49.

Влияние на трудовия процес върху

функционалното състояние на организма
Всяка трудова дейност е свързана с промени във функционалното състояние на системите
и органите, създаващи възможност за изпълнение на дадена работа. Степента на
изразеност е различна в зависимост от преобладаването на физическа и умствена работа.

1. Физически труд
Мускулната дейност се характеризира със съкращаване и разпускане на работещите
мускули, образуване на токсини, засилване на обмяната на веществата и повишаване на
енегроразхода.

Колко е по-интензивна работата, колкото повече мускулни групи участват, толкова са по-
големи енегоразходът и консумацията на кислород. За определена техника на труда се
съди както по енергоразхода, така и по кислородната консумация.

Движенията и техния характер при мускулна работа зависият от една страна от импуслсите
идващи от кората на главния мозък, а от друга - от импулсите постъпващи от периферията
(от мускулните проприорецептори) към центъра. Установено е, че мускулната работа
преизвиква редица промени в кората на главния мозък, нарушава се условно
рефлексорната дейност, задълбочаване на задръжните процеси.

Мускулната работа се дели на:

 Динамична
 Статична

При динамична работа има изотонично мускулно съкращение. Съкращаването на

мускулите води до преместването на товар, а също така на тялото на човека и на негови
части в пространството.

 Обща мускулна работа – осъществявана от над 2/3 от скелетната мускулатура, в

това число долнни крайници и тяло.
 Регионална – която се изпълнява от мускулатурата на раменния пояс и горните
крайници.
 Локална – с участието на по-малко от 1/3 от скелетната мускулатура.

При статична работа има изометрично мускулно съкращение, напрежението на мускулите

е непрекъснато, за разлика на динамичната при която има паузи, когато нервните
центрове не изпращат импулси към мускулите. Статичното напрежение на мускулите
оказва натиск върху кръвоносните съдове, поради което кръвообращението е нарушено,
има кръвен застой и се натрупват недосмлени продукти.

- Изменение във външното и тъканното дишане.

- Повишава се обема на белодробната вентилация - до 60/80 литра в минута – по
този начин се повишава броя на дихателните движения - повишаване на
дихателния въздух, тоест задълбочаване на дишането.
- Потребността на организма от кислорд е в пряка зависимост от интензивността на
труда.
- Повишава се минутния обем на сърцето, ударния обем, сърдечната честота.
- Диастоличното налягане не се променя или се увеличава слабо при големи усилия.
- При физическа работа се увеличава кръвоснабдяването на мускулите.
- Повишава се обмяната на веществата и се повишава се енергоразхода.
- Повишаване на телесна и кожна температура.
- Повишаване на темп. на тялото с 0.4- 0.6 град. С е благоприятен фактор,
стимулиращ обмяната на веществата и тъканното дишане.
- При по-висока темп. се засилва белтъчния разпад; влошава се ССС и ЦНС, нарушава
се водно-солевата обмяна.
- При работа със значително потоотделяне се намалява отделителната функция на
бъбреците.
- При мускулна работа се повишава циркулиращата в организма кръв.
- Повишава се еритропоезата, левкопоезата, броя на левкоцитите, еритроцити,
хемогобина, вискозитета, понижаване на алкалните резерви на кръвта.
- Може да има хипогликемия.
- Повишаване съдържаниието в кръвта на адреналиин, норадреналин,
кортикостерон и др.
- Понижаване на активността на симапатикоадреналната и хипофизо-
адренокортикалната системи.
- Понижение на глюкокортикоидите в кръвта – понижени функционални
възможности на миокарда и секелтната мускулатура.
- Понижена секреторна и моторна функжия на стомаха.

2. Умствен труд
Отдава се значение на сензорния апарат, емоционалната сфера, вниманието, паметта
и активното мислене.
- Смята се че нервното напрежение представлява активация на коровите структури.
Всяка умствена работа се съпътсва с нервно-емоционално напрежение.
- Изостря се възприятието, вниманието, паметта, наблюдават се вегетативни
промени.
- Нервноемоционалното нарежение води до засилена ССС дейност, дихателна
дейност, енергиен обмен, повишаване на мускулния тонус..
- Повишава се активността на симпатико-адреномедуларната, хипоталамо-
хипофизарната система.
- Повишаване обмяната на катехоламини, отделяне на норадреналин.
- Съдържание на адреналин и кортикостероиди стимулира енергиините процеси,
изменя минералната обмяна и повишава възбудимостта на невроните.
- Повишава съдържаниието на захарта.
- Повишава броя на левкоцитите в кръвта.
- Повишаване на артериалното налягане.

3. Класификация на съвремените форми на труд

1. Физически труд със значителна мускулна активност – повишен енергоразход,

повишена мускулна активност, напрежение на опрно-двигателен апарат.
2. Полумеханизиран и механизиран труд – понижаване на муслулното усилие,
муслукната активност се премества от проксималните на дисталните звена,
намалява ролята на големите мускули и се увеличава относителния дял на по-
малките, повишава се кфалификацията на работниците, увеличава се факторът
монотонност.
3. Труд при полуавтоматизирано и автоматизирано производство – главна
характеристика е монотонността. Ролята на човека е да управлява машини.
4. Конвейерен труд – разчленяване на трудовия процес на операции; характерно
е автоматизация на двигателните навици. Недостатък – монотонността води до
бързо настъпване на умора. Понижение на възбудимостта на анализаторите,
влошено внимание, понижена скорост.
5. Труд свързан с дистанционно наблюдение и управление – човекът е в ролята
на оператор – повишена отговорност, нервно напрежение, хипокинезия.
6. Интелектуален труд – професии в сферата на материалното производство,
професии извън материалното производство (научна дейност). Към
инттелектуалния труд спадат:
o Операторски труд – контрол върху работата на машините – висока
отговорност и нервно напрежение;
o Управленски труд – значително повишаване обема на информацията, лична
отговорност, стресови и конфликтни ситуации;
o Творчески труд – голям обем на паметта, напрежение, внимание;
o Преподавателки и медицинки труд – постоянен контакт с хора, голям обем
на информация за вземане на решения ведещи до нервно напрежение;
o Труд на учащи и студенти – стресови ситуации (изпити, колоквиуми).