Диетично хранене при метаболитен синдром

1. В световен мащаб се наблюдава тревожно нарастване на процента

лица с наднормено тегло или затлъстяване. Излишните килограми
създават проблеми не само от естетична гледна точка, но и от
здравословна, тъй като предразполагат към развитието на редица
заболявания.

2. Съвременният начин на живот е оправдание за голям процент от

хората и криейки се зад постоянните извинения хората бягат от
решаването на проблема, до момента, в който не се наложи да посетят
лекарския кабинет. Наднорменото тегло и затлъстяването, особено на
фона на подходяща генетична предразположеност и някои индивидуални
особености на пациентите, са предпоставка номер едно за развитие на
захарен диабет, метаболитен синдром и свързаните с тях усложнения.

3. Метаболитният синдром, въпреки своята главоломно нарастваща

честота, все още не е добре познат на пациентите и често им звучи много
по-безобидно отколкото в действителност е.

4. Метаболитният синдром по същество представлява съвкупност от

клинични и лабораторни промени, като за поставяне на диагнозата е
необходимо наличието на поне три от изброените компоненти:

 висцерално затлъстяване (наричано още затлъстяване от централен

тип с натрупване на мазнини в коремната област);
 развитие на инсулинова резистентност и хипергликемия (висока
кръвна захар);
 високо кръвно налягане;
 атерогенна дислипидемия (промени в липидния профил с
понижение нивата на добрия HDL холестерол и значимо повишение
нивата на триглицеридите);
 протромботично състояние с нарушения в коагулацията и
фибринолизата;
  проинфламаторно състояние (наличие на лекостепенно хронично
възпаление в организма с основна клинична проява повишените
нива на С-реактивния протеин);

Важна особеност е възможността за наличие на метаболитен синдром

без промени в теглото (нормалното телосложение не е оправдание за
вредния начин на живот).

5. Липсата на своевременни мерки, насочени към корекция на

настъпилите промени и подходящо лечение на метаболитен синдром крие
сериозни рискове от развитие на различни по вид и тежест усложнения с
дългосрочни последици.

6. Метаболитният синдром предразполага към сърдечно-съдови

заболявания (високо кръвно налягане, атеросклероза, аритмия, сърдечна
недостатъчност) и инциденти (инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна
смърт, инсулт), развитие на захарен диабет (и характерните за него
увреждания на бъбреците, очите, съдовете), чернодробни увреждания и
много други.

7. За лечение на метаболитен синдром се прилагат обикновено

комплексни мерки, насочени към корекция на измененията и повлияване
на отделните компоненти на състоянието, като най-често се прилага
комбинация от промени в начина на живот (така нареченото лайфстайл
лечение), медикаментозна терапия, а при необходимост и хирургично
лечение.

8. Лечение на метаболитен синдром: диета, контрол над вредните

навици

 Неправилното (нездравословно, нерационално) хранене често се

оказва в основата на развитието на метаболитен синдром, поради
което корекциите в диетата са едни от първите, които се
предприемат. В случай, че има затруднения в изготвянето на
подходящ хранителен режим, се препоръчва да се консултирате с
вашия лекар или специалист в областта на храненето (диетолог).
  Храненето при пациенти с метаболитен синдром не се отличава
съществено от диетата, назначена при лицата с наднормено тегло и
затлъстяване, показвайки редица сходства.
 Така например се препоръчва силно ограничаване на консумацията
(при възможност дори прекратяване) на мазни и пържени храни,
газирани напитки, алкохол, фаст фууд (всевъзможните, предлагани
на всеки ъгъл пици, дюнери, сандвичи, тостери), сладки изкушения
(торти, вафли, десерти и всевъзможните, пълни с бързи
въглехидрати, консерванти, захарни изделия).
 Препоръчва се силно ограничаване на богатите на сол храни (солта
от една страна води до задръжка на течности, но от друга допринася
за увреждането на сърдечно-съдовата система и развитието на
хипертония).
 Препоръчва се наблягане на храни, богати на фибри (бобови
култури, пълнозърнести храни, ядки в разумни количества), пресни
(сезонни) плодове и зеленчуци (с наблягане на зеленчуците и
подбор на плодове с нисък гликемичен индекс поради
съдържанието на растителни захари в тях), бяло месо, риба, яйца,
мляко и млечни продукти (в разумни количества).

9. Пълноценното хранене, съчетано с подходяща (съобразена с

възрастта, здравословното състояние и индивидуалните особености)
физическа активност, води не само до намаляване размера на дрехите, но
и до подобряване на липидните показатели (съдейства за повишаване на
добрия холестерол и намаляване на лошия холестерол и триглицеридите),
подобрява (намалява, нормализира) нивата на кръвната захар, съдейства
за ограничаване на лекостепенното възпаление в организма и за
цялостното подобряване на здравословното състояние.

 Редукцията дори само на пет процента от телесното тегло се свързва

с подобряване на здравословното състояние и тонус.

