕСЕЦ ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ МАЙКАТА Ат СЕ МЕТАБОЛИЗИРАТ И
КОЛИЧЕСТВОТО ИМ МНОГО НАМАЛЯВА, А ДЕТЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СИ
3
ПРОИЗВЕЖДА СОБСТВЕНИ Ат В ДОСТАТЪЧНО КОЛИЧЕСТВО.
 МЕЖДУ 2-ия И 4-ия МЕСЕЦ СЕ ИЗЯВЯВА Т.Н. “ФИЗИОЛОГИЧНА”
ХИПОГАМАГЛОБУЛИНЕМИЯ. ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД ДЕТЕТО Е ОСОБЕНО
ПОДАТЛИВО НА ИНФЕКЦИИ.
 ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ НИВОТО НА Ig НАРАСТВА ЗА СМЕТКА НА
СОБСТВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
 МАЙЧИНИТЕ Ig ИЗЧЕЗВАТ ОТ КРЪВТА НА ДЕТЕТО ОКОНЧАТЕЛНО КЪМ КРАЯ
НА ПЪРВАТА ГОДИНА.
 АКО МАЙКАТА НЕ Е БОЛЕДУВАЛА ПРЕДИ БРЕМЕННОСТТА ОТ КОКЛЮШ ИЛИ
ВАРИЦЕЛА, ЕДНОВРЕМЕННО ОТ ТЯХ БОЛЕДУВАТ КЪРМАЧЕТО И МАЙКА МУ.
ПЕРИОДИ НА ДЕТСТВОТО
Каква е продължителността на детството?
 ОТ ЗАЧЕВАНЕТО ДО 18 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.
 ОТ РАЖДАНЕТО ДО ДЕНЯ В КОЙТО ЧОВЕК СТАНЕ РОДИТЕЛ.
 ОТ РАЖДАНЕТО ДО ЗАВЪРШВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИЯ КОЛЕЖ - БАКАЛАВЪРСКА
СТЕПЕН.
 ОТ РАЖДАНЕТО ДО 18 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.
Кое налага оформянето на възрастовите периоди?
 РАСТЕЖЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО.
 НАЛИЧИЕТО НА РЕДИЦА АФО И ПРОМЕНИ С РАСТЕЖА НА ДЕТЕТО.
 ОСОБЕНОСТИТЕ НА НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО,
ИЗИСКВАЩИ ПО-СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО
МУ.
 ОСОБЕНОСТИ В ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА.
Кои са възрастовите периоди?
 ПЕРИОД НА ВЪТРЕУТРОБНОТО РАЗВИТИЕ - от зачеването до раждането:
• ЕМБРИОНАЛЕН ПОДПЕРИОД - до 3-ия л.м.
• ФЕТАЛЕН ПОДПЕРИОД – след 3-ия л.м.
 ПЕРИОД НА НОВОРОДЕНОТО - от раждането до 28-ия ден:
• РАНЕН НЕОНАТАЛЕН ПЕРИОД - до 7-ия ден
• КЪСЕН НЕОНАТАЛЕН ПЕРИОД - от 7-ия до 28-ия ден
 КЪРМАЧЕСТИ ПЕРИОД - от 28-ия ден до 12-ия мес.
 ПЕРИОД НА РАННОТО ДЕТСТВО - от 1 до 3 год.
 ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - от 4 до 6 год.
 УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - от 7 до 18 год.:
• РАННА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - от 7 до 11 год.
• СРЕДНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - от 12 до 14 год.
• КЪСНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - от 15 до 18 год.
Период на вътреутробното развитие
 ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 280 ± 14 дни (10 л.м. или 40 г.с.)
 КОЕ ГО РАЗДЕЛЯ НА ЕМБРИОНАЛЕН И ФЕТАЛЕН?
• 3-ия л.м., когато се оформят плацентата и плацентарната бариера.
• Органогенезата е завършена, но диференцирането и съзряването на органите
продължава.
 ОТ КАКВО ЗАВИСИ РАЗВИТИЕТО НА ПЛОДА?
• Генетични фактори.
• Здравословното състояние на майката.
• Условията на живот и труд на майката.
Има ли днес въжможност точно да се проследи развитието на плода и
здравословното му състояние?
 ПРОСЛЕДЯВАНЕ КЛИНИЧЕСКИ ПРОТИЧАНЕТО НА БРЕМЕННОСТТА И
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЪДЕЩАТА МАЙКА.
4
 ФЕТАЛНА ЕКГ.
 ЕХОГРАСКИ МЕТОДИКИ.
 МАГНИТНО-РЕЗОНАНСНА ТОМОГРАФИЯ.
 АМНИОЦЕНТЕЗА И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОКОЛО-ПЛОДНАТА ТЕЧНОСТ.
Функцията на кои органи и системи се поема от плацентата?
 БЕЛИ ДРОБОВЕ
 ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
 ПИКОЧО-ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА.
ТЕ ПРАКТИЧЕСКИ НЕ ФУНКЦИОНИРАТ, МАКАР ЧЕ:
• ПЛОДЪТ ПОГЛЪЩА ОКОЛОПЛОДНА ТЕЧНОСТ И В ГИТ СЕ ОБРАЗУВА
МЕКОНИУМ;
• БЪБРЕЦИТЕ МУ ОТДЕЛЯТ МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА УРИНА;
• В ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА ПОПАДА ОКОЛОПЛОДНА ТЕЧНОСТ.
Неонатален период
 ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПЕРИОДА Е 4 с-ци = 28 дни
 КОЕ Е ХАРАКТЕРНО ЗА ТОЗИ ПЕРИОД?
• Адаптиране към новите условия на извънутробния живот.
• Започват пълноценно да функционират бели дробове, храносмилателна система
и бъбреци.
• Чрез кърменето се запазва най-близката връзка с майката.
• Наблюдават се някои характерни прояви на адаптация на детето към новите
условия.
Кои заболявания са характерни за новороденото?
 ХЕМОЛИТИЧНА БОЛЕСТ.
 РОДОВИ ТРАВМИ.
 АСПИРАЦИЯ НА ОКОЛОПЛОДНИ ВОДИ.
 ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ И УРОДСТВА.
 ВРОДЕНИ И ПРИДОБИТИ ИНФЕКЦИИ, С ХАРАКТЕРНА ЕТИОЛОГИЯ И ТЕЖКО
ПРОТИЧАНЕ.
 ВИСОКА СМЪРТНОСТ - 1/2 до 2/3 от починалите през първата година са
новородени.
 СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ: кърма, оптимална стайна температура, опазване от
инфекции чрез асептика и антисептика.
Кърмачески период
 ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ - от 28-ия ден до 1 година.
 ХАРАКТЕРИСТИКА:
• ИНТЕНЗИВЕН РАСТЕЖ.
• ОСОБЕНОСТИ НА ХРАНЕНЕТО.
• ПОНИКВАНЕ НА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ.
• ПРЕТОВАРЕН ГИТ И ЛЕСНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ
РАЗСТРОЙСТВА.
• УСИЛЕНО РАЗВИТИЕ НА НС, ПОЯВА НА УСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ,
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА , ПРОХОЖДАНЕ И ПРОГОВАРЯНЕ.
• ОСОБЕНОСТИ НА ИМУНИТЕТА.
• ИЗЯВА НА НЯКОИ ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ И БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА.
• ПОСЛЕДИЦИ НА УВРЕЖДАНИЯТА НА ЦНС ВЪВ ВРЪЗКА С РАЖДАНЕТО .
За да се развива нормално и здраво кърмачето е необходимо да се спазват
следните условия:
 ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ.
 СПАЗВАНЕ НА НУЖНИТЕ ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ.
 НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ, ОСИГУРЯВАЩИ НУЖНИТЕ СТИМУЛИ
ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО.
5
 ПРЕДПАЗВАНЕ НА ДЕТЕТО ОТ КОНТАКТ С ИНФЕКЦИОЗНО БОЛНИ.
 РЕДОВНИ ИМУНИЗАЦИИ.
Ранна детска възраст
 ПРОРЯЗВАНЕ НА ВСИЧКИ 20 МЛЕЧНИ ЗЪБИ.
 ПОДЕМ В НПР НА ДЕТЕТО И ПОВИШЕНА ФИЗИЧЕСКА И НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКА
АКТИВНОСТ. ОБОГАТЕН РЕЧНИК.
 ПЕРИОД НА ЛЮБОПИТСТВОТО, ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТТА И ВЪПРОСИТЕ “ЗАЩО?” -
ВСИЧКО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТА И ТО ПО ВЪЗМОЖНОСТ ПРЕЗ УСТАТА.
 БОЛЕДУВАНИЯ:
• ИНФЕКЦИИ.
• ЗЛОПОЛУКИ: ОТРАВЯНИЯ, ИЗГАРЯНИЯ, БИТОВ ТРАВМАТИЗЪМ И ДР.
Предучилищна възраст
 УСИЛЕНО НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
 ЗАБАВЯНЕ НА РАСТЕЖА.
 СМЯНА НА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ С ПОСТОЯННИТЕ.
 ПОДАТЛИВОСТ НА ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ, ОСОБЕНО В КОЛЕКТИВИ.
 ДЕЦАТА БОЛЕДУВАТ ОТ ИНФЕКЦИИ, УЛИЧНИ И ТРАНСПОРТНИ ЗЛОПОЛУКИ,
НЕОПЛАЗМИ.
Училищна възраст
 ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО НИВО Е ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА ЗАПОЧНЕ ДЕТЕТО
ОБУЧЕНИЕ ПО ОБЩОПОЗНАВАТЕЛ-НИ ПРЕДМЕТИ - ЧЕТЕНИ, ПИСАНЕ И СМЯТАНЕ.
 УЧЕБНИТЕ ЗАНЯТИЯ ОТ 6 ГОД. ВЪЗРАСТ НЕ СЕ ОТРАЗЯВАТ
НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪРХУ ДЕТЕТО.
 ПУБЕРТЕТНОТО РАЗВИТИЕ:
• ЗА МОМИЧЕТА СЛЕД 8-ТА ГОДИНИ
• ЗА МОМЧЕТА СЛЕД 10-АТА ГОДИНА
Характеристики на пубертетния период
 Буйно нарастване на ръст и телесна маса.
 У момичетата - нарастват млечните жлези, следва окосмяване на пубиса и
аксилите и накрая овулация и мензис.
 У момчетата - окосмяване на пубиса, аксилите и лицето, последва уголемяване на
тестисите и пениса, както и влечение към другия пол.
 Продължителност на пубертетното развитие 3-5 години и завършва към 15-18-та
година.

6
 2.АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА
ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ
ОСОБЕНОСТИ НА КОЖА, ПОДКОЖИЕ И ЛИГАВИЦИ
 ТЕ ПРЕДПАЗВАТ ОРГАНИЗМА ОТ ВРЕДНИ ВЛИЯНИЯ.
 УЧАСТВАТ ВЪВ ФИЗИЧЕСКАТА ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯ.
 С ПОТТА СЕ ОТДЕЛЯТ НЯКОИ ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА.
 В КОЖАТА СЕ СИНТЕЗИРА ВИТАМИН D3.
 РЕЗЕРВОАР СА ЗА ВОДА И СОЛИ, КОИТО СЕ ИЗВЛИЧАТ ОТ ТАМ ПРИ
ДЕХИДРАТАЦИЯ И ПОПЪЛВАТ ОБЕМА НА ЦИРКУЛИРАЩАТА КРЪВ.
 РЕЗОРБИРАТ МЕДИКАМЕНТИ И ОТРОВИ.
 ЕПИДЕРМИСЪТ НА КОЖАТА У НОВОРОДЕНОТО И КЪРМАЧЕТО Е ЛЕСНО
РАНИМ:
• ИНТЕРТРИГО
• НАТРУПВАНЕ НА ВЪЗПАЛИТЕЛНА ТЕЧНОСТ МЕЖДУ ЕПИДЕРМИСА И
ДЕРМАТА И ОБРАЗУВАНЕ НА МЕХУРИ, КОИТО ЛЕСНО СЕ СВЛИЧАТ.
 БОГАТСТВОТО НА ДЕРМАТА НА ВОДА ПРАВИ ДЕТСКАТА КОЖА МЕКА,
ЕЛАСТИЧНА И ПУХКАВА.
 СТАРЕЕНЕТО Е СВЪРЗАНО С НАМАЛЯВАНЕТО НА ТАЗИ ВОДА -
ДЕХИДРАТАЦИЯ.
 У НЕДОНОСЕНИТЕ ПОДКОЖНАТА МАСТНА ТЪКАН Е НАМАЛЕНА ДО
ЛИПСВАЩА. ТОВА Е ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ЛЕСНОТО ИМ ОХЛАЖДАНЕ.
 ПОДКОЖНАТА МАСТНА ТЪКАН НА НЕДОНОСЕНИТЕ Е ПО-БОГАТА НА
НАСИТЕНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ.
 ПРИ ОХЛАЖДАНЕ ТЕ СЕ ВТВЪРДЯВАТ. ЗАТОВА У НЕДОНОСЕНИТЕ СЕ
НАБЛЮДАВА Т.Н. СКЛЕРЕМ.
 КОЖАТА НА НОВОРОДЕНОТО Е ПОКРИТА С VERNIX VASEOSA.
 ЗАПУШВАНЕТО НА ИЗХОДНИТЕ КАНАЛИ НА МАСТНИТЕ ЖЛЕЗИ ВОДИ ДО
ОБРАЗУВАНЕ НА КОМЕДОНИ.
 УСИЛЕНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА МАСТНИТЕ ЖЛЕЗИ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА ВОДИ
ДО ACNE.
 НЕДОРАЗВИТИЕТО НА ПОТНИТЕ ЖЛЕЗИ У НОВОРОДЕНИТЕ ГИ ПРАВИ
ПОДАТЛИВИ НА ПРЕТОПЛЯНЕ.
 ТЕСНИТЕ ХОДОВЕ НА ПОТНИТЕ ЖЛЕЗИ ЛЕСНО СЕ ЗАПУШВАТ И СЕ
ОБРАЗУВАТ:
• MILLIARIA CRISTALLINA
• MILIARIA RUBRA
• MILIARIA ALBA ET FLAVA
 ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА ЗАПОЧВА ХАРАКТЕРНОТО ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ОКОСМЯВАНЕ.
• ЖЕНСКИ ТИП
• МЪЖКИ ТИП
 ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА ПОЯВА НА ОКОСМЯВАНЕ ГОВОРИ ЗА ПРЕЖДЕВРЕМЕНЕН
ПУБЕРТЕТ (PUBERTAS PRAECOX).
 НОВОРОДЕНОТО ИМА МОНГОЛОИДНИ ПЕТНА ПО КОЖАТА НА СЕДАЛИЩЕТО
СИ И ТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ БЪРКАТ С КРЪВОИЗЛИВИ ОТ ТРАВМА.
 КОЖАТА НА НОВОРОДЕНОТО, ОСОБЕНО РАМЕНЕТЕ И ГЪРБА, Е ПОКРИТА С
ОБИЛНИ, ФИНИ КОСМИ - LANUG0.
Грижи за кожа, подкожие и лигавици
 ВНИМАТЕЛЕН ТОАЛЕТ.
 КОЖАТА СЕ ПОДЪРЖА ЧИСТА И СУХА.
7
 ЕЖЕДНЕВНО КЪПАНЕ.
 ГРИЖИ ЗА ПЪПНИЯ ОСТАТЪК, ПОДЧИНЕНИ НА ПРАВИЛАТА НА АСЕПТИКАТА
И АНТИСЕПТИКАТА.
 МАЗАНЕ НА ГЪНКИТЕ СЪС СТЕРИЛНО ОЛИО, ЗЕХТИН ИЛИ БАДЕМОВО
МАСЛО.
 РЕДОВНО РЯЗАНЕ НА НОКТИТЕ.
ОСОБЕНОСТИ НА НЕРВНА СИСТЕМА
 ОБЩАТА МАСА НА МОЗЪКА НА НОВОРОДЕНОТО Е ОТНОСИТЕЛНО ПО-ГОЛЯМА
ОТ ТАЗИ НА ВЪЗРАСТНИЯ. ОТНОШЕНИЕ 1/4 : 1/8.
 МОЗЪКЪТ НА НОВОРОДЕНОТО Е НЕЗАВЪРШЕН В АНАТОМИЧНОТО СИ
РАЗВИТИЕ:
• ТОЙ ИМА ПО-МАЛКО БРАЗДИ И ГЪНКИ.
• НЕДОРАЗВИТИ СА ДЕНДРИТИТЕ НА НЕВРОНИТЕ.
• НЕЗАВЪРШЕНА МИЕЛИНИЗАЦИЯ, КОЯТО ПРОДЪЛ-ЖАВА ПРИ ПЕРИФЕРНИТЕ
НЕРВИ ДО 3-5 год.
• НЕСЪВЪРШЕННА ХЕМАТОЕНЦЕФАЛНА БАРИЕРА.
• ОТВОРЕНАТА ГОЛЯМА ФОНТАНЕЛА У КЪРМАЧЕТO Е ГОЛЯМО ПРЕДИМСТВО,
КОЕТО ПРАВИ ВЪЗМОЖНA ТФЕХОГРАФИЯ – ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦЕНЕН
ДИАГНОСТИЧЕН МЕТОД.
 ДОБРЕ РАЗВИТИ ВКУСОВ, СЛУХОВ, ОБОНЯТЕЛЕН И СЕТИВЕН АНАЛИЗАТОРИ.
 НЕДОСТАТЪЧНО РАЗВИТО ЗРЕНИЕ.
 ЛИПСАТА И НЕРАЗВИТИЕТО НА НЯКОИ АНАЛИЗАТОРИ (СЛЕПОТА ИЛИ
ГЛУХОТА) МОЖЕ ДА ОБУСЛОВИ ИЗОСТАВАНЕ В НЕРВНО-ПСИХИТЕЧСКОТО
РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО.
 ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА АНАЛИЗАТОРИТЕ:
• ПЛОДЪТ РЕАГИРА С УСИЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ ПРИ РЯЗКА ПРОМЯНА В
ПОЛОЖЕНИЕТО НА БРЕМЕННАТА.
• ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЗА КЪРМЕНЕ НОВОРОДЕНОТО ПРАВИ С УСТА СУКАТЕЛНИ
ДВИЖЕНИЯ.
• ПЛОДЪТ РЕАГИРА С УСИЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ ПРИ ОПИТ ДА СЕ ОПИПАТ
КРАЙНИЦИТЕ МУ ПРЕЗ КОРЕМНАТА СТЕНА НА БРЕМЕННАТА.
• НОВОРОДЕНОТО РЕАГИРА С ГРИМАСА НА КИСЕЛИ И ГОРЧИВИ ХРАНИ.
• НОВОРОДЕНОТО РЕАГИРА С НЕУДОВОЛСТВИЕ НА СИЛНИ МИРИЗМИ, А МАЖЕ
БИ РАЗПОЗНАВА И МИРИЗМАТА НА МАЙЧИНАТА ГЪРДА - ЗАПОЧВА ДА СУЧЕ
ПРИ ДОБЛИЖАВАНЕ НА ЛИЦЕТО МУ ДО НЕЯ.
• ПРИ СИЛЕН ШУМ ИЛИ ЗВУК НОВОРОДЕНОТО СПИРА ДА СЕ ДВИЖИ.
• НОВОРОДЕНОТО РЕАГИРА СЪС ЗАГЛЕЖДАНЕ НА СИЛНА СВЕТЛИНА В КРАЯ
НА ПЪРВИЯ МЕСЕЦ.
• КЪМ 3-4-ИЯ МЕСЕЦ КЪРМАЧЕТО ПОЗНАВА МАЙКА СИ.
• ДО КРАЯ НА ПЪРВАТА ГОДИНА Е НАЛИЦЕ ФИЗИОЛОГИЧНО КРИВОГЛЕДСТВО.
 НОВОРОДЕНОТО Е БЕЗКОРОВО (ТАЛАМО-ПАЛИДАРНО) СЪЩЕСТВО.
 ТО ИМА ХАРАКТЕРНИ ДВИЖЕНИЯ - НЕВОЛЕВИ, НЕЦЕЛЕНАСОЧЕНИ, ХАОТИЧНИ,
ПОДОБНИ НА ТЕЗИ ПРИ БРЪМБАР ПАДНАЛ ПО ГРЪБ.
 ОТ 4-ия ДО 12-ия мес. ДВИЖЕНИЯТА ТЪРПЯТ ПРОМЯНА. ТЕ СТАВАТ
КООРДИНИРАНИ. ДЕТЕТО ЗАПОЧВА ДА ХВАЩА, ДА СЯДА, ДА СЕ ИЗПРАВЯ.
 СЛЕД 1-та год. В РЕЗУЛТАТ НА БУРНОТО РАЗВИТИЕ НА МОЗОЗЪЧНАТА КОРА
СЛЕДВА РАЗВИТИЕТО НА РЕЧТА.
 ДО 3 мес. ВЪЗРАСТ Е НАЛИЦЕ ФИЗИОЛОГИЧЕН МУСКУЛЕН ХИПЕРТОНУС -
ХИПОТОНИЯТА Е ПАТОЛОГИЯ.
 Наличие на вродени физиологични рефлекси у новороденото: Moro, Robinson,
Bauer, Galant, Asymmetrical tonic neck reflex, сукателен рефлекс.
 ЖИВИ СУХОЖИЛНИ РЕФЛЕКСИ - ДО КЛОНУС.
8
 НАЛИЧИЕ ДО 2 год. ВЪЗРАСТ НА РЕФЛЕКСИ ОТ ГРУПАТА НА BABINSKI И
ОТСЛАБЕНИ КОРЕМНИ РЕФЛЕКСИ.
 НИСЪК ПРАГ НА ВЪЗБУДИМОСТ И ПО-ЛЕСНО ИЗПАДАНЕ В ГЪРЧ.
 ГЪРЧОВЕТЕ ПРИ ДЕЦАТА СА 10 ПЪТИ ПО-ЧЕСТИ ОТКОЛКОТО У
ВЪЗРАСТНИТЕ.
 ТИПИЧНИ ЗА ДЕЦАТА СА Т.Н. ФЕБРИЛНИ ГЪРЧОВЕ.
ОСОБЕНОСТИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА
 ДЕТСКИТЕ КОСТИ СА ПО-ЕЛАСТИЧНИ И УСТОЙЧИВИ НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ
МАЛКИ ТРАВМИ.
 ФРАКТУТИТЕ У МАЛКИТЕ ДЕЦА ЧЕСТО СА ПО ТИПА НА СЧУПЕНА МЛАДА
ВЪРБОВА КЛОНКА - БЕЗ РАЗМЕСТВАНЕ.
 ГЛАВАТА НА ДЕТЕТО Е ОТНОСИТЕЛНО ГОЛЯМА, КАТО ШЕВОВЕТЕ И
ФОНТАНЕЛИТЕ Й СЕ ЗАТВАРЯТ ПОСТЕПЕННО.
 МАЛКАТА ФОНТАНЕЛА СЕ ЗАТВАРЯ ДО 40-ия ДЕН.
 ГОЛЯМАТА ФОНТАНЕЛА СЕ ЗАТВАРЯ ДО 12-14-ия МЕСЕЦ.
 ГЛАВАТА ИМА ХАРАКТЕРНА ФОРМА ПРИ ХИДРОЦЕФАЛИЯ.
ОСОБЕНОСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
 ЛАРИНКСА НА МАЛКОТО ДЕТЕ Е НЕДОРАЗВИТ. ТО ИМА КЪСИ ГЛАСНИ
ВРЪЗКИ, КОИТО ОБУСЛАВЯТ ПИСКЛИВИЯ МУ ГЛАС.
 ПРИ ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС В ЛАРИНКСА ЛЕСЛО ВЪЗНИКВА ОТОК, КОЙТО
ПРИЧИНЯВА ТЕЖЪК ИНСПИРАТОРЕН ЗАДУХ. СИМПТОМИ – тираж, ноздрено
дишане, кимане с главичката.
 БРОНХИТЕ СА ПО-ТЕСНИ. ЛИГАВИЦАТА ИМ ЛЕСНО НАБЪБВА И ПРИ БРОНХИТ
ИМА БРОНХООБСТРУКЦИЯ С ЕКСПИРАТОРЕН ЗАДУХ.СИМПТОМИ – стенене,
пъшкане, свирене с гърдите.
 БЕЛИЯТ ДРОБ Е НЕЗАВЪРШЕН В ТАЗВИТИЕТО СИ И БОГАТО КРЪВОСНАБДЕН.
ЗАТОВА ДЕТЕТО БОЛЕДУВА ПО-ЧЕСТО ОТ ПНЕВМОНИИ.
 ГРЪДНИЯТ КОШ НА КЪРМАЧЕТО ИЗГЛЕЖДА БЪЧВОВИДЕН.
 ДИШАНЕТО НА НОВОРОДЕНОТО И КЪРМАЧЕТО Е ПО-ПОВЪРХНОСТНО И Т.Н.
ДИХАТЕЛЕН ОБЕМ Е МАЛЪК.
 ЗА ДА КОМПЕНСИРА ОТНОСИТЕЛНО ПО-ГОЛЯМАТА СИ НУЖДА ОТ КИСЛОРОД
ДЕТЕТО ДИША ПО-УЧЕСТЕНО - ФИЗИОЛОГИЧНА ТАХИПНЕЯ.
 ДИШАНЕТО НА НОВОРОДЕНОТО Е ФИЗИОЛОГИЧНО НЕРАВНОМЕРНО,
ВСЛЕДСТВИЕ НЕЗРЯЛОСТ НА ДИХАТЕЛНИЯ ЦЕНТЪР – ТИП CHEYNE-STOCKES.
 Нормалното съотношение между дихателната и сърдечната честота е:
• за кърмачето 1:3
• за голямото дете 1:4
 Заболяваянията на дихателната система са най-честите болести у децата.
 Заболяванияата но долните дихателни пътища и особено на белия дроб
обикновенно протичат с прояви на дихателна недостатъчност, които трябва да
се познават от сестрата.
 Характерно заболяване за децата е т.н. субхордален ларингит или псевдокруп.
 Една от честите злополуки у децата е аспирацията на чуждо тяло – да не
им се дава да ядат семки или да си играят с дребни предмети.
ОСОБЕНОСТИ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА
 НАЛИЧИЕ НА ВЕНОЗЕН ПРОТОК МЕЖДУ ПЪПНАТА И ДОЛНАТА ПЛАЗНА ВЕНА.
 НАЛИЧИЕ НА АРТЕР. КАНАЛ МЕЖДУ АО ДЪГА И БЕЛОДР. АРТЕРИЯ.
 НАЛИЧИЕ НА FORAMEN OVALE.
 ИНТРАУТРОБНО ОРГАНИТЕ ПОЛУЧАВАЩИ НАЙ-БОГАТО ОКСИДИРАНА КРЪВ
СА МОЗЪКЪТ И ЧЕРНИЯТ ДРОБ И ТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ОРГАНИ НА ПЛОДА
ПРИ РАЖДАНЕТО.
9
 БЕЛИЯТ ДРОБ Е КРЪВОНОСЕН, А НЕ ВЪЗДУХОНОСЕН ОРГАН.
 КРЪВОНАПЪЛВАНЕ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, КОИТО СЕ РАЗГЪВАТ И
ГАЗООБМЕНЪТ ЗАПОЧВА.
 ПОСТЪПВА КРЪВ В ЛЯВО ПРЕДСЪРДИЕ. НАЛЯГАНЕТО В ДВЕТЕ ПРЕДСЪРДИЯ
СЕ ИЗРАВНЯВА И F. OVALE СЕ ЗАТВАРЯ.
 НАЛЯГАНЕТО В АОРТАТА СЕ ПОВИШАВА И АК СЕ ЗАТВАРЯ.
 ЗАКЪРНЯВАТ ВЕНОЗНИЯТ ПРОТОК И КОРЕМНИЯТ УЧАСТЪК НА ПЪПНАТА
ВЕНА.
 ОТПАДАТ ОСОБЕНОСТИТЕ НА ФЕТАЛНОТО КРЪВООБРЪЩЕНИЕ И
НОВОРОДЕНОТО ИМА ВЕЧЕ КРЪВООБРЪЩЕНИЕ АНАЛОГИЧНО НА ТОВА У
ВЪЗРАСТНИЯ.
 У новороденото лесно се възвръща феталният тип кръвообръщени, което
задълбочава хипоксията.
 У новороденото често крайниците са хладни, изявява се акроцианоза, чуват се
преходни сърдечни шумове.
 Сърдечната сянка на кърмачето е относително по-голяма.
• Физиологично по-големият тимус симулира по-голяма сърдечна сянка -
псевдокардиомегалия.
• Заболявания изявяващи се с истинска кардиомегалия са: ВСМ, миокардит,
перикардит.
ОСОБЕНОСТИ НА КРЪВОТВОРНАТА СИСТЕМА
 У НОВОРОДЕНОТО Е НАЛИЦЕ ПОЛИГЛОБУЛИЯ 6 И НАД 6,5.1012/l – ПРИЧИНА
ХРОН. ХИПОКСИЯ.
 ВИСОК Hb над 160-200 g/l – ПРИЧИНА ХРОН. ХИПОКСИЯ.
 80 % от Hb НА НОВОРОДЕНОТО Е HbF
 ПОСТЕПЕННО HbF СЕ ЗАМЕНЯ С HbA1
 ЛЕВКОЦИТОЗА 15-20.109/l С НЕУТРОФИЛИЯ
 КЪМ 3-4-ия ДЕН БРОЯТ НА ЛЕВКОЦИТИТЕ СПАДА КЪМ 15.109/l И
НЕУТРОФИЛИЯТА СЕ ЗАМЕНЯ С ЛИМФОЦИТОЗА.
ОСОБЕНОСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
 Устната кухина на новороденото и кърмачето е пригодена за сукане.
 Бузките на децата в тази възраст са закръглени. В тях има заложени дебели
тлъстинни възгланички, които не им позволяват да хлътнат при сукане и така се
улеснява създаването на вакуум.
 Езикът е голям, мощен и служи като помпа.
 Лигавицата на устата е нежна и лесно ранима.
 Къс хранопровод и халтава кардия – кърмачето лесно повръща.
 По-малък стомах, приличащ на гайда с обем 50 мл за новороденото и 250 мл за
дете на 1 год.
 Относително дълги черва, които са причина за големия корем на кърмачето.
 Червата са и по-подвижни в корема – лесно възниква инвагинация.
 Новороденото до 24-ия час изхожда мекониум. Липсата му е тревожен факт и
сестрата трябва да информира лекаря. Трябва да се очакват вродени чревни
аномалии.
 Новороденото и кърмачето имат ускорен пасаж:
• 12-18 часа за естествено хранените
• над 24 часа за изкуствено хранените
 Затова в тази възраст има увеличен брой изхождания.
ОСОБЕНОСТИ НА ПИКОЧО-ПОЛОВАТА СИСТЕМА
 ОТНОСИТЕЛНО ДЪЛГИ, ШИРОКИ И НАГЪНАТИ УРЕТЕРИ, В КОИТО ПО-ЛЕСНО
ВЪЗНИКВА ЗАСТОЙ НА УРИНАТА.
10
 МАЛЪК ПИКОЧЕН МЕХУР, КОЙТО ПО-ЛЕСНО СЕ ОПИПВА КОГАТО Е ПЪЛЕН НАД
СИМФИЗАТА.
 КЪСА И ОТНОСИТЕЛНО ШИРОКА УРЕТРА, В КОЯТО ПРИ НЕПРАВИЛЕН ТОАЛЕТ
ЛЕСНО НАВЛИЗА ИНФЕКЦИЯ.
• ИЗБЪРСВАНЕТО НА МОМИЧЕНЦАТА СЛЕД УРИНИРАНЕ СТАВА ОТПРЕД НАЗАД.
 НЕСЪВЪРШЕННА КОНЦЕНТРАЦИОННА СПОСОБНОСТ НА БЪБРЕЦИТЕ.
 УРИНАТА Е С ОТН. ТЕГЛО 1004-1006, ПРИ ЖАДУВАНЕ И ДЕХИДРАТАЦИЯ ДО 1018.
• ЗАТОВА УРИНАТА НА НОВОРОДЕНОТО Е БИСТРА И БЕЗЦВЕТНА.
• ЗАТОВА НОВОРОДЕНОТО УРУНИРА 20-25 ПЪТИ НА 24 Ч.
• КЪРМАЧЕТО 15 ПЪТИ.
• ДЕТЕТО В РАННА ВЪЗРАСТ 10 ПЪТИ В ДЕНОНОЩИЕТО.
 СЛЕД 1-та ГОДИНА С ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗГРАЖДА
РЕФЛЕКСА НА ЗАДЪРЖАНЕ НА УРИНАТА.
 МАЛКОТО ДЕТЕ ПРЕСТАВА ДА СЕ НАПИКАВА ПРЕЗ НОЩТА СЛЕД 4-тата ГОДИНА.
ОСОБЕНОСТИ НА ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА
РАСТЕЖЕН ХОРМОН
ПРОЛАКТИН
ТИРЕОТРОПЕН ХОРМОН
ЛУТЕОТРОПЕН ХОРМОН
ФОЛИКУЛОСТИМУЛИРАЩ ХОРМОН
АДЕНОКОНТИКОТРОПЕН ХОРМОН
ВАЗОПРЕСИН
ОКСИТОЦИН
ТИРОКСИН
ТРИЙОТИРОНИН
 ТИРЕОКАЛЦИТОНИН
 ПАРАТХОРМОН
 АЛДОСТЕРОН
 КОРТИЗОЛ
 АНДРОГЕНИ
 КАТЕХОЛАМИНИ
 ИНСУЛИН
 ГЛЮКАГОН
 ЕСТРОГЕНИ
 ПРОГЕСТЕРОН
 ТЕСТОСТЕРОН
ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО
Фактори на растежа и развитието
 ФАКТОРИ ОТ ЕНДОГЕНЕН ПРОИЗХОД
 ФАКТОРИ ОТ ЕКЗОГЕНЕН ПРОИЗХОД
ТЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ СВОЕТО ДЕЙСТВИЕ НА РАЗЛИЧНИ ЕТАПИ ОТ ОНТОГЕНЕЗАТА,
ЧЕСТО СЕ ОБУСЛАВЯТ И ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ПОМЕЖДУ СИ.
ЕНДОГЕННИ (ВЪТРЕШНИ) ФАКТОРИ
 ГЕНЕТИЧНИ
 ХОРМОНАЛНИ
 ОБМЕННИ
 ОТ СТРАНА НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
 ФАКТОРИ ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ С-МИ
Генетични фактори
 ВСЕКИ ИНДИВИД ПРИТЕЖАВА СЪВКУПНОСТ ОТ НАСЛЕДСТВЕНИТЕ КАЧЕСТВА
ЗА РАСТЕЖ И СЪЗРЯВАНЕ, КОДИРАНИ В ДНК.
11
 РАЗВИТИЕТО НА ПЛОДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПРЕДИМНО ОТ БРОЯ И ЦЕЛОСТТА НА
ХРОМОЗОМИТЕ МУ.
 НАСЛЕДСТВЕНИТЕ КАЧЕСТВА ВЛИЯЯТ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ НА ДЕТЕТО, НО
ДЕЙСТВИЕТО ИМ ОСОБЕНО ЯСНО ИЗПЪКВА СЛЕД КЪРМАЧЕСКАТА ВЪЗРАСТ.
 ПРИ ПЪЛНОЦЕНЕН ГЕНЕТИЧЕН МАТЕРИАЛ И БЛАГОПРИЯТНА ВЪНШНА СРЕДА,
ДЕТЕТО Е ЗДРАВО И РАЗВИТИЕТО МУ ОТГОВАРЯ НА ЗАЛОЖБИТЕ.
Хормонални фактори
 ХОРМОНИ СТИМУЛИРАЩИ РАСТЕЖА:
• РАСТЕЖЕН ХОРМОН
• ТИРЕОИДНИ ХОРМОНИ
• АНДРОГЕНИ
• ПАРАТХОРМОН
• ИНСУЛИН
 ХОРМОНИ ПОДТИСКАЩИ РАСТЕЖА:
• ГЛЮКОКОРТИКОСТЕРОИДИ
• ЕСТРОГЕНИ
ХАРМОНИЯТА В РАСТЕЖА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА САМО ЧРЕЗ ВЗАИМНОТО ВЛИЯНИЕ
НА СТИМУЛИРАЩИТЕ И ИНХИБИРАЩИТЕ ХОРМОНИ.
Инсулин – инсулинът е основният растежен фактор през вътреутробния период -
ДИАБЕТИЧНА ФЕТОПАТИЯ.
Тиреоидните хормони – имат определящо влияние върху растежа и развитието в
първите 2-3 години след раждането на детето – ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ.
Хипофизата с растежния хормон и другите тропни хормони – играе основна роля в
развитието на детето след 3-тата година.
Полови хормони – под тяхно въздействие се извършва последният скок в растежа и
развитието и превръщането на детския организъм в организъм на възрастен човек.
Нервна система
 ОСИГУРЯВА ЦЯЛАТА ВОЛЕВА И НЕВОЛЕВА ДВИГАТЕЛНОСТ, ОТ КОЯТО
ЗАВИСИ ОБЩОТО ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
 НЕВРОХОРМОНИТЕ СА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЦНС И ХИПОФИЗАТА.
Други ендогенни фактори
 ИНТЕНЗИТЕТЪТ, С КОЙТО ПРОТИЧАТ ОБМЕННИТЕ ПРОЦЕСИ.
 ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА НА ПЕРИФЕРНИТЕ ОРГАНИ СПРЯМО ВЛИЯНИЕТО НА
РАСТЕЖНИТЕ ФАКТОРИ.
ЕКЗОГЕННИ (ВЪНШНИ) ФАКТОРИ
 ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА ВЪНШНА СРЕДА ЗА ПЛОДА Е МАЙЧИНИЯТ
ОРГАНИЗЪМ:
 ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МАЙКАТА.
 ВРЕДНИ ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ ПОНЕСЕНИ ОТ БРЕМЕННАТА.
 ЕКЗОГЕННИЕТЕ ФАКТОРИ ИМАТ ПО-СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ СЛЕД
РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО.
Такива са:
 ХРАНАТА
 ЕКОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ:
• ИНФЕКЦИОЗНИ И ПАРАЗИТНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
• ФИЗИКО-ХИМИЧНИ – ЛЪЧЕНИЯ, КЛИМАТ, ТЕМПЕРАТУРА, ХИМИЧНИ
ЗАМЪРСИТЕЛИ, МЕДИКАМЕНТИ.
 СОЦИАЛНО-БИТОВИ ФАКТОРИ:
• ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СТАТУС.
• БИТОВА ОБСТАНОВКА
• ОБРАЗОВАНИЕ
• ОТНОШЕНИЯ В СЕМЕЙСТВОТО И КЪМ ДЕТЕТО.

