КЛЕТЪЧНА СТЕНА

НА БАКТЕРИИ И АРХЕИ
 Видове структури в
бактериалната клетка
 Израстъци -  Протоплазмена област
 флагелуми  нуклеоид, плазмиди
 пили  рибозоми, цитоплазма
 фимбрии  мезозоми
 включения
 Клетъчна обвивка  ендоспори
 гликокаликс
 S-слой
 клетъчна стена
 цитоплазмената
мембрана
КЛЕТЪЧНА СТЕНА ПРИ БАКТЕРИИТЕ

Класификация на структурата:
 по значение: основна, задължителна структура от клетъчната
обвивка
 по консистенция: тънка и еластична структура

Разположение:
 обвива протопласта на клетката като “външен скелет”
 разположена над цитоплазмената мембрана,
 намира се под капсулата (когато е налична)

 Размери: вариабилни
 Escherichia coli – 10 - 15 nm
 Mycobacterium tuberculosis – 23 nm
 Каква част представлява от клетката ?
 1% от сухото вещество на клетките
 Патогени и зелените бактерии– по-тънка клетъчна стена
 Нишковидните бактерии – по-голяма клетъчна стена, до 50 %
 Как се установява наличието на
клетъчна стена при бактериите?
ПЛАЗМОЛИЗА
Метод за доказване наличието
на клетъчна стена при
бактериите
• поставяне на бактериите в
хипертоничен разтвор
• водата преминава от клетката
в хипертоничната среда чрез
дифузия;
• отделяне на цитоплазмената
мембрана от клетъчната стена
• извод: цитоплазмената
мембрана е обвита с клетъчна
стена
Оцветяване по Грам
 Диференциращо оцветяване
 Оцветяване на бактерии
по Грам

Грам-положителните бактерии се оцветяват в синьо-виолетово

Грам-отрицателните бактерии се оцветяват в розово-черевено или
оранжено (в зависимост от вида на допълнителното багрило)
 КЛЕТЪЧНА СТЕНА ПРИ
БАКТЕРИИТЕ

Видове клетъчни стени:

• два основни типа клетъчни стени според
своя състав и строеж
Различно оцветяване по метода на Грам
• диференциращо оцветяване
• разделя бактериите на две групи
Основни групи бактерии:
• Грам - отрицателни бактерии
• Грам - положителни бактерии
 Клетъчна стена на
бактериите

SEM

ТЕМ
Тип 1 Тип 2 Външна
мембрана
Цитоплазмена Тип 2
Пептидогликан Пептидогликан Цитоплазмена
мембрана мембрана
 Основни категории прокариотни
микроорганизми според наличие, състав и
строеж на клетъчната стена
 Грациликутни (Gracillicutes) –
 нежно кожи - тънка клетъчна стена със сложна структура
 Грам - отрицателни бактерии, червено или оранжево по Грам
 Фирмикутни (Firmicutes) –
 дебелокожи - дебела и здрава клетъчна стена
 Грам – положителни бактерии, синьо-виолетово по Грам
 Мендокутни (Mendocutes)–
 лъжливо кожи прокариоти, неравномерно оцветяване по Грам
 клетъчна стена с различен химичен състав в сравнение с
останалите еубактерии
 Археи
 Моликутни (Mollicutes, още Tenerecutes) –
 меко кожи - бактерии без клетъчна стена, вариабилно
оцветяване по Грам
 Микоплазми и L- форми
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ
НА КЛЕТЪЧНАТА СТЕНА ПРИ
БАКТЕРИИ
В състава на клетъчната стена на
бактериите се откриват седем групи
вещества:

Пептидогликан
Тейхоеви киселини
Полизахариди
Белтъци
Липиди
Липополизахариди
Липопротеини
 Видове вещества в клетъчната стена при
отделните групи микроорганизми
 Състав на клетъчната стена при фирмикутните –
Грам - положителни бактерии:
 пептидогликан, тейхоеви киселини,

полизахариди и белтъци;
 Състав на клетъчната стена при грациликутните –
Грам - отрицателни бактерии:
 пептидогликан, липополизахариди,

липопротеини полизахариди, белтъци,

липиди,;
 Състав на клетъчната стена при мендокутните
бактерии – археи
 псевдомуреин, полизахариди,гликопротеини,
 Пептидогликан –
основен структурен компонент
на клетъчната стена
 Пептидогликан или муреин:
 други наименования: мукопептид, гликопептид,
глюкозоаминопептид
 муреин от лат. murus – стена

 Разпространение – универсална компонента

 Изключения:
 при археите Halobacterium, Halococcus – няма

пептидогликан, нито псевдомуреин,

 Причини за отсъствие на муреин при археите –

 халофили, нямат нужда от здрава клетъчна стена,

 изоосмотично съдържание на клетките с околната

среда.
 СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА
ПЕПТИДОГЛИКАНА
 Същност:
 основен специфичен хетеробиополимер,
 Пространствена конформация:
 тримерна “калъфоподобна макромолекулна
мрежа” изградена от неразклонени гликанови
вериги, омрежени с гъвкави пептидни
мостове
 съставен от мономерни единици –
пептидогликанови мономери
 Състав на всеки пептидогликанов мономер:
две субединици:
 Гликанова част
 Пептидна част
 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ПЕПТИДОГЛИКАНА
Съединяване на двете субединици в
мономера - два типа връзки: гликозидни и
пептидни връзки.
Особености на субединиците:
гликанова част – универсална за повечето
бактерии
пептидна част:
 консервативна при Грам (-) бактерии
 видово специфична при Грам (+)
бактерии
вариабилност - 100 различни АК
 уникални стереоизомери като D-
аланин и D-глутаминова киселина;
 ГЛИКАНОВА ЧАСТ
на ПЕПТИДОГЛИКАНА

