МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН

ФАКУЛТЕТ „ФАРМАЦИЯ“
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Лекция № 30

Human immunodeficiency
virus
 Въведение

HIV причинява acquired immune deficiency

syndrome (AIDS) или Синдром на придобита
имунна недостатъчност (СПИН) - инфекциозно
заболяване на имунната система, изразено със срив
на защитните сили на организма.

СПИН е описан за първи път през 1981/82 в САЩ,

при хомосексуалисти с тежък имунен дефицит,
опортюнистични инфекции и Kaposi,s сарком.
 Класификация

group: Group VI (ssRNA-RT)

Family: Retroviridae
Genus: Oncovirus
Genus: Lentivirus
Species:Human immunodeficiency virus 1
Species:Human immunodeficiency virus 2
Genus: Spumavirus
 Строеж на вириона

 Сърцевина (сore)
2 мол. ssРНК
нуклеокапсидни протеини (p6 и p7)
ензими (обратна транскриптаза и интеграза)
 Капсид (p24)
 Maтрикс (p17) – слой между сърцевината и обвивката
 Външна обвивка (еnvelope) – gp120 и gp41
Структура на HIV
 Геном

 Структурни гени, общи за всички ретровируси

 Регулаторни ('accessory') гени, уникални за HIV

 Геном
 Gag – кодира структурни протеини:
капсиден протеин (p24),
нуклеокапсидни протеини (p6 и p7)
матричен протеин (p17)
 Pol – кодира вирусни ензими:
обратна транскриптаза
интеграза
 Env – кодира протеини на външната обвивка:
gp160 (прекурсор) → gp120 и gp41
 Регулаторни гени
tat, rev – положителна регулаторна функция
nef – отрицателна регулаторна функция
vif – отговорен е за инфекциозността на вируса
 Жизнен цикъл на HIV

І. Вирусна абсорбция и пенетрация

ІІ. Вирусна репликация и транскрипция

ІІІ. Сглобяване на вирусните частици и

освобождаване на вируса
 Вирусна абсорбция и пенетрация

HIV се прикрепва посредством gp120 към CD4

рецепторите на T-клетки, макрофаги, невроглиални и
други клетки.

С участието на gp41, вирусният капсид прониква в

таргетната клетка, заедно с вирусната РНК и ензимите.
 Вирусна репликация и транскрипция

Обратната транскриптаза (РНК-завис. ДНК полимераза):

– освобождава едноверижната (+) РНК от вирусните протеини
– копира я в комплиментарна (-) ДНК
– от едноверижната (-) ДНК се комплиментира (+) ДНК
Образува се двойноверижна вирусна междинна ДНК (вДНК).

Новата вДНК се транспортира до ядрото на клетката и се

интегрира с клетъчната ДНК като провирус, с участието на
ензима интеграза. Това е латентният период на HIV инфекцията.

За да се активира репликацията на вируса са необходими някои

фактори на транскрипцията.
 Сглобяване на вирусните частици и
освобождаване на вируса

По време на матурацията:
– gp160 се транспортира до апарата на Голджи и под
действието на ензима протеаза се разцепва на gp41 и gp120

– gp41 и gp120 се транспортират до клетъчната мембрана,

където gp41 фиксира gp120 към мембраната

– p55 и другите протеини също се свързват с вътрешната

повърхност на клетъчната мембрана и заедно с вирусната
РНК образуват зрелия вирион.

Зрелият вирион се отделя и е готов да инфектира нови клетки.

Механизми на предаване
 Сексуален контакт
- пенетративен секс (анален или вагинален)
- орален секс
 Парентерален път
- чрез заразени инструменти и игли
- чрез заразена кръв и кръвни продукти
- при органна трансплантация
 Предаване майка - дете
- по време на бременност, раждане и кърмене
Патогенеза

След инфектиране на таргетната клетка, вирусният

геном се конвертира с ензима обратна транскриптаза
в дв.ДНК и се интегрира с клетъчната ДНК.
Възможни са 2 патогенетични механизма:
 вирусът да остане латентен и клетката да
продължи да функционира
 вирусът да се активира и реплицира, да се
образуват голям брой вирусни частици, които да
инфектират други клетки
Клинично протичане на HIV инфекцията

 Първична инфекция
 Латентен период
 СПИН
Клиничен курс на HIV инфекцията
Първична инфекция
Инкубационен период: 2 - 4 седмици
 вирусът активно се реплицира
 виремия
 вирусът може да се предава
Клинична манифестация
 Грипоподобни симптоми - треска, отпадналост,
лимфаденопатия, фарингит, главоболие, болки в
мускулите, а понякога и обрив.
 Поради неспецифичността на симптомите
обикновено HIV инфекцията не се диагностицира.

Около 6 седмици след заразяването се откриват

антитела - сероконверсия. Първо се появяват
антитела срещу gp120 и gp41, а след това и срещу p24.
 Латентен период

 Варира от 2 седмици до 20 години

 HIV се намира в лимфоидните органи

 Инфектираните лица са заразни

 Серологичните тестове са позитивни

 Броят на CD4+ е намален

 Ранна симптоматична HIV инфекция
 Температура, нощни изпотявания, главоболие,
умора, дисеминирана лимфаденопатия, хронична
диария в асимптоматични дотогава HIV+ лица, но
без опортюнистични инфекции

 Kaposi,s сарком
 Анергия и други лабораторни показатели за
имунодефицит
Късна симптоматична HIV инфекция
Когато броят на CD4+ прогресивно намалява, се
развиват опортюнистични инфекции:
 Pneumocystis carinii пневмония, toxoplasmosis

(CD4+ < 200/mm3)

 Инфекции с atypical mycobacteria, CMV, HSV,

Candida, Cryptococcus и др. (CD4+ < 100/mm3)

Напреднал СПИН
Когато броят на CD4+ < 50/mm3 имунната система е
сериозно увредена и рискът от смърт се увеличава.
Kaposi’s sarcoma
 СПИН се дефинира при наличие на един или
няколко симптома при HIV+ лица

 Опортюнистични инфекции
 Прогресивна загуба на тегло
 Необичайно чести или тежки инфекции, които не са
опортюнистични
 Специфични неопластични заболявания, като Kaposi,s
сарком, non-Hodgkin,s лимфоми и инвазивен цервикален
карцином
 Невропсихиатрични заболявания, като енцефалопатия
 Лимфоцитен интерстициален пневмонит при деца
 CD4+ < 200/mm3
 Диагноза

 Серологични тестове – базират се на доказване на

антитела срещу HIV. Не са полезни за ранна диагноза.
ELISA – скрининг за HIV инфекция
Western blot – потвърдителен тест
Положителен е при едновременно наличие на антитела
срещу p24, p31, gp41 и gp120.

 Алтернативни тестове
Култивиране на вируса
PCR за търсене на вирусния геном
Доказване на антигенемия (EIA за p24)
 Лечение
Антиретровирусни препарати

 Инхибитори на ензима обратна транскриптаза:

Zidovudine – ZDV ( Аzidodideoxythymidine – AZT)
 Инхибитори на ензима интеграза: Raltegravir
 Протеазни инхибитори: Saquinavir, Ritonavir, Indinavir

 Инхибитори на прикрепването и навлизането на вируса

Maraviroc (Selzentry) – свързва се с CCR5 → пречи на прикрепването към gp120
Enfuvirtide (Fuseon) – препятства сливането с клетката → gp41
 Препарати, инхибиращи сглобяването и отделянето на
зрелите вириони: α-Interferon
 Имунопрофилактика

В световен мащаб се работи по различни

направления за създаване на ваксина срещу СПИН.

Понастоящем няма сигурна и ефективна ваксина.