13. Заболеваемост.

Заболеваемост с
временна и трайна неработоспособност
ЗАБОЛЯВАЕМОСТ
Показателите за заболеваемост, заедно с демографските и тези за физическото
развитие, характеризират здравното състояние на населението.

Заболеваемостта е статистическо понятие, описващо честотата на заболяванията,

за които е потърсена медицинска помощ.

Заболеваемостта е отклонение, субективно или обективно, от състоянието на

физическо или психическо благополучие или от нормалната функция.
Заболеваемостта в широк смисъл представлява съвкупността от всички болестни
състояния, които са регистрирани от здравната служба и се разполага с
необходимата информация за тях, която позволява статистическата им
обработка. Изучаването на заболеваемостта показва развитието на „процесите” в
общественото здраве.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
1. Поразеност - специфичната честота на заболяемост, изразяваща процента на
експонираното население, страдащо от определено заболяване.
2. Заболяваемост – всички новопоявили се случаи на заболявания или
заболели лица през определен период сред дадено население (изложено на риск).
Измерва съвкупността от всички нови регистрирани/нововъзникнали
заболявания в дадена популация през дадена година = брой на новите
регистрирани случаи*1000/средногодишен брой население:

 Обща заболеваемост – на 100 или 1000 лица,

 Заболеваемост от определена причина - на 10000 или 100 000 лица

3. Болестност - измерва съвкупността от всички регистрирани през дадена

година/период заболявания, както новорегистрирани, така и съществуващите
отпреди, за които е потърсена медицинска помощ през годината/периода = общ
брой регистрирани (стари и нови) заболявания за дадена
година/период*1000/средногодишен брой население. Броя на болните, общо или
от определено заболяване, сред населението в даден момент – моментна
болестност (point prevalence), или за специфичен период от време -
периодна болестност (period prevalence), включваща както новите, така
и старите случаи. Моментната болестност се изчислява обикновено на 100 или
1000 преминали болни, взависимост от обема на прегледаните. В данните за
моментната болестност по правило са включени болестните състояния, открити
при профилактични прегледи, т.е. тези, които не са регистрирани.

Айсберг на заболеваемостта (Скрита заболеваемост) - включва

относителните дялове на явната и скрита заболяемост. Идеята на тази концепция
е, че известните и регистрираните заболявания са само върхът на ай сберга на
заболяемостта.

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА

 Пациентите и членовете на техните семей ства
 Лечебните и здравни заведения
 Регистрите на умиранията, специализирани регистри – Онкорегистър
 Специализирани институции, занимаващи се с научни и клинични
изследвания

ИЗТОЧНИЦИ И МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА:

 Регистрация на заболяванията при общопрактикуващите лекари

 Задължително съобщаване на острата заразна заболеваемост, екзотични

инфекции, психичните заболявания, онкологичните заболявания, венерическите
заболявания, някои професионални заболявания

 Регистри

 Данни за хоспитализираните заболявания

 Данни за потреблението на здравните услуги

 Срезови епидемиологични проучвания

 Данни за умиранията

Регистрацията при общопрактикуващите лекари отразява всяка проведена

консултация

Ползва стандартизирана форма за регистриране

Регистрират се както по-леки заболявания, така и сериозна патология

Задължителното съобщаване на някои социално-значими заболявания

осигурява информация за тяхното разпространение

Улеснява провеждането на профилактични мерки и дей ности по контрола на

разпространението им

Използва стандартни форми - “Бързо известие за остро заразно заболяване” и

“Бързо известие за заболяване, подлежащо на задължително съобщаване”

Задължително съобщаване на особено опасни инфекции по телефон, факс

или електронна поща до МЗ: Холера, Чума, Жълта треска, Едра шарка, Тиф,
Денга, Ебола, хеморагична треска.

Регистрите събират информация за някои важни заболявания: Карциноми,

Вродени аномалии, Психични болести, Зависимости към субстанции, Кардио-
васкуларни заболявания.