Състав: две ацетилирани аминозахари:

 N-ацетилглюкозамин

 N-ацетилмураминова киселина

 свързани с β (1,4) гликозидни връзки

 КОМПОНЕНТИ НА ГЛИКАНОВАТА ЧАСТ НА
ПЕПТИДОГЛИКАНА:

 N-ацетилглюкозамин
 ацетилирана аминозахар;
 производна на глюкозата;
 ОН- група при С2 - атом е заместена с
аминогрупа (-NH2)
 Към (-NH2) е присъе-
динен ацетилен остатък;
 КОМПОНЕНТИ НА ГЛИКАНОВА ЧАСТ НА
ПЕПТИДОГЛИКАНА:
 N-ацетилмураминова киселина
 Уникална, среща се само при бактериите;
 Получава се от взаимодействие на N-
ацетилглюкозамина с млечна киселина (лактат);
 ОН-група при С3 взаимодейства с млечна
киселина;
 СООН-група на млечната киселина - място за
свързване с пептида;

Остатък от
млечна
киселина
Как се формира гликановата част на
пептидогликановия мономер?
Гликанова част :
 Дизахарид, образуван от

свързването на
N-ацетилглюкозамин (NAG)
и N-ацетилмураминова
киселина (NAM) чрез
гликозидни връзки от
типа β (1,4) връзки

Към СООН- група на млечната

киселина от
ацетилмураминовата
киселина се присъединява
пептидната част на мономера.
Формиране на захарния скелет на
пептидогликана
 Свързване на
отделните
гликановите части
(дизахаридите) в
линейна гликанова
верига
 Всяка гликанова
верига съдържа от 10
до 65 дизахаридни
единици
 Гликановите вериги
формират захарния
скелет на
пептидогликана
 ПЕПТИДНА ЧАСТ
НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
 Състав - малък брой аминокиселини
 4-5 аминокиселини формират пептид
 участват специфични аминокиселини „неприродни”
– не се откриват в белтъците
 Особености на пептида:
 аминокиселините са D и L- форми.
 задължително присъства поне една аминокиселина
с две аминогрупи или две карбоксилни групи.
 В пептида се редуват D и L- форми на аминокиселини

Пример за състав на пептидна част:

 L-аланин - D-глутаминова киселина - мезо-диамино-
пимелинова киселина (DAП) -D-аланин;
 при някои бактерии - L-лизин може да замества DAП
 Как се сглобява пептидогликановия мономер
в цитоплазмата?
1) Синтеза на N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмураминова киселина
1) Протича присъединяване на пептида към СООН- група на
млечната киселина от N- ацетилмураминовата киселина;
2) Последва присъединяване на N-ацетилглюкозамина към
образувания N- ацетилмурамил-пентапептид
Извод: Пептидогликановият мономер съдържа:
N-ацетилглюкозамин - N-ацетилмураминова киселина
свързана с пентапептид
.
 Как се формира омрежването на целия хетерополимер -
пептидогликана?

Два типа на свързване на два срещуположни пептида:

 тип А: чрез директна пептидна връзка между пептидите от два

срещуположни мономера
 Aминогрупа (NH -) от аминокиселина в позиция 3 от единия
2
пептид (ацил акцептор) и
 Карбоксилната (СООН-) група на D-аланина в позиция 4 от
другия пептид (ацил донор)

 тип Б: чрез вмъкване на интерпептиден мост от 1 до 6 АК между

два съседни пептида:
 аминогрупа от D-глутамина в позиция 2 или L-лизина в
позиция 3 на единия пептид (ацил акцептор)
 аминокиселинен посредник (орнитин или глицинови
мостчета)
 СООН- група на D- аланина в позиция 4 (ацил донор).
Тип А: чрез директна пептидна връзка между двата пептида
пептидите са съединени чрез аминогрупата на мезо-диамино-
пимелинова киселина -ДАП (3 позиция) и карбоксилната група на
D-аланина от другия пептид (4 позиция)
 Пептидогликан при E. coli – директно свързване с
напречни пептидни връзки

При E. coli, пептидната сшивка е от тип А - образува се между meso-

диаминопимелиновата киселина (ДАП) в позиция 3 на едната верига и D-
аланина в позиция 4 от другата верига. Омрежването е слабо! Характерно е
за повечето Грам-отрицателни бактерии.
В края на процеса последната - 5 D-Ала киселина се отрязва и се образува
тетрапептид. Целият процес на омрежване протича от външната страна на
цитоплазматичната мембрана
 Тип Б – тетрапептидите се съединяват между 2-ра (Д-
глутамин) и 4-та аминокиселина (Д-аланин) на два
срещуположни тетрапептида, чрез диамино посредник
Д-орнитин:
-
-NAG –NAM-
D-Аланин
Глицин тин
ни
- ор L-Серин
D
D-Глутамин
D-Глутамин
L-Серин
Глицин
D-Аланин
-NAG –NAM-

Сшивка тип Б – характерна за Тип Б – между 3-та АК (лизин) и 4-

та АК (Д-аланин)
повечето Грам положителни
бактерии
 Пептидогликан при Staphylococcus aureus – свързване
чрез междупептиден мост на пептидогликановите вериги.

