19.

Дифтерия
Тежко токсин-медиирано инфекциозно заболяване,което протича с характерно възпаление на гърлото и
ларинкса,токсични прояви и висок леталитет.
ЕТИОЛОГИЯ-Причинителят е Corynebacterium diphtheriae,това са аеробни плеоморфни
Грам(+)бактерии,които не образуват спори и капсули.Култивират се на специални хранителни среди.Има 2
вида бактериии-токсигенни и нетоксигенни.Сравнително устойчиви във вънщна среда.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ-В развитите страни,където децата са редовно имунизирани,заболяването е много
рядко.Източник на инфекцията е само човекът-болен или носител на дифтерийни бактерии.Предаването на
инфекцията става по въздушно-капков път.По-рядко заразяването е възможно чрез кожен контакт.Засягат се
предимно деца до 15г възраст.
ПАТОГЕНЕЗА-Входна врата са лигавицата на гърлото и кожата,по рядко очите и половите
органи.Причинителят не попада в кръвта,а остава на входната врата.
КЛИНИКА-Инкубационен период-от 2 до 10 дни.Клиничната картина зависи от входната врата,имунния
статус и приложението на антитоксичния серум.Според входната врата се разграничават-дифтерия на гърлото
и ларинкса(най-често),по редки са дифтерия на кожата,носа,очите,гениталиите.
ЛЕЧЕНИЕ-Специфично лечение с противодифтериен антитоксичен серум.Той трябва да се приложи
максимално рано.Прилага се след изпитване на чувствителността към конскич белтък.Антибиотично лечение
14 дни:Penicilin.

20.Инфекциозна мононуклеоза
е най-известният клиничен синдром на Epstein-Barr вируса(EBV).Характеризира се с ангина,генелизирана
лимфаденопатия,хепатоспленомегалия,температура и характерна кръвна картина.
ЕТИОЛОГИЯ- По често се причинява от EBV,по-рядко от цитомегаловирус,аденовируси,HIV.EBV е ДНК
вирус,спадащ към групата на херпесните вируси.Неустойчив на външни условия.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ-EBV инфекциите са широко разпространени по света.Част от инфектираните лица
отделят EBV със слюнката,която е основният фактор за предаване на инфекцията.Заболяването се среща най-
често в ранна детска възраст.Входна врата за EBV са епителните клетки на орофаринкса,където става
размножаването на вирусите.
КЛИНИКА-Клиниката се определя от възрастта и имунния статус.Инкубационния период е 2-6 седмици,при
малките деца по-кратък.Заболяването започва постепенно-
отпадналост,миалгии,гадене,температура,гадене,гърлобол,които постепенно се засилват.С диагностично
значение е клиничната триада:температура+ангина+характерен лимфонодулит.Темпераурата е умерена или
висока през първите 2 седмици.
ЛЕЧЕНИЕ-Липсва етиологично лечение.Основно място имат постелният режим и симптоматичното лечение с
аналгетици и антипиретици.Налага се ограничаване на физическата активност до 3 месеца за предпазване на
руптура от слезката.Антибиотиците са показани при бактериална суперинфекция.

21.Брустница
Остро висококонтагиозно заболяване от вирусен произход.Заболяването започва с катар на горните дихателни
пътища,конюнктивит,характерен обрив и патогномоничен енантем-петната на Коплик.
ЕТИОЛОГИЯ-Причинителят на морбили е РНК вирус.Патогенен е само за човек и маймуни.Неустойчив във
външната среда и на дезинфектанти.Заболяването е много разпространено.Източник на заболяването е само
болният човек,носители няма.Заразяването става по въздушно-капков механизъм.Входна врата на вируса са
конюнктивите и лигавицата на горните дихателни пътища.След преодоляване на тази бариера вирусът попада
в кръвта.
КЛИНИКА-Инкубационният период е 9-14 дни,при възрастните може да е по-дълъг.Заболяването има 3
стадия-катарален,еруптивен и реконвалесцентен.Катарален-заболяването започва остро с втрисане и висока
температура,хрема,кихане,дразнеща суха кашлица,конюнктивит.В края на този период се появяват върху
буквалнта лигавица петната на Коплик.Обривен стадий-Н 3-5 ия ден се появава характерният макулопапулозен
обрив.Общото състояние се влошава още повече,температурата достига по-високи стойности от
40,катаралните прояви се засилват.Обривът има редица характерни черти. В появата му има 3 дневна
етапност:започва от главата,на втория ден десцендира,като обхваща тялото,а на третия ден-долните крайници.
ЛЕЧЕНИЕ-Липсва етиологично лечение.Болният се настанява в самостоятелна стая.Постелен
режим,достатъчно прием на течности,адекватно хранене,антипиретици.При вторична бактериална инфекция се
назначават антибиотици.
22.Инфекциозна еритема
Инфекциозен еринтем-инфекциозно заболяване,причинено от парвовирус B19,с доброкачествен ход и
характерен еритемен обрив,засягащ лицето и крайниците.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ-Сравнително рядко заболяване,което се явява по-често между зимата и
пролетта.Източник на инфекцията е болният,който отделя вирусите със секретите от носоглътката.Механизмът
на предаване на инфекцията е въздушно-капков.Патогенезата не е напълно изяснена.
КЛИНИКА-Инкубацонен период 7-14 дни.Началото обикновено е без продромални явления или с
незначителни оплаквания като-главоболие,слабост,миалгия,температура,втрисане и сърбеж.Кожните
изменения започват от лицето със зачервяване на бузите и обрив.За 48 часа обривът обхваща и
крайниците,включително дланите и ходилата.Окосмената част на главата не се засяга.Триъгълникът около
носа остава сжободен от обриви.След 10-12 дни обривът изчезва,без да оставя следи или с леко,трицевидно
лющене.
ЛЕЧЕНИЕ-симптоматично.
ВНЕЗАПЕН ЕКЗАНТЕМ-Широко рапространено вирусно заболяване,което трудно се диагностицира.Засяга
деца на възраст от 6 месеца до 3 години.Източник на заразата са болният и вирусоносителите.Механизмът на
предаване е въздушно-капков път.
КЛИНИКА-Остро начало,бурно,с повишена температура до 40градуса,може да има конвулсии.Температурата
продължава най-често 3 дни,може и 5 дни.Децата изглеждат изненадващо добре.След 3-5 ия ден температурата
спада внезапно и се появява обрив,който започва от шията,обхваща тялото,бедрата,а може и лицето.Има
макулозен или макулопапулозен характер.След 1-2 дни изчезва безследно.
ЛЕЧЕНИЕ-Не се налага лечение,освен при нужда симптоматично.

