Микоплазмена

пневмония

Бактериите Микоплазмена пневмония обикновено

причиняват леки инфекции на дихателната система
(нос, гърло, дихателна тръба и бели дробове).
Понякога тези бактерии могат да причинят по-
сериозни белодробни инфекции, които изискват
лечение в болница. Добрата хигиена е важна за
намаляване на разпространението на М. пневмония и
други респираторни микроби.
 Първи признаци на инфекция

Инфекциите с Mycoplasma pneumoniae имат

продължителен инкубационен период. Това е времето
от заразяването на организма до появата на първите
клинични признаци на заболяването. Симптомите при
микоплазмена пневмония се появяват и влошават в
период от 1 до 4 седмици. Най-честата проява на
заболяването е трахеобронхит. Симптомите включват:

 възпалено гърло;

 умора;

 треска;

 главоболие;

 бавно влошаваща се кашлица, която може да

продължи със седмици или месеци.
Деца на възраст под 5 години често нямат треска, но
могат да се появят хрипове, повръщане или диария.
 Диагностика и симптоми

Сухата кашлица е най-честият признак на

инфекция. Нелекуваните и тежки случаи могат да
засегнат мозъка, сърцето, периферната нервна
система, кожата и бъбреците, и да причинят
хемолитична анемия. В много редки случаи изходът е
фатален. Ранната диагностика е трудна, тъй като има
малко необичайни симптоми. С напредване в
развитието на микоплазмената пневмония
лабораторните тестове може да са в състояние я
диагностицират. Симптомите на микоплазмена
пневмония се различават от тези на типичната
пневмония, причинена от често срещани бактерии,
като Streptococcus и Haemophilus. Пациентите
обикновено нямат тежък задух, висока температура и
прогресираща кашлица. По-често се срещат
симптоми като ниска температура, суха кашлица,
лек задух (особено при натоварване и умора).

Кои са рисковите групи, когато става

въпрос за микоплазмена пневмония?
 При много здрави възрастни имунната система
може да се пребори с Mycoplasma pneumonia, преди
да прерасне в инфекция. Тези, които са най-изложени
на риск, са:
 Възрастните;
 хора със заболявания, отслабващи имунната
система, като ХИВ или такива, които са на
хронично стероидно лечение, имунотерапия или
химиотерапия;
 хора с белодробни заболявания;
 такива, които страдат от сърповидно-клетъчни
нарушения;
 деца под 5-годишна възраст.

Как можем да предотвратим развитието

на микоплазмена пневмония
 Рискът да се заразим с микоплазмена пневмония е
най-голям през есента и зимата. Образуване на тълпи
също прави инфекцията по-лесно преносима.

 За да намалите риска от разболяване, последвайте

тези съвети:

 осигурете си пълноценен сън;

 хранете се балансирано;
 избягвайте хора със симптоми на микоплазмена
пневмония;

 мийте ръцете си преди ядене и след контакт с

хора.

Уреаплазма
уреалитикум

Уреаплазма уреалитикум е представител на

семейство Mycoplasmaceae, род Ureaplasma.
 Епидемиология
U.urealyticum се намира в генито-уринаталния
тракт на човека и расте в диапазон на рН от 5 до 9. От
повърхността на лигавицата на пикочо-половия тракт
са изолирани три представителя на семейство
Микоплазма:

 Mycoplasma hominis;

 Ureaplasma urealyticum;

 Mycoplasma genitalium.

Патогенеза и клинична картина

 Инкубационният период след заразяване е от 3 до 5
седмици. Приблизително 30% от уреаплзмените инфекции
при жените са безсимптомни, поради което е необходимо
специално изследване за инфекция с уреаплазма
уреалтикум, тъй като микроорганизма може да живее като
нормална микрофлора в репродуктивния тракт. Инфекцията
може да протече под остра и хронична форма. Бактерията
предизвиква възпаление на пикочните пътища,
влагалището, цервицит и ендометрит при жената и уретрит,
простатит и орхит при мъжа.

Основите симптоми при жени включват:

 болки в тазовата област;

 зацапване между менструалните цикли;

 обилен вагинален флуор.

Най-честите оплаквания при при мъже биват:

 парене и болка при уриниране;

 оскъдно течение от пикочния канал.

Хронично протичащите уреаплазмени инфекции могат да
доведат до базплодие и аборт.

Микробиологична диагностика
При жени се изследват:

 урина;
 цервикален секрет;
 вагинален секрет.
При мъжете се изследват:

 урина;
 уретрален секрет;
 простатен секрет;
 семенна течност.

Лечение
Бета-лактамните антибиотици и ванкомицинът са
неактивни срещу Уреаплазма уреалтикум, поради липсата
на клетъчна стена. Mycoplasma и Ureaplasma spp.
понастоящем са податливи на средства, които инхибират на
синтеза на протеини, включително тетрациклини,
макролиди, аминогликозиди и хлорамфеникол.