Сексуално здраве

Същност на сексуалното здраве:

Необходимостта от сексуално здравно образование започва още през детството и включва
достъп до медицинска информация и подходящи за възрастта помощ и съдействие.
Репродуктивното здравно образование е първата стъпка към здравословен сексуален начин на
живот и трябва да бъде достъпно за всички хора от всички общности. Това образование е от
съществено значение, защото дава възможност за вземане на правилни решения и развитие на
комуникативни качества, които са в основата на здравословния сексуален и емоционален
живот.

Същност на сексуалното здраве:

Възпроизводителната функция на жената се променя постоянно и преминава през ясно

изразени етапи: първа менструация (менархе), период на менструални цикли,
прекъсвани от бременности и лактация, менопауза. Всеки етап има своите
характеристики, всяка възраст носи своите рискове от възникване на различни
заболявания – например, проблемите свързани със стерилитета са в активната
репродуктивна възраст, полово предаваните инфекции са по-чести сред младите хора, а
злокачествените тумори на половите органи в повечето случаи се развиват с
напредване на възрастта, което определя и съответните
нужди.

Същност на сексуалното здраве:

Възпроизводителната функция при мъжа остава сравнително стабилна след пубертета.
Независимо от това, мъжете не бива да бъдат изолирани от концепцията за СРЗ, защото
тяхната физиология, психология, емоционалност и заболеваемост носят своята
специфика. Всъщност, мъжете са другото лице на сексуалността и репродукцията.
 Отговорно сексуално поведение
• Темата за отговорно сексуално поведение е пряко свързана с въпросите на
сексуалното и репродуктивно здраве – вземане на решения, безопасен секс, бременност
и контрацепция, рисково сексуално поведение.
• Да имаш отговорно сексуално поведение означава да осъзнаваш последиците от всяко
свое сексуално действие, да направиш свой избор. По този начин си отговорен и към
себе си, и към партньора.

Полово предавани инфекции

Полово предаваните инфекции са известни като болести на Венера или болести,
предавани по полов път. В последните години венерическите инфекции зачестиха.
Ежегодно стотици хиляди млади хора заболяват. Това налага всеки човек да има
минимум познания относно полово предаваните болести, за да знае как да се предпази
и кога да потърси компетентна медицинска помощ. При много от тези заболявания
липсват оплаквания или те преминават, без да им се обърне внимание.
Ето защо, те се предават от един на друг и се разпространяват. Някои от тези
заболявания водят до безплодие (при жената това е невъзможност да зачене, а при
мъжа - неспособност да осъществи оплождане), увреждат плода по време на
бременността или новороденото дете.

Най-честите полово предавани инфекции

са:
 Инфекции с HPV ( Човешки папилома вирус)- инфекцията с човешки папиломавирус
(HPV) е вирусна инфекция, която се предава предимно по полов път чрез пряк контакт
със заразено лице. Това е най-честата полово предавана инфекция в световен мащаб.
Засяга избирателно кожата и лигавиците и е причина за много болестни процеси,
включтелно рак на маточната шийка.

Трихомониаза
• Урогенитална трихомониаза- трихомониазата е заболяване, което засяга
урогениталната система. От него страдат както жени, така и мъже.
Симптомите са различни и при двата пола, а при мъжете понякога
липсват. Това често ги прави преносители на заболяването.
Трихомониазата засяга най-често уретрата при мъжете и влагалището
при жените. Трябва при първоначални симптоми да бъде потърсена
лекарска помощ, за да може да се овладее заболяването на време.

Хламидиоза
• Хламидиоза- това инфекциозно заболяване е предизвикано от
вътреклетъчни паразити, известни като хламидии или хламидия
трахоматис (Chlamydia trahomatis). Хламидиозата може да доведе до
поражения на репродуктивните функции на организма, както и до
неприятни последици за пикочополовата система..

Гонорея
• Гонорея- бактериална инфекция, причинена от
организма Neisseria gonorrhoeae, която се предава по
време на незащитен полов акт. Гонореята, известна
още като трипер, е една от най-старите известни
болести, предавани по полов път.
Херпес
• Гениталният херпес е вирусна инфекция, която засяга кожата и
лигавиците на гениталиите и перигениталната област.
Причинява се основно от Herpes simplex virus тип 2 (HSV-2) и
по-рядко от HSV тип 1, който е основна причина за херпес в
назолабиалната област

Сифилис
• Сифилисът е инфекция, причинявана от бактерията спирохета Treponema
pallidum, подвид pallidum. Основният начин за предаване на инфекцията
е чрез полов контакт, но тя може да бъде предадена и от майката на плода
по време на бременността или при раждане, което води до вроден
сифилис.Сифилисът се характеризира с редуването на клинично
проявени стадии (първичен, вторичен и третичен сифилис) с латентни
епизоди. Сифилисът е инфекциозно заболяване и в над 95% от случаите
се предава при полов акт.
 Хепатит
• Хепатитът се среща в три разновидности А, В и С. Хепатит В се предава
по полов или по кръвен път (включително чрез слюнка и урина). Хепатит
В представлява възпаление на черния дроб и често се свързва с рака на
черния дроб. И хепатита подобно на останалите болести предавани по
полов път, може да не се прояви известно време след заразяването.

СПИН
Синдром на придобита имунна недостатъчност е хронично вирусно заболяване, при
което
се уврежда клетъчния имунитет и се развиват тежки инфекции и ракови заболявания,
водещи до смърт. То се предизвиква от вирус, наречен ХИВ.
Важно е да се знае, че човек може да носи в себе си вируса ХИВ, но да не боледува от
СПИН. Много са носителите на вируса, които години наред не заболяват (възможно е и
никога да не заболеят). Но през това време, неподозирайки нищо, те разпространяват
вируса, като го предават на други.
СПИН сам по себе си не убива. Но когато защитните сили на организма са унищожени,
дори най-безобидния грип може да е смъртоносен.

Предпазване от полово- предавани

болести
Най-сигурният начин за предпазване от полово предавана болест е
избягването на безразборните сексуални връзки и да поддържането на
сексуален контакт само с един партньор, който заслужава доверие. В рискови
ситуации най-доброто предпазно средство остава презервативът. Кондомите
осигуряват двойна защита – от забременяване, но също и от някои инфекции,
предавани по полов път (вкл. СПИН). Макар че кондомът пази само от
инфекции, локализирани в областта на половите органи и освен това може да
се скъса, той си остава добро предпазно средство. От тях предпазва добрата
хигиена и задължителната сексуална култура.