39.

Хромозомни болести дължащи се на мутации в половите

хромозоми

Синдром на Клайнфелтър (Klinefelter)

Честотата на синдрома е 1: 1000 при новородените момчета.

Генетика: Причината за развитието на този синдром при мъжете е
наличиетo на допълнителна Х-хромозома в кариотипа им. Типичен и
най-често срещан вариант на синдрома е кариотип 47,XXY. Срещат се и
други варианти мозаични форми, случаи с повече от две Х-хромозоми.
Клиника: Първичният микроорхидизъм е основният клиничен
симтом на заболяването. Наблюдава се атрофия на тестисите.Тэе са меки и
неболезнени при палпация. Хистологично се открива хиалинна
дегенерация на семенните каналчета. Скротумът е с намалени размери и
тургур. Тези мъже са стерилни.

Хипогонадизмът води до неразвитие на вторичните полови белези:

оскъдно окосмяване на лицето; около външните полови органи в пубисната
област се наблюдава окосмяване от женски тип; висок ръст за сметка на
крайниците.
Лица с този синдром са с нормално интелектуално развитие.
Диагнозата се поставя най-вече в пубертетна възраст.

Синдром на Фракаро
Генетика: Заболяването се характеризира с увеличен брой на Х-
хромозомите
Пациентите с този синдром имат характерен лицев дисморфизъм.
Груби черти на лицето и косо разположени очни цепки. Често се наблюдава
страбизъм. Коренът на носа е хипопластичен, широк и плосък. Ушите са
големи, недобре моделирани и ниско разположени. Вратът е къс.
Аномалиите на крайниците са твърде специфични: движенията в
лакътна става, сгъването и супинацията, са ограничени от радио-кубитална
синостота.
Налице е подчертан хипогонадизъм. Пенисът, скротума и тестисите
са с малки размери. Наблюдава се изразено умственото изоставане при
всички болни.
Диагнозата се поставя с цитогенетичен анализ.

Синдром на "свръх мъжете" 47,XYY

Популационната честота на заболяването е 1:1000 при новородени
момчета.
Етиологията на тази хромозомна болест е свързана с полизомия Y.
Рядко патологичният кариотип може да съдържа тризомия или тетразомия.
Клиничната картина на пълната форма на заболяването съчетава
прояви на лицев дисморфизъм (груби черти на лицето, неправилно
разположени зъби, високо небце). Наличие на психосоматични особености
- висок ръст, нормален интелект или леко изоставане в умственото
развитие. Често болните демонстрират асоциално поведение -
импулсивност, агресии негативно настроение, лоша адаптивност, труден
социален контакт, предразположение към психопатии. Наблюдава се
репродуктивна недостатъчност - нарушена сперматогенеза, редуцирана
фертилност.
СИНДРОМ НА XX МЪЖЕ (46,XX)
Популационната честота е 1 : 20 000 живородени момчета.
Доказано е, че дупликация на гена е причина за трансформирането
на мъжкия в женски пол и за дисплазия на дългите кости, скелетни и
извънскелетни дефекти.
Заболяването най-често е ненаследствено и възниква в резултат

2
на случайна мутация по време на мейозата в единични гамети на бащата.
Клиника: Мъжете с такъв абнормен кариотип имат клинична картина
подобна на лицата със синдрома на Klinefelter, само че са с по-нисък ръст,
не се наблюдават диспропорции между тялото и крайниците. Интелектът е
запазен.
Диагнозата се поставя с цитогенетичен анализ.
Пренатална диагностика се налага ако в семейството има родено
дете с тази хромозомна аномалия.

