Не-плакиндуцирани възпалителни

гингивални лезии.
Non-plaque-induced gingival lesions.
 Характеристика

 Много системни заболявания се манифестират върху гингивата със симптомите на

хроничните гингивити и пародонтити.
 Тези общи състояния с гингивални манифестации са редки, изискват ефективна
диагностика и тяхното лечение и поддържане са различава значително от това на плак-
асоциираните гингивити.
 Методите на диагностика на такива състояния се различават от използваните при
диагностиката на гингивитите и пародонтитите.
 Често при диагностицирането се прилагат хистологични, имунохистохимични и
серологични тестове.
 Често такива не-плак-индуцирани типове гингивити се представят с характерни
клинични черти.
 Класификация

1. Гингивални заболявания със специфичен бактериален

произход
 Лезии, свързани с Neisseria gonorrhea
 Лезии, свързани с Treponema pallidum
 Лезии, свързани с Mycobacterium tuberculosae
 Лезии, свързани със стрептококи
 Други
 Класификация

2. Гингивални заболявания с вирусен произход

 Herpesvirus инфекции
 първичен херпетичен гингивостоматит
 рецидивиращ орален херпес
 varicella-zoster инфекции
 Други
 Класификация

3. Гингивални заболявания с микотичен произход

 Инфекции, свързани с видовете Candida
 Генерализирана гингивална кандидоза
 Линеарна гингивална еритема
 Histoplasmosis
 Други

4. Гингивални лезии с генетичен произход

 Хередитарна гингивална фиброматоза
 Други
 Класификация
5. Гингивални манифестации на системни състояния
Мукокутанни Алергични реакции
разстройства
 Дентални възстановителни материали
Lichen planus  Живак
Pemphigoid  Никел

Pemphigus vulgaris  Акрилова пластмаса

 Други
Erythema multiforme
 Реакции, свързани с:
Lupus erythematosus  Паста за зъби
Лекарствено-индуцирани  Вода за уста
 Дъвки (добавките им)
Други
 Храни и подправки
 Други
 Класификация

6. Травматични лезии (умишлени, ятрогенни, инцидентни)

 Химични увреждания
 Физични увреждания
 Термични увреждания

7. Реакции тип “чуждо тяло”

8. Неспецифицирани (некласифицирани) по друг начин
 1. Гингивални заболявания със специфичен бактериален произход

Инфекциозните стоматити се наблюдават в редки случаи, както при имунокомпетентни, така и при
имунокомпроментирани индивиди.
 Лезиите се откриват когато не-свързани с плаката патогенни микроорганизми преодоляват
присъщата на организма резистентност.
 Гингивалните лезии, дължащи се на инфекция с Neisseria gonorrhea, Treponema pallidum,
Streptococci и други микроорганизми.
 се манифестират като едематозни болезнени улцерации, асимптоматични разраствания или
мукозни петна или като атипично неулцериращо тежко гингивално възпаление.
 оралните лезии могат да бъдат придружени или не от лезии на други места по тялото.
 Лезии, свързани с
Neisseria gonorrhoeaе
 първична е гениталната инфекция-в някои случаи е описана и първична орална инфекция

Клинична картина
 окръглени, леко надигнати сиво-бели петна върху eзика, мекото небце, букалната лигавица, тонзилите,
орофаринкса, които са покрити с псевдомембрани.
 Болка и парене в оралната мукоза.
 Наличие на висока температура
 Диагностика: намазка-Gr (-) интрацелуларни диплококи, култури, флуоресцентно антитяло изследване.
 Диференциална диагноза- lichen planus, хернетичен стоматит
 Лечение Рenicillin, но пеницилин-устойчиви бактерии се срещат (в 20% от случаите); втори избор е:
Tetracycline, Spеctinomycin (Cipro XR 500mg, Levofloxacin 500mg.
 При тези инфекции е пеобходимо да се детерминира сензитивност към антибиотици,т.е. антибиограма.
Лезии, свързани с
Treponema pallidum

