www.phartoonz.

com
Функции на антителата

Катедра Биология, Медицински факултет,

Медицински университет – София
 Антитялото свързва антигена… и какво от това?

1. Преки последици от свързването на антигена

1.1. Обезвреждане на токсини
Повечето бактериални и животински токсини са белтъци, т.е.
добри антигени. Антителата срещу тях се наричат антитоксини. Те
се свързват с антигена си и пречат на токсичното му действие, като
заемат или деформират активния му център.
За да получим антитоксин, имунизираме животно с токсоид –
токсин, инактивиран с формалин или нагряване, но запазил
антигенните си свойства. После вземаме серум от животното и го
инжектираме на пациента (пасивна имунизация).
Понякога хора активно се имунизират с токсоиди, за да
произведат свои антитоксини. Такива са ваксините срещу тетанус и
дифтерия. Някои хора, често работещи с отровни животни, също
се имунизират със съответни токсоиди (“ваксини от отрова”).
 Антитоксините са важни при ухапвания от змии...
От уловени или отглеждани от човека отровни змии се взема
отрова, както е показано на снимката. Тя се обработва, за да се
превърне в токсоид, и се използва за имунизация на животно.
Полученият
антисерум
(антитоксин) може
да бъде спасителен
за човек, ухапан от
същия вид змия.
Повторното му
прилагане обаче е
опасно (вж. по-
долу).

“Доене” на отровна
змия за получаване
на отрова (Barry
Rogge, Wikimedia).
 ...и скорпиони

По същия начин чрез антисерум

може да се спасяват жертви на
ухапване от скорпиона Leiurus
(снимка Ester Inbar / Wikimedia).

Основният му токсин,
наречен хлоротоксин,
блокира канали за Cl– в
мускулите и причинява
парализа. Специфичните
антитела свързват
хлоротоксина и не му
позволяват да запуши
каналите.

http://askabiologist.asu.edu/venom/antivenom
1.2. Изолиране на патогена от прицелните повърхности

Ако микроб или вирус бъде покрит с антитела срещу

повърхностните му антигени, ще му бъде трудно да се свърже с
прицелната си повърхност.
Най-важни в това
отношение са антителата
антитяло
IgA. Те се секретират от
лигавиците, за да защитят
епитела им от патогени. патоген
Ако патогенът вече е в

www.mayamarkov.com
тъканите, IgG и IgM
антителата пречат на
адхезията му към съдовите
стени, мембраните на
различни клетки и
извънклетъчния матрикс.
лигавица или съдова стена
2. Косвени последици от свързването на антигена
Виждаме, че антитялото има възможности, но те са ограничени.
Свързва токсините, но не може да ги унищожи, защото не е ензим.
Изолира патогените, но не може да им нанесе вреда. Защото – и
това е важно да се знае – антитялото няма токсична активност.

Антителата обаче имат и косвено действие.

• Константната част на тежката верига, особено Fc-фрагментът, се
разпознава от някои компоненти на комплемента и от т. нар. Fc-
рецептори върху фагоцитите и мастоцитите.
• Следователно антитялото е адапторна молекула, свързваща
антигена, от една страна, и участниците във вродения имунитет,
от друга. Антителата (които разпознават патогена, но не могат да
го унищожат) се допълват с комплемента и фагоцитите (които
могат да унищожат патогена, но не винаги го разпознават).
• С други думи, основната функция на антителата е да подсилят
действието на вродените защитни механизми, като му придадат
специфичност.
 2.1. Класически път на активиране на комплемента
Вече познаваме т. нар. алтернативен път на комплемента. Не
всички патогени обаче го активират ефикасно. Затова в еволюцията
се е развил и друг път на комплемента, основан на реакцията
антиген – антитяло. Открит е в края на ХІХ в. Паул Ерлих го нарича
комплемент, защото допълва антимикробното действие на
антителата. Когато по-късно се открива алтернативният път, този
вече известен път бива наречен класически.
Първият компонент на класическия път е C1. Той е съставен от
C1q, C1r и C1s и разпознава Fc-фрагмента на IgM и IgG.
Най-голямата част от
C1 е C1q. Той напомня

www.mayamarkov.com
букет от 6 лалета, чиито
чашки свързват Ab. За
активирането му е нужно
да се свържат поне 2
чашки. Това изисква една
молекула IgM или две
сближени молекули IgG.
Свързване на C1q с IgM и IgG
 Начални етапи (до C3-конвертазата)
• C1r и C1s са протеази. Свързването на C1q с антителата активира
C1r, а то от своя страна активира C1s.
• Активната протеаза C1s свързва следващия компонент – C4. По-
малкият фрагмент С4а се отделя. По-големият С4b се настанява
върху повърхността на прицелната клетка недалеч от самото С1.
• После към С4b се присъединява C2 и също се срязва от C1s. Този
път по изключение се отделя по-големият фрагмент С2b, а по-
малкият С2а остава на място, свързан с C4b.
• Полученият комплекс C4b2a е С3-конвертаза на класическия път.

