Валентин Силвестър Добрев

ФАК. №16419
група 16

ЗЪБНА ПЛАКА - БАКТЕРИАЛЕН БИОФИЛМ

РАЗВИТИЕ И СТРУКТУРА
НА БИОФИЛМИТЕ
Бактериалните биофилми са триизмерни бактериални структури със специфична екологична,
физиологична, и биохимична характеристика. Те представляват акумулация на микроорганизми,
прикрепени към определена влажна повърхност, включени в екстрацелуларен слузест слой.

Зъбната плака е пример за такъв биофилм и представлява сложна микробна общност със
специфичен бактериален растеж върху полизахариден матрикс, прикрепена към емайла посредствум
зъбната пеликула. Зъбната плака се нарича още бактериален плаков биофилм.

Структура на биофилма
Биофилмът е изграден от (1) бактериални микроколнии, (2) екстрацелуларен слузест слой, (3) канали за
течности и (4) примитивна комуникационна система.

Бактериални микроколонии. Те са основната структура на биофилмите. Тъй като се прикрепват към

повърхности и един към друг, те образуват свързани гроздове от микроколнии с гъбоподобна форма с
тясна дръжковидна основа, свързана с пеликулата над емайла. Всяка микроколония е мъничка
независима общност. Различните микроколнии могат да съдържат различни комбинации от
бактериални видове. Бактериите в центъра на микроколниите придобиват качествата да живят в
стриктна анаеробна среда, докато другите, намиращи се по периферията на микроколониите и каналите
могат да живеят в аеробна среда. Чрез генетична трансформация бактериалните клетки модифицират
степента на бактериалния растеж и се адаптират по-добре към конкретните условия. Механизмите за
приспособяване се регулират и контролират чрез приемане и преработване на химична информация от
околната среда.

Екстрацелуларен слузест слой. Представлява бариера. Този слой защитава микроорганизмите в

микроколнията от антибиотици, антимикробни агенти и от механизмите на защита на домакина.

Канали за течности. Това са канали за движение на течности, осигуряващи хранителни съставки и

кислород за бактериалните микроколонии. Те също улесняват движението на бактериалните
метаболити, отпадъчни продукти, ензимните и сигнални системи в структурата на биофилма.

Примитивна комуникационна система. Бактериалните микроколонии използват химични сигнали, за

да комуникират помежду си.

Контрол и движение в биофилма

Известни са няколко механизма, които които са отговорни за създаването на тази
резистентност: (1) Слузестият слой предпазва микроколнията и не позволява навлизането на лекарства в
дълбочината на биофилма; (2) Бактериалните клетки увеличават резистентността си чрез продукция на
по-дебел слузест слой; (3) Слузестият слой защитава бактериите си като атакува левкоцитите
(защитините клетки от имунната система на тялото); (4) Благодарение на защитния слузест слой
субстанциите, освободени от левкоцитите като отговор към микроорганизмите са по-увреждащи към
тъканите на домакина, отколкото към бактериите в биофилма; (5) Поради сложната си организация
плаковият биофил има способността да се самоизхранва дори при ограничаване на хранителните
вещества; (6) Микроорганизмите в плаковия биофилм проявяват различна физиологична активност,
резултат от промяна в генната им експресия.

Поради тези причини антимикробното въздействие върху микробните биофилми е слабо. Те не

могат да унищожат биофилма. Понякога могат да нарушат целостта му или да попречат временно на
адхезията му към повърхността. Много по-съществено и важно е механичното почистване на плаковия
биофилм. Независимо че устната кухина се поселва с микроорганизми веднага след раждането,
бактериалният плаков биофилм се образува cлeд пробива на първите зъби на детето. Преди пробива
зъбният емайл е покрит със зъбна кутикула, съставена от редуциран емайлов епител, базална ламина,
под която се намира остатъчен емайлов матриксен протеин. С пробива това емайлово покритис се
разгражда механично от дъвкателните сили и от слюнчените и бактериални ензими. Така емайлът се
излага на слюнката и микроорганизмите в устната кухина. Веднага след това по емайловата повърхност
се адсорбират слюнчени компоненти и образуват микроскопична вторична покривка, наречена
придобита пеликула. По-късно по нея се поселват микроорганизми и се поставя началото на плаковия
биофилм.

