ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧЕН И

МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ-
София
Катедра: „Биотехнология“
Дисциплина: „Имунология”

РЕФЕРАТ
ТЕМА: Хуморален и клетъчен имунен отговор.
Първичен и вторичен имунен отговор

Изготвил: Маги Иванова;

БТ0834;11гр.; 4 курс Проверил: проф. Р.Цонева …............
Съдържание
Списък със съкращения.......................................................................................................................2
I.Въведение...........................................................................................................................................3
II. Хуморален и клетъчен имунен отговор.........................................................................................4
II.1. Клетъчен имунен отговор........................................................................................................4
II.2.Хуморален имунен отговор.......................................................................................................6
III. Първичен и вторичен имунен отговор..........................................................................................8
III.1. Първичен имунен отговор......................................................................................................8
III.2. Вторичен имунен отговор.....................................................................................................10
III.3. Прилики и разлики между първичен, и вторичен имунен отговор...................................11
III.3.1. Прилики между първичен и вторичн имунен отговор.................................................11
III.3.2. Разлики между първичен и вторичен имунен отговор................................................11
IV. Използвана литература................................................................................................................14

1
 Списък със съкращения

- ИО- имунен отговор;

- АГ- антиген;
- АТ- антитяло;
- Th- T-лимфоцитни хелпери;
- Ts- T-лимфоцитни супресори;
- Тс- цитотоксични Т-лимфоцити;
- TDTH- T-лимфоцити на забавена чувствителност;

2
I.Въведение
Имунологията е наука, която изучава защитата на организмите. Имунната система е
естествена защитна система на нашето тяло и първата линия на защита, предназначена
да се бори срещу всички потенциални рискове, които ни разболяват. Имунната система
е съставена от мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят заедно за защитната
функция. Единственият начин да останем живи и здрави е постоянно да се
противопоставяме на причинителите на болести, които искат да ни използват, а това
противопоставяне се нарича имунитет. Имунитетът включва всички естествено
съществуващи в организма механизми, които го защитават от външни или вътрешни
агенти и запазват неговата имунологична хомеостаза. Хомеостазата е свойство на една
отворена система, каквато е на живите организми , да регулира постоянната
стабилност на вътрешната си среда чрез многобройни корекции на динамичното
равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Имунологичната
хомеостаза представлява съхранение на генетичната уникалност на организма,
посредством имунната система и е свързана с разпознаването, свързването, и
отстраняването на молекули, и клетки, които са чужди за организма, като
микроорганизми, химични вещества, лекарства, токсини, и др.

 Имунитетът се дели на вроден и придобит. Вроденият имунитет е с широк профил –

действа срещу всякакви причинители на болести и не подобрява своята ефективност
при повторна среща с някой от тях. Вроденият имунитет е необходим и много полезен,
макар че ако разчитахме само на него, нямаше да преживеем дълго.

Белите кръвни клетки са най-важните защитни клетки, намиращи се в кръвния поток

и лимфоидите. Има различни видове бели кръвни клетки като Т клетки, В клетки,
макрофаги и неутрофили. Когато антиген (бактерии, вирус, паразити, гъби, токсин и
др.) навлиза в нашето тяло, имунната система реагира срещу чуждата частица и
предотвратява появата на инфекция. След като микробът проникне в тялото, се
задействат други защитни механизми за унищожаването му. Един от тях е
фагоцитозата: определени клетки, наречени фагоцити, поглъщат подозрителните
частици и ги смилат. Всички фагоцити произлизат от костно-мозъчни клетки. Когато са
готови да работят, те преминават в кръвта като бели кръвни клетки. Някои фагоцити
остават там през целия си живот. Други след известен престой в кръвта се настаняват в

3
най-различни органи, за да осигурят защита на място. Те се наричат общи макрофаги
или мононуклеарни фагоцити, а във всеки орган носят специално име. В черния дроб се
наричат Купферови клетки.