12
 ЗАБОЛЯВАНИЯ (ХРОНИЧНИ) НА ДЕТЕТО.
ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО
РАСТЕЖ - КОЛИЧЕСТВЕНО НАРАСТВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ТЕЛЕСНИ РАЗМЕРИ.
РАЗВИТИЕ(СЪЗРЯВАНЕ) - ПОЯВАТА И ПРОМЕНИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ КАЧЕСТВА,
КОИТО ОРГАНИЗМЪТ ТРЯБВА ДА ПРИДОБИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ.
• РАСТЕЖЪТ Е АНАБОЛЕН ПРОЦЕС, ПРИ КОЙТО ДОМИНИРАТ ПРОЦЕСИТЕ НА
ИЗГРАЖДАНЕ, С ПОЛОЖИТЕЛЕН БАЛАНС НА БЕЛТЪЦИ, ЕЛЕКТРОЛИТИ И ВОДА,
КАТО РЕЗУЛТАТ НА СЛОЖНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ЕНДОГЕННИ И
ЕКЗОГЕННИ ФАКТОРИ.
Показатели за оценка на физическото развитие
 ПОКАЗАТЕЛИ НА РАСТЕЖА:
• РЪСТ
• РАСТЕЖНА СКОРОСТ
• ТЕЛЕСНА МАСА (ТЕГЛО)
• ОБИКОЛКА НА ГЛАВА И ГЪРДИ
• ТЕЛЕСНИ ПРОПОРЦИИ
• НАРАСТВАНЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ.
 ПОКАЗАТЕЛИ НА СЪЗРЯВАНЕТО:
• КОСТНА ВЪЗРАСТ
• ЗЪБНА ВЪЗРАСТ
• ПУБЕРТЕТ
 РЪСТ И РАСТЕЖНА СКОРОСТ:
• НАЙ-ВАЖЕН ФАКТОР ЗА ОЦЕНКА НА ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
• ОПРЕДЕЛЯ СЕ ГЛАВНО ОТ ЕНДОГЕННИТЕ ФАКТОРИ И МАЛКО СЕ ВЛИЯЕ ОТ
ФАКТОРИТЕ НА ВЪНШНАТА СРЕДА.
• НАРАСТВАНЕТО НА ДЪЛЖИНА Е ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМО, КОЛКОТО ДЕТЕТО Е
ПО-МАЛКО.
ФОРМУЛИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЪСТА:
КЪРМАЧЕ:
Р = Р при раждането + (броят на месеците х 2)
ГОЛЯМО ДЕТЕ:
Р = Р на 1 година + (годините х 5)
 ТЕЛЕСНА МАСА (ТЕГЛО):
• ВЛИЯЕ СЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ И СПЕЦИАЛНО ОТ ХРАНЕНЕТО.
– ДЕТЕТО СЕ РАЖДА С ТЕГЛО ОКОЛО 3300 g.
– ВСЕКИ МЕСЕЦ ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ ТЕГЛОТО НАРАСТВА СРЕДНО С ПО
600 g.
– ВСЕКИ МЕСЕЦ ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУГОДИЕ ТЕГЛОТО НАРАСТВА СРЕДНО С ПО 500
g.
– ДЕТЕТО УДВОЯВА ТЕГЛОТО ПРИ РАЖДАНЕТО СИ НА 4-6 мес.
– ДЕТЕТО УТРОЯВА ТЕГЛОТО ПРИ РАЖДАНЕТО СИ НА 1 год.
– НА 1 ГОДИНА ДЕТЕТО Е С ТЕГЛО ОКОЛО 10 kg.
– ТЕГЛОТО НА ДЕТЕ НА ВЪЗРАСТ НАД 1год. = Т на 1 година + (годините х 2)
 ГЛАВИЧНА ОБИКОЛКА:
• ПРИ РАЖДАНЕТО - 34-35см.
• ПРЕЗ ПЪРВАТА ГОДИНА НАРАСТВА С 11-12 см ИЛИ СРЕДНО С 1 см/месец.
• ПРЕЗ ВТОРАТА ГОДИНА НАРАСТВА С 2-3см.
• СЛЕД ВТОРАТА ГОДИНА НАРАСТВА ДО ПУБЕРТЕТА С 10-11см.
 КОСТНА ВЪЗРАСТ - МНОГО ТОЧЕН КРИТЕРИИ ЗА ПРЕЦЕНКА НА СЪЗРЯВАНЕТО.
ОПРЕДЕЛЯ СЕ РЕНТГЕНОЛОГИЧНО ЧРЕЗ Т.Н. ЯДРА НА ВКОСТЯВАНЕ, КОИТО СЕ
ПОЯВЯВАТ СТРОГО ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ.
 НИКНЕНЕ НА ЗЪБИТЕ - СЪЩО НАДЕЖДЕН КРИТЕРИЙ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
ВЪЗРАСТТА НА ДЕТЕТО, ПО ВРЕМЕТО НА НИКНЕНЕ НА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ И ПО
13
ВРЕМЕТО НА СМЯНА НА МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ С ТРАЙНИ.

3.ОСОБЕНОСТИ НА НОВОРОДЕНОТО И НЕДОНОСЕНОТО

ДЕТЕ. ПЪРВИ ГРИЖИ ЗА НОВОРОДЕНОТО.
РЕАНИМАЦИЯ В РОДИЛНА ЗАЛА. ХРАНЕНЕ НА
НОВОРОДЕНОТО И НЕДОНОСЕНОТО ДЕТЕ.
Терминология:
 НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА БРЕМЕННОСТТА – 38-42 г.с.
 ДЕЦАТА РОДЕНИ В ТОЗИ СРОК СА ДОНОСЕНИ.
 РОДЕНИТЕ ПРЕДИ 38-та г.с. СА НЕДОНОСЕНИ.
 РОДЕНИТЕ СЛЕД 42-та г.с. СА ПРЕНОСЕНИ.
 НОВОРОДЕНИ МАЛКИ ЗА ГЕСТАЦИОННАТА ВЪЗРАСТ.
 НОВОРОДЕНИ С ТЕГЛО ПО-ГОЛЯМО ОТ СЪОТВЕТНОТО ЗА г.в.
 ПРЕНОСЕНИ НОВОРОДЕНИ.
АНАТОМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДОНОСЕНОСТ
 Ръст
 Тегло
 Седалищна височина
 Обиколка на главата
 Обиколка на гърдите
 Обиколка на корема
Фактори, от които зависят ръста и теглото
 ГЕНЕТИЧНИ ЗАЛОЖБИ
 РАСОВИ ОСОБЕНОСТИ
 ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ НА БРЕМЕННАТА
 ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННАТА
 БРОЙ НА БРЕМЕННОСТИТЕ
Ръст – най-важният показател за недоносеност.
 ПРИ РАЖДАНЕТО – 51-52 cm
 РЪСТЪТ НА МОМЧЕТО Е 1-2 cm ПО-ГОЛЯМ ОТ ТОЗИ НА МОМИЧЕТО
 РЪСТ ПОД 45 cm ГОВОРИ ЗА НЕДОНОСЕНОСТ
 РЪСТЪТ СЕ ВЛИЯЕ ПО-СЛАБО ОТ ВЪНШНИ ФАКТОРИ
Тегло
 СРЕДНО ТЕГЛО ПРИ РАЖДАНЕТО 3500 g
 ПРИ ДОНОСЕНОТО ДЕТЕ ТЕГЛОТО Е МЕЖДУ 2500-5000 g
 ПЪРВОТО ДЕТЕ Е ПО-ДРЕБНО ОТ СЛЕДВАЩИТЕ
 ТЕГЛОТО Е ПО-ЗАВИСИМО ОТ ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ
Обиколка на глава

14
  34-35-38 cm ПРИ РАЖДАНЕТО
 ГОЛЯМАТА ФОНТАНЕЛА Е С РАЗМЕРИ 2,5/2,5 cm
 ПРИ РАЖДАНЕТО МОЖЕ ДА Е ОТВОРЕНА МАЛКАТА ФОНТАНЕЛА, КОЯТО СЕ
ЗАТВАРЯ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ СЕДМИЦИ.
В СРАВНЕНИЕ С ВЪЗРАСТНИЯ НОВОРОДЕНОТО ИЗГЛЕЖДА ДИСПРОПОРЦИОНАЛНО
– С ГОЛЯМА ГЛАВА И КЪСИ КРАЙНИЦИ. С РАСТЕЖА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ СТАВАТ
ПО-ДЪЛГИ ОТ ГОРНИТЕ.
Второстепенни признаци на доносеност
 ДОБРЕ РАЗВИТА ПОДКОЖНА МАСТНА ТЪКАН.
 ЗАКРЪГЛЕНИ ФОРМИ.
 НЕЖНА, МЕКА, ИНТЕНЗИВНО РОЗОВОЧЕРВЕНА И СОЧНА КОЖА.
 ДЛАНИ И ХОДИЛА С ЛЕКО СИНКАВ ОТЕНЪК
 КОЖАТА ПОКРИТА С VERNIX CASEOSA, СЪДЪРЖАЩ НЕУТРАЛНИ МАСТИ
КИСЕЛИНИ И ХОЛЕСТЕРИН.
 ДОБРЕ ОКОСМЕНА ГЛАВА С ДЪЛЖИНА НА КОСМИТЕ 1-2 cm.
 КОЖАТА НА РАМЕНЕТЕ Е ПОКРИТА С ЛАНУГО.
 ДОБРЕ ОФОРМЕНИ И ОТДЕЛЕНИ ОТ ГЛАВАТА УШНИ МИДИ.
 НОКТИТЕ ДОСТИГАТ КРАЯ НА ПРЪСТИТЕ.
 ЗАВЪРШЕН ВИД НА ВЪНШНИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ:
• ЗАВЪРШЕН ДЕСЦЕНЗУС НА ТЕСТИСИТЕ В СКРОТУМА.
• ГОЛЕМИТЕ СРАМНИ УСНИ ПОКРИВАТ МАЛКИТЕ.
ФИЗИОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДОНОСЕНОСТ
 ДОБЪР ВЪНШЕН ВИД
 ЯСЕН И СИЛЕН ПЛАЧ
 МНОГО ДОБРЕ РАЗВИТ СУКАТЕЛЕН РЕФЛЕКС
 ЕНЕРГИЧНИ ДВИЖЕНИЯ С КРАЙНИЦИТЕ
 ДИШАНЕ:
• ПОВЪРХНОСТНО, НЕРАВНОМЕРНО С КРАТКИ РЕСПИРАТОРНИ ПАУЗИ (до 10 sec ).
• ЧЕСТОТА 40-60 min
• ДИХАТЕЛЕН ОБЕМ 15-20 ml
• ПРИ ДИХАТЕЛНА ЧЕСТОТА НАД 60 min (ТАХИПНЕЯ) ДА СЕ МИСЛИ ЗА
БЕЛОДРОБНА ПАТОЛОГИЯ.
• БРАДИПНЕЯТА Е ИЗРАЗ НА УВРЕЖДАНЕ НА ЦНС И ПОТИСКАНЕ НА ДИХАТЕЛНИЯ
ЦЕНТЪР (АСФИКСИЯ, КРЪВОИЗЛИВ, ИНФЕКЦИЯ).
 ПУЛС:
• ОБИЧАЙНА ЧЕСТОТА – 140-160 min
• ТРАЙНА ЧЕСТОТА ПОД 120 min (БРАДИКАРДИЯ) – МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ.
• ТРАЙНА ЧЕСТОТА НАД 180 min (ТАХИКАРДИЯ) – СЪЩО ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСИ
ПРИЧИНА
 ТЕЛЕСНА ТЕМПЕРАТУРА:
• ПРИ РАЖДАНЕТО ТЯ Е 38 0С
• ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ЧАСОВЕ, ВСЛЕДСТВИЕ ПРЕГЛЕД, КЪПАНЕ, ПРЕВРЪЗКА НА
ПЪПА, НОВОРОДЕНОТО СЕ ОХЛАЖДА ДО 36 0С.
• СЛЕД ТОВА ТЕМПЕРАТУРАТА СЕ УСТАНОВЯВА НА 37 0С.
• У НОВОРОДЕНОТО ТЯ МНОГО ЗАВИСИ ОТ ТЕМПЕРАТУРАТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
• ВНИМАНИЕ ЗА ПРЕТОПЛЯНЕ/ОХЛАЖДАНЕ.
 КРЪВНА КАРТИНА:
• ПОЛИГЛОБУЛИЯ 6 И НАД 6,5.1012/l – ПРИЧИНА ХРОН. ХИПОКСИЯ.
• ВИСОК Hb НА 160-200 g/l – ПРИЧИНА ХРОН. ХИПОКСИЯ
• 80 % от Hb НА НОВОРОДЕНОТО Е HbF
• ПОСТЕПЕННО HbF СЕ ЗАМЕНЯ С HbA1
• ЛЕВКОЦИТОЗА 15-20.109/l
15
 • НЕУТРОФИЛИЯ
• КЪМ 3-4-ия ДЕН БРОЯТ НА ЛЕВКОЦИТИТЕ СПАДА КЪМ 15.109/l И
НЕУТРОФИЛИЯТА СЕ ЗАМЕНЯ С ЛИМФОЦИТОЗА.
 УРИНА:
• ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДНИ ПОРАДИ ПРИЕМ НА КОЛАСТРА И МАЛКО ТЕЧНОСТИ ИМА
НАМАЛЕН БРОЙ УРИНИРАНИЯ – ДО 5.
• ПОСТЕПЕННО ПРЕЗ 2-та СЕДМИЦА БРОЯТ ИМА НАРАСТВА ДО 15 И ПОВЕЧЕ.
• ПЪРВАТА УРИНА Е ТЪМНА И КОНЦЕНТРИРАНА.
• СЛЕДВАЩИТЕ ПОРЦИИ СА СВЕТЛИ, С НИСКО ОТНОСИТЕЛНО ТЕГЛО.
 ИЗПРАЖНЕНИЯ:
• ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 24 ЧАСА СЕ ОТДЕЛЯ МЕКОНИУМ, СЪДЪРЖАЩ СЛУЗ,
ОКОЛОПЛОДНА ТЕЧНОСТ, ИЗЛЮЩЕНИ ЕПИТЕЛНИ КЛЕТКИ И ЖЛЪЧКА.
• ПРИ РАЖДАНЕТО МЕКОНИУМЪТ Е СТЕРИЛЕН.
• ДО КРАЯ НА 24-ия ЧАС ГИТ НА НОВОРОДЕНОТО СЕ ПОСЕЛВА ОТ ЛАКТОБАЦИЛИ,
ЕНТЕРОКОКИ, КОЛИ БАЦИЛИ И ДРУГИ МИКРООРГАНИЗМИ.
 СЪН:
• НОВОРОДЕНОТО СПИ 20 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО
• СЪБУЖДА СЕ ЗА ХРАНЕНЕ
• ЛЕСНО ЗАСПИВА ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ
• ОЧИТЕ МУ СА ПО-ЧЕСТО ЗАТВОРЕНИ
• ШИРОКО ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ СА НАЙ-ЧЕСТО ИЗРАЗ НА МОЗЪЧНО УВРЕЖДАНЕ.
АДАПТАЦИОННИ ПРОЯВИ НА НОВОРОДЕНОТО
ТЕ СА ИЗРАЗ НА ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ НОВИТЕ УСЛОВИЯ НА ВЪНШНАТА
СРЕДА
 Vernix caseosa
 Erythema neonatorum
 Erythema toxicum neonatorum
 Icterus physiologicus neonatorum
 Scleroedema neonatorum
 Comedones neonatorum
 Физиологично спадане на тегло
 Febris transitoria
 Полова (хормонална криза)
 Пикочо-киселинен инфаркт на бъбрека
Кожни прояви
 ERYTHEMA PHYSIOLOGICUM NEONATORUM – ДРАЗНЕНЕ НА КОЖАТА И
РАЗШИРЕНИЕ НА КАПИЛАРИТЕ. ТРАЕ 3-4 ДНИ.
 ФИЗИОЛОГИЧНО ЛЮЩЕНЕ – ТРАЕ 1-2 СЕДМИЦИ.
 NAEVI MATERNI – РАЗШИРЕНИ КАПИЛАРИ С ВИШНЕВО-ЧЕРВЕН ЦВЯТ ПО ТИЛА И
МЕЖДУ ВЕЖДИТЕ. ИЗЧЕЗВАТ ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА.
 МОНГОЛСКИ ПЕТНА ПО КОЖАТА НА СЕДАЛИЩЕТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ БЪРКАТ
С КРЪВОИЗЛИВИ ОТ ТРАВМА.
Icterus physiologicum neonatorum
 ИЗЯВЯВА СЕ КЪМ 3-4-ия ДЕН
 ЖЪЛТЕНИЦАТА Е С РУБИНОВ ОТЕНЪК, т.е. СЪС ЗАЧЕРВЯВАНЕ НА КОЖАТА.
 ДЕЦАТА МОГАТ ДА СА ПО-ВЯЛИ И СЪНЛИВИ.
 УРИНАТА НЕ ОЦВЕТЯВА ПЕЛЕНИТЕ.
 ИЗПРАЖНЕНИЯТА ОСТАВАТ ЗЛАТИСТО ЖЪЛТИ – НЕ СА ХИПО- ИЛИ АХОЛИЧНИ.
 ПОВИШЕН ИНДИРЕКТЕН БИЛИРУБИН.
 НЯМА АНЕМИЯ
 ПРЕМИНАВА КЪМ 7-10-ия ДЕН.

