You are on page 1of 14

Антоанета Войкова ● Иво Манчев

ИКОНОМИКА
ЗА 10. КЛАС

● КЛЕТ БЪЛГАРИЯ ●
Учебникът е разработен в съответствие с учебната програма на МОН за
обща професионална подготовка по икономика в 10. клас. Предназначен е за
учениците от професионалните гимназии с неикономически профили, за всич-
ки изучавани професии и специалности, както и за всички степени на про-
фесионална квалификация, в учебните планове на които е включен учебният
предмет икономика.
Учебното съдържание обхваща темите „Пазарна икономика“ и „Предприя-
тието на пазара“. Чрез него се реализира приемственост и надграждане на зна-
нията, получени по предметите предприемачество, география и икономика и
технологии и предприемачество. При разработването на уроците са използвани
много примери, предложени са задачи и казуси от реални икономически си-
туации, които подпомагат усвояването на теорията, развиват икономическото
мислене на учениците и съдействат за подготовката им за участие в стопанския
живот независимо от избрания от тях път за реализация.

© Антоанета Тодорова Войкова, Иво Георгиев Манчев, автори, 2018


© Петко Енчев Минчев, графичен дизайн и корица, 2018
© „КЛЕТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, издател, 2019
ISBN 978-619-215-423-3

Възпроизвеждането на това издание или на отделни негови части под каквато и да е форма
без изричното писмено съгласие на „КЛЕТ БЪЛГАРИЯ“ ООД е престъпление.
СЪДЪРЖАНИЕ

РАЗДЕЛ I. ПАЗАРНА ИКОНОМИКА


ТЕМА 1. ВЪВЕДЕНИЕ В ИКОНОМИКАТА ....................................................6
1.1. СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО „ИКОНОМИКА“.....................................................6
1.2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ......................... 10

ТЕМА 2. ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ – ОСКЪДНОСТ,


РЕСУРСИ, АЛТЕРНАТИВЕН ИЗБОР........................................................... 14
2.1. ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ.................................................... 14
2.2. ОСКЪДНОСТ И ПОТРЕБНОСТИ....................................................................... 17
2.3. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗБОР............................................................................20

ТЕМА 3. ПАЗАР И ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ. ПАЗАРИТЕ РЕГУЛИРАТ


ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО................................................................ 27
3.1. ПАЗАР И ПАЗАРНИ ФАКТОРИ...........................................................................27
3.2. РАЗМЯНА НА СТОКИ И УСЛУГИ. ПАРИ И ТЕХНИТЕ ФУНКЦИИ....................30
3.3. ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ..................................................................................36
3.4. МЕХАНИЗЪМ НА ПАЗАРНОТО РАВНОВЕСИЕ..................................................42

ТЕМА 4. ИЗМЕРИТЕЛИ В ИКОНОМИКАТА................................................. 48


4.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ. ИЗМЕРВАНЕ НА БРУТНИЯ
ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ.........................................................................................48
4.2. ДРУГИ ИЗМЕРИТЕЛИ.........................................................................................52

ТЕМА 5. ДЪРЖАВАТА И ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА ................................... 62


5.1. ПАЗАРНИ ДЕФЕКТИ...........................................................................................62
5.2. РЕГУЛИРАЩА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА................................................................65
5.3. ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА.........................................................72
5.4. ПАРИЧНО-КРЕДИТНА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА.......................................76

ТЕМА 6. КРЪГОВА ИКОНОМИКА............................................................. 83


6.1. ОТ ЧИСТО ПАЗАРНА КЪМ СОЦИАЛНА И ЕКОСОЦИАЛНА
ПАЗАРНА ИКОНОМИКА......................................................................................83
6.2. СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО „КРЪГОВА ИКОНОМИКА“.
БИЗНЕС МОДЕЛИ НА КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА...........................................86
6.3. СОЦИАЛНИ И ЕКОИНОВАЦИИ, СПОСОБСТВАЩИ КРЪГОВАТА
ИКОНОМИКА.......................................................................................................90

3
РАЗДЕЛ II. ПРЕДПРИЯТИЕТО НА ПАЗАРА
ТЕМА 1. ПРЕДПРИЯТИЕТО – ОСНОВЕН СУБЕКТ НА БИЗНЕСА.................... 96
1.1. СЪЩНОСТ И ПРАВЕН СТАТУТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО....................................96
1.2. ВИДОВЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. КРИТЕРИИ ЗА МАЛКО
И СРЕДНО ПРЕДПРИЯТИЕ............................................................................. 102

