Оценка на храненето и нутритивния статус.

Определяне на индивидуалния енергоразход.

Определяне на индивидуалните потребности на
организма 0т хранителни вещества.

Д-р Паолина Яворова

Катедра Хигиена, ФОЗ
 Здравословно хранене

Това хранене, което е адекватно на

метаболитните потребности на
организма и осигурява добро здраве
и активно дълголетие.
• Здравословното хранене трябва да
бъде балансирано, разнообразно и
енергийно адекватно.
 Принципи на здравословното хранене
1.Балансираност
а) По енергиен прием
Макронутриент Количество Енергиен
еквивалент
Белтъци 1,0 грам 4,1 kcal
Мазнини 1,0 грам 9,3 kcal
Въглехидрати 1,0 грам 4,1 kcal

• Енергийните потребности зависят от пол, възраст, ръст, тегло,

физиологично състояние и физическа активност.
• За мъже: 2580-3270 kcal/ден
• За жени: 1990-2520 kcal/ден
 Принципи на здравословното хранене
1.Балансираност
б) По прием на макронутриенти и микронутриенти
Макронутриент Е%
Общ белтък 10-20 Е%
Общи мазнини 25-35 Е%
Общи въглехидрати 45-60 Е%

• В основата на балансираното хранене е дневния белтъчен прием.

Растителни Б: Животински Б: Млечни Б = 1:1:1

• Оптималното съотношение на макронутринетите зависи от

възраст, ниво на физическа активност, микроклимат и др.
 Принципи на здравословното хранене
2. Безопасна и качествена храна
3. Оптимален баланс на хранителните продукти
(разнообразие)
 Принципи на здравословното хранене

4.Оптимално разпределение на
храната през деня
• Трябва да е съобразено с възрастта,
интензивност на труд, физиологично
състояние и др.
• Оптималното разпределение трябва да
бъде на 4 приема по следния начин:
Закуска-20% , Обяд-40%, Втора закуска- 10%,
Вечеря-30%
 Принципи на здравословното хранене

5. Оптимален обем
6.Подходяща кулинарна обработка
7.Включването на повече екологично
чисти продукти
8.Храненето да бъде съобразено с
индивидуалните предпочитания,
националност, традиции и т.н.
 Оценка на храненето
• Основната цел е да се подобри здравето на населението, да се намали
риска от хранителни дефицити и хронични неинфекциозни заболявания,
свързани с храната.
Методи за оценка на индивидуално ниво:
1.Оценка на настоящия хранителен прием:
• Проспективна регистрация на хранителния прием за период 3-7 дни;
• Тегловен дневник;
• Оценъчен дневник;
• Наблюдателно-тегловен дневник;
• Комбиниран с хим.анализ дневник.
 Оценка на храненето
2. Оценка на минал хранителен прием:
• По памет на храненето за предходно денонощие;
• Честота на консумация на хранителните продукти;
• Хранителна история.
Методи за оценка на групово ниво:
1.Статистически метод
2.Лабораторен метод
 Оценка на нутритивния статус
• Нутритивният статус е съвкупност от показатели, влияещи
се от храната и характеризиращи физическото развитие,
здравното състояние, дееспособността и адаптивните
възможности на организма.
• Оценката се извършва чрез показатели, характеризиращи:
1.Хранителните функции;
2. Хранителната адекватност;
3. Заболеваеност
– Специфична алиментарна заболеваемост
– Неспецифична алиментарна заболеваемост.
 Оценка на нутритивния статус
• Нутритивното състояние косвено отразява влиянието на
допълнителни фактори като:
– Социално-икономически;
– Етно-културни;
– Елементи на жизнената среда и др.

• Методите и показателите, които се избират при оценка на

нутритивния статус трябва да са насочени към разкриването на
ранни или скрити форми на хранителна неадекватност.
 Оценка на нутритивния статус
1.Антропометрични показатели
• Ръст
• Тегло
• Обиколка на талия и ханш
• Мастна маса
– % спрямо общата телесна маса
– Мъже: 8-21%
– Жени: 20-34%

• ИТМ
 Оценка на нутритивния статус
2.Биохимични показатели
А) Оценка на белтъчния статус
Б) Оценка на липидния и въглехидратния статус
В) Оценка на витаминния статус
Г) Оценка на минералния статус
3. Функционални показатели
А) За функционалното състояние на храносмилателната система
– Преки;
– Косвени.

