Таксономия и симптоматика

на вирусите по човека
Всички вируси са обединени в царство Vira

Разредът завършва на virales (напр. Herpesvirales)

Семейството завършва на viridae (напр. Herpesviridae)
Подсемейството завършва на virinaе (напр. Herpesvirinae)
Родът и видът завършват на virus. (напр. род Simplexvirus,
вид Human Herpesvirus 1)
Идентифицирани са над 4 000 вида, принадлежащи към 29 семейства и 7 разреда.
Представителите на 82 вирусни семейства не се включват в нито един разред.
Вирусите атакуващи човека и животните са разпределени в 24 семейства, а от тях
21 семейства притежават представители атакуващи преимуществено човека.

В царство Vira се отнасят т.нар. сателитни вируси (напр. HDV- Hepatit D

Virus – задължително, за да се реплицира, в същата клетка трябва да
присъства HBV, т.к. HDV използва капсомери от HBV). Извън това
царство се отнасят – вироиди , вирусоиди и приони (т. нар. субвирусни
патогени).
Групирането на вирусите в семейства става на база на 3 основни критерия:

Геномна структура – определя се от вида на нуклеиновата киселина;

Морфология на вириона – определя се от големината, формата, типа на

симетрия, масата, плътността, имат ли капсид или не, стабилност към
различни температури, pH и др.;

Стратегия на репликация – определя се от модела на транскрипция и

транслация, местата в клетката-гостоприемник, където се синтезират вирусни
белтъци, сглобяване на вириона и напускането от клетката-гостоприемник;

Групирането на вирусите в родове става на база на:

•генетичната връзка между членовете;

•въздействието върху инфектираната клетка и съдбата им (наличието на

цитопатични ефекти- ЦПЕ или морфологични изменения при заразяване);

•природен гостоприемник или гостоприемници;

Таксономия и симптоматика
на вирусите по човека
с РНК-ов геном
 Вируси с РНК-ов геном
Семейство Група според класификацията на Балтимор
Reoviridae III
Astroviridae
Picornaviridae
Caliciviridae
IV
Togaviridae
Flaviviridae
Coronaviridae
Paramyxoviridae
Filoviridae
Rhabdoviridae
Orthomyxoviridae V
Arenaviridae
Bunyaviridae
Pneumoviridae
Retroviridae VI
 Обща характеристика на
сем. Picornaviridae
Oбединяват се вируси с капсид с кубичен тип на симетрия (с
икосаедрално подобна (додекаедрална) форма) с големина между 28-
30nm (това са едни от най-малките вируси). Нямат суперкапсид. РНК
е (+) едноверижна. Включва 31 рода, 5 от които включват вируси
патогенни за човека. Механизмът на предаването е фекално-орален
или чрез респираторните секрети. Висока издръжливост във външната
среда.

Poliovirus
Разред Picornavirales
Семейство Picornaviridae
Род Вид
Enterovirus ( EV)
Poliovirus (PV)
Enterovirus тип от A до J Coxsackievirus (CV)
Enterovirus
Echovirus (E)

Rhinovirus тип от A до C
Parechovirus Parechovirus тип А и В
Hepatovirus Hepatovirus тип A
Kobuvirus Aichivirus тип от A до C
Aphtovirus Foot-and-mouth disease virus
 род Enterovirus
Включва два вида Enterovirus и Rhinovirus.

Представителите от вида Enterovirus са разпределени в четири категории Poliovirus

1-3; Coxsackievirus А (23), Coxsackievirus В (6); Echovirus (25) и Enterovirus (5).

Полиовирусите проникват през чревния епител и засягат нервната система.

Предизвикват полиомиелит (парализа на крайниците) като се засягат деца в ранна
възраст. Останалите неполиомиелитни вируси също предизвикват остра моторна
слабост и парализа, които понякога са клинически неразличими от полиомиелита.
Представители на род Enterovirus предизвикват още заболявания на сърцето (CV-B3),
диабет (CV-B4), възпаление на очите (EV-70), херпангина (CV-А), гастроентерити.

Ентеровирусен конюнктивит (причинен от EV70)

Херпангина
Представителите от вида Rhinovirus са разпределени в три
категории Rhinovirus А (80), Rhinovirus В (32) и Rhinovirus С (55) .

Заразяват тъканите на горните дихателни пътища (лигавицата на

носа). Реплицират се при по-ниска температура 32о -33о . Счита се,
че риновирусите са едни от най-честите причинители на инфекции
при хората. Те причиняват приблизително половината от всички
леки простудни заболявания. Предаването на вируса от човек на
човек се осъществява по въздушно-капков път или чрез замърсени
ръце и повърхности. Риновирусните са чести причинители на
заболявания при бебета и деца до 2 години като при усложнения се
развиват отити.
 род Parechovirus
Представителите (серотиповете) от вид Parechovirus са разпределени в две
категории Parechovirus А (19), Parechovirus В (4).

