ШЕСТ МЕСЕЦА НА СОКОВЕ

[28.01.2017]
С настоящото описание искам да споделя своя опит в сферата на „невероятното”,
а за голяма част от хората и „невъзможно”, изживяване наречено изчистване на
физическото тяло.

През периода от 15.04.2016 до 05.10.2016 г. (почти 6 месеца) прекарах без

храна, единствено с прясно изцедени сокове (фреш) и вода.

Целта ми е да изложа безпристрастно, доколкото ми е възможно, процеса, през

който преминах, за да почистя вътрешните си органи. Описаното отразява
единствено и само моя опит и като правило той няма да съвпада с Вашия
евентуален опит, но би дал отговори на някои въпроси, които биха възникнали по
време на тази практика.
Ще се постарая изложеното да бъде ясно, поради което ще го разделя на няколко
раздела. И така започвам:
Мотивация
Аз съм на 38 години, женен, с две малки деца и по професия съм юрист. Към
началото на процеса бях 118 кг., които на моят ръст от почти 190 см. не изглеждах
чак толкова зле. Въпреки това, теглото ми създаваше проблеми в кръста и
коленете. Имах камъни в жлъчката, които водеха до болки в черния дроб, а
последните месеци и присвивания в бъбреците (без да получавам бъбречна
криза).

В този период усещах зацикляне в живота си. Всичко вървеше нормално – добра
работа, разкошно семейство, собствена къща, но някак си рутинно. Нямаш
проблеми, но въпреки това чувстваш, че нещо трябва да се промени, да получиш
нов тласък напред.

Тогава попаднах на информацията за този метод на изчистване, който може да

реши физическите ми проблеми, а впоследствие усетих, че помага и за
нефизически такива. С човека, който ми предостави необходимата информация и
ме води през целия процес, се познаваме от 16 г. Знаех, че през периода 2013 –
2015 г. той не беше поемал твърда храна, като част от периода е изкарал само на
сокове, а останалата част на чисто праноядство и се поинтересувах от неговите
мотиви за това. Информацията получих, докато пътувахме само двамата до
Загреб и обратно – близо 20 часа път, през които имах възможност да се запозная
с ползите от една такава стъпка, като водещото за мен беше ​да изчистя
замърсеното си от неправилно хранене и експлоатиране тяло.

Същност на процеса (физиологичен ефект)

Наричам го „процес”, някои го наричат „гладуване”, но по същността си е
превключване от режим на хранене на тялото в режим на нехранене.

Досега тялото ми е получавало енергия чрез храната, смляна и обработена в така

наречения храносмилателен процес, а именно: 1) уста; 2) хранопровод; 3) стомах;
4) тънки черва; 5) дебело черво. Това е видимата част на храносмилателния
процес, но зад това се крият и вътрешни процеси, които участват много активно в
храносмилането. Преди да приемем каквато и да е храна, ние я възприемаме с
очите, които подават сигнал до мозъка, който да активира слюнчените жлези в
устата ни. Когато поемем храна в устата е необходимо да я сдъвчем хубаво, като
в този процес в устата се отделят сокове, които обработват допълнително
храната и подават сигнал надолу по веригата до стомаха. Това активира
отделянето на съответните стомашни сокове, които да разградят точно този вид
храна, която в момента обработва устата. За да може стомахът да получи
правилната информация, устата трябва да сдъвче храната минимум 32 пъти, но
това става много рядко, поради което храната попада недостатъчно смляна в
неподготвен стомах, чиито сокове се активират доста след като храната е
попаднала в него. Това причинява ферментация и отделянето на газове.

След като стомашните сокове обработят храната, тя преминава в тънките черва,

откъдето, чрез кръвта организмът поема необходимата за функционирането на
клетките му глюкоза, а останалия отпадък изхвърля от тялото през дебелото
черво под формата на фекалии. Описаното се случва в здравия организъм. Но
такъв се среща много рядко. Обичайно поемаме повече храна отколкото имаме
нужда. Излишъкът от храна, която организмът не успява да обработи и да
изхвърли чрез потта, урината и фекалиите остава в тялото като шлака, която
полепва по вътрешните органи, ставите, дебелото черво и т.н. Тази шлака
затормозява организма и колкото повече шлака се трупа в него, толкова повече
усилия му трябва, за да функционира нормално, докато в един момент органите
започват да отказват и създават проблеми.