Staphylococcus aureus : пентапептидът идващ от NAM е съставен от L-аланин,

D-глутамин, L-лизин и два D-аланина.
Пептидната сшивка се осъществява по тип Б посредством олигопептиден мост
от 5 остатъка (глицинови) между L-лизин (3-та АК) и D-аланина (4 та АК).
В края на процеса последния D-аланин се отцепва и образува тетрапептид в
пептидогликана. Омрежването е много интензивно и плътно!
Нови данни за типа кръстосаните връзки при Грам-
положителните бактерии

Образуване на връзка между аминокиселини в

позиция 3-3
 ФУНКЦИИ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА като
част от клетъчната стена:
◄ Мрежовидна ригидна структура:
 определя формата на микробната клетка
 придава стабилност на клетъчната стена,
 предпазва клетката от разрушаване от високото
вътреклетъчно налягане (2-25 атм.)

◄ Влияе на повърхностния заряд на

клетката
 Съдържа отрицателни и положителни групи

◄Мишена за различни ензими и

антибактериални вещества
 Антибиотици и химиотерапевтици
 ФУНКЦИИ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
(МУРЕИН):
 Адювантна и имуномодулаторна активност
 предизвиква образуване на антитела (особено
при ставни заболявания).
Например:
 Муреинът от микобактериите има
 пирогенна (повишава температурата),
 сомногенна (индуцира съня) активност
 прави организма чувствителен към ниски дози
ендотоксин.
 Пептидогликанът на стрептококите от група А
 причиняват автоимунни артрити и хронични
чревни заболявания.
 БИОСИНТЕЗА НА
ПЕПТИДОГЛИКАНА
Според мястото на протичане на биосинтезата:
 три клетъчни локуса:
 ЦИТОПЛАЗМА,
 ЦИТОПЛАЗМЕНА МЕМБРАНА
 СЪЩЕСТВУВАЩА КЛЕТЪЧНА СТЕНА

Според типа на процесите от биосинтезата:

 четири етапа:
 I етап, синтезни, протичат в цитоплазмата
 II етап, транспортни, протичат в цитоплазмената
мембрана
 III и IV – етап, трансгликозилазни и
транспептидазни, протичащи в съществуващата
клетъчна стена в точката на растеж
 БИОСИНТЕЗА НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
І Етап: Синтеза на хидрофилни предшественици
Процесите, протичащи в цитоплазмата, могат да
бъдат разделени на четири основни реакции

 Образуване на УДФ–N-ацетилглюкозамин

 Образуване на УДФ–N-ацетилмураминова
киселина от N-ацетилглюкозамин

 Сглобяване на пептидния мост. Синтеза на D-

глутаминова киселина и дипептид D-аланин-D-
аланин.

 Образуване на УДФ–N-ацетилмурамил
пентапептид
 Как протича синтезата на тези
предшественици?
E.coli

Staphylococcus aureus
аминиране

Свързване с ацетилиране
УТФ

Първи
прекурсор

редукция Приобщаване на ФЕП

N-ацетилмураминовата киселина
(UDP-NAG) се получава от N-
ацетилгликозамина
Втори предшественик Процесите протичат с участие на
АТФ и УТФ
Формиране на крайния втори предшественик: УДФ–
N-ацетилмурамил–пентапептид
1) Синтеза на два пептида: дипептид: D-аланин-D-аланин
и трипептид: L-аланин - D-глутаминова киселина - L-лизин
2) Свързаване в пентапептид
3) Взаимодействие на пентапептида с карбоксилната група
на млечната киселина от N-ацетилмураминовата киселина
 БИОСИНТЕЗ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
ІІ Етап: Процеси протичащи в цитоплазмената мембрана
 Посредник: бактопренол (фосфолириран липиден преносител
разположен в цитоплазмената мембрана (липид 1 и липид 2)
 Протичащи процеси
 Свързване на УДФ-ацетил-мурамил- пентапептида с бактопренола и
освобождаване на УМФ
 Промяна на химичния характери на транспортираното съединение
от хидрофилен на липофилен
 Присъединяване на втория предщественик УДФ–N-
ацетилглюкозамин за формиране на пептидогликановия мономер
 Присъединяване на нов пентапептид от глицинови остатъци към
лизиновия остатък на УДФ-ацетил-мурамил- пентапептида с
участието на глицин т-РНК (уникален като извънрибозомна
белтъчна синтеза) – при Грам-положителните бактерии
 Получаване на дизахарид-декапептидно производно на
липидния С55-преносител
 БИОСИНТЕЗ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
Етап 2: Процеси протичащи в цитоплазмената
мембрана
 Свързване – образуване на комплекс от
пептидогликановия мономер с липидния
преносител (бактопренол)
 Транспорт - пренасяне през мембраната на
комплекса към съществуващата клетъчна стена
 Насочване - на комплекса към „точката“ на растеж
 Освобождаване - на новата мономерна единица от
липидния преносител
 Възстановяване на преносителя - връщане на
бактопренола в стартова позиция в
цитоплазмената мембрана за нов пренос
 БИОСИНТЕЗ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
III Етап: Процеси в съществуващата клетъчна стена –
същност: включване на синтезираните мономери в
захарния скелет от мрежата на пептидогликана
 Трансгликозилиране – присъединяване на гликановата

част на новия пептидогликанов мономер към

съществуващата захарна верига от пептидогликана;
Как се реализира?
 Разграждане на гликозидните връзки в гликановата

верига в точката на растеж – чрез автолизини.

 Вмъкване на комплекса в точката на растеж.

 Формиране на нови гликозидни връзки между захарите

на новите и старите мономери –

 Ензими - трансгликозидази
 БИОСИНТЕЗ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
ІV Етап : Процеси протичащи в съществуващата
клетъчна стена

Транспептидиране – омрежване между линейните

пептидни вериги на два срещуположни
пептидогликанови мономера.
◄ Разкъсване на пептидна връзка в пептидната
част: протича между двата крайни D-аланинови
остатъка, в резултат остават тетрапептиди към
всеки пептидогликанов мономер
 освобождава се енергия за транспептидирането
◄ Свързване на пептидните вериги: чрез пептидна
връзка
 под действието на транспептидази (бифункционални
ензими), като гликопептид-транспептидаза, без участие
на АТФ
 пептидна връзка по тип А или тип В
 Схема на трансгликозилиране и
транспептидиране при биосинтезата на
пептидогликана
 БИОСИНТЕЗ НА ПЕПТИДОГЛИКАНА
◄ Морфогенезата на муреиновия сак:
Процес на узряване –
• новосинтезираният пептидогликан
претърпява допълнителни промени
• нараства броя на напречните пептидни
връзки
• увеличава се съдържанието на
ковалентно свързан липопротеин –
(компонент на външната мембрана при
Грам-отрицателните бактерии)
 Подходи за включване на новосинтезираните мономери в
зависимост от морфологията на бактериите
• Пръчковидни бактерии -B. subtilis или E.
coli - два начина:
А) тип 1 – включване на мономера в различни
точки на съществуващата клетъчна стена по
спираловиден път (фиг. А), протича удължаване
на клетъчната стена
Б) тип 2 – вмъкване в затворен пръстен около
бъдещия сайт на делене и образуване на
делителна преграда (фиг. B).

• Сферични клетки -
Наблюдават се тип 1 и тип 2 при S. рneumoniae
А) вмъкване на новите мономери в т.нар
екваториален пръстен и удължаване на
клетъчната стена (фиг. А). След удвояване на
пръстена и разделяне се маркира мястото на
бъдещото делене на дъщерни клетки.
• Преградата за делене се синтезира в центъра
на клетката (фиг.В).
• Само Тип 2 (S. аureus) - няма режим на
удължаване клетъчната стена. • Удължаване на клетъчната стена по тип
• Новите мономери се вмъкват само в 1 - в червено
преградата на делене (фиг. B). • Удължаване на клетъчната стена по тип
2 - в зелено
 Антибиотици, инхибитори на синтезата на
пептидогликана:
 Фосфомицин
Инхибира синтезата на N-ацетилмураминова киселина
 Циклосерин

Инхибира активността на:

 ензима, катализиращ превръщането на L-аланина в D-
аланин
 образуването на дипептида (D-аланин-D-аланин) и
съответно присъединяването му към олигопептида
 Бацитрацин, ванкомицин и ристомицин -

Инхибират свързването с бактопренола и съответно

пренасянето и включването на дизахарид-пентапептидния
фрагмент към пептидогликана.
 Пеницилини и цефалоспорини

Подтискат активността на транспептидазите, омрежващи

пептидите в пептидогликана.
Обща схема на действие на различните антибиотици върху
синтезата на пептидогликана
Действие на пеницилиновите антибиотици върху
биосинтезата на пептидогликана
 Структурата на муреина може да бъде
нарушена под действието на различни
ензими:
●Глюкозидази (лизозим)
Атакуват 1-4  гликозидната връзка между N-
ацетилглюкозамина и N-ацетилмураминовата киселина
(фактори на неспецифичния имунитет).
Различна степен на чувствителността на бактериите към
лизозима:
 Грам (+) бактерии са по-чувствителни на третиране с
големи количества лизозим.
 Грам(-) бактерии стават чувствителни към лизозим след
действие на различни агенти – ЕДТА.

● Амидази
Разкъсват връзката между гликановата и пептидната част на
пептидогликановия мономер

● Ендопептидази -лизостафин
Атакуват пептидните връзки в пептида или интерпептидните
глицинови мостчета
Точки на разцепване на пептидогликана под
действието на различни ензими:
глюкозаминидази (розови), амидази
(жълти), пептидази (сини) и мурамидази
(зелени).
 Структура на клетъчната стена при Грам-
положителни бактерии: основни компоненти
1. Пептидогликан (муреин) – хомогенен електронно-
плътен слой

2. Тейхоеви киселини – уникални само за Грам (+)

бактерии

3. Белтъци
(асоциирани с
клетъчната стена)

4. Полизахариди
- малки количества
 Пептидогликан (муреин)
при Грам - положителните бактерии

 Обща характеристика
 многослойна структура с дебелина между 20-80
нм.
 заема 40-80 % от сухото тегло на клетката
 изключения до 90% - Micrococous lyzodeikticus
 Вариабилност в пептидната част
 при Грам (+) се среща L-лизин вместо мезо-ДАП
 участие на пентаглицинови мостчета при
омрежване на мономерите на муреина
 При някои видове - отклонения в гликановата част
на пептидогликановия мономер
 Тейхоеви киселини
при Грам - положителните бактерии
УНИКАЛНИ САМО В ГРАМ (+) БАКТЕРИИ.
Определение: Анионни гликополимери на полиолите (основно рибитол
или глицерол), чиито мономери са свързани с фосфодиестерни връзки.
Могат да съдържат още: остатъци от аминокиселини, захари и
аминозахари.
 разтворими във вода
 повърхностни антигени за Грам (+) бактерии

Два вида тейхоеви киселини според разположението и свързването:

 Липо-тейхоеви киселини (LTAs), които са закотвени към плазмената
мембрана и се простират от клетъчната повърхност през целия
пептидогликанов слой;
 Тейхоеви киселини на стената (WTAs), които са ковалентно свързани с
пептидогликана и се простират през и извън клетъчната стена

Тейхоевите киселини на стената според изграждащите ги остатъци най-

често са:
 рибитолтейхоеви киселини
 глицеролтейхоеви киселини
 Тейхоеви киселини
Рибитолтейхоеви киселини – изградени от рибитол
 свободните -ОН групи могат да бъдат заети от
 D-аланин (при стафилококите)
 N ацетилглюкозамин
 N ацетилгалактозамин
Глицеролтейхоеви киселини - изградени са от
глицерол.
Липотейхоеви киселини - гликолипиди, които имат
хидрофобна част — гликолипид и хидрофилна част –
полиглицерофосфат
Мономери на тейхоевите киселини могат да бъдат също:
 Глюкоза - глюкозилтейхоеви киселини
 Глюкоронова киселина и ацетилглюкозамин -
тейхоуронови киселини - при някои Грам (+)
бактерии
 БИОСИНТЕЗАТА НА ТЕЙХОЕВИТЕ КИСЕЛИНИ
(ТХК) при Грам положителните бактерии

 Биосинтезата на ТХК се осъществява успоредно със синтезата

на пептидогликана.
 Различните ТХК се синтезират по различни пътища с участието
на различни ензими, който са:
 асоциирани с цитоплазмената мембрана

 силно зависими от концентрацията на Mg2+ и Ca2+ йони.

 Предшествениците на мономерите са продукти от различни

метаболитни пътища:
 Глицеролфосфат - постъпва от гликолизата

 Рибитолфосфат – постъпва от рибулозо 5-фосфатния път

 БИОСИНТЕЗАТА НА ТЕЙХОЕВИТЕ КИСЕЛИНИ
 Синтеза на предшественици в цитоплазмата
 Свързване на мономерите с ензими (гликозилтрансфераза)
или преносители (бактопренил фосфат) от вътрешната
страна на цитоплазмената мембрана
 Пренасяне на мономерите или веригите от външната страна
на цитоплазмената мембрана – различни преносители
(напр. АВС транспортер или ензими) за различните ТХК
 Полимеризация на веригата – протича различно
 Липотейхоевите киселини полимеризират от външната

страна на цитоплазмената мембрана, единият край

остана закотвен в мембраната, другият край се изнася
през пептидогликана, насочен към външната среда
 Тейхоевите киселини на стената полимеризират от

вътрешната страна на мембраната и след това се

изнасят към пептидогликана
 Модел на биосинтеза на тейхоеви киселини на клетъчната стена

Изобразяване на първичния биосинтетичен път на тейхоевата киселина (L-WTA) на

клетъчната стена на Staphylococcus aureus. Несъществените ензими са оцветени в зелено и
тяхното изтриване води до авирулентен фенотип. Условно есенциалните ензими са
оцветени в червено и тяхното изтриване е летално. След вътреклетъчното сглобяване,
полимерът на полирибитол фосфат се транспортира навън чрез двукомпонентен ABC
транспортер, TarGH, и след това ковалентно се свързва чрез фосфодиестерна връзка към
MurNAc захарите на пептидогликана.
 РАЗПОЛОЖЕНИЕ И СВЪРЗВАНЕ НА ТЕЙХОЕВИТЕ

КИСЕЛИНИ В КЛЕТЪЧНАТА СТЕНА

Два типа:
 Повърхностно или частично потопени в

пептидогликана
 осъществява се чрез ковалентна фосфодиестерна
връзка с мономерите на пептидогликана – с
ацетилмураминовата киселина
 стърчат извън клетъчната стена

 Пронизват целия пептидогликанов слой,

 от цитоплазмената мембрана до повърхността на
клетките
 свързват се с гликолипидите от ЦПМ
 означават се като липотейхоеви киселини
 ФУНКЦИИ НА ТЕЙХОЕВИТЕ КИСЕЛИНИ:
 Свързват Mg2+ от хранителната среда
 Създават необходимото йонно обкръжение на
цитоплазмената мембрана.
 Участват в клетъчното нарастване и делене
 Участват в регулацията на автолитичните ензими,
разрушаващи собствените пептидогликани.
 При пневмококите, липотейховите киселини
изпълняват ролята на инхибитори на собствените
литични ензими.
 Притежават антигенни свойства и обуславят
антигенната специфичност на клетъчната повърхност.
 Участват в адхезията на клетките и образуването на
биофилми.
 Определят възможността за адсорбция на фаги към
клетъчната повърхност.
 При загуба на гликозилните остатъци на
тейхоевите киселини, клетките стават устойчиви на
фаги.
 ДРУГИ КОМПОНЕНТИ

В състава на клетъчната стена на Грам (+) макар

и в не големи количества присъстват :
 полизахариди

 белтъци

 липиди

Те не формират самостоятелни слоеве, а са

ковалентно свързани с макромолекулите на
клетъчната стена.
 ИЗВОД
 В състава на клетъчната стена на Грам (+) бактерии
участват основно три типа съединения: пептидогликан,
тейхоеви киселини и белтъци.

 Съединенията са свързани с ковалентни връзки и

образуват мрежеста, гъбовидна структура с голяма
здравина и пори с диаметър 1-6 нм.

 Пептидогликановият слой при Грам (+) бактерии е

масивен, плътно прилепва до ЦПМ.

 Тейхоевите киселини са уникални за Грам (+).

Тейхоевите киселини на клетъчната стена са свързани
ковалентно, а липотейхоевите киселини пронизват цялата
клетъчна стена и са закотвени с единия си край в ЦПМ.
 Грам -положителни бактерии с усложнена
клетъчната стена
НАЙ-ТИПИЧНИ СА МИКОБАКТЕРИИТЕ
 Различия в състава и структурата на пептидогликана
 вместо ацетилмураминова киселина се съдържа
гликомурамова киселина
 в пептидните опашки се наблюдават сшивки от типа
мезо-ДАП-мезо-ДАП
Съдържат миколови киселини
 придават хидрофобност на клетката,
 устойчивост на външни въздействия
 силно изразената киселиноустойчивост

Откриват се и други съединения:

 арабиногалактан
 гликолипидни компоненти
Състав и структура на клетъчната стена
при Грам отрицателните бактерии
Сложен химичен състав и сложна структурна
организация
Състав:
пептидогликан,
липополизахариди,
липопротеини;
полизахариди,
белтъци,
липиди
Няма тейхоеви киселини!!!
Многослойна структура:
 Външна мембрана
 Пептидогликанов слой
 Периплазмено

пространство
 Структура на клетъчната стена на Грам-
отрицателните бактерии

Външна
мембрана

Периплазмено
пространство
 Периплазмено пространство
Обща характеристика:
електронно прозрачно пространство
 дебелина около 10 нм
включва пространството между вътрешната
цитоплазмена мембрана и външната мембрана от
клетъчната стена на Грам (-) бактерии
 съдържа: пептидогликан (потопен в
периплазменото пространство), специфични
периплазмени белтъци и неорганични молекули
Периплазмени белтъци - два типа:
• Хидролитични ензими – протеази, амилази,
рибонуклеаза, алкална и кисела фосфатаза,
дезоксирибонуклеаза
• Транспортни белтъци – различен тип
 Функции на периплазменото пространство
 Окисление, секреция и нагъване на протеини
 Полимеризация на ЛПЗ от външната мембрана
 Секреция на липопротеини
 Анализ на сигналите от околната среда
 Участие в синтезата на пептидогликан и деленето на
клетките
 Транспортна функция
 Разполагане на части от флагелума
 Транспорт на метални йони
 Осморегулация
 Детектиране и създаване на устойчивост към катионни
антимикробни пептиди
 Пептидогликан при Грам отрицателните
бактерии
Пептидогликан
 от 1 до 10% от сухата маса на клетъчната стена
 редки случаи достига до 25%,
 под формата на моно- или бислой. Дебелина
около 3нм
 Свързване на срещуположните
тетрапептиди от тип А-1 (пряка връзка на
мезо-ДАП от единия пептид с Д-аланин от
другия пептид)
 Съдържат мезо- ДАП вместо лизин
 В гликановата част рядко се наблюдават
модификации: изключения при Neisseria,
Caulobacter, Fusobacterium.
Външна мембрана от клетъчната стена при
Грам-отрицателните бактерии
Комплексен сложен слой съставен от четири
основни компонента:
 липопротеини
 фосфолипиди
 белтъци
 липополизахариди

 всеки компонент има специфична топология и

структура спрямо пептидогликана;

 външната мембрана може да се разглежда

условно като съставена от няколко подслоя;
 Състав и структура на външната
мембрана

1. Липопротеини:
 свободни или свързани с цитоплазмената
мембрана, но по-често разположени над
пептидогликана
2. Фосфолипиди:
 разположени над липопротеините като
двуслойна мембрана - двоен фосфолипиден
слой – втора мембрана !
3.Белтъци:
 разположени във фосфолипидния слой
4. Липополизахариди:
 разположени над двойния фосфолипиден слой
Строеж на външната мембрана на Грам-
отрицателните бактерии
 1. Липопротеини от външната мембрана на
Грам-отрицателните бактерии
 Състав:
хидрофилни
липопротеини, свободни
или свързани
Разположение:
 свързани към
външната част на
клетъчната мембрана
(IM) липопротеини
 Над пептидогликана и
насочени към
вътрешната част на липопротеини
външната мембрана
(ОМ)
 Наричат се Липиди на
Браун
 2.Фосфолипиди във външната
мембрана (ВнМ) на Грам (-) бактерии
 Състав:
 много сходен с фосфолипидите от цитоплазмената

мембрана
 образуват двоен фосфолипиден слой

 Различия:
 повишено съдържание

на фосфатидил-етаноламин

е н
ид
лип
сфо
ф о М
е н Вн
о а
Дв ой н
сл
 3. Белтъци от външната мембрана на
Грам-отрицателните бактерии
 Образуват хидрофилни
пори (порини)
 Проникват до муреиновия
слой и формират канали
за транспорт на
хранителните вещества Външна
мембрана
 Заемат до 60% от
повърхността на Периплазмено
пространство
клетъчната стена
Вътрешна
 Създават голяма цитоплазмена
здравина на скелета на мембрана цитоплазма
клетъчната стена -
белтъци на матрикса
 Клетъчна стена при Грам-отрицателните
бактерии. Структура на липополизахарида

 Липополизахарид: – от 10 до 40% от
повърхността на външната мембрана.
 Състав: две части - хидрофилна

(полизахариди) и хидрофобна (лидиди)

