Тема:

/Синдром на придобита имунна

недостатъчност/
СПИН
Изготвили: Мария Колева, фак. №:10101, рехабилитатор
Патриция Радева, фак. №:10118, рехабилитатор
Жана Брайкова, фак. №:10104, рехабилитатор
Мария Аргириу, фак. №:10309, рехабилитатор
Проверил: проф. Е. Желева
I. Определение:
 СПИН – синдромът на придобита имунна недостатъчност е
заболяване, характеризиращо се с първично и необратимо
увреждане на имунната система и наслояване на инфекции,
водещи до смърт
 Заболяването е водеща причина за смъртните случаи в света на
хора в активна възраст
 На всеки 12 секунди се инфектира един човек, а на всеки 16
секунди един умира
II. Исторически данни:

 От началото на 1981г. в САЩ се наблюдава опасна полово предавана

болест
 Първите случаи са при хомосексуални лица, произхождащи или
пребиваващи в Хаити
 В началото се установява съчетаването на две твърде редки болестни
състояния – пневмоцистна пневмония и т. нар. саркома на Капоти по
кожата
 По-късно се установява, че лицата са напълно лишени от клетъчен
имунитет /срив на Т-лимфоцити/
 Засегнати са над 50 страни, най-вече от Северна Америка, Западна Европа,
Екваториална Африка, Япония, Австралия
 В България за първи път е открит случай от Б. Илиев през 1986год. в град
Плевен
III. Причинител на СПИН:

 ХИВ – имунодефицитен вирус, наречен още ретровирусно

заболяване /human imunnodeficiency virus/
 Човекът може да носи вируса на ХИВ, но да не боледува от
СПИН
 В Европа се среща ХИВ-1, а в Западна Африка – ХИВ-2
 Възможна е двойна инфекция с ХИВ-1 и ХИВ-2
 ХИВ е лимфо- и невро-тропен, което означава, че имунната и
нервната система се засягат директно
III. Причинител на СПИН:

 Причинява отслабване на имунната система, като унищожава

един вид високо специализирани имунни бели кръвни клетки,
нар. Т-хелперни лимфоцити или CD+4 T-лимфоцити, които като
намалеят значително, човек става уязвим на много инфекции.
 ХИВ обуславя висок риск за развитие на някои видове, рак,
заболявания на мозъка и нервите, силно отслабване на тегло и
смърт
 IV. Инфектиране:

 По полов път – най-честият път на инфектиране

• Предаване от мъж на мъж
• Предаване от мъж на жена
• Предаване от жена на жена
• Предаване от жена на мъж
 По парентерален път
• Венозно внасяне на наркотици – много висок риск при употреба
на една и съща игла
• Лечение с кръв – преливане на заразена кръв
IV. Инфектиране:
• При трансплантации
• При случайни наранявания в медицинската сфера – при контакт със
заразена кръв или замърсени инструменти
 Предаване на вирус от заразена майка на новородено дете
• По време на бременността – през плацентата
• По време на раждането – заразена кръв и влагалищни секрети от
родовите пътища на майката влизат в контакт с лигавиците на плода
• По време на кърменето – чрез самата кърма
 V. Симптоми:
 Инкубационен – от 6 месеца до 2 години
 Трескаво състояние – продължава повече от 3 седмици,
придружено с нощни изпотявания
 Голяма отпадналост и загуба на тегло
 Увеличаване на всички лимфни възли
 Чревно разстройство
 Кашлица и затруднено дишане, продължаващо над 1 месец
 Поява на тъмновиолетови възелчета по кожата, нар. саркома на
Капоти
 Значително ускорение на СУЕ
VI. Клинична картина и стадии:
-инфекцията протича хронично и прогресиращо без тенденция
за обратно развитие

 Група 1- остра ХИВ болест

• При 10-20% от инфектираните, от 6 дни до 6мес. след
заразяването
• Протича с температура, увеличаване на лимфните възли,
спленомегаия, ангина, менинго-енцефалит
• ХИВ-антитела се позитивират 1-3 месеца след началото на
инфекцията
• Ако след 6 месеца не могат да се докажат антитела, инфекцията
се изключва
VI. Клинична картина и стадии:

