Реактивност и

резистентност.
Нарушения на имунната
реактивност

Доц. д-р И. Янев, дм

Катедра Патофизиология
МУ - Пловдив
Реакция – същност и фактори
 Дразнители
 Механични
 Характер
Физични
 Химични Сила
 Биологични Продължителност
 Обществено-социални Съчетания
 Психични (слово)
Форми на биопластичността

Реактивност

Възбудимост

Дразнимост
 Реактивност Резистентност
способност на живите
системи
да реагират да противодействат
като променят като запазват
жизнедейността си под
въздействие на дразнители
на средата
Фактори, определящи реактивността и резистентността

О Б Щ Е С ТВ О
ПР О ФЕСИЯ С Е М Е Й С ТВ О

ТР У Д БИТ
Р Е А К Т И В Н О С Т
(с ти л н а ж и во т)

Б Р Е З И С Т Е Н Т Н О С Т
Х
И
Р ас а Ц Н С (тип) Р
О
Е тно с В Н С (тип) А
С
В ъ з рас т Е нд о кринна Н
Ф
Пол с ис те м а Е
Е
К о нс титуция МФС Н
Р
Е
А
У С Т О Й Ч И В О С Т
И З М Е Н Ч И В О С Т ЕКОЛ ОГИЯ
Л Ъ ЧЕН И Я

К Л И М АТ
Г Е О Г Р АФ И Я (с е зо н )
КОСМ ОС
 Видове реактивност
Реактивност

Видова
(биологична, първична,
филогенетична)

Раса Пол

Етнос Групова Възраст

Професия Конституция

Индивидуална
(вродена придобита)

Физиологична Патологична

Неспецифична Специфична Специфична Неспецифична

общи механизми целенасочена (имунодефицитни (шок,наркоза,
на реагиране и реакция срещу състояния, алергия) ана-, парабиоза)
защита (стрес, чужди антигени
дистрес) (имунитет)
(имунни р-ции)
Индивидуалната реактивност, според
силата на реакция, се разделя на:
• Нормергична
• Хиперергична
• Хипергична
• Анергична
– положителна
– отрицателна
• Дизергична
 Неспецифична реактивност-
общи, неспециализирани
механизми на защита
1. Клетъчно ниво – шаперонова цитопротекция и
регулация. Шапероните са стресови протеини.
2. Органно и тъканно ниво – активиране на
защитни клетки: микро-, макрофаги, NK-клетки
и компенсаторно възстановяване
3. Организмово ниво – активиране на
адаптационните системи – симпатико-
адренална и хипоталамо-хипофизарно-
надбъбречна системи
Неспецифична реактивност по
Селие – общ адаптационен
синдром
Адаптация

Дразнител

Симпатико-адренална стимулация
Хипоталамо-хипофизо-надбъбречна активация

Тревога
Изтощение
 Специфична реактивност
(имунна реактивност)
 Способност на организма целенасочено да
реагира на дразнители, съдържащи чужда
антигенна информация чрез:
– Образуване на антитела
– Образуване на сенсибилизирани Т-лимфоцити
 Постигат се следните промени:
– Подтиска се образуването на мутантни клетки
– Отхвърлят се алотрансплантанти
– Създава се имунна толерантност към
собствени антигени
 Стволово-клетъчна
реактивност

Тя е преход от по-универсална и
неспецифична към по-
специализирана и специфична
реактивност с преобразуване на
стволови (плурипотентни) клетки
в органоспецифични клетки.
ВИДОВЕ РЕЗИСТЕНТНОСТ
• Вродена (естествена) - двуешалонна
– Не- или слабоспецифична
– Не се запаметява дразнителя

• Придобита (адаптивна, придобит

имунитет)
– Високо специфична
– Запаметява дразнителя – чуждия антиген и
реакцията срещу него
 ВРОДЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ

• Бариери – кожа, лигавици, секрети

(кателицидини, колектини,
дефанзини, ензими, имуноглобулини)
Фагоцити ( брой, видове, зрелост,
годност), хуморални системи
• Остро възпаление – вродена защита
и/или патологичен процес
 Адаптивна придобита
(имунна) резистентност

 Сложен, ешалониран, специфичен,

защитно–приспособителен
механизъм – придобит имунитет
 Насочен срещу несвойствени
(чуждородни) - външни или
вътрешни структури (молекули),
наречени антигени
 И ДВАТА ВИДА РЕЗИСТЕНТНОСТ
ИЗИСКВАТ МЕХАНИЗМИ ЗА:

• Разпознаване на ноксата
• Организиране на
противодействие
• Отстраняване на ноксата
 Основни функции на имунната система:
• Да разпознава своето от несвоето (чуждото)
• Да пази своето и да отстранява чуждото