Имунната система изпълнява различни защитни роли, като например: защита срещу
инфекции и тумори; контрол на тъканната регенерация; имунната система може да
увреди клетки и да индуцира патологично възпаление; също така може да разпознава и
да реагира на тъканни импланти и нови белтъци.

Реакцията на клетките и течностите на имунната система срещу чуждата, нахлуваща

частица или патоген е известна като имунен отговор. Има два типа имунни отговори,
наречени първичен имунен отговор и вторичен имунен отговор. Първичният имунен
отговор възниква, когато антиген за първи път се свърже с имунната система.
Вторичният имунен отговор възниква, когато имунната система е изложена на същия
антиген за втори и следващи пъти. Това е ключовата разлика между първичен и
вторичен имунен отговор.

II. Хуморален и клетъчен имунен отговор

Клетките на имунната система биват лимфоцити, антиген-представляващи клетки и
ефекторни клетки. Лимфоцитите биват В-лимфоцити, Т-лимфоцити и клетки убийци.
Те притежават способносста специфично да разпознават антигени (АГ). В-
лимфоцитите са медиатори на хуморалния имунен отговор. Т-лимфоцитите са
медиатори на клетъчно-опосредствания имунен отговор, а клетките убийци са клетките
на вродения имунен отговор. Антиген-представящите клетки биват дендритни клетки,
макрофаги и фоликулни дендритни клетки, които улавят АГ и го представят на
лимфоцитите. Дендритните клетки са свързани със стартиране на Т-клетъчния имунен
отговор. Макрофагите са свързани със стартирането на ефекторната фаза на клетъчно-
медиирания имунен отговор (ИО). Фоликулно дендритните клетки представят АГ на В-
лимфоцитите при хуморалния ИО. Ефекторните клетки, като Т-клетки, макрофаги и
гранулоцити, подпомагат унищожението на АГ.

II.1. Клетъчен имунен отговор

Т-лимфоцитите са клетките, отговорни за клетъчния имунитет. Те съзряват в тимуса
от първична стволова клетка. Епителните клетки на тимуса отделят хормони, които са
важни за съзряването на Т-лимфоцитите. При това съзряване тези лимфоцити

4
придобиват рецептори по повърхността си, с които разпознават и се сързват с АГ.
Различните Т-лимфоцити имат различни Т-клетъчни рецептори и поради тази причина
могат да разпознават различни АГ. Те имат на повърхността си специфични протеини,
наречени CD, според които Т-лимфоцитите се делят на CD4 (Th) и CD8 (Tc). Според
мембранните им маркери различаваме Т-лимфоцитни хелпери (Th), T-лимфоцитни
сурпесори (Ts), цитотоксични Т-лимфоцити (Тс) и Т-лимфоцити на забавена
свръхчувствителност (TDTH).

При среща на Т-лимфоцитите с антигена, те се активират и образуват ефекторните

клетки на клетъчния имунитет: Т-килъри, Т-хелпери и Т-супресори, което се
осъществява в Т-зависимите зони на слезката.

На Фигура 1 е представено действието на Т-килърите срещу вирусите.

Фигура 1- Действие на Т-килъри

От представените фигури става ясно, че за да унищожим изцяло вирусът, който е

„превзел” клетката, то ние трябва да действаме, както срещу вирионите, така и срещу
вътреклетъчните вируси. Действието на АТ срещу вирионите е много по-лесно, защото
веднъж попаднал в клетката-гостоприемник, вирусът е неведим за антитела (АТ),
защото те не могат да преминават през клетъчната мембрана. В този етап се намесват
Т-килърите, известни още, като Т-убийци, или цитотоксични Т-лимфоцити (Т с). След
активирането им в някой от органите на имунната система, те го напускат и започват да
търсят съответния АГ на вируса, атакувал клетката. Те разпознават заразените с вирус
клетки по изложените по повърхността парчета от вирусните белтъци. Разпознаването
се осъществява от Т-рецепторите, които разпознават АГ именно в такъв вид. В този
случай клетката-гостоприемник става антиген-представяща.

