55.

Химични фактори в произвоството

Промишлените отрови са суровини, междинни, крайни или отпадъчни продукти, които
се откриват в работната среда под формата на газове, пари, аерозоли или течности с
конкретни качествени и количествени харектеристики и оказват вредно въздействие
в/у организма. Токсичното д-е на химичните агенти е известно като интоксикация
(отравяне) и бива остро и хронично.
Токсикологията се дели на:
- Клинична – изучава острите и хроничните отравяния;
- Профилактична – дели се на: екотоксикология и хигиенна. Последната има за
задача опазване на човешкото здраве и ограничаване вредното д-е на хим. в-ва
и препарати.
Класификацията на промиошлените отрови се базира на химичната им природа:
- Неорганични в-ва;
- Органични в-ва.
Механизмите на итоксикация се определят от два основни паралелно протичащи
процеса:
1. Токсикокинетика – изучава постъпването, транспорта, разпределението,
биотрансформацията и отделянето от организма на токсичните в-ва.
В реални условия химичните в-ва постъпват в организма по неинвазивни пътища:
инхалаторно (най-опасно), перкутанно и перорално.
Разпределението се извършва през тъканните бариери: хемато-енцефална,
плацентарна и кръвно-мозъчна. Газовете и парите условно се разделят на
нереагиращи (постъпват в кръвта чрез дифузия и кръвта се насища с тях поради
разликата в парциалното налягане, при излизане на чист въздух кръвта се очиства
от тях) и реагиращи (насищане липсва; абсорбцията протича с еднаква скорост и е
пропорционална на времето на престой, дих. честота и скоростта на кръвотока).
Според разпределението в тъканите и проникването през мембраните се делят на:
неелектролити (в мозък и мастна тъкан) и електролити (например олово в костите).
Биотрансформация – протича в предимно черния дроб. На две фази:
= първа – чрез окисление, редукция или хидролиза. Така се повишава
полярността на ксенобиотика и се подготвя за втора фаза.
= втора – тук получените метаболити са високо реактивни и се свързват с
ендогенни молекули, което ги прави по-лесно разтворими и екскретируеми.
Екскрецията се извършва през бъбреците (най-важен), стомашно-чревния тракт
(главно трудноразтворими в-ва – например метали), белите дробове, кожата
(редица неелектролити – алкохол и др.) и млечните жлези (метали,
бавнометаболизиращи се отрови).
2. Токсикодинамика – изучава механизмите на токсично д-е; функционалните и
структурните изменения, засягащи и проявяващи се на различни йерархични
нива в организма.
Основни понятия в токсикодинамиката:
= критична клетъчна концентрация;
 = критична клетка – първата популация клетки, в които отровата достига
критична концентрация;
= критична тъканна концентрация;
= критичен орган – първият орган, в който токсичното в-во достига
критична концентрация при конкретните условия;
= критичен ефект – биологична промяна, свързана с първичния ефект;
= кумулация;
Адаптация – без възникването на каквито и да е необратими нарушения.
Синергизъм (А+Б < [А+Б]), антагонизъм (А+Б >[А+Б]), независимо д-е; по-сила на
комбинацията: адитивно д-е(А+Б = [А+Б]), потенциране (А+Б < [АБ]).
Токсичността на химичните агенти показва какъв е реалният риск от отравяне.
Опасността е съвкупнустта от с-ва, определящи вероятността в реални условия да се
прояви вредно д-е на в-вото.
Токсиметрия – раздел от токсикологията, който включва съвкупността от методи за
изследване и начините за количествена оценка на токсичността и опастността за
човешкото здраве. Токсиметрични параметри:
- Средна смъртна доза (DL50) – 50% смърт при опитни животни;
- Праговете на остро и хронично д-е (LOEL)– най-малката наблюдавана ефективна
доза;
- NOEL – най-голямата доза, предизвикваща токсичен ефект;
- Коефициент на кумулация;
- Зони на остро и хронично д-е – колкото по-тясна е зоната на остро, толкова
опастността от остро отравяне е по-голяма и обратно, колкото по-широка е
зоната на хронично д-е, толкова опастността от хронично отравяне е по-голяма.
На базата на тези показатели, резултатите от лаб. изследвания и свойствата на в-
вото се прави количествена оценка и класификация по токсичност и опастност.
Класификация (по класове) по типа на въздействие на малките ежедневни дози:
- I – изключително опасни – химични в-ва предизвикващи отдалечени ефекти –
гонадотропно, ембриотропно и тератогенно д-е; канцерогени и др.;
- II – високо опасни – невротропни;
- III – умерено опасни – хематотропни в-ва;
- IV – дразнещи и разяждащи – в/у кожа, лигавици, очи и др.
Биомаркери – наречени още диагностични тестове, представляват скринингови
показатели за оценка на ранните ефекти от токсичното д-е. Използват се като
индикатори за здравното състояние и риска от професионални заболявания. Делят се
на три групи:
1. За експозиция – това са самите хим. в-ва, техни метаболити и продукти;
2. За ефект – показатели за функционалното състояние или други индикатори за
равновесието в организма, изложен на токсично въздействие.
Макар да няма ясна граница м/у 1. и 2., последните информират за промени във
функциите на клетките, тъканите, органите и системите.
3. За индивидуална чувствителност – те са от изключително значение при
търсенето и откриването на лица с повишена чувствителност.