Атакуват хората,предизвиквайки стомашно-чревна инфекция. Геномът им има

сравнително ниска хомоложност с останалите представители от сем-вото.

род Hepatovirus
Родът има един представител Hepatovirus тип A

Заразяването е по фекално-орален път. Характерно за райони без

канализация и с ниски хигиенни условия. Хепатитният А вирус (HAV)
предизвиква инфекция на черния дроб, без възможност за хронифициране,
протичаща доброкачествено с ниска смъртност. Хепатит А е широко
разпространено остро инфекциозно заболяване, като инфекцията има широк
диапазон на клинични прояви: от напълно безсимптомно протичане и
субклиничните (безжълтенични) форми, до типичния остър хепатит със
жълтеница и най-тежката, рядко срещана форма – фулминантен хепатит А.
 род Kobuvirus
Представителите от вида Aichivirus са разпределени в три категории
Aichivirus А, В и С. Айчивирусът е открит в Япония през 1989 г. и
предизивква гастроентерити при човека.

род Aphtovirus- атакува животните и предизвикват генерализирани

инфекции (напр. шапният вирус Foot-and-mouth disease virus).

Симптоми при заразяване с вируса на шап – пъпки пълни с лимфна течност по

езика, носа и устните, в устната кухина, на вимето и по и между копитата, които
след като се пукат, оставят болезнени язви.
 Обща характеристика на сем. Caliciviridae
Oбединяват се вируси с капсид с кубичен тип на симетрия (с икосаедрална
форма) с големина между 27-40nm (това са едни от най-малките вируси).
Нямат суперкапсид. РНК е (+) едноверижна. Включва 5 рода, 2 от които
включва вируси патогенни за човека. Механизмът на заразяване е
фекално-орален. При електронната микроскопия саповирусите (едни от
представителите на семейството) имат характерна конфигурация
(„звездата на Давид”) с изпъкналости и подобни на чаша вдлъбнатини, от
където произлиза наименованието на Калицивирусите (лат. calyx – чаша).

Sapрorovirus „звездата на Давид” Norwalk virus

Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Caliciviridae
Род Вид

Norovirus Norwalk virus;

Saporovirus Sapporovirus

Представителите от вида Norovirus (по специално

Norwalk virus) предизвикват тежки епидемични
гастроентерити (гадене, повръщане, водниста диария,
коремни болки или крампи). Представителят на вида
Saporovirus (по специално Sapporovirus) предизвиква
гастроентерити при малки деца.
 Обща характеристика на сем. Togaviridae
Oбединяват се вируси със суперкапсид имащи сферична форма с големина
65-70 nm в диаметър. Капсид е с кубичен тип на симетрия (с икосаедрална
форма). РНК е (+) едноверижна. Включва два рода с общо 32 представителя.
Заразяването става чрез ухапване от членестоноги (комари, кърлежи) –
зооноза или по въздушно-капков път. Като естествен резервоар на вирус
служат хора, бозайници, птици и комари. Принадлежат към групата на
арбовирусите (arbovirus от arthropod borne). Това са вируси, които се
пренасят от членестоноги кръвосмучещи вектори (комари, кърлежи и други
насекоми).

Вирус на западния конски енцефалит Рубеола вирус

Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Togaviridae
Род Вид
Barmah Forest virus
Chikungunya virus
O'nyong'nyong virus
Ross River virus
Alphavirus Semliki Forest virus
Sindbis virus
Eastern equine encephalitis virus
Venezuelan equine encephalitis virus
Western equine encephalitis virus
Rubivirus Rubella virus
 род Alphavirus
Тези вируси са разпространени в определени райони и
наименованието на вирусите отговарят на съответните области
(напр. Ross River virus – вирус от река Рос, Semliki Forest virus
– вирус от гората Семлики, Venezuelan equine encephalitis virus
– Венецуелски конски енцефалит). Всички тези вируси се
реплицират в гръбначните животни, но за разпространението
им са необходими вектори – комари и кърлежи. Тези вируси
предизвикват много тежки инфекции с висока смъртност като
се развиват енцефалити, артрити (силни болки в ставите и
крайниците), обриви и треска.
 Род Rubivirus
Родът се състои само от един представител Rubella virus.
Предизвиква рубеола (от лат. rubeus – червенка) е леко протичащо
остро инфекциозно заболяване, с широко епидемично
разпространение, характеризиращо се с генерализиран обрив, които
изглежда като петна и леко повдигнати подутини, които са червени с
раздразнение, субфебрилна температура (от 37 до 38 °С) и
увеличени лимфни възли. изключително опасен за бременни жени в
първите 3 месеца от бременността-нанася тежки поражения върху
Централната Нервна Система, причинява уродства и др.
 Обща характеристика на сем. Flaviviridae
Името на семейството идва от името на един от най известните негови
представители вирусът на жълтата треска (flavi от лат. жълт). Oбединяват се
вируси със суперкапсид имащи сферична форма с големина ~ 50 nm в
диаметър. Капсид е с кубичен тип на симетрия (с икосаедрално подобна
(додекаедрална) форма). РНК е (+) едноверижна. Включва 4 рода с общо 60
представителя. Голяма част от представителите на семейството се предават
чрез ухапване от членестоноги (комари, кърлежи) – зооноза или кръвен път
(Hepatitis C virus) път. Като естествен резервоар на вирус служат хора,
бозайници, птици и комари. Принадлежат към групата на арбовирусите.