5
 Щом установи такава клетка Tc се приближават до нея и причиняват нейния лизис,
като образуват дупки в мембраната й. Действието тук е подобно, като при NK клетките.
Действието на цитотоксичните лимфоцити срещу заразените клетки се нарича клетъчен
имунен отговор.

II.2.Хуморален имунен отговор

Функцията на В-лимфоцитите е свързана с хуморалния имунен отговор. Те съзряват
и диференцират в костния мозък. На повърхността им се появяват имуноглобулинови
молекули от клас М и D, които са техните рецептори. С тяхна помощ се разпознават
различни АГ. Зрелите В-лимфоцити напускат централните органи и отиват в кръвта, и
тъканите, където разпознават и се срещат с антигена, активират се, и постъпват от
тъканите в периферните органи на имунната система. Там започва активното им
размножаване и образуване на ефекторни елементи. Част от тези клетки живеят дълго и
се превръщат в клетки на паметта.

От В-лимфоцитите произлизат крайните, неделящи се ефекторни плазматични

клетки, които синтезират АТ. Те са ефекторните елементи на хуморалния имунитет.
Този процес се осъществява в В-зависимата зона на слезката и лимфните възли.

Хуморалният ИО се осъществява от В-лимфоцитите спрямо всички видове АГ,

които не се нуждаят от Т-хелпери за производство на АТ. Хуморалният имунитет се
осъществява главно срещу бактерии и токсини, които са белтъци.

Когато имаме достатъчно В-лимфоцити, разпознаващи съответния АГ, те се заемат с

неговото елиминиране. В хода на ИО, В-лимфоцитите синтезират рецептора си за
съответния АГ в леко променен вид. Досега АТ е било мембранно-свързано, а сега то
става разтворимо АТ, което се отделя извън клетката. Това превръщане е представено
на Фигура 2. Разликата е в малка част на имуноглобулиновата молекула – участъкът,
който я е закрепял за клетъчната мембрана (даден в червено на схемата), сега просто се
изрязва. Такъв В-лимфоцит, който произвежда разтворими антитела, се нарича
плазмоцит.

6
 Фигура 2-Преход от мембранно-свързано към разтворимо АТ

Действието на разтворимите АТ се нарича хуморален ИО ( от гр. : humor -хумор-

течност). Разтворимите АТ, синтезирани от В-лимфоцитите, могат да се открият, както
в периферния орган на имунната система, така и в кръвта, лимфата, и слузния секрет.

  При имунен отговор срещу вирус се произвеждат антитела срещу всички негови
белтъци. От тях обаче са важни само някои – тези, които разпознават белтъци от
повърхността на вириона. Антителата не могат да му навредят сами по себе си, понеже
нямат токсична активност. Но като “облепят” вириона отвън, те често пречат на
неговия рецептор-свързващ белтък да се свърже с рецептора за вируса. Така
прицелните клетки са защитени.

Освен това фагоцитите много охотно и успешно поглъщат частици, покрити с

антитела. Затова казваме, че антителата улесняват фагоцитозата и я правят ефективна.
Щом хуморалният имунен отговор произведе достатъчно антитела, вирионите, които
напускат старата клетка-гостоприемник, е много вероятно да загинат, преди да са си
намерили нова. Действието е представено на Фигура 3.

7
 Фигура 3- Действие на АТ срещу вирусите

III. Първичен и вторичен имунен отговор

III.1. Първичен имунен отговор

Имунната система при нас хората се състой от лимфоидни органи, които са
свързани с образуването, пролиферацията и диференцирането на лимфоидните клетки.
Лимфоидните органи са разположени по цялото ни тяло, но функционират
координирано. Те се делят на първични (централни) и вторични (периферни). В
групата на първичните лимфоидни органи спадат костният мозък и тимусът, а в групата
на вторичните спадат лимфни възли, далак (слезка), мукозо-асоциирана лимфоидна
тъкан, лимфоцитите от кръвта, и лимфата.

Първичните лимфоидни органи са свързани с производството на лимфоидните

клетки, докато вторичните лимфоидни органи са свързани с това да осигурят
необходимата среда, в която както зрелите лимфоцити могат да взаимодействат по

8
между си, така и с чужди антигени. В тях също така се осъществява специфичният
имунен отговор спрямо определен антиген.