 Причинител - анаеробната спирохета

Treponema pallidum.
 По-често се среща при млади хора.
 Диагностика: тъмнополева
микроскопия, позитивна реакция на
Васерман -след 3та седмица.
 Първичен стадий
 малка папула— надига се, уголемява, ерозира и става язва (в началото 2- Змм в диаметър)
 луетична язва (ulcus durum, твърд шанкър)-вид на окръглено блюдце" с чисто и гладко медночервено дъно, на
твърда като хрушял основа, с равни ръбове, неболезнена-най-често се наблюдава по устните, след това на езика,
небцето, гингивата и в областта на сливиците. Увеличени, неболезнени и несрастнали помежду си лимфни възли.
Изтича жълтеникава, силно инфектирана серозна материя. 2-4седмици и оздравява спонтанно.
 Секундерен стадий след 4седмица до 6 месец - латентен период. Силно заразни плаки, които изобщо не могат да се
отделят.
 Трети стадий сифилитична левкоплакия- върху езика, гумозна язва-сифилитичните гуми.
 Лезии, свързани с
Мусоbаcterium tuberculosae
Клинична картина
 туберкулозна язва с мръсно-жълтеникаво дъно, осеяно с ,,просени зрънца" (туберкуломи) и
подкопани ръбове. Силно изразена болезненост.
 Увеличени и срастнали в пакет субмандибуларни и цервикални лимфни възли
 постоянен субфебрилитет
 Отслабване
 Адинамия
 трескави, блестящи очи
 нощни изпотявания.
 Диагностика- микроскопско изследване, биопсия, хиперергична проба на Манту, посявка на
морско свинче, РСR-тест.
 Тератия не е в домена на стоматологията
 Вирусни инфекции-известно е, че някои от
вирусни инфекции могат да причинят гингивити.

 Herpetic stomatitis (херпетичен стоматит).

 Herpes simplex.
 Herpes labialis.
 Herpangina.
 Herpes zoster.
 Най-важни са херпесните гингивити са:
 Herpes simplex viruses types 1.
 Herpes simplex viruses types 2
 Herpes zoster virus.
 Тези вируси обикновено навлизат в човешкото тяло в детството и могат да причиняват епизоди на орални
мукозни заболявания, последвани от периоди на латентност и ново реактивиране.
 Herpes simplex virus types 1 & 2

HSV-1 обикновено причинява орални манифестации.

HSV-2 е основно отговорен за аногениталните инфекции и рядко е свързан с орални инфекции.
 В някои случаи херпесните вируси могат да имат роля в рецидивите на erythema multiforme.
 Първичен херпетичен гингивостоматит

класическата инициална манифестация на инфекция с HSV-1.

Характерен е за деца, но може да засяга и възрастни.
 Характерните клинични манифестации са болезнен тежък гингивит с улцерации и едем, придружен от стоматит.
 Характерната изява е формирането на везикули, които руптурират, сливат се и оставят покрити с фибрин улцери.
 Фебрилитет и лимфаденопатия са другите класически симптоми.
 Засега не се знае дали вирусът играе роля в други орални заболявания, но HSV е бил откриван в гингива (тя е
здрава), при акутен некротичен гингивит и пародонтит.
 Имунокомпроментирани пациенти са в повишен риск да придобият тази инфекция.
 Типична акутна манифестация на първичния херпетичен гингивостоматит е болезнена, дифузно еритемна
гингива(най-често екстензирани плаки по палатиналната мукоза)
 Рецидивираща инфекция с HSV-1