10. Физическата активност е необходимо да се превърне във ваш

ежедневен спътник, като се препоръчва средно между 45 минути и един
час двигателна активност ежедневно, която може да включва любимия ви
спорт, хоби или обикновена разходка в парка. Обездвижването е
катализаторът, който превръща погълнатите количества храна в болести.
  Независимо от естеството и тежестта на работата ви намерете начин
да включите движението в нормалния си ритъм и само няколко
седмици след това ще усещате благотворния му ефект върху тялото
си.
 Освен промени в храненето и физическата активност се препоръчва
и свеждане до минимум на вредните навици, като тютюнопушене и
редовна алкохолна консумация. Тютюнопушенето се счита за рисков
фактор за развитието на високо кръвно налягане и съдейства за
лекостепенното възпаление в организма, а редовната консумация на
алкохол допълнително изтощава запасите на тялото ни и
предразполага към редица увреждания.
 Тези вредни навици обикновено са създадени с цел релаксация и
отпускане, но при промяна в мирогледа и съзнателен избор за
здравословен начин на живот, бързо ще се осъзнае, че няма нужда
от тях.

12. Основната причина, поради която най-често хората посягат към

хладилника и вредните храни, към цигарите или алкохола, е стресът и
хроничната преумора. Посещението на курсове за медитация, йога,
техники за релаксация, дихателни упражнения и други биха могли да
помогнат значително за справяне с бремето на стреса, за отпускане и
наслада от заобикалящия свят.

13. Лечение на метаболитен синдром с лекарства

 В много случаи диетата и ограничаването на вредните навици се

оказват недостатъчни за постигане на желаните ефекти по различни
причини (липса на достатъчно воля и мотивация от страна на
пациента, тежкостепенни промени, за които се изисква
медикаментозна терапия, наличие на подлежащи заболявания или
увреждания, които не позволяват изцяло спазването на хранителния
режим и други).
 В тези случаи на помощ идва добре позната медикаментозна
терапия. Изборът на конкретно лекарство или лекарства,
ежедневната доза и продължителността на терапевтичния курс се
определят индивидуално в зависимост от тежестта на проявите на
метаболитния синдром при конкретния пациент.
 лекарства за контрол на холестерола: за корекция на промените в
липидния профил на много от пациентите се назначават
антихиперлипидемични лекарства. Към едни от най-често
използваните представители се включват така наречените статини
(аторвастатин, ловастатин, симвастатин, розувастатин), фибрати
(клофибрат, гемфиброзил), секвестранти на жлъчни киселини
(колестирамин). Конкретният препарат се подбира в зависимост от
промените в липидния профил и индивидуалната поносимост на
пациента, като някои от препаратите са по-ефективни по отношение
на триглицеридите, докато други са по-ефективни за понижаване на
лошия, LDL холестерол
 лекарства за контрол на кръвната захар и инсулиновата
резистентност: в зависимост от стойностите на кръвната захар (на
гладно и след обременяване) се подбира подходяща
медикаментозна терапия. При данни за хронична хипергликемия се
препоръчва лечение с перорални антидиабетни средства
(глибенкламид, репаглинид, розиглитазон, акарбоза), които са
особено подходящи и при диагностициране на диабет тип 2. При
много пациенти се препоръчва лечение с метформин, тъй като
медикаментът води не само до нормализиране нивата на кръвната
захар, но оказва и благоприятен ефект и подпомага редукцията на
излишните килограми. Това е единственият перорален
антидиабетен медикамент, при който не се описва покачване на
теглото като страничен ефект, а дори напротив, наблюдава се
понижаване на килограмите.
 лекарства за контрол на апетита и теглото: повечето от лекарствата
за отслабване и потискане на апетита са забранени за употреба във
връзка със сериозни рискове от нежелани прояви или не са налични
на територията на нашата страна. Утвърден медикамент за
отслабване чрез потискане на апетита и намаляване процента
усвоени мазнини е орлистат (наличен само с лекарско предписание).
Добри резултати по отношение на теглото се постигат и със
споменатия вече метформин.
 лекарства за лечение на високото кръвно налягане: хипертонията
(хипертензия, високо кръвно налягане) е чест спътник на
метаболитния синдром, поради което при много пациенти се налага
провеждане на антихипертензивна терапия. В зависимост от
наличието на подлежащи заболявания и увреждания се подхожда
индивидуално, като едни от най-често предписваните лекарства
принадлежат към групата на бета-блокерите (метопролол,
небиволол, атенолол), АСЕ инхибиторите (еналаприл, периндоприл,
трандолаприл), сартаните (валсартан, кандесартан) с или без
комбинация с подходящ диуретик (хидрохлортиазид, фуроземид,
индапамид). Често при пациенти с диабет или налични бъбречни
увреждания се предпочитат лекарствата от групата на АСЕ
инхибиторите или сартаните във връзка с техните нефропротективни
ефекти и благоприятно повлияване на протеинурията.
 лекарства за овладяване на протромботичното състояние и
коагулационните нарушения: един от най-често изписваните агенти
за предпазване от тромботични инциденти е аспирин в ниски дози.
По преценка на лекуващия лекар и в зависимост от резултатите от
лабораторните изследвания при наличие на по-сериозни нарушения
в коагулационния статус може да се наложи терапия с подходящи
антикоагуланти или фибринолитици
 други лекарства: промените, свързани с метаболитния синдром,
често провокират и други отклонения, като например повишение
нивата на пикочна киселина (хиперурикемия), повишение нивата на
креатинин, промени в нивата на чернодробните ензими и други,
поради което в зависимост от индивидуалния случай се назначава
подходяща допълнителна медикаментозна терапия.
 Медикаментозната терапия, особено при неправомерно
назначаване (нерационална комбинация между лекарства,
неподходящи дози, неподходящи лекарствени средства), крие
рискове от изява на различни по тежест странични ефекти и
лекарствени взаимодействия.
 Необходимо е предварително запознаване на пациентите с
рисковете и ползите от провежданото медикаментозно лечение и
предупреждаване за едни от най-честите нежелани ефекти.
  В случай на изява на сериозни странични ефекти, алергични прояви,
токсични реакции и други се налага своевременно посещение на
лекуващия лекар и преустановяване на лекарствената терапия.
 Лечение на метаболитен синдром: добавки (витамини, минерали,
билки)
 Обикновено при голям процент от пациентите лекарствената
терапия води до желаните резултати. В изключително редки случаи
при сериозно, тежкостепенно затлъстяване може да се обмисли
хирургично лечение за отстраняване на част от натрупаните
висцерални мазнини, след което терапията продължава с
подходящи лекарства, добавки и хранителен план.
 При част от пациентите добри резултати биха могли да се постигнат
и с помощта на подходящо лайфстайл лечение в комбинация с някои
хранителни добавки (билки, лечебни растения, витамини, минерали,
есенциални киселини и други).
 Не се препоръчва самоволното назначаване на добавки без
знанието на лекуващия лекар във връзка с риск от влошаване на
състоянието, липса на желания ефект или изява на нежелани прояви.
 Обикновено здравните специалисти назначават прием на добавки
като допълнително лечение, съпътстващо и подпомагащо основното
лечение при метаболитен синдром.