23.Лещенка
Лещенката е остро вирусно висококонтагиозно заболяване,протичащо с характерен сърбящ псевдополиморфен
обрив.Причинителят е VZV(варицела-зостер вирус),ДНК вирус.Патогенен е само за човека и някои
маймуни.Неустойчив на външни условия.Варицелата е с глобално разпространение ,като почти всички деца до
15г.прекарват заболяването.Източник на инфекцията е болният от варицела и по-рядко-болният от
херпесзостер,няма носителство.Най-често заразяването става по въздушно-капков механизъм.Входна врата са
лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
КЛИНИКА-Инкубационен период-от 11 до 22 дни,най-често 14.Заболяването започва остро,с температура и
поява на обрив.При възрастните се наблюдават-главоболие,отпадналост,гърлобол.При децата обикновено
продроми липсват и обривът е първата изява на заболяването.Обривът започва от лицето и бързо обхваща
цялото тяло.Обривът е макуло-папуло-везикулозен,като преминаването от макули до везикули става за
часове.Обривът изчезва след 7-10 дни,без да остава белези.Според тежестта се наблюдават-леки,средно
тежки,и тежки форми.
ЛЕЧЕНИЕ-Обикновено лечението е в домашни условия и е симптоматично,антипиретици,антихистамини за
облекчване на сърбежа,локално антисептична пудра.

25.Заушка (епидемичен паротит)

Остро инфекц. вир. заб., к. се хар-ра с подуване на слюнч. жл. Боледуват предимно деца. Етиол.: Причинител е РНК вир. от гр. на парамикровир. Епид.: Източник са
само б. с изявена и неизяв. клинична симптоматика. Б. са заразни от последн. 5-7 дни на ИП до 9 дни след проявите на заб. Мех. на предав. е ВК и ч/з предмети,
замърсени със слюнка на б. Сезонност зима-пролет. ПГ: не е добре изяснена. Вир. проникват в кръвообр. от ГДП и конюнктив. и се насочват към слюнч. жл. Кл.: ИП е
12-25 дни. 30% от б. развиват безсимптомна инф.При др. заб. започва със субфебр., студени тръпки, анорексия, коремни болки, главоб. В повеч. сл. нач. е остро с вис.
темп., подув. на една паротидна жл. Б. имат болки в ушите при дъвчене. След 1-5 дни темп. спада и за 5-10 възпал. пр-с претърп. обратно развитие. Консистенц. на
паротидн. вл. е меко-еластична, чувствит. са при палпация, кожата в обл. на вл. не е зачерв., нито силно болезн. Дг: Пост. се въз осн. на епидемиол. данни за контакт с
б. от преди 2-3 седм. или наличие на заб. в колективи и въз осн. на клинична х-ка. Прогн.: самоограничав. се заб. с благопр. еволюция. Леч.: симптомат., загряващи
компр. на жл. Хоспитализ. по епидемиол. показания. Проф-ка: жива атенюирана вакс. вкл. в имуниз. календ.
26.Коклюш и параклюш
Магарешка кашл.- остра висококонтагиозна бактер. инф., к. протича с хар-ни пароксизмални кащлични пристъпи. Етиол: Прич. е
Bordetella pertussis, грам – неподвижен неспорообр. аеробен кокобацил, неустойчив в ок. среда. Епид: Разпростр. в цял свят. Мех.на
предаване е ВК, контагиозността е висока. Б. е заразен до 5 ден след прием на макролид или 3 седм. от нач. на заб., ако не е приеман
подх. АБ. Липсва заразонос-во. ПГ: Вх. врата- лигав. на трахеята и бронхите. МО се прикрепят към ресничестия епит., размнож. се
вътреклет., продуцират мн. токсини, но не навлизат в кръвообр. Кл.: ИП 7-10 до 28дни. Класическ. е 6 седм. заб. с 3 стадия:
1.Катарален- нач. е постеп. с хрема, лека кашл., субф. темп., сълзотеч. Б. са най-заразни. Кашл. не се повлиява от АБ, става все по-
упорита и с нощен хар-р. 2.Конвулсивен (пароксизм.)- нач. на кашличен пристъп. Продълж. 2-4седм. Предст. серия от неудърж., къси
кашлични тласъци до изчерпване на поетия въздух. Следва дълбоко шумно вдишване – реприз, с издав. на хар-рен звук като рев на
магаре, п/ди частично свития глотис. Често завършва с отдел. на оскъдна жилава храчка или повръщ. Липсва темп. и физик. находка
в б. др. Изуват се шийните вени, зачер. лице, изплезен език, изпъкн. насълз. очи. 3.Реконвалесц.- след 3-4 семд. от нач. на конвулс. ст.
пристъпите стават по-редки, по-леки и краткотр. Този ст. продълж. 1-3 мес. Кашлицата е предимно денем от външни дразнители.
Клин. форми: лека- при имунизирани и по-възр. Леки и често без реприз пристъпи; средно тежка; тежка- 30-50 пръст. в денонощ.
с цианоза, тахикардия, наруш. общо съст., хар-на за кърмачета. Дг: основава се на продълж. кашл. (над 14 дни), съпровод. с повр.
(особ. нощем), след осъществен контакт с лице с продълж. кашл., без фебрилитет. ДД: редица заб. могат да наподобят клинично К-
аденовир. инф., респираторно-синцитиална вир. инф. Прогн.: добра, при кърмачета по-сер. Леч.: при кърм. под 6м е болнично. Заб. е
висококонтаг. и протича тежко- необх. е респиротна изолация до 5-ия ден при прием на макролид. АБ- Еритромицин 14 дни;
Азитромицин 5дни, Кларитром. 7 дни. Проф: изв. се ч/з убита вакс. Вкл. е в имуниз. календ. От 2008 има и реимуниз. с ДТК на 6г.
Паракоклюш- подобен на К, но протича по-леко и преминава по-бързо. Вх. врата са въздухон. пътища. Мех.на предаване е ВК. ИП е
7-15 дена. Изт-к са б. деца или здрави заразонос. Причинителят попада в дих. път., прониква в тяхната лигавица и предизв. възпал. р-
я. Бактериите отделят токсични продукти, к. дразнят нервните рец-ри.