 Реактивирането на вируса (HSV-1) води до рецидивиращи инфекции в 20 до 40% от индивидите с първична инфекция и
обикновено се проявява под формата на лабиален херпес.
 Факторите, които отключват реактивирането на латентния вирус са травма, ултравиолетова светлина, фебрилитет и
други.
 Рецидивиращите интраорални херпеси са с по-малко драматично протичане в сравнение с първичната инфекция.
Диагноза при рецидивираща инфекция с HSV-1
 Характерната манифестация е струпване от малки болезнени улцери с парене и сърбеж.
 Диагнозата се поставя на основата на историята на пациента и клиничната находка и се подкрепя от изолирането на HSV
от лезията.
 Методите на изолиране на причинителя са култура, ELISA (enzyme-linked immunosorbent assays) и полимеразно-верижна
реакция (PCR – polymerase chain reaction). Сигурно изолиране може да се получи от ранните везикуларни лезии.
 Отделни везикули → уголемяват се→ конфлуират в була → крусти.
 Автоинокулация-на очите-кератоконюнктивит; пръстите-херпетичен панациум; гениталиите-херпес гениталис
 Херпангина

 Не се причинява от Herpesvirus, а от Coxsackie A virus.

 Засяга кърмачеат и деца под 6 годишна възраст, рядко възрастни.
 По-често през лятото и есента.
 Често със субклинична манифестация - главоболие и болки в корема 48
часа преди папуловезикулозните лезии върху тонзилите и увулата.
 Възпалено и болезнено гърло.
 Орални инфекции с Varicella-zoster virus

 Причинява варицела като първична самоограничаваща се инфекция при деца. Протича с фебрилитет,
неразположение и кожен обрив. Интраоралните лезии са малки улцери обикновено върху езика, небцето и
гингивата. Вирусът остава латентен в дорзалния ганглий (dorsal root ganglion), откъдето може да бъде
реактивиран и двете манифестации могат да ангажират гингивата.
 По-късното реактивиране на VZV при
възрастни причинява herpes zoster.

 с унилатерални лезии, следващи хода на инфектирания нерв. Реактивирането на вируса от тригеминалния

ганглий може да доведе до развитие на интраорални лезии.
 Инициалните симптоми са болка и парестезия, които могат да присъстват преди появата на лезиите.
Характерна е силната болка! Лезиите, които ангажират гингивата започват като везикули. Везикулите
бързо руптурират и оставят покрити с фибрин улцери, които конфлуират в неправилни форми.
 При имунокомпроментирани пациенти, включително HIV-инфектирани индивиди, инфекцията с varicella
herpes zoster може да доведе до тежка тъканна деструкция с ексфолиация на зъби и некроза на
алвеоларната кост.
 Диагнозата обикновено е очевидна поради унилатералната манифестация на лезиите и силната болка.
 Палиативна терапия за болката

Lidocaine (Xylocaine®) 2% гел: прилага се за 2 минути; не се прави гаргара и не се преглъща.

Dyclonine (Dyclone®) 0.5%, 1%: прилага се за 2 минути; не се прави гаргара и не се преглъща.
Diphenhydramine syrup (Benalin®) или diphenhydramine elixer (Benadryl®) 12.5 mg на 5 ml:
изплакване с една чаена лъжичка на всеки 2 часа; да не се преглъща.
Diphenhydramine с magnesium hydroxide или aluminium hydroxide: по равни части (50%
микстура от всяко): изплакване с две чаени лъжички (10 ml) за две минути и се изплюва.
Sucralfate suspension: изплакване с 2 чаени лъжички (10 ml) 2 минути преди хранене и преди
лягане и се изплюва.
Presun 15®: lip gel (15 ounces) или sunscreen lotion (4 ounces): аплицира се на чувствителни
области / устни 1 час преди излагане на слънце и на всеки час след това.
 Антивирусна топикална и системна терапия

Топикална терапия
Acyclovir (Zovirax®) гел 5%: прилага се в областта на всеки 2 часа по време на деня, като се започва с първите симптоми
(ограничено приложение при имунокомпроментирани пациенти).
Penciclovir (Denavir®) 1% cream: прилага се на всеки 2 часа по време на деня за 4 дни; ако е възможно трябва да се започне
по време на продромалните симптоми.
Docosanol (Abreva®) 10% cream (OTC) прилага се 5 пъти на ден.