 Група 2 – безсимптомна инфекция /латентен период/

• Размножава се в лимфната тъкан
• ХИВ-антитела се позитивират ч-3 месеца след заразяване
• Клинично здравите вирусоносители са заразни
• Продължава месеци до над 10години
• Може да протече с и без патологично лабораторни стойности
VI. Клинична картина и стадии:

 Група 3 – генерализирана лимфоденопатия /LAS/

• При около 40% от болните от СПИН има анамнестични данни за
протичане на LAS
• Липсват общи симптоми – 30% развиват себореен дерматит
• Протича с и без патологично лабораторни стойности
 Група 4 – опортюнистични инфекции
• Възниква пневмоцистна пневмония
• Тежко рецидивиращ херпес
VI. Клинична картина и стадии:

• Гъбни инфекции по лигавиците и кожата

 Група V – терминален период
• Постоянна висока температура с изпотяване
• Трайно значително намаляване на теглото
• Разнообразни и тежки форми на вторични инфекции
• Поява на злокачествени тумори
VII. Лечение

 ХИВ няма лечение, държи се под контрол с лекарства

 Ако се вземат навреме и правилни лекарства, може да не се
заразиш със СПИН
 Медикаментите, които се използват, се наричат ретровирусни
 Целта на терапията е:
• Потискане на развитието на вируса
• Облекчаване клиничната симптоматика
• Забавяне прогресията
VII. Лечение

 Изборът на подходяща терапевтична схема и режим се определя

в зависимост от съотношението между ефикасност,
безопасност, нежелани лекарствени реакции и начин на
приложение
 Ефективната терапия е комбинация от поне три
антиретровирусни средствам която намалява риска от
лекарствена резистентност и подобрява усвояването и
терапевтичния потенциал на медикаментите
VII. Лечение

 Странични ефекти
• Митохондриална токсичност
• Неврологична симптоматика
• Гастроинтестинално дразнене
• Метаболитни усложнения
• Фебрилитет, кашлица, инфекции на горни дихателни пътища
• Увеличаване на серумния холестерол
VII. Лечение

 Алтернативни методи на лечение

• Съчетание на медикаменти с йога, медитация, акупунктура,
масаж, ароматерапия
• Здравословен хранителен режим с прием на достатъчно
витамини и минерали
VIII. Диагностициране:

 Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията и резултатите от

кръвни изследвания, а доста често това става и при рутинни
изследвания, без да има оплаквания
 За диагнозата СПИН трябва да се докаже налична инфекция с ХИВ-
вируса в комбинация с редица оплаквания, наличие на някое
характерно за СПИН състояние и определени промени в
имунологичните изследвания
 Ако човек спада към някоя от рисковите групи или лекарят
подозира, че може да е заразен с ХИВ, могат да се направят редица
изследвания:
VIII. Диагностициране:

• В рутинните кръвни и уринни изследвания се откриват промени,

сочещи някаква вирусна инфекция в организма
• За доказване на опортюнистични инфекции и тяхните причинители се
извършват микробиологични изследвания - изследване на секрети и
парченца тъкан от тялото за наличието на необичайните бактерии,
гъби, паразити и вируси, предизвикващи опортюнистичните инфекции
• имунологични изследвания - те показват различните параметри на
елементите на имунната система. При HIV и СПИН могат да се
открият намален брой CD4+ лимфоцити и променени съотношения
между отделните видове имунни клетки
VIII. Диагностициране:
• За потвърждаване на диагнозата "HIV инфекция", след
положителни резултати от посочените по-горе тестове, както и
за поставяне на диагнозата в интервала до 6-ия месец от
предполагаемото заразяване, се извършва изследване на
вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта или т.
нар. "вирусен товар". Това изследване открива директно
вируса и е способно да посочи диагнозата още по време на
първичната HIV инфекция (или остър HIV синдром), когато
тестовете за антитела срещу вируса са отрицателни. Това е
важно, тъй като заболяването показва по-благоприятно
протичане и по-дълга преживяемост при ранно започнато
лечение. Изследването на вирусната РНК се прилага и за
преценка на състоянието на кърмачетата, родени от заразени с
HIV или болни от СПИН майки.
IX. Рискови групи:

 Хора, употребяващи общи игли и спринцовки за инжектиране

на интравенозни наркотици
 Хора, които имат сексуален контакт с човек, заразен с ХИВ
 Хора, които често сменят интимния си партньор и не използват
предпазни средства
 Проститутки
 Хомосексуалисти
 Хора, на които често се налага кръвопреливане
X. Мерки, използвани от болните

 Желателно е всеки, който попада в някоя от рисковите групи, да

се изследва за наличие на антитела срещу ХИВ.
 Заразените с ХИВ и болните от СПИН трябва да избягват
употреба на общи игли и спринцовки, с други хора, орален,
вагинален или анален сексуален контакт с мъж или жена без
предпазни средства, да избягват употребата на общи ножчета за
бръснене или четки за зъби
 Заразените с ХИВ жени, които забременеят трябва да потърсят
помощ от специализиран акушер-гинеколог
X. Мерки, използвани от болните

 Страдащите от ХИВ инфекция трябва незабавно да потърсят

лекар, ако развият оплаквания като висока температура,
недостиг на въздух, храчене на кръв, тежка диария, тежка болка
в гърдите или корема, главоболие, обща отпадналост,
припадъци, обърканост, промяна в паметта
 Болните от ХИВ/СПИН, които провеждат лечение, трябва
стриктно да спазват схема за провеждането му, да се явяват
редовно за проследяване и изследване при лекуващия лекар и
да съобщават за появили се странични ефекти
XI. Мерки за сигурност на медицинския персонал:

 Използване на предпазна престилка, гумени ръкавици, маска и

очила
 Използват се еднократни спринцовки, игли и инструменти,
които после се унищожават в екарисаж
 Ръцете на персонала, както термометри, стетоскопи се измиват
с 70% етилов спирт
 Седалки и облегалки се обработват с 3% хлорин
XII. Не можем да се заразим чрез:

 Ръкуване, прегръдка или целувка

 Кашлица и хрема
 Използване на обществен телефон
 Посещение в болница, където преди е имало ХИВ-позитивен
 Обща храна, прибори за хранене и чаши
 Използване на бани и тоалетни
 Ухапване от комар или други насекоми
 Работа, социални контакти или съжителство с ХИВ-позитивни
XIII. Разликата между ХИВ и СПИН:

 Човек, който е ХИВ-позитивен, получава диагноза за СПИН,

след като развие някоя от болестите, индикиращи заболяването
 ХИВ-позитивен човек може да има диагноза за СПИН на базата
на определени кръвни тестове и в същото време да не е имал
сериозни заболявания
 ХИВ-позитивният резултат не означава, че човекът е болен от
СПИН
XIV. Носител ли съм на ХИВ?

 Тестовете, които обикновено се използват търсят антитела,

произведени от организма, за да се бори с ХИВ
 Повечето хора произвеждат забележими антитела в рамките на
3 месеца след заразяването, в редки случаи отнема 6 месеца
 Препоръчва се да се направи тест след рисков контакт на 1
месец, 3 месеца и 6 месеца след последния евентуакен риск
 Важно е по време на шестте месеца между излагането на риск и
теста, да се пазите от по-нататъшни излагания на риск от
заразяване с ХИВ
XV. Ваксини срещу СПИН:
 Най-големите надежди досега са били свързвани с ваксината
HVTN 7026, разработена в Южна Африка през 2016-а година.
За целта на участвалите в тестовете 5407 души били
инжектирани две дози с два вида серум в очакване шансовете за
имунната система да се удвоят, но това така и не става
 От края на 2019-а година в САЩ се правят тестове на ваксината
MOSAICO, която също включва комбинирането на два серума.
Тя била изпробвана на маймуни с много добър резултат, в
момента в нейното тестване участват 3800 души
 Третата ваксина, която се разработва, е наречена IMBOKODO.
В нейното тестване участват 2600 души от различни
африкански страни. Ефективността ѝ е 67%.
XVI. Заболяваемостта в България
 Всеки може да се зарази! СПИН не подбира жертвите си и няма
особени предпочитания. Не се заблуждавайте, че това е болест на
хомосексуалистите и
наркоманите! Вирусът не подбира хората по възраст, пол, цвят на
кожата, сексуална ориентация, икономическо и социално положение!