27.Менингок. инф. Епидемичен мен.

МИ е рез. от попад. на Neisseria meningitidis в кръвното русло и вкл. разл. по тежест заб., вариращи от животозастр. септичен шок, менингит до транзиторна доброк.
бактериемия. Макар и рядко, се развиват перикардит, артрит. Етиол: Neis. men. (менингокок) е гр-, образуващ капсула, взискателен при култивиране. Епид: разпр. са
по цял свят спорадично, а епидемичното разпр. е уникална черта. Изт-ци са б. човек и лицата с краткотр. асимптомно носителство. Мех. на зараз. е ВК, ч/з респират.
секрети. Необх. е близък контакт. Има 2 възрастови пика: деца 6м-2г. и 15-25г. По-често п/з зимата и ранна пролет. Незначит. контагиозност. ПГ: Вх. вр. е лигав. на
назофаринкса. Размн. се в епителни кл. с развитие на асимптомна инф. При под 1% от носителите бакт. попадат в кръвта, поселват се в разл. орг. (моз. обвивки, стави,
перикард), може да се развие и менингококцемия (сепсис). Осн. патолог. пр-с е увр. на кръв. съдове, хар-ща се с некроза на ендотела и тромбози в лумена. Кл: ИП е
средно 3-4 дни. Клин. манифест-я варира от краткотр. темп. и транзиторна бактеремия до фулминантно заб. със смърт в следв. няк. часа.Най-хар-ни прояви са:
1.Изолиран М- 60-70%; внезапно с вис. темп., гадене, силно главоб., повр., помрач. съзн., гърчове при деца. При ЛП ликв. изтича под наляг. Оздрав. е за 7-10дни.
2.Менингококцемия- 10-30%; най-често при еутрофични кърмачета и малки деца. Нач. е остро с втрисане, вис. темп., израз. токсични прояви- гадене повр., б. по муск.,
корема, помрач. съзн., гърч при децата, тахипнея и тахикардия. Най-късно до 24ч се появ. хар-ния хеморагично-некротичен обрив, рез. от бактериални микротромби.
Най-обилен е по седалищ. и бедрата, рядко по лицето, със звездовидна ф. Дг: Клинично е неразличим от др. гнойни М, псвен с налич. на хемораг. обрив. За
дефинитивната дг е важно доказв. на менингок., техните АГ или ДНК в норм. стерилно течн. (кръв, ликв.) или в кожните лезии. При комб. на директна микроскопия,
посявка от ликв. и кръв, полож. рез. има в 94% от случ., ако не са прил. АБ. Прогн: леталит. е 5-10%, а при фулминантната менингококцемия 50-100%. Леч: МИ е
спешно съст. и налага незаб. АБ-терапия във вис. дози, след вземане на мат. за МБ изсл. За възр. 3мес.-50г.- 3-та генер. цефалосп.+ванкомицин. При кърмач. под 3м.-
ампицилин+3 генер. цефалосп. Важно е и патогенет. леч., вкл. рехидрат. с глюкозно-солеви р-ри и тер. на моз. оток с манитол, дексаметазон, фурантрил. Симптом.
леч. вкл. противогърч. медик., антипир., аналгетици. Проф: Спец. проф. се изв. с полизахаридна вакс. У нас тя спада към препоръчит. Лицата в тесен контакт с б. (в
дома, градина) подлежат на химиопрофил. с рифампицин 2дни или с 1доза цефтриаксон или ципрофлоксацин. Тр. да се приложат до 24ч. след контакта.