Функции на зъбната пеликула

Предпазна функция. Днес се смята, че зъбната пеликула има предимно предпазна функция, която се
състои в намаляване на емайловата деминерализация.

Матурацията на пеликулата води до по-добр предпазване на зъбната повърхност от

деминерализация. С узряването в зъбната пеликyлa се извършва трансформация на първичните
протеини или прекусорните пеликулни протеини. Тази трансформация се извършва с помощта на
различни ензими и прави зрялата пеликула по-устойчива на протеолиза.

Смята се, че абразивните пасти за зъби, които механично отстраняват пеликулата, лишават
емайла от предпазващото ѝ действие.

Основа за плакообразуване. Освен защитната си роля спрямо зъбния емайл, пеликулата е

основа, върху която микроорганизмите могат да адхерират. От една страна тя служи за храна на
микроорганизмите, а от друга - за място, към което се захващат. Те се прикрепват чрез специфини
взаимодействия с протеините от пеликулата. Така колонизацията на микробната флора по зъбините
повърхности е силно модифицирана и зависеща от слюнчените протеини.

Друг важен момент в началното плаконатрупване са стрептококовите

глюкозилтрансферазниензими. Те са необходими за синтеза на декстраните и създаването на
екстрацелуларния полизахариден матрикс.

АДАПТАЦИЯ НА МИКРООРГАНИЗМИТЕ
КЪМ ЖИВОТА В БИОФИЛМ
Микроорганизмите се организират в колонии и общности, за да оцелеят при променените условия в
плаковия биофилм. Те притежават сложни системи за комуникация, чрез които регулират делението,
растежа и функцията си. Тези системи се наричат сигнални и се задействат от различни стимули. Могат
да бъдат излъчвани от група микроорганизми и да се насочват към други, наречени прицелни клетки.

Съществуват два основни вида регулаторни системи:

- двукомпонентна регулаторна система, съставена от хистидин-киназа и регулиращ отговор;

- Сигнална система при критична микробна концентрация.
Двукомпонентна регулаторна система
Тази система осъществява само междувидова комуникация и има важна роля в пренацянето на сигнали
по време на микробната адаптация в биофилма. Тя действа на определени места по клетъчната
мембрана. Когато външен стимул достигне до чувствителния мембранен участък, неговото възприемане
става чрез хистидин-киназен рецептор.

Сигнална система при

Критична микробна концентрация
(чувсвителност към микробния кворум)
Такива двукомпонентни системи за сигнализация притежават както грам положителните, така и грам
отрицателните микроорганизми - Streptococcus mutans, S.gordonii, както и парадонтопатогените - P.
gingivalis, P. intermedia, F. nucleatum.

Тази система представлява начин за сигнализация, който се активира като отговор на критично
натрупване на бактериални клетъчни елементи. Тя действа вътревидово и междувидово. Стимулите на
тази система са сигнални молекули наречени автоиндуктори. Възприемането на сигналите става едва
когато достигнат един критичен праг на насищане. Използва се терминът кворум, за да се покаже, че
задействането на дадени сигнали, които ще променят микробната популация, е необходимо
присъствието на определено количество микроорганизми.

Такава система за чувствителност към микробния кворум притежават грам положителните и грам
отрицателните микроорганизми.

При грам положителните микроорганизми се произвеждат олигопептидни сигнални молекули, които се

наричат двукомпонентни сигнални трансдукторни системи.

При грам отрицателните микроорганизми сигналните молекули са от групата на хомосеринлактоните.

Тези молекули дифундират в клетката и се свързват с отговорните регулатори.

ГЕНЕЗА НА ОРАЛНИЯ ПЛАКОВ БИОФИЛМ

Зъбната плака е смесен микробен биофилм, който се развива по зъбите и е етиологичен фактор при
двете основни глупи орални заболявания - кариес и пародонтални заболявания. Миикробният състав на
плаката варира при различните индивиди и според локализацията си по различните зъбни повърхности.
Плакообразуването се подчинява на зависимостите на оралната екология. Подобно на другите
биофилми, в отговор на промените в околната среда и хранителния режим на индивида микробният
състав на зъеъната плака се променя. Тези промени зависят от хомеостатични механизми, присъщи за
плаката.

