50.

Работоспособност, умора, преумора,

профилактика. Проблеми на умствения труд.
Професионален стрес
Работоспособност
 Рабостособност е способността за продължително извършване на определена
работа с определена мощност и качество за определено време, без да настъпят
неблагоприятни промени в организма.
 Зависи от: опит, трениреност, мотивация, производствени условия (режим труд-
почивка, място, психоклимат), нивото на фунционалните възможности на
организма, пол, възраст, хранене).

 Работна крива:

o Вработване - от минути до 1,5ч, при умствен труд - до 2,5ч

o Фаза на намаляване на работоспособността - най-добре е тогава да е

обедната почивка за по-бързо вработване след почивката

o Фаза на краен подем

Умора
 Умора - физиологично състояние на организма, което настъпва след интензивна и
продължителна работа и представлява временно намаление на
работоспособността
o чувство за умора (физическа и психична) - намаляване на възможността за
извършване на дадена работа

o биохимични промени в организма

o обща двигателна умора

 двигателно опиянение

 изтощение

 възбуждане на ЦНС, загуба на апетит, жажда, безсъние, хипертония

 психична сфера - намаляване на тонуса и сетивността

o локална двигателна умора - при машинопис

 o умствена умора - сензорна, психична, интелектуална

Преумора
 Преумора - патологичен процес, вследствие на акумулиране на умора и
недостатъчно възстановяване, предразполага към други патологични процеси -
тежест, сънливост, вялост, разсеяност, нарушена памет и внимание, безапетитие,
неврози и др.

Профилактика

 Внедряване на ергономични изисквания в организацията на трудовия процес

 Оптимизиране на режима труд-почивка

 Подобряване на работната среда

 Повишаване на работоспособността - треноровка, здравословно хранене

 Стремеж към максимална ефективност с минимални усилия

 Психическо разтоварване - аеройони

 Удовлетвореност - мотивираност

Проблеми на умствения труд

 дейности по приемане и преработка на информация, значение на нервно-
емоционалното напрежение и симпатико-адреномедуларна, хипоталамо-
хипофизарна, кортикални системи – повишаване на кръвна захар, АН, левкоцити
 емоционален компонент (симпатико-адренална система) - учестява дишане, пулс,
повишава RR

 умора на вниманието - след 4 часа

Професионален стрес
Определение - еднотипна неспецифична приспособителна реакция, включваща
физиологични, психоемоционални и поведенчески компоненти, която е отговор на
организма на действито на различни фактори на околната среда. Значението на стреса е
да адаптира дейността на отделните органи и системи и да запзва хомеостазата.

Стресът преминава през 3 фази:

 Фаза на тревога – промени на организма под влияние на различни фактори на

средата и понижено ниво на резистентност на организма.
 Фаза на резистентност – съпротива свързана с продължително действие на
факторите на средата и необходимост от поддържане на защитните механизми на
организма.
 Фаза на изтощаване – нарушение в регулацията на защитните механизми и тяхното
изтощаване. Настъпват функционални и структурни промени в организма. След
фазата на изтощаването, стресът придобива психологично значение. Възниква
състояние на дистерс.

От психологична гледна точка стресът настъпва при несъответствие на субективното

възприемане на повишените изисквания и действието на определени стресогенни
фактори и личните възможности за справяне с тях.

Стресът като биологично състояние включва участието на множество системи на

организма, сензорен апарат, ЦНС и жлези с вътрешна секреция. Засягат се отделни органи
и системи на организма - ССС, ЦНС, ГИТ, Дихателна система и др. Силните въздействия
върху организма предизивкват стресови реакции, които най-общо се предават схематично
така:

Стресор –> сензорен път –> моторна кора (когнитивна интерпретация) и лимбична
система (афективна интерпретация) –> реакция на сетивните органи и системи.

Проблеми свързани със стреса:

- Масовост, сериозно отрицателно въздействие върху работоспособността,

повишаване на стрес-свързана болестност.
- Стресогенни фактори – ендогенни и екзогенни. Ендогенните са свързани с
организма и личността – генна структура и интелектуалност. Екзогенни – работна и
социална среда. Стрес-факторите се делят още на социално-икономически,
семейно-групови, професионални на работната среда.
- Според вида на симптомите характеризиращи психоемоционалното състояние на
изследваните лица се приемат следните форми:
o Афективна – със симптоми на напрегнатост;
o Състояние на еустрес;
o Депресивна форма.

За измерването на влиянието и динамиката на стреса има 4 групи показатели:

o Показатели за функциите на ССС – пулсова честота, кръвно налягане, сърдечен

ударен обем, ЕКГ и др.
o Показатели за зрително-двигателни реакции – бързина и кординация.
o Показатели на вниманието – концентрация, обем, превключване.
o Показатели за психомоториката – стратегии за ограничаване на стреса:
- Поведенчески контрол – наличие у индивида на варианти на поведение,
които позволяват непосредствено отстраняване на обективната заплаха.
- Когнитивен контрол – интерпретация, оценка и интеграция на събитието в
изяснен план.
- Контрол чрез взимане на решения – способност да се направи избор от 2
или повече алтернативи на поведение.