Острият апендицит е най-често срещаната причина за ОХК.

Среща се най-често във възрастта 10-40 год., като съотношението

жени/мъже е приблизително 2/1. Средната годишна
заболеваемост е 4-7 случая/1000 души.
Етиология и патогенеза: Съществуват 4
теории за възникването на острия апендицит:
1. Теория за ентерогенната инфекция;
2. Теория за лимфо-хематогенната инфекция;
3. Неврогенно-васкуларна теория-водеща е
ролята на съдовия и мускулен спазъм, което
обяснява началните коремни болки (colica
appendicularis), без морфологични промени в
стената на апендикса;
4. Имунна теория-процесът започва с реакция
от страна на лимфните фоликули в стената на
апендикса като отговор на друг патологичен
процес, най-често възпалителен или
неопластичен.
 Възпалителният проце се благоприятства от
апендикостазата и съдовия спазъм на ствола и
клоновете на a.appendicularis. Апендикостазата е
резултат от обтурация на лумена на апендикса от
стерколит, чужди тела, глисти, както и траен спазъм на
мускулния слой на стената или притискане отвън.
Патоанатомия: Различават се 4 патоанатомични форми, които определят и
клиничните симптоми:
Appendicitis acuta catarrhalis- възпалителният процес засяга мукозата и
субмукозата, които са едемни;
Appendicitis acuta phlegmonosa- засегнати са всички слоеве на стената и е налице
периапендикуларен излив. При изключен апендикс от стерколит в лумена, пълен
с гной, се получава empyema appendicis;
Appendicitis acuta gangraenosa nonperforativa- целият апендикс или част от него е
некротичен, с тъмнозелен или кафеникав цвят, но без налична перфорация.
Налице е периапендикуларен мътен ексудат, а околните тъкани са покрити с
фибринови налепи. Хистологично се намира тромбоза на съдовете.
Appendicitis acuta gangraenosa perforativa- налице е перфорация на стената с
формиране на локален перитонит, който впоследствие се превръща в дифузен и
тотален.
Клинична картина: Клиничната картина е доста вариабилна, като зависи
най-често от локализацията, степента на възпаление и изминалото време
от началото на заболяването, възрастта на пациента и физиологичното
моментно състояние на организма (бременност).
1.Анамнестични симптоми:
-болка- най-често настъпва внезапно при добро общо състояние и липса на
продормален стадий. Обикновенно възниква вечер, през нощта или в ранните
сутрешни часове, което се обяснява в преобладаващото действие на блуждаещия
нерв. Болката започва най-често от епигастриума, около пъпа или в целия корем.
Постепенно мигрира към илео-цекалната област. Най-често болката е постоянна,
като интензитетът й постепенно нараства. Засилва се в ляво странично
положение-симптом на Ситковский. Изчезването на болката след 24-36 часа се
дължи на гангрена на апендикса и може да доведе до „фалшиво успокоение”.
- гадене и повръщане- постоянни, но незадължителни симптоми. Наблюдава се в 45% от
пациентите. То има рефлекторен характер и рядко е многократно и обилно. С напредване
на възпалителния процес стават упорити и повръщането не води до облекчение;
-флатуленция и дефекация- по правило липсват в деня на началото на болестта. В детска
възраст, при ретроцекално или малкотазово разположение са възможни ентеро-колитни
прояви, нанифестиращи се с диарични изхождания (симптом на Klavel);
-астено-адинамия- характерна е за деструктивните форми на заболяването
2. Физикални симптоми-общ статус:
- температура- субфебрилна при катаралната форма,
фебрилна 38-38,50С при деструктивната форма. Важен
диагностичен критерий е разликата между аксиларна и
ректална температура над 10С- симптом на Lennander;
- език- сух и обложен, но не е задължителен и
специфичен симптом;
- тахикардия- пулсът се учестява до 100-120
уд.мин. паралелно с покачването на
температурата, а при деструктивните форми не
кореспондира с температурата. Внезапната
тахикардия съпроводена с понижение на
температурата, говори за неблагоприятен
изход от заболяването.
 3. Физикални симптоми-коремен статус:
- оглед- коремната стена взема участие в акта на дишане.
Изключение се наблюдава при деструктивните перфоративни
форми на остър апендицит;
- палпация- последно се палпира анамнестично болезнената
област. Важно значение имат следните моменти:
-определяне на punctum maximum на болката- точките на
McBurney, Lanz, Kummel;
- установяване на резистентност на предна коремна стена или на
мускулен дефанс. - определяне наличието на перитонеално
дразнене с изследване симптома на Blumberg.
-перкусия- наличието на перкуторна болезненеост е симптом за
перитонеално дразнене
- аускултация- обикновенно перисталтиката е вяла, а при
перфорация и развитие на перитонит тя е липсваща. Проявата на
ентеро-колитния синдром при тазово разположен апендикс води
до бурна перисталтика.
 4.Параклинични изследвания: Левкоцитозата е
най-ценният симптом от параклиничните изследвания
и е съпроводена с олевяване.
5. Диагноза: Поставя се въз основа на
анамнестичните данни, физикалните симптоми, вкл.
ректално и вагинално туширане, и параклиничните
изследвания, позитивиращи левкоцитоза с олевяване.
6.Диференциална диагноза: прави се с всички
заболявания, водещи до остра коремна болка.
7. Лечение: единствено оперативно.
 Ретроцекален остър апендицит.Болката се
локализира в десен латерален канал или в лумбалната
област. Положителен е симптомът на Пастернацки
(характерен за бъбречната колика). Дори при
деструктивните форми липсва положителен симптом
на Блумберг. Дизурични смущения се появяват при
близкото му разположение до десен бъбрек и