16
 ПРИЧИНИ ЗА ФИЗИОЛОГИЧНАТА ЖЪЛТЕНИЦА НА НОВОРОДЕНОТО:
• РАЗРУШАВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ЕРИТРОЦИТИТЕ.
• НЕЗРЯЛОСТ НА ЕНЗИМА ГЛЮКОРУНИЛТРАНСФЕРАЗА, КОЕТО ЗАБАВЯ ПРОЦЕСА
НА ПРЕВРЪЩАНЕ НА т.н. ИНДИРЕКТЕН БИЛИРУБИН В ДИРЕКТЕН.
 ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ФИЗИОЛОГИЧНА ЖЪЛТЕНИЦА:
• ПРИЕМ НА ПОДСЛАДЕНА ПРЕВАРЕНА ВОДА
• 5 % ГЛЮКОЗА
Физиологично спадане на теглото
 ДО 5-8 %
 ДЪЛЖИ СЕ НА ПРИЕМ НА НЕДОСТАТЪЧНО ХРАНА И ТЕЧНОСТИ
 ТЕГЛОТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ДО 8-10-ия ДЕН
 РАННОТО ЗАХРАНВАНЕ И ДАВАНЕ НА 5 % ГЛЮКОЗА БЛАГОПРИЯТСТВАТ ПО-
БЪРЗОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕГЛОТО.
Транзиторна треска на новороденото
 СЪПЪТСТВА ФИЗИОЛОГИЧНОТО СПАДАНЕ НА ТЕГЛО
 ИЗЯВЯВА СЕ С ТЕМПЕРАТУРА ДО 39 0С ЗА НЯКОЛКО ЧАСА.
 НЕСПОКОЙСТВИЕ, СУХИ ЛИГАВИЦИ, ХЛЪТНАЛА ФОНТАНЕЛА, НАМАЛЕН ТУРГОР И
ЕЛАСТИЧНОСТ.
 ДЪЛЖИ СЕ НА ПРИЕМА НА ПОВЕЧЕ БЕЛТЪК С КОЛАСТРАТА И ПО-МАЛКО
ТЕЧНОСТИ.
 ЛЕКУВА СЕ С ПРИЕМ НА ПОВЕЧЕ ТЕЧНОСТИ
 АКО НОВОРОДЕНОТО СЕ ОТГЛЕЖДА ПРАВИЛНО, ЗАХРАНИ СЕ РАНО И РАНО МУ СЕ
ДАДАТ ТЕЧНОСТИ, СПАДАНЕТО НА ТЕГЛО Е ПО-МАЛКО, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО Е ПО-
БЪРЗО И НЕ СЕ РАЗВИВА ТРАНЗИТОРНА (ЖАДНА) ТРЕСКА
Полова(хормонална) криза
 У МОМИЧЕТАТА ПРЕЗ ПЪРВАТА С-ЦА СЕ НАБЛЮДАВА ОТОК НА ГЕНИТАЛИИТЕ
СЪС СЛУЗЕСТ СЕКРЕТ.
 В ОТДЕЛНИ СЛУЧАИ ИМА КРЪВЕНИСТО ТЕЧЕНИЕ.
 ДЪЛЖИ СЕ НА ФОЛИКУЛАРНИЯ ХОРМОН, ПРЕМИНАЛ ТРАНСПЛАЦЕНТАРНО И НЕ
СЕ ЛЕКУВА.
 У МОМЧЕТАТА СЕ ИЗЯВЯВА НАБЪБВАНЕ НА ТЕСТИСИТЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ
ОТЛИЧАВА ОТ ХИДРОЦЕЛЕ – НАБИРАНЕ НА ТЕЧНОСТ МЕЖДУ ОБВИВКИТЕ НА
ТЕСТИСА. НЕ СЕ ЛЕКУВА.
 MASTOPATHIA NEONATORUM – НАБЪБВАНЕ НА ГРЪДНИТЕ ЖЛЕЗИ С ГОЛЕМИНА
НА ЮМРУЧЕТАТА НА БЕБЕТО, ПЛЪТНО И СЪС ЗЪРНИСТА ПОВЪРХНОСТ. КОЖАТА Е
НЕПРОМЕНЕНА. ПРИ НАТИСК СЕ ИЗЦЕЖДА МЛЕКОПОДОБНА ТЕЧНОСТ. ДЪЛЖИ СЕ
НА ЕСТРОГЕНИТЕ И ПРОЛАКТИНА НА МАЙКАТА.
 НЕ СЕ ЛЕКУВА И НЕ СЕ ИЗСТИСКВА!

ГРИЖИ ЗА НОВОРОДЕНОТО
Висококвалифициран персонал – той полага майчини грижи за новородените и
недоносените деца.
 ПЕДИАТЪР-НЕОНАТОЛОГ
 АКУШЕРКИ
 МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ
Прерязване на пъпната връв
 ТОВА СТАВА НЯКОЛКО МИНУТИ СЛЕД РАЖДАНЕТО, ЩОМ СПРАТ ПУЛСАЦИИТЕ
НА ПЪПНАТА АРТЕРИЯ.
 СПАЗВАНЕ ПРАВИЛАТА НА АНТИСЕПТИКАТА – ПОЧИСТВАНЕ НА МЯСТОТО СЪС
СПИРТ И ЙОД.
 ПРЕРЯЗВАНЕ СЪС СТЕРИЛНА НОЖИЦА.

17
 ПРЕРЯЗВАНЕ НА ВРЪВТА НА 2 см НАД ПЪПНИЯ ПРЪСТЕН.
 ПРЕВРЪЗКА СЪС СТЕРИЛНА МАРЛЕНА ШАПКА, КОЯТО СЕ НАПОЯВА С 960 СПИРТ.
 ТАКА СЕ УСКОРЯВА МУМИФИЦИРАНЕТО НА ПЪПНИЯ ОСТАТЪК, ПАДАНЕТО И
ПРЕДПАЗВАНЕТО МУ ОТ ИНФЕКЦИЯ.
Първа баня
 ТЯ СЕ ПРАВИ СЛЕД ОКОНЧАТЕЛНАТА ПРЕВРЪЗКА НА ПЪПА.
 ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ПОЧИСТВА ОБИЛНИЯ ВЕРНИКС КАЗЕОЗА.
 ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА 38 0С.
 ПЪРВАТА БАНЯ ЗАТОПЛЯ ДЕТЕТО, ОБОДРЯВА ГО, СТИМУЛИРА
КРЪВООБРЪЩЕНИЕТО И ДИШАНЕТО МУ.
Първи преглед

 ОГЛЕД ЗА ТРАВМАТИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ.

 ОГЛЕД ЗА ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ, ПРИ НЕОБХОДИМОСТ СТОМАШНО СОНДИРАНЕ.
 ПРЕСЛУШВАНЕ НА БЕЛИЯ ДРОБ И СЪРЦЕТО.
 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРИТЕ: РЪСТ, ТЕГЛО, ГЛАВИЧНА ОБИКОЛКА, ГРЪДНА
ОБИКОЛКА, КОРЕМНА ОБИКОЛКА, СЕДАЛИЩНА ВИСОЧИНА И ЗАПИСВАНЕТО ИМ В
БОЛНИЧНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ.
 ПОВИВАНЕ
 ПРОФИЛАКТИКА ПО КРЕДЕ С 1 % РАЗТВОР НА СРЕБЪРЕН НИТРАТ. СЛЕД ТОВА
КОНЮНКТИВАЛНО СЕ НАКАПВА ФИЗИОЛОГИЧЕН РАЗТВОР, ЗА НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА
СРЕБЪРНИЯ НИТРАТ.
Наблюдение на новороденото
 ЗАТОПЛЯНЕ С ЦЕЛ ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОХЛАЖДАНЕТО – ПО-ВИСОКА
ТЕМПЕРАТУРА В ПОМЕЩЕНИЕТО.
 НАБЛЮДЕНИЕ ЗА ПОВРЪЩАНЕ. ДЕТЕТО СЕ ПОСТАВЯ НА ЕДНА СТРАНА ЗА
ПРОФИЛАКТИКА НА АСПИРАЦИЯ.
 СЛЕДЕНЕ ЧЕСТОТАТА НА ДИШАНЕТО И ПУЛСА.
 НАБЛЮДЕНИЕ НА ПЪПНАТА ПРЕВРЪЗКА – ОПАСНОСТ ОТ РАЗХЛАБВАНЕ И
КЪРВЕНЕ.
 НАБЛЮДЕНИЕ ЦВЕТА НА ДЕТЕТО ЗА ПОБЛЕДНЯВАНЕ, ЦИАНОЗА И ПОЖЪЛТЯВАНЕ.
 НАБЛЮДЕНИЕ ЗА ГЪРЧОВЕ – МНОГОКРАТНО ПОВТАРЯЩИ СЕ ЕДНОТИПНИ
ДВИЖЕНИЯ (“ПРИМЛЯСКВАНЕ”, “КАРАНЕ НА КОЛЕЛО”, “НАВИВАНЕ НА ПРЕЖДА”.
Хранене на новороденото
 РАННО ЗАКЪРМЯНЕ ДО 6-ия ЧАС, КОЕТО СЕ ОТРАЗЯВА БЛАГОПРИЯТНО НА
ЛАКТАЦИЯТА И АДАПТАЦИЯТА НА НОВОРОДЕНОТО.
 РАННО ДАВАНЕ НА ПОДСЛАДЕНА ПРЕВАРЕНА ВОДА ИЛИ 5 % ГЛЮКОЗА –
ОСОБЕНО ВАЖНО ПРИ ЗАБАВЯНЕ НА КЪРМЕНЕТО.
 СПАЗВАНЕ НА НУЖНАТА ХИГИЕНА ОТ СТРАНА НА МАЙКАТА.
 ГРИЖИ ЗА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ НА МАЙКАТА.
 СПАЗВАНЕ НА ТЕХНИКАТА НА КЪРМЕНЕТО.

РЕАНИМАЦИЯ В РОДИЛНА ЗАЛА

Общ план на действия при реанимация на новородено
 НЕЖНА АСПИРАЦИЯ НА ГОРНИ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА;
 ЗАТОПЛЯНЕ;
 КИСЛОРОД ПРЕЗ МАСКА;
 ИНТУБАЦИЯ И ИЗКУСТВЕНА ВЕНТИЛАЦИЯ;
 СЪРДЕЧЕН МАСАЖ;
 КАТЕТЪР В ПЪПНА ВЕНА:
*5 % ГЛЮКОЗА
18
 *Натриев бикарбонат 8,4 % + 5 % глюкоза 1:1
*Адреналин
 СТАБИЛИЗАЦИЯ;
 ТРАНСПОРТ.

Подготовка за реанимация
 Реанимационната масичка
 Аспираторът
 Набор за интубация
 Апарат за обдишване
 Монитор за ЕКГ и дишане
 Готовност за осигуряване на венозен достъп
 Готовност с медикаменти:
• Глюкоза
• Na бикарбонат
• Калциев глюконат
• Адреналин
 Реанимационен лист
 Кувьоз
 Транспортен кувьоз
Проходими дихателни пътища:
 Аспирациа на носоглътката
 Оглед на орофаринкса с ларингоскоп и аспирация
 Незабавна интубация и трахеална аспирация
 Бърза аспирацзия на стомашното съдържимо
 Проверка проходимостта на ноздрите с катетър

ОСОБЕНОСТИ НА НЕДОНОСЕНОТО ДЕТЕ (PRAEMATURITAS)

 НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА БРЕМЕННОСТТА – 38-42 г.с.
 РОДЕНИТЕ ПРЕДИ 38-та г.с. СА НЕДОНОСЕНИ.
 ДЕЦА ДРЕБНИ ЗА ГЕСТАЦИОННАТА СИ ВЪЗРАСТ, ЧИЕТО ВЪТРЕУТРОБНО
РАЗВИТИЕ Е СМУТЕНО (ПРЕНАТАЛНА ДИСТРОФИЯ):
• ЗАБОЛЯВАНЕ НА МАЙКАТА
• ТОКСИКОЗИ НА БРЕМЕННОСТТА
• АНОМАЛИИ И ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА
 РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА НЕДОНОСЕНОСТТА ОТ ПРЕНАТАЛНАТА ДИСТРОФИЯ
НЕ ВИНАГИ Е ЛЕСНО.
 ВСЯКО ДЕТЕ С ТЕГЛО ПОД 2500 g И РЪСТ ПОД 45 cm СЕ СЧИТА ЗА
НЕДОНОСЕНО И МУ СЕ ПОЛАГАТ ГРИЖИ КАТО ЗА НЕДОНОСЕНО.
 СТЕПЕНИ НА НЕДОНОСЕНОСТ:
• I ст - от 2500 до 2001g - 66 %
• II ст - от 2000 до 1501g - 20 %
• III ст - от 1500 до 1001g - 8 %
• IV ст - под 1000g - 6 %
 ОБЩА ЧЕСТОТА НА НЕДОНОСЕНОСТТА У НАС - 5-6-10 %
Причини за недоносеността
 ОТ СТРАНА НА МАЙКАТА:
• АНОМАЛИИ В ТАЗА И ДЕТЕРОДНИТЕ ОРГАНИ
• ОБЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БРЕМЕННАТА: БЪБРЕЧНИ, СЪРДЕЧНИ,
ЕНДОКРИННИ
• ОСТРИ ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

19
• ОБЩИ ХРОНИЧНИ ИНФЕКЦИИ
• ТРАВМИ – МЕХАНИЧНИ И ПСИХИЧНИ
• ВЪЗРАСТ НА ЖЕНАТА ПОД 20 И НАД 35 год
• ПРЕДШЕСТВАЩИ АБОРТИ
• ПРОФЕСИИ СВЪРЗАНИ С ТЕЖКО ФИЗИЧЕСКО И НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКО
НАПРЕЖЕНИЕ
• ТЮТЮНОПУШЕНЕ И ЗЛОУПОТРЕБА С АЛКОХОЛ
 ОТ СТРАНА НА ПЛОДА:
• МНОГОПЛОДНА БРЕМЕННОСТ
• PLACENTA PREVIA
• АНОМАЛИИ НА ПЛАЦЕНТАТА НАРУШАВАЩИ ХРАНЕНЕТО НА ПЛОДА
• МНОГОВОДИЕ (HYDRAMNION)
• ВЪТРЕУТРОБНО ПРИДОБИТИ ИНФЕКЦИИ: ТОКСОПЛАЗМОЗА, ЦИТОМЕГАЛИЯ,
СИФИЛИС.
• ТЕЖКИ ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ; АНЕНЦЕФАЛИЯ, УРОДСТВА, ВСМ.
Анатомични признаци за недоносеност
 ТЕГЛО – ОСНОВЕН КРИТЕРИЙ ЗА НЕДОНОСЕНОСТ.
 РЪСТ – Р:5 = ВЪТРЕУТРОБНАТА ВЪЗРАСТ В МЕС.
 ОБЩ ВИД:
• ДИСПРОПОРЦИОНАЛНОСТ – ГОЛЯМА ГЛАВА, КЪСИ КРАЙНИЦИ.
• ЛИПСА НА ПОДКОЖНА ТЛЪСТИНА
• ТЪНКА КОЖА, ПОД КОЯТО ПРОЗИРАТ СЪДОВЕТЕ.
• ОБИЛНО ЛАНУГО, ОСКЪДЕН ВЕРНИКС
• НОКТИ НЕДОРАСЛИ ВЪРХА НА ПРЪСТИТЕ
• ДИСПРОПОЦИОНАЛНА ГЛАВА - С ПО-ГОЛЯМ МОЗЪКОВ И ПО-МАЛЪК ЛИЦЕВ
ДЯЛ.
• ОТВОРЕНА МАЛКА И СТРАНИЧНИ ФОНТАНЕЛИ
• НЕДОРАЗВИТИ ОРБИТИ И ИЗПЪКНАЛИ ОЧИ (ЕКЗОФТАЛМ)
• МЕКИ УШНИ МИДИ С НЕДОРАЗВИТ ХРУЩЯЛ
• КЪСА ШИЯ
• ГРАЦИЛНИ КРАЙНИЦИ, ПОРАДИ СЛАБО РАЗВИТА МУСКУЛАТУРА.
• ПО-НИСКО РАЗПОЛОЖЕН ПЪП.
• КРИПТОРХИЗЪМ У МОМЧЕТАТА.
Функционални признаци за недоносеност
 НЕДОНОСЕНИТЕ СПЯТ ПОЧТИ НЕПРЕКЪСНАТО
 НЕДОНОСЕНИТЕ ИМАТ ОСКЪДНИ ДВИЖЕНИЯ
 ПОНИЖЕН МУСКУЛЕН ТОНУС
 ПОЗА КАКВАТО ЗАЕМАТ В МАЙЧИНАТА УТРОБА
 ДИШАНЕТО ИМ Е ПОВЪРХНОСТНО, АРИТМИЧНО, С ЧЕСТОТА ОКОЛО 60 min И
С ПАУЗИ ДО 10 sek.
 ФИЗИОЛОГИЧНО ИНСПИРАТОРНО ХЛЪТВАНЕ НА МЕЖДУРЕБРИЯТА, ДОРИ БЕЗ
ЗАБОЛЯВАНЕ.
 УЧЕСТЕН И АРИТМИЧЕН ПУЛС, С ПЕРИОДИ НА ЗАБАВЯНЕ.
 ЦИАНОТИЧНИ КРАЙНИЦИ (акроцианоза), ПОРАДИ НЕЛИКВИДИРАНОТО
ФЕТАЛНО КРЪВООБРЪЩЕНИЕ.
 СЛАБ ДО ЛИПСВАЩ СУКАТЕЛЕН РЕФЛЕКС
 ЛИПСВАЩ ГЪЛТАТЕЛЕН РЕФЛЕКС
 ЛЕСНО ПОВРЪЩАНЕ
 МАЛКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ХРАНАТА, А ГОЛЕМИ НУЖДИ С
ОГЛЕД НА БЪРЗИЯ РАСТЕЖ.
 НАЙ-ПОДХОДЯЩА ХРАНА СЕ ЯВЯВА МАЙЧИНАТА КЪРМА.
 БЪРЗО ИЗЧЕРПВАНЕ НА ЖЕЛЕЗНИТЕ ДЕПА И РАНО РАЗВИТИЕ ОЩЕ ПРЕЗ 2-3-
20
ия МЕСЕЦ НА АНЕМИЯ.
 ТЕЖКА, ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ФИЗИОЛОГИЧНА ЖЪЛТЕНИЦА.
 СИЛНО ИЗРАЗЕНА ТЕРМОЛАБИЛНОСТ – ЛЕСНО СЕ ПРЕТОПЛЯТ И ОХЛАЖДА,
ЗАТОВА СЕ ОТГЛЕЖДАТ В КУВЬОЗ.
 ПО-СИЛНО ИЗРАЗЕНА ХИДРОЛАБИЛНОСТ, С ЛЕСНО НАСТЪПВАНЕ НА
ДЕХИДРАТАЦИЯ, СКЛЕРЕМ И СКЛЕРЕДЕМ.
 СКЛОННОСТ КЪМ ИНФЕКЦИИ, КОИТО БЪРЗО ГЕНЕРАЛИЗИРАТ.
 РАННО И ПО-ЧЕСТО РАЗВИТИЕ НА РАХИТ.

ГРИЖИ ЗА НЕДОНОСЕНОТО
 ОПАЗВАНЕ ОТ ОХЛАЖДАНЕ
 ОПАЗВАНЕ ОТ ИНФЕКТИРАНЕ
 ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ
 ДЕЦАТА С ТЕГЛО ПОД 2000 g СЕ ОТГЛЕЖДАТ В СПЕЦИАЛИ-ЗИРАНИ
ОТДЕЛЕНИЯ ЗА НЕДОНОСЕНИ.
 СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ СЕ ПРИЛАГАТ ПРИ ТРАНСПОРТА – ТРАНСПОРТЕН КУВЬОЗ,
РЕСПИРАТОР, МОНИТОР.
 КОГАТО СЕ ЧАКА ПРЕЖДЕВРЕМЕННО РАЖДАНЕ, МАЙКАТА СЕ НАСТАНЯВА В
СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА.

Терморегулация (кувьоз)
 АВТОМАТИЧНО РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА.
 ПОДЪРЖАНЕ АВТОМАТИЧНО НА ОПТИМАЛНА ВЛАЖНОСТ 80-95 %.
 НАБЛЮДЕНИЕ И ХРАНЕНЕ БЕЗ ПРОМЯНА НА МИКРИКЛИМАТА.
 ПОДЪРЖАНЕ НА ПОСТОЯННА КИСЛОДОДНА КОНЦЕНТРАЦИЯ.
 ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ВЪЗДУШНО-КАПКОВИ ИНФЕКЦИИ.
 ЛЕСНО ПРЕДАВАНЕ НА ВБИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПАТОГЕННА GRAM
ОТРИЦАТЕЛНА ФЛОРА.
 КУВЬОЗА СЕ СМЕНА НАЙ-МНОГО НА 5 ДНИ И СЕ ПОДЛАГА НА СПЕЦИАЛНА
ДЕЗИНФЕКЦИЯ.
 КОИ ДЕЦА СЕ ОТГЛЕЖДАТ В КУВЬОЗ?
• С ТЕГЛО ПОД 1500 g.
• НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ИНТЕНЗИВНИ ГРИЖИ.
 ОПТИМАЛНАТА ТЕМПЕРАТУРА В КУВЬОЗА Е 27-34 0С, ЗА ДА БЪДЕ НА
ДЕТЕТО ТЕЛ. ТЕМПЕРАТУРА 36-37 0С.
 КОГАТО ЛИПСВА КУВЬОЗ ВРЕМЕННО ДЕТЕТО СЕ ЗАТОПЛЯ С ГРЕЙКИ -
ВНИМАНИЕ ОПАСНОСТ ОТ ИЗГАРЯНЕ.

Хранене на недоносеното
 КЪРМАТА Е НАЙ-ПОДХОДЯЩАТА ХРАНА – ОСОБЕНО КОЛАСТРАТА.
 ПРИ ЛИПСА НА КЪРМА - PRENAN - ВНИМАНИЕ!
 ВРЕМЕ ЗА ПЪРВО ХРАНЕНЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО – 12-48 ЧАСА. КОЛКОТО ПО-
МАЛКО Е ДЕТЕТО, ТОЛКОВА ПО-КЪСНО МУ СЕ ДАВА ХРАНА.
 ДО ТОГАВА СЕ ДАВА ГЛЮКОЗА.
 БРОЙ НА ХРАНЕНИЯТА - 8-12 ПЪТИ.
 ИНТЕРВАЛ МЕЖДУ ХРАНЕНИЯТА 2-2,5 ЧАСА.
 КОЛИЧЕСТВА НА КЪРМАТА:
• <1250g - 1-2 ml
• 1250 - 1500g - 2-4 ml
• 1500 - 2000g - 4-6 ml
• > 2000g - 6-8 ml
21
Постепенно увеличаване на количеството на храната.
 ТЕХНИКА НА ХРАНЕНЕТО:
• >2000g СУЧАТ И СЕ ДОХРАНВАТ С ЛЪЖИЧКА
• <2000g СЕ ХРАНЯТ СА НАЗОГАСТРАЛНА СОНДА
 ЗА ИЗЦЕДЕНАТА КЪРМА СЕ ПОЛАГАТ СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ:
• СЪХРАНЕНИЕ В ХЛАДИЛНИК.
• ПАСТЬОРИЗИРАНЕ
• ЗАТОПЛЯНЕ
• СТРОГА ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪДОВЕ
Сондиране на недоносено
 ИЗПОЛЗВА СЕ СТЕРИЛЕН КАТЕТЪР ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА.
 ПРЕДВАРИТЕЛНО КАТЕТЪРЪТ СЕ НАМОКРЯ С ФИЗИОЛОГИЧЕН РАЗТВОР.
 ДЪЛЖИНАТА НА ВКАРАНИЯ ПРЕЗ НОСА ДО СТОМАХА КАТЕТЪР Е НЕ ПОВЕЧЕ
ОТ 15 cm.
 РАБОТИ СЕ СЪС СТЕРИЛНИ РЪКАВИЦИ
 ДЕТЕТО СЕ СЛЕДИ ПО ВРЕМЕ НА СОНДИРАНЕТО ЗА ДИХАТЕЛНИ СМУЩЕНИЯ,
АСФИКСИЯ И ЦИАНОЗИРАНЕ.
 ТРЯБВА ДОБРЕ ДА СЕ ВЛАДЕЕ ТЕХНИКАТА НА СОНДИРАНЕ:
• ХРАНАТА СЕ ВКАРВА БАВНО ПРЕЗ КАТЕТЪРА
• КАТЕТЪРЪТ ОСТАВА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 24-48 ЧАСА В ЕДНАТА НОЗДРА.
• ПЕРИОДИЧНО СЕ СМЕНЯ МЯСТОТО МУ.
 СЛЕД ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ХРАНЕНЕ С БИБЕРОН, ДЕТЕТО СЕ ХРАНИ НА РЪЦЕ,
А НЕ В ЛЕГЛОТО!
 СПАЗВАНЕ ПРАВИЛАТА НА АСЕПТИКАТА И АНТИСЕПТИКАТА.