Техника на пиене: ​Същността на техниката е поемането на голямо количество

сок наведнъж, за да се получи т.нар. ефект на „водопада” – голямо количество
сок, падащо отвесно и с висока скорост, което да „помита” всички излишъци по
пътя си надолу към тънките черва. Принципът, е когато усетите глад да поемете
съответната доза сок. Лично аз поемах соковете сутрин (за закуска), на обяд и
вечер (за вечеря), като в последните месеци поемах и междинни дози следобед.

Минималното количество сок, което е препоръчително да се поема наведнъж е 1

/един/ литър, а най – добре 1.5 /литър и половина/. Целта е дозата да се изпие на
веднъж или най – много на два пъти. Първоначално това е трудно да се постигне,
но с течение на времето става лесно да поемеш наведнъж 1 л. – 1.25 л.
Поемането на такова количество сок наведнъж усилва неимоверно ефекта на
водопада – реално в рамките на 1/една/ минута организмът поема 1.5 л. сок. След
поемането на сока се правят упражненията от​ ​шанк пракшалана​ (от линка
използвайте само описанието на упражненията).

Видове сокове: ​по време на процеса се опитвах да спазвам правилото сутрин и

на обяд да пия плодови (сладки) фрешове, а вечер - от зеленчуци. Най – често
сутрин пиех фреш от ябълки с круши/пъпеш и круши/диня/ананас и круши или
ябълки, на обяд пиех цитруси – портокал и мандарина или само портокал, а вечер
си правех фреш от домати с червена чушка, червено цвекло и морков.

Препоръчаха ми да пия миксове, в които да сложа и някои видове ряпа,

джинджифил или прясно зеле, но следва да се има предвид, че соковете от тези
зеленчуци са люти и лично на мен не ми понесоха на стомаха, включително и
повръщах от тях, но може би не съм направил правилното съотношение.
Негативен ефект получих и при смесването на портокал със синя слива (в
съотношение 1:1).

По време на този режим се пие само фреш и вода. Не се поемат други течности –
кафе, бира, сокове, в които има захар – сироп, компот и др. Още на първия месец
опитах няколко вида натурални сокове от магазина и веднага се усеща разликата
с естествените фрешове – получава се замайване /виене на свят/. Не е
необходимо да се търсят „чисти” или био плодове и зеленчуци. Реално
продуктите се преработват от твърдо състояние в сок и евентуално съдържащите
се в тях нитрати остават в пулпата (отпадъка) на продукта.

Прочистване: ​Шлаките от организма излизат чрез урината, потта и през дебелото

черво (изпражненията). Поемането на голямото количество течности, улеснява
изчистването на организма през урината, всъщност това е и целебният ефект, но
за да се засили процесът на изчистване е добре да се включат и другите две
системи.

Изпотяване:​ през периода е добре да се посещава сауна, парна баня, да се тича

със запарващ костюм и други способи, които засилват отделянето на пот.

Дебело черво: ​Най – прекият начин за изчистване на дебелото черво е

направата на клизма. Който не може да възприеме този способ, може да използва
различни видове разхлабителни – английска сол, рициново масло и други.
Честота на изчистване на дебелото черво е различна – първите две седмици
правех клизми почти всеки ден, после разредих през ден, докато последните два
месеца ги правех веднъж седмично, но това беше недостатъчно.

Измиване: ​през периода, а и сега, измивам тялото си с готварска сол и след това
със сода за хляб (бикарбонат). Тялото ни поема много мръсотия /химия/ през
кожата си. През този период, докато се изчиства организмът отвътре, не трябва
да го замърсяваме от вън. Солта спомага за осмозата на клетките, докато содата
балансира PH-то – създава алкална среда, която унищожава микроорганизмите
развиващи се в по – киселинната среда на нашето тяло. Устната хигиена се
поддържа по същия начин – първо се мие със сол, а след това със сода за хляб.

Тренировка: ​По време на процеса физическите натоварвания са задължителни.

Човек губи много телесна маса, като в такъв процес на „гладуване” това става и за
сметка на мускулите. За да не се позволи атрофиране на мускулите е добре
същите да се натоварват, като по този начин се „съобщава” на организма, че
конкретният мускул му е необходим и следва да му осигури необходимото
количество храна (кръвоснабдяване). Обездвиженият крайник, освен че отслабва,
той и атрофира, защото не получава храна от организма, ако крайникът се
натоварва, той ще получи и съответното количество кръв. Плуването и тичането
осигуряват комплексно натоварване на мускулите и са подходящи за целта
описана по – горе.