28.Грип и други вирусни инфекции на ГДП

Грип-това е тежка остра вирусна инфекция с епидемичен и пандемичен характер.Източник на инфекциата е
болният човек в първите 7 дни от заболяването.Механизмът на предаване е въздушно-капков.Входна врата са
епитела на дихателната система.КЛИНИКА-Инкубационен период:12 часа до 3 дни.Началото е остро,с висока
температура,студени тръпки,ставни и мускулни болки,силно главоболие,гъделичкане в
гърлото,световъртеж.Болните се потят обилно. При липса на усложнения температурата трае 3-5 дни.Засягат
се различни системи.Дихателна система-суха кашлица,болки зад гръдната кост.След 3-4 ия ден кашлицата
става влажна,с дразнене на гърлото ,пресипнал глас.Носът е запушен.Сърдечно съдова система-
тахикардия,хипотония.Храносмилателна система-анорексия,белезникаво обложен език,болки в корема,може
диария с кръв и слуз.Отделителна система-олигурия,протеинурия.ЛЕЧЕНИЕ-Постелен
режим,антипиретици.Антибиотици се назначават само при бактериални усложнения.
други вирусни инфекции на ГДП- Инфекциите на ГДП се причиняват най-често от рино- и аденовируси, както
и от вирусите на грипа. Кли ничната проява е най-честопокачване на тем пературата, болки в гърлото,
трудност при пре глъщане, кашлица, запушване на носа, не винаги съпроводено от секреция. Към тези
симптоми се прибавят болки по мускулите, главоболие, а по някога и подуване на шийните лимфни възли. В
началото на страданието може да се ползват антипиретици и обезболяващи медикаменти. Подходящи са
локалните средства като капки за отпушване на носа.

29.Коремен тиф,паратиф и други нетифни салмонелози

Коремен тиф-е класическа салмонелоза,антропоноза,която протича с температура,обща интоксикация,промени
в тънкото черво и характерно стадийно развитие. Причинител на заболяването е Salmonella typhi,Грам
(-)бактерий.Източник на инфекцията е човек-болен или заразоносител.S.typhi се отделя с
изпражнения,урина.Входна врата на инфекцията е стомашно-чревния тракт.КЛИНИЧНА КАРТИНА-
Инкубационен период –от 7 до 23 дни.Заболяването започва постепенно с отпадналост,главоболие,безапетитие
и постепенно покачване на температурата.Клинични форми-леки,средно тежки и тежки.
Паратиф- Инфекциозно заболяване, протичащо със стомашно и чревно разстройство и температура.
Паратифът се предава чрез замърсена вода и храна, но, за разлика от тифа, неговата клинична картина е по-
лека. Различават се три подвида паратиф, обозначавани с А, В и С. Паратиф А причинява се от Salmonella
paratyphi A.Заболяването започва след инкубационен период от 2-14 дни.Паратиф В-причинява се от
Salmonella paratyphi B.Представлява зооантропоноза.Инкубационен период е 3-15 дни.Разликите при
подвидовете е в тежестта на протичане на болестта. Възприемчивостта и към трите подвида паратиф е висока и
не се влияе от възраст или пол. Само 20% до 40% от хората първоначално ще имат коремна болка.
Неспецифични симптоми като втрисане, обилно изпотяване, главоболие, анорексия, кашлица, слабост, болки в
гърлото, замаяност и мускулни болки, често са налице и преди появата на висока температура. Някои много
редки симптоми са психоза (психично разстройство), объркване и гърчове.

30.Хранителни токсикоинфекции, причинени от салмонели, стафилококи и други

микроорганизми.Ботулизъм
Салмонелни хранителни токсиинфекции-Инкубационият период е много кратък-8-12 часа.Заболяването
протича предимно под форма на салмонелен гастроентерит,с бързо развиваща се дехидратация,с мускулни
крампи,метаболитна ацидоза,хипотония и тахикардия,олигурия,понякога остра бъбречна недостатъчност и
силни коремни болки.
Стафилококови хранителни токсиинфекции-причинители са стафилококи,които са попаднали в хранителните
продукти.Заболяването започва осрто,след много кратък инкубационен период от 30 минути до 3-4 часа със
силни болки в епигастриума,мъчително гадене и многократни обилни повръщания.Диария се развива в
единични случаи.Температурата е нормална или субфебрилна.Общото състояние се влошава бързо,болните
изпадат в колапс или в тежки случаи в хиповолемичен шок.Заболяването продължава 1-2 денонощия и при
своевременна терапия завършва с оздравяване.
Ботулизъм-Хранителна токсиинфекция ,която протича с невропаралитични прояви.Причинителят е
Грам(+)микроорганизъм,анаероб,който образува спори.Източник на заразата са домашни и диви животни и
птици,които отделят с изпражненията си.Входна врата е стомашно-чревния тракт.КЛИНИКА-Инкубационният
период варира от 2-12 часа до 2-11 дни.Заболяването започва постепенно с
отпадналост,световъртеж,главоболие,гадене и повръщане.Появява се краткотрайна диария.Температурата е
нормална.ЛЕЧЕНИЕ:започва със стомашна промивка на натриев карбонат и дълбоки сифонни
клизми.Комплексните грижи за болния са от особено значение-тоалет на устната кухина,хранене през
сонда,борба против декубитусите.