Комплекс от ковалентно
свързани три компонента:
 О-антигенен полизахарид,

 Основен олигозахарид

 Гликолипид (Липид А)
 Структура на липополизахариди
при Грам (-) бактерии

KDO - Hep - Hep - Glu - Gal - Glu – GluNAc

Хидрофилна компонента Хидрофобна
на ендотоксина компонента
 Състав на липополизахаридния слой от
външната мембрана на Грам-отрицателните
бактерии
Липополизахариди (ендотоксини)
 Липид А – хидрофобна част - гликофосфолипид,
определя токсичните свойства на ендотоксина
 Сърцевина (олигозахаридно ядро) – родово
специфичен състав на захарите (специфични захари -
хептози и кето-дезоксиоктонат)
 Полизахарид “О-антиген”(странична верига) –
хидрофилна част, видово специфична, отговорна за
антигенната специфичност на комплекса.
 Структура: вериги от повтарящи се субединици (три-,
тетра – и пентазахариди), насочени към околната
среда.
 Състав: видово и щамове специфичен, определя се
като соматичен антиген (О-антиген), дефинира
серотиповете на патогените.
 Регион І. Липид А
 Състав:
 Два фосфорилирани N-
ацетилглюкозамина
свързани с 6 или 7
наситени мастни
киселини.
 Свързване на мастните
киселини – два типа
 директно свързани
мастни киселини с N-
ацетилглюкозаминовия
димер
 Естерифициране на
мастните киселини до 3-
хидрокси мастни
киселини и свързване с
димера
 Структура на липидния
регион - силно
консервативна
 Регион ІІ. Сърцевина (ядро) на
полизахарида – регион R
 Разположена между липид
А и О-страничната верига
 Свързана с липид А в
позиция 6 на
единия фосфорилиран N-
ацетилглюкозамин
 Често разделяна на две
части - външна и вътрешна
сърцевина
 Съставена от къси
вериги захари
 Съдържа две необичайни
захари,
 L-глицеро-D-манохептоза
 2-кето-3-
дезоксиоктоноинова
киселина (KDO)
 Полизахаридното ядро се
определя като родов антиген
 Регион ІІІ. Соматичен антиген (О)
или О-полизахарид
 Свързан: с полизахаридното
тяло R и насочен към
външната среда
 Състав - повтарящи се
олигозахариди
 съставени от 3-5 вида захари
 редки захари - абекоза,
колитоза, паратоза и
тивелоза
 Дължина на веригите –
 достига до 40 единици
 много по-дълъг отколкото
основния полизахарид R
 O-антигенът поддържа
хидрофилния домейн на ЛПЗ.
 О-странична верига на ЛПЗ – основната
антигенна детерминанта на клетъчната стена
 Вариабилност в състава на
захарите в О-страничната
верига
 на видово и щамово ниво
 Определя имунологичната
специфика на О-антигена
 липополизахаридът се
разпознава от имунните
клетки, когато се свърже с
Toll- рецептор 4 от
клетките на
гостоприемника
О- и R- определят
морфологията на колонията
(R, полуR, S) – в зависимост
от дължината на
полизахаридната верига
 Синтеза на ЛПЗ от външната мембрана на Грам-
отрицателните бактерии
 Генетично детерминирана синтеза на липополизахарида
 Консервативност в гените и ензимите за биосинтеза и

транспорт за повечето Грам-отрицателни бактерии

Различията в структурата на липополизахарида при
отделните видове се дължат на:
 допълнителни ензими, които променят основната

структура на липополизахарида, особено при някои

патогени
 различни механизми на регулация на структурните

модификации
 определени от клетъчната плътност на популацията

 свързани с вирулентността на бактериите.

Синтеза на липополизахаридните структури

 Синтезата на предшественици на LPS структури

(липид А, ядро и антиген О) в цитоплазмата

 Сглобяване (полимеризация) на структурите в

цитоплазмата

 Пренос на структурите в периплазменото

пространство

 Изнасяне на повърхността на външната мембрана

 Синтеза на Липид А
Етап 1:
 Синтеза на липид А във вътрешната
част на ЦПМ
 девет ензима: LpxA, LpxC, LpxD,
LpxH, LpxB, LpxK, KtdA, LpxL и LpxM.
Синтеза предшественици на липид
А:
 УДФ N-ацетилглюкозамина се
свързва с две мастни киселини в
позиция 2 и 3;
 Следва хидролиза до образуване на
липид X
 Кондензиране на липид X и неговия
прекурсор УДФ-глюкозамин до
дизахарид-1-Р,
 Следват процеси на фосфорилиране,
включване на мастни остатъци до
получаване на Липид А
 Прибавяне на 2-кето-3-
дезоксиоктоноинова
киселина (KDO) - токсичност
 Сглобяване (полимеризация) на
структурите в цитоплазмата
Етап 2:
 синтеза на захарни предшественици на

сърцевината R и О-антигена (странична верига):

- донори на хексозни единици – УДФ-глюкоза,
УДФ-галактоза, Kdo и Hep (L-глицеро-D-мано-
хептоза)
 свързване на липид А със сърцевината R

 протича върху цитоплазмената повърхност на

клетъчната мембрана
 участват мембранно свързани

гликозилтрансферази и нуклеотидни захари

като донори.
 Изнасяне на ЛПЗ и неговите прекурсори при E.coli
 Синтеза на О-антиген олигозахарида:
 Мономерите се сглобяват отделно от останалата част от комплекса

 Транспортер WZX пренася мономерите на О-антигена от вътрешната

повърхност на цитоплазмената мембрана към нейната периплазмена

повърхност
 Полимеризиране на мономерите в периплазмената повърхност

 Транспорт на комплекса сърцевина R-липид А

 АBC транспортери - MsbA обръщат комплекса от вътрешната

повърхност към външната повърхност на клетъчната мембрана.