Вирус на Зика вирус Хепатит С вирус

жълтата треска
 Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Flaviviridae
Род Вид
Yellow fever virus
West Nile virus
Flavivirus Dengue Fever
Zika virus
Tick-borne encephalitis virus
Hepacivirus Hepatitis C virus

род Flavivirus
Обединяват вируси, които се реплицират в гръбначни животни, но
в разпространението им участват и вектори – комари и кърлежи.
Тези вируси предизвикват различни по тежест инфекции като се
развиват енцефалити, обриви и треска.
 Жълтата треска
Причинява се от Yellow fever virus в повечето случаи,
симптомите включват повишена температура, втрисане,
загуба на апетит, гадене, мускулни болки особено в гърба,
главоболие, увреждане на черния дроб, което причинява
пожълтяване на кожата. В 50% от случаите изходът е
летален. Съществува ваксина. Разпространява се чрез
ухапване от комари (род Aedes) като резервоар се явяват
приматите, а краен гостоприемник човека.

Циркулиране на вирусът на
Пожълтяване на кожата и очите при
Жълтата треска и заразяване
заразяване с вирус на Жълтата треска
 Европейски кърлежов енцефалит

Причинява се от Tick-borne encephalitis virus. Вирусът може

да зарази мозъкът (енцефлит), менингиалните (мозъчни)
обвивки (менингит) или и двете (менинго-енцефалит). В 1 –
2 % от случаите изходът е летален. Съществува ваксина.
Разпространява се чрез ухапване от кърлежи (род Ixodus)
като резервоар се явяват дребни гризачи (плъхове), а краен
гостоприемник човека.

Ixodes ricinus – женска Циркулиране на вирусът на

кърлежовия енцефалит и заразяване
 род Hepacivirus
Родът включва само един представител Hepatitis C virus. Заразяването става
основно по кръвен път. В 2-3 % от случаите се предава по полов път.
Хепатит С причинява остри симптоми в едва 15% от случаите. В повечето
случаи симптомите са умерени и не са ясно изразени. Те включват
понижен апетит, умора, гадене, болка в мускулите или ставите и загуба на
тегло. Само в малко от случаите острата инфекция се свързва с жълтеница.
Отсъствието на симптоми по време на острата и хронична инфекция,
тенденцията за хронифициране в повече от 85% от случаите водят до изява
на болестта в крайните стадии на чернодробно заболяване. Развива се
цироза и рак на черният дроб (особено при смесена инфекциа с хепатит В).
 Обща характ еристика на сем. Coronaviridae
Oбединяват се вируси със суперкапсид имащи сферична форма с варираща
големина ~ между 80 и 220 nm в диаметър. Капсид е със спирален тип на
симетрия. РНК е (+) едноверижна. Сем. Coronaviridae Включва 2
подсемейства с общо 7 рода с общо 38 представителя. Суперкапсидът им има
поврхностни структури, които наподобяват на тройни венчелистчета, които
са аранжирани като кичури, което му придава форма на “слънчева корона”.
Пренасянето на вирусите става по въздушно-капков, фекално-орален път и
механично, а резервоар на вируса е болният човек. Имат тесен кръг
гостоприемници. Човешките коронавируси предизвикват респираторни
инфекции и гастро-ентерити.
Разред Nidovirales

Сем. Coronaviridae

Подсем. Coronavirinae

Род Вид
Alphacoronavirus
Betacoronavirus Severe Acute Respiratory Syndrome
Coronavirus (SARS-CoV)

Severe Acute Respiratory Syndrome

Coronavirus-2 (SARS-CoV-2)
Deltacoronavirus
Gammacoronavirus
 род Betacoronavirus
Един от представителите на този род Severe Acute Respiratory Syndrome Coronavirus
(SARS-CoV) причинява т. нар. тежък остър респираторен синдром (SARS). Това е
атипична вирусна пневмония, която обхваща долния респираторен тракт.
Симптомите на заболяването включват треска, суха кашлица, диспнея, главоболие,
хипоксемия Вероятно вирусът е животински мутирал щам, който е бил под формата
на “дремеща” инфекция и преминава междувидовата бариера. Изолиран е през 2003
г в Китай. Докладвани са 8,098 случая, в от които 774 смъртни (9,6% смъртност), в
37 страни като част от случаите, в Хонг Конг. След 2004 г. няма регистриран случай.
 Обща характеристика на сем. Astroviridae
Oбединява вируси без суперкапсид с капсид е с кубичен тип на симетрия (с
икосаедрална форма) с големина ~30nm (това са едни от най-малките
вируси). РНК е (+) едноверижна. Включва два рода с общо 21 представителя.
Заразяването става по фекално-орален път. Човешките астровируси
предизвикват гастро-ентерити. Името на семейството идва от това белтъците
на капсида така са аранжирани, че електронномикроскопски се наблюдават 5,
6 лъча подобно на звезда (astro от лат. звезда).

