Захарен диабет – класификация и етиопатогенеза, клинична картина

1. Опр – метаболитно заболяване, характеризиращо се с хипергликепия в +> на абсолютен

или релативен дефицит на инсулит; хроничната хипергликемия води до усложнения на
различни органи;
2. Класиф
- Тип 1: бета-клетъчна деструкция, водеща до абсолютен инсулинов дефицит;
- Тип 2: инсулинова резистентност и относителен инсулинов дефицит;
- Други: болести на екзокринния панкреас (панккреатити, травми, Ту); други
ендокринопатии (Къшинг, акромегалия, феохромоцитома); предизвикан от хим. в-ва
или субстанции; генетични синдроми; гестационен диабет;
3. Епид – 160млн. души; 25-75% за тип 2;
4. Етиопатогенеза
1) Тип 1: прогресивна деструция на бета-кл. на Лангерхансовите острови, което води
до пълен инсулинов дефицит; симптоматика – когато се елиминират 80% от β-кл.

Дължи се на АИ реакция, която се отключва от фактори на средата и има за основа генетична

предиспозиция. Характерно за диабет тип 1:

- Задължително лечение с инсулин

- Тенденция към кетоацидоза
- Често остро начало
- Най-често до 30год.
- Строга асоциация с HLA
- Наличие на автоантитела
- Положителна фамилна анамнеза при 10%

Отключващо събитие е най-често вирусна инфекция => при индивид с ген. Предиспозиция
провокира несъотвествен хуморален и кл. отговор, насочен към βкл. Това довежда до възп. р-ция,
инфилтрация на Ly, Mono&Neu => формиране на автоантитела. С прогресирането на АИ процес
отпада първата фаза на инсулинова секреция след прием на храна и пиковият инсулинов отговор
намалява. След окончателната загуба на β-кл. настъпва трайна хипергликемия, изискваща
непрекъсната инсулинова терапия.

2) Тип 2: синдром, в => на много фактори, ген. Ина околната среда => инс.
Резистентност и β-кл. недостатъчност; бавно начало; често диагнозата съвпада с
налични усложнения;

Характерно е:

- След 30год.
- Дискретни клин. Признаци
- Рядко кетоацидоза
- Няма асоциация с HLA
- Няма антиостровни антитела
- Положителна фамилна анамнеза при 30%
- Коригира се с диеат и/или перорални средства; инсулиново лечение при вторична
резистентност към перорални средства
Фактори на околната среда:

- Затлъстяване: редукция броя и активността на кл. инс. Рецептори; талия-ханш>1,

висцерално затлъстяване;
- Начин на хранене: рафинирана захар и животински мазнини, високо енергийно
съдържание;
- Намалена двигателна активност;
- Продължителна употреба на: КС, β-блокери, тиазидни диуретици;
- Метаболитен синдром;
5. Клинична картина
1) Тип 1: често уриниране (нощно напикаване при деца), глад и жажда при загуба на
тегло, слабост лесна уморяемост, гадене, повръщане, болки в корема;
2) Тип 2: рецидивиращи и трудно заздравяващи инфекции (баланити, вагинити, пик.
Мехур), сърбеж по гениталиите, замъглено зрение, мравучкане и намалена
чувствителност на долните крайници, суха кожа със сърбеж;
6. Диагноза:
- Кръвна глюкоза на гладно: две последователни над 7 ммол/л или едно случайно над
11,1 ммол/л; между 6,1 – 7 ммол/л = „нарушена кръвна захар на гладно“;
- ОГТТ: след 2ч. над 11,1 ммол/л потвърждава диагнозата; между 7,8 – 11,1 ммол/л =
нарушен въглехидратен толеранс => повишен риск от ИБС;