Б) Дихателни тестове-определяме количеството водород в издишания

въздух.
 Определяне на индивидуален енергоразход
• Енергоразходът е детерминанта на
енергийните потребности.
• Енергийната потребност представлява
среднодневно ниво на хранителен прием на
енергия, балансираща енергоразхода за
поддържане на телесната маса, телесния
състав и нивото на физическа активност,
осигуряваща дълготрайно добро здраве.
• Средните енергийни потребности се
категоризират в 4 групи:
– С ниско активен начин на живот;
– С умерено активен начин на живот;
– С активен начин на живот;
– С много активен начин на живот.
 Определяне на индивидуален енергоразход
• Денонощният енергоразход включва 3 компонента:
1. Основна обмяна (ОО)
2. Адаптивна хуморална термогенеза (10% от ОО)
3. Енергия от физическа активност (PAL)

Енергоразход за 24ч.=PAL x ОО + 10% от ОО

 Определяне на индивидуален енергоразход

1.Основна обмяна
• Енергията, която се изразходва
за поддържане на основните
жизнени процеси и
вътреклетъчния метаболизъм.
• Обхваща 60-70% от целия
енергоразход.
• Факторите, от които зависи
ОО са възраст, пол, ръст и
телесна маса.
 Определяне на индивидуален енергоразход

1.Основна обмяна
• Зависи от много фактори, които могат да
доведат до понижаване или повишаване на
ОО.
• ОО се повишава при:
– Бременност и кърмене;
– Инфекции, фебрилитет, хирургични
интервенции;
– Прием на лекарства;
– Стрес.
• ОО се понижава при:
– Намаляване на телесната маса;
– С увеличаване на възрастта;
– Висока температура на околната среда;
 Определяне на индивидуален енергоразход

1.Основна обмяна
• Определя се сутрин на гладно и
не по-малко от 12 часа след
хранене.
• Изследването се извършва при
комфортна температура и пълен
физически и психически покой.
 Определяне на индивидуален енергоразход

2. Адаптивна хуморална термогенеза

• Енергията необходима за разграждане и усвояване на хранителните
вещества.
• Представлява 10% от основната обмяна.

3.Енергия от физическа активност

• Най-вариабилният компонент.
• PAL се определя по хронометрично-табличен метод.
• След определяне на ОО е необходимо да се определи коефициента PAL.
• Трябва да се хронометрират дейностите, извършени за 24ч., като се
взима предвид характера и продължителността им.
 Определяне на индивидуален енергоразход

Коефициенти за категория
физическа активност (PAL):
• Много ниска физическа активност:
1-1,3;
• Ниска физическа активност: 1,4-1,5;
• Умерена физическа активност: 1,6-
1,8;
• Висока физическа активност: 1,9-
2,4.
 Определяне на индивидуалните потребности на
организма от хранителни вещества
1.Определяне на белтъчини
• Относителният дял на енергията,
получавана от съдържанието на общ белтък
в храната, трябва да е 10-20% от
денонощните енергийни нужди.
• Зависят от пол, възраст, физическа
активност.
• При деца е необходимо голяма част от
дневния прием на белтъци да е за сметка на
тези с животински произход, докато за
възрастни този процент намалява и се
препоръчва приема на белтъци с растителен
произход.
 Определяне на индивидуалните потребности на
организма от хранителни вещества
1.Определяне на белтъчини
• Дневните белтъчни потребности могат да
се определят и на база g/kg телесна маса.
• Според физическата активност Б трябва да
е между 0,8-1,4 g/kg телесна маса.
• Препоръчителният хранителен прием на
Б за възраст от 18 до 60 години е о,83 g/kg
телесна маса.
 Определяне на индивидуалните потребности на
организма от хранителни вещества
2. Определяне на мазнини
• Относителният дял на енергията,
получавана от съдържанието на мазнини в
храната, трябва да е 25-35% от
денонощните енергийни нужди.
• Определят се спрямо индивидуалните
нужди, пол, възраст и физическа
активност.
• В зряла възраст трябва да се приемат по
равни количества мазнини от растителен,
животински или млечен произход.
 Определяне на индивидуалните потребности на
организма от хранителни вещества
3. Определяне на въглехидрати
• Относителният дял на енергията, получавана от
съдържанието на въглехидрати в храната,
трябва да е 45-60% от денонощните енергийни
нужди.
• Определят се спрямо индивидуалните нужди,
пол, възраст и физическа активност.
• Добавената захар не трябва да е повече от 10 Е%.
• За лица над 19 годишна възраст приема на
влакнини трябва да е 25 g/24h.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!