Антивирусна системна терапия

 Primary herpetic gingivostomatitis
Първичен херпетичен гингивостомати: Acyclovir (Zovirax®) 200 mg capsule: една капсула 5 пъти на ден до оздравяване.
Тежък рецидивиращ херпес лабиалис в риск от експониране на слънце: Acyclovir (Zovirax®) 400 mg caps; #14: две капсули
на ден до оздравяване, като се започне деня преди експониране на слънце.
 Varicella zoster
Acyclovir (Zovirax®) 800 mg: 5 пъти на ден за 7 дни.
Famciclovir (Famvir®) 500 mg: 3 пъти на ден за 7 дни.
Valacyclovir (Valtrex®) 1000 mg: 3 пъти дневно за 7 дни.
 Морбили

 инфекциозна болест причинена от

парамиксовирус (Paramyxovirus).
Клинична картина
 петна на Koplik върху букалната мукоза –
еритематозни макули с бели некротични
центрове
 гингивит при максиларни и мандибуларни
инцизиви с микроабсцеси
 перикоронити на мандибуларен трети молар
с ангажирана прилежаща мукоза.
Микотични инфекции на оралната мукоза

 Дължат се на инфектиране с различни видове гъбички.

 Оралните микотични инфекции включват:
 Candidosis.
 Histoplasmosis.
 Aspergilosis.
Най-чести са кандидозите (Candidosis) и хистоплазмозата (Histoplasmosis).
 Кандидоза

 Няколко от видовете Candida са открити в човешката уста. Най-

важните видове Candida са: C. albicans, C. glabrata, C. krusei, C.
tropicalis, C. parapsilosis и C. guillermondii.
 C. albicans е много по-често срещана. Честотата на носителство на
C. albicans при здрави индивиди варира от 3 до 48%.
 Най-честата микотична инфекция на оралната мукоза е
кандидозата, основно причинена от C. albicans. Инфекцията с C.
albicans се оценява като опортюнистична и обикновено се открива
като последствие на понижена защита на организма.
 Предиспониращи фактори често трудно се откриват.
 На базата на локализацията инфекцията може да бъде дефинирана
като суперфициална или системна.
 Кандидозните инфекции на оралната мукоза обикновено са
суперфициални.
Клинична манифестация на оралната мукоза в гингивата:

 При здрави индивиди оралната кандидоза рядко се манифестира върху

гингивата, което е изненадващо, като се има предвид честото изолиране на C.
albicans от субгингивалната флора на пациенти с тежки пародонтити.
 Гингивална кандида–инфекция може да се наблюдава при HIV-
серопозитивни и други имунокомпроментирани пациенти-еритем на
аташираната гингив.
 Подпротезните стоматити (освен алергии при Cr-Co скелетирана протеза)
включват в механизма на развитие и разрастване на Candida инфекция.
 Други типове на орална мукозна манифестация:

 Псевдомембранозна кандидоза – позната като млечница при новородени - белезникави налепи,

отстраняващи се с марля, оставят леко кървящи повърхности.
 Еритематозна - еритемните лезии навсякъде по оралната лигавица, интензивно червен цвят, свързан
обикновено с болка, мукозата е свързана с болка, често силна.
 Плаковидна - болезнена плака, която не може да бъде отстранена, обикновено липсват клинични
симптоми и лезията клинически трудно се различава от левкоплакия. Leukoplakia –плаките не се
отстраняват!
 Нодуларна кандидоза - рядко върху гингивата, леко проминиращи нодули с бял или червеникав цвят.
 Хиперпластична кандидоза: бяла неравна плака върху гингивалната мукоза, която не се отстранява.
Биопсията разкрива хиперкератоза с обилни кандидозни хифи в епитела.
 Атрофична
 Носителството на C. albicans е често явление при здрави индивиди,т.е. позитивната култура и
намазка не означава непременно кандидозна инфекция.
 Количествената оценка на микологичната находка и присъствието на клинични промени,
съответни на някои от описаните при различните типове кандидаинфекция лезии са необходими
за потвърждаване на диагнозата (103-105).
 Диагнозата е сигурна при идентификация на хифите или псевдохифите в биопсия от лезиите.
 Хифи – тубуларни.
 Спори – крушовидни.
Наличието на хифи означава кандидоза.
 Третиране на оралната кандидоза