Реализирането на имунната реакция

изисква:
• Наличие на имунокомпетентни зрели Т- и В-
лимфоцити.
• Среща на компетентен Т- или В-лимфоцит с
антигенен дразнител.
 Придобитият имунитет се развива по
механизма на имунния отговор, който
включва няколко фази:
1. Преработка и представяне на антигена от
антиген-представящи клетки (АПК) –
макрофаги, дендритни клетки, В-лимфоцити и
др.
2. Взаимодействие между АПК и прекурсорите на
ТН лимфоцити (ТН0 лимфоцити). Разпознаване
на комплекса ГКТС (главен комлекс на тъканна
съвместимост клас I, II)- антиген с активиране
на ТН0 лимфоцити към ТН1 или ТН2 лимфоцити
 Придобитият имунитет се развива
по механизма на имунния отговор,
който включва няколко фази:
3. Активиране на В-лимфоцити (чрез ТН2) за
производство на Ат и/или Т-ефекторните
лимфоцити (чрез ТН1) за образуване на
антитялоподобни рецептори по клетъчната
им мембрана (сенсибилизирани ТLY – cTLY)

4. Реакция Аг-Ат или Аг-сТLY с елиминиране

на Аг и запаметяване на реакцията и на
самия Аг
 Клетъчен имунитет

INF-γ Сенсибилизирани
TH-1 Т-лимфоцити
IL-12
АГ енд.
IL-2, IL-12
ГКХС–I
APC IL-1 TH-0
ГКХС–II
IL-4, IL-5
АГ екз.
IL-4 Хуморални
TH-2 антитела
IL-5
Хуморален имунитет
Основни нарушения на имунния
отговор

1. Повишена чувствителност към чужди

антигенни дразнители – алергия.
2. Невъзможност за отстраняване на
опасен за организма чужд антиген –
имунодефицитни състояния.
3. Грешки в толерантността към
собствени антигени – автоимунни
заболявания
 Алергия

Определение
Pirquet, 1906 – Алергията е
променена реактивност към
определен антиген (алерген).
Gell & Coombs, 1968 – Свръх-
чувствителност към чужд антиген, в
резултат на която се развиват
имунологично индуцирани тъканни
деструктивни процеси.
 Обща характеристика
 Алергични реакции се наблюдават само
при топлокръвните животни и човека
 Изявата им се предхожда от
сенсибилизация и налична генетична
предиспозиция
 Алергиите са имунологично
медиирани заболявания
 Алергени и път на внасяне

 Полени  Интестинален
 Хранителни продукти
 Домашен прах  Инхалаторен
 Пух, вълна, кожи
 Домашни животни  Инжекционен
 Козметика, бои,
пластмаси  Контактен
 Лекарства
 Алергия – основни видове
 Алергия от хуморален тип (бърз) – Развива се по
механизма на хуморалния имунитет – изработват се
Ат срещу чуждия антиген. Протича в рамките на
минути или часове.

 Алергия от клетъчно-медииран тип (бавен) –

Развива се по механизма на клетъчния имунитет.
Образуват се сенсибилизирани Т-лимфоцити с
антитялоподобни мембранни рецептори срещу
чуждия антиген.Протича в рамките на 48-72 часа.
 Фази на алергиите
1. Имунна фаза (има 2 периода)
 Период на сенсибилизация – след 1-ва среща с
чуждия антиген. Образуват се антитела или
сенсибилизирани Т-лимфоцити (сТ-LY)
 Период на реакция - след 2-ра среща със същия
чужд антиген: Аг-Ат или Аг- сТ- LY
2. Патобиохимична фаза
 При реакцията Аг-Ат се образуват хистамин и
хистаминоподобни продукти
 При реакцията Аг- сТ- LY се образуват лимфокини
от самите сТ- LY
 Фази на алергиите
3. Фаза на клинични прояви
 Хистамина и хистаминоподобните продукти водят до:
 Зачервяване на очите
 Уртикария
 Водниста хрема
 Бронхоспазъм
 Вазодилатация – относителна хиповолемия
 Лимфокините водят до:
 Задържане на макрофаги в мястото на срещата
 Привличане на нови лимфоцити и фагоцити
 Активиране на макрофагите
 Оформяне на възпалителен процес
 Класификация на алергичните
реакции по Coombs и Gell
Тип I – анафилактичен (атопичен, цитотропичен)
– отнася се към бърз тип алергична реакция.
Характерен е само за човека. Образуват се
антитела от типа IgE, които се фиксират върху
мастоцитите, а антигенът циркулира в кръвта.
Реакцията Аг-Ат става върху мембраната на
мастоцита с последваща дегранулация на
мастоцита и освобождаване в циркулацията на
хистамин и хистаминоподобни продукти.
По този тип се развиват бронхиалната астма,
сенната хрема, уртикарията и др.
Тип I – фази
• Имунна
фаза