31.Шигелози
Чревна инф., к. протича с колитен синдром и различно изразена интокс-я. Етиол: Възбудителите са от род Shigella. Предст. малки, неподв. грам + пръчици,
неустойчиви в услов.на външн. среда. Култивират се в/у селективни хранит.среди. Епид: Антропоноза, широко разпр. в света. Типична ФО инф. и честотата й зависи
от санитарно-хигиенните усл. в дадена общност. Източн. на заразата е човек, болен или заразоносител. Боледуват по-често деца. След преболед. остава нетраен
типово-специфичен имунитет. ПГ: Вх. вр. е СЧТ. Проникналите през устата бакт. се разруш. в стомаха и червата и се отделят токсини. Те предизв. интоксик. и
температ. р-я и увр. дебелочревн. лиг-ца. Появява се слуз и кръв в изпражн. Кл: ИП 2-7 дни. Хар-ра се с остро нач. и формиране на токсоинф. и колитен синдром.
Темп се покачва бързо с втрисане до 38-39. + главоб., отпадн., гадене, повр. Появяват се силни коликообр. болки предимно в лявата коремна полов. Скоро се появ.
многократки изхожд. на оскъдни фек. маси с кръв и слуз и тенезми. Съст. се влошава бързо. Възм. е б. да изхождат само кръв и слуз- дизентер. храчка. Заб. достига
разгар до 3-5 ден, след това симптомите угасват до 2 седм. Дг: при налич. на токсоинф-ни признаци и колитен синдр.- клинична, ч/з изсл. на копрокултури за бакт.
флора- етиолог. Прогн: благопр. при наврем. леч. Леч: в дом. или болн.усл. Проф: изписват се след клин. оздравяв. и 2 отриц. рез-та от копрокулт., взети 24ч. след
прекрат. на АБ в 2 послед. дни. Диспансериз. се работещ. в рискова ср. и заразоносит. за срок от 3 мес.

32.Колиентерити
Остри инфекц. заб., протичащи с гастроентерит, разл. по степен дехидрат.и интокс. Етиол: Възбудителите- ентеропатогенните Escherichia coli, са Грам(-) бакт. Епид:
Източн. на заразата е човек- болен или заразонос. Пътищата на заразяване са контактно-битов и ФО. Възприемч. са вс. индивиди, но особ. често боледуват кърмачета
и малки деца с неправ.хран. ПГ: Вх. вр. е СЧТ. Бакт. достигат до лиг. на тънкото ч., размнож. се и отделят токсини. Фек. стават рядко-кашави и воднисти. Усилва се
чр. перист. с чести повр. и дефекации. След преболед. се създава нетраен имунитет. Кл: ИП е 2-22 дни, най-често 3-7 дни. Заб. започва остро с внезапно покачв. на
темп., повр. и диария. Продромални симптоми като отказ от храна, отпадн. и намал. на теглото, се набл. по-рядко. Изхожд. са 3-5 до 15 в денонощ. Изпражн. са рядко-
кашави или воднисти, пенести, примесени със слуз, може да има и кръв. Общото съст. бързо се влошава. Б. става блед, отпуснат, със суха кожа и лигавици, обложен
сух език. Перист. е оживена. Коремът се подува (балониран). Заб. продълж. 5-7 дни, като нерядко придобива вълнообр. хар-р. Оздравяв. настъпва след около 1-2 седм.
Дг: пост. се по клин. и епидемиолог. данни. Леч: Б.се изолират и лекуват стационарно или в дом. усл. Изписв. се след клин. оздрав. и – рез-т от 2 МБ-изсл. на фецес
пред ден. Прогн: благопр.