www.mayamarkov.com
Действие на C3-конвертазата: Комплексът C4b2a действа като
C3bBb от алтернативния път – срязва C3 до C3a и C3b.

www.mayamarkov.com
Крайни етапи: Молекула C3b може да се свърже с C4b2a и да
промени активността му. Комплексът C4b2a3b е C5-конвертазата
на класическия път. Нататък всичко е като при алтернативния път.

www.mayamarkov.com
 2.2. Опсонизация
Фагоцитите имат Fc-рецептори за IgG. Така антителата от клас
IgG опсонизират, т.е. улесняват фагоцитозата на обектите.

“Ефекторната клетка” в случая е фагоцит. Схема Hazmat2 (Wikimedia).

 Освен пряката опсонизация
IgM и IgG опсонизират
непряко, като активират
комплемента. Това води до
покриване на площта около тях
с C3b, който има опсонизиращо
действие.

Карикатурата показва двата

типа опсонизация: чрез
антитела (вляво) и чрез C3b и
C4b от комплемента (вдясно).
В средата седи фагоцит, а
чинията му е пълна с
бактерии.

www.phartoonz.com
 2.3. Предизвикване на възпаление
Както знаем, възпалението е вродена защита. То обаче може
да се задейства и от реакцията Ag – Ab. Мастоцитите и
базофилите имат Fc-рецептори за IgE и “се въоръжават” с IgE-
антитела. Ако се появи съответният антиген, свързването му
активира клетката. Тя се дегранулира и причинява възпаление.
Дегранулация на мастоцит
под действието на IgE:
1 – антиген,
2 – IgE-антитяло,
3 – Fc-рецептори за IgE,
4 – предварително
запасени медиатори на
възпалението,
5 – гранули с медиатори,
6 – мастоцит,
7 – новосинтезирани
медиатори.
Схема Paweł Kuźniar,
Wikimedia
 Функции на антителата – обобщение

www.mayamarkov.com
A. Пряко действие. Б. Непряко (адапторно) действие
3. Функции на отделните класове имуноглобулини
3.1. Имуноглобулин M
• Появява се пръв в еволюцията, в индивидуалното развитие и
при диференцирането на всеки В-лимфоцит.
• Обикн. грубо оформен паратоп с нисък афинитет към антигена.
• Това се компенсира от високата му валентност (на теория 10,
понеже е пентамер; на практика 5, освен за малки хаптени).
• Най-силният активатор на класическия път на комплемента.
• Преобладаващият клас имуноглобулин в началото на имунния
отговор.
• Ограничен в кръвния ток.
• Много важен при
бактеремия (проникване
на бактерии в кръвта).

www.mayamarkov.com
 3.2. Имуноглобулин G
• Преобладаващ клас Ig в късните
фази на имунния отговор, особено
вторичния отговор. В много
отношения е най-важният клас Ig.
• Основен имуноглобулин на
тъканната течност (лесно минава
през капилярните стени).
• Единственият имуноглобулин,
който преминава през плацентата,
за да защити плода и
новороденото.
• Активира комплемента, макар и
по-малко ефективно от IgM.
• Опсонизира чрез Fc-рецепторите
на фагоцитите.
www.mayamarkov.com
 3.3. Имуноглобулин A
• Намира се в слюнката, сълзите, потта, млякото и секретите на
дихателния, пикочно-половия и стомашно-чревния път.
• Функцията му е да
защитава уязвимите
IgA
повърхности на
лигавиците.
• За целта IgA се свързва бактерия
с повърхността на
микроорганизмите и им
пречи да се прилепят
към епителните клетки
на лигавицата.

(По идея на Chorny & Cerutti,

2011, www.nature.com) чревни епителни клетки
 Как IgA достига повърхността на лигавицата
• IgA се синтезира под лигавицата от плазмоцити, принадлежащи към
т. нар. мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан (МАЛТ).
• Секреторният IgA-димер се свързва със специален рецептор върху
базалната повърхност на жлезистите епителни клетки.
• След това се поглъща, включва се в мехурче, минава през цялата
клетка и се отделя на апикалната (мукозната) й повърхност.
Процесът се нарича трансцитоза. (Така и IgG пресича плацентата.)
• Протеаза срязва
рецептора и
освобождава IgA
в лумена.
• Остатъкът от
рецептора (т.
нар. секреторен
отрязък) остава
свързан с IgA и го
пази от протеази. Прехвърляне на IgA през епител на лигавицата
(по Roitt, 1988, и Goldman & Prabhakar, 2002)
 3.4. Имуноглобулин D
• Почти целият IgD е мембранно-свързан (рецептор). Служи на B-
клетъчното диференциране, а не на самия хуморален имунитет.