Електронно-микроскопско
изображение на астровируси
 Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Astroviridae
Род Вид
Mamastovirus Mamastovirus тип от 1 до 19

род Mamastovirus
Заразяват хора като предизвикват гастро-ентерити. Заболяват най-често
децата на възраст 6-24 мес. Астровирусите се характеризират с ниска
патогенност при възрастните, въпреки че са описани епидемични взривове,
при младежи (ученици, студенти, войници), както и хора в напреднала
възраст. Особено опасни са при имунокомпроментирани индивиди.
Обща характеристика на сем. Paramyxoviridae
Вируси от семейството притежават суперкапсид. Формата и размерите
на вирионите варират между 150 и 300 nm. Капсид е със спирален тип
на симетрия. РНК е (-) едноверижна. Представителите общо наброяват
38 вида разпределени в 7 рода. Името идва от гръцки para – отвъд,
myxo – слуз (мукус). Предават се по въздушно-капков път и
предизвикват инфекции на респираторният тракт, морбили (шарка) и
паротит (заушка).

Mumps virus (вирус на паротита)

 Разред Mononegavirales
Сем. Paramyxoviridae
Род Вид
Morbillivirus Measles virus
Respirovirus Human parainfluenza virus 1 и 3
Rubulavirus Mumps virus
Human parainfluenza virus 2 и 4

Представителите на род Respirovirus предизвикват инфекции с

грипоподобна клинична картина , т.е. респираторни заболявания.
 род Morbillivirus
Един от представителите на този род, Measles virus, причинява морбили. Това
е силно заразно остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с треска,
респираторни симптоми, конюнктивит и генерализиран обрив, които
изглежда като петна и леко повдигнати подутини, които са червени.
Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков. Боледуват
предимно деца до 5-7 годишна възраст.
 род Rubulavirus
Един от представителите на този род, Mumps virus, причинява паротит
(заушка). Това е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се с
негнойно увеличение на едната или двете околоушни слюнчени жлези.
Възможно е въвличането и на редица други органи – тестиси, яйчници,
задстомашна жлеза, сърце, централна нервна система (ЦНС) и др. Вирусът
има подчертан тропизъм към жлезистата тъкан и в голяма степен към
нервната. Единствен резервoар на паротитния вирус е човека. Предаването
на инфекцията се осъществява по въздушно-капков път или чрез пряк
контакт. 90% от случаите са сред деца от 1 до 15 г.
 Обща характеристика на сем. Pneumoviridae
Вируси от семейството притежават суперкапсид. Формата и размерите на
вирионите варират между 150 и 200 nm. Капсид е със спирален тип на
симетрия. РНК е (-) едноверижна. Представителите общо наброяват 5 вида
разпределени в 2 рода. Името идва от гръцки pneumo – бял дроб. При
заразяване се развиват респираторни инфекции и предаването става по
въздушно-капков път. Вирусите не притежават невраминидаза (NA).

Human respiratory syncytial virus

Разред Mononegavirales
Сем. Pneumoviridae
Род Вид
Orthopneumovirus Human respiratory syncytial virus
 Род Orthopneumovirus
Един от представителите на този род, Human respiratory syncytial virus, е едни
от най-честите причинители на вирусни заболявания на долните дихателни
пътища (остър бронхиолит или по-рядко пневмония) при кърмачета и малки
деца. До 2 годишна възраст почти всички деца са преболедували, а близо 50%
от тях са реинфектирани. Наименованието Respiratory syncytial virus,
предложено за тази група вируси, се базира на тяхната способност да
образуват синцитиуми в клетъчни култури и тропизма им към респираторния
тракт. Директното предаване чрез секретите на респираторния тракт е
решаващ фактор за разпространението на заболяването. В болничните
отделения са възможни тежки вътреболнични инфекции с този вирус.
 Обща характеристика на сем. Rhabdoviridae
Към вируси от това семейството спадат както човешките вируси, така и растителните.
И докато човешките и животинските вируси имат куршумоподобна форма, то
растителните вируси имат форма на пръчка. Притежават суперкапсид. Дължината му е
180 nm, а диаметърът 75 nm. Капсид е със спирален тип на симетрия. РНК е (-)
едноверижна. Представителите общо наброяват 75 вида разпределени в 14 рода.
Заразяването с различните животински видове става чрез ухапване (от заразено
животно или насекомо) или попадане на инфекциозен секрет (слюнка) върху лигавица
или рана.