Физически усещания
Физическите усещания по време на този процес са различни и са свързани най –
вече с протичащите вътре в организма процеси на изчистване. При чистенето на
организма се отделя неприятна миризма. Предвид, че организмът е поставен в
нетипичен за него режим, това не е миризмата, с която сме свикнали и която не
възприемаме като неприятна /миризмата, която се обуславя от храната, с която се
храним/. При отделянето и изхвърлянето на шлака се образува миризма, която е
нетипична за нас (неприятна) и се усеща и от другите хора. Един от признаците,
че процесът на изчистване на организма е приключил е изчезването на лошата
миризма – лошия дъх, миризливата пот, дори и миризмата на урината и
изпражненията изчезва.

За моя изненада ​чувството на глад​ беше най – слабо от всички физически

усещания. За тези, които са правели по – дълги гладувания (от два дни и повече),
информацията не е нова. Организмът привиква и реално не изпитва глад, с
изключение на т.нар. ацидозни кризи при чистото гладуване. При този процес,
когато изпитвах чувство на глад, просто го задоволявах с поемането на сок или на
вода – винаги по начина описан в „Техника на пиене”.

„Виенето на свят” и „премаляването”​ бяха най – честите усещания през първия

месец. Митът, че това е от липса на храна лесно се разбива още в края на първия
месец. Причината за „виенето на свят” и „премаляването” е процесът на
изчистване, който протича в тялото през този период. Организмът започва
изчистването винаги от главата и ставите (колене, лакти, рамене, таз, глезени) от
където идва и усещането за премаляване и виенето на свят. Тези усещания се
преодоляват с поемане на допълнителни количества вода или сокове – в
момента, в който изпитвах съответното усещане, поемах обилно количество вода
или сок (минимум 0.5 л). Лично мен, тези усещания не ме плашеха, защото знаех,
че такава ще бъде реакцията на организма и че този период ще мине. На
практика, при мен мина сравнително лесно и бързо. При измерване на кръвното
ми налягане в ситуациите, когато ми се виеше свят, апаратът показваше 90/70;

Болки в места със стари травми – ​през втория месец забелязах, че се появяват
болки на места, където съм имал травми. Първо се появи болката в основата на
кръста. От години имам дископатия, която през определено време се обостря на
това място. В началото на месеца бях свалил вече 10 кг (станах 105 кг) и
следваше да имам облекчение върху кръста, поради намалените килограми.
Болката в кръста беше някак си локална, без признаци да върви към обостряне и
блокиране на кръста (тези които са имали такива кризи ще ме разберат). Може би
10 дена след появата на болката в кръста тя изчезна и не се появи повече, но се
появи болка в коляното. Малко преди да започна процеса имах възпаление на
четириглавия бедрен мускул при връзката му с коленната става на десния крак,
която беше изчезнала, но както казах, през втория месец от процеса се появи
отново. Изчезна отново за около седмица, след което болката се премести в
дясната ми плешка. Там болката се задържа 10-ина дни и беше влудяваща – не
много силна, но постоянна, след което изчезна и не се появи повече. Може би
година преди да започна процеса, имах проблем в раменната става на дясната
ръка – изпитвах болка, когато хвърлях с нея. Тази болка изчезна в средата на
втория месец от процеса и 8 месеца по – късно все още не се е появила;

Болки във вътрешните органи – ​в края на втория месец се появиха първите ​болки
в черния дроб. Дотогава не бях имал такава. Болката се обостряше във вечерните
часове – след 19.00 часа (според някои източници, тогава се активира дейността
на черния дроб). Болката се задържа повече от три седмици. Всъщност, толкова
бях свикнал с нея, че не усетих кога изчезна. В този период на два пъти се опитах
да правя чистене на жлъчката от камъни (​чистене на черния дроб​). Първия път не
успях да завърша процеса, защото повърнах поетото количество лимон със
зехтин, а на сутринта след втория път ми прималя, дотолкова, че цял ден лежах и
се възстановявах – не ми беше лошо, просто изпитвах отмаленост на цялото
тяло. След този втори опит не правих повече друг. Болките не бяха нетърпими, но
за да бъдат облекчени е добре дробът да бъде подгряван с електрическа
възглавница или с бутилка/грейка/ с гореща вода.
През втората половина на третия месец се появиха ​болки в бъбреците, всъщност
беше присвиване предимно на левия бъбрек, като изтръпване. Болките отново се
появяваха в периода след 19.00 ч., но не бяха силни, просто едно постоянно
присвиване/изтръпване, което ми създаваше лек дискомфорт за 2-3 часа дневно.
През този период поемах доста сокове от диня, което спомогна болките да
отминат за две седмици.