Плаката се натрупва най-много по фисурите на моларите, по апроксималните контакти и в

гингивания сулкус. Тя се различава по състав според своята локализация, като се разделя на два вида —
супрагингивална и субгингивална. По-ниският окислиттелен потенциал в субгингивалната област води
до преобладаване на анаеробни микроорганизми.

Образуването на зъбната плака е продължителен и динамичен процес, който включва

прикрепване, растеж, отмиване и отново прикрепване на бактериалните клетки по зъбните
повърхности.

Emanu на nлаkообразубане:
- Образуване на пеликyлa (описано по-горе);
- Първична Колонизация (0-4 часа);
- Нарастване и образуване на микроколонии (4-24 часа);
 - Вторична колонизация - микробна коагрегация (1-14 дни);
- Кулминационна общност - зрял плаков биофилм (2 и повече седмици).

Първична колонизация (0 – 4 часа)

Микроорганизмите попадат в устата като единични клетки, които са уязвими за механизмите на
opaлната защита. По-голямаата част от тях бързо се отстраняват от устата чрез дишане, отмиване със
слюнчения ток и акта на преглъщане. Няколко часа след сформиране на пеликулата започва
прикрепване на микроорганизми към повърхността ѝ. Този акт се подпомага от движението на зъби,
устни, бузи и език. Срещу микроорганизмите са насочени и локалните имунни реакции на домакина. За
да оцелеят в тази среда, те трябва да си набавят храна и повърхност, върху която да се прикрепя и
установят. Храна в устата постъпва непрекъснато, при храненето на qомакина, но за да може да се
използва от микроорганизмите, тази храна трябва да се задържи в определен участък. Такива участъци
са фисури, ямки, бразди, апроксимални повърхности, шийки и гингивален cлкус. Именно там се
насочват и микроорганизмите, но за да консумират храната, първо трябва да се установят. Тези места са
удобни за поселването им, тъй като там се избягват отмиващите сили. Повечето от микроорганизмите
използват зъбната пеликула за своето прикрепване, а има малка част, които могат да се прикрепят дори
към идеално чиста емайлова повърхност.

Един от най-важните моменти за развитието на плаковия биофилм е прикрепването на

микроорганизмите към дадена повърхност, а най-важният фе- номен, който го осигурява, е микробната
адхезия.

Микробна адхезия
В устата съществуват два вида сили: (1) сили, препятстващи микробната адхезия и (2) сили, укрепващи
микробната адхезия.

Силите, препядстващи микробната адхезия, са:

- сили на отмиване или Браунови движения, които действат на относително големи растояния.
- сили на електорстатичното отблъскване, които действат в комбинация с Ван дер Ваалсовите
сили и осигуряват полета на салбо привличане.

Силите, укрепващи микробната адхезия са:

- специфични адхезионни механизми;

- чрез физико-химични взаимодействия. Това са електростатични сили и хидрофобно свързване,
което се осъществява от аминокиселините фенилаланин, левцин или глюкозил-трансеферните
ензими на някои стрептококи;
- Чрез калциев мост, който свързва отрицателно заредената бактериална клетка и отрицателно
заредени радикали от пеликулата. Този начин на свързване е характерен за началото на
плакообразуване;
- Чрез адхезини - клетъчно-повърхностни протеини, които чрез активен лектин се свързват с
въглехидратните остатъци на гликопротеините. Тези молекули са локализирани в така
наречените фимбри (израстъци на бартериалната клетъчна стена). Същите тези фимбри могат
да осъществят връзка между Streptococci и Actinomycetes
- Екстрацелуларни полимери. Чрез водородни връзки от екстрацелуларните полизахарадити
декстрани, синтезирани Streptococci (S. Mutans), които се свързват със слюнчените
гликопротеини на пеликулата.