Rabies lyssavirus Lettuce big-vein associated virus

(животински) (растителен)
 Разред Mononegavirales
Сем. Rhabdoviridae
Род Вид
Lyssavirus Rabies lyssavirus
Vesiculovirus Vesicular stomatitis virus

Представителите на род Vesiculovirus причиняват т. нар. Везикулозен

стомати – предизвиква ранички по устните и венците. Пренася се със
слюнката. Засяга главно стопански животни, но може да боледува и
човека (в някои случай безсимптомно).
 Род Lyssavirus
Един от представителите на този род, Rabies lyssavirus, е причинителят на беса.
Заразяването най-често става чрез слюнка на болно животно през кожата при
ухапване. Документирани са и редки случаи на заразяване при попадане на слюнка
върху лигавицата на очите, носа, устата и очната роговица. При ухапване вирусът се
намножава в скелетната мускулатура, след което навлиза в ЦНС. От там стига до
слюнчените жлези, от където вирусът се излъчва и от където чрез слюнката и може
да бъде предаден на друго животно или човек. Резервоар на инфекцията са дивите
животни /лисици, вълци, рисове, скунксове, прилепи и др./, а също така и
домашните животни /кучета, котки,селско стопански животни/. Изходът от
инфекцията е летален. Съществува терапевтична ваксина, която трябва да се
постави колкото се може по-бързо след ухапването, за да не се развие бяс.

Обилно слюноотделяне в последните стадии на болестта при заразени животни и хора

 Обща характеристика на сем. Filoviridae
Вируси от семейството имат нишковидна форма като на дължина
достигат между 790 и 1400 nm и 80nm в диаметър. Притежават
суперкапсид. Капсид е много гъвкав със спирален тип на симетрия. РНК е
(-) едноверижна. Представителите общо наброяват 7 вида разпределени в 3
рода. Името идва от лат. filum – нишка. Днес редица данни насочват към
плодовите прилепи като резервоар на тези вируси. Заразяването става чрез
директен контакт с естествените гостоприемници и чрез близък контакт
между болен и здрав човек. Причиняват остри хеморагични трески с
внезапно начало.
Разред Mononegavirales
Сем. Filoviridae
Род Вид
Ebolavirus Reston ebolavirus
Sudan ebolavirus
Zaire ebolavirus
Marburgvirus Marburg marburgvirus
 Род Ebolavirus
Представителите на рода са разпространени главно в Африка, но се срещат и
в югоизточна Азия. Еболавирусът се интродуцира в човешката популация
чрез близък контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на
инфектираните животни като шимпанзета, горили, плодови прилепи,
маймуни, горски антилопи и таралежи намерени болни или мъртви, или в
тропическите гори. В последствие се предава чрез пряк контакт между
болен и здрав човек (чрез наранена кожа или лигавици) с кръв, секрети,
органи или други телесни течности на инфектираните хора, и с повърхности
и материали (например спално бельо, облекло), замърсени с тези течности.
Входна врата са дихателните пътища, храносмилателният тракт,
конюнктивите (на очите) и кожата. Развива се треска, която се
съпътства с висока температура, диария, обезводняване, хеморагични
огнища (кръвоизливи) по кожата, конюктивите и вътрешните органи.
Смъртността е висок процент.
Обща характеристика на сем. Orthomyxoviridae
Вируси от семейството имат плеоморфна форма (може да бъде от сферична до
нишковидна). При сферичните форми размерите са от 50 до 120 nm, а при
нишковидните на дължина достигат между 200 и 300 nm и 20nm в диаметър.
Геномът се състои от 6 до 8 сегмента (при различните представители) (-)
едноверижна РНК. Всеки сегмент участва във формирането на отделен капсид със
спирален тип на симетрия. Представителите общо наброяват 8 вида разпределени в
6 рода. Името идва от гръцки orthos – направо и myxa – слуз (мукус). Притежават
хемаглутинин и невраминидаза разположени на вирусният суперкапсид. При
заразяване се развиват респираторни инфекции (т. нар. Грип). Предават се по
въздушно-капков път.

