Остри инфекции на ГДП

Най-честите заболявания на ДС в ДВ.

Особености на ОРЗ в ДВ
 90% вирусна етиология
 най-честата патология в студените месеци на годината, особено в организирани детски
колективи
 тежко протичане при кърмачета и малки деца и често се усложняват
 усложнения
 при десцендиране се развива пневмония
 среден отит (по-широка и по-къса Евстахиева тръба
 синуити
 аденоидни вегетации
 ретрофарингеален или перитонзиларен абсцес
 предразполагащи фактори
 незрялост на ИС
 замърсен въздух – цигари, дим, мъгла
 рязка промяна в Т на въздуха
 недохранване
 лоши социално-битови условия
 наследственост

Rhinitis, Pharyngitis, Rhinopharyngitis

Най-честата форма на инфекция на ГДП. Боледуват по-често деца в ясли и градини – 2-8х годишно

Клиника
 продромален период (2-3 дни) с парене и сухота в носа, главоболие
 фебрилитет
 затруднено дишане и хранене (сукане)
 сумтене
 суха кашлица
 повръщане
 обилен секрет от носа – първоначално воднист, по-късно – слузно гноен
Лечение
 общи мерки: често проветряване; повече течности; питателна храна
 антипиретици
 капки за нос – Xylometazoline – съдосвиващ ефект – намалява отока на лигавицата (алфа-
агонист)
NB!! При неусложнено протичане не се назначава антибиотик

Sinuitis acuta

Възпаление на лигавицата на параназалните синуси, което в лека форма се среща при всеки ринит.
Най-често са засегнати максиларните синуси. При вторично бактериално инфектиране се развива
остър гноен синуит.

Клиника
 болка в областта на fosa canina
 foetor ex ore
 hyposmia
 гласът е гъгнив
 спонтанно оздравяване за 2-3с
Усложнения
 1. Хронифициране (трепанация, щателно почистване и дренаж). Предразполагащи фактори към
хронифициране фактори
 чести ОРЗ
 алергия
 муковисцидоза
 Сд на Картагенер – Първичен хроничен синуит
2. тромбофлебит на sinus cavernosus
 оток и цианоза на клепача и челото
 exophthalmus
 първоначално едностранен, но по-късно процесът се прехвърля и контралатерално
3. гноен менингит
4. ретроорбитален абсцес
Лечение
 капки за нос
 физикална терапия – топло
 етиологично лечение при бактериална инфекция

Tonsillitis acuta (Angina)

Определение

Възпаление на небните тонзили, което може да е първично заболяване или да е проява на друго ИЗ
(скарлатина, инфекциозен хепатит, инф. мононуклеоза).

Патоанатимична класификация на ангините:

Angina catarrhalis – тонзилите са уголемени и зачервени

Angina follicularis - виждат се белезникави точковидни налепи
Angina ulcero-membranosa (Plaut – Vincent) – некрози покрити с псевдомембранозен налеп
Herpangina – малки везикули
Етиология

Острите катарални ангини са с вирусна етиология, а гнойните – с бактериална

Клиника

Началото е стро с:

 фебрилно-интоксикационен сд
 астено-адинамичен сд
 главоболие
 болка при преглъщане
 foetor ex ore
 увеличение на регионалните ЛВ
Лабораторно

Констелация за остър възпалителен процес :левкоцитоза с олевяване и ускорено СУЕ

ДД
 прави се с вида на ангината
 обривна инфекция – скарлатина, рубеола, морбили
 инфекциозна мононуклеоза
 генерализирано увеличение на ЛВ
 ХСМегалия
Усложнения
1. перитонзиларен абсцес
 силна болка в гърлото с odynophagia и syalorrhoea
 главата е наклонена към болната страна
  отварянето на устата причинява силна болка
 перитонзиларно се вижда силен оток и зачервяване
 тонзилата е силно уголемена и много болезнена при натиск
2. ретротонзиларен абсцес
 среща се по-често при кърмачета и протича с Dysphagia, Dysphonia, Dyspnoe
 кърмачето става плачливо и нeспокойно
 отказва да се храни
 rhinolalia
 асфксия
3. имуноалергични – ГН; Ревмокардит
4. хронифициране
 предразполагащ фактор са честите стафилококови / стрептококови инфекции
 Клиника
 рецидивираща или постоянна болка в гърлото при преглъщане
 сд на фарингеалната обструкция – детето спи с отворена уста и хърка
 общи симптоми – отпадналост, лешо хранене, бледост
 тонзилите са силно уголемени с дълбоки лакуни
Индикации за тонзилекномия
 тежък фарингообструткивен сд
 обостряния над 5-6х годишно
 усложнения – ТН, Рвмокардит
 деца над 3г
Лечение
 постелен режим
 топли напитки
 антипиретици
 Антибиотик при гнойните ангини

Vegetationes adenoidales
Определение

Хиперплазия на третата (фарингеална) тонзила, в резултат на чести остри инфекции на ГДП.