Адхезионният процес преминава през две фази:

- обратима адхезия;
- Необратима адхезия.
Обратима адхезия
С навлизането в устата микроорганизмите се насочват ъм емайловата повърхност. Чрез слаби сили на
привличане, получени от комбинацията на електростатични и Ван дер Ваалсови сили, те се задържат на
разстояние от 10nm от повърхността. Началното привличане на такова разстояние е слабо и защитата в
устата може да го наруши чрез (1) сили на отмиване от слюнчения ток и (2) с електростатините сили на
отблъскване. Към тези сили се намесват (3) Ван дер Ваалсовите сили подпомагащи адхезията.

Отмиващи сили на слюнчения ток. Слюнченият ток по емайловата повърхност създава сили на
отмиване, които се стремят да придвижват микроорганизмите по повърхността и да остранят по-слабо
прикрепените микробни клетки.

В резултат от силите на отмиване микроорганизмите по гладките емайлови повърхности се отстраняват

относително лесно, а всички неравности, ниши, интердентални пространства, ямки и фисури остават
защитени от силите на отмиване (фиг. 3-3). Ето защо плаката се локализира предимно по така
наречените предилекционни места:

- по фисурите и оклузалните повърхности;

- по апроксималните зъбни повърхности;
- в областта на зъбната шийка.

Електростатични сили на отблъскване. Всички повърхности в устата са отрицателно заредени. Такива са

повърхностите на емайла и лигавицата поради химичните си свойства и натрупаните гликопротеини от
слюнката. Отрицателно заредени са и бактериалните клетки, поради наличието на протеини и
компоненти на клетъчната стена, които съдържат фосфатни и карбоксилатни групи и други киселинни
радикали.

Около всяка бактериална клетка и адхезионната повърхност се привличат положително натоварени

йони от околната течна среда. Така се образува подвижен слой, наречен двоен електростатичен слой.

Когато микробната клетка се приближи към адхезионната повърхност на емайла или към друга
микробна клетка, двойните им електростатични слоеве се припокриват и се проявяват сили на
отблъскване. Силите на отблъскване, резултат от горни слоеве се припокриват и се проявяват сили на
отблъскване. Силите на отблъскване, резултат от припокриването на два двойни електрични слоя, се
влияят от количеството на солите в разтвора. С увеличаване на йонната сила на разтвора дебелината на
двойните електрични слоеве се свива. Именно това свиване става причина за намаляване на
разстоянията между два електрични слоя и позволява приближаването на микроорганизма към
повърхността или към друг микроорганизъм.

Ван дер Ваалсови сили на привличане.

Те се дължат на взаимодействие между трептящите двуполюсни молекули по бактериалната

повърхност.

Необратима адхезия
Адхезията става необратима след включване в процеса на синтезираните от бактериалните клетки
екстрацелуларни полимери. Тези полимери образуват значителна част от матрикса на биофилма. В
зъбната плака това са разтворими и неразтворими високомолекулни полизахариди, синтезиран от
Streptococci (S. mutans, S. gordonii) с помощта на ензимите глюкозид - и фруктозил-трансфераза.

В тази фаза се извършва засилено микробно натрупване и видово увеличение на микроорганизмите.

Нарастване и образуване
На колонии (4-24 часа)
След стабилното прикрепване към пеликулката над емайловата повърхност микроорганизмите имат
осигурени условия за живот и храна (фиг. 3-3). Започват бързо да метаболизират наличната храна,
нарастват и пристъпват към деление. Само за няколко часа микроорганизмите се увеличават дотолкова,
че започват да сформират колонии.

Образуване на биофилм.

1. Образуване на микроколонии.

А. Емайлова повърхност; Б. Пеликула; В. Свободни планктонни клетки; Г. Микроколония;

Д. Анаеробна вътрешна среда на микроколонията;

Е. Повърхностен екстрацелуларен слузест слой; Ж. Колонии от различни видове коки и пръчки.

2. Коагрегация и сформиране на зряла плака с гъбовидни колонии;

А. Емайл; Б. Пеликула; В. Планктонни клетки; Г. Анаеробна вътрешна среда на микроколони та Д.