Influenzavirus
Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Orthomyxoviridae
Род Вид
Influenzavirus A Influenza A virus (8 сегмента)
Influenzavirus B Influenza B virus (8 сегмента)
Influenzavirus C Influenza C virus (7 сегмента)
 Род Influenzavirus A, B и C
Представителите и на трите рода причиняват Грип (от англ. grip – хващам
здраво, стягам). Вирусите от тип А нормално могат да инфектират различни
гостоприемници – птици, хора, свине, коне и др. Вирусите от тип В
инфектират само хора, а от тип С са изолирани главно от хора, но и от свине
в Китай. Един от геномните сегменти на вирусите кодират хемаглутинина, а
друг невраминидазата. Мутации в гените водят до различия в
аминокиселините от тези белтъци и поради това се обособяват 18 типа
хемаглутинин (H1-18) и 9 типа невраминидаза (N1-9). Типът хемаглутинин и
невраминидаза локализиран на вирусният суперкапсид определят как ще се
обозначава грипният вирус (вирусен щам напр. H1N1, H5N1, H3N2 и т.н.).
Ако един гостоприемник се зарази с два различни вирусни щама, в
дъщерните вириони могат да попаднат ген за хемаглутинина от единия
вирус и ген за невраминидазата от другия, което да доведе до нов щам.
 Грип
Грипът е остро, силно заразно, респираторно заболяване, характеризиращо
се с внезапно начало, висока температура до 40 ОС, суха кашлица,
главоболие, болки в мускулите и ставите, отпадналост и др. Най-честото
усложнение е пневмонията (бактериална, смесена и вирусна). Грипните
вируси се разпространяват от човек на човек чрез малки аерозоли или
капчици, които се отделят от болния при говорене, кашляне и кихане.
Входна врата за вируса са лигавицата на горните дихателни пътища
и конюнктивата. Причиняват епидемии и пандемии. Първата документирана
и най-голямата по тeжест грипна пандемия в света е т.н. “Испански грип”
(H1N1) – пандемията през 1918-1920г. Тази пандемия по исторически
източници е взела най-много жертви – от 20 до 40 милиона. Общо грипните
пандемии през 20 век са убили около 100 милиона души. Птичият грип
(H5N1) e зооноза като резервоар на вируса са водоплаващите птици. Човек
се заразява при близък и продължителен контакт с болни птици. Контактът
болен-здрав човек рядко води до заразяване.
 Вирус- Брой Брой
Пандемия Година причинител заболели смъртни Леталитет
лица случаи
„Испански 1918-1919 г. А(H1N1) 1 млд 20-50 млн >2,5%
грип”
„Азиатски 1957-1958 г. А(H2N2) 0,5 млд ? 2 млн ≥1,2%
грип”
„Хонг 1968-1970 г. А(H3N2) до 0,5 млд ? 0,5-1 млн <0,1%
Конгски
грип”
„Руски 1977-1978 г. А(H1N1)
грип“

Възникване на епидемичният щам

H1N1 виновен за свинския грип
през 2009 година
 Обща характеристика на сем. Arenaviridae
Вируси от семейството имат предимно сферична форма като диаметърът варира
между 60 и 300 nm. Притежават суперкапсид. Геномът се състои от 2 сегмента (L –
дълъг и S - къс) (-) едноверижна РНК. Всеки сегмент участва във формирането на
отделен капсид със спирален тип на симетрия. Характерно за тях е наличието на
електронно плътни зърнести структури във вирусната частица (рибозоми придобити
от клетката гостоприемник), които дават и името на семейството (от лат. аrenaceus –
пясъчен). Представителите общо наброяват 34 вида разпределени в 2 рода.
Причиняват тежки хеморагични трески с висока смъртност. Типични зоонози
(съществуват в природата като латентни , леки и в редки случаи по-тежки инфекции
на гризачи – резервоар на вируса). Заразяването става чрез вдишване или контакт на
наранена кожа и лигавица с инфекциозен материал от заразен гризач (екскременти).
Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Arenaviridae
Род Вид
Mammarenavirus Lassa mammarenavirus
Lymphocytic choriomeningitis mammarenavirus
 Род Mammarenavirus
Видът Lassa mammarenavirus предизвиква т. нар. Хеморагична треска Ласса.
Резервоар са вид африкански плъхове. Заразяването става по алиментарен (заразена
храна) и въздушно-прахов път или при ухапване от гризач и от контакт с болен човек.
В 80% от случаите инфекцията протича без симптоми. В останалите 20% се
наблюдава втрисане, висока температура, болките в корема, гадене, повръщане,
болки в мускулите гърлото, кървене на лигавиците и пр. Предизвиква масивни
поражения в капилярите с резултат повишена пропускливост – хеморагии (кървене).
Видът Lymphocytic choriomeningitis mammarenavirus предизвиква т. нар.
Лимфоцитарен хориоменингит. Резервоар са домашните мишки. Заразяването става
по алиментарен (заразена храна) и въздушно-прахов път. Заразяване може да стане и
при трансплантация на органи. Предизвиква от безсимптомни инфекции до
менингити, а при бременни може да увреди плода. Смъртността е по-малка от 1%.

