Медицински Университет - Пловдив

Факултет по Дентална медицина

Катедра „Пародонтология и заболявания
на оралната лигавица“

Гингивални изяви при автоимунни

муко-кутанни заболявания (pemphigus,
pemphigoid, lichen planus) – клинична
картина, диагностика, диференциална
диагноза, лечение
• Десквамативният гингивит
 Лека форма

Умерена форма
Тежка форма
Поради множеството болезнени ерозии се нарушава храненето,
приема на течности, което води до прогресивна загуба на тегло, а
при по-тежките случаи и до кахексия. Налице е специфичен
foetor ex ore и увеличено слюноотделяне. При пациентите с
орални изяви на ПВ най-често се засяга букалната мукоза,
последвана от гингива, език, твърдо и меко небце. Когато лезиите
при ПВ са разположени върху гингивата, клинично заболяването
се манифестира като ДГ. С течение на времето се наблюдава
ангажиране и на другите лигавици: конюнктиви, ларинкс,
хранопровод, генитална и анална
Клетки на Tzank.
Пемфигоид
• Етиология:
Етиологията на ММП не е напълно изяснена, като
в научната литература се докладват различни
причинни фактори: медикаменти (clonidine,
indomethacin, D-penicillamine), вируси,
ултравиолетова светлина и генетична
предразположеност (HLA - DQB1*301).
• Патофизиология
Пемфигоидът на мукозните мембрани се медиира
от анти-базалномембранни антитела от клас IgG,
насочени към антигени в областта на lamina lucida
и преминаващите през нея закотвящи филаменти.
Шест таргетни антигени (компоненти на
базалната мембрана) се асоциират с MMП:
булозен пемфигоид (BP) 180 (при 75% от
пациентите), BP 230, ламинин-332 (епилигрин или
ламинин-5), двете субединици на α6β4 интегрин и
колаген тип VII.
Директната имунофлуоресценция е „златен стандарт“ за
доказване на ММП. Наблюдават се линеарни депозити от
IgG и/или C3 по хода на базалната мембрана. Допълнително
могат да се открият отлагания от IgA и IgM.
 Ерозивна форма

Ретикуларна форма
Атрофична форма
Орален лихен планус
Хистопатологично изследване:
Орален лихен планус
Орален лихен планус.