Външен слузест слой. Е. Система от канали за движение на течностите: Ж. Колонии от различни
микробни видове, резултат от коагрегацията.

Тези колонии представляват натрупани клетки в отделни участъци над емайла. За да могат да се
структурират в колонии, в действие влизат нови механизми на адхезия, реализирани между отделните
клетки. Първите поселващи се микроорганизми аеробните коки. Поради малкия си размер, кръглата си
форма и слабата енергийна бариера, която трябва да преодолеят, те адхерират най-лесно. Те се на
ричат пионери микроорганизми и колонизира по почистена зъбна повърхност, след опразване на
зъбната пеликула. Към нея първоначално адхерират микроорганизми от групата на Streptococci:

- Streptococcus oralis;
- Streptococcus mitis;
- Streptococcus sanguis
- Streptococcus gordoniu

След тях се поселват Haemophilus и Neisseria. През първите няколко часа 90% от микрофлората е от
Streptococci. Колонизацията на микроорганизмите започва със серии от изолирани колонии, които се
прикрепват неравномерно по зъбните повърхности. С помощта на хранителни вещества,
транспортирани със слюнката, тези колонии се мултиплицират. Тяхното размножаване образува първия
монослой, който впоследствие се покрива от палисадно разположени клетки перпендикулярни на
зъбната повърхност. През ранната фаза на плако- образуването се наблюдава кондензиран слой от
ограничен брой бактериални видове, след което се формира хоризонтална стратификация.

С увеличаването на колониите се обхващат все по-големи участъци от удобните емайлови

повърхн сти. Част от повърхностно разположените микроорганизми, които не много плътно прикрепени
стават лесно отстраними със силите на отмиване. На тяхно място постъпват нови клетки от бактериалния
растеж. Процесът на формиране на първите микробни колонии продължава до 24 часа.

Вторична колонизация -
Микробна коагерация (1-14 дни)
Микробния растеж продължава. Увеличеният размер и натрупването на микроорганизми в колонии
започва постепенно да изчерпва кислорода в долните слоеве. Това става предпоставка за поселване на
други микроорганизми, за които анаеробните условия са подходящи.

След първия ден започва поселване и на други микробни видове освен коките и този процес се нарича
вторична колонизация. Тя се осъществява от различни грам положителни и грам отрицателни микробни
видове. Свързването на клетка с клетка се нарича коагрегация. Това е процес на прикрепване на новите
микробни клетки към вече прикрепените микроорганизми. Двадесет и четири часа след началната
колонизация зреещата плака съдържа голямо разнообразие от бактерии и е възможно да се открият
междувидови асоциации с различна конфигурация. За два дни плаката удвоява масата си, като през
същото време бактериалните колонии се свързват взаимно. До седмия ден Streptococci са
преобладаващия тип микроорганизми, а след осмия ден те започват да намаляват.

Филаментозните бактерии - Veillonella и Actinomyces се появяват от седми до четиринайсети ден.

Процесите на клетъчно дишане намаляват кислорода, при което се размножават анаеробите пръчки и
филаментозни микроорганизми (Actinomyces, Treponema).

Най-динамични са промените през първите четири-пет дни. Плаката нараства до четиринайсетия ден, а
едновременно с това нараства и разнообразието от микробни видове. С увеличаване дебелината на
плаката се намалява достъпът на О2 и се поселват факултативни и облигатни анаероби. От седмия до
десетия ден бактериалните слоеве са неориентирани и са с голямо морфологично разнообразие. Това
послойно образуване има определена последователност.

Палисадно се подреждат микроколонии от свързани коки, пръчки и филаментозни микроорганизми.

Образуваните колонии бързо се покриват със слюнка.

Кулминационна общност - зрял плаков

Биофил (две седмици и след това)
След втората седмица динамичните промени в състава на плаката намаляват и накрая спират. След
двайст и първия ден плаката придобива степен на стабилност и повече не нараства, тъй като силите на
отмиване укрепват и непрекъснато отстраняват най-повърхностните слоеве. Различните
микроорганизми и микроколонии установяват взаимоотношенията си и формират комплексната
общност, аречена кулминационна. В нея се създава благоприятна среда за взаимния живот на всички
микроорганизми. Създава се самостоятелна и независима от макроорганизма хранителна среда, с
хранителен синергизъм между различните микробни видове. Комплексната микробна общност
придобива силна резистентност спрямо всички орални антимикробни механизми, включително и към
имунните защитни механизми на макроорганизма. От този момент нататък се говори за зряла плака.