Хеморагия, при заразяване с

Резервоар и заразяване с вирусът на Lassa mammarenavirus
Лимфоцитарен хориоменингит
 Обща характеристика на сем. Bunyaviridae
Вируси от семейството имат предимно сферична форма като диаметърът варира
между 80 и 120 nm. Притежават суперкапсид. Геномът се състои от 3 сегмента (L –
дълъг, M – среден и S - къс) (-) едноверижна РНК. Всеки сегмент участва във
формирането на отделен капсид със спирален тип на симетрия. Представителите
общо наброяват 100 вида разпределени в 5 рода. Единият от родовете (Tospovirus)
обединява вируси по растенията. Заразяването с вирусите от отделните родове, става
чрез вектори членестоноги (комари, кърлежи или пясъчни мухи). Изключение правят
вирусите от род Hantavirus, които се разпространяват чрез фекалиите, урината и
белодробните екскрети на диви мишевидни гризачи, мишки и плъхове. Причиняват
тежки енцефалити (род Orthobunyavirus), хеморагични трески като при някои се
увреждат сериозно бъбреците. Принадлежат към групата на арбовирусите.
Разред – не са класифицирани към нито един до момента
Сем. Bunyaviridae
Род Вид
Hantavirus Hantaan hantavirus
Nairovirus Crimean-Congo hemorrhagic fever nairovirus
 Род Hantavirus
Видът Hantaan hantavirus предизвиква Хеморагична треска с бъбречен синдром . В
природните огнища естествен резервоар на инфекцията са диви мишевидни гризачи
(полски и горски мишки, полевки, плъхове, а при лабораторни условия – мишки и
плъхове). Вирусът се отделя във външната среда със фекалиите, урината и
белодробните екскременти на гризачите. Заразяването на човека става постредством
контаминирани храна, вода (алиментарен път) и прах (въздушно-прахов път). Входна
врата са стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, кожата и лигавиците. При
заразяване се развиват множество хеморагии, увреждат се бъбреците и белите
дробове. От 1953 г. от когато се регистрира в България до 2006г. са известни над 500
случая и установени над 300 огнища из цялата страна. Смъртноста варира от 1-2 %
до 15 %.
 Род Nairovirus
Видът Crimean-Congo hemorrhagic fever nairovirus предизвиква Конго-Кримска
хеморагична треска. Заболяването е широко разпространено в България, като по
заболеваемост и леталитет е на едно от първите места в света. В страната са описани
над 700 огнища и над 1600 случая (във всички области на страната). Постоянен
резервоар и преносител на инфекцията за България са различни кърлежи. При
ухапване на домашни топлокръвни и диви (зайци, лалугери, гризачи и птици)
животни от заразени кърлежи те също се превръщат в резервоар на вируса. Човек се
заразява след ухапване от инфектиран кърлеж, при чистене на домашни животни от
кърлежи и размачкването им с ръце, при клане и дране на инфектирани животни
(кръвно-капково предаване през конюнктивите), както и при кръвни манипулации
като вътреболнична инфекция. При заразяване се наблюдава внезапното начало с
втрисане, високата температура, болките в ставите мускулите, кръста, бакърения
цвят на кожата и др. Хеморагиите са по венците, кожата, устата, носа, очите,
стомаха, червата, пикочния мехур и пр. Засяга се и ЦНС , бъбреците и черния дроб.
Възстановяването е бавно. При нелекуваните случаи леталитетът е над 60%. При
добре проведено лечение прогнозата е по-добра - леталитетът намалява до 10 %.
 Огнищност и трансмисия на
Crimean-Congo hemorrhagic fever nairovirus

Хеморагии при Конго-Кримска

хеморагична треска.
 Обща характеристика на сем. Reoviridae
Вируси от семейството не притежават суперкапсид. Имат сферична форма и
диаметър ~85 nm. Изградени са от капсид от един, два или три протеинови слоя (с
кубичен тип на симетрия – с икосаедрална форма). Морфологията варира при
различните родове. На двете подсемейства става на базата на морфологията на
вътрешният капсид. При подсемейство Spinareovirinae има протеини (подобно на
шипчета), разположени в областта на върховете на икосаедъра, докато при вирусите
от подсемейство Sedoreovirinae има "гладка" повърхност. Геномът им се състои от 10
до 12 сегмента двойно-верижна РНК молекула. Името на семеиството идва
от Respiratory Еnteric Оrphan viruses (orphan viruses – поради факта, че някои от
вирусите в семейството не се асоциират с никакво заболяване). Представителите
общо наброяват 89 вида разпределени в 15 рода и 2 подсемейства. Заразят
забележително разнообразие от гостоприемници – бозайници, птици, влечуги,
земноводни, риби, мекотели, ракообразни, насекоми, растения и гъби. Заразяването
обикновено става по фекално-орален път или чрез вектори (кърлежи и комари).
Възможно е и въздушно-капково предаване. У човека предизвикват трески, гастро-
ентерити, респираторни заболявания, енцефалити и др. Принадлежат към групата на
арбовирусите.
Разред – не са класифицирани към нито един до момента