Опазване от инфекции
 ОТДЕЛЕНИЕТО ЗА НЕДОНОСЕНИ Е ЗАТВОРЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА.
 ОБУЧЕН И КВАЛИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ.
 ЗАБОЛЕЕ ЛИ ЧЛЕН ОТ ПЕРСОНАЛА, ТОЙ СЕ ИЗВЕЖДА ДО ОЗДРАВЯВАНЕ.
 ВНИМАНИЕ ЗА ПИОДЕРМИЯ, ФУРУНКУЛОЗА И ЕКЗЕМА У ПЕРСОНАЛА.
 ПЕРИОДИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ЧРЕВНО БАЦИЛОНОСИТЕЛСТВО.
 РЕДОВНА ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА ПОВЪРХНОСТИТЕ.
 ДЕЗИНФЕКЦИЯ С БАКТЕРИЦИДНИ ЛАМПИ.
 ДЕЗИНФЕКЦИЯ БЕЛЬОТО НА НЕДОНОСЕНОТО.
 ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА РЪЦЕТЕ НА ПЕРСОНАЛА.

Други грижи за недоносеното

 ПРОФИЛАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИТАМИН К.
 РАННА ПРОФИЛАКТИКА НА РАХИТА.
 ПЕРИОДИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА Hb и ЕРИТРОЦИТИ И РАННО ДАВАНЕ НА
ЖЕЛЕЗЕН ПРЕПАРАТ.

Късна съдба на недоносените

 ОТГЛЕДАНО Е НЕДОНОСЕНО С ТЕГЛО:
• В СВЕТА (САЩ) - 280 g
• У НАС - 490 g
• В ПЛОВДИВ - 560 g
 В МИНАЛОТО 90 % ОТ ДЕЦАТА С Т < 1000g ЗАГИВАХА. ДНЕС ТЕ ПРЕЖИВЯВАТ.

От какво боледуват недоносените?

 АНОМАЛИИ
 ТРАВМИ ПОЛУЧЕНИ ПРИ РАЖДАНЕТО
22
 ВЪТРЕЧЕРЕПНИ КРЪВОИЗЛИВИ
 ТЕЖКА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (ХМБ) С ХИПОКСИЯ
 ИНФЕКЦИИ
 СЛЕД ИЗПИСВАНЕ ОТ ОНД ТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БОЛЕДУВАТ И УМИРАТ ПО-
ЧЕСТО.
 КЪСНИ ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕДОНОСЕНИТЕ:
• ДЦП
• УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
• ЕПИЛЕПСИЯ
• ХИДРОЦЕФАЛИЯ
 ПРОЦЕНТЪТ НА ПЪЛНОЦЕННО ОТГЛЕДАНИТЕ ДЕЦА ЕЖЕГОДНО НАРАСТВА!!!!

Недоносеност – профилактика
 ТРУДООСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННАТА И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТЕЖЪК И
ОПАСЕН ТРУД.
 ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ БРЕМЕННОСТ ПРИ ТЕЖКИ ХРОН. З-Я
 СВОЕВРЕМЕННА ДИАГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ НА ДЕТЕРОДНИТЕ
ОРГАНИ.
 ИЗБЯГВАНЕ ОТ БРЕМЕННАТА НА КОНТАКТ С ОСТРИ ИНФЕКЦИИ И
СВОЕВРЕМЕННОТО ИМ ЛЕЧЕНИЕ.
 СВОЕВРЕМЕННО ЛЕЧЕНИЕ НА ТОКСИКОЗИТЕ НА БРЕМЕННОСТТА.
 ДА СЕ ИЗБЯГВАТ БРЕМЕННОСТИ > 35 И < 18 год.

23
4.БОЛЕСТИ НА НОВОРОДЕНОТО И НЕДОНОСЕНОТО
Рискови новородени деца:
Определение:
 Toвa ca деца, чийто живот и здраве са застрашени от различни патологични
фактори, действащи преди, по време на раждането и в неонаталния период.
 Адаптацията към екстраутеринен живот е затруднена.
 За да преживеят те се нуждаят от интензивно лечение и специализирани
медицински грижи.
 В повечето случаи по-специалното поведение спрямо тях продължава
седмици и месеци в амбулаторни условия, след изписването от родилното заведение.
Фактори, предполагащи повишен риск:
 нисък социално-икономически статус на майката;
 живот в среда с вредни външни въздействия;
 хронични заболявания на майката преди бременността;
 заболявания и усложнения на бременността;
 усложнения на раждането.
Деца с медицински риск:
 Гестационна възраст по-малко от 37 г.с. или по-голяма от 42 г.с.,
 Tегло при раждането под 2500 и над 4000 g;
 Неадекватно на гестационната възраст тегло (хипотрофично и хипертрофично,
новородени на майки с диабет);
 Tежка асфиксия;
 Tежки родово-травматични увреждания;
 Pанна или протрахирана жълтеница;
 Bродени малформации или наследствени заболявания;
 Вродени или постнатално придобити инфекции;
 Tрайни неврологични увреждания;
 Mногоплодна бременност;
 Подложени на лечебни методи с висока ятрогенност;

24
 Ненаддаващи на тегло или изкуствено хранени.
Деца със социален риск:
 нежелано дете;
 дете на самотна майка;
 наркомании и други вредни навици в семейството;
 неграмотност;
 бедност;
 възраст на майката под 16 и над 35 год.

ОТ КАКВО БОЛЕДУВАТ НОВОРОДЕНИТЕ ДЕЦА?

 РОДОВИ ТРАВМИ;
 ЗАБОЛЯВАНИЯ С ВОДЕЩ СИМПТОМ ЖЪЛТЕНИЦА;
 ИНФЕКЦИИ НА НОВОРОДЕНОТО;
 ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА;
 ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА;
 НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ;
 КРЪВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ;
 ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ.

ОТ КАКВО БОЛЕДУВАТ НЕДОНОСЕНИТЕ?

 АНОМАЛИИ
 ТРАВМИ ПОЛУЧЕНИ ПРИ РАЖДАНЕТО
 ВЪТРЕЧЕРЕПНИ КРЪВОИЗЛИВИ
 ТЕЖКА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ С ХИПОКСИЯ
 ИНФЕКЦИИ
 СЛЕД ИЗПИСВАНЕ ОТ ОНД ТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БОЛЕДУВАТ И УМИРАТ ПО-
ЧЕСТО.
 КЪСНИ ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕДОНОСЕНИТЕ:
• ДЦП
• УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
• ЕПИЛЕПСИЯ
• ХИДРОЦЕФАЛИЯ
 ПРОЦЕНТЪТ НА ПЪЛНОЦЕННО ОТГЛЕДАНИТЕ ДЕЦА ЕЖЕГОДНО НАРАСТВА!!!!

Болести на новороденото
 РОДОВИ ТРАВМИ: АНАТОМИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ И ФУНКЦИОНАЛНИ
РАЗСТРОЙСТВА В ОРГАНИЗМА НА НОВОРОДЕНОТО, ПОЛУЧЕНИ ПО ВРЕМЕ НА
РОДОВИЯ АКТ И СВЪРЗАНИТЕ С НЕГО АКУШЕРСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ.
 НАЙ-ЧЕСТИ РОДОВИ ТРАВМИ:
• УВРЕЖДАНИЯ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ
• ТРАВМИ НА МУСКУЛИ И НЕРВИ
• ТРАВМИ НА КОСТИТЕ
• УВРЕЖДАНИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ
• ВЪТРЕЧЕРЕПНИ КРЪВОИЗЛИВИ

Родови травми:
Родов оток (CAPUT SUCCEDANEUM)
 МЕКА ПОДУТИНА НА КОЖА И ПОДКОЖИЕ, НАЙ-ЧЕСТО В ТИЛНАТА ОБЛАСТ НА
ГЛАВАТА, ОТ ПРИТИСКАНЕ ОТ МАТОЧНИЯ ПРЪСТЕН НА РАЗКРИТИЕ, ПРИ КОЕТО
НАСТЪПВАТ ЦИРКУЛАТОРНИ СМУЩЕНИЯ С ИЗЦЕЖДАНЕ НА ТЕЧНОСТ В
МЕЖДУКЛЕТЪЧНОТО ПРОСТРАНСТВО И ПОСЛЕДВАЩ ОТОК:

25
• ПРИ НАТИСК СЕ ПОЛУЧАВА ТРЪПЧИНКА.
• ЦВЕТЪТ НА ПОДУТИНАТА Е СИНКАВ ДО ВИОЛЕТОВ.
• ГЛАВАТА НА НОВОРОДЕНОТО Е ДЕФОРМИРАНА.
• ПРИ ЛИЦЕВО ПРИДЛЕЖАНИЕ ДЕТСКОТО ЛИЦЕ ДОБИВА ГРОЗЕН, ДОРИ СТРАШЕН
ВИД.
• ОТОКЪТ ИЗЧЕЗВА ЗА ДЕН-ДВА И НЕ ИЗИСКВА ЛЕЧЕНИЕ.
 ОХЛУЗВАНИЯ, КРЪВОНАСЯДАНЕ, ОДРАСКВАНИЯ И РАЗКЪСВАНЕ НА КОЖАТА ПРИ
НАЛАГАНЕ НА ФОРЦЕПС ИЛИ ВАКУУМ-ЕКСТРАКТОР.
Хематом на m.Sternocleidomastoideus
 МУСКУЛЪТ СЕ ПРЕРАЗТЯГА ПРИ МАНУАЛНА ЕКСТРАКЦИЯ НА ГЛАВАТА, ПРИ
СЕДАЛИЩНО ПРИДЛЕЖАНИЕ И/ИЛИ ДЪРПАНЕ НА ГЛАВАТА ПРИ ЗАДЪРЖАН
РАМЕНЕН ПОЯС В ИЗХОДА НА ТАЗА. СЛЕДВА РАЗКЪСВАНЕ, ВКЛ. И НА КРЪВОНОСНИ
СЪДОВЕ.
 ОТКРИВА СЕ ПРЕЗ 2-3-та СЕДМИЦА СЛУЧАЙНО, КАТО ТВЪРДА ПОДУТИНА В
СРЕДНАТА ИЛИ ДОЛНАТА ЧАСТ НА ШИЯТА, В ДЯСНО ИЛИ ЛЯВО, НЕБОЛЕЗНЕНА,
НЕСРАСТНАЛА С КОЖАТА.
 РАЗНАСЯ СЕ СПОНТАННО, РЯДКО ВОДИ ДО TORTICOLLIS.
 ДЕТЕТО ЛЕЖИ НА ВЪЗГЛАВНИЧКА НА БОЛНАТА СТРАНА, ЗА ДА ПРЕРАЗТЕГНЕ
МУСКУЛЪТ И ТАКА ДА КОМПЕНСИРА.
Paralysis n.Facialis – притискане и смачкване на лицевоя нерв при прилагане на
форцепс.
 ЧЕЛОТО ОТ КЪМ ЗАСЕГНАТАТА СТРАНА Е ГЛАДКО, БЕЗ БРЪЧКИ.
 ОКОТО НЕ СЕ ЗАТВАРЯ.
 НАЗОЛАБИАЛНАТА ГЪНКА Е ИЗГЛАДЕНА.
 ПРИ ПЛАЧ УСТАТА СЕ ПРИДЪРПВА КЪМ БОЛНАТА СТРАНА.
 БЛАГОПРИЯТНО ПРОТИЧАНЕ.
 ЛЕЧЕНИЕ – ВИТАМИНИ ОТ ГРУПАТА “В”, ФИЗИОТЕРАПИЯ
Paralysis pl.Brachialis – дължи се на преразтягане коренчетата на раменния сплит, до
пълно изскубване от шийния отдел на гръбначния мозък.
 СЕДАЛИЩНО ПРИДЛЕЖАНИЕ И МАНУАЛНА ЕКСТРАКЦИЯ НА ГЛАВАТА.
 ГЛАВИЧНО ПРИДЛЕЖАНИЕ И ДЪРПАНЕ НА ГЛАВАТА, ПРИ ЗАДЪРЖАН РАМЕНЕН
ПОЯС.
 ГОРЕН, ДОЛЕН И ТОТАЛЕН ТИП ПАРАЛИЗА.
 КЛИНИЧНА КАРТИНА: ПРИ ВЗЕМАНЕ ДЕТЕТО НА РЪЦЕ БОЛНАТА РЪКА МУ Е
ОТПУСНАТА И ВИСИ. ПРИ ОПИТ ДА СЕ ПОЛУЧИ РЕФЛЕКСЪТ НА МОРО БОЛНАТА
РЪКА НЕ УЧАСТВА В НЕГО.
• ПРИ ГОРНИЯ ТИП (type Duchenne-Erb) СА НЕВЪЗМОЖНИ ДВИЖЕНИЯТА В
РАМЕННАТА И ЛАКЪТНАТА СТАВА, А ТЕЗИ В КИТКАТА И НА ПРЪСТИТЕ СА ЗАПАЗЕНИ.
• ПРИ ДОЛНИЯ ТИП (type Klumpke) ЛИПСВАТ ДВИЖЕНИЯТА В КИТКАТА И
ПРЪСТИТЕ.
• ПРИ ТОТАЛНИЯ ТИП ЛИПСВАТ ДВИЖЕНИЯТА ОТ РАМОТО ДО ПРЪСТИТЕ.
 ПРОГНОЗАТА Е БЛАГОПРИЯТНА ПРИ ГОРНИЯ ТИП И ЛОША ПРИ ТОТАЛНИЯ.
 ЛЕЧЕНИЕ:
• ПОКОЙ В ПЪРВИТЕ 10 ДНИ
• ФИЗИОТЕРАПИЯ
• ВИТАМИНОТЕРАПИЯ
• НИВАЛИН
Цефалхематом – субпериостален кръвоизлив на някои от черепните кости – най-
често теменните.
 ПОЛУЧАВА СЕ СЛЕД МНОГО БЪРЗО РАЖДАНЕ И АКУШЕРСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ –
ВАКУУМ-ЕКСТРАКЦИЯ И ФОРЦЕПС.
 МЕКА ФЛУКТУИРАЩА ПРИ ПАЛПАЦИЯ ПОДУТИНА, КОЯТО СЕ ИЗЯВЯВА НА 2-3ия
26
ДЕН СЛЕД РАЖДАНЕТО, ОГРАНИЧЕНА В РАМКИТЕ НА ЕДНА КОСТ, С ПЕРИФЕРЕН
КОСТЕН РЪБ.
 БЛАГОПРИЯТЕН ИЗХОД С ОБРАТНО РАЗВИТИЕ – РЕЗОРБЦИЯ ИЛИ КОСТНА
ОРГАНИЗАЦИЯ. РЯДКО СЕ ИНФЕКТИРА.
 ЛЕЧЕНИЕ – КОМПРЕСИВНА ПРЕВРЪЗКА, ПУНКЦИЯ И ИЗТОЧВАНЕ НА КРЪВТА.
Fractura Calviculae
 ОТКРИВА СЕ СЛУЧАЙНО, ПРИ ОПИПВАНЕ НА ТВЪРДА ПОДУТИНА В ОБЛАСТА НА
КЛАВИКУЛАТА ИЛИ ПРИ РЕНТГЕНОГРАФИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ.
 ИМОБИЛИЗАЦИЯ И ОЗДРАВЯВАНЕ ЗА ДЕСЕТИНА ДНИ.
Вътречерепни кръвоизливи
 ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ:
• НЕДОНОСЕНОСТТА
• ПЕЛВИО-ФЕТАЛНАТА ДИСПРОПОРЦИЯ.
• ЕТИОЛОГИЯ:
• ТЕЖКА ХИПОКСИЯ НА ПЛОДА
• ТЕЖКИ РАЖДАНИЯ – ПРЕЦИПИТИРАНО, СЕДАЛИЩНО
• ГРУБИ АКУШЕРСКИ НАМЕСИ
 ОСНОВНИ ПРОЯВИ:
• ВЯЛА ДВИГАТЕЛНОСТ ДО ПРОСТРАЦИЯ
• ТЕЖКА МУСКУЛНА ХИПОТОНИЯ
• КЛОНИЧНО-ТОНИЧНИ ГЪРЧОВЕ
• НАРУШЕНИ/ЛИПСВАЩИ ВРОДЕНИ РЕФЛЕКСИ – СУКАТЕЛЕН, ГЪЛТАТЕЛЕН,
МОРО.
• ТЕЖКИ НАРУШЕНИЯ В ДИХАТЕЛНИЯ РИТЪМ.
• НАРУШЕНИЯ В СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ.
 ВТОРОСТЕПЕННИ ПРИЗНАЦИ:
• ЦЕРЕБРАЛЕН ФАЦИЕС – БЕЗИЗРАЗНО ЛИЦЕ, С ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ И РЯДКО
МИГАНЕ.
• ПРОНИЗИТЕЛНИ МОЗЪЧНИ ПИСЪЦИ.
• НАПРЕГНАТА ФОНТАНЕЛА.
• НАРУШЕНО СЪЗНАНИЕ.
• ПАРЕЗИ И ПАРАЛИЗИ.
• ХИПОТЕРМИЯ/ХИПЕРТЕРМИЯ.
 ДИАГНОЗАТА СЕ ОСНОВАВА НА:
• КЛИНИЧНАТА КАРТИНА
• ТРАНСФОНТАНЕЛНАТА ЕХОГРАФИЯ
• КАТ И МРТ
• ЛУМБАЛНА ПУНКЦИЯ
Остра дихателна недостатъчност у новороденото:
Хиалинно-мембранна болест
 НЕДОНОСЕНИ, ДЕЦА НА МАЙКИ ДИАБЕТИЧКИ, РОДЕНИ СЪС СЕКЦИО, ПРИ
ПРЕЦИПИТИРАНО РАЖДАНЕ.
 РАЗВИТИЕТО Й Е СВЪРЗАНО С НЕДОСТИГ НА СЪРФАКТАНТ (ПОВЪРХНОСТЕН
ФАКТОР), КОЙТО ПОДЪРЖА ПОВЪРХНОСТНОТО НАПРЕЖЕНИЕ НА АЛВЕОЛИТЕ И ГИ
ДЪРЖИ РАЗГЪНАТИ.
 НЕДОНОСЕНИТЕ СЕ РАЖДАТ С ДЕФИЦИТ НА СЪРФАКТАНТ.
 В ДРУГИ СЛУЧАИ ПРОДУКЦИЯТА НА СЪРФАКТАНТ СЕ ИНХИБИРА.
 В ТРЕТИ СЛУЧАИ ПРОИЗВЕДЕНИЯТ СЪРФАКТАНТ СЕ РАЗРУШАВА.
 ОСТРА ТЕЖКА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, ИЗЯВЕНА ОЩЕ ПРЕЗ 1-ия ЧАС
СЛЕД РАЖДАНЕТО:
• ТАХИПНЕЯ НАД 100 В МИНУТА.
• ТОТАЛНО ИНСПИРАТОРНО ХРЪТВАНЕ НА ГРЪДНИЯ КОШ
27
• (ТОРАКО-АБДОМИНАЛЕН АСИНХРОНИЗЪМ).
• НОЗДРЕНО ДИШАНЕ
• ПРЪШКАНЕ И СТЕНЕНЕ.
• БЛЯДОСТ И ЦИАНОЗА
• АПНОИЧНИ ПАУЗИ
• ОТКАЗ ОТ ХРАНА
• ХИПОТЕРМИЯ
• СМЪРТ ЗА 3-4 ДНИ ИЛИ ПОСТЕПЕННО ОЗДРАВЯВАНЕ
• СЪС ИЛИ БЕЗ УСЛОЖНЕНИЯ.
 ДИАГНОЗА:
• ХАРАКТЕРНА КЛИНИЧНА КАРТИНА
• ТИПИЧНИ ПРОМЕНИ НА ПУЛМОГРАФИЯТА
 ЛЕЧЕНИЕ:
• КУВЬОЗ
• ИЗКУСТВЕНА БЕЛОДРОБНА ВЕНТИЛАЦИЯ
• ИНХАЛИРАНЕ НА СЪРФАКТАНТ
• КИСЛОРОДОТЕРАПИЯ
• ПОДЪРЖАНЕ НА НОРМАЛНА ХОМЕОСТАЗА
• ПАРЕНТЕРАЛНО ХРАНЕНЕ
• ПРОФИЛАКТИКА С ДЕКСАМЕТАЗОН.
• ПРОГНОЗА – МНОГО ПОДОБРЕНА, ПРИ СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ.
Аспирационен синдром – при интраутеринна асфиксия се предизвиква
преждевременно дишане и плодът аспирира околоплодната течност, понякога
мекониално замърсена. Клиничната картина е на тежка дихателна недостатъчност и
характерна рентгенография.
Пневноторакс – разкъсването на алвеолите води до натрупване на въздух в
плевралната кухина. Картината е на дихателна недостатъчност. За диагнозата много
допринася белодробната рентгенография. Извършва се дрениране на плевралната
кухина.
Белодробен кръвоизлив – усложнение на провежданата изкуствена белодробна
вентилация или хиалинно-мембранна болест. Остра дихателна недостатъчност.
Двустранни белодробни засенчвания. При интубация от трахеята блика кръв. Налице
е остро анемизиране.
Хеморагична болест на новороденото
 ХЕМОРАГИЧНИ ПРОЯВИ В ПЪРВИТЕ ДНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО.
 ДЕФИЦИТ НА ВИТАМИН К И ФАКТОРИТЕ СВЪРЗАНИ С НЕГО – т.н.
ПРОТРОМБИНОВ КОМПЛЕКС.
 ОСНОВНА ИЗЯВА – ХЕМОРАГИИ НАСТЪПИЛИ КЪМ 3-4-ия ДЕН СЛЕД РАЖДАНЕТО:
• MELAENA NEONATORUM VERA
• HAEMATEMESIS
• КЪРВЕНЕ ОТ ПЪПА
• ПЕТЕХИИ ДО СУФУЗИИ ПО КОЖАТА
• КРЪВОИЗЛИВИ НА МЕСТАТА НА УБОЖДАНЕ
• ЕПИСТАКСИС И БЕЛОДРОБЕН КРЪВОИЗЛИВ
• ХЕМАТУРИЯ И КЪРВЕНЕ ОТ ГЕНИТАЛИИТЕ.
• ВЪТРЕЧЕРЕПНИ КРЪВНОИЗЛИВИ
• КЪРВЕНЕ В ДРУГИ ВЪТРЕШНИ ОРГАНИ – ЧЕРЕН ДРОБ, НАДБЪБРЕЦИ.
• ОСТРО АНЕМИЗИРАНЕ
• ОСТРА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
• ОСТРА ЦИРКУЛАТОРНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
 ДИАГНОЗА: ВАЖНО Е НИСКОТО ПРОТРОМБИНОВО ВРЕМЕ.
 ЛЕЧЕНИЕ: ВЛИВАНЕ НА СВЕЖА КРЪВ ИЛИ СЪОТВЕТНИТЕ ФАКТОРИ; ВИТАМИН
К.
28
 ПРОФИЛАКТИКА: ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИТАМИН К НА ЗАСТРАШЕНИТЕ
НЕДОНОСЕНИ.
Хемолитична болест на новороденото
 ИМУННА ХЕМОЛИТИЧНА АНЕМИЯ, РЕЗУЛТАТ НА ИЗОИМУНИЗАЦИЯ, т.е.
АНТИГЕНИ НА ПЛОДА ПРЕМИНАВАТ У МАЙКАТА, ПРЕДИЗВИКВАТ ПРОДУКЦИЯ НА
АНТИТЕЛА, КОИТО ПРЕМИНАВАТ ОБРАТНО В ПЛОДА И РАЗРУШАВАТ НЕГОВИТЕ
ЕРИТРОЦИТИ (ХЕМОЛИЗА).
• МАЙКА Rh (-), A ДETE Rh (+)
• MAЙКА кр. гр. “О”, ДЕТЕ кр. гр. “А” ИЛИ “В”
• РЯДКО Е НЕСЪВМЕСТИМОСТ ПО ДРУГА КРЪВНА ГРУПА.
 ФОРМИ НА ХЕМОЛИТИЧНАТА БОЛЕСТ:
• МАЦЕРИРАН ПЛОД, КОЙТО СЕ РАЖДА МЪРТЪВ
• ГЕНЕРАЛИЗИРАНА ОТОЧНОСТ НА ПЛОДА
• ТЕЖКА ЖЪЛТЕНИЦА
• ХЕМОЛИТИЧНА АНЕМИЯ
 ICTERUS NEONATORUM GRAVIS:
• НАЙ-ЧЕСТАТА ФОРМА
• ТЕЖКА ЖЪЛТЕНИЦА ИЗЯВЯВАЩА СЕ ОЩЕ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 24-48 ЧАСА СЛЕД
РАЖДАНЕТО.
• АНЕМИЯТА СЕ СЪЧЕТАВА С БЛЯДОСТ (FLAVIN ICTERUS) ПОРАДИ ТЕЖКА АНЕМИЯ.
• УГОЛЕМЯВАНЕ НА СЛЕЗКАТА И ЧЕРНИЯ ДРОБ
• НИСКИ СТОЙНОСТИ НА ЕРИТРОЦИТИТЕ И Hb.
• ВИСОК ИНДИРЕКТЕН БИЛИРУБИН, ВИСОКИ РЕТИКУЛОЦИТИ.
 ДИАГНОЗА:
• КЛИНИЧНА КАРТИНА.
• НАЛИЧИЕ НА КРЪВНО-ГРУПОВА НЕСЪВМЕСТИМОСТ.
• ДОКАЗВАНЕ НА АНТИТЕЛА ВЪВ ВИСОК ТИТЪР.
 УСЛОЖНЕНИЯ:
• ЯДРЕНА ЖЪЛТЕНИЦА ОТ УВРЕДА НА ПОДКОРОВИТЕ ЯДРА НА ЦНС.
• КРЪВОИЗЛИВИ ПОРАДИ УВРЕЖДАНЕ НА ЧЕРНИЯ ДРОБ ИЛИ ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ.
• МЕХАНИЧНО ЗАПУШВАНЕ НА ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА, ПОРАДИ ГЪСТА ЖЛЪЧКА.
 ЛЕЧЕНИЕ:
• ФОТОТЕРАПИЯ ЗА УСКОРЯВАНЕ т.н. ГЛЮКОРУНИРАНЕ НА ИНДИРЕКТНИЯ
БИЛИРУБИН.
• ФЕНОБАРБИТАЛ СЪС СЪЩАТА ЦЕЛ.
• ВЛИВАНЕ НА ГЛЮКОЗА, ПЛАЗМА ИЛИ ХУМАН-АЛБУМИН.
• КОРИГИРАНЕ НА АНЕМИЯТА.
• ОБМЕННО КРЪВОПРЕЛИВАНЕ.
 ПРОГНОЗА – ЗАВИСИ ОТ РАННАТА ДИАГНОЗА И СВОЕВРЕМЕННАТА ТЕРАПИЯ.
• ПРОФИЛАКТИКА – ПРИ Rh (-) РОДИЛKИ СЕ ПРИЛАГА АНТИ-D-ГАМА-
ГЛОБУЛИН.
Инфекции на новороденото: ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ:
 ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ПУКНАТ ОКОЛОПЛОДЕН МЕХУР.
 ИНФЕКЦИЯ У МАЙКАТА.
 ИНФЕКЦИЯ НА РОДОВИТЕ ПЪТИЩА.
 ПРОТРАХИРАНО РАЖДАНЕ.
 НЕДОНОСЕНОСТ.
 НИСКО ТЕГЛО ПРИ РАЖДАЕТО.
 МНОГОПЛОДНА БРЕМЕННОСТ.
ВИДОВЕ:
 TOXOPLASMOSIS
 OTHERS (ДРУГИ)
29
 RUBEOLLA
 CYTOMEGALIA
 HERPES AND HEPATITIS
 ДРУГИ – СИФИЛИС, ВАРИЦЕЛА, ЛИСТЕРИОЗА.
СИМПТОМИ:

Toxoplasmosis Congenita
 ПРИЧИНИТЕЛ – TOXOPLASMA GONDII
 ПЛОДЪТ СЕ ИНФЕКТИРА ПРИ ПРЯСНА ИНФЕКЦИЯ У МАЙКАТА, КАТО
ИНФЕКЦИЯТА СЕ ПРЕДАВА ТРАНСПЛАЦЕНТАРНО.
 БЕЗСИМПТОМНО ПРОТИЧАНЕ - В 90 % ОТ СЛУЧАИТЕ.
 KЛИНИЧКА КАРТИНА:
• ЗАСЯГАНЕ НА ЦНС – ТОКСОПЛАЗМЕН МЕНИНГОЕНЦЕФАЛИТ
• ГЕНЕРАЛИЗИРАНА СЕПТИЧНА ФОРМА
 ДИАГНОЗА - ДОКАЗВАНЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ Ig M АНТИТЕЛА.
 ЛЕЧЕНИЕ: БИСЕПТОЛ 50 - 100 mg/kg и РОВАМИЦИН - 100 mg/kg
Вродена Rubeola
 РАННОТО ЗАРАЗЯВАНЕ ВОДИ ДО:
• АБОРТ ИЛИ МЪРТВОРАЖДАНЕ
• ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ
• ФЕТАЛНА ИНФЕКЦИЯ
• КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ:
• ИНТРАУТЕРИННА ХИПОТРОФИЯ
• ВСМ
• ВРОДЕНА ГЛУХОТА
• КАТАРАКТА И ГЛАУКОМА
• ДЕТЕТО МОЖЕ ДА Е КЛИНИЧЕСКИ ЗДРАВО
 ПО ДЕЙСТВАЩИЯ У НАС ИМУНИЗАЦИОНЕН КАЛЕНДАР ВСИЧКИ ДЕЦА НА
ВЪЗРАСТ 13 МЕСЕЦА ПОДЛЕЖАТ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ИМУНИЗАЦИЯ С
TRIMOVAX (морбили, паротит и рубеола).
 РЕИМУНИЗАЦИЯ НА 11 - 12 ГОДИНИ
Gytomegalia Congenita
 НАЙ-ЧЕСТАТА ВРОДЕНА ИНФЕКЦИЯ (1-2 % ОТ НОВОРОДЕНИТЕ).
 10 % ОТ ИНФЕКТИРАНИТЕ СА С ИЗЯВЕНА КЛИНИЧНА КАРТИНА.
 ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНО ВИРУСОНОСИТЕЛСТВО
 КЛИНИЧНА КАРТИНА:
30
• СИСТЕМНА ИНФЕКЦИЯ
• МЕНИНГОЕНЦЕФАЛИТ
• ХЕПАТИТ
• ИНТЕРСТИЦИАЛНА ПНЕВМОНИЯ
• ХЕМОЛИТИЧНА АНЕМИЯ
• ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ
• ИНТРАУТЕРИННА ХИПОТРОФИЯ
• НЕДОНОСЕНОСТ
 ДИАГНОЗА:
• ДОКАЗВАНЕ НА Ат
• PCR МЕТОДИКА ЗА ДОКАЗВАНЕ НА ВИРУСНИ Аг
 ЛЕЧЕНИЕ: GANCICLOVIR и PHOSPHOCARINAT
Сепсис на новороденото
Ранен сепсис:
Заразяването става:
 Преди раждането от заразена околоплодна течност;
 По време на раждането при контакт с възбудителя в родовия тракт;
 Най-чести причинители: Streptococcus gr. “В”, E. Coli, L. monocytogenes,
 S. pneumoniae
Късен сепсис:
Дължи се на:
 Вътреболнична инфекция с резистентни щамове;
 Особено чест е при недоносени на АВ и с траен венозен достъп;
 Обичайни причинители: S.Еpidermidis et Аureus, Klebsiella, P.Аeruginosa, E.Цoli;

КЛИНИЧНА КАРТИНА НА НС:

Неонатален менингит
 КЛИНИЧНА КАРТИНА:
• Нарушено съзнание до кома
• Гърчове
• Напрегната фонтанела
• Опистотонус
• Хипертонус на крайниците
• Вратна ригидност – 0-25 %
 ПРОГНОЗА: ЛЕТАЛИТЕТ – 30 %
 ОСТАТЪЧНИ ПРОЯВИ – 30-60 %

31
 ХИДРОЦЕФАЛИЯ
 ПОРЕНЦЕФАЛИЯ
 ПАРАЛИЗИ
 УМСТВЕНО ИЗОСТАВАНЕ
 ЕПИЛЕПСИЯ

5.РАЦИОНАЛНО ХРАНЕНЕ НА КЪРМАЧЕТО

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА РАЦИОНАЛНОТО ХРАНЕНЕ
РАСТЕЖЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО ЗАВИСЯТ ОТ ВНОСА С ХРАНАТА НА
ДОСТАТЪЧНО ЕНЕРГИЯ, БЕЛТЪЦИ, МАЗНИНИ, ВЪГЛЕХИДРАТИ, МИКРО- И
МАКРОЕЛЕМЕНТИ И ОПТИМАЛНОТО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ТЯХ, КОЕТО СЕ
ПРОМЕНЯ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВЪЗРАСТТА.
За какво детето изразходва енергията?
 ОСНОВНА ОБМЯНА – 60 %
 РАСТЕЖ И РАЗВИТИЕ – 15 %
 ДВИГАТЕЛНА ДЕЙНОСТ – 15 %
 ХРАНОСМИЛАНЕ И РЕЗОРБЦИЯ – 5 %
 НЕОПОЛЗОТВОРЕНА ЕНЕРГИЯ – 5 %
• С ВЪЗРАСТТА НАМАЛЯВА ДЯЛЪТ НА ЕНЕРГИЯТА ИЗРАЗХОДВАНА ЗА РАСТЕЖ И
РАЗВИТИЕ.
• РАСТЕ ЕНЕРГИЯТА, КОЯТО СЕ ИЗРАЗХОДВА ЗА ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ.
Енергийни нужди – норми
Енергия
Възраст Пол ccal/kg/24h ccal/kg
0-3 месеца - 660-690 120-130
3-6 месеца - 770-800 110-120
6-12 месеца - 980 90-110
1-3 години - 1250 80-90
3-6 години - 1600 70-80
6-10 години - 1900 60-70
32
 жени 2400 50-60
10-14 години
мъже 2000 -
жени 2800 40
14-18 години
мъже 2000 -
Белтъци – биологична роля
ТЕ УЧАСТВАТ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВСИЧКИ ТЪКАНИ И В СЛЕДНИТЕ ФУНКЦИИ НА
ОРГАНИЗМА :
 РАСТЕЖ
 РАЗВИТИЕ
 ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА
 МУСКУЛНА ДЕЙНОСТ
 МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ
 ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
Норми на средно-дневен прием на белтъци

Възраст Количество (g) Възраст Количество (g)

0-3 месеца 12 3-6 години 23
3-6 месеца 13 6-10 години 30
6-12 месеца 17 10-14 години 47
1-3 години 17 14-18 години M: 64/ Ж: 53
2 g/kg при естественохранено и 3 g/kg при изкуствено хранено и по-голямо дете.
Maзнини – биологична роля
 ОСНОВЕН ЕНЕРГЕТИЧЕН ИЗТОЧНИК.
 НОСИТЕЛНИ СА НА МАСТНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ.
 Дневни нужди 5-6 g/kg
 БИОЛОГИЧНАТА ИМ ПЪЛНОЦЕННОСТ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА
ПОЛИНЕ-НАСИТЕНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ – ЛИНОЛОВА И АРАХИДОНОВА, КОИТО СА
ЕСЕНЦИАЛНИ ХРАНИ-ТЕЛНИ КОМПОНЕНТИ.
Въглехидрати – биологична роля
 ОСНОВЕН ИЗТОЧНИК НА ЕНЕРГИЯ.
 СПОМАГАТ ЗА ОКИСЛЕНИЕ НА МАЗНИНИТЕ И СИНТЕЗА НА БЕЛТЪЦИТЕ.
 Дневни нужди за кърмачето 12 g/kg, за по-големите деца 15 g/kg
 ДЕФИЦИТЪТ НА ВЪГЛЕХИДРАТИ ВОДИ ДО КЕТОАЦИДОЗА С АЦЕТОНЕМИЯ!
 ИЗЛИШЪК ОТ ВЪГЛЕХИДРАТИ - ЗАТЛЪСТЯВАНЕ!
Форма на приемане на въглехидратите
 ЗА КЪРМАЧЕТАТА ОСНОВЕН ВЪГЛЕХИДРАТ Е ЛАКТОЗАТА.
 СЛЕД КЪРМАЧЕСКА ВЪЗРАСТ НУЖДИТЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАТ ПРЕДИМНО С
ПОЛИЗАХАРИДИ.
 ЗАХАРОЗАТА И ДРУГИТЕ КОНЦЕНТРИРАНИ ВЪГЛЕХИДРАТИ ТРЯБВА ВНИМАТЕЛНО
ДА СЕ ДОЗИРАТ. ТЕ СЕ РЕЗОРБИРАТ БЪРЗО И РЯЗКО ПОКАЧВАТ НИВОТО НА
КРЪВНАТА ЗАХАР.
Минерали
 НЕОБХОДИМИ ЗА РАСТЕЖА, ПРОЦЕСИТЕ НА ХРАНОСМИЛАНЕ, ЗА РЕГУЛАЦИЯТА
НА ВОДНО–СОЛЕВАТА ОБМЯНА И АЛКАЛНО-КИСЕЛИННОТО РАВНОВЕСИЕ.
 Na+ , К+ , Cl- , HCO3- – УЧАСТВАТ В РЕГУЛАЦИЯТА НА ВОДНО-СОЛЕВАТА
ОБМЯНА И АКР.
 Са++ – УЧАСТВА В СТРОЕЖА НА КОСТИТЕ И ЗЪБИТЕ, В СЪСИРВАНЕТО НА КРЪВТА,
ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА НЕРВНО-МУСКУЛНАТА ВЪЗБУДИМОСТ.

33
 ФОСФОР – УЧАСТВА В СЪСТАВА НА КОСТИТЕ И РЕДИЦА ВАЖНИ ЕНЗИМИ.
НЕДОСТИГЪТ МУ ЗАЕДНО С НЕДОСТИГЪТ НА Са++ ВОДИ ДО РАЗВИТИЕ НА РАХИТ.
 ЖЕЛЯЗО – УЧАСТВА В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ХЕМОГЛОБИНА, МИОГЛОБИНА И
РЕДИЦА ЕНЗИМИ. СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ СЕ ОБРЪЩА НА ОБМЯНАТА НА
ЖЕЛЯЗОТО У КЪРМАЧЕТО И СКЛОННОСТТА КЪМ ДЕФИЦИТ, ПОРАДИ КОЕТО
ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ С ВНОС НА ХРАНИ БОГАТИ НА ЖЕЛЯЗО Е ОТ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ.
 ЙОД – ЧРЕЗ ТИРЕОИДНИТЕ ХОРМОНИ (T3 И T4) ИГРАЕ РОЛЯ В РАСТЕЖА И
РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО. ПРИ НЕДОСТАТЪЧЕН ВНОС СЕ РАЗВИВА ЕНДЕМИЧНА
ГУШАВОСТ И КРЕТЕНИЗЪМ.
 ФЛУЛОР – ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЗЪБИТЕ.
 ЦИНК – НУЖЕН ПРИ СИНТЕЗАТА НА ИНСУЛИН И ДРУГИ ЕНЗИМИ.
 КОБАЛТ – ВАЖЕН ЗА СИНТЕЗАТА НА ВИТАМИН В12, А ЧРЕЗ НЕГО ОТГОВАРЯ ЗА
НОРМАЛНАТА ХЕМОПОЕЗА.
 МАГНЕЗИЙ – УЧАСТВА В ПРАВИЛНОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА КОСТИТЕ.
Витамини - УЧАСТВАТ В ОКИСИ-РЕДУКЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ, В КЛЕТЪЧНОТО
ДИШАНЕ, ПОВИШАВАТ АКТИВНОСТТА НА НЯКОИ ЕНЗИМИ, УЧАСТВАТ В
МЕЖДИННАТА ОБМЯНА, В КРЪВОСЪСИРВАНЕТО И Т.Н.
ПРИ НЕДОСТИГ СЕ РАЗВИВАТ ХИПО- И АВИТАМИНОЗИ :
 ВИТАМИН Д – СИНТЕЗИРА СЕ В КОЖАТА ОТ ЕРГОСТЕРОЛА, КОЙТО СЕ
ТРАНСФОРМИРА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА УВЧ ЛЪЧИТЕ В ХОЛЕКАЛЦИФЕРОЛ.
УЧАСТВА В КАЛЦИЕВО-ФОСФОРНАТА ОБМЯНА.
 ВИТАМИН К – ТОЙ Е ПРОТИВОХЕМОРАГИЧЕН ВИТАМИН, ЗАЩОТО УЧАСТВА В
ОБРАЗУВАНЕТО НА ПРОТРОМБИНОВИЯ КОМПЛЕКС ОТ ЧЕРНИЯ ДРОБ. ВНАСЯ СЕ С
ХРАНАТА, НО В ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ СЕ СИНТЕЗИРА ОТ ЧРЕВНАТА ФЛОРА.

ХРАНЕНЕ НА КЪРМАЧЕТО
ТРЯБВА ДА Е СЪОБРАЗЕНО С ВЪЗРАСТТА НА ДЕТЕТО, С ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ХРАНО
-СМИЛАТЕЛНИЯ МУ ТРАКТ, С КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ И КАЧЕСТВЕНИТЕ НУЖДИ НА
ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ.
 ЕСТЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – ТОВА ХРАНЕНЕ, ПРИ КОЕТО В ПЪРВИТЕ 4–6 мес. СЛЕД
РАЖДАНЕТО ДЕТЕТО СЕ ХРАНИ САМО С МАЙЧИНА КЪРМА, А СЛЕД ТОВА
ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СЕ ЗАХРАНВА С ХРАНИ СЪОТВЕТСТВАЩИ НА ВЪЗРАСТТА МУ.
 СМЕСЕНО ХРАНЕНЕ – КОГАТО ПОРАДИ ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА В ПЪРВОТО
ПОЛУГОДИЕ НА ЖИВОТА СИ ОСВЕН МАЙЧИНА КЪРМА, КЪРМАЧЕТО ПОЛУЧАВА И
ДРУГО ЖИВОТИНСКО МЛЯКО.
 ИЗКУСТВЕНО ХРАНЕНЕ – КОГАТО ПРЕЗ ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА ЖИВОТА СИ
КЪРМАЧЕТО СЕ ХРАНИ ИЗЦЯЛО С ЖИВОТИНСКО МЛЯКО.
 КОГАТО НА ЕСТЕСТВЕНО ИЛИ НА ИЗКУСТВЕНО ХРАНЕНОТО КЪРМАЧЕ, ПРЕЗ 4-ИЯ
МЕСЕЦ И СЛЕД ТОВА В МЕНЮТО СЕ ПРИБАВЯТ ПО-ОБЩИ И КОНСИСТЕНТНИ ХРАНИ
(ПЮРЕ, КАША, ПОПАРА, СУПА И ДР.), В ТЕЗИ СЛУЧАИ ГОВОРИМ ЗА ЗАХРАНВАНЕ.
Естествено хранене
 Предимства на майчината кърма за кърмачето
 ТЯ Е ИДЕАЛНАТА ХРАНА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ СЛЕД РАЖДАНЕТО.
 ЧРЕЗ НЕЯ НАЙ–ДОБРЕ СЕ ЗАДОВОЛЯВАТ ХРАНИТЕЛНИТЕ НУЖДИ НА
КЪРМАЧЕТО НА ВЪЗРАСТ ДО 4 мес. ИЗКЛЮЧЕНИЕ ИМА ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ВИТАМИН Д, ФЛУОР И ЖЕЛЯЗО, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ДОБАВЯТ.
 МАЙКАТА НЕ ГУБИ ВРЕМЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕТО НА ХРАНАТА.
• КЪРМАТА Е С ПОДХОДЯЩА ТЕМПЕРАТУРА, ПРЯСНА И СТЕРИЛНА.
• ИЗБЯГВА СЕ АЛЕРГИЯТА И НЕПОНОСИМОСТТА КЪМ КРАВЕТО МЛЯКО.
• МАЙЧИНАТА КЪРМА СЪДЪРЖА АНТИБАКТЕРИАЛНИ И АНТИВИРУСНИ АНТИТЕЛА,
ВКЛ. СЕКРЕТОРНИ Ig A АТ ВЪВ ВИСОКИ КОНЦЕНТРАЦИИ, КОИТО ПОВИШАВАТ
34
РЕЗИСТЕНТНОСТТА НА ДЕТЕТО СПРЯМО НЯКОИ ИНФЕКЦИИ.
 ЕСТЕСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ ОСИГУРЯВА ПО ВРЕМЕ НА КЪРМЕНЕТО НЕПОВТОРИМ
ЕМОЦИОНАЛЕН КОНТАКТ МЕЖДУ МАЙКАТА И КЪРМАЧЕТО.
 КЪРМЕНИТЕ ДЕЦА ДАВАТ ПО-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ ТЕСТОВЕТЕ ЗА СТЕПЕНТА
НА РАЗВИТИЕ И НА ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ.
 В САЩ постнаталната смъртност сред кърмените деца е с 21 % по-ниска.
 По-нисък брой на случаите с внезапна смърт сред кърмените бебета.
 По-ниска честота на инсулинозависимия и инсулинонезависимия диабет тип II
сред по-големите деца.
 Намалява честотата на лимфомите, левкемията, болестта на Хочкин,
затлъстяването и хиперхолестеринемията.
• ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ В САЩ КЪРМЕНЕТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО
НАМАЛЯВАНЕ РАЗХОДИТЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО С 3,6 МИЛИАРДА ДОЛАРА,
ДО ОГРАНИЧАВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ПРОГРАМИ,
ДО ПО-МАЛКО ОТСЪСТВИЯ ОТ РАБОТА, КОЕТО СЕ ОТРАЗЯВА НА СЕМЕЙНИЯ
БЮДЖЕТ!
• А У НАС – около 80 000 000 долара
 Предимства от кърменето за майката
• ХОРМОНИТЕ ОТДЕЛЕНИ ПРИ КЪРМЕНЕ ВОДЯТ ДО КОНТРАХИРАНЕ НА МАТКАТА И
УЛЕСНЯВАТ ИЗХВЪРЛЯНЕТО НА КРЪВНИТЕ СЪСИРЕЦИ. ТОВА ПРЕДПАЗВА ОТ
КРЪВОЗАГУБА И ВЪЗП. ЗАБОЛЯВАНИЯ СЛЕД РАЖДАНЕТО.
• КЪРМИЛИТЕ ЖЕНИ БОЛЕДУВАТ ПО-РЯДКО ОТ РАК НА ГЪРДАТА, В СРАВНЕНИЕ С
НЕКЪРМИЛИТЕ.
• КЪРМЕНЕТО ПЕСТИ ВРЕМЕ И СРЕДСТВА
Състав на майчината кърма
СЪСТАВ НА КОЛАСТ- МАЙЧИНА КРАВЕ ОВЧЕ
МЛЯКОТО РА КЪРМА МЛЯКО МЛЯКО

БЕЛТЪК 4–6% 1,3 3,5 5,8

МАЗНИНИ 4,2 3,5 3,5 6,5

ВЪГЛЕ- 6,0 7,0 4,5 4,8

ХИДРАТИ

СОЛИ 0,4 0,2 0,7 0,9

ОТН. ТЕГЛО 1060 1032

ДА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ, ЧЕ ВИДОВО СПЕЦИФИЧНИЯТ СЪСТАВ НА ВСЯКО ЕДНО МЛЯКО Е

ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ЧОВЕКА ИЛИ СЪОТВЕТНОТО ЖИВОТНО !
Хигиенен режим на кърмачката
 ТЯ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕУМОРЯВА И ДА Е ИЗЛОЖЕНА НА ИЗЛИШНИ ТРЕВОГИ.
 ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ С РАЗНООБРАЗНА, БОГАТА НА МЛЯКО, МЕСО, ЯЙЦА,
ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ХРАНА.
 ХРАНИТЕЛНИТЕ НУЖДИ НА МАЙКАТА КЪРМАЧКА НАДВИШАВАТ С ОКОЛО 40%
ТЕЗИ НА НЕКЪР-МЕЩАТА ЖЕНА.
 ПОВИШАНА КОНСУМАЦИЯ НА ТЕЧНОСТИ И ВЪГЛЕХИДРАТИ – МЛЯКО, СОКОВЕ,
СИРОПИ, БОЗА, БИРА (ДО 0,5 ЛИТЪР НА ДЕН).
 ЗАБРАНА ЗА КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ И НИКОТИН.
 ЗАБРАНА НА СИЛНИ ОЧИСТИТЕЛНИ СРЕДСТВА, ОВАРИАЛНИ ХОРМОНИ, КОИТО
35
ПОДТИСКАТ ЛАКТАЦИЯТА, ОПИАТИ, БРОМОВИ ПРЕПАРАТИ И ДР.
Затруднения за кърмене
 ОТ СТРАНА НА ДЕТЕТО:
• ЛИПСВАЩ, НЕДОРАЗВИТ ИЛИ ПОДТИСНАТ ПРИ ПАТОЛОГИЯ НА ЦНС СУКАТЕЛЕН
РЕФЛЕКС.
• АНОМАЛИИ НА УСТНИТЕ И УСТНАТА КУХИНА – ЗАEШКА УСТНА, ВЪЛЧА УСТА,
НАТАЛНИ И НЕОНАТАЛНИ ЗЪБИ.
• ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ЛИГАВИЦАТА НА УСТАТА И ГЪРЛОТО (СТОМАТИТИ, вкл. SOOR).
• НЕПРОХОДИМО НОСЛЕ, ПОРАДИ РИНИТ ИЛИ ВРОДЕНА АНОМАЛИЯ.
 ОТ СТРАНА НА МАЙКАТА:
• ПЛОСКИ ЗЪРНА НА ГРЪДНИТЕ ЖЛЕЗИ.
• РАГАДИ НА ЗЪРНАТА ГРЪДНИТЕ ЖЛЕЗИ.
• МАСТИТ.
• ЛИПСА НА ПОДГОТОВКА И НАГЛАСА ЗА КЪРМЕНЕ.
• ПАТОЛОГИЯ НА РАЖДАНЕТО – СЕКЦИО, ПУЕРПЕРАЛНА ИНФЕКЦИЯ У
МАЙКАТА.

Противопоказания за кърмене
 АБСОЛЮТНИ:
• АКТИВНА ТУБЕРКУЛОЗА У МАЙКАТА
• ТЕЖКО ПСИХИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА МАЙКАТА, СВЪРЗАНО С НЕОТГОВОРНИ
ДЕЙСТВИЯ
• ЧЕСТИ ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИПАДЪЦИ
• АКО РОДИЛКАТА Е БОЛНА ОТ СПИН
 ОТНОСИТЕЛНИ – ТЕЖКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У МАЙКАТА, ПРИ КОИТО КЪРМЕНЕТО Е
ДОПЪЛНИТЕЛЕН РИСК ЗА НЕЯ.
Технически правила за кърмене
 ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ЕДНО КЪРМЕНЕ – 15-20 min; ПРИ НЕДОНОСЕНИТЕ И
БОЛНИТЕ ТО МОЖЕ ДА СЕ УДЪЛЖИ ДО 20-30 min.
 ИНТЕРВАЛ МЕЖДУ КЪРМЕНИЯТА: 2-3-4 часа.
 БРОЙ НА КЪРМЕНИЯТА (ХРАНЕНИЯТА):
• ДО 1 мес. - 7 ПЪТИ
• 2 ДО 5 мес. - 6 ПЪТИ
• НАД 6 мес. - 5 ПЪТИ
• В КРАЯ НА ПЪРВАТА ГОДИНА - 4 ПЪТИ
 СВОБОДНО КЪРМЕНЕ – МАЙКАТА КЪРМИ ДЕТЕТО ТОГАВА КОГАТО ТО ПЛАЧЕ.