Агент Доза Страничен ефект Забележки

Topical Therapies 10 mg 4-5 пъти на ден за 1 до 2 Може да промени вкуса и Смуче се бавно; не се дъвче или
седмици стомашни разстройства гълта цяло
1-2 пастили 4 до 5 пъти дневно Може да доведе до раздразнение на Смуче се бавно; не се дъвче или
Clotrimazole устата, гадене гълта цяло
(Mycelex) таблети 5 ml 4 пъти дневно за 7 до 14 дни Може да причини стомашни Жабури се в устата преди да се
разстройства преглътне

Nystatin (Mycostatin) пастили

Nystatin (Mycostatin) oral suspension

 Третиране на оралната кандидоза
Агент Доза Страничен ефект
Ketoconazole 200 mg на ден, 7 до Забележки
Гадене, повръщане, стомашна Мониториране на чернодробната
(Nizoral) таблети 14 дни; болка; чернодробна токсичност функция по време на приемането
400 mg на ден; 14 до му; да се приема с храна
21 дни
100 mg на ден, 7 до Гадене, повръщане, стомашна болка; Мониториране на чернодробната
14 дни; чернодробна токсичност функция по време на приема му
200 mg на ден, 14 до
Itraconazole (Sporanox) 21 дни
200 mg на ден, 7 до Гадене, повръщане, стомашна болка; Мониториране на чернодробната
14 дни; чернодробна токсичност функция по време на приема му
200 mg на ден, 14 до
21 дни
Fluconazole (Diflucan) 100 mg на ден 4 пъти дневно (орална За интравенозната форма: бъбречна За оралната суспензия: жабури се
суспензия); токсичност, загуба на електролити, преди да се глътне; мониториране на
0.5 mg/kg на ден, 14 до 21 дни треска, втрисане, изпотяване бъбречната функция
(интравенозно)

Amphotericin B
(Fungizone)
Amphotericin B lipid complex (Abelcet)
 Хистоплазмоза (Histoplasmosis)

Грануломатозно заболяване, което се причинява от Histoplasma capsulatum, която е сапрофит в

почвата, открива се основно във фекалиите на птици и прилепи. Ннай-честата системна мукоза в
САЩ е медиирана чрез преносими по въздуха спори от мицели на микроорганизмите.
При здрави индивиди протичането на инфекцията е субклинично.
Протича като акутна и хронична пулмонарна хистоплазмоза и дисеминирана форма, основно
наблюдавана при имунокомпроментирани индивиди.
Оралните лезии могат да засягат всички области от оралната мукоза.

Клинични манифестации
Лезиите започват като нодуларни или папиларни и по-късно се развиват в улцеративни и болезнени.
Понякога лезиите са грануломатозни и клиничния им вид наподобява малигнен тумор.
Диагнозата се базира на клиничната находка и хистологичната и/или бактериална култура.
Гингивални заболявания с генетичен произход

 доброкачествени, невъзпалителни фиброзни разрастванеия на

максиларната и/или мандибуларната гингива
 Фамилна предиспозиция
 Етиология - неизяснена, но не е плакиндуцирано.
 Характеристика: бавно прогресиращо дифузно гингивално разрастване,
временно и при постоянно съзъбие. Локализирано или генерализирано.
Засяга прикрепената гингива, гингивалния ръб и интерденталните папили.
Плак-ретентивен фактор, понякога е част от синдром
 Дерматомукозни разстройства

 десквамативни лезии на гингивата, гингивални улцерации или

стоматози.
 Десквамативният гингивит-неспецифична гингивална
манифестация на разнообразни мукокутанни разстройства,
алергични реакции, хормонални или метаболитни нарушения.
 болка, зачервяване, ерозия и атрофия на епитела
 Епителна десквамация след образуване на везикули или були
 Pemphigoid