 Свързване на полимеризирания О-антиген с комплекса «ядро-липид
А» в периплазменото пространство до вътрешната мембрана.
 Пренасяне на зараждащия се LPS от периплазмената повърхност
към вътрешния слой на външната мембрана - протеини LptA, LptB,
LptC, LptG LptF пренасят готовия липополизахарид като совалка.
 Прикрепване на LPS на външната повърхност на двойния
фосфолипиден слой от външната мембрана с участието на протеините
LptD и LptE .
Обща схема на синтеза на ЛПЗ
Структура на клетъчната стена на
Грам-отрицателните бактерии
 Сравнение между структурата на
клетъчната стена на Грам (+) и Грам
(-) бактерии
 Сравнение между структурата на
клетъчната стена на Грам (+) и Грам (-)
бактерии
 НАЙ-СЛОЖНАТА КЛЕТЪЧНА СТЕНА
 Deinococcus radiodurans (Micrococcus radioduraus) –
уникална резистентност към йонизиращи лъчения
 Оцветява се като Грам (+), но има строеж на клетъчна
стена като Грам (-) бактерии.
 Муреинов слой - доста тънък и силно перфориран.
 Допълнителен уникален слой - разположен над
муреиновия като финна матрица от малки участъци.
 Външна мембрана - богата на липиди и липопротеини,
но не съдържа липополизахариди.
 Допълнителен белтъчен слой, S слой от плътно
опаковани шестоъгълни протеини над външната
мембрана.
 Функция - обезпечава необичайно високата
устойчивост на клетката на химични въздействия.
 При някои щамове има допълнителен слой от плътно
опаковани въглехидрати
Стурктура на клетъчната стена на Deinococcus
radiodurans
1. Цитоплазмена мембрана
2. Периплазмено
пространство
3. Пептидогликан -
перфориран
4. Допълнителен слой – фин
матрикс от малки
отделения
5. Външна мембрана
6. S – слой –
7. Допълнителен слой от
плътно опаковани
въглехидрати
 Състав и структура на клетъчната стена
при АРХЕИ (Мендокутни)
Изключително разнообразие в състава и структурата на
клетъчните стени на археи:
 Оцветяват се както като Грам (+), така и като Грам (-) бактерии.
 Клетъчна стена - не съдържа муреин (пептидогликан)
 Някои групи съдържат полизахарид псевдомуреин –
 съединение между N- ацетилглюкозамин и N ацетил L-
талозаминуронова киселина, съединени с 1,3 гликозидни
връзки.
 Други групи изобщо не съдържат псевдомуреин:

 Methanosarcina - глюкоза, глюкоронова киселина,

галактозамин уронова киселина и асетат

 Halococcus – силно сулфатирана клетъчна стена, натриев

сулфат стабилизира клетъчната стена

 Необичайно високо съдържание на специфични полизахариди и
гликопротеини
Структура на клетъчната стена при
археи – общ тип с псевдомуреин
 Различни типове клетъчни стени при археите
 Тип а: S-слой (от протеини или
гликопротеини) върху плазмената мембрана
Methanococcus, Hallobacterium

 Тип b: Протеинов слой над S-слоя и

плазмена мембрана Methanospirillum

 Тип c: Метанохондроитинов слой

разположен над S-слоя и плазмена
мембрана, Methanosarcina

 Тип d: S-слой, псевдомуреин, плазмена

мембрана, Methanothermus, Methanopyrus

 Тип e: Слой от полизахариди и плазмена

мембрана, оцветяват се като Грам(+),
Methanobacterium
БАКТЕРИИ БЕЗ КЛЕТЪЧНИ СТЕНИ (MOLLICUTES)
 МИКОПЛАЗМИ
 Силно изразен полиморфизъм на клетката
 Нямат клетъчна стена, пептидогликан
 Трислойна цитоплазматична мембрана
 Никога не са наблюдавани мезозоми
 В цитоплазм.мембрана - холестерол и други стерини
 Наблюдава се капсула с липополизахаридна или
полизахаридна природа при някои видове
 Нечувствителност към пеницилини и цефалоспорини
поради липса на клетъчна стена.
 Паразити по човека и животните
 Сапрофитни видове в почвата, води, живеещи
свободно или в симбиоза с бактерии, нисши гъби,
растения, птици и човек.
 БАКТЕРИИ БЕЗ КЛЕТЪЧНИ СТЕНИ
L-форми – бактерии с дефицит на синтеза на клетъчна стена
 Получават се от бактерии с клетъчна стена под действие на
специфични агенти ( антибиотици) или при инвазия в
гостоприемник
Особености на L-формите
 Морфология – различна от изходната форма
 Размерите - от 0,2 до 50 мкм.
 Растат бавно - стабилни и нестабилни L-форми.
 Нечувствителни към редица антибиотици.
 Способни да се размножават чрез процеси подобни на
пъпкуването като клетъчната мембрана формира дъщерни
мехурчета.
 могат да бъдат диференцирани в четири вида в зависимост от
 способността им да се върнат към родителската форма,
 да формират клетъчна стена
 според степента на модификация на клетъчната стена.

Сравнение на L-образни клетки и липидни везикули.
(a) Схема на пролиферация на L-форма на B. subtilis
(b-d). (b) Голяма L-форма на B. subtilis, заобиколена от наскоро генерирани
дъщерни мехурчета
(с) L-подобни форми в урината на пациент.
d) In vitro пролифериращ липиден везикул. Широчини: (с) 5 μm и (d, e) 10 μm.
 ПРОТОПЛАСТИ
Форми с частично или напълно отсъстваща
клетъчна стена

 Протопласти- пълно отсъствие на клетъчна

стена

Получават се чрез третиране с лизозим

 Имат кръгла форма
 Крайно чувствителни към външното осмотично
налягане
 Метаболитно активни клетки
 Осъществяват обмяна на веществата
 Нарастват
 Не са в състояние да се делят
Схеми за подготовка за теста