През четвъртия и петия месец на процеса се появиха последователно ​болки в

далака и панкреаса. Вече не им обръщах толкова внимание, защото знаех, че
това са поредните органи през които минава чистката и болките скоро ще
отминат. Тук периодите на дискомфорт бяха много по кратки и не толкова
интензивни в сравнение с болките в черния дроб и бъбреците.

Интересно физическо усещане беше, че краката ми изстиваха. Станах по

„зиморничав” и през месец юли и август (4-ти и 5-ти месец от процеса) съм спал с
чорапи на краката.

От средата на петия месец до края не съм имал повече болки, но тогава в мен се
появи неутолимо желание да дъвча храна – да усещам нейния вкус. Вечер, след
като се прибирах от работа си правех салата от домати и краставици, която
цялата предъвквах и изплювах. Говорих с моя приятел, който беше с мен и ме
водеше през целия процес и той ме посъветва да спра това предъвкване. След
като не успях да го направя и продължих да предъвквам, решихме да спрем
процеса. На практика с процеса на предъвкване активирвах стомашните сокове,
което можеше да доведе до получаване на язва на стомаха, което беше нежелан
ефект.

Психологически усещания:
Нагласа към процеса: ​Психическата нагласа към този процес е един от
съществените елементи. Не мога да кажа, че е най – важният, защото на мен не
ми костваше някакви специални упражнения медитации и т.н. На практика
„психическата” част на процеса се заключава в две направления:

1. воля да не се изкушиш от храната, която консумират другите и

2. воля да игнорираш съветите на своето обкръжение.

Когато получавах информацията за този процес ми казаха, че за да изчистя

тялото си, ще трябва шест /6/ месеца да бъда само на сокове. Това ми се
струваше изключително дълъг период, като вярвах, че мога да приключа по бързо
(​на практика процесът на изчистване може да приключи и по – бързо, чувал съм
за случаи до 45 дни, но това е за хора, които водят сравнително здравословен
начин на живот). Започнах процеса без да си поставям някакви шампионски цели,
а само да издържа, колкото се може по – дълго и по възможност да приключа
процеса на изчистване на организма. Поставянето на времева граница действа
едновременно успокояващо и мотивиращо – знаех, че процесът ще има край,
знаех кога ще бъде, знаех, че храната, която ми се яде ще мога да ям след
приключване на процеса.

По отношение на първото направление не съм имал големи проблеми. Началото

на процеса съвпадна с месец май, когато бяха великденските празници,
Гергьовден, рожден ден на майка ми и ежегодното събиране с колеги от
университета – събития, съпроводени със семейни трапези и вкусни ястия. За моя
изненада не изпитвах никакво изкушение към сервираната храна, не се дразнех от
миризмите, нито от това, че другите се хранят покрай мен. Самонаблюдавайки се
прецених, че това се дължи на някаква психологическа стена, която бях изградил
около себе си и през която не проникваше никакво изкушение и раздразнение. Не
мога да кажа как съм изградил тази стена, но предполагам, че е в резултат на
заявеното от мен намерение, изразено чрез решението ми да започна и приключа
процеса. Това ми помагаше без никакви усилия на волята да преодолея
описаните изкушения и раздразнения. Тази стена започна да се пропуква в края
на петия месец, когато започнах да се изкушавам от храната, която се готвеше
около мен и когато започнах да предъвквам храната, за да задоволя вкусовите си
нужди (без да изпитвам глад). Едва тогава ми се наложи да проявя воля, за да
издържа и последния месец.