ТЕМА 2. ИЗБОР НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ, ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ,


ПРАВНА ФОРМА И ГОЛЕМИНА НА ПРЕДПРИЯТИЕ ................................. 110
2.1. ФАКТОРИ ЗА ИЗБОР НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ПРЕДМЕТ
НА ДЕЙНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.............................................................. 110
2.2. ФАКТОРИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВНА ФОРМА И ГОЛЕМИНА
НА ПРЕДПРИЯТИЕТО....................................................................................... 114

ТЕМА 3. ИНВЕСТИРАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО................ 120


3.1. ВИДОВЕ ИНВЕСТИЦИИ................................................................................... 120
3.2. ФОРМИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО..................................... 124

ТЕМА 4. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ.............................................. 131


4.1. СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА УПРАВЛЕНИЕТО
НА ПРЕДПРИЯТИЕТО....................................................................................... 131
4.2. ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО......... 134
4.3. ПЕРСОНАЛЪТ В ПРЕДПРИЯТИЕТО: ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТРЕБНОСТТА
ОТ ПЕРСОНАЛ, ПОДБОР И НАЗНАЧАВАНЕ, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
И МОТИВИРАНЕ................................................................................................ 141

ТЕМА 5. МАРКЕТИНГОВА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕ........................ 153


5.1. МАРКЕТИНГОВА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА......................................... 153
5.2. МАРКЕТИНГОВ МИКС...................................................................................... 156
5.3. МАРКЕТИНГОВИ СТРАТЕГИИ..........................................................................160

ТЕМА 6. ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО..................................... 168


6.1. ПОНЯТИЕ ЗА ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.................................168
6.2. ФАЗИ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.................................. 170

4
РАЗДЕЛ

I
ПАЗАРНА
ИКОНОМИКА
ТЕМА 1. ВЪВЕДЕНИЕ
В ИКОНОМИКАТА
ОТ ТЕМАТА ЩЕ НАУЧИТЕ

Икономическата теория формира светоглед и подпомага


индивидите да вземат правилни и рационални решения.
Икономическата наука помага на хората да разберат защо
понякога интересите и поведението на индивидите влизат
в конфликт с интересите на нацията и обществото.
Икономиката е наука за рационалния избор при използване-
то на оскъдните ресурси в производството, разпределе-
нието, размяната и потреблението на стоките и услугите.
Икономиката дава отговор на фундаменталните въпроси,
на които е длъжна да намери отговор всяка икономическа
система – колко да се произведе, какво, как и за кого.
Икономиката увеличава нашите знания за икономическия
живот чрез прости правила – основните принципи на ико-
номическото мислене.

1.1. СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО „ИКОНОМИКА“


Икономическата наука е възникнала в дълбока древност. Думата икономика
има гръцки произход и е съставена от две думи: ойкос – дом (стопанство), и
номос – закон. Означава изкуството да се управлява дом (стопанство).
Още през 300 г. пр.н.е. Ксенофон издава книгата „Икономика“, в която раз-
глежда важни правила за управление на домашното стопанство. След него Ари-
стотел дефинира някои основни правила и закони. Като наука икономиката
се развива и разширява обекта на своето изследване в зависимост от раз-
витието на общественото производство на материални блага и от тяхното
разпределение. Това е така, защото човешките същества са създания, които
имат потребности. Хората се нуждаят от обществено признание, материални
блага и жизнени удобства. Нашата борба за увеличаване на материалното бла-
госъстояние и стремежът ни да заслужим мястото си в обществото са свързани
с икономиката.
Ние, хората, имаме както биологични, така и социалнообусловени потребно-
сти. Непрекъснато се стремим да използваме повече хранителни продукти, дре-
хи, услуги, което определя нивото на нашия жизнен стандарт. Освен това сме
надарени с определени способности, които ни дават възможност да използваме
природните материални ресурси за производството на стоки и услуги (блага),
удовлетворяващи нашите потребности. Тази дейност на хората, свързана с

6
организацията на преобразуването на ресурсите в стоки и услуги, на тях-
ната размяна и след това на разпределението на полезностите, т.е. на бла-
гата, за да осигурим съществуването си, наричаме икономика.
Икономиката не е фундаментална теоретична наука. Тя има практическо зна-
чение за стопанското развитие на всяка една държава и за развитието на живота
на човечеството. Икономиката като наука се развива много динамично в съответ-
ствие с развитието на новите технологии, новия модел на труда, новата структура
на обществото и морала. Развитието на информационните технологии превръща
света в единно икономическо пространство, обхванато от информационни потоци.
Задача на икономиката е да анализира и подреди изброените факти в сис-
тема с цел да се постигне икономически ръст на общественото производство и
да предложи механизъм за постигане на пълна заетост, икономическа свобода,
справедливо разпределение на доходите, икономическа обезпеченост и рацио-
нален баланс в международната търговия.