33.Холера
Особ. опасна, остра чревна инф., протичаща с водниста диария и тежка дехидрат, под форма на епидемии и пандемии. Задълж. тр. да се съобщи в СЗО. Етиол:
предизв. се от грам(-) бакт. Епид: Източн. са б. човек и заразонос., к. отделят възбудителите с изпражн. в ок. среда Заразяв. се осъщ. ч/з вода, хранит. продукти, ръце,
при къпане в замърсени водоеми. ПГ: Вх. вр. е СЧТ. Бакт. попада в тънк. ч. и предизв. заб. посредством ентеротоксина си- холераген. Развива се ентери, к. води до
бърза дехидр., усложн. и без леч. – до фатален край. Няма бактериемия. Кл: ИП е 1-5 дни. При повеч. б. започва остро с тежест и болка в епигастр., куркане и диария.
Изпражн. стават воднисти. Прибавя се и повр. Настъпва бързо обезводн. и загуба на тел. маса. Б. имат измъчен вид, суха кожа, сух обложен език, намален муск. тонус.
Кр. наляг. спада, диурез. намал. Съст. бързо се влошава, макар темп. да не се пром. При средно тежк. форми след 6-7 дни от нач., симпт. угасват. При тежки –
преминава в алгидна форма- дехидр. води до хиповол. шок с хипотермия. Дг: пост. се по клин., епидемиол. (копрокулт.) и МБ данни. Леч: Патогенетично, к. е
животоспас., предст. активна рехидрат-я. Етиолог. знач. се провежда за 3-5 дни с Doxycyclineн за възр., Azitromycin. Хомеопатичният медик, Arsenicum album има
добър ефект в комбин. с АБ. Прогн: добра при ср. тежки и леки форми. При големи епидемии леталитетът може да достигне 50%. Проф: Б. се изолират в болница и се
изписват след леч. с 3 отриц. МБ рез. от фецес. Холерната вакс. вече не се препор. от СЗО при пътуване до ендемични страни.

34.Епидемичен полиомиелит
Остро вир. заб., причин. от поливир., чията нах-на клин. проява са острите асимерични вяли паразили. Етиол: Причин. са 3 типа поливир., притеж. хар-ката на
ентеровир. Епид: Изт-к са б. или безсимптомните носители. Заразителн. е посл. 2-3 на ИП до края на 1-та седм. от нач. на заб. Осн. мех. на предав. е ФО, с по-малко
знач. е ВК. Болед. по-често деца до 5 г. възр. ПГ: Вир. е с подчертана невротропност към сивото в-во на гръбн. м, продълг. м. и моста. Възм. е разпр. на вир. и по хода
на нервите. Имунит. след преболед. е типово специф. и доживотен. Кл: ИП е 5-35дни, обикн. 7-14 дни. В 95% протича безсимптомно. В остан. сл. се набл. 2 осн. клин.
ф.: 1.Непаралитична- абортивен П /малка болест/ (вис. темп., главоб., миалгии, гърлобол, повр., кор. б., рядко диария) и асептичен мен. (остро с темп. 39-40, повр.,
главоб. Леко менингеално дразн. Премин. за няк. дни. 2.Паралитична /гол. болест/- най-рядката ф. под 0,1%; при децата се набл. бифазно протич.- М, к. оздрав., но
след 1-2 дни темп. се повиш. и се развиват парализи. По-чести са при възр. и бременни. С/д локал. на засягане бива: *спинален П- най-чест; *булбарен П- рядък;
*понтинен П; * енцефалитен П. Дг: вс. остро настъпв. вяла проксимална парализа тр. да се приеме за П до отхвърлян. му. Етиолог. дг се пост. ч/з изолиране на „див”
щам полиовир. от фекални проби или смив на назофаринкса. Прогн: при спиналната ф. е благопр. Единични б. умират от дихат. недост. При 70% има остатъчни
прояви- атрофия и деформ. на крайницит. 60% с булбарни ф. умирт без изк. диш. Леч: Б. се хоспит. задълж. в инф. отд. Липсва етиолог. леч., прил.се патогенет. и
симптом. леч. Строг р-м на легло при физиолог. полож. на засегн. крайник. Праят се топли обвивания с вълнени парчета. Избягват се вс. манип. по засегн. муск. Прил.
се вит. В, С, аналгет., антипир. След премин. на болката се започва продълж. физиотер. Проф: специф. проф. се осъщ. с жива и убита полиовакс. У нас от 2008г. се
изп. убитата, вкл. в имуниз. кал. За развив. се страни, к. са ендемични за П, СЗО препор. живата.

35.Коксаки и ЕСНО-вирусни инфекции

Коксаки и ECHO (ехо) вирусите са от групата на ентеровирусите и причиняват различни заболявания-летен
грип, херпангина,различни други състояния с висока
температура,диария,обрив,менингитни,енцефалитни,миокардитни оплаквания или симптоми от дихателните
пътища. Заразата се предава от болния човек и здравите заразоносители. Механизмът на предаването на
заразата е фекално-орален (изхвърляне на вирусите с изхожданията и поемане през устата) и въздушно-
капков (заразяване чрез горните дихателни пътища посредством кашляне и кихане).
Заболяват предимно деца от 1 до 7-годишна възраст.Заболяванията зачестяват през пролетно-летния период.
Инкубационния на заболяването е 2 – 18,най-често 3-5 дни

36.Вирусни хеп. А и Е
Вирусен хепатит А:Причинителят е hepatitis A virus.Той е устойчив на дезинфектанти и във външната
среда.Източник на инфекцията е болният човек.Пътищата на заразяване са фекално-орален и контактно-
битов.Боледуват предимно деца в училищна възраст и млади индивиди.Входна врата е стомашно-чревния
тракт.КЛИНИКА: Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със
следните най-чести оплаквания: умерено повишена температура, отпадналост и лесна уморяемост, болки по
мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане, загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане.
Инкубационният период на вирусния хепатит А варира от 2 до 6 седмици, но най-често е 3 до 4
седмици.ЛЕЧЕНИЕ: лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. Лечението
на хепатит А се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
· спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
· приемане на добре балансирана храна, прием на обилно количество течности,
прилагане на витамини и медикаменти.