• Патобиохимична
фаза

• Клинична
фаза
Класификация на алергичните
реакции по Coombs и Gell
Тип II – цитотоксичен (цитолитичен) – отнася
се към бърз тип алергични реакции. Образуват се
Ат от типа IgG и IgM. Тук са фиксирани Аг (главно
върху кръвните клетки), а Ат циркулират в
кръвта. Реакцията Аг-Ат става върху мембраната
на кръвните клетки с помощта на активирания
комплемент, в резултат клетките се разрушават.
По този механизъм се развиват автоимунните
хемолитични анемии, левкопении, автоимунните
тромбоцитопении, кръвногрупово несъвместимо
кръвопреливане, хемолитична болест на
новороденото (при Rh несъвместимост) и др.
 Класификация на алергичните
реакции по Coombs и Gell
Тип III (имунокомплексни алергични реакции) –
Това са също алергични реакции от бърз тип, при
които се образуват Ат от типа IgM и IgG.
Участващите Аг са разтворими и заедно с Ат
циркулират в кръвта. При срещата им се получава
преципитация – образуват се имунни комплекси,
при което също се активира комплемента. След това
циркулиращите Аг-Ат комплекси се отлагат в
тъканите, съдовите базални мембрани, гломерулите,
синовиите и др., в резултат се развива имунно
възпаление. В някои случаи имунните комплекси се
образуват in situ. По този механизъм се развиват
имунокомплексните гломерулонефрити, серумната
болест, ревматоидния артрит и др.
 Класификация на алергичните
реакции по Coombs и Gell
Тип IV – алергични реакции от забавен тип.
Това са имунни реакции от клетъчно-медииран
тип . Оформят се сенсибилизирани Т-
лимфоцити – по мембраната на Т-лимфоцитите
се образуват антитялоподобни рецептори срещу
чуждия антиген. Реакцията е между Аг и
сенсибилизирания Т-лимфоцит, който
произвежда лимфокини, водещи до имунно
възпаление. Протича в рамките на 48 – 72 часа.
По този механизъм се развиват бактериални,
вирусни, гъбични и паразитни инфекции,
отхвърляне на трансплантирани органи,
пробата на Mantoux и др.
 Имунодефицит
 Терминът обединява състояния, които се
определят като липса или
недостатъчност във функцията на един
или повече елементи на имунната
система.

 Наблюдават се различни състояния на

имунологична недостатъчност, които се
разделят на вродени (първични) и
придобити (вторични).
 Вродени (първични)
имунодефицитни състояния.

Наблюдават се основно в детската

възраст
 Различни дефекти във фагоцитите – 20%
 Нарушения в системата на комплемента - 2%
 Аномалии в Toll-подобни рецептори
 Нарушения в клетъчния имунен отговор
 Дефекти в хуморалния имунен отговор
 Комбинирани нарушения
Придобити имунодефицитни
състояния

 Транзиторна имуносупресия
 Радиационно обусловен имунен дефицит
 Токсичен имунен дефицит (анилинови продукти)
 Свръхпродукция на изолирани имунни
компоненти – леки, тежки вериги, единичен клас
Ig (напр. IgM).
 Синдром на придобита имунна недостатъчност
(СПИН)
Human Imunodeficiency Virus
(HIV) - структура
 СПИН - етиология

HIV-1 HIV-2 принадлежат към групата

на ретровирусите
 Навлизат в TH лимфоцити чрез CD4 молекулата
 Внедрят се директно в генома на клетката.
 Променят ритъма на размножаването си.
 Мутират и променят гено- и фенотипа си и по
този начин са "трудно уловими" от имунната
система
 СПИН - патогенеза
 Прикрепване (навлизане в клетката – ТН)

 Обратна транскрипция (вирусната РНК става

матрица за синтез на вирусна ДНК)

 Интеграция, транскрипция
 Вирусната ДНК се вгражда в ДНК на клетката
 Произвеждат се множество копия на вирусната РНК

 Транслация (произвеждат се вирусни протеини)

 Сглобяване на вирусните частици и

разрушаване на клетката (разпространение)
 СПИН - еволюция
 Асимптомен период (HIV +)
 Компрометиран Т-клетъчен имунитет
 Съотношение ТН/ТS 
 Аномалии в интерфероновия защитен
механизъм
 Опортюнистични инфекции и неоплазми
 Пневмоцистна пневмония
 Сарком на Caposi
 Лимфом на Бъркит
 Смърт
Автоимунни заболявания (АИЗ)

• Възникват при прекъсване на

имунната толерантност към
собствени Аг.
• Откриват се Ат срещу собствени Аг.
• Ако Ат не се съчетаят с клетъчно-
тъканно увреждане, няма АИЗ.
Критерии за наличие на АИЗ
• Откриване и изолиране на Ат срещу
собствени Аг.
• Откриване и изолиране на Аг.
• Експериментално възпроизвеждане
на болестта чрез инжектиране на
животни на изолирани автоантитела
или Т-сенсибилизирани лимфоцити.
 АИЗ - Патогенеза
• Контакт на компетентни Т- и В-лимфоцити
със секвестрирани собствени Аг.
• Грешка в процеса на разпознаване на Аг –
при Т-хелперни дефекти.
• Нецелесъобразно представяне на
собствени Аг от АПК.
• Недостатъчна Т-супресорна активност
• Директно активиране на Т- и В-
лимфоцитите без участие на Т-хелперите
– механизъм на Т-хелперното заобикаляне
Видове автоимунни заболявания
• Органоспецифични:
- тироидит на Хашимото
- тиреотоксикоза
- Адисонова болест
- пернициозна анемия
- хроничен атрофичен гастрит
- инсулинозависим захарен диабет
• Органонеспецифични:
- ревматоиден артрит
- склеродермия
- лупус еритематодес и др.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!