Нарушава се носното дишане, блокира се отвора на евстафиевата тръба (отити), синуити, екзема на
входа на носа (ринорея). Боледуват деца над 3г.в. (най-често между 3г и 7 г)

Клиника

Аденоиден фациес

 полуотвовена уста с увиснала долна челюст (децата спят с отворена уста)

 хипопластичен нос с тесни ноздри
 изгладени назолобиални гънки
 гъгнив, носов глас (rhinolalia)
 дрезнеща кашлица
 намален слух, вкус, обоняние
 забаване в умственото развитие (от хроничната хипоксия)
Индикации за Adenotomia + Tonsillictomia
 детето да е напълно здраво
 аденоиден фациес
 рецидирвиращи отити и намаление на слуха
 назофарингит – постоянен или рецидивиращ

Laryngitis acuta
 част от инфекцията на ГДП
 субфебрилитет
 пресипнал глас
 дрезгава, лаеща суха кашлица
 възможен – инспираторен стридор
 Laryngitis subchordalis (pseudocrup)

Остро възпаление с вирусна етиология, протичащо с присътпи на инспираторен задух, поради оток и
спазъм на лерингелната мускулатура в областта на субхордалното простронство. Среща се при малки
деца, най-често във възрастта между 2-6г и то при деца с фамилна обремененост към алергии.

Клиника
 предшества се от назофарингеална инфекция
 внезапно драматично начало – през нощта детето се събужда
 диша тежко
 появява се дрезгава (лаеща) кашлица и инспираторен стридор
 след няколко часа задуха изчезва, но кашлицата остава
ДД
 дифтерия
 катарален стадий на морбили
 аспирация на чуждо тяло
 ретрофаринтеален абсцес
Лечение
 хоспитализация в УНГ отделение
 седатива – заради повишената зъзбудимост и страха
 КС и Антихистаминови средства
 Антибиотик – ако има бактериална суперинфекция

Tracheobronchitis acuta
Етиология
 вируси – предимно – RSV, Аденовируси, Грипни, Парагрипни
 бактерии – по-рядко – вторично се намесват
Патогенеза

Обикновено се развива при десцендиране на инфекцията от ГДП

Клиника
 сравнително добро общо състояние
 кашлица – първоночално суха, след 1-2 дни слузно-гнойна (кърмачетата поглъщат храчките си
и често ги повръщат при закашляне)
 Физикално – изострено везикуларно дишане с прибавени сухи свиркащи и влажни хрипове
Усложнения

При наличие на предразполагащи фактори (прегряване, замърсен въздух)

 протрахирано протичане
 бронхиолит
 пневмония
 хронифициране
ДД
 други форми на бронхит
 бронхиолит
 пневмония
 бронхиална астма
Лечение
 често проветряване – въздуда не бива да е топъл и сух
 ХДР – храната да е питателна, витаминозна; топли напитки
 етиологично – антибиотик
 симптоматично- антипиретик, откашлячни средства
 Bronchitis obstructiva

Този вид бронхит се нарича още спастичен, а поради клинични и патогенетични прилики с астмата и
астматоиден (астматиформен) бронхит.

Патогенеза
 развива се след прекарана остра вирусна инфекция
 спазъм на бронхиалната мускулатура – водещото!
 оток на лигавицата
 запълване лумена ва малките по калибър ДП със секрет
Клиника

Водещи са признаците на ДН

 тахипнея
 смесен тип задух с водеща експираторна компонента
 тежко общо състояние
 от огледа – ноздрено дишане, тираж, цианоза
 хиперсонорен перкуторен тон
 аускултаторно – дифузно отслабено везикуларно дишане с удължено издишване и сухи
свиркащи хрипове
 Ro pulmo – данни за емфизем
ДД
 Пневмония
 Банален остър бронхит – няма обструктивен сд
 Бронхиална астма
Лечение

Както обикновения остър бронхит, но допълнително се назначават и Бронходилататори

Laryngo – tracheo – bronchitis maligna (stenosans)

Рядка, мълниеносно протичаща ОРИ с тежка прогноза и висок леталитет.

Касае се за гнойно-фибринознаовъзпабение на лигавицата на трехеята и бронхите с образуване на

налепи, водещо до тежки стенотични явления. Развива се вторично след банален трахеобронхит при
десцендиране на инфекцията и
протича с тежък задух, прогресираща ДН и бързо влошване на общото състояние.