Матурация или узряване на плаковия биофилм наричаме състояние на плаконатрупване, при което се
осигурява междувидова стабилност и относителна константност чрез междубактериални
взаимодействия, образуване на физични и метаболитни асоциации и осигуряване на тяхната
физикохимична плътност.

При зряла плака микроорганизмите, които са в пряк контакт с емайловата повърхност, са подложени на
ензимна атака от страна на пеликулата.

Във вътрешността си микроколониите са заобиколени от различна микросреда и имат примитивна

комуникационна система.

В матрикса се наблюдава каналчеста система с преминаващ през нея течен поток от хранителни
вещества, разпадни продукти, ензими, метаболити и 02. Микросредата, която се образува около
микроколониите, има различно рН, хранителна активност и кислородна концентрация. Бактериите
комуницират помежду си посредством изпращане на химични сигнали.

МИКРОБИОЛОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ
В ЗРЕЛИЯ ПЛАКОВ БИОФИЛМ
Различните зъбни повърхности създават различни условия за микроорганизмите. Съществуват разлики в
степента на защитеност от отмиващите сили, както в биологичните и химични фактори, влияещи на
микробния растеж.
Тези разлики определят състава на микробните общности, като се оформят различни орални ниши:

- по апроксималните повърхности на зъбите;

- по гладките зъбни повърхности;
- по фисури, ямки и бразди;
- в областта на гингивалния сулкус.

Апроксимална плака
По всички апроксимални повърхности анаеробните видове са значително повече от аеробите.
Преобладаващите микроорганизми са от рода Actinomyces, и главно от групата на A. naeslundii. Открива
се относително високо количество на Veilonella.

Фисурна плака
Заселването на фисурата със S. mutans и S. sanguis зависи изцяло от тяхната слюнчена концентрация.
Веднъж заселили се обаче, тяхното присъствие не зависи от нея. Преобладават Грам положителните
коки и пръчки. И тук съществуват значителни разлики в микробната композиция между фисурите на
различните зъби, както и в различните разклонения на една фисура

Субгингивална плака
Субгингивалната плака или така наречената кревикуларна плака започва своето развитие след
поселване на началните слоеве в областта на коронарната плака.

Бактерните в субгингивалната плака са няколко мобилни вида, които не образуват микроколонии.

Микроорганизмите в субгингивалната плака се влияят от състава на гингивалната течност,

десквамираните епителни клетки и бактериални продукти. Те от своя страна предизвикват локално
сенсибилизиране и изява на локални имунни реакции в гингивалната тъкан срещу така наречените
пародонтопатогени. Количеството на тези микроорганизми е относително константно, като
съотношението между тях е еднакво в различните орални ниши при един индивид, но се различава при
различните индивиди.

Преобладаващите микроорганизми в субгингивалната плака са S. mitis, S. sanguis, A. naeslundii, A.

odontolyticus, A. meyeri, A. georgiae, Rothia dentocariosus, Eubacterium spp., Fusobacterium spp.,
Treponema spp.

“Пародонтопатогените" са анаеробни микроорганизми в субгингивалната плака, които колонизират там

през късната фаза на плакообразуването, но могат да се открият и в ранната плака. Това са Treponema,
Porphyromonas, Prevotella, Fusobacteruim spp.

МЕТАБОЛИЗЪМ И ПАТОГЕНЕН
ПОТЕНЦИАЛ В ПЛАКОВИЯ БИОФИЛМ
Супрагингивалната плака -
Кариесогенен потенциал
В супрагингивалната плака преобладават процеси, свързани с въглехидратния метаболизъм. Източник
за енергия при киселино-образуващите плакови микроорганизми е захарозата. От захарозата те
произвеждат киселини, интрацелуларни полизахариди, екстрацелуларни полизахариди декстрани и
левани.

