Professional Documents
Culture Documents
Остро Гнойно Възпаление На Средното Ухо
Остро Гнойно Възпаление На Средното Ухо
ИЗГОТВИЛ:
40500078
Остро гнойно възпаление на средното ухо
Острият гноен отит (OTIТIS MEDIA SUPPURATIVA ACUTA) е гнойно възпаление на средното
ухо, което се появява след претърпяване на остра респираторна инфекция, но има случаи,
в които е възможно да се появи и без ранни симптоми, предшестващи основните му
прояви.
Симптомите на това заболяване биват силна болка в ухото, често придружена от шум или
намаляване на слуха.
Ако възпалението бъде хванато в началната му фаза, третирането и лечението му се
състоят от капки за нос, топлина в ухото и аналгетици. Използването на антибиотици не се
предписва в тази фаза на възпалението, понеже е възможно да настъпи спонтанно
оздравяване. В случай на влошаване на възпалението, е необходимо болният да се явни
на контролен преглед, за изясняване на причините за влошаването и за изготвянето на
лечебен план.
С нарастването на заболяването, симптомите също се засилват и се появяват нови.
Болката в ухото драстично нараства, превръща се в пулсираща, чукаща и режеща и често
обхваща и половината глава. Също така се усеща и натиск в ухото, слухът почти изчезва, а
шума в ушите се засилва. Усещат се още силни болки в тъпанчето, то е удебелено и
зачервено. В тъпанчевата кухина се натрупва ексудат и тя се издува към канала, като на
най-издутото място се вижда жълтеникав цвят, причинен от събралата се гной. Ако при
първичния преглед вече има осъществена спонтанна перфорация, се установява
наличието на кървенисто-гноевиден ексудат и се вижда малка пулсираща перфорация,
разположена в задната долна част на мембраната. На кръвната картина се вижда
левкоцитоза и ускорено СУЕ, а бактериограмата бива показателна, само ако бъде взета в
първия 12-часов период, след протичането на ухото, или веднага след парацентеза, в
противен случай резултатът е несигурен, понеже развилата в канала бактериална флора
оказва влияние.
Диференциалната диагноза включва следните 3 заболявания:
-otilis externa- наличие на силни болки в ухото и засилването им при допир или движение
на ушната мида, заглъхване и течение от ухото, лека до умерена болка и силно оточен и
стеснен външен слухов проход.
-myringitis bullosa- вирусно заболяване, най-често срещано в детска възраст, протичащо с
силни болки в ухото, зачервена мембрана с мехурчета, пълни с кръв или серозна течност,
слуха и подвижността не са повлияни. Заболяването преминава за 1-2 дни и лечението се
изготвя спрямо симптомите.
-обострен хроничен мезотимпанит- вижда се наличието на по-голяма перфорация и
гладки и епителизирали ръбове, също така се среща и предшестващо протичане на ухото
без болки.
Остър гноен отит у кърмачета
При кърмачетата възпалението протича тежко, с редица особености, срещат се висока
температура около 39 градуса, неспокоен сън, плач, възбуда и раздразнителност. Спрямо
усложненията на възпалителния процес, могат да се появят също така менингизъм, отказ
от хранене, повръщане, диария, рязко сваляне на тегло и други. Болката в ушите се
отличава по въртене на главата, стряскане и проплакване по време на сън. При по-
малките кърмачета се наблюдава лежене, със забита във възглавницата глава, а при по-
големите докосване или дърпане на болното ухо. Отоскопията при кърмачетата е доста
сложна и трудна и трябва да се подхожда с доста внимание, опит и търпение. Огледът на
мембраната е затруднен, поради тесните ушни канали и поради почистването и плача, тя
бива зачервена, като по този начин имитира възпаление, поради което е възможно
предписването на излишен антибиотик. Също така, е възможно поради използването на
ушни капки, мембраната да придобие леко сивкав цвят, което може да заблуди лекаря, че
ухото е здраво. Поради тези причини, е желателно отоскопията да се извършва с
фунийката на Зигле, микроскоп или пневмоотоскоп.
Лечението на острия гноен отит включва няколко групи лекарства:
-капки за нос- поради неблагоприятните действия на капките за нос върху цилиарния
апарат на носната лигавица, се препоръчва прилагането им само при силно запушен нос и
то в период от максимум 5 дни. За деца се прилагат Naphazolin – 0,05%, Rhinex-S, а за
възрастни- Naphazolin – 0,10%, Diabenyl-Rhinex, Rhinofuracin, Vibrocil
-аналгетици- аналгин, амидофен, парацетамол
-антибиотици- приложението на антибиотици е препоръчително, понеже заболяването
е със силно бактериален характер. Спрямо неговата тежест, се определя дали те трябва да
бъдат прилагани орално или парентерално. Някои от най-често използваните
антибиотици за лечение на отоскопията са Amoxicillin, Amplicillin, Cefaclor, Augmentin,
Oxacillin, Clindamycin, Azlocillin, Fortum и други, като това са различни типове антибиотици
и предписването им се определя спрямо особеностите на заболяването.
Неблагоприятната черта на антибиотиците обаче, е че освен благоприятното им действие
върху лечението, те също така потискат имунитета, което може да доведе до нежелани
реакции.
-ушни капки- ако няма наличие на перфорация на мембраната, ушните капки не могат да
достигнат до средното ухо и в такъв случай се прилагат Furotalgin, Ciloprin и други. При
наличие на перфорация, могат да се използват капки, съдържащи антибиотик и/или
кортикостероид, като Berlicetin, Nebacetin и други. Те също проникват трудно в
тъпанчевата кухина, поради малката перфорация и повишеното налягане на ексудата и е
препоръчително да се използват само при стационарно болни, чрез нагнетяване в
средното ухо с балона на Полицер или фунийката на Зигле, за да достигнат до гълтача.
-калциеви препарати- имат благоприятно действие при лечението на детския остър отит.
-топлинни процедури- термофор, електрическа възглавница, торбичка с морска сол и др.
-парацентеза (тимпаноцентеза) или миранготомия- извършването им става чрез
копиевидна игла при парацентезата и чрез сърповиден нож при миранготомията.
Извършва се под обща или локална анестезия, чрез разрез в долно-задния квадрант на
тъпанчето. Парацентезата се прилага при наличието на много силни болки в ухото,
бомбирана мембрана или неуспешно лечение с антибиотик, но тя крие и опасности като
одраскване на мембраната или кожата на канала, или нараняване на част от средното ухо.
Ако се лекува правилно, острият среден отит ще се повлияе сравнително бързо. Първият
контролен преглед се извършва три дни след началото на заболяването. Ако до този
момент не е бил изписан антибиотик, а състоянието се е влошило, се предписва такъв, а
ако вече е бил предписан, това е периодът, в който последния трябва да прояви
действието си. Ако няма подобрение след използването на даден антибиотик, се
предписва нов.