МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН

ФАКУЛТЕТ „ФАРМАЦИЯ”

КАТЕДРА “МИКРОБИОЛОГИЯ И ВИРУСОЛОГИЯ ”

Лекция № 31
Доц. д-р Христина Йотова Хиткова, д.м.

Human Papillomavirus (HPV)

Таксономия. HPV са ДНК-вируси, принадлежащи към сем. Papillomaviridae и
групирани в 5 рода: Alphapapillomavirus, Betapapillomavirus, Gammapapillomavirus,
Mupapillomavirus и Nupapillomavirus. Известни са 170 типа човешки папилома
вируси, определени на базата на рестрикционен ДНК анализ, и още около 200,
които предстои да бъдат секвенирани.

Структура: Вирионите са малки, полиморфни, без обвивка, с икосаедрална

структура. Типичните вириони са с размери 48-50 nm и капсид с 72 капсомера, но
се срещат и по-малки (28 или 38 nm), както и филаментозни форми. Съдържат
дв.верижна циркулярна ДНК.

HPV инфектира клетките на покривния епител. Някои типове причиняват

доброкачествени тумори, наречени папиломи (брадавици), а други (16 и 18) се
асоциират с карциноми на епитела. Кожните брадавици се свързват предимно с
типове 1- 4, а гениталните – с типове 6 и 11. Репликацията не е напълно изяснена,
поради трудното култивиране на вируса. HPV се реплицира в базалните епителни
клетки, но цикълът не приключва там. Инфекциозни вириони се продуцират и от
сквамозните клетки на повърхността, което увеличава риска за заразяване.

Механизъм на предаване: Инфекцията се предава чрез механизъм на външните

покривки (кожа и лигавици). Пътищата на предаване са контактно-битов (контакт с
инфектирана кожа) и полов. Възможно е самоинфектиране, с разпространяване
на вируса и по други места на тялото.

Патогенеза и имунитет. Покривният епител на кожата, ануса, гениталиите и ГДП

е многослоен и служи като предпазна бариера срещу патогенни микроорганизми.
Клетките от най-вътрешния слой (базалните клетки) са незрели, делят се,
съзряват и попълват слоевете епителни клетки. Когато стигнат до повърхностния
слой, те вече са зрели плоски клетки, които се излющват.

1
Типичните базални клетки са добре защитени, но ако има нарушения в епитела,
вирусът навлиза и ги инфектира. HPV може да се инкорпорира или не в
базалноклетъчната ДНК чрез активността на два гена – Е6 и Е7. Протеините,
кодирани от тези гени, нарушават регулацията на строго програмираната
репликация на епителните клетки, като се свързват с p53 и RB (ретинобластома).
Инактивацията на p53 и RB e важна стъпка в процеса на превръщане на една
нормална клетка в карциномна.

Поведението на HPV лезиите се повлиява от различни имунологични фактори, и

особено от клетъчно-медиирания имунитет. В имуносупресирани пациенти
папиломите са с по-голям размер и в по-голямо количество, а HIV инфектираните
жени са с по-висока честота на карцином на маточната шийка.

Мнозинството HPV-инфекции търпят спонтанна регресия в рамките на 2-3 год.

Развитието на HPV-асоцииран карцином изисква персиситираща инфекция с
високорисков HPV-тип. Карциномът на маточната шийка се развива бавно в
течение на години и дори десетилетия. Това означава, че има дълъг интервал от
момента на инфектиране до изявата на карцинома, като пикът на
новоинфектираните е сред тийнейджърите и лицата под 25 год. Трансформацията
в карцином се подпомага и от други фактори като имуносупресия, радиация и др.

Клиника – варира от брадавици до преканцерозни лезии и карциноми. Повечето

брадавици са доброкачествени образувания и не прогресират към злокачествени.

Най-чести причинители на кожните брадавици са HPV1 - 4. Брадавиците на

ръцете обикновено не са болезнени и имат куполообразна форма, придаващи на
кожата грапав вид. Плантарните брадавици на ходилото може да са болезнени и
люспести. Плоските брадавици на лицето и крайниците, особено при деца, са
неболезнени, малки, гладки, плоски, но множествени. Нишковидните брадавици
на лицето, особено на мигления ръб или устните са с големи размери и проекция
над повърхността на епитела, имащи вид на нишка.

Аналните и гениталните инфекции (на вулва, маточна шийка, влагалище, пенис,

скротум) се изразяват в многобройни брадавици, т.нар. condylomata acuminata. Те
са с цвета на кожата, неболезнени, могат да варират по размери и имат
карфиолоподобен изглед. При мъжете повечето инфекции на пениса са
субклинични. Гениталните брадавици са сред най-честите сексуално предавани
заболявания. Рискът за заразяване е по-висок при лица с множество сексуални
партньори. Новороденото може да се зарази по време на раждането при
преминаване през родовите пътища на майката. При новородени чести са
оралните папиломи и такива на дихателните пътища, особено на ларинкса.

HPV може да инфектира лигавицита на ГДП и да причини респираторна

папиломатоза. HPV-6 и 11 са отговорни за ларингеалните и аногенитални

2
папиломатози и се смятат за ниско-рискови типове → не показват тенденция към
преканцероза и злокачествени образувания. Всоко-рискови са HPV-16 и 18 →
прогресират с висока честота към карцином на маточната шийка, влагалището,
вулвата, пениса и ануса. HPV-16 се асоциира с оралния и фарингеалния
карцином. Над 99% от карциномите на маточната шийка и над 80% от аналните
карциноми са свързани с HPV.

Лабораторна диагноза. Диагнозата на кожните папиломи обикновено е клинична.

При необходимост се прави хистологично изследване на биопсичен материал.
При жени над 21 години се препоръчва колпоскопия с цитонамазка (т.нар.
Papanicolaou или PAP тест), което подпомага откриването на преканцерозни
промени в клетките. Диагнозата на HPV се поставя с молекулярно-генетично
изследване за откриване на вирусната ДНК. Използва се PCR за детекция на 14
високо-рискови генотипа, включително HPV-16 и HPV-18. Серологичните тестове
нямат диагностична стойностл

Лечение. Брадавиците и преканцерозните лезии може да се третират с

препарати, съдържащи салицилова киселина или да се премахват хирургично, с
лазер или криотерапия с течен азот. При чести рецидиви могат да се използват
имуномодулатори за стимулиране на имунната система, напр. алфа-интерферон.
Повечето HPV инфекции са самоограничаващи се в течение на времето, особено
тези, причинени от ниско-рисковите типове в млади хора.

Превенция и контрол. За понижаване честотата на карцинома на маточната

шийка е необходимо периодично да се прави цитонамазка. Ваксинирането също
се очаква да е ефективен начин за редуциране на HPV. Ваксините са съставени
от рекомбинантни вирусни протеини. Бивалентната ваксина съдържа типове 16 и
18, а квадривалентната освен тях и типове 6- и 11. Има и ваксина, съдържаща
допълнителни 5 високо-рискови типа. Ваксините предпазват от персистиращи
инфекции с таргетните HPV-типове. Те нямат ефект срещу установен HPV.
Ваксинират се подрастващи момичета и млади жени. Друга предпазна мярка е
ограничаване на контактите с потенциално инфектирани лица.

3
Кондиломи в областта на ануса Папилом на ларинкса