Честото приемане на нискомолекулни въглехидрати води до поддържане на ниско рН в плаката.

Инхибира се растежът на някои микробни видове, а се стимулират силно ацидогенни и ацидурични
микроорганизми, като например S. mutans и Lactobacilli spp. Тези микроорганизми се свързват с
етиопатогенезата на зъбния кариес.

С приемане на захари в супрагингивалната плака се осъществява гликолиза и се получава натрупване на

киселини. Тези киселини бързо и за кратко време предизвикват спадане на рН под критичното ниво,
при което се инициира зъбен кариес.

За развитие на зъбния кариес най-голямо значение имат групата на S. mutans и S. sorbinus при наличие
на силно въглехидратна диета. При напреднали кариозни лезии се увеличават Lactobacilli и по-
взискателните грам положителни микроорганизми (A. naeslundii, A. odontolyticus, Propionibacterium).
Кариесът на корените е свързан с Actinomyces spp.

Субгингивална плака -
Патогенен потенциал
При парадонтални забавления
Бактериите в субгингивалната плака са няколко мобилни вида, които не образуват микроколонии. Те са
локализирани върху слой от първично колонизирани бактериални клетки и са заобиколени от обилен
екстрацелуларен матрикс. Това са протеолитичните бактериални видовете: Treponema, Porphyromonas,
Prevotella, Fusobacteruim spp., Spirochetes и др.

Патогенните механизми при пародонталните заболявания са:

1. Директна цитотоксичност чрез производство на протеази, цитотоксини и други вирулентни

фактори:
- Хидроличните ензими предизвикват алтерация на природната тъкан;
- ендотоксини, мукопептидази, липотеихоева киселина стимулират възпалителна реакция и имат
остеолитична активност;
- капсулаза - потиска фагоцитозата и улеснява адхезията;
- микробни продукти:
- левкотоксин - предизвикват цитолиза на неутрофилите и моноцитите;
- антинеутрофилен фактор потиска неутрофилния хемотаксис;
- Микробни метаболитни продукти.
2. Индуциране на тъканно увреждане по индиректен път чрез акутна неспецифична възпалителна
реакция.
3. Индуциране на тъканно увреждане чрез специфични имунопатологични механизми на
хроничен възпалителен процес в гингивата и възможност за прогресивна деструкция на цялата
пародонтална тъкан.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ФАКТОРИЯ
ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА ВЪРХУ
ПЛАКОВИЯ БИОФИЛМ
В оралната среда има механизми, които противодействат на киселинообразуването в зъбната плака.
Бикарбонатните йони от слюнката дифундират в зъбната плака и неутрализират произведените
киселини от ферментацията на захарите. Тази реакция се катализира от анхидразата, ензим, който се
секретира от слюнчените жлези. Ниското рН инхибира микробния метаболизъм и така намаля ва
степента на киселинообразуване.

Факторите, които влияят на зъбната плака, са вид и форма на зъбите, ортодонтски дефекти, възраст,
физиологично състояние на организма, различни заболявания, хранителен режим.
УСТОЙЧИВОСТ
НА БАЙТЕРИАКНИТЕ БИОФИЛМИ
Бактериите около центъра на микроколонията нарастват много бавно, защото са болявани изложени на
ниска концентрация на кислород и хранителни вещества. Те са защитени от въздействието на
антимикробни и имунни фактори, които са най-ефективни срещу бързо растящи клетки.
Интерцелуларни сигнали могат да променят физиологията на биофилма, като образуват
„молекуляррани помпи". Те извличат тези фактори от клетките и позволяват нарастване на микробната
общност и в тяхно присъствие.

Биофилмовият матрикс е отрицателно зареден и може да се свърже с положително заредени

антимикробни молекули, предпазващи ги от достигане до клетките във вътрешността на колониите.
Специализираните популации от персистиращи клетки не могат да растат в присъствие на тези
молекули, но също така и не умират. Когато лекарството се изчерпи, устойчивите бактериални клетки
отново се включат в развитието на бактериалната колония.