В края на втория месец взех решение да изкарам още един месец и да спра. От
една страна, никой не вярваше, че ще стигна толкова далече, включително и аз,
като от тази гледна точка, това си беше истинско постижение за мен, а от друга
страна, някак си ми „омръзна”. За два месеца не срещнах кой знае какви
препятствия, бях влязъл в режим на приготвяне на сокове, пиене, чистене, както и
бях изпаднал в социална изолация. Преди процеса винаги съм излизал с колеги
на обяд къде, за да се храниш, къде да размениш някоя клюка. Когато започнах
процеса, този социален елемент от ежедневието ми изчезна. Вече имах повече
свободно време, което обаче прекарвах сам, обикновено в разходка из парка до
офиса. Може би поради липсата на този социален контакт, както и поради
убеждението ми, че за три месеца ще постигна пълно изчистване на организма си,
в края на втория месец си дадох срок да изкарам три месеца и да приключа. В
този момент беше важна подкрепата, която получих от моя водач в процеса, който
ми каза общо взето, че няма смисъл да спирам по средата и че съм стигнал
далече и остава още малко. Изтъкна и физиологични причини, за които не знам
дали бяха верни или бяха част от неговите мотиви. Ще ги споделя за пълнота на
информацията: в края на третия месец процесите на чистене на тялото ми се бяха
активирали, както споменах по – горе, болките в различните вътрешни органи се
появяваха и минаваха, което за мен беше признак на изчистване, но ако изведнъж
прекратя този процес на изчистване (започвайки захранване), разшлаковането на
организма ми щеше да спре и не се знае дали шлаката, която беше извлечена от
организма ми и вкарана в отделителните системи (пот, бъбреци, черен дроб)
щеше да излезе безпроблемно. Както и да е, независимо от изложените
съображения, аз взех решение да продължа.

Позитивна роля в психическата ми издръжливост изигра и жена ми. Тя ме

подкрепяше през целия период. На втория месец, когато кръвното ми падаше
90/70 почнах да усещам, че тя има колебания и съмнения, които не споделяше с
мен. Това безспорно ме тормозеше, но не желаех да поставям ребром въпроса.
През третия и началото на четвъртия месец, жена ми получи няколко обаждания
от мои приятели, които се притесняваха за мен и искаха чрез нея да ме накарат
да спра процеса. Това, което ни накара да си изясним отношенията, беше
обаждането от майка ми до нея със същата молба. След като ми го сподели аз я
попитах направо дали се страхува за мен и дали иска да спра. Тя ми каза, че е
изпитвала съмнения през втория месец, но след това вече се била успокоила и
вярвала, че знам какво правя и че усещам и знам кога трябва да спра. Това ме
успокои изключително много и ми помогна да преодолея оставащите няколко
месеца.

В края на четвъртия, началото на петия месец вече бях стигнал пикът на загубата
на килограми. Кантарът показваше 77-78 кг. За пет месеца бях свалил 40 кг. и
имах приятели, с които не се бях виждал доста време. За някои от тях срещата им
с мен беше като шок. По – късно ми споделиха, че направо са се уплашили.
Първият им въпрос беше дали не съм болен. Опитвах се да им обясня, че се
чувствам чудесно, че спортувам активно, дори на майка ми и баща ми им показах
физическата си форма, като цял ден работех, сменяйки покрива на един навес.
Не срещнах разбиране и спрях да обяснявам какво и защо правя. Знам, че
мнението на моите приятели е било от загриженост за мен и моето здраве и не
мога и не им се сърдя, че не разбраха и дори не се опитаха да разберат ползите и
негативите на процеса, през който минавах.
От друга страна, бяха колегите ми, които ставаха ежедневни свидетели на
физическата промяна в мен. Те не изпитаха шок от рязкото ми отслабване, но
безспорно имаше много коментари по мой адрес и почти съм сигурен, че се
обзалагаха докога ще издържа. Трима от колегите ми решиха да опитат известно
време да изкарат на сокове. Двама изкараха по една седмица, а единия достигна
две седмици, без предварителна подготовка. При него се появи признак, който аз
нямах - устата му пресъхваше много, признак на повишаване на кръвната захар.

Спиране
Причината да спра процеса на нехранене е комплексна:

- От една страна, крайният срок, който ми беше поставен, свършваше и

изградената от мен психологическа стена към външни дразнители се
пропукваше. Бях достигнал признаците, показващи чистотата на тялото: нямах
мирис (нито потта, нито урината или изпражненията ми имаха миризма); белите
налепи на езика ми отдавна бяха изчезнали и най-важното – при изпиването на
поредната доза сок (1.5 л) същата минаваше безпрепятствено през тялото ми –
хранопровода, тънкото и дебелото черво – и излизаше като фекална маса в
рамките на 15 минути от приема;
- От друга страна бяха физиологичните причини обяснени по – горе и
опасността да предизвикам язва на стомаха при предъвкването на храната,
което се беше появило последния месец на процеса.

В крайна сметка на 05.10.1016 г. започнах да се захранвам и приключих процеса

на нехранене, като се чувствах изключително добре физически и психически.
Считам това за изключителна лична опитност за мен, което ми позволи да счупя
границите на възприятието си и да направя това, което съм считал за
невъзможно. Постигнах целите, които си бях поставил първоначално, но не
постигнах истинската цел, до която можеше да ме доведе този процес, но същата
я разбрах и осъзнах три месеца след като излязох от захранването.