Производството и потреблението са двата „полюса“


на икономиката
Няма потребление без производство, защото природата не ни дава в готов вид
онова, от което се нуждаем. Но няма и производство без потребление, защото
то ще бъде без смисъл.
● Производството е сфера на икономиката, която преобразува мал-
кото ограничени ресурси в полезни продукти. Няма значение дали става
въпрос за материални или нематериални полезни блага – и едните, и
другите в еднаква степен са подчинени на икономическия закон, струват
ресурси (пари и материали) и са неща, за които хората или обществото
са готови да заплатят, за да ги потребяват.
● Ресурси е всичко, което се използва, за да се произведе продукт –
труд, природни дадености и капитал. Те са предварително условие в
икономическата система.
● Продукт (икономическо благо) е всичко, което е на изхода на систе-
мата на икономиката и е необходимо за потребностите на хората или за
по-нататъшно производство.
● Потреблението е процес на задоволяване на потребностите на хората.
В натуралното стопанство производителят е и потребител на своята про-
дукция. В съвременната икономика не е така – хората продават ресурси или
блага и получават доходи. Купуват това, от което се нуждаят, и изразходват
доходите си. Така се включват в разменно-разпределителния процес, т.е.
в пазара. Чрез него се осъществява връзката между производството и по-
треблението.
● Пазарът е разменно-разпределителното място на икономиката, къ-
дето постоянно се срещат търсенето на купувачите с предлагането на
продавачите и се определят количествата (стоките) и техните цени.

7
Производството, потреблението и пазарът са практическата част на
икономиката. Те се изучават от икономическата теория.
Икономическата теория е система от знания, в която се изучават обхватът,
структурата, функционирането и развитието на икономиката при едни или дру-
ги нейни условия.
За да обхване целия икономически живот, икономическата теория се ин-
тересува от поведението на всички, които участват в него: собствениците на
ресурсите; производителите на блага и услуги; търговците, които придвижват
благата от производителите до потребителите; самите потребители. По този
начин, без да казва всичко за икономиката, икономическата теория зася-
га най-важното и дава понятията, принципите и методите на икономиче-
ското знание изобщо.
Икономическата теория изучава проблемите на пазара както в едно отдел-
но стопанство или предприятие, така и в цялата държава като цяло. Така са
се формирали две направления в икономическата наука – микроикономика и
макроикономика.
Микроикономиката е икономическата теория, която изучава отделните
микроикономически единици (хората, домакинствата, фирмите, пазарите).
Макроикономиката е икономическата теория, която изучава развитието
на икономиката като цяло в една държава.
Основният проблем, който изучават макроикономиката и микроикономи-
ката, е основен проблем на развитието на човечеството, а именно:
● оскъдността на разполагаемите ресурси;
● търсенето на възможности за най-ефективно използване на ресурсите;
● рационалното решаване на пазарните проблеми.

Икономическата система е икономика с установени характеристики

Какво?, Как? и За кого? са основните въпроси на всяка икономическа система,


на които тя трябва да отговори независимо от формата на нейната организация
и формата на собствеността. Тези три икономически проблема всяко общество
решава по различен начин. При пазарна икономика те се решават с помощта на
система от цени и пазари, а следователно чрез съгласуването на действията и
решенията между купувачи и продавачи, между търсене и предлагане.
Какво да се произвежда и в какви количества да се произвежда, се решава
от потребителите, които в зависимост от своите предпочитания и доходи опре-
делят търсенето на дадено благо. За да функционира ефективно една икономи-
ческа система, е необходимо рационалното решаване на този проблем.
Как да се произвежда? Този икономически проблем се допълва от въпро-
сите От кого?, С какви ресурси? и По каква технология? да се произвежда.
Икономическите системи се различават не по това какво се произвежда, а по
това как, с каква техника и технология се произвежда. Важно значение има от-