16. Многообразието от хранителни добавки в аптечните мрежи често

обърква пациентите, поради което е необходима вещата намеса на
здравните специалисти. Вашият лекуващ лекар е най-запознат със
здравословното ви състояние (подлежащи заболявания,
лабораторни показатели, особености, установени от физикалния
преглед), поради което той е човекът, който може да ви даде най-
адекватни напътствия в избора на подходяща за вас хранителна
добавка.

 Към едни от най-често предлаганите на пациентите хранителни

добавки за допълнително лечение при метаболитен синдром се
включват:
 витамини: често предлагани са витамините от група В (витамин В3
или известен още като ниацин се слави с изключително добри
 ефекти по отношение подобряването нивата на холестерола),
витамин С (представлява мощен антиоксидант и се бори ефективно с
възпалението в организма, повишавайки защитните сили), витамин
Д (през последните години се доказват многобройните му
благоприятни ефекти по отношение на теглото, липидния профил,
повишените нива пикочна киселина, настроението и много други)
 минерали: допълнителен прием на някои минерали (например
калций, магнезий, желязо, селен, цинк, хром) обикновено се
назначава при доказан дефицит или недостиг в организма, при
непълноценно хранене, както и при състояния, които изискват
повишен прием или водят до понижено усвояване
 омега-3 мастни киселини: обикновено се назначават като
допълнителна терапия за контролиране нивата на холестерола, а в
някои случаи и поради благоприятните им ефекти върху нивата на
плазмената глюкоза, като не бива да се злоупотребява с употребата
им.
 билки и лечебни растения: изборът е огромен, поради което
съветите на вашия лекар или фармацевт ще са ви изключително
необходими. Така например едни от най-често предлаганите на
пациенти с метаболитен синдром билкови добавки съдържат
куркума, артишок, чесън, джинджифил, спирулина и други във
връзка с техните многостранни ефекти в организма (повлияват както
липидния профил, така и нивата на плазмената глюкоза, като
същевременно предпазват черния дроб и могат да подпомогнат
редукцията на излишните килограми)
 Като допълнителна терапия в комплексното лечение на метаболитен
синдром могат да се приложат редица методи и техники от
алтернативната медицина (акупунктура, акупресура, медитация,
таласотерапия, хомеопатия и други), като най-важна е
предварителната консултация с лекуващия лекар.
 Самоволният прием на добавки, лекарства, народни илачи с
подозрително качество, посещението и доверяването на лица без
медицинско образование за лечението на заболяването крие
сериозни рискове и не се препоръчва.