Сем. Reoviridae
Подсем. Sedoreovirinae
Род Вид
Rotavirus Rotavirus от A до H
Подсем. Spinareovirinae
Род Вид
Orthoreovirus Mammalian orthoreovirus
 Род Rotavirus
Представителите на рода са най-честите етиологични агенти на тежки
небактериални гастроентерити. Лица от всички възрасти са възприимчиви към
ротавирусна инфекция, но боледуват главно децата под 5 год., особено тези във
възрастта 6-24 мес.. Ротавирусният гастроентерит е остро инфекциозно заболяване,
което се характеризира с остро протичане, с токсични и гастроентеритни прояви –
диария и повръщане, водещи до дехидратация на организма. При малките деца е
особено опасна тъй като може да доведе до сериозни обезводнявания и летален край
(ако не се проведе навременна адекватна терапия). Вирусът се предава по фекално-
орален път. Източник на инфекция е болният човек или замъресени повърхности
върху, които е попаднал вирусът.
 Обща характеристика на сем. Retroviridae
Вируси от семейството притежават суперкапсид. Имат сферична форма и диаметър ~100
nm. Изградени са от капсид с кубичен тип на симетрия (с икосаедрална форма). В капсида е
разположена корова част (нуклеокапсид с конична или сферична форма). В него се разполага
вирусният геном и ензими отговорни за репликацията и съзряването на вируса. Геномът се
състои от две идентични копия едноверижна (+) РНК молекула (“диплоиден”). По време на
репликацията върху РНК молекулите се формира ДНК копие, от което в последствие се
получават дъщерните РНК геноми и вирусни протеини (РНК – ДНК – РНК – протеин).
Терминът “retro” (в името на семейството) отразява нарушаването на основната догмата в Мол.
биология – експресията на генетичната информация върви от ДНК към РНК и белтък.
Представителите общо наброяват 53 вида разпределени в 7 рода и 2 подсемейства. Заразяват
птици и бозайници (вкл. човек). Предават се по полов и кръвен път. Един от представителите,
Jaagsiekte sheep retrovirus (инфекциозен белодробен рак (белодробен аденокарцином) при
овцете), може да се предава по въздушно-капков път. Инфектирането с представители на
семейството води до формиране на тумори (имат онкогенен потенциал) или имунен дефицит
(разрушаване на Т – клетките на имунната система).

Human immunodeficiency virus

Разред – не са класифицирани към нито един до момента

Сем. Retroviridae
Подсем. Orthoretrovirinae
Род Вид
Alpharetrovirus Rous sarcoma virus
Betaretrovirus Mouse mammary tumor virus
Jaagsiekte sheep retrovirus
Deltaretrovirus Bovine leukemia virus
Primate T-lymphotropic virus от 1 до 3
Epsilonretrovirus Walleye dermal sarcoma virus
Gammaretrovirus Murine leukemia virus
Lentivirus Human immunodeficiency virus 1 и 2
Подсем. Spumaretrovirinae
Род Вид
Spumavirus Simian foamy virus
 Родове Alpha-, Beta-, Delta-, Epsilon- и Gammaretrovirus
Типичната патологията на много от репликативно-компетентните ретровируси
(представители на тези родове) е развитието на левкемия или лимфом след много
дълъг латентен период. Поради тази причина те се наричат бавни левкимични
вируси. Един от серотиповете на вида Primate T-lymphotropic virus, а именно
Human T-lymphotropic virus 1 и 2 (HTLV – 1 и 2), заразяват хора. Повечето от
индивидите остават асимптоматични през целия си живот (90 % от инфектираните),
докато една малка част от носителите развиват HTLV – свързани заболявания (Т-
клетъчна левкемия при възрасни индивиди, увеит, алвеолит, инфекциозен дерматит,
леки неврологични заболявания). Предполага се, че заразените са между 15 – 20
милиона души в целият свят. Вирусът се предава по кръвен и полов път и при
кърмене (от заразена майка на здраво дете).

Кожни лезии наблюдавани при развиване на

Т-клетъчна левкемия при възрасни HTLV – 1 асоцииран инфекциозен дерматит
 Род Lentivirus
Представителите на този род (от лат. lente – бавен) причиняват хронични и смъртоносни
имунодефицитни състояния, характеризиращи се с дълги инкубационни периоди, и
прогресивно унищожаване на клетки от имунната система, което води липса на адекватен
имунен отговор срещу различни инфекциозни агенти. Вирусът на човешкият имунодефицит
или Human immunodeficiency virus 1 и 2 е един от най-добре познатите и проучени
лентивируси. Предава се основно по кръвен и полов път. Заразява макрофаги и Т хелперни
лимфоцити (CD4+ T – helper субпопулация). Когато броят на Т хелперни лимфоцити, в
кръвта, падне под 200/микролитър се развива СПИН (Синдром на Придобитата Имунна
Недостатъчност). Това води до развитието на инфекции, които нормлно при здравите
индивиди се овладяват от имунната система, а именно пневмония (предизв. от Pneumocystis
sp. и цитомегаловирус), туберкулоза, кандидози, токсоплазмоза, херпесни инфекции, саркома
на Капоши и др. От началото на епидемията, повече от 70 милиона души са се заразили с
вируса и около 35 милиона души са починали. В световен мащаб, до 2015 г. Около 36,7
милиона души са HIV – позитивни.

Кандидоза при HIV – позитивен

Така наречените маймуни от старият свят са заразени с повече от 40 представителя
на рода, наричани Маймунски имунодефицитен вирус (Simian immunodeficiency
virus). Наставката след името обозначава, кои точно вид примати заразява (SIVsmm
от sooty mangabeys). Някои от чези вируси са преминали междувидовата бариера,
заразявайки човека.