Регистрите осигуряват информация за:

• Засегнатите лица

• Промяната в състоянието им при проследяване

• Географската локализация на случаите

Данните от хоспитализациите осигуряват информация за най -тежките случаи,

които не могат да се лекуват в доболничната помощ

Регистрират се данни при изписването на пациентите

Съдържанието се обуславя от правилата на НЗОК за заплащане на извършена

дей ност по клинични пътеки и може да доведе до невалидна информация поради
интересите на болничните заведения

 Данните от епидемиологични проучвания в генералната популация са събрани

от индивидите и семей ствата чрез социологически методи

 Могат да се съчетават с лекарски прегледи и изследвания

 Събират информация за: съобщавана от лицата заболеваемост, остри и
хронични заболявания. Информацията е със субективен характер, често неточна,
но помага в създаването на пълна картина на заболяванията сред популациите

Активни методи - По данни от масовите медицински прегледи (профилактични

и други прегледи), Информация от индивида и семей ството, събрана чрез
социологически методи

Пасивни методи - Изучаване на заболеваемостта по данни за обращаемостта за

медицинска помощ, По данни за причините за смърт

РАЗДЕЛИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ НА БОЛЕСТИТЕ (МКБ-10):

 Един от основните документи, с които лекарят работи в ежедневната си
практика е MKB
 Необходимо условие за изчисляване на заболяемостта е наличието на единни
названия и единна класификация на болестите
 Еднаквото обозначаване на болестите дава възможност за сравняване по
различни признаци
 За тази цел се използва МКВ
 Първата такава е разработена преди 100 години
 Уточнената по МКВ диагноза се попълва със съответния код, съгласно
номенклатурата, като специално се отбелязва дали това е остро заболяване,
или първото явяване на пациента с известно вече хронично заболяване
 Тази информация е много важна, защото тя е в основата за изчисляването на
съответните показатели за оценка на здравното състояние на населението.
 Последната ревизия на МКВ–10 е публикувана през 2007 г.
 Тя групира диагнози, признаци и симптоми, причини и други фактори в 21
глави.
 Кодовете са подредени по азбучен ред, следвай ки латинската азбука, като се
започва с код A 00 и се стига до код Z 99.99.
 Изпусната е буквата U, която е запазена за промени
 Първите 3 характеристики на кода определят категорията, а с четвъртата се
дава допълнителен детай л

Раздел I. Някои инфекциозни и паразитни болести

Раздел II. Неоплазми
Раздел III. Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения,
включващи имунната система
Раздел IV. Ендокринната система, проблеми с храненето и нарушена обмяна на
веществата
Раздел V. Психични и поведенчески разстрой ства
Раздел VI. Заболявания на нервната система
Раздел VII. Болести на окото и придатъците му
Раздел VIII. Болести на ухото и мастоидния израстък
Раздел IX. Болести на органите на кръвообращението
Раздел X. Болести на дихателната система
Раздел XI. Болести на храносмилателната система
Раздел XII. Болести на кожата и подкожната тъкан
Раздел XIII. Болести на костно-мускулната система и съединителните тъкани
Раздел XIV. Болести на пикочната и половата системи
Раздел XV. Бременност, раждане и следродов период
Раздел XVI. Някои състояния, възникващи през перинаталния период
Раздел XVII. Вродени аномалии (вродени дефекти), деформации и хромозомни
аномалии
Раздел XVIII. Симптоми, признаци и отклонения от клинични и лабораторни
изследвания, некласифицирани другаде
Раздел XIX. Наранявания, отравяния и някои други последици от въздей ствието
на външни причини
Раздел XX. Външни причини за заболеваемост и смъртност
Раздел XXI. Фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и
контакта със здравните служби

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА БОЛЕСТИТЕ

 Трябва да бъде ограничена в определен брой взаимно изключващи се
рубрики;
 Всяка болест или патологично състояние трябва да заема строго
определено място в списъка на рубриките;
 Конкретната болест - в отделна рубрика
 Трябва да притежава й ерархична структура:
1. епидемични болести;
2. конституционални или общи болести;
3. локализирани болести, групирани по анатомична локализация;
4. болести, свързани с развитието;
5. травми.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ:
 проблеми, свързани с регистрацията – начините на правилно определяне и
кодиране на заболяванията

РАБОТОСПОСОБНОСТ
Работоспособност – функционалните възможности на индивида да извършва
определена дей ност, свързана както с професионален труд, така и с ежедневни
дей ности при добра социална адаптация.
Неработоспособност – нарушение (временно или трай но) на функционалните
възможности на индивида поради болест или нарушена социална адаптация да
извършва определени дей ности, свързани с професионален труд
(неработоспособност) или ежедневни дей ности (инвалидност).
--------------------------------------------------------
 Лекарската експертиза за работоспособността се организира и ръководи от МЗ
и е включена в минималния пакет здравни услуги, осигурявани от
 Националната здравно-осигурителна каса
 Източник на информация при изучаване на заболяемостта с временна
неработоспособност е болничният лист за временна неработоспособност (ВН)
 Болничните листове за ВН се издават само на осигурени работещи лица, като
отпускът е в календарни, а не в работни дни
 Болничните листове биват 2 вида:
o първичен и
o продължение

ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
 Временната неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното
лице не може или е възпрепятствано да работи, поради общо заболяване,
злопулука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно-курортно
лечение, належащ медицински преглед и др.
 Описва съвкупността от всички заболявания, травми и злополуки на
осигурените лица, по повод на които те са били временно
неработоспособни и е издаван болничен лист за ВН.
 Изучава се по издадените болнични листове – първични и продължения
 Прилагат се традиционен и полицев подход

Експертиза за временна неработоспособност:

 Експертиза за временна неработоспособност се издава от:

o лекуващите лекари и стоматолози
o лекарските консултативни комисии (ЛКК)
o териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и
o нацзионална експертна лекарска комисия (НЕЛК)
 Лекуващият лекар може да издава еднолично болничен лист за ВН до 14 дни
непрекъснато и за не повече от 40 дни с прекъсване в една календарна година
 ЛКК може да издава болничен лист за ВН еднократно до 30 календарни дни и
общо за не повече от 6 месеца
 ТЕЛК разрешава отпуск, поради ВН над 6 месеца; ТЕЛК участва в експертизата
на ВН, но не издава болничен лист, а освидетелства болните, насочени от ЛКК
 НЕЛК разрешава спорни въпроси във връзка с експертизата на
неработоспособността
 ВН - това са всички случаи, в които осигуреното лице не може или е
възпрепятствано да работи поради:
 Общо заболяване
 Злополука
 Професионална болест
 Лечение в чужбина
 Санаторно- курортно лечение
  Належащ медицински преглед или изследване
 Гледане на болен член на семей ството
 Бременност и раждане

ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
 Всички случаи, при които индивида не може да извършва професионален
труд, има проблеми с извършването на ежедневни дей ности и/или се
нуждае от придружител за дълъг период от време.
Според Закона за интеграция на хора с увреждания, човек с трай но увреждане е
лице:

 което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане

е с трай но намалени възможности да изпълнява дей ности по начин и в
степен, възможни за здравия човек и
 за кой то органите на медицинската експертиза са установили степен на
намалена работоспособност или намалена възможност за социална
адаптация 50% или над 50%
ЗТН:
 Характеризира нарушенията на здравето с необратим характер, настъпили
сред населението(инвалидност)
 Бива вродена и придобита.
 Има важно медицинско, социално и икономическо значение
 В структурата по причини преобладават основните хронични
неинфекциозни заболявания (болести на органите на кръвообращението –
40% и неоплазми – 17%), нервно-психични заболявания и тежкият
травматизъм

ЗТН поставя проблемите за:

 превенция на първичната вродена инвалидност чрез добра антенатална

профилактика, диагностика и грижи
 превенция на придобитата инвалидност, особено на БОК, неоплазми,
нервнопсихични болести и диабет
 превенция на травматизма и неговите последици
 подобряване качеството на живот на хората с инвалидност
 необходимост от дългосрочна стратегия за първична, вторична и
третична профилактика и за промоция на здравето

ОРГАНИ НА МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА

 ЛЕКАРСКА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ (ЛКК)
 ТЕРИТОРИАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ (ТЕЛК)
 НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ (НЕЛК)
 КАРТОТЕКА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКСПЕРТНИ ДОСИЕТА
ДЕЙНОСТИ ПО ЕКСПЕРТИЗАТА
Експертизата на работоспособността е особен вид дей ност, която се осъществява
от експерт, притежаващ необходимата квалификация и знания. Необходимите
знания за да бъде осъществена експертизата трябва да отговарят на следните
изисквания:
- ясно познаване на медицинските и клиничните аспекти на здравното състояние
на отделния индивид,
- възможност за анализ на факторите на околната среда, които могат да окажат
своето въздей ствие (положително или отрицателно) върху здравето и
работоспособността на индивида.

ЕКСПЕРТИЗА НА ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

 Болничен лист за временна неработоспособност на един осигурен се издава
еднолично от лекуващите лекари и стоматолози еднократно до 14 дни
непрекъснато независимо, дали той се разрешава от един или повече
лекари, но за не повече от 40 дни с прекъсване в една календарна година. В
тези 40 дни не се включват дните за временна неработоспособност поради
бременност, раждане и осиновяване.
 След изтичането на този срок болният се насочва към ЛКК, която издава
болничен лист до 6 месеца.
 Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца
без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и
годината на боледуването, отпуск за временна неработоспособност се
разрешава само с експертно решение на ТЕЛК.

ЕКСПЕРТИЗА НА ТРАЙНАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

"Инвалид” е всяко лице, независимо от възрастта му, с физическо, сетивно или
умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в
обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му
реализация”.
"Инвалид с трай но увреждане" е лице с установена степен на намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто.