РЕФЕРАТ

на тема:
Енергоразход за скелетно-мускулната работа.
Аеробни и анаеробни метаболитни пътища и
физическо натоварване.
Раздел: Физиология на скелетните мускули.

Изготвил: Ванеса Делова Преподавател: Петя Маркова

1ви курс СХ

факултетен № 21401521005
Енергоразход за скелетно-мускулната работа.

Обмяната на енергията включва всички процеси на освобождаване,

изразходване и складиране на енергия в организма. Основният източник на
енергия са хранителните вещества (въглехидрати, мазнини и белтъци),
които се внасят отвън с приетата храна. При разграждането им се
освобождава енергията на химичните им връзки. Освободената енергия се
изразходва непрекъснато за поддържане на основните жизнени функции на
организма в състояние на покой или с други думи за поддържането на
основната обмяна, за двигателната активност и за усвояване на приетата
храна. Енергията, която се изразходва по време на съкращението на
напречнонабраздените мускули, осъществяващи двигателната активност.
Този енергоразход варира значително между отделните индивиди. Той
зависи основно от типа, интензивността и продължителността на мускулните
съкращения. Една част от освободената енергия при разграждането на
хранителните вещества се отделя като топлина, която има значение за
поддържане на телесната температура. Друга част се използва за синтез на
макроергични съединения, от които енергията се освобождава по
контролируем начин.

Енергия и АТФ.

Основното макроергично съединение, което се използва в организма, е

аденозин – трифосфатът. Молекулата на АТФ, е изградена от нуклеотидът
аденин, въглехидратна част (рибоза – пентоза) и 3 фосфатни групи,
свързани с високоенергийни химически връзки, които съдържат повече
енергия от другите химически връзки. Те се наричат макроергични връзки.
АТФ е непосредствен източник на енергия за извършване на биологична
работа по време на мускулното съкращение, за осъществяване на активен
транспорт през клетъчната мембрана и за енергозависимите процеси за
синтез на хранителни вещества.
В мускулите се намира още едно важно макроергично съединение –
креатинфосфат. В междинната обмяна във всички клетки се използват
макроергични тиоестери – ацилови деривати на меркаптаните (като ацетил-
коензим А и нуклеотиди с макроергични връзки (гуанозин трифосфат).
Някои АТФ се съхраняват в почиващ мускул. Когато свиването започне, то се
изразходва за секунди. Повече АТФ се генерира от креатин фосфат за около
15 секунди. Всяка молекула глюкоза произвежда две АТФ и две молекули
пировиноградна киселина, които могат да се използват при аеробно дишане
или да се превърнат в млечна киселина. Ако няма кислород,
пировиноградната киселина се превръща в млечна киселина, което може да
допринесе за мускулна умора. Това се случва по време на усилени
упражнения, когато са необходими големи количества енергия, но
кислородът не може да бъде доставен в достатъчна степен до мускулите.
Аеробно дишане е разграждането на глюкозата в присъствието на
кислород (O2), за да се получи въглероден диоксид, вода и АТФ.
Приблизително 95 процента от АТФ, необходим за почивка или умерено
активни мускули, се осигурява от аеробно дишане, което се извършва в
митохондриите. Мускулната активност представлява голяма част от
енергийната консумация на тялото. Мускулите се задвижват предимно от
окисляването на мазнини и въглехидрати, но се използват и анаеробни
химични реакции, особено чрез бързо потрепващи се влакна. Всички
мускулни клетки произвеждат молекули на аденозин - трифосфат (АТФ),
които се използват за задвижване на движението на миозиновите глави.
Мускулите имат краткосрочен запас от енергия под формата на креатин
фосфат, който се генерира от АТФ и може да регенерира АТФ, когато е
необходимо, с креатино киназа. Мускулите също така поддържат форма за
съхранение на глюкоза под формата на гликоген. Гликогенът може бързо да
се превърне в глюкоза, когато е необходима енергия за продължителни,
мощни контракции. В рамките на доброволните скелетни мускули
молекулата на глюкозата може да се метаболизира анаеробно в процес,
наречен гликолиза, при който се получават две молекули АТФ и две
молекули млечна киселина в процеса (имайте предвид, че в аеробни
условия лактатът не се образува; вместо това се образува пируват и се
предава през цикъл на лимонена киселина).
Мускулните клетки също съдържат глобули мазнини, които се използват
за енергия по време на аеробни упражнения. Аеробните енергийни системи
отнемат повече време, за да произведат АТФ и да достигнат пикова
ефективност и изискват много повече биохимични стъпки, но произвеждат
значително повече АТФ, отколкото анаеробната гликолиза.
За определяне на енергоразхода се използват три вида методи:
1. Пряка калориметрия – при този метод се определя количеството
топлина, отделена от тялото за определено време. Когато човек не
извършва работа, цялото количество освободена енергия се превръща в
топлина. По тази причина по отделената топлина може да се прави оценка
на енергоразхода на организма. Изследваният индивид се поставя в
термоизолирана камера – калориметър. Топлината, която се отделя от
тялото, загрява вентилирания въздух в камерата или циркулираща в
стените и студена течност. Количеството отделена топлина може да се
изчисли като се знаят скоростта на движение на въздуха или на течността,
топлоемкостта и разликата между началната и крайната температура.
Определянето на енергоразхода чрез пряка калориметрия се използва само
за научни цели, защото методът е много скъп.