Вирусен хепатит Е:Причинителят HEV съдържа РНК.Показва голямо сходство с хепатит А.Боледуват
предимно млади индивиди.Протича леко или срeдно тежко.При хепатит А и Е няма етиологична терапия.

37.Вирусни хепатити B и Д
Вирусът принадлежи към Hepadna вирусите.Съдържа двуверижна ДНК полимераза,липидна
обвивка.Заболяванаето е широко разпространено в света.Източник на инфекцията са болни от остри,латентни
или хронични форми на болестта и хроничните носители на вируса.HBV се отделя с всички екскрети и
секрети-слюнка,фекалии,урина,сперма,вагинално съдържимо,и се намира в кръв и кръвни продукти.Пътищата
на предаване на инфекцията са парентерален,полов,контактно-битов,вертикален.От входната врата-кожа и
лигавици,вирусите попадат в кръвта,където се носят от еритроцитите. Типичната форма на острия вирусен
хепатит В е острата жълтенична форма с цитолитичен синдром.Предиктеричният период протича с
безапетитие,гадене,отпадналост.Често са налице болки по ставите,както и алергични обриви.Жълтеничният
период започва без рязка граница,почти неусетно за болния,често жълтеницата се забелязва от
околните.Инкубационният период на вирусния хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг
от 3 месеца.Симптоми-безапетитие,гадене,отпадналост.Типичната форма на острия вирусен хепатит B е
острата жълтенична форма с цитолитичен синдром. Лечението на хепатит B се състои от спазване на
определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
· спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
· приемане на добре балансирана храна, прием на обилно количество течности,
прилагане на витамини и медикаменти.
Вирусен хепатит D: Причинява се от РНК вирус,без външна обвивка.Заболяването се характеризира с тежко
протичане с развитие на остра чернодробна дистрофия с ендогенна хепатална кома.Диагнозата е
серологична.Заразяването се осъществява както при хепатит B.

38.Вирусен хепатит C
Хепатит С, е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и
увреждането му. Хепатит С се причинява от вирус, който се нарича хепатит С вирус и съкратено се означава
като HCV. Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Острият хепатит C протича по
леко.Продължителността на тази форма е около 2 месеца.Най-честите пътища на предаване на инфекцията с
хепатит С са:
· използване на общи игли и спринцовки при венозни наркомани -
· преливане на кръв и кръвни продукти, сексуален контакт със заразен човек, заразяване по време на
хирургични операции или зъболекарски манипулации. . Инкубационният период на вирусния хепатит е от 15
до 180 дни, но най-често е около 2 месеца.СИМПТОМИ: обща отпадналост
· леко повишена телесна температура
· болки по мускулите и ставите
· гадене и евентуално повръщане
· загуба на апетит,
. Лечението на хепатит C се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо
лечение:
· спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
· приемане на добре балансирана храна, прием на обилно количество течности,
прилагане на витамини и медикаменти.
ЛЕЧЕНИЕ:с интерферон.
39.Лептоспирози
Зооантропон., к. протичат с токсоинф. синдр. и ширк спектър органни изяви (бъбр., ч.др., цнс). С/д н-на на протич. се разд. на доброкач. и болест на Вайл-Василев.
Етиол: Грам(-), подвижни МО. Изискв. спец. хранит. среди. В сладка вода издържат 1мес., в почва и тиня до 20дни, в хран. прод. 48ч. Чувст. са към дезинф. Епид:
резервоар са мишевидни гризачи и дом. жив. У жив. инф. протича латентно или с хеморагии, аборти и иктер. Те отд. бакт. с урината и др екскрети и контамин.
почвата, водоемите, хран. прод. Човек се зараз. случайно при къпане, консум. на зараз. вода и хр, при контакт с жив. Заб. се нар. още блатна, косаческа, жътварска
треска. Сезонн. лясто-есенна. ПГ: Вх. вр. са кожата, конюнкт. и лигав. на СЧТ. Оттам по лимф. път дост. до циркулац. Кл: ИП 2-19дни. 1.Бол. на Вайл-Василев- 5-10 %
от инфект. индив. Най-тежката форма на Л. Протича с жълтеница, бъбр. дисф-я, хемораг. диатеза и леталитет от 5 до 15 %. * Първа ф.- остро нач. с втрисане, вис.
темп., отпадн., разбитост, безапет., силни муск. болки в прасците, кръста и корема, гадене, повр. и диария. Още в първ. дни се оформя краниофарингеален синдр.-
дифузно зачерв. на лиц., гърлото, горната част на гръдн. кош. Силно обложен език. Към 10 ден темп. спада, но съст. на б. остава увредено. *Втора ф.- имунна; към нач.
симптоми се прибавя иктер, хепатоспленомег., макулопапулозен, уртикариален или хемораг. обрив, епистаксис, мелена, хематемеза, кръвн. наляг. спада. Увред. бъбр.
ф-я води до олигоанур., даже до ОБН. Засяг. и на ч. др. формира хепаторенален синдр. Продълж. 5-7 дни. 2.Доброк. Л- протичат по-лека. Хепаторен. явлен. липсв. или
са незнач. Обикн. са аниктерични. Хар-рат се с двувълнова темп., бързопреходен полиморфен обрив (макулозен, петехиален), хепатоспленомег. и кратка олигурия.
По-често се разв. серозен менингит, менингоенцеф., парези на чмн. Дг: клинико-епидемиол. Потвърдит. дг е серолог. ч/з аглутинация, като се отчита нараств. на АТ в
динамика. В първ. 10 дни се изолират лептоспири от кръв и ликвор. Прогн: Благопр. при доброк. Бол. на ВВ е с летал. 5-15%. Леч: Етиолог. с пениц., при тежки
форми-цефтриаксон. Патогенет. леч. вкл. борба с/у хемораг., бъбр. и чернодр. недост. При необх. се изв. хемодиал. Проф: Липсва специф. вакс.