уретер.Характерен симптом за ретроцекален апендикс
е симптомът на Образцов. Като късен симптом се
отчита появата на ригидност и контрактура на
поясната мускулатура вдясно. По-често
възпалителният процес завършва с деструктивна
форма, като при перфорация се развива
ретроперитонеален флегмон.
 Остър апендицит в детска възраст
Среща се рядко, особено до 3-годишна възраст, поради
следните особености:
-апендиксът има широк остиум и конична форма и липсват
условия за апендикостаза;
-слабо развит лимфен апарат в стената на органа.
Поради слабите защитни сили на организма, малката коремна
кухина и малкият оментум, деструктивната форма се развива
бързо и при евентуална перфорация възпалитеният процес
трудно се ограничава.
Клинична картина: Протичането е атипично. Преобладават
общите симптоми-влошено общо състояние, фебрилитет, белези
на интоксикация. Дехидратацията е резултат от многократното
повръщане и диаричните изхождания. Коремната болка е
коликообразна и недобре локализирана. В продължение на 6-10
часа болката се локализира в илео-цекалната област. От голямо
значение за диагнозата е симптома на Ситковский- при обръщане
на детето в ляво странично положение, болката в илео-цекална
област се засилва, поради теглене на прехвърлящия се наляво
илеоцекум. Сравнително рано се развиват симптоми на
перитонеално дразнене.
 Деструктивните форми на острия апендицит са по-чести и се
развиват в по-къси срокове, отколкото при възрастните. За
детската възраст при това заболяване е характерно т.нар.
измамливо успокоение, характеризиращо се с намаляване на
симптоматиката, болките стихват нормализира се температурата,
левкоцитите намаляват. Този период съвпада с момента на
настъпваща перфорация, след което последват бурни симптоми
на генерализиран перитонит.
Левкоцитозата до и над 15.109/l е много показателна в детска
възраст.
Нерядко острият апендицит при деца е в съчетание с други
заболявания: гнойна ангина, варицела, морбили, дизентерия,
бронхопневмония, хемофилия и др.
Диагноза. Изчакването да настъпи разгърната клинична
картина, нерядко съвпада със стадия на перфорацията на
апендикса.
 Остър апендицит при бременни
Среща се често поради следните причини: уголемената матка
създава условия за нарушено кръвоснабдяване, за компресия и
прегъване на апендикса и респ. за апендикостаза; запекът е често
явление при бременните.
Клинична картина: Болка в корема, гадене, повръщане, спиране
на дефекацията, левкоцитоза са характерни и за нормална
бременност. Обикновенно болката започва внезапно, постоянна е
и се локализира в дясна хълбочна област. Палпацията е нежна,
съобразена със срока на бременността и сравняваща
болезнеността в двата долни квадранта.Налице е субфебрилитет.
Трудно може да се установи мускулна ригидност на коремната
стена при напреднала бременност, затова болната се преглежда в
ляво странично положение, след като матката се е изместила
вляво. Особенно място заемат вагиналното и ректално туширане.
Диференциална диагноза:
-пиелит- съпровожда се с висока температура, често уриниране,
левкоцити в урината, херпес, положителен симптом на
Пастернацкий;
 Остър апендицит в напреднала и старческа възраст
Среща се рядко, което се обяснява с облитерацията на лумена на
апендикса, атрофични изменения и склероза във всички
елементи на стената и дегенерацията на нервните рецептори.
Бързо се нарушава кръвната циркулация в стената на апендикса и
също така бързо се развиват некротично-гангренозни промени в
нея. В тази възрастова група се говори преди всичко за първично
гангренозна форма на остър апендицит. Клиничната картина е
сравнително бедна, поради хипо- до анергичнната
предиспозиция при тези пациенти. Болката е умерена или тъпа,
локализирана в илео-цекалната област. Слабо изразена е
мускулната защита на коремната стена. Често липсва фебрилитет
и изразена левкоцитоза (максимум до 12.109/L). Преобладават и
бързо се развиват деструктивните форми на заболяването, при
съвършено мек и вял корем. Често се наблюдават
периапендикуларни инфилтрати и абсцеси, които трябва да се
отдиференцират от туморните процеси на цекума и колон
асценденс.
Хроничен апендицит
Клинична картина: Тя е олигосимптомна и неспецифична.
1.Анамнеза-водещ симптом е болката в долен десен коремен
квадрант, коликообразна, повлияваща се от спазмолитици и
аналгетици. Диетична грешка, физическо усилие, остра вирусна
инфекция могат да провокират засилване на болката.
2. Физикално изследване- малко информативно, а при обостряне
на процеса наподобява тази при остър апендицит.

Диагноза: Към анамнестичните и физикални данни , се добавя

резултатът от ириго- и апендикографията.
Лечение: оперативно лечение в планов порядък.
 Диференциална диагноза:
1.Остър холецистит.
2. Деструктивен мекелов дивертикул;
3.Илеус, причинен от мекелов дивертикул;
4.Чревна инвагинация;
5. Болезнена менструация, апоплексия на десен яйчник,
овариална киста, екстраутеринна бременност, аднексит.
6.Тумори в илео-цекална обаласт, предизвикващи инвагинация;
7. Перфорация на стомашна и дуоденална язва- остро начало,
мускулен дефанс в епигастриума и дясна илиачна ямка, свободен
газ под диафрагмат;.
8.Първичен пневмококов, стафилококов и стрептококов
перитонит-бурно протичане, хипертермия, токсико-септично
състояние и висока левкоцитоза;
9. Уролитиаза и пиелонефрит-силни коликообразнии болки в
дясна коремна половина, ирадииращи към пикочен мехур, мека
коремна стена между два пристъпа, находка в урината.