8
говорът на въпросите с помощта на каква система от стимули се произвежда,
какъв е характерът на съединяването на факторите на производството и как
действат икономическите субекти на пазара.
За кого да се произвежда? – т.е. за кого са предназначени икономически-
те блага и как националният продукт ще се разпредели между отделните инди-
види и домакинства. Това е въпрос на разпределението. В основата на неговото
решение се поставят принципите на собствеността, които предопределят пра-
вата на собствениците на факторите на производството, и системата на цените.
Равновесието в икономиката се определя от взаимодействието между
търсенето и предлагането на пазарите, между цените на стоките и разходите за
тяхното производство.
Икономиката е нестабилна. За предпазване на икономиката от същест-
вени отклонения на основните нейни показатели, за устойчив икономически
растеж на брутния национален продукт, пълна заетост, стабилност на цените,
доходите и националната парична единица, равновесие на външноикономиче-
ските отношения държавата се намесва, като прилага различни програми
и привежда в действие икономически лостове (например паричната и да-
нъчната политика).
Икономиката е обществена наука. Икономическите знания са от изклю-
чително значение за провеждане на правилна стопанска и социална политика.
Например политици, които не разбират последиците от своята дейност, вероят-
но няма да постигнат целите на своята политика.
Задачите на общата теория на икономиката като всяка наука е да
формира икономическо мислене и да обогатява теоретичните ни знания.
Чрез анализ на фактите тя обяснява и предвижда икономическите явления.
Целта е хората да развият своето икономическо мислене, за да различават
мелодията от фалшивите тонове в икономическата теория и в стопанската поли-
тика. Икономическото мислене може да се превърне в ежедневие и да ни помог-
не да бъдем добри граждани. То ни улеснява да откриваме мотивите, които ни
стимулират към определена дейност, помага ни да разбираме защо поведението
на хората понякога влиза в конфликт с интересите на обществото. То дава ори-
ентирите на промяната с оглед разширяване на изгодата и благосъстоянието за
цялото общество.

? Въпроси към урока


1 Какво разбирате под понятието „икономика“?
2 Кои са двата полюса на икономиката?
3 По какви критерии икономическата наука се дели на две направления?
4 Кои са трите въпроса за решаване на основните икономически проблеми?

9
1.2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ
Задачата на икономическата наука е да увеличава нашите знания за икономиче-
ския живот. Създадени са някои прости, но основни принципи, които трябва да
се знаят и разбират от хората. Тези принципи могат да служат за пътеводител,
който показва какво хората да гледат и какво да вземат под внимание, за да
стигнат до определени икономически резултати.

Оскъдните блага трябва да се разпределят

Човешките желания да употребяват продукти и услуги са много по-големи,


отколкото са възможностите, които предоставят природните дадености и на-
личните икономически ресурси. Ограничените ресурси предизвикват недостиг
(дефицит) на стоките и услугите. Как ще решим да разпределим недостатъч-
ните стоки? Дали трябва да се съобразим с потребностите на хората? Но то-
гава ще е необходимо да създадем критерии, чрез които да разберем на кого
е най-необходима дефицитната стока. Друг начин е според възможностите
на хората да заплатят съответната стока. Тогава ще лишим тези, които имат
по-ниски доходи.
Оскъдността и бедността не са еднозначни състояния. Бедността в даден
момент може да бъди елиминирана, но оскъдността на стоките винаги ще ни
съпътства.

Алтернативната цена е реалната цена на всеки избор

Всички ние ежедневно правим избор в зависимост от предпочитанията и въз-


можностите си. С какво да отидем на работа или на училище, да си носим ли
сандвичи, или да се храним в ресторант, коя телевизионна програма да гледаме,
да си купим ли модните обувки през този сезон, или да дадем парите си за яке,
което ни е нужно и от доста отдавна сме отлагали покупката. Реалната цена на
избора, който сме направили, е онова, което сме пропуснали заради този избор.
Ако изберем да купим модните обувки, тяхната реална цена ще бъде цената на
якето, от което сме се отказали.

Хората реагират на стимули предсказуемо

Стимулите са действията, поощренията или наградите, които насърчават хора-


та да постъпват по опре­делен начин. Когато се променят стимулите, видовете
избор при хората също се променят, при това предсказуемо. Какви стимули
влияят върху вашия избор? Колко усилено ще учите за даден изпит, за да влезе-
те в университет? Щяхте ли да учите така усърдно, ако всички получаваха една
и съща оценка независимо от резултатите от изпита?