Оценка на лактацията
 СЪЩЕСТВУВА ВРЕДНА И ОПАСНА ТЕН-ДЕНЦИЯ ЗА НЕОБОСНОВАНО И
ПРИБЪРЗАНО ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ СМЕСЕНО (ИЗКУСТВЕНО) ХРАНЕНЕ, БЕЗ
ПРЕДВАРИТЕЛНА И СЕРИОЗНА ПРЕЦЕНКА НА ЛАКТАЦИЯТА.
 МЕЖДУ АПЕТИТА НА КЪРМАЧЕТО И ЛАКТАЦИЯТА СЪЩЕСТВУВА МЕХАНИЗЪМ НА
ВЗАИМНА ЗАВИСИМОСТ И РЕГУЛАЦИЯ:
• ИЗСУКВАНЕТО НА КЪРМАТА СТИМУЛИРА ЛАКТАЦИЯТА.
• АКО В МАЙЧИНАТА ГЪРДА СЛЕД КЪРМЕНЕ ОСТАНЕ МЛЯКО ТОВА ПОДТИСКА
ЛАКТАЦИЯТА.
Хипогалактия
 РАННАТА ХИПОГАЛАКТИЯ В ПЪРВИТЕ ДНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО Е ФИЗИОЛОГИЧНА
И ПРЕХОДНА.
 ПЪРВИЧНА ХИПОГАЛАКТИЯ – ТАЗИ, КОЯТО СЛЕД РЕДОВНО КЪРМЕНЕ В ПЪРВИТЕ
ДНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО НЕ СЕ ПРЕОДОЛЯВА - СРЕЩА СЕ МНОГО РЯДКО!
 ВТОРИЧНАТА ХИПОГАЛАКТИЯ НАСТЪПВА СЛЕД КАТО МАЙКАТА Е ИМАЛА КЪРМА,

36
НО НЕОСНОВАТЕЛНО СЕ ПРЕМИНАВА НА СМЕСЕНО ХРАНЕНЕ. ЗАМЕСТИТЕЛЯТ НА
КЪРМАТА СЕ ДАВА ПРЕДИ КЪРМЕНЕ, С БИБЕРОН.
 ПРИЧИНИ ЗА ВТОРИЧНА ХИПОГАЛАКТИЯ :
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МАЙКАТА
• ПСИХИЧЕН СТРЕС
Вторична хипогалактия – лечение:
 СПОКОЙСТВИЕ ЗА МАЙКАТА
 ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ
 СРЕДСТВА СТИМУЛИРАЩИ ЛАКТАЦИЯТА
 РЕДОВНО КЪРМЕНЕ НА БЕБЕТО

ЗАХРАНВАНЕ И ОТБИВАНЕ - ЗАМЕСТВАНЕ НА НЯКОЕ ОТ КЪРМЕНИЯТА С ПО-

ОБЩА ХРАНА – ЗЕЛЕНЧУКОВО ПЮРЕ, КАША, ПОПАРА, СУПА И ДР. КРАЙНА ЦЕЛ –
ОТБИВАНЕ И МИНАВАНЕ ИЗЦЯЛО НА НЕМЛЕЧНА ХРАНА.
Защо се захранва кърмачето?
 ОБОГАТЯВА СЕ ПРОДУКТИТЕ, ДОСТАВЯЩИ ОСНОВНИТЕ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА,
ВИТАМИНИ, МАКРО- И МИКРОЕЛЕМЕНТИ, В Т.Ч. И ЖЕЛЯЗО.
 ЗАДОВОЛЯВАТ СЕ НАРАСНАЛИТЕ ЕНЕРГИЙНИ И ГРАДИВНИ НУЖДИ, НА КОЕТО
КЪРМАТА НЕ МОЖЕ ДА ОТГОВОРИ.
 НИКНЕНЕТО НА ЗЪБИТЕ И ВЪЗМОЖНОСТТА КЪРМАЧЕТО ДА ОТВОРИ УСТА, ДА
ОТХАПЕ, ДЪВЧЕ И КОНСУМИРА ПО-КОНСИСТЕНТНА ХРАНА, КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО
ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА.
 ЧРЕЗ ЗАХРАНВАНЕТО СЕ ФОРМИРА АПЕТИТА НА КЪРМАЧЕТО, КОЕТО ЗАПОЧВА
ДА ПРОЯВЯВА АКТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХРАНАТА.
Кога се захранва кърмачето? – във възрастта между 4 и 6 месец.
 НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗАХРАНВАНЕ ПРЕДИ 16-та СЕДМИЦА, ПОРАДИ ОПАСНОСТ
ОТ ПРЕТОВАРВАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ С ЕЛЕКТРОЛИТИ, ВНОС НА АЛЕРГЕНИ,
УВЕЛИЧАВАНЕ НА ТЕГЛОТО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕ.
 КЪСНОТО ЗАХРАНВАНЕ СЛЕД 6-ия МЕСЕЦ СЪЩО НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА, ЗАЩОТО
ВОДИ ДО СМУТЕНО ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И АНЕМИЯ.
С какво се захранва кърмачето?
 СЪС ЗЕЛЕНЧУКОВО ПЮРЕ.
 С МЛЕЧНА ПЛОДОВО-БРАШНЕНА БЕЗГЛУТЕНОВА КАША.
Опасности от ранно захранване
 ЗАТЛЪСТЯВАНЕ ОТ ВНАСЯНЕ НА ПО-ЕНЕРГИЙНА ХРАНА.
 АЛЕРГИЗИРАНЕ С ХРАНИТЕЛНИ АЛЕРГЕНИ.
 ПРЕТОВАРВАНЕ НА ОРГАНИЗМА С ЕЛЕКТРОЛИТИ И НАЙ-ВЕЧЕ С НАТРИЙ.
 ВНОС НА ПО-ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО
 НИТРАТИ И НИТРИТИ
Последователност на захранването
 ДОБАВЯНЕ НА ПЛОДОВ СОК – КЪМ 40-ия ден
 ЗЕЛЕНЧУКОВО ПЮРЕ – ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 4-ти мес.
 ЯЙЧЕН ЖЪЛТЪК – В НАЧАЛОТО НА 5-ти мес.
 ДОБАВЯНЕ НА КАША – В СРЕДАТА НА 5-ти мес.
 ПОПАРА – ПРЕЗ 6-ти мес.
 ЗЕЛЕНЧУКОВА ИЛИ МЕСНО-ЗЕЛЕНЧУКОВА СУПА – 8-ти мес.
 РАЗНООБРАЗЯВАНЕ НА МЕНЮТО :
• МЕСНО-ЗЕЛЕНЧУКОВО ПЮРЕ – 5-ти месец
• РАЗНООБРАЗЯВАНЕ НА КАШИТЕ – 6-ти месец
• СУПА + ГОТВЕНО – 8-ми месец
• ПАСИРАНА ПОПАРА – 9-ти МЕСЕЦ

37
• СОС ОТ ГОТВЕНО ЗА ВЪЗРАСТНИ – 9-ти месец
• НЕПАСИРАНА СУПА – 10-ти месец
 ПРЕМАХВАНЕ НА СУТРЕШНОТО КЪРМЕНЕ – 10-11-ти месец.
 ОТБИВАНЕ – 12-ти месец.
Правила за отбиване
 ПОСТЕПЕННО ЗАМЕНЯНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ КЪРМЕНИЯ С ДРУГИ ХРАНИ, ПРИ
КОЕТО ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯТ ТРАКТ НА ДЕТЕТО ПРИВИКВА ПО-ЛЕСНО КЪМ ТЯХ.
 ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ВНЕЗАПНО ОТБИВАНЕ. ТОВА ЧЕСТО СЕ ПОСЛЕДВА ОТ ТРУДНО
ПРЕМИНАВАЩА ДИАРИЯ.
 ОТБИВАНЕТО НЕ БИВА ДА СТАВА ПО ВРЕМЕ НА ЛЕТНИТЕ ГОРЕЩИНИ И ПО ВРЕМЕ
НА ОСТРО ИНТЕРКУРЕНТНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
 ПО ВРЕМЕ НА ОСТРО ИНТЕРКУРЕНТНО ЗАБОЛЯВАНЕ ПОНОСИМОСТТА КЪМ НОВИ
ХРАНИ Е МАЛКА И ЗАХРАНВАНЕТО СЕ ОТЛАГА ДО ОЗДРАВЯВАНЕТО НА ДЕТЕТО.
 НЕ СЕ ДОПУСКА НАСИЛСТВЕНО ХРАНЕНЕ.
Смесено хранене – показания
 ХИПОГАЛАКТИЯ У МАЙКАТА
 АНГАЖИМЕНТИ НА МАЙКАТА ЗАТРУДНЯВАЩИ КЪРМЕНЕТО
Правила за смесено хранене при хипогалактия
 ПОЛАГАТ СЕ ВСИЧКИ УСИЛИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НОРМАЛНАТА
ЛАКТАЦИЯ.
 ПРЕДПОЧИТАТ СЕ АДАПТИ-РАНИТЕ МЛЕКА ПРЕД НАТУРАЛ-НОТО КРАВЕ МЛЯКО.
 ДОБАВЪЧНИТЕ ПОРЦИИ МЛЯКО НЕ СЕ ДАВАТ ПРЕДИ КЪРМЕНЕ – ОПАСНОСТ ОТ
ДОПЪЛ-НИТЕЛНО ПОДТИСКАНЕ НА ЛАКТАЦИЯТА !
 ДОПЪЛНИТЕЛНОТО МЛЯКО СЕ ДАВА С ЛЪЖИЧКА, А НЕ С БИБЕРОН.
 ПРИ ЗАЕТОСТ НА МАЙКАТА СМЕСЕНОТО ХРАНЕНЕ СЕ ПРОВЕЖДА ЧРЕЗ
ЗАМЕСТВАНЕ НА НЯКОИ ОТ КЪРМЕНИЯТА.
Рискове за детето при смесено хранене
 СМЕСЕНО ХРАНЕНИТЕ ДЕЦА СА ЗАСТРА-ШЕНИ ОТ ИНФЕКЦИИ.
 СМЕСЕНОТО ХРАНЕНЕ ВОДИ ПО–БЪРЗО ИЛИ ПО–БАВНО ДО ОКОНЧАТЕЛНО
ОТБИВАНЕ НА ДЕТЕТО.
Изкуствено хранене
 Показания
• АГАЛАКТИЯ
• ЗАБРАНА ЗА КЪРМЕНЕ
• ПОЧИНАЛА МАЙКА
 ФАКТОРИ, БЛАГОПРИЯТСТВАЩИ ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА:
• ЖЕЛАНИЕТО ИЛИ НЕ НА МАЙКАТА ДА КЪРМИ
• НЕПОЗНАВАНЕ ПРЕДИМСТВАТА НА КЪРМЕНЕТО
• РЕКЛАМИРАНЕТО НА АДАПТИРАНИТЕ МЛЕКА
Недостатъци на кравето мляко
 ТО СЕ ПОНАСЯ ТОЛКОВА ПО-ТРУДНО ОТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ АПАРАТ,
КОЛКОТО ПО-МАЛКО Е ДЕТЕТО.
 ПО-БОГАТО Е НА ТРУДНО СМИЛАЕМИ БЕЛТЪЦИ – КАЗЕИН И ПРЕДИМНО
НАСИТЕНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ – СТЕАРИНОВА И ПАЛМИТИНОВА.
 БЕДНО Е НА ЛАКТОЗА.
 БОГАТО Е НА СОЛИ, КОИТО ПО-ТРУДНО СЕ УСВОЯВАТ И ОБРЕМЕНЯВАТ
ХРАНОСМИЛА-ТЕЛНИЯ ТРАКТ И БЪБРЕЦИТЕ НА КЪРМАЧЕТО.
 ПОРАДИ ТЕРМИЧНАТА ОБРАБОТКА Е НАМАЛЕНО ВИТАМИННОТО СЪДЪРЖАНИЕ
НА КРАВЕТО МЛЕКО И ЕНЗИМИТЕ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В НЕГО.
 КРАВЕТО МЛЯКО ПОДЛЕЖИ ЛЕСНО НА ЗАМЪРСЯВАНЕ И ИНФЕКТИРАНЕ.
 ДЕЦАТА ХРАНЕНИ С КРАВЕ МЯКО СА С ПОНИЖЕНА УСТОЙЧИВОСТ НА ИНФЕКЦИИ.
ТЕ БОЛЕДУВАТ ПО-ЧЕСТО И ПО-ТЕЖКО.
38
Адаптирани млека
 ИЗТОЧНИК ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО ИМ Е КРАВЕТО МЛЯКО, КОЕТО Е АДАПТИРАНО
(ХУМАНИЗИРАНО) ЧРЕЗ ПРИБЛИЖАВАНЕ ПО СЪСТАВ ДО МАЙЧИНАТА КЪРМА.
 АДАПТИРАНЕТО СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ :
• НАМАЛЯВАНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА БЕЛТЪЦИТЕ, ЗА СМЕТКА НА КАЗЕИНА.
• УВЕЛИЧЕН Е ОТНОСИТЕЛНИЯТ ДЯЛ НА ЛАКТАЛБУМИНИТЕ.
Pre NAN - адаптирано мляко за недоносени деца.
NAN 1 - пълноценно адапти-рано мляко за деца до 6 мес.
NAN 2 - пълноценно адапти-рано мляко за деца над 6 мес.
NAN HA - хипоалергизиращо мляко на базата на белтъчен хидролицат.
Най-чести грешки, допускани при хранене на кърмачето
 ПРЕДЛАГАНЕ НА ГЛУТЕН СЪДЪРЖАЩИ ХРАНИ ПРЕДИ 6-ия месец
 ПОВИШЕН ВНОС НА NaCl ПРИ ДЕЦА ХРАНЕНИ С КВАСЕНО МЛЯКО И ЗАХРАНЕНИ С
ДОМАШНО ПРИГОТВЕНИ ПЮРЕТА
 ОПАСНОСТ ОТ ДАВАНЕ НА ХРАНИ С ПОВИШЕНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НИТРАТИ
 ОПАСНОСТ ОТ ВНОС НА КОНСЕРВАНТИ И ПОДПРАВКИ, КОИТО СА АЛЕРГЕНИ
 ОПАСНОСТ ОТ ВНОС НА ПОВЕЧЕ “БАЛАСТНИ” ВЕЩЕСТВА
Храни, които кърмачето не е желателно да приема
 ЯЙЧЕН БЕЛТЪК
 ПРЯСНО МЛЯКО
 ШОКОЛАД И КАКАО
 ЯГОДИ, КЪПИНИ И МАЛИНИ
 МЪХНАТИ ПЛОДОВЕ
 ПЧЕЛЕН МЕД
 СЕМКИ, ФЪСТЪЦИ И ЯДКИ
Хранене на дете на възраст от 1 до 3 години
 ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА И ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА, КАКТО И ОБМЯНАТА НА
ВЕЩЕСТВАТА СА ФУНКЦИОНАЛНО ПО-ДОБРЕ РАЗВИТИ.
 НАРАСТВАТ НУЖДИТЕ НА ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ.
 В КРАЯ НА ПЪРВАТА ГОДИНА КЪРМАЧЕСКАТА ХРАНА СЕ ЗАМЕСТВА С
ПРЕХОДНА.
 ХРАНИТЕЛНИЯ РЕЖИМ СЕ ПРОМЕНЯ НА ЧЕТИРИКРАТНО ХРАНЕНЕ, ПРЕЗ 4 часа.
 ВКУСЪТ, АРОМАТЪТ И ВИДЪТ НА ХРАНАТА ПРИДОБИВАТ ВСЕ ПО-ГОЛЯМО
ЗНАЧЕНИЕ ЗА АПЕТИТА.
 КОЛИЧЕСТВОТО НА МЛЯКОТО НАМАЛЯВА, НО ТО ВСЕ ОЩЕ ОСТАВА ОСНОВНА
ХРАНА.
 ХРАНАТА Е ПРЯСНО ПРИГОТВЕНА, ПРЕДИМНО ВАРЕНА. ИЗБЯГВАТ СЕ КОНСЕРВИ
И ПОДПРАВКИ.
20% от калориите детето получава сутрин,40% на обяд, 10-15% на следобедна закуска,
25-30% на вечеря.
Общото количество калории – 90-100 ccal/kg
Съотношение Б:М:В=3:4:14
По-чести грешки при хранене на дете на възраст от 1 до 3 години
 ЗАДЪРЖАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ВРЕМЕ МОДЕЛА НА ХРАНЕНЕ ОТ
КЪРМАЧЕСКА ВЪЗРАСТ.
 НАСИЛСТВЕНО ХРАНЕНЕ ИЛИ ХРАНЕНЕ ЧРЕЗ ИНТЕРЕСНИ ЗАНИМАНИЯ И
ЩЕДРИ ОБЕЩАНИЯ.
 ДАВАНЕ МЕЖДУ ХРАНЕНИЯТА НА ШОКОЛАД, БОНБОНИ И ДРУГИ ЛАКОМСТВА,
КОИТО ПОДТИСКАТ ФИЗИОЛОГИЧНОТО ИЗГЛАДНЯВАНЕ.
 ОСНОВНА ХРАНА ОСТАВА МЛЯКОТО.
 ЗАКЪСНЯВА ИЛИ ИЗОБЩО НЕ СЕ ПОСТИГА САМОСТОЯТЕЛНО ХРАНЕНЕ.

39
 ДАВАТ СЕ СЕМКИ И ЯДКИ.
Болести, свързани с храненето
 МАЛНУТРИЦИЯ – БЕЛТЪЧНО-ЕНЕРГИЙНО НЕДОХРАНВАНЕ, ХИПОТРОФИЯ.
 ХИПОВИТАМИНОЗИ
 АНЕМИИ
 НАДНОРМЕНО ТЕГЛО
 ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
 БЕЛТЪЧНО-ЕНЕРГИЙНО НЕДОХРАНВАНЕ – 1-2%
 ХИПОТРОФИЯ – 1 МЕС.-2ГОД.
I степен – редукция с 10-20% от теглото - намаляване на ПМТ по корема и гърдите.
II степен – намаляване на теглото с 20-40% и редуциране на ПМТ по крайниците
III степен (атрофия) – намаление на Т с > 40%, при липса на ПМТ и стапяне на
възглавничките на Bichat
Причини
Количествени и качествени диетични грешки, при което детето гладува
Инфекциозни причини
Конституционални причини
Грешки в отглеждането на детето
Kwashiorkor - тежък белтъчно-недоимъчен синдром у деца в ранна възраст, когато
след преустановяване на кърменето са преминали на предимно въглехидратна
растителна храна (царевица, ориз, маниока, балабан и др.).
 Генерализирани хипопро-теинемични отоци.
 Хепатомегалия (стеатоза).
 Дистрофични промени на кожата и придатъците ù: нежни, чупливи и обезцветени
или червеникави коси.
 Промени в поведението (апатия, депресия, враждебност, отчужденост),
безапетитие, диария, тежки инфекции.
Диетично хранене на хипотрофично дете
 ПОВИШЕНИ ХРАНИТЕЛРНИ НУЖДИ, А МАЛКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСВОЯВАНЕ
НА ХРАНАТА.
 КАЛОРИЧНИТЕ ИМ ВЪЗМОЖНОСТИ НАДВИШАВАТ ПОНЯКОГА 150 cal/kg и 200
ml/kg КЪРМА ЗА 24 ЧАСА.
 ПО-ГОЛЕМИ НУЖДИ ОТ БЕЛТЪЦИ.
 БРОЯТ НА ХРАНЕНИЯТА ДОСТИГА 7-8.
 ПРЕЗ ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ ТРЯБВА ДА ИМ СЕ ОСИГУРИ КЪРМА.
 НА ПО-ГОЛЕМИТЕ СЕ ОСИГУРЯВА МАКСИМАЛНО ЛЕСНО УСВОИМА ХРАНА.
 ПРИ ДОБРА ПОНОСИМОСТ НА ХРАНАТА КОЛИЧЕСТВОТО Й СЕ УВЕЛИЧАВА
ПОСТЕПЕННО.
Лечение
• АМБУЛАТОРНО СЕ ЛЕКУВА ХИПОТРОФИЯ I ст.
• II и III ст. СЕ ХОСПИТАЛИЗИРАТ.
 I етап: възстановяване на нарушеното водно-електролитно равновесие; лечение на
съпътстващата инфекция; определяне на хранителния толеранс – ЗАХРАНВАНЕ С
ПОДХОДЯЩА ЛЕСНО УСВОИМА ХРАНА, като в началото се предлагат по 60 kcal/kg
 II етап: провежда се диетолечение за възстановяване загубите на организма, с
постепенно увеличаване на количеството и разнообразяване на храната.
 III етап: възстановяване на нормалното физическо и ПМР на детето.
Етиология
Генетично предразпорожение – 80% при два ма затлъстели родители и 40% при
затлъстяване у единия родител
Прехранване
Намалена физическа активност
40
Психо-социални фактори
Клинична картина
 Повишен апетит и жажда,
 Засилено изпотяване,
 Намалена двигателна активност,
 Лесна уморяемост,
 Невротични и невро-вегетативни оплаквания,
 Мастна гърбица на VII прешлен,
 Мастна престилка на корема,
 Псевдохипогенитализъм,
 Стрии,
 Лунообразно лице,
 Краката са Х байне,
 Плоскостъпие
Лечение
При деца с просто затлъстяване е необходимо:
 Обучение на детето и родителите в естеството на зътлъстяването и последиците
му;
 Реална намеса в хранителния режим,
 Приучване към особеностите на различните храни, на отказ от висококалорични
напитки, от чести и безразборни междинни хранения, от употребата на мазни храни и
храни с висок гликемичен индекс;
 Подходящ начин на физическа активност – ходене пеш, участие в групови
спортове, редуциране на часовете прекарани пред телевизора и компютъра.