Първичният имунен отговор се състой от четири фази:

- Латентна фаза: времето за разпознаване и взаимодействие между антиген и

имунокомпетентните клетки (лимфоцити), и възникването на клетъчен клон. На
този етап не се налюдават антитела.
- Логаритмична фаза: логаритнично нарастване на лимфоцитите, респективно
нараства броя и на антителата.
- Фаза на плато: максимален брой антитела. Наблюдава се висока стабилност на
антителата.
- Фаза на снижаване

Имунната система се развива за борба с различни видове инфекции, използвайки

различни механизми. Тези механизми работят заедно, за да отговорят на нахлуващия
патоген или антигена. Когато антигенът се среща с имунната система за първи път,
реакцията, която се получава от имунните клетки и течности, е първичният имунен
отговор. Тук имунната система е изложена на заплахата за първи път. Следователно,
отнема по-дълго време, за да се разпознае антигенът и да се реагира срещу него.
Като цяло, изоставащата фаза на първичния имунен отговор преминава от няколко
дни до седмици, без да произвежда антитела срещу патогена. Продължителността на
фазата на изоставане зависи от естеството на антигена, с който се среща и мястото на
влизане на антиген. По време на първичния имунен отговор от наивните В клетки и
Т клетки се произвежда ниско количество антитела. Първичният имунен отговор се
появява главно в лимфните възли и далака. Първите произведени антитела са IgMs.
В сравнение с IgG, IgM антителата се произвеждат повече и тези антитела драстично
намаляват с времето.

Първичен имунен отговор се отнася до всеки имунен отговор на имунната

система, който включва производството на антитела и / или клетъчно-медииран
имунитет. Това се случва след първото излагане на чужд антиген. В началото на
първичния имунен отговор няма предварително произведени антитела.
Следователно, имаме активиране и диференциране на В-клетки, произвеждащи
антитела. Някои от В клетките се развиват в клетки на паметта. Лаговата фаза, т.е.
периодът от време, в който антителата се продуцират срещу даден антиген, на

9
 първичния имунен отговор е дълъг. Понякога лаг фазата може да бъде продължи
седмици или месеци.

След като първичният имунен отговор унищожи нашественика, повечето

лимфоцити, разпознаващи неговите антигени, загиват. Някои от най-добрите обаче
се запазват с основанието, че щом даден антиген е проникнал веднъж, винаги може
да се появи отново. Ако това наистина се случи, запазените лимфоцити (наречени
клетки на имунната памет) осъществяват новия имунен отговор. Той се нарича
вторичен и е много по-бърз и по-силен от първичния, понеже има по-добро начало.
Често е толкова ефективен, че напълно предотвратява болестта. Ето защо много
инфекции се преболедуват само веднъж в живота.

III.2. Вторичен имунен отговор

При вторичният имунен отговор се наблюдава повишаване нивата на серумните
антитела; те присъстват по-дълго време; по-високо количство на антитела; антителата
са основно от клас IgG.

Вторичният имунен отговор е реакцията на имунната система, когато антиген

контактува с него за втори и следващи пъти. Тъй като имунните клетки са били
изложени на антигена преди, установяването на имунитет срещу антигена е бързо и
силно. С предишната имунологична памет имунният отговор настъпва веднага и
започва да произвежда антитела. Следователно, изоставащата фаза е много къса при
вторичен имунен отговор поради наличието на клетки от паметта, произведени от В
клетки. Количеството на произведените антитела е с високо ниво при вторичен имунен
отговор и те остават за по-дълго време, осигурявайки добра защита на организма. За
кратко време нивото на антитялото се повишава до пика. Основният вид произведени
антитела е IgG. Въпреки това, малко количество от IgM,  IgA и IgE също се произвежда
по време на вторичния имунен отговор.

Вторичният имунен отговор се осъществява главно от клетките на паметта.