 автоимунно хронично субетително разстройство

 Характеризира се с образуване на антитела към компоненти от собствените базални мембрани, което
е свързано с деаташиране на епитела от съединителната тькан-засяга хемидесмозомите. Среща се
при жените 2 пъти по-често-засяга възрастта около и над 50г.
 Засяга кожата, оралната лигавица, конюнктивата, лигавиците на носа, фаринкса, ларинкса, ректума
или гениталиите.
 Етиология - в повечето случаи е низяснен фактора, вкл. при някои вътрешни системни заболявания.
 Булозен пемфигоид

 кожни изяви -симптомът на Николски може да бъде положителен-представлява свличане

на епидермиса при натиск върху кожата в близост до патологичните изменения, но и
отрицателен.
 засяга много рядко гингивата. Орални лезии-по-малко от 40% от случаите- десквамации и
ерозии, а по-рядко и като везикуло-булозни изяви. Були-след пукането им болезнени
ерозии с лъскава повърхност и с ярко до тъмночервен цвят. Засяга се базалната ламина,
епителните слоеве са интактни, включително и базалният слой е относително запазен.
Няма данни за акантолиза на епитела. Автоантитела в зоната на lamina lucida на базалната
мембрана.
Мукомембранозен пемфигоид

 има характерно везикуло-булозно засягане на повечето от телесните лигавици- доминират гингиво-

офталмичните изяви симблефарон или анкилоблефарон. Предимно при жените-между 40-70r.
 може да бъде засегната и кожата в 20% от случаите
 Орални изяви-интензивно зачервени участъци и ерозии по аташираната гингива (90%), небцето и
букалната мукоза. Везикули и були-на нивото на laminа lucida на базалната мембрана. Образуване
па улцери, които понякога кървят заобиколени от еритемитозен пръстен. Фибринов налеп,
позитивен знак на Николски. Оздравителен процес - 3 седмици и повече.
 Диагноза

 на базата на клиничните признаци

 Хистопатологично:
 "повдигане" на епитела във всичките му слоеве субепителни везикули;
 липсват акантололични промени;
 антитяло-атака колаген тип VII на базалната мембрана; антителата реагират
специфично срещу най-малко два десмозомални антигена (ВРAG1 и ВРАQ2, общо
наречени "bullous pеmphigoid antigen, които се свързват с базалната мембрана;
сепариране на епитела на нивото на lamina lucida и образуване на субепителен
мехур;
 неспецифичен хроничен възпалително-клетъчен инфилтрат.
 Реmphigus

 Pemphigus vulgaris e rрупа автоимунни заболявания,

характеризиращи се с формиране на
интраепителиални мехури в лигавиците и кожата.
 Pemphigus vulgaris- засяга гингивата;
 Реmphigus foliaceous;
 Pemphigus erythematosus;
 Рemphigus vegetans;
 Paraneoplastic pemphigus (PNP)
 Животозастрашаващо автоимунно везикуло-булозно заболяване с 10% смъртност. Засята по-често жените- най-често между 30 и
50г.
 Протича хронично, най-често идиопатичен, може и медикаментозен произход.
 Характерни черти на реmphigus vulgaris: демографско разпространение по-често засегнати са евреите и Средиземноморието.
Генетична предразположеност, автоимунна атака на десмозомите Aг-Ат комплекси върху кератиноцитите десмоглеини 1 и 3.
Интрацелуларна сепарация (акантолиза); клетки на Тzаnck акантолитични кератиноцити.
 Клинична картина

 засягат се лигавичните повърхности по цялото тяло и кожата.

 Интриепителиалните везикули се пукат много бързо и след руптуриране разкриват силно
болезнени ерозии.
 Лезиите са разположени по-често на местата с локален травматизъм мекото небце (80%), по
оклузалната линия на букалната лигавица (46%), по гърба на езика (20%), по-рядко по венечния
ръб или по прикрепената гингива, в съседство с остри емайлови ръбове, при апроксимални или
шиечни кариозни лезии, край недобре ажустирани подвижни протези, като и по обеззъбените
алвеоларни гребени.
 Вариации – от дребни мехурчета до големи були.
 Болезнен десквамативен или може медикаментозен ерозивен гингивит, акантолиза, положителен
симптом Николски.
 Диагноза

1. Хистологично: супрабазална сепарация на епитела; акантолиза-в долните слоеве на

стратум спинозум, свободно плуващи епителни клетки на Tzanck, които са загубили
интерцелуларните си мостове и съдържат хиперхромни ядърца;
2. Директна и индиректна имунофлуоресценция: антитела (IgG) спрямо веществата,
изграждащи десмозомите; комплемент С3 в междуклетьчните пространства на
спинозния слой на епитела;
3. Цитологично-клетките загубват характера си на многоъгълни и добиват окръглен
вид; хиперхроматични ядра; лек до умерен възпалително клетъчен инфилтрат.
 Диференциална диагноза и лечение

 Булозен и муко-мембранозен пемфигоид-решаваща е хистологичната

находка;
 Erythema exudativum multiforme-при нея задължително са обхванати устните
(характерни големи кървави крусти); рецидивиращ характер със засятане
предимно на долните и горни крайници; биопсична находка подпомага
диагностиката-засегнати са повърхностните епителни слоеве, налице са
многобройни некротични кератиноцити.
 Лечение системни кортикостероиди;
имуносупресивни лекарства.

 Системна терапия: кортикостероиди-умерени или високи дози (преднизолон- 100мг); при тежки
орални, окулярни, фарингеални, езофагеални и генитални лезии: Dapsone 75-150mg p.o. всеки
ден; + Prednisone 1mg/kg/d;B + Azathioprine 2mg/kg/d; Суclophosphamide 2mg/kg/d,
широкоспектърни АБ.
 Локална терапия-обезболяване; професионална орална хигиена - отстраняване на всякакви
плак-ретентивни и травматогенни фактори. Пародонтално лечение консервативно и хирургично.
Топикално приложение на кортикостероиди способства за намаляване на ексудацията и
еритемата. Лична ОX-мека четка и безабразивни пасти за зъби в съчетание с кислород-отделящи
разтвори. При умерени локални мукозни лезии-Fluoсinonide (Lidеx)-0,05% gel 4-5 пьти дневно.
 Erythema
exudativum
multiforme
 акутно, рецидивиращо везикуло-булозно и улцерозно заболяване. Засяга предимно млади мъже 20-40г.
 Характеризира се с ексудация и многообразие от обриви елементи.
 Етиология-неизвестна в 50% от случаите.
 Циркулиращи имунни комплекси-активират комплемента- освобождават се цитотоксични ензими.
 Провокиращи фактори-бактерии, гъбички, вируси, емоционален стрес, алергия спрямо АБ, салицилати, барбитурати,
сулфонамиди, хинолони, някои храни и бои.
 Засегната е оралната лигавица. Поражения има и на горните, и долните крайници.
 Първата атака- започва внезапно с температура и студени тръпки, разтрисане. Кървави крусти по устните.
Разнообразни ерупции с възпалителен характер по кожата-везикули или були заобиколени от червеникава
уртикоподобна кръгла надигната зона (в устата,, ирис със зеница" в 20%) - силно болезнени.
 Имунофлуоресценция негативна.
 Лечението включва системно кортикостероиди, антихистамини, оксигениращи агенти.
 Lupus erythematosus

 автоимунно разстройство на съединителната тъкан.