2. Непряка калориметрия – при този метод се определят обемите

консумиран кислород и отделен въглероден диоксид за определен период
от време. По техните стойности се определя енергоразхода. Изследването
се основава на три важни допускания, които важат определения период. На
първо място се допуска, че цялото количество енергия в организма се
освобождава в резултат на пълното окисление на хранителните вещества.
Допуска се, че в организма не се извършва складиране на хранителни
вещества под формата на високомолекулни съединения. Третото допускане
е, че целият обем консумиран кислород и издишан въглероден диоксид се
дължат на окислителни процеси. Тогава по обема на тези газове може да се
изчисли респираторния квотиент, а от него да се определи стойността на
енергийния еквивалент на кислорода (ЕЕК). Енергоразходът може да се
изчисли по следната формула: енергоразход = КК Х ЕКК, където КК е
кислородна консумация, а ЕЕК – енергиен еквивалент на кислорода.

3. За да измерите аеробния капацитет, трябва да определите

максималното количество кислород, което тялото на човек може да
обработи по време на тренировка. Когато човек изпълнява упражнения,
които надвишават максималния си капацитет за обработка на кислород, се
генерира млечна киселина. Има тест за измерването на аеробния
капацитет, който обикновено се извършва на велоергометър, създаден през
70-те.

ОСНОВНИ МЕТАБОЛИТНИ ПЪТИЩА ЗА РАЗГРАЖДАНЕ НА

ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ

ОРГАНИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ, които консумираме се разграждат при

храносмилането до по-малки молекули, които се всмукват в кръвта.
Процесите на разграждане се наричат КАТАБОЛИТНИ. При тях се отделя
енергия. От разградените съединения ние изграждаме съставките на
нашето тяло.

Процесите на изграждане се наричат АНАБОЛИТНИ. При тях се консумира

енергия. Катаболизмът и анаболизмът съставляват нашия МЕТАБОЛИЗЪМ
или ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА.

АЕРОБНИ ПРОЦЕСИ – при тях се синтезира АТФ с кислород.

АНАЕРОБНИ ПРОЦЕСИ – при тях се синтезира АТФ без кислород

Основните източници за образуване на АТФ при скелетно-мускулната
работа са.

1.Глюкоза чрез анаеробно разграждане

2. Глюкоза чрез аеробно разграждане.

ГЛИКОЛИЗА - метаболитен път за разграждане на ГЛЮКОЗАТА

АНАЕРОБНА ГЛИКОЛИЗА в мускулните клетки ,може да протече анаеробно
или аеробно. Това зависи от интензитета на натоварването. При голям
интензитет и краткотрайно натоварване, ГЛИКОЛИЗАТА Е АНАЕРОБНА и в
мускулната работа участват бели мускулни влакна и бързи двигателни
единици. Крайният продукт на анаеробната гликолиза е ПИРУВАТ, който се
превръща в млечна киселина. АЕРОБНА ГЛИКОЛИЗА. ГЛИКОЛИЗАТА в
мускулните клетки може да протече аеробно при неинтензивни
натоварвания. В този случай участват червените мускулни влакна, които
могат да продължат да разграждат пируватът в митохондриите до СО2 и
Н2О, при което се отделя много повече енергия.При анаеробната гликолиза
енергийният потенциал на глюкозната молекула се използва по-пълноценно.
При нея образуваният пируват, се превръща в Ацетилкоензим А, който
навлиза в митохондриите и постъпва в Цикъла на Кребс. Енергийният добив
е значително поголям. Цикълът на Кребс е основен метаболитен път в
митохондриите, при който се синтезира АТФ с кислород. Чрез него се
метаболизира главно глюкозата.

Енергоосигуряване – аеробно или анаеробно, като функция от

интензитета на натоварването. Физическото натоварване може да има
различна продължителност и интензитет. Обикновено краткотрайните и
високоинтензивни натоварвания протичат при анаеробно
енергоосигуряване, т.е. безкислородно. В танца това са елементи свързани
със скокове, интензивни пируети, движения с голяма амплитуда и обем на
движение в дадена става, голям интенитет, които не са продължителни. В
някои случаи тези движения могат да имат и смесено енергоосигуряване,
т.е. анаеробна и аеробно. Аеробното натоварване може да бъде много
продължително, но с нисък до умерен интензитет. Мазнините не се
използват за енергия при интензивно натоварване, което е или смесено
(аеробно и анаеробно) или само анаеробно. Мазнините горят при
субмаксимално, неинтензивно натоварване, което трае продължително
време. Всяко упражнение, което ускорява сърдечния ритъм и кара тялото
ви да се нуждае от допълнителен кислород, има аеробни ползи. През
цялото това време тялото ви приема кислород, транспортира го до
мускулите и ви помага да изгаряте мазнини в процеса. В резултат на това
танцът е много полезен за здравето. Може да ви помогне да намалите
кръвното си налягане, да намалите стреса и дори да ви даде тласък на
енергия. Аеробният метаболизъм изисква кислород, докато анаеробният
метаболизъм не изисква.

• Анаеробният метаболизъм не може да продължи безкрайно. За

разлика от тях, аеробният метаболизъм може да продължи вечно, само при
теоретични условия. Въглехидратите, мазнините и протеините се използват
като източници на аеробен метаболизъм, докато само въглехидратите
участват в анаеробния метаболизъм.

• Аеробният метаболизъм включва дейности с ниска до умерена интензивност,

докато анаеробният метаболизъм включва само дейности с висока интензивност.

• Анаеробният метаболизъм се осъществява в цитоплазмата на клетките,

докато аеробният метаболизъм се наблюдава в митохондриите.

• Аеробният метаболизъм произвежда повече енергия от анаеробния

метаболизъм, ако същото количество от същия субстрат.