Следователно, специфичността е висока и афинитетът на антителата към антигените
също е висок при вторичен имунен отговор. Следователно вторичният имунен отговор
се счита за по-ефективен и по-силен от първичния имунен отговор.

Превъзходството на вторичния имунен отговор намира приложение при

ваксинациите (имунизациите). Ваксинацията е инжектиране на обезвредения

10
причинител на дадена болест или (по-често) на негови антигени. Имунната система има
възможност да се запознае с тях и да реагира. Ако по-късно се появи истинският
причинител, имунният отговор срещу него е вторичен и обикновено успява да ни
предпази от болестта. Накратко, „тайната” на ваксинацията е, че превръща първичния
отговор срещу микробите във вторичен.

III.3. Прилики и разлики между първичен, и вторичен имунен отговор

III.3.1. Прилики между първичен и вторичн имунен отговор

Приликите при първичният и вторичният имунен отговор са свързани с това, че и
при двата вида имунни отговори имаме производство на антитела. Другото общо между
тях е, че те са имунни отговори, генерирани от хуморалния имунитет.

III.3.2. Разлики между първичен и вторичен имунен отговор

Разликите между двата вида имунни отговори е представен в Таблица 1.
Генерирането във времето на първичен и вторичен ИО е представен на Фигура 4 и
Фигура 5.

Таблица 1-Разлики между първичен и вторичен ИО

Първичен срещу вторичен имунен отговор

Първичен ИО е реакцията на имунната Вторичен ИО е реакцията на имунната

система, когато се свърже с антиген за система, когато се свърже с антиген за
първи път. втори и следващи пъти.

Отговарящи клетки

В клетките и Т клетките са реагиращите Клетките на паметта са реагиращите

клетки на първичния ИО. клетки на вторичния ИО.

Необходимо време за установяване на имунитет

Първичният ИО отнема по-дълго време, за Вторичният ИО отнема по-кратко време,

да се установи имунитет. за да се установи имунитет.

Титър на антитела

Обикновено ниските количества антитела По време на вторичния ИО се

11
се получават по време на първичния ИО. произвеждат високи количества антитела.

Видове антитела

При първичният ИО предимно се При вторичният ИО антитела, които се

произвеждат антитела IgM. Количеството наблюдават във високи концентрации е
на IgG на този етап е малко. IgG. IgM също присъстват, но в по-малко
количество.

Афинитет на антитела към антиген

Тук афинитетът на АТ към АГ е по-малък. Афинитетът на АТ към АГ е висок.

Ниво на АТ

Нивото на АТ намалява бързо при Тук нивото на АТ остава високо за по-

първичен ИО. дълъг период от време .

Местоположение

Първичният ИО се появява главно в Вторичният ИО се появява главно в

лимфните възли и далака (слезка). костните мозъци, а след това в далака и
лимфите.

Сила на отговора

Първичният ИО е по-слаб в сравнение с Вторичният ИО има по-голяма сила.

вторичния ИО.

12
Фигура 4- Генериране във времето на първичн и вторичен ИО

Фигура 5- Генериране във времето на първичн и вторичен ИО

13
IV. Използвана литература
1) Майа Маркова; „ Имунна система и имунни реакции при вирусни реакции”; 2010;
София; [URL:https://www.hepactive.org/article/imunna-sistema-i-imunni-reakcii-pri-virusni-
infekcii?fbclid=IwAR3AE662EKlBkaKlePDYqi88uIbXo9BSjtStzdmxRTKfOzAkqQxb-I3U0GQ ]
[Видяно: 27.03.2020г.];

2) Чаплин, Дейвид Д. „Преглед на имунния отговор“. Списанието за алергия и

клинична имунология. Национална медицинска библиотека на САЩ, февруари 2010 г. 

3) „Първичен имунен отговор и вторичен имунен отговор“. Нов здравен съветник.

Np, 28 октомври 2015.

4) Демокун, Александър А и Дън ‐ Уолтърс, Дебора „Имунни реакции: първична и

вторична”.Енциклопедия на науките за живота.

14