Синдром на Търнер 45,X

Честотата на синдрома при живородените момиченца е 1:2 500.
Това е единствената съвместима с живота монозомия.
Генетика - Пълната форма на заболяването най-често се развива в
резултат от загубата на едната X хромозома (45,X) във всички клетки. В по-
редки случай може да се дължи на промяна в структурата на X
хромозомата - делеции.
Установено е, че в соматичните клетки на здрави жени по време на
ранната ембриогенеза случайно се инактивира едната от двете X
хромозоми (или майчината или бащината). С този процес, наречен X
инактивация, се постига компенсиране на дозата на генетичният материал
в индивидите от двата пола. Неактивната X хромозома чрез митоза се
предават на дъщерните соматични клетки в неактивно състояние. По този
начин в жените се създава клетъчен мозаицизъм: част от клетките носят
активна X хромозома, а друга част - неактивна. Вероятно определени гени
от инактивираната X хромозома запазват активност.
Хистологично се открива, че яйчниците са изградени от
диференцирана влакнеста строма, без примордиални и Граафови фоликули.
В пубертетния и постпубертетния период основен признак е половия
инфантилизъм: недоразвити външни полови органи,
 Поставянето на диагнозата при новородените момиченца е трудно.
Характерен за този период е локализирания по дорзалната повърхност на
китките и стъпалата лимфен оток.
При мозаичните форми на заболяването клиничната картина е по-
лека, а В редки случаи жените могат да бъдат и фертилни.
Диагнозата се поставя с цитогенетичен анализ
Пренатална диагностика се налага, ако в семейството има родено
дете с хромозомна аномалия.

Синдром на "свръхжена". Тризомия X

Честота на синдрома е 1:1000 живородени момичета.
Генетика: Болните имат най-често тризомия X - 47,XXX и много
рядко тетразомия X - 48,ХХХХ във всички клетки на организма при
пълната форма на заболяването.
Клиника: Болните са с женски фенотип. Обикновено са с по-висок
ръст от средния.
При пациентките с тризомия X (47,XXX), слабо изявената клинична
симптоматика е причина заболяването да се диагностицира рядко.
Обикновено те имат нормално умствено развитие, запазена гонадна
функция и успешна репродукция.
При увеличаване броя на X хромозомите в кариотипа на болните
жени тетразомия X, пентазомия X, клиниката е по-тежко изразена като има
умствено изоставане.
Хромозомни нарушения при хермафродитизъм
При тях се наблюдава смущения в половото развитие най-често при
нормален кариотип, но несъответстващ на фенотипа. Това не са
хромозомни болести. Те се дължат най-често на настъпили генни мутации
или на въздействието на тератогенни фактори, които засягат половото
диференциране, а не генетичното детерминиране на пола.

4
Мъжки псевдохермафродитизъм.
При наличие на мъжки кариотип 46, XY се наблюдава феминизация
на вътрешните и външни полови органи, в резултат на изоставане в
развитието на гонадите в различни стадии на ембриогенезата под
влиянието на редки фактори, които потискат нормалното развитие на
мъжкия пол.

Морис СИНДРОМ– типичен вариант на мъжки

псевдохермафродитизъм. Генна мутация за рецепторите на тестостерона.
Външните полови органи са от женски тип. Млечните жлези са нормално
развити, оскъдно или сляпо завършващо влагалище аплазия на матката и
маточните тръби гонадите са мъжки интраабдоминално разположени без
сперматогенеза продуциращи естрогени.

МЪЖКИ псевдохермафротидизъм при дефицит на 5 алфа

редуктазата. Този ензим превръща тестостерона в активен
дехидротестостерон. Децата се раждат с неясни гениталии, които
отначало се смятат за женски. През пубертета тестостеронът може да
доведе до промяна на пола в мъжки.
ЖЕНСКИ псевдохермафротидизъм. Дължи се на мутация в ген което
води до свръхпродукция на мъжки полови хормони определящи в различна
степен маскилинизацията на външните гениталии.
ИСТИНСККИ хермафродитизъм – интерсексуално състояние при което
са налице едновременно мъжка и женска полова жлеза. Техните структури
могат да бъдат обединени в една гонада наречена овотестис. Фенотипа се
определя от гонадите. Наблюдава се различна степен на маскулинизация.