Примерна приложна задача

1. Опишете как реагира организма, когато в ЦНС постъпват сигнали за стресова

ситуация?
Надбъбречните жлези се активизират, секретирайки повишено количество хормони -
адреналин, норадреналин, алдостерон и кортизол. Те повишават пулсовата честота,
кръвното налягане, кръвната захар и като краен резултат се повишава
работоспособността. Ако веднага не последва адекватна физическа изява и това
състояние продължи във времето, то се достига до перманентна свръхвъзбуда. Оттук
нервната система не функционира ефикасно, в резултат на което мислите са
непостоянни, объркани и забавени.
2. По време на физическо натоварване се отделят опиумоподобни пептидни вещества:
ендорфини и енкефалини , произвеждащи се в хипофизата, които, свързвайки се със
съответните мозъчни рецептори, упражняват успокоителен и обезболяващ ефект.
3. Посочете пример за прости (непълноценни) въглехидрати?
Кафявият ориз, печеният картоф, овесените ядки са отличен източник на
сложни въглехидрати. Сложните въглехидрати се считат за
висококачествени храни, тъй като могат да се натрупват в организма под
в формата на гликоген.
Състоят се от прости захари, наречени монозахариди, или двойни
захаридни единици, наречени дизахариди. Простите въглехидрати се
съдържат в храни като захарни пръчки, сладолед, сладкиши и бонбони.

4. Посочете пример за сложни (пълноценни) въглехидрати?

5. Кафявият ориз, печеният картоф, овесените ядки са отличен източник на
сложни въглехидрати. Сложните въглехидрати се считат за
висококачествени храни, тъй като могат да се натрупват в организма под
в формата на гликоген.

6. Дайте пример за целесъобразно поемане на течности при физически натоварвания и

препоръчителен дневен прием извън тренировъчната зала?
При физически натоварвания е целесъобразно да се поемат течности в по-малки
количества през по-кратки интервали от време – 200/250 ml вода на всеки 20 – 25 min
натоварване. По този начин няма да се чака усещането за жажда, за да се пие вода и
своевременно ще се възстановяват водните запаси. Извън тренировъчната залата
препоръчително е поеманата вода да е 30ml на килограм телесно тегло.
7. Опишете субективните показатели за оценка на самоконтрол:
Самочувствието се определя като добро, задоволително и лошо. Наличието на
оплаквания се наблюдава и по възможност се записва- болки в корема, болки в
сърдечната област, сърцебиене и други. Точно се проследява и връзката на тези
оплаквания с тренировъчните занимания- дали се появяват или засилват след тях.
Апетитът се оценява като добър, повишен и лош. Намаленият апетит при активни
спортни занимания обикновено е обезпокоителен признак. Сънят също се оценява като
добър, задоволителен и лош. При това се отбелязва и неговата продължителност,
дълбочина, бързина на заспиване и събуждане и др. Израз на 2 добра спортна
работоспособност е желанието за спортуване.
8. Опишете обективните показатели за оценка на самоконтрол:
Теглото се мери, като се следят в динамиката неговите промени. Измерва се сутрин
преди храна, след дефекация и уриниране. Промените в теглото, измерени преди и
след тренировъчно занимание, говорят за интензивността на самото занимание.
Пулсът се измерва за 10 (и умножено по 6) или за 60 секунди. Измерването е добре да
се извършва сутрин, преди ставане от сън, а по време на тренировъчно занимание се
използва като индикатор на интензивността му.
9. Сърдечния ритъм е един от най-информативните индикатори за вашата
работоспособност и здравето, като цяло. Дайте примери за измерване на пулса /в
покой/ и опишете данните:
Методиката за отчитане на пулсовата честота е следната: преброяват се ударите на
пулса за 10 секунди и полученият резултат се умножава по 6. По този начин получаваме
пулсовата честота за 1 минута. Най-удобният начин за отчитане на честотата на пулса е
върху сънната артерия на шията.
Удари за 10 секунди: 16
Умножено по 6
Удари за 1 минута: 96