Автоантитела срещу различни клетъчни съставки-
включително ядрото, цитоплазматичната мембрана и др. -
комплекси Аг- Ат.
 По-често при жените, честота 0,05%.
 Форми дискоидна, субакутна и системна.
 Диагноза-на клиничните и хистопатологични находки.
 Хистопатологично-хиперкератоза, дегенерация на
базалните клетки и увеличена ширина на базалната
мембрана. Имунохистохимично-депозити от различни Ig,
СЗ и фибрин.
 Клинична картина и ДД

 Дискоидна форма-хронична, засяга кожата и лигавиците,

а поиякога и гингивата. Атрофични полета, ограничени от
тънки бели стрии и периферна телеангиектазия. Ерозивни
лезии;
 Системна форма улцерации, засяга сърцето, бъбреците,
кожата и лигавиците. Върху носа и бузите-кожни лезии с
форма на пеперуди. Фотосензитивни и сквамозни
еритематозни макули. Орални изяви-при 36% от
заболелите. Неврологични и хематологични усложнения.
 Диференциална диагноза-ерозивен лихен планус, еритема
ексудативум мултиформе, пемфигус вулгарис.
 Лечение

 системна терапия
 кортикостероиди умерени или високи дози (преднизолон- 100мг)
 при тежки орални, окулярни, фарингеалии, езофагеални и генитални
лезии-
Dарsone 75-150mg р.о всеки ден, +Prednisone Img/kg/d, +Azathioprine
2mg/kg/d или Суclophosphamide 2mg/kg/d. Широко спектърни АБ,
антимикотични средства.
 Локална терапия-кортикостероиди.
 Liсhеn planus

 рядко хронично автоимунно възпалително заболяване на кожата или лигавиците.

 Характеризира се с папулозни ерупции-ливидни и леко надигнати по кожата, беди и плоски
по лигавицата. От 0,1-4% от населението, засяга предимно възрастни индивиди над 50г.
Преобладава при жените (2:1), рядко засяга индивиди в детска възраст. Периоди на
ремисия и екзацербация.
 Етиология- неизвестна; клетъчно-медиирана имунна реакция на хиперсензитивност срещу
интраепителни Аг на кожата и лигавиците (Т-лимфоцитите разрушават базалния клетъчен
слой) Кофактори- дистрес, тютюпопушене, локален травматизъм, полиметалия, диабет,
дефицит на вит. В, професионални вредности, повишена чувствителност спремо
лекарствени средства.
 Клинична картина

 асимптоматичен или свързан със сериозен дискомфорт за пациента с премалигнен потенциал.

 Кожни лезии — малка, плоско надигната червена папула с хлътнала централна зона (предимно в областта на
флексорните гънки по ръцете, бедрата, врата)
 Орални лезии- предимно в участъците на триене-по оклузалната линия на букалната лигавица, страничните
ръбове и гърба на езика, вестибуларната и орална гингива, лигавицата на твърдото небце и лигавицата на долната
устна. Симетричност на лезиите, папуларни, ретикуларни, булозни, атрофични, плаковидни и улцерозни лезии.
Отличителен белег-ретикуларната хиперкератозна лезия. Дантелообразна кератотична конфигурация-т.нар.
граничещи бели линии (стрии на Wickham)-отчетливо видима при туширане с йод-калиев йодит.
 Диагноза клинични изяви, хистопатологични промени, имунологични данни, биопсия.
 Лечение-елиминиране на локалните дразнители, елиминиране на етиологичните фактори- сваляне на амалгамени
обтурации, разнородни метални конструкции, металоотвеждаща терапия-много течности.
 Алергични реакции

 по-често засягат оралната мукоза отколкото гингивата

 Stomatitis/gingivitis medicamentosa-след поемане на дадения агент
 Stamatitis/gingivitis venata(контактна алергия)-даден агент е приложен локално и
се развива топикална реакция. Представлява прекомерна имунна реакция: Тип 1
(бърз тип)-ранни алергични реакции-медиирани от IgE и Тип 4 (забавен тип)-
медиирани от Т- клетки.
 Няма специфичност на лезията спрямо даден токсоалергичен агент.
 Алергична реакция може да се прояви към дентални ресторативни материали;
към зъбни пасти, води за уста, дъвки; храни.
 NB!

Въпреки, че не-бактериалните гингивити не са

причинени от плаката и обикновено не изчезват с
отстраняване на плаката, трябва да се подчертае, че
тежестта на клиничните манифестации често зависят от
взаимодействията с наличната бактериална плака.