41
 6.ПРОФИЛАКТИКА – ЗНАЧЕНИЕ И ВИДОВЕ.
ЗАКАЛЯВАНЕ. ИМУНИЗАЦИИ. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА
ЛЕЧЕНИЕТО.
ПРОФИЛАКТИКА
 ТOBA ОЗНАЧАВА ДА ОСИГУРИМ НА ДЕЦАТА НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ ЗА
ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ И РАЗВИТИЕ, ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ, ЗА ДА БЪДАТ
ФИЗИЧЕСКИ И ДУШЕВНО ЗДРАВИ.
 ПРИ ТЕЗИ БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ ДЕЦАТА НЕ СЕ РАЗБОЛЯВАТ ИЛИ СЕ
СПРАВЯТ С БОЛЕСТОТВОРНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ УСПЕШНО БЕЗ ТЕЖКИ ПОСЛЕДИЦИ.
 ПУЕРИКУЛТУРА - РАЗДЕЛ ОТ ПЕДИАДРИЯТА, КОЙТО СЕ ЗАНИМАВА С
ОТГЛЕЖДАНЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА.
 ТЯ ПРАВИ ПЕДИАТРИЯТА ПРОФИЛАКТИЧНА ДИСЦИПЛИНА В НАЙ-ВИСША
СТЕПЕН.
 ГРИЖИТЕ ЗА ДЕЦАТА ЗАПОЧВАТ ОЩЕ ПРЕЗ ВЪТРЕУТРОБНИЯ ЖИВОТ, СЛЕД ТОВА
ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО И ПРЕЗ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПЕРИОДИ НА ДЕТСТВОТО.
 СПАЗВАНЕ НА ХИГИЕННИТЕ НОРМИ НА ЖИВОТ И ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННАТА.
 ОПАЗВАНЕ НА БРЕМЕННАТА ОТ ИНФЕКЦИИ, КОИТО БИХА УВРЕДИЛИ ПЛОДА.
 ОПАЗВАНЕ ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХИЧЕСКИ ТРАВМИ,
КОИТО БИХА ПОПРЕЧИЛИ НА ИЗНОСВАНЕТО НА БРЕМЕННОСТТА.
 ПРАВИЛНО ВОДЕНЕ НА РАЖДАНЕТО, БЕЗ ДА СЕ ДОПУСКАТ УВРЕЖДАНИЯ НА
НОВОРОДЕНОТО.
 ЕСТЕСТВЕНО И ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ НА КЪРМАЧЕТО.
 ПРАВИЛЕН ХИГИЕНЕН РЕЖИМ.
 ПОДПОМАГАНЕ НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА МАЛКОТО ДЕТЕ.
 ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
 ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА УСЛОЖНЕНИЯТА, РЕЦИДИВИТЕ И ХРОНИФИЦИРАНЕТО НА
ИНФЕКЦИИТЕ.
 ПОВИШАВАНЕ НА ОБЩАТА И СПЕЦИФИЧНАТА УСТОЙЧИВОСТ НА ДЕТЕТО ЧРЕЗ
ВАКСИНАЦИИТЕ.
Видове профилактика
42
 АНТЕНАТАЛНА
 ПОСТНАТАЛНА
 ДИСПОЗИЦИОННА И ЕКСПОЗИЦИОННА
 ОБЩА И СПЕЦИФИЧНА
 ПЪРВИЧНА И ВТОРИЧНА
Антенетална профилактика
 ЗАПОЧВА ПРЕДИ ЗАЧЕВАНЕТО И ПРОДЪЛЖАВА ДО РАЖДАНЕТО.
 ВЗАИМНО ОСВЕДОМЯВАНЕ НА СЪПРУЗИТЕ ЗА НАСЛЕДСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
 ПРЕДБРАЧНО ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ ЗА ИНФЕКЦИИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ
ПРЕДАДАТ НА ПОКОЛЕНИЯТА.
 ОСВЕДОМЯВАНЕ, ЧЕ ЗАЧЕВАНЕТО В ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ НОСИ ЗНАЧИТЕЛНИ
РИСКОВЕ ЗА ПЛОДА.
 ТРУДООСТРОЯВАHE HA БРЕМЕННАТА.
 ПРАВИЛНО И ПЪЛНОЦЕННО ХРАНЕНЕ, БЕЗ ТЮТЮН И АЛКОХОЛ.
 ИЗБЯГВАНЕ ПРИЕМА НА ЛЕКАРСТВА, ОСВЕН АКО ТОВА НЕ СЕ НАЛАГА И ТО СЛЕД
СЪВЕТ С ЛЕКАР.
 БРЕМЕННАТА ДА НЕ СЕ ПОДЛАГА НА РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ, ОСОБЕНО ПРЕЗ
ПЪРВИТЕ 3 МЕСЕЦА НА БРЕМЕННОСТТА.
 ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ ПРЕЗ ПЪРВИЯ ТРИМЕСТЪР НА
БРЕМЕННОСТТА.
 БРЕМЕННАТА ДА ИЗБЯГВА КОНТАКТИ С ЛИЦА БОЛНИ ОТ ОКГДП И НЕЯСНИ
ТЕМПЕРАТУРНИ СЪСТОЯНИЯ, КОИТО СЕ ПРИЧИНЯВАТ ОБИКНОВЕНО ОТ ВИРУСИ.
 ПРИ ДОКАЗАНО БОЛЕДУВАНЕ ОТ РУБЕОЛА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 3 МЕСЕЦА НА
БРЕМЕННОСТТА СЕ ПРЕПОРЪЧВА АБОРТ.
 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ВСИЧКИ БРЕМЕННИ:
• КРЪВНОГРУПОВА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
• СИФИЛИС
• ТУБЕРКУЛОЗА
• СПИН
 СТРОГА ХИГИЕНА НА КОЖАТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ НА БРЕМЕННОСТТА,
ЗА ДА НЕ ВЪЗНИКНЕ ГНОЙНА ИНФЕКЦИЯ, ОТ КОЯТО ДЕТЕТО ДА СЕ ЗАРАЗИ ПО
ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО.
 ПРОФИЛАКТИКА С VITAMIN D ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2 МЕСЕЦА НА БРЕМЕННОСТТА.
 ПРИ РАЖДАНЕ НА НЕДОНОСЕНО ДЕТЕ РОДИЛКАТА ПОЛУЧАВА ПРОФИЛАКТИЧНО
VITAMIN K.
 ПРИ ТЕЖКИ РАЖДАНИЯ НА РОДИЛКАТА СЕ ДАВА КИСЛОРОД.
Постнатална профилактика
 ЗАПОЧВА ОТ МОМЕНТА НА РАЖДАНЕТО И ПРОДЪЛЖАВА ДО КРАЯ НА
ЮНОШЕСТВОТО.
 НАСОЧЕНА Е КЪМ ОПАЗВАНЕ ОТ ХАРАКТЕРНИТЕ ЗА ВСЕКИ ПЕРИОД НА
ДЕТСТВОТО ЗАБОЛЯВАНИЯ:
• КЪРМАЧЕ – РАХИТ, ХИПОТРОФИЯ, ДИАРИИ, ЖЕЛЯЗОНЕДОИМЪЧНА АНЕМИЯ.
• РАННА И ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - ОСТРИ ИНФЕКЦИИ, ЗЛОПОЛУКИ
• УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ - ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, НЕВРОЗИ, ТРАНСПОРТЕН
ТРАВМАТИЗЪМ, УДАВЯНИЯ.
 ОБЩА ДИСПОЗИЦИОННА ПРОФИЛАКТИКА – СЪЗДАВА У ЗДРАВОТО ДЕТЕ
ВИСОКА ЕСТЕСТВЕНА УСТОЙЧИВОСТ ЧРЕЗ ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ, ДНЕВЕН И
ХИГИЕНЕН РЕЖИМ, ЗАКАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА
ЕСТЕСТВЕНИТЕ ЗАКАЛИТЕЛНИ ФАКТОРИ
 СПЕЦИФИЧНА ДИСПОЗИЦИОННА ПРОФИЛАКТИКА – ЧРЕЗ ВАКСИНАЦИИTE Y
ДЕТЕТО CE СЪЗДАВА АКТИВЕН ИМУНИТЕТ КЪМ НАЙ-ЧЕСТИТЕ И ТЕЖКИ
ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
43
ТУБЕРКУЛОЗА РУБЕОЛА
• ПОЛИОМИЕЛИТ ХЕПАТИТ “А” и “Б”
• ДИФТЕРИЯ ГРИП
• КОКЛЮШ ХЕМОФИЛУСНИ ИНФЕКЦИИ
• ТЕТАНУС ПНЕВМОКОКОВИ ИНФЕКЦИИ
МОРБИЛИ ДРУГИ
• ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ
 ЕКСПОЗИЦИОННА ПРОФИЛАКТИКА – ОПАЗВА ДЕТЕТО ОТ ВРЕДНИTE
ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, НОСЕЩИ РИСК ОТ УВРЕЖДАНИЯ И
ЗАБОЛЯВАНИЯ:
• ТРАНСПОРТНИ ЗЛОПОЛУКИ
• ОТРАВЯНИЯ
• УДАВЯНИЯ
• НАРАНЯВАНИЯ
• АСПИРАЦИЯ НА ЧУЖДИ ТЕЛА
 ОСОБЕНО ВАЖНО Е ИЗБЯГВАНЕ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНО ЗАРАЗЯВАНЕ В БОЛНИЦИ,
ДЕТСКИ ЯСЛИ И ГРАДИНИ (ВБИ).
Първична и вторична профилактика
 Първичната профилактика цели да не допусне у детето заболяване въобще.
 Вторичната профилактика цели да предотврати рецидивирането и
хронифицирането на вече възникнало у детето заболяване, както и някои тежки
остатъчни прояви на това заболяване:
• ранна диагноза
• своевременно и правилно лечение
• рехабилитация и професионално ориентиране при деца с някои хронични или
нелечими заболяваниа.
 Пример за успешна първична и вторична профилактка е ревматичната болест (РБ):
• Правилното лечение на стрептококовите ангини сведе до минимум броя на
заболяванията от РБ.
• Правилното лечение на РБ направи излкючително редки придобитите ревматични
сърдечни пороци.
• Правилно и системно провежданата бензацилинова профилактика след първия
пристъп от РБ предпазва децата от възникване на рецидиви.
ЗАКАЛЯВАНЕ У ДЕЦАТА
 ЗАКАЛЯВАНЕТО ИМА ВАЖНА РОЛЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ УСТОЙЧИВОСТТА НА
ДЕТСКИЯ ОРГАНИЗЪМ КЪМ ВРЕДНИТЕ ВЛИЯНИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
 ТО Е ЕДИН ОТ ЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕСТЕСТВЕНАТА УСТОЙЧИВОСТ НА
ОРГАНИЗЪМА.
 ЗАКАЛЯВАНЕТО Е ТРЕНИРОВКА НА ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА КЪМ
КОЛЕБАНИЯТА НА ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА - ТЕМПЕРАТУРНИ И
АТМОФСЕРНИ.
 ЗАКАЛИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ ДЕЙСТВАЙКИ НА РАЗЛИЧНИТЕ РЕЦЕПТОРИ
ВОДЯТ ДО ПРЕКИ И УСЛОВНО-РЕФЛЕКТОРНИ ЗАЩИТНИ РЕАКЦИИ.
 СИСТЕМНО ЗАКАЛЯВАНИТЕ ДЕЦА ИМАТ ПО-БЪРЗА РЕАКЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВО
НА ТОПЛИНА ПРИ ОХЛАЖДАНЕ, НА ПОВИШАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИЯ ТОНУС И НА
ДРУГИТЕ ЗАЩИТНИ РЕАКЦИИ.
ПОДХОДЯЩО ЛЕКО И СВОБОДНО ОБЛЕКЛО
Основни принципи
 ПОСТЕПЕННОСТ – ЗАПОЧВА СЕ С МАЛКА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПО-СЛАБО
ВЪЗДЕЙСТВАЩИ ФАКТОРИ И ВРЕМЕТО НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПОСТЕПЕННО СЕ
УДЪЛЖАВА.
 ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ – ПО-СЛАБО ВЪЗДЕЙСТВАЩИТЕ ФАКТОРИ ПОСТЕПЕННО СЕ

44
ЗАМЕСТВАТ С ПО-СИЛНО ДЕЙСТВАЩИ.
 СИСТЕМНОСТ – ЗАКАЛЯВАНЕТО НЕ СЕ ПРЕКЪСВА БЕЗ ДА ИМА
ПРОТИВОПОКАЗАНИЕ.
• ЗАПОЧНАТИТЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО ЗАКАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ ПРОДЪЛЖАВАТ И ПРЕЗ
ЗИМАТА.
• ПРЕЗ ЛЯТОТО - СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВОДА, А ПРЕЗ ЗИМАТА СПАНЕ НА ОТКРИТО,
ВЛАЖНИ ОБТРИВАНИЯ, ИГРИ НА СНЕГА И Т.Н.
• ПРЕКЪСВАНЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ 15-20 ДНИ ВОДИ ДО ПРЕКЪСВАНЕ
НА ЕФЕКТА.
 ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД – СПОРЕД РЕАКЦИИТЕ НА ДЕТЕТО.
• АКО Я ПОНАСЯ ДОБРЕ И Е С ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕМОЦИОНАЛЕН ТОНУС –
ПРОЦЕДУРАТА МОЖЕ ДА СЕ УДЪЛЖИ.
• ОБРАТНО, АКО НЕ Я ПОНАСЯ ДОБРЕ, КОЖАТА МУ НАСТРЪХВА И ЦИАНОЗИРА,
ПРОЦЕДУРАТА СЕ ПРЕКРАТЯВА.
Естествени закалителни средства
 ТОВА СА ПРИРОДНИТЕ ФАКТОРИ: ВЪЗДУХ, ВОДА И СЛЪНЦЕ, ИЗПОЛЗВАНИ
ПООТДЕЛНО ИЛИ В СЪЧЕТАНИЕ.
 ОБЩ ХИГИЕНЕН РЕЖИМ:
• РЕДОВНО ПРОВЕТРЯВАНЕ НА СТАЯТА.
• РАЗХОДКА И СЪН НА ОТКРИТО, В ПОДХОДЯЩО ОБЛЕКЛО.
• СЪН ПРИ ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ ПРЕЗ ЗИМАТА.
• ПРЕЗ ЛЯТОТО НОВОРОДЕНОТО БЕБЕ СЕ ИЗВЕЖДА НАВЪН КЪМ КРАЯ НА 1-та
СЕДМИЦА, А ПРЕЗ ЗИМАТА КЪМ КРАЯ НА 3-та СЕДМИЦА.
• ДЕТЕТО НЕ СЕ ИЗВЕЖДА НАВЪН ПРИ ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА < - 10 0С.
• ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА РАЗХОДКАТА ОТ 30 min ДО 2-3 h
• ПОДХОДЯЩО ЛЕКО И СВОБОДНО ОБЛЕКЛО.
Специални закалителни процедури
 ВЪЗДУШНИ БАНИ:
• ЧАСТИНИ И ЦЯЛОСТНИ.
• НАЧАЛО КЪМ 2-3-ия МЕСЕЦ СЛЕД РАЖДАНЕТО.
• ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА ЗА МАЛКО КЪРМАЧE Е 23-24 0С.
• ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА ЗА ГОЛЯМО КЪРМАЧЕ 18-20 0С.
• ЗАПОЧВА СЕ ОТ 5 min И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРОЦЕДУРАТА СЕ УДЪЛЖАВА
ДО 30 min.
 ВОДНИ ОБТРИВАНИЯ:
• НАЧАЛО КЪМ 4 МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТ.
• ТЯЛОТО СЕ ОБТРИВА С ПАМУЧНА КЕСИЯ ПОТОПЕНА В ХЛАДКА ВОДА.
• НАЧАЛНА ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА 35 0С.
• ПОСТЕПЕННО ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВОДАТА СЕ СНИЖАВА ДО 28-26 0С.
 ОБЛИВАНЕ:
• У КЪРМАЧЕТА СЕ ЗАПОЧВА С КРАКАТА, А У ДЕЦА > 1 год. СЕ ПОЛИВА И ЦЯЛОТО
ТЯЛО.
• НАЧАЛНА ТЕМПЕРАТУРА ПРИ ОБЛИВАНЕ НА КРАКАТА 35 0 И СЕ СНИЖАВА ДО 28
0 (24 0 ЗА ДЕЦА > 1 год. И 15 0С за ДЕЦА НАД 3 ГОДИНИ).
• ПРИ ОБЛИВАНЕ НА ЦЯЛО ТЯЛО ТЕМПЕРАТУРАТА СПАДА ДО 28 0С.
 МОРСКИ БАНИ СЕ РАЗРЕШАВАТ ЗА ДЕЦА >1,5-2 год. ПРИ t0 НА ВОДАТА 25 0С.
 ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА МОРСКАТА БАНЯ ЗА МАЛКИТЕ ДЕЦА Е ДО 5 min.
 СЛЪНЧЕВИ БАНИ – МОЩНО ЗАКАЛИТЕЛНО СРЕДСТВО, АКО СЕ ИЗПОЛЗВА
ПРАВИЛНО.
• ПРИ КЪРМАЧЕАТА – ЧАСТИЧНИ БАНИ НА КАЙНИЦИ.
• ПРИ ДЕЦА > 1 год. – ЦЯЛОСТНИ БАНИ СЛЕД ЛЕКАРСКА ПРЕЦЕНКА.
• ПРЕДПОЧИТА СЕ Т.Н. “ШАРЕНА СЯНКА”, А НЕ НА ОТКРИТО СИЛНО СЛЪНЦЕ
• ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ОТ 1 ДО 15-20-30 min.
45
Изкуствени закалителни процедури
 ОЛЪЧВАНЕ С КВАРЦОВА ЛАМПА:
• ТОВА Е ОБЩОЗАКАЛИТЕЛНО СРЕДСТВО.
• УВЕЛИЧАВА ОБРАЗУВАНЕТО НА VITAMIN D В КОЖАТА.
• ПОВИШАВА ИМУНОБИОЛОГИЧНАТА РЕАКТИВНОСТ.
• ПОВИШАВА САМОЧУВСТВИЕТО НА ДЕТЕТО.
• ПОВИШАВА ЕМОЦИОНАЛНИЯ МУ ТОНУС.
• ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ОЛЪЧВАНИЯ.
• ВЪЗРАСТ НА ЗАПОЧВАНЕ НА КВАРЦОВИТЕ ОЛЪЧВАНИЯ – 45 ДНИ.
• ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ: ОСТРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ФЕБРИЛНИ СЪСТОЯНИЯ,
ЕПИЛЕПСИЯ, ВЪЗРАСТ < 1 МЕСЕЦ.
• СТРАНИЧНИ РЕАКЦИИ: ИЗГАРЯНЕ, ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА.
Масаж и гимнастика
 ПОДОБРЯВА КРЪВОСНАБДЯВАНЕТО, ВКЛ. НА МУСКУЛИТЕ.
 ПОДОБРЯВА ДИШАНЕТО – НАРАСТВА ДИХАТЕЛНИЯТ ОБЕМ.
 ПОДОБРЯВА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА.
 ПОДОБРЯВА ЕМОЦИОНАЛНИЯТ ТОНУС.
 ПОКАЗАНИЯ:
• ЗАКАЛИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА ЗДРАВО ДЕТЕ
• ДЕЦА С РАХИТ
• ДЕЦА С ЛЕКА ХИПОТРОФИЯ
• ДЕЦА С ИЗОСТАВАНЕ В НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
• РОДОВОТРАВМАТИЧНА ПАРАЛИЗА НА БРАХИАЛНИЯ СПЛИТ
 ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
• ОСТРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
• ФЕБРИЛНИ СЪСТОЯНИЯ.
• КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
• МАСАЖ НЕ СЕ ПРАВИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БЕЛИЯ ДРОБ И СЪРЦЕТО.
Поглаждането се извършва от периферните части на тялото към сърцето (от
пръстите на краката към рамото и бедрото). С поглаждане се започва и завършва
масажирането на всяка част от тялото.
Почукването се прави с резки отмерени движения с върха на пръстите. В областа на
сърцето, корема и бъбреците не се прави.
Рефлекторно сгъване и разгъване на пръстите на стъпалото
Поставяне по корем
Рефлекторно пълзене по Bauer.
Плувец
Танцуване
Сгъване на краката в тазобедрените стави, а изправени в коленните
Обръщане от гръб по корем с помощ
Повдигане на краката от коремно положение
Мост
Количка
Пълзене с помощ
Пълзене към играчка
Присядане
Изправяне от положение по гръб
Стоене с помощ
Навеждане и изправяне при фиксирани таз и колене
Пристъпване в страни
Пристъпване напред
Пасивна дихателна гимнастика с ръце
Пасивна гимнастика с крака
46
Сгъване и разгъване на краката.
ВАКСИНАЦИИ
 ДНЕС МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА РАЗПОЛАГА С ОКОЛО 4О ВИДА ВАКСИНИ
СРЕЩУ РЕДИЦА ТЕЖКИ И ВАЖНИ ВИРУСНИ И БАКТЕРИАЛНИ ИНФЕКЦИИ.
 ИМУНИТЕТЪТ ПРЕДСТАВЛЯВА НЕВЪЗПРИЕМЧИВОСТ НА ОРГАНИЗМА КЪМ
НЯКОИ ИНФЕКЦИИ:
• ВРОДЕН И ПРИДОБИТ
• ПАСИВЕН И АКТИВЕН
 ВАКСИНАЦИЯТА Е ВЪВЕЖДАНЕ В ОРГАНИЗМА НА ДЕТЕТО НА БИОЛОГИЧЕН
ПРЕПАРАТ, ПРИГОТВЕН ОТ ПАТОГЕННИ ПРИЧИНИТЕЛИ ИЛИ ТЕХНИТЕ ПРОДУКТИ С
ЦЕЛ ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА РАЗВИТИЕ НА АКТИВЕН ИМУНИТЕТ СРЕЩУ СЪОТВЕТНОТО
ИНФЕКЦИОЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
 ЖИВИ ВАКСИНИ: ТУБЕРКУЛОЗА, ПОЛИОМИЕЛИТ, МОРБИЛИ, РУБРОЛА, ЗАУШКА,
ХЕПАТИТ “В” и “А”, ГРИП, АНТРАКС И ДР.
 УБИТИ ВАКСИНИ: ДИФТЕРИЯ, ТЕТАНУС, КОКЛЮШ, ПОЛИОМИЕЛИТ, КОРЕМЕН ТИФ,
ПАРАТИФ, ПЕТНИСТ ТИФ, ХОЛЕРА, ВАКСИНА СРЕЩУ ПНЕВМОКОКИ И H. INFLUENZAE.
 ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ВАКСИНАЦИИ:
• ВРЕМЕННИ:
– ОСТРИ ИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ВКЛ. И ПО ВРЕМЕ НА РЕКОНВАЛЕСЦЕНЦИЯ.
– ФЕБРИЛНИ СЪСТОЯНИЯ
– ОСТРИ АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
• ПОСТОЯННИ:
– ХРОНИЧЕН НЕФРИТ
– ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ
– СЪРДЕЧНА ДЕКОМПЕНСАЦИЯ
– АКТИВНА ТУБЕРКУЛОЗА
– МАЛИГНЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
– ХРОНИЧНА ПНЕВМОНИЯ
– КОЛАГЕНОЗИ
– АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
– НЕ СЕ ПРИЛАГАТ ЖИВИ ВАКСИНИ НА ДЕЦА С ИМУНЕН ДЕФИЦИТ.
Техника за приложение на ваксини
 ИМУНИЗАЦИОНЕН КАЛЕНДАР.
 ПЪРВАТА ВАКСИНА СЕ ПРАВИ ОЩЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО – BCG.
 ПОСОЧЕНИТЕ СРОКОВЕ СЕ СПАЗВАТ В ГРАНИЦИТЕ НА 2-4 СЕДМИЦИ
ПРЕДВАРВАНЕ ИЛИ ЗАКЪСНЕНИЕ.
 ПРИ ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПРИЕМЕ ИЗВЪНРЕДНА
ВАКСИНАЦИЯ.
 СПАЗВАНЕ НА МЯСТОТО ЗА ВАКСИНИРАНЕ, ДОЗАТА, ПРЕДВАРИТЕЛНО
ЗАТОПЛЯНЕ НА ВАКСИНАТА СЪХРАНЯВАНА В ХЛАДИЛНИК, АСЕПТИКА И
АНТИЕСЕПТИКА.
Странични реакции и усложнения
 МЕСТЕН ИНФИЛТРАТ С БОЛКА
 СТЕРИЛЕН АБСЦЕС НА ИНФИЛТРАТА
 ИНФЕКТИРАНЕ НА ИНФИЛТРАТА
 ПОВИШАВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА НА ДЕТЕТО
 ПРЕХОДЕН ОБРИВ
 РЕГИОНАРЕН ЛИМФАДЕНИТ
 ПРЕХОДНИ ПАРЕЗИ
 АНАФИЛАКТИЗНА РЕАКЦИЯ
Ефективност
 ТЯ Е ДОКАЗАНА ОТ ПРАКТИКАТА.
47
 ЗАТОВА БЕ ЛИКВИДИРАНА ВАРИОЛАТА ПО СВЕТА И НУЖДАТА ОТ
ПРОТИВОВАРИОЛНАТА ВАКСИНА ОТПАДНА.
 БЛАГОДАРЕНИЕ НА DTK ВАКСИНАТА ДИФЕРИЯ И ТЕТАНУС У НАС ПОЧТИ НЕ
СЕ СРЕЩАТ, А КОКЛЮШЪТ Е РЯДКО ЗАБОЛЯВАНЕ.
 БЛАГОДАРЕНИЕ НА BCG ВАКСИНАТА ТУБЕРКУЛОЗАТА У НАС СЕ СРЕЩА ПО-
РЯДКО, ПРОТИЧА ПО-ЛЕКО, А ДИСЕМИНИРАНИ ТЕЖКИ ФОРМИ ПОЧТИ НЕ СЕ
НАБЛЮДАВАТ.
ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ДЕТСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КОМПЛЕКСЕН, Т.Е. ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ РАЗЛИЧНИТЕ
ТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ПОВЛИЯВАНЕ НА БОЛЕСТНИЯ ПРОЦЕС.
 ВЪЗМОЖНОСТИ НА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПОДХОД:
• МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ:
– ЕТИОЛОГИЧНО
– ПАТОГЕНЕТИЧНО
– СИМПТОМАТИЧНО
• ДИЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ
• ФИЗИОТЕРАПИЯ, ЛЕЧЕБНА ФИЗКУЛТУРА И КУРОРТОЛЕЧЕНИЕ.
• ПСИХОТЕРАПИЯ
• ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ
• ЛЕЧЕБЕН РЕЖИМ И ОБЩИ ГРИЖИ.
 НЕ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ
ВЪЗМОЖНОСТИ.
 МНОГО ЗАБОЛЯВАНИЯ МОГАТ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАТ САМО С ДИЕТА,
ФИЗИОТЕРАПИЯ, ХИРУРГИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ ИЛИ ДОРИ ДА САМООЗДРАВЕЯТ БЕЗ
ЛЕЧЕБНА НАМЕСА.
 ТЕРАПЕВТИЧНАТА ПОЛИПРАГМАЗИЯ НЕ Е ИЗРАЗ НИТО НА ГОЛЕМИТЕ
ВЪЗМОЖНОСТИ НА МЕДИЦИНАТА И ЛЕКАРЯ, НИТО ОЗНАЧАВА ПО-ДОБРИ
ГРИЖИ ЗА БОЛНИЯ.
Медикаментозно лечение
 ЕТИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ: ОТСТРАНЯВА ИЛИ НЕУТРАЛИЗИРА ПРИЧИНАТА ЗА
ЗАБОЛЯВАНЕТО.
• СРЕДСТВА НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ПРИЧИНИТЕЛИ.
 ПАТОГЕНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ: КОРИГИРА НАРУШЕНИТЕ ОТ БОЛЕСТНИЯ ПРОЦЕС
ЖИЗНЕНИ ФУНКЦИИ:
• РЕХИДРАТАЦИОННО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ДИАРИИ,
• ЛЕЧЕНИЕ НА ДИХАТЕЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
• ЗАМЕСТИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ДЕФИЦИТ НА ЕНЗИМИ, ВИТАМИНИ И ДР.
 СИМПТОМАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ: НАСОЧЕНО Е КЪМ ОТСТРАНЯВАНЕ
СИМПТОМИТЕ НА БОЛЕСТА:
• КАШЛИЦА,
• ПОВРЪЩАНЕ,
• ДИАРИЯ
Диетично лечение
 ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ ТРАКТ ТО ОСИГУРЯВА ПОКОЙ
НА БОЛНИЯ ОРГАН.
 ПРИ НЕПОНОСИМОСТ КЪМ ХРАНИТЕЛНИ ИНГРАДИЕНТИ Е ЕДИНСТВЕН
ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД.
 ПРИ ДИАРИИ, ГАСТРИТИ И ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ ДИЕТАТА Е ОСНОВЕН, МАКАР
И НЕ ЕДИНСТВЕН МЕТОД.
 ДИЕТАТА – ДОБАВКА В ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПОДХОД.
Физиотерапия, лечебна физ.култура и курортолечение - САМОСТОЯТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ
ИЛИ ДОБАВКА В ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПЛАН.
48
Психотерапия
 ОСНОВЕН ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД ПРИ НЕВРОЗИ.
 ПОМОЩНО, БЛАГОПРИЯТСТВАЩО ОЗДРАВЯВАНЕТО СРЕДСТВО ПРИ
ОСТАНАЛИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
 ОСОБЕНО ВАЖНО Е ДОБРОТО ОБЯСНЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ВСИЧКО
ОТНОСНО БОЛЕСТНИЯ ПРОЦЕС, ИЗСЛЕДВАНИЯТА И ЛЕЧЕНИЕТО, ЗА ДА
УЧАСТВАТ ТЕ АКТИВНО В ТЯХ.
Хирургическо лечение
 ЗА НЯКОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ.
 ЗА ДРУГИ Е ЕДИН ОТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПЛАН.
Лечебен режим и общи грижи за болното дете
 КЪДЕ ДА СЕ ЛЕКУВА ДЕТЕТО – В ДОМАШНА ОБСТАНОВКА ИЛИ В БОЛНИЦА?
 ИМА ЛИ ПОДХОДЯЩ ВЪЗРАСТЕН, КОЙТО ДА СЕ ГРИЖИ ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ?
 ИМА ЛИ МАТЕРИАЛНИ И БИТОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА
ЛЕЧЕНИЕТО В ДОМА НА ДЕТЕТО?
Режим на отглеждане на детето по време на заболяването
 ПОСТЕЛЕН – НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН,
 СТАЕН,
 СВОБОДЕН,
 С ИНТЕНЗИВНИ ГРИЖИ И ЛЕЧЕНИЕ, КОГАТО СЕ НАЛАГА НЕПРЕКЪСНАТО
НАБЛЮДЕНИЕ НА ЖИЗНЕНИТЕ ФУНКЦИИ ОТ МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ.
 ГРИЖИ ЗА ЛИЧНАТА ХИГИЕНА.
 ПОДХОДЯЩИ ДРЕХИ, УДОБНИ ОТ ХИГИЕНННА ГЛЕДНА ТОЧКА И ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНИПУЛАЦИИ.
 РЕДОВНО ПРОВЕТРЯВАНЕ НА СТАЯТА, ПОДЪРЖАНЕ НА ПОДХОДЯЩА
ВЛАЖНОСТ И ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА.
 СПОКОЙСТВИЕ И ДОСТАТЪЧНО СЪН ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ.
 НАМАЛЯВАНЕ ДО МИНИМУМ НА БОЛКАТА ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ПРОЦЕДУРИ.
Медико-етични проблеми при лечението на децата
 ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС “ПРЕДИ ВСИЧКО НЕ ТРЯБВА ДА ВРЕДИ”
НА ДЕТЕТО.
 ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИТЕ ПРОЦЕДУРИ ТРЯБВА ДА СА МАКСИМАЛНО
ЩАДЕЩИ.
 ДА СЕ СЪДЕЙСТВА ЗА СПАЗВАНЕТО НА ОБИЧАЙНИЯ ЗА ДЕТЕТО РЕЖИМ И
НАЧИН НА ЖИВОТ.
 ДА СЕ ОБЯСНИ НА РОДИТЕЛИТЕ ВСИЧКО ОТНОСНО ЗАБОЛЯВАНЕТО, ЗА ДА
ПРИЕМАТ С РАЗБИРАНЕ ВСИЧКИ СЪВЕТИ И УКАЗАНИЯ.
 ДА БЪДЕ РАЗСЕЯНА ТРЕВОГАТА У РОДИТЕЛИТЕ И ДЕТЕТО.
 ДА СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА НАЙ-МАЛКИТЕ ДЕТАЙЛИ.
 ВАЖНО Е ПРАВИЛОТО: “НЕ САМО КАКВО СЕ КАЗВА, НО И КАК СЕ КАЗВА, НЕ
САМО КАКВО СЕ ПРАВИ, НО И КАК СЕ ПРАВИ”