Излизането извън общоприетите норми винаги се е посрещало със съпротива.

Така например хранещите се с месо не могат да разберат как вегетарианците
живеят и работят без месо, вегетарианците приемат веганите за много крайни, а
праноядстовото звучи като пълна екзотика, граничеща с невъзможното. Истината
е, че отдавна е отпаднал митът, че без месо не може да се живее,
вегетарианството вече е станало мода, а има повече от 20 000 регистрирани
случая на пранояди само в Европа. Всичко е въпрос на възприятие, на Вашето
разширено знание, това, което си позволявате да познаете.
10 дена след спирането на процеса си направих кръвни изследвания, за да
разбера ефекта. Всички показатели ми бяха в нормата, като за успокоение на
жена ми нямах дефицит на желязо и Б12 в организма.

Излизане от процеса /Захранване/

За разлика от захранването при чистия глад, където периода на захранване е
равен на периода на гладуване, тук нещата са доста по – кратки. Това се дължи и
на факта, че стомахът ми не се беше свил, което става при чистия глад. Приемът
на голям обем течности наведнъж не само че не свива стомахът, но и го
разширява.

Първите 10 дена поемах само сурова храна успоредно със соковете. Ядях ябълки
и банани в по-малки количества. Организмът веднага реагира и ми се завиваше
свят, ако приема повече от необходимата твърда храна.

На 15 –я ден започнах да поемам твърда храна – супи и хляб, като всичко го

предъвквах много дълго и внимателно. Винаги след това ми премаляваше, но
след сутрешното изхождане се възстановявах и се чувствах лек. Месо не съм
пробвал да ям, защото нямах такава нужда, но предполагам, че ефектът би бил
същият. След 20 - я ден вече се хранех с твърда храна. Разбира се, внимавах да
не преяждам и предъвквах дълго. В менюто ми залягаха повече салати и супи, а
вечерно време печени картофи или друга готвена манджа.
Четири месеца, след като приключих с процеса съм възстановил 20 кг., като
установих, че ми е по – лесно да не се храня с нищо, отколкото да внимавам с
какво се храня. Продължавам поне три дена в седмицата да бъда на сокове и
сурова храна (ябълки, банани, ядки), но се храня и с друга храна. Болките, които
имах в кръста и коленете не са се появили още, жив и здрав съм, физически
активен, но определено физически се чувствах по – добре, когато не се хранех.
Сега от разстоянието на времето мога да направя такова разграничение, както и
това, което ме изненада донякъде, че по време на процеса и до два месеца след
това нямах негативни мисли, а към днешна дата същите се появиха отново.

По – долу прилагам снимки „преди/сега”, както и таблица, в която се опитвах да

отбелязвам с какво се захранвам:
дата храна физическо усещане забележки

5.10.2016

6.10.2016 Изядох половин ябълка и един банан. На След банана излязох на

обяд изядох 0.5 л смути от ябълки. Накрая разходка, като по пътя
на деня изпих и литър портокал. ми се зави свят.

7.10.2016 Изпих литър фреш от портокал. На обяд

ядох смути (круша и ябълка). Следобяд
още литър портокал, а вечерта 0.5 л. смути.

8.10.2016 Сутринта 0.5 л смути, литър фреш и Ядох супа от грах,

вечерта още 300 гр. смути. като дъвчех и плюех,
но поемах част от
грахчетата.

21.10.2016 Започнах да се храня с готвена супа от Замайваше ми се главата след храната. Но след
леща, заедно с хляб. Вечерта хапвах хляб с три хранения за деня на следващата сутрин два
лютеница и кисели краставички. Очевидно пъти ходих по голяма нужда, което веднага ми
вече можех да поемам твърда храна, без освобождаваше замайването.
да се отрази на корема ми. За съжаление
трудно се контролирам с количеството.
Стомахът ми е твърде разширен от
соковете.

22.10.2016 Сутринта пих сок и ядох смути, на обяд Замайването беше все по-малко. На
изядох още една леща, а вечерта изядох следващата сутрин изхождах количества равни
дори вегетарианска пица. на поетата храна.

23.10.2016 Ядох суха храна по време на път – хляб, Замайването почти изчезна. Трябва да установя
лютеница – въобще не спазвах принципа на контрол върху количеството на погълнатата
захранването. храна.

​www.Самосъзнание.com