Автоимунен хепатит

1. Определение – имунологично обусловено хорнично ч.др. възпаление със съпътстващи

екстрахепатални изяви и бърза еволюция към ч.др. цироза;
2. Епидемиология – рядко, предимно млади жени в активна възраст;
3. Класификация – ХАХ според вида на антителата:
- Тип I (класически) – ANA-ASMA
- Тип II – Анти-LKM (ч.др.-бъбречни микрозоми);
- Тип III – Анти-SLA (ч.др. специфичен антиген)
4. Етиопатогенеза – генетични фактори; Т-хелперните лимфоцити губят толерантност към
ч.др. мембранен автоантиген, след стимулирането им се отделят лимфокини, които
поддържат лимфоцитна пролиферация;
5. Патоморфология – хроничен хепатит с висока активност, некрози и фибрози, в 50% е +
цироза;
6. КК – отпадналост, анорексия, диспептични оплаквания, потъмняване на уроината, загуба
на тегло, сърбеж, жълтенциа и екстрахепатални и АИ изяви като артралгия, дисменорея;

ХАХ обикновено се изявява в пубертета или менопаузата;

Болезнена хепатмегалия плюс спленомегалия;

7. Д – 10 критерия: женски пол, евро-кавказка раса, засягане на няколко системи,

лимфоидно-плазмоклетъчна инфлитрация на ч.др., високо серумно ниво на IgG>30g/l;
органоспецифични антитела, КС зависимост и др.;
8. ДД – с всички заболявания, протичащи с високи аминотрансферази, холестаза, цироза или
остра ч.др. недостатъчност;
- Остър или хроничен вирусен хепатит
- Медикаментозно увреждане на ч.др.
- Първична билиарна цироза
- Болест на Уилсън
9. Прогноза – нелекуван ХАХ прогресира бързо до цироза и ч.др. недостатъчност;
10. Лечение – КС (Преднизолон) самостоятелно или + имуносупресори (Азатиоприн), най-
малко 2 години; имуносупресивна терапия в ниски дози за цял живот;