3.5. Имуноглобулин E
• Секретира се в серума, откъдето мастоцитите и базофилите го
извличат и задържат върху своите Fc-рецептори.
• За разлика от IgG, който реагира с фагоцитните Fc-рецептори
едва след като свърже Ag, IgE се свързва с Fc-рецепторите още
преди да свърже антигена.
• Ако този адсорбиран IgE свърже

www.mayamarkov.com
антиген или хаптен, мастоцитът се
дегранулира, т.е. екзоцитира своите
гранули с възпалителни медиатори.
• Те причиняват остро възпаление.
• Така IgE защитава тъканите от
патогени, преодолели първата
защитна линия на IgA. Полезен е
срещу едри паразити (хелминти).
 4. Реакции на свръхчувствителност, основани
на антитела
Реакция на свръхчувствителност или алергия е имунен отговор,
който носи повече вреда, отколкото полза.
Макар да вредят, реакциите на свръхчувствителност се развиват
чрез същите механизми като “полезния” имунен отговор.

Реакция на свръхчувствителност има най-общо в три случая:

1) Ако имунната система по погрешка реагира срещу собствен Ag.
2) Ако имунната система реагира срещу чужд антиген, който е
безвреден (или поне по-малко вреден от имунния отговор).
3) Ако поначало уместен имунен отговор срещу чужд антиген стане
разрушителен поради прекомерната си сила или/и
продължителност.

Има 4 основни типа реакции на свръхчувствителност. Първите

три се основават на реакцията антиген – антитяло. Четвъртият тип
е свързан с клетъчния имунитет и ще бъде разгледан другаде.
 4.1. I тип: анафилактична свръхчувствителност
Тази реакция се основава на IgE-антитела. Тя е най-типичната
алергия. Антигените и хаптените, които я предизвикват, се наричат
алергени. Повечето от тях са обичайни и безвредни: домашен прах,
цветен прашец, храни, лекарства. У алергичния човек те водят до
масивна мастоцитна дегранулация и силно възпаление.
Реакциите от I тип се проявяват като алергичен ринит, астма,
конюнктивит, уртикария, ангиоедема (оток), диария, температура.
Може да се развие анафилаксия – реакция, засягаща много органи.
Тежката й форма (анафилактичен шок) е смъртно опасна.

Уртикария (James Heilman, Wikipedia)

Астма Ангиоедема
(Nina A.J./flickr.com) (James Heilman,
Wikimedia)
Който знае, че е алергичен, се опитва да избягва алергена… което
е трудно или невъзможно при широко разпространените алергени.

7mike5000/Wikimedia
 4.2. II тип: антитяло-зависима цитотоксична
свръхчувствителност
При свръхчувствителността от II тип клетки
неуместно се унищожават от имунната система,

www.mayamarkov.com
понеже са покрити с антитела. Два основни
механизма водят до смъртта на прицелните
клетки:
1) Активиране на комплемента от IgM или IgG;
2) Опсонизация от IgG.
Реакции на свръхчувствителност от II тип
водят до хемолиза при несъвместимо кръво-
преливане или Rh-несъвместима бременност.

Жълтеница поради
хемолитична болест
на новороденото

D. Effron & J. Piktel (2008),

www.pediatricsconsultantlive.com/display/article/1803329/1405327
 4.3. III тип: свръхчувствителност, обусловена от
имунни комплекси
Нормално фагоцитите изчистват имунните комплекси от кръвта.
Но когато дълго време има излишък от антиген, системата се
претоварва. Имунните комплекси циркулират и се отлагат в
бъбреците, ставите и кожата. Там активират комплемента и
причиняват хронично възпаление. Някои от симптомите му могат
да напомнят реакции от I тип.
Свръхчувствителност от III тип е напр. “серумната болест” у
пациенти, получили два пъти антитоксин от едно и също животно.
След първата доза се образуват антитела срещу животинските
белтъци. След втората доза тези Ab свързват Ag и се образува
голямо количество имунни комплекси.

Тежък обрив при пациент със

серумна болест – резултат от
отлагане на имунни комплекси в
кожата.
http://www.primehealthchannel.com/serum
-sickness.html
 Най-вредни са комплексите, адсорбирани върху базална
мембрана. Понеже не могат да ги откъснат и погълнат,
фагоцитите екзоцитират гранулите си върху тях. Тази т. нар.
разстроена фагоцитоза тежко уврежда мембраната и близките
клетки и може да доведе до артрит и гломерулонефрит.

Биопсия от бъбрек с гломерулонефрит (Nephron, Wikipedia)