„АЗ ЩЕ ПРЕДПИСВАМ НА БОЛНИТЕ ПОДХОДЯЩ РЕЖИМ, СПОРЕД ПОЗНАНИЯТА

СИ И ЩЕ ГИ ЗАЩИТАВАМ ОТ ВСИЧКИ ВРЕДНИ НЕЩА....”
ИЗ ХИПОКРАТОВАТА КЛЕТВА

49
 7.ДЕТСКА КОНСУЛТАЦИЯ. ДЕТСКА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И
СМЪРТНОСТ.
Проф. Стефан Ватев - негова е идеята за първата “здравносъвещателна станция”
(детска консултация) у нас през 1924.
 Първият български професор по педиатрия.
 Завършва медицина и специализира детски болести в Германия. Създател и
ръководител на Детско отделение в Александровската болница (1905).
 Има заслуги за откриването на МУ-София, най-старата институция за висше
медицинско образование в България.
 По негова инициатива, през 1918 година започва строеж на нова сграда в
Александровската болница, завършена през 1926 г. Там е изградена първата у нас
детска консултация (1924);
 Проф. Ватев на обществени начала дава съвети за отглеждането и храненето на
децата.
 От 1920 г. е доцент в МФ на СУ, през 1923 г. става професор и пръв титуляр на
новосъздадената Катедра по педиатрия.
ДЕТСКА КОНСУЛТАЦИЯ
Задачи на детската консултация
 ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА ДО 3 ГОДИНИ (КЪРМЕНЕ).
 КОНТРОЛ НА ФИЗИЧЕСКОТО И НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА.
 ПОДПОМАГАНЕ ПРАВИЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА.
 ПРОФИЛАКТИКА НА РАХИТА.
 ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАКАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ.
 ЗДРАВНА ПРОСВЕТА.
 СОЦИАЛНО-ПРАВНА КОНСУЛТАЦИЯ НА МАЙКИТЕ.
 РАННО ОТКРИВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ НА НЯКОИ НЕИНФЕКЦИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
 АНАЛИЗ НА ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ.
 НАБЕЛЯЗВАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЯ СРЕЩУ ПРИЧИНИТЕ, КОИТО ОБУСЛАВЯТ
ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ.
 БАЗА – ДА ОСИГУРИ ПРАВИЛЕН ПОТОК НА ДЕЦА ОТ ФИЛТЪРА ДО ЛЕКАРСКИЯ
КАБИНЕТ, БЕЗ СРЕЩА НА ИЗЛИЗАЩИТЕ И ВЛИЗАЩИТЕ. ИЗБЯГВАТ СЕ ВЗАИМНИТЕ
ЗАРАЗЯВАНИЯ НА ДЕЦАТА ОТ ИНФЕКЦИИ.
• ПОМЕЩЕНИЯ СПОРЕД БРОЯ НА ОБСЛУЖВАНИТЕ ДЕЦА, НО МИНИМУМЪТ Е 2
ПОМЕЩЕНИЯ – ЧАКАЛНЯ И КАБИНЕТ.
• ФИЛТЪР С УДОБСТВА, ДАВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРЕГЛЕД НА ДЕТЕ С ОБРИВ
СЪМНИТЕЛЕН ЗА ИНФЕКЦИОЗЕН.
Организация на работа в консултацията
 В КОНСУЛТАЦИЯТА РАБОТЯТ ЛЕКАР И СЕСТРА.
 ГРАФИКЪТ СЕ ПРАВИ ЗА УДОБСТВА НА МАЙКИТЕ И СЪОБРАЗНО ДНЕВНИЯ
РЕЖИМ НА ДЕЦАТА.
50
 През 1-та година кърмачетата посещават консултацията веднъж месечно, по
лекарска преценка и по-често. След това задължителните посещения са веднъж на 3
месеца, а след 3-тата година още по-рядко.
 Работата на лекаря и сестрата не трябва да бъде формална, а съобразена с
особеностите на всяко дете.
 Според здравната култура на майката се обсъждат различни въпроси и се заделя
различно време.
Диспансерни групи - ДЕЦАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПО-ЧЕСТО ПОСЕЩЕНИЕ В
КОНСУЛТАЦИЯТА, ПО-ЧЕСТ ПАТРОНАЖ И ПО-ОСОБЕНИ ГРИЖИ И СЪВЕТИ:
 ДЕЦА С МЕДИКО-БИОЛОГИЧНИ РИСК:
• НЕДОНОСЕНИ И ДЕЦА С ПРЕНАТАЛНА ДИСТРОФИЯ
• ОБРЕМЕНЕНИ С НАСЛЕДСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
• РАХИТИЧНИ ДЕЦА
• ХИПОТРОФИЧНИ ДЕЦА
• ДЕЦА ОТ ПАТОЛОГИЧНА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
• ДЕЦА С ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ И ТРАЙНИ ФИЗИЧЕСКИ НЕДЪЗИ
 ДЕЦА С МЕДИКО-БИОЛОГИЧЕН РИСК:
• С ХРОНИЧНИ ПРОГРЕСИРАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
• ДЕЦА НА РОДИТЕЛИ С ЛОШО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ
• ДЕЦА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ МАЙКИ
• РОДЕНИ С ТЕГЛО НАД 4500 g
• ЧЕСТО БОЛЕДУВАЩИ ПРЕЗ 1-та ГОДИНА
 ДЕЦА СЪС СОЦИАЛНИ РИСКОВИ ФАКТОРИ:
• ИЗВЪНБРАЧНИ
• ОТ НЕПЪЛНИ СЕМЕЙСТВА (РАЗВЕДЕНИ, САМОТНИ МАЙКИ)
• ОТ СЕМЕЙСТВА С НИСЪК СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ СТАТУС
• ЖИВЕЩИ ПРИ ЛОШИ БИТОВИ УСЛОВИЯ
• СЕМЕЙСТВА С НИСКА ЗДРАВНА КУЛТУРА
• ЖИВЕЕЩИ В СИЛНО ЗАМЪРСЕНА ЕКОЛОГИЧНА СРЕДА
• ЖИВЕЩИ В ОТДАЛЕЧЕНИ ОТ ПЕДИАТРИЧНА ПОМОЩ РАЙОНИ
Най-значими рискови фактори
 НЕДОНОСЕНОСТ < 1500 g
 ТЕЖКА ПЕРИНАТАЛНА АСФИКСИЯ
 ТЕЖКИ ВРОДЕНИ И ГЕНЕТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 ДЕЦА НА МАЙКИ ПОД 16 год.
 НЕЖЕЛАНИ ДЕЦА НА САМОТНИ МАЙКИ
 ДЕЦА НА РОДИТЕЛИ С ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 ДЕЦА НА НАРКОМАНИ
 ДЕЦА НА РОДИТЕЛИ С ХРОНИЧНИ ПРОГРЕСИРАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Патронажни посещения в дома на детето
 Конкретни съвети според обстановката в която се отглежда детето – за кърмене,
къпане, повиване, масаж, гимнастика и др.
 Патронаж от сестрата преди раждането.
 Посещение от сестрата 24 часа след изписване от родилния дом.
 Посещения от сестрата през ден до края на 1-ия месец.
 Посещение от сестрата веднъж месечно след 1-ия месец, а по преценка и по-често.
 Първото лекарско посещение е през първите дни след изписване от родилния дом.
 Извънредни посещения той прави по сигнал на патронажната сестра.
Здравна просвета
 Пътища на здравната просвета:
• ИНТЕРНЕТ
• ТЕЛЕВИЗИЯ
51
• РАДИО
• ЕЖЕДНЕВНА ПРЕСА
• СПИСАНИЯ – “МАМА”, “9 МЕСЕЦА” и др.
 НАЙ-ЕФЕКТИВНА, КОНКРЕТНА, НАСОЧЕНА И ДЕЙСТВЕНА Е ЗДРАВНАТА ПРОСВЕТА
ПРОВЕЖДАНА В ДЕТСКАТА КОНСУЛТАЦИЯ.
• РАЗЯСНЯВАТ СЕ ЕЖЕДНЕВНИ ПРОБЛЕМИ
• ПОКАЗВАТ СЕ ПОВИВАНЕ, КЪПАНЕ, КЪРМЕНЕ, ХРАНЕНЕ И Т.Н.
• ОБЯСНЯВА СЕ ВРЕДАТА ОТ ПУШЕНЕТО В СТАЯТА НА ДЕТЕТО

ДЕТСКА СМЪРТНОСТ ОТ 1 ДО 14 ГОДИНИ

 ТЯ Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-НИСКА (ОКОЛО 30 ПЪТИ), В СРАВНЕНИЕ СЪС
СМЪРТНОСТТА ПРЕЗ 1-та ГОДИНА.
 ИМА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕНКА НА ДЕТСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ТЪЙ
КАТО ПРИЧИНИТЕ ДОВЕЖДАЩИ ДО ЗАГУБА НА ЖИВОТ ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД СА
ПРЕДИМНО ЕКЗОГЕННИ И СЕ ПОДАВАТ НА ПО-ЕФЕКТИВЕН КОНТРОЛ.
 СТОЙНОСТИТЕ Й СЕ КОЛЕБАЯТ ОКОЛО 0,5-0,6‰, БЕЗ ДА СЕ НАБЛЮДАВА
ИЗРАЗЕНА ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ СНИЖЕНИЕ.
 ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТ:
• ЗЛОПОЛУКИ И ОТРАВЯНИЯ – 30-36 %.
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА – 16-19 %.
• ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – 10-12 %.
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НЕРВНАТА С-МА – 10-11 %.
• ВРОДЕНИ АНОМАЛИИ – 8-9 %.
• ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА С-МА – 7-8 %.
Възможности за намаляване на детската смъртност
 Профилактика на недоносеността и болестите на новороденото: раждане след 18
г.в. в болница, диспансерен контрол на бременността, техническо оборудване и
квалификация в неонаталогичното ИО.
 Пренатална диагностика, скрининг, навременно лечение на вродените аномалии.
 Пневмонии: ранна диагноза, своевременно лечение и хоспитализация.
 Здравна просвета и подобряване условията на живот на хората от слабите
социално-икономически слоеве.

52
 8.НАСЛЕДСТВЕНОСТ И ГЕНЕТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
ГЕНЕТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 ДЪЛЖАТ СЕ НА МУТАЦИИ НАСТЪПИЛИ НА НИВО ХРОМОЗОМИ ИЛИ ГЕНИ.
• ХРОМОЗОМНИТЕ МУТАЦИИ ОБУСЛАВЯТ ХРОМОЗОМНИТЕ БОЛЕСТИ.
• ГЕННИТЕ МУТАЦИИ ОБУСЛАВЯТ МОЛЕКУЛНИТЕ БОЛЕСТИ.
• МОЛЕКУЛНИТЕ БОЛЕСТИ ДЪЛЖАЩИ СЕ НА МУТАЦИЯ В ЕДИН ГЕН СЕ НАРИЧАТ
МОНОГЕННИ.
 НАЙ-ЧЕСТО ГЕНЕТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ СЕ ДЪЛЖАТ НА СЛУЧАЙНА МУТАЦИЯ
(БРОЙНА ИЛИ СТРУКТУРНА) НА ЕДИНИЯ РОДИТЕЛ, ВСЛЕДСТВИЕ НА:
• ЙОНИЗИРАЩА РАДИАЦИЯ
• ХИМИЧНИ ФАКТОРИ
• ФИЗИЧНИ ФАКТОРИ
• ИНФЕКЦИИ
• ВЪЗРАСТ НА МАЙКАТА И МНОГО ПО-МАЛКО НА БАЩАТА.
• ВЕРОЯТНОСТТА ЖЕНА НА ВЪЗРАСТ НАД 35-40 год. ДА РОДИ ДЕТЕ С
ХРОМОЗОМНА БОЛЕСТ Е МНОГО ПО-ГОЛЯМА В СРАВНЕНИЕ С ЖЕНА В ДЕТЕДОРНА
ВЪЗРАСТ (20-30 ГОД.)
 ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРЕНАТАЛНА ХРОМОЗОМНА ДИАГНОСТИКА ЗА ВСЯКА ЖЕНА
СЛЕД ВЪЗРАСТТА 30 ГОД..
 ОЩЕ ПО-НАЛОЖИТЕЛНО Е ТОВА ПРИ АНАМНЕЗА ЗА:
• АБОРТ
• МЪРТВОРАЖДАНЕ
• РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ С ХРОМОЗОМНА АНОМАЛИЯ
 АКО КАРИОТИПЪТ НА РОДИТЕЛИТЕ Е НОРМАЛЕН ВЕРОЯТНОСТТА ПОВТОРНО ДА
СЕ РОДИ ДЕТЕ С ХРОМОЗОМНА БОЛЕСТ Е МАЛКА.
 ПРИ ПРОМЕНИ В КАРИОТИПА НА РОДИТЕЛИТЕ, ВЕРОЯТНОСТТА ДА СЕ РОДИ
ПОВТОРНО ДЕТЕ С ХРОМОЗОМОПАТИЯ Е МНОГО ПО-ГОЛЯМА – КАСАЕ СЕ ЗА
НАСЛЕДСТВЕНА ХРОМОЗОМНА БОЛЕСТ, ЧЕСТО ФАМИЛНА.
Генетични болести
 ХРОМОЗОМНИ БОЛЕСТИ СВЪРЗАНИ С АВТОЗОМИТЕ
 ХРОМОЗОМНИ БОЛЕСТИ СВЪРЗАНИ С ГОНОЗОМИТЕ
 ЧЕСТОТА НА ХРОМОЗОМНИТЕ БОЛЕСТИ 1:200 НОВОРОДЕНИ
АВТОЗОМНИ БОЛЕСТИ
Тризомия 21 (Синдром на Dоwn)
 ЧЕСТОТА 1:700-800 (1000) НОВОРОДЕНИ
 ВЪЗРАСТ НА МАЙКАТА НАД 35 ГОД. УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА НА 1:100
НОВОРОДЕНИ
 ВЪЗРАСТ НА МАЙКАТА НАД 45 ГОД. УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА НА 1:50
НОВОРОДЕНИ
 КЛИНИЧНА КАРТИНА:
• НИСЪК РЪСТ
• ХАРАКТЕРЕН МОНГОЛОИДЕН ФАЦИЕС
– КОСО РАЗПОЛОЖЕНИ ОЧНИ ЦЕПКИ
– ЕПИКАНТУС
– ПЕТНИСТ ИРИС
– СКРОТАЛЕН ЕЗИК
53
• МУСКУЛНА ХИПОТОНИЯ
• КЪСИ ДЛАНИ И ПРЪСТИ
• КЛИНОДАКТИЛИЯ
• МАЙМУНСКА БРАЗДА
• ВРОДЕНА КАРДИОПАТИЯ
• УМСТВЕНО ИЗОСТАВАНЕ ДО ТЕЖКА ИДИОПАТИЯ
• НАМАЛЕНА ИМУННА ЗАЩИТА
• ЗАБАВЕНО ПОЛОВО РАЗВИТИЕ, ПРИ ЗАПАЗЕН ФЕРТИЛИТЕТ
 ЦИТОГЕНЕТИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ Е ПОКАЗАНО ПРИ ВСИЧКИ ДЕЦА.
 ЛЕЧЕНИЕ ЛИПСВА.
 ДЕЦАТА ПОДЛЕЖАТ НА ВЪЗПИТАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ, ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА
ХИГИЕННИ И ТРУДОВИ НАВИЦИ, КАКТО И ЗА УСВОЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН ОБЕМ
ЗНАНИЯ С ЦЕЛ АДАПТИРАНЕ В ОБЩЕСТВОТО.
 ПОДХОДЯЩА ПРОФЕСИОНАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ.
Тризомия 13
 МИКРОЦЕФАЛИЯ
 ВЪЛЧА УСТА
 МИКРОФТАЛМИЯ ДО ЦИКЛОПИЯ
 КРИПТОРХИЗЪМ, МИКРОПЕНИС И ХИПОСПАДИЯ
 ТЕЖКИ ВИСЦЕРАЛНИ АНОМАЛИИ
Тризомия 18
 ПРЕНАТАЛНА ДИСТРОФИЯ
 ЛИЦЕВА ДИСМОРФИЯ
 АНОМАЛИИ НА КРАЙНИЦИТЕ
Делеция на късо рамо на 5-та хромозома „Болест на котешкото мяукане”
ГОНОЗОМНИ БОЛЕСТИ
Синдром на Klinefelter
 ЧЕСТОТА 1:400 до 1:700
 КАРИОТИП 47ХХУ
 КЛИНИЧНА КАРТИНА:
• ВИСОК ЕВНYХОИДЕН РЪСТ
• ГИНЕКОМАСТИЯ
• МАЛКИ ТЕСТИСИ С НОРМАЛЕН ПЕНИС
• ОСКЪДНО ОКОСМЯВАНЕ
• ИНФАНТИЛНО ПОВЕДЕНИЕ
• СЛАБА СЕКСУАЛНОСТ
• ЛЕЧЕНИЕ ЛИПСВА
Синдром на Тurner
 ЧЕСТОТА 1:250 НОВОРОДЕНИ МОМИЧЕТА
 КАРИОТИП 45Х
 КЛИНИЧНА КАРТИНА:
• ЛИМФЕДЕМ ПО ГЪРБА НА РЪЦЕТЕ И ХОДИЛАТА У НОВОРОДЕНИТЕ.
• PTERIGIUM COLI
• НИСКО ОКОСМЯВАНЕ
• ХИПЕРТЕЛОРИЗЪМ И ЕПИКАНТУС
• ЛОШО МОДЕЛИРАНИ И НИСКО РАЗПОЛОЖЕНИ УШИ
• ГОТИЧЕСКО НЕБЦЕ
• ВИСЦЕРАЛНИ АНОМАЛИИ:
– НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
– ВСМ
– ПЪРВИЧНА АМЕНОРЕЯ С ХИПОПЛАЗИЯ НА ВЪНШНИТЕ ГЕНИТАЛИИ
– ХИПОПЛАСТИЧНИ ГРЪДНИ ЖЛЕЗИ
54
• НИСЪК РЪСТ
• НАМАЛЕНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
 ЛЕЧЕНИЕ С ЧОВЕШКИ РАСТЕЖЕН ХОРМОН И ЕСТРОГЕНИ.

МОЛЕКУЛНИ(ГЕННИ) ЗАБОЛЯВАНИЯ
 УНАСЛЕДЯВАТ СЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНИТЕ НА МЕНДЕЛ, В
ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА ДАЛИ МУТАНТНИЯТ ГЕН Е:
• МЕНДЕЛОВ ТИП УНАСЛЕДЯВАНЕ
• НЕМЕНДЕЛОВ ТИП УНАСЛЕДЯВАНЕ
• ДОМИНАНТЕН или
• РЕЦИСИВЕН
 ДАЛИ СЕ НОСИ ОТ: АВТОЗОМА ИЛИ ГОНОЗОМА
Видове според типа унаследяване на признаците:
 Менделов тип унаследяване:
• Автозомно-доминантен
• Автозомно-рецисивен
• Полово свързано (главно с Х хромо-зомата) предаване
 Неменделов тип унаследяване
Автозомно-доминантен тип
 Всеки носител на болестния ген е засегнат от заболяването.
 Детето, което получи от този ген, също е болно.
 На практика от 100 деца, на които единият родител е с доминантно наследено
заболяване, 50% ще са болни.
 ПАТОЛОГИЧНИЯТ ГЕН СЕ СРЕЩА ВЪВ ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ ЗДРАВИ:БОЛНИ 1:1
 ДОМИНАНТНО УНАСЛЕДЯВАНИ БОЛЕСТИ:
• НЕВРОФИБРОМАТОЗА
• ХОРЕЯ НА ХЪНТИНГТОН
• МИКРОСФЕРОЦИТНА АНЕМИЯ
• БОЛЕСТ НА МАРФАН
• КЪСОГЛЕДСТВОТО
• ФЕОХРОМОЦИТОМ
• ОСТЕОГЕНЕЗИС ИМПЕРФЕКТА
Автозомно-рецесивен тип
 Родителите са най-често фенотипно здрави но носители на болестта.
 Рискът за потомството е 25 %.
 Кръвното родство увеличава генетичния риск.
 Когато единият родител е хетерозигот (болен), а другият хомозигот (фенотипно
здрав), рискът за поколението нараства на 50 % (наподобява доминантното
унаследяване).
• МУКОВИСЦИДОЗА
• БОЛЕСТ НА ВЕРДНИГ-ХОФМАН
• АЛБИНИЗЪМ
• БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА
• ГЛУХОНЕМОТА
Полово свързан тип
 У хромозомата не е носител на патологични гени.
 Х хромозомата е носител на много гени, които могат да мутират.
 Х рецесивно унаследяване:
• Хемофилия
• Мускулна дистрофия
• Жените са хетерозиготни носителки (кондуртори) и са фенотипно здрави.
• Патологичният ген проявява действието си у мъжете, които боледуват.
55
• Майките предават гена на децата си:
– Момчетата боледуват.
– Момичетата също са носителки, като майка си.
 Х доминантно унаследяване:
• Витамин Д резистентен рахит
• Недоимък на Г6ФД
• Боледуват и двата пола, но мъжете по-често и по-тежко.
 Интермедиерен тип на предаване.
Неменделов тип унаследяване
 Принципите на унаследяване се отклоняват от тези на класическата Менделова
генетика:
• Митохондриални заболявания – причиняват се от мутации на гените от
митохондриалния геном.
• Патология на геномния импринтинг.
Полигенни или многофакторни болести
 Дължат се на сумарното действие на повече гени, които обуславят т.н.
наследствено предразположение.
 Те се изявяват при допълнително въздействие на неблагоприятни фактори от
външната среда.
• Язвена болест
• Хипертонична болест
• Захарен диабет
 Тези болести са фамилни, т.е. в една фамилия те се срещат много по-често
отколкото в общата популация.
 Болестта може да се прояви и у деца на клинично здрави родители.
 Вероятността за раждане на болно дете нараства с всяко раждане.
МЕДИКО-ГЕНЕТИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ - Високоспециализирана медицинска
дейност, насочена към изграждане цялостна концепция за индивида (пациента) по
отношение на развитието и/или предаването на наследственото заболяване или
предразположение.
Етапи на МГК:
 Предоставяне на информация за заболяването, развитието му и начина на
унаследяване.
 Оценка на генетичния риск за изява на заболяването в потомството или при самия
индивид и предоставяне на тази информация по достъпен начин.
 Предоставяне информация по отношение възможностите за профилактика, ранно
диагностициране или лечение на заболяването.
Педиатрични показания за МГК:
 Хромозомна патология или съмнение за такава.
 Умствена изостаналост.
 Множествени или единични вродени аномалиии.
 Нервни заболявания: ДЦП, гърчови състояния, миопатии, мускулна дистрофия и
др..
 Други заболявания: МВ, хемофилия, таласемия, бъбречна поликистоза и др.
 Аномалиии в растежа и пубертетното развитие.
 Интерсексуални състояния.
 Имунодефицитни състояния.
 Болести на жлезите с вътрешна секреция, вкл.диабет.
 Психични заболявания, вкл.поведенчески отклонения.
Акушерски показания за МГК:
 Семейства с репродуктивни неудачи:
• Хабитуални аборти
56
• Преждевременни и мъртвораждания
• Предишни деца с аномалии или смърт в периода на новороденото
 Жени с аменорея, хипооваризъм, гонадни дисгенезии.
 Семейства със стерилитет.
 Напреднала възраст на бременната (над 35 год.) и бременни жени със съпрузи над
42 год. възраст, както и бременни под 19 год.
 Жени родили предишно дете със: spina bifida, meningomyelocele и др.), доказана
хромозомна аномалия, наследствена болест на обмяната
 Бременни, страдащи от диабет.
 Бременни с ултрасонографски данни за хидрамнион или олигохидрамнион;
аномалии на плода.
 Бременни с тератогенни въздействия по време на бременността.
Скринингови програми за профилактика и ранна дигностика на вродените
заболявания
 Масов биохимичен скриниг:
• синдром на Down
• най-честите аномалии на плода
• Препоръчва се при всички бременни жени под 35 год.
• Базира се на следните данни:
– Стойностите на α-фетопротеинa и човешкия хорион-гонадотропин в серума на
бременната;
– Бипариетален диаметър, дължина на фемура и гестационна възраст, определени
ултрасонографски;
– Точна възраст;
– Тегло на бременната;
– Данни от предшестващи бременности и заболявания на бременната.
• Намерен риск при серумен биохимичен скрининг за Down по-висок от 1:250 се
приема за “повишен”.
• Има индикации за амниоцентеза с хромозомен анализ на клетките на плода.
Масов скрининг при новородени
 Обхваща над 20 заболявания, повечето от които са вродени грешки на обмяната:
• вроден хипоТ,
• фенилкетонурия,
• галактоземия,
• левциноза,
• хомоцистинурия и др.
 Като материал се използва кръв, нанесена върху специална хартия. Взема се в
родилните отделения от 2-ия до 5-ия ден след раждането; от ½ до 1 час след
нахранване.
 При потвърждаване на заболяването се започва лечение, което продължава цял
живот и изисква лекарско наблюдение и контрол.

57
58