40.Бруцелоза
Бактериална зооноза, известна още като малтийска треска или ондулираща. Етиол: Причин. са бруцели грам (-) неподвижни бакт. Запазват се живи до 2 мес. в свежи
сирена, приготв. от непастьориз. козе или овче мляко. Епид: Разпрост. повсеместно, предимно в испания, търц., гърция, арабски полуо-в, индия, мексико, Ю и Ц амер.
Човек се заразява при директен или индир. контакт с животн. Три осн. пътища за зараз.: консум. на зараз. непастъор. млечни продукти; инхалиране на инфектирани
аерозоли; дир. контакт с жив. Бакт. проникват п/з наранена кожа или лигав. ПГ: системно заб., к. поразява почти вс. органи и с-ми. Ако имунната с-ма не може да
ограничи инф. до 1-3 седм. настъпва бактериемия. Кл: ИП е 2-3 седм., поняк. 5 мес. Клин. карт. е изключ. разнообр. Различ. се 3 форми: 1.Остра до 2мес. 2.Подостра
2-12мес. 3.Хрон. повече от 12мец. Началните прояви са вис. темп., втрисане, обилни изпотяв. (нощем), главоб., отпадн., нам. апетит, заг. на тегло, депресия, изразени
миалгии и артралгии. Дг: клин. е епидемиолог. анамнеза – прием на контаминир. млечни продукти, пребив. в ендемична стр., консум. на непаст. прод. Дефинитивната
дг се пост. ч/з изолир. на бруцелите от клинични мат-ли (кръв, особ. костен мозък). ДД: туберк., сепсис, малария, лептоспирози. Прогн: при адекв. леч. п/з първите
няк. мес. настъпва оздравяв. с малък риск от релапси или хронифициране. Леч: с АБ от гр. на аминоглик., тетрацикл. – комб. за 6 седм. доксициклин + рифампин,
доксициклин + стрептомицин. Допълн. се вкл. и симптоматични ср-ва.

41.Лаймска болест
Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване, което се причинява от един вид спирохета и се
разпространява чрез ухапване от кърлеж. Лаймската болест има сезонен характер-случаите зачестяват през
лятото и есента , което съвпада с периода на активност на кърлежите.
Лаймската болест протича в няколко фази и може да причини увреждане на кожата, ставите, сърцето и
нервната система на човека. Болестта не може да се предаде от човек на човек.
Инкубационният период на Лаймската болест е от 3 до 30-ина дни.
Болният от Лаймска болест не е заразноопасен за околните. Лаймската болест протича в 3 стадия-Ранна
локализирана(1 стадий Еритема мигранс);Ранна Дисеминирана(с кожни,неврологични,кардиологични и ставни
прояви);Късна фаза(Персистираща инфекция,със ставни,кожни и неврологични прояви.. първи стадий Еритема
мигранс,появява се след инкубационен период от 1-3 седмици.Представлява кръгла или овална розовочервена
кожна плака с големина над 5см на мястото на кърлежовото ухапване.Обикновено се открива в гънките и по
гърба.Локални прояви(сърбеж.парене)липсват.Налице е отпадналост,а главоболието и температурата са
рядкост.Еритема мигранс преминава за около 4 седмици.
Лечението се осъществява с антибиотици. Антибиотици- Doxycycline,Amoxicillin.В зависимост от стадия на
болестта и тежестта на уврежданията се използват разлчини антибиотици, прилагани по различен път. С
изключение на случаите с тежко засягане на сърцето ставите и нервната система, лечението се провежда в
домашни условия.Болният не е заразен за околните и затова не се налага изолирането му.

42.Марсилска треска
Марсилската треска е остро инфекциозно заболяванe, което се причинява от Rickettsia conori. Протича с общи
интоксикационни прояви, характерно специфично възпаление на входната врата и кожен обрив. Източник и
резервоар на инфекцията в природата са кърлежите. Човек се заразява при ухапване от инфектиран кърлеж.
заболяването започва с внезапно увреждане на общото състояние - повишаване на температурата - 38-39
градуса, мускулни и ставни болки, втрисане, отпадналост. След няколко дни се появява обрив, който се
разпростира по лицето и цялото тяло, включително дланите и стъпалата. Обривът се задържа около 10 дни.
Инкубационният (скритият) период на болестта е 3-7 дни. Лечението на Марсилската треска се провежда с
антибиотици от групата на тетрациклините, макролидите и други широкоспектърни ефективни антибиотици.