10
Печалбите стимулират предприемачите да поемат рискове. Печалбата от-
разява непосредствената цел на всяко производство, възпитава в пестеливост
и пресметливост на труда, който се влага в производството на машините и на
стоките.
Движението на печалбата размества пазарните сили (търсенето и пред-
лагането), структурата и характерните особености на отделните пазари. Пе-
чалбата стимулира за иновационна активност, за технологично обновяване
на традиционното производство, за усъвършенстване на организацията на
труда.

Хората оптимизират решенията си

В какъв обем човек задоволява потребностите си, зависи по правило от него-


вото имуществено състояние и/или от неговия доход. Доходът определя поку-
пателните възможности за придобиване на блага с цел задоволяване на потреб-
ностите. Хората са изправени пред избор всеки ден. Вземането на решение е

свързано с определени разходи. Поради това те са заинтересовани да оптими-


зират своите решения, ориентирайки се към получаване на най-голяма изгода с
най-малки разходи. Производството все повече се обновява и усъвършенства
благодарение на новостите в науката и техниката и става все по-ефективно по-
ради правилно взетите икономически решения.

11
Хората трябва да бъдат информирани

Информацията е особен ресурс, необходим на хората при вземане на всяко едно


икономическо решение. Осигуряването на информация предполага изразходва-
нето на средства и време, т.е. разходи на ресурси. Информацията се износва
във времето и губи своята актуалност. Разходите за събиране на информация
трябва да бъдат сравнявани с постигнатата икономия на ресурси при вземането
на определено решение.

Принцип на пределните (маржиналните) разходи

При вземане на решение за увеличаване или намаляване на производството от


стопанските субекти е необходимо да се преценят пределните (маржиналните)
разходи, т.е. допълнителните разходи, които ще се направят при увеличаване-
то, респективно при намаляването на това производство.

Всяко икономическо решение и действие може да има вторичен


и третичен ефект във времето.

Необходимо е да се знаят освен непосредствените и видимите последици


при вземане на решение също и последиците, които не са пряко свързани пър-
воначално с него и чието влияние може да се почувства едва след време. Напри-
мер изхвърлянето на токсични отпадъци в реките от химическите предприятия
може да направи произвежданите химикали по-евтини, но трябва да се вземе
под внимание какво ще е въздействието върху здравето на хората.

? Въпроси към урока


1 Кои са основните принципи, които трябва да знаят и разбират хората, за
да стигнат до определени икономически резултати?
2 Представете си, че вашият клас е получил подарък два смарт телефона.
Какъв начин бихте избрали за разпределение на тези ограничени стоки меж-
ду вас?

12
ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА ЗНАЯТ ПОВЕЧЕ

Предизвикателства на „новата икономика“


През последните десетилетия в световната икономика се извършват
дълбоки промени. Те водят до формиране на икономика от нов тип. Има
най-малко пет структурни признака за това.
Първият е бързото разпространение на новите информацион-
но-комуникационни технологии. Те са в основата на всяко прес-
труктуриране. По тази причина се инвестира в цифрови техноло-
гии и комуникации.
Вторият признак е глобализацията. Тя засилва взаимната за-
висимост и обвързаност на националните икономики.
Третият структурен признак на „новата икономика“ е тер-
циаризацията – доминация на сектора на услугите (третичния
сектор). Все повече потребности се задоволяват с услуги от
най-различно естество, включително на международно ниво и в
пряка връзка с информационните и комуникационните технологии
и глобализацията.
Четвъртият белег е екологизацията на дейностите и про-
дуктите с цел опазване на околната среда. Несъобразяването с
този факт означава загуба на конкурентоспособност.
Петата черта на „новата икономика“ е хуманизирането на от-
ношенията и процесите – съвместяването на принципите на ико-
номическа ефективност и социална солидарност. Това ще рече,
че ако пазарът оптимизира социалните отношения, то и обра-
тното е налице – икономиката се прониква от социалност.

Структурните признаци на формиралата се „нова икономика“ са насо-


чени към екосоциална пазарна икономика от информационнообслужващ
тип.
Развитието на мобилните технологии и изместването на стацио-
нарните компютри от мобилни телефонни устройства доведе до произ-
водство на компютърни продукти, които са все по-компактни, по-иконо-
мични, по-екологични, по-широко достъпни и които все по-често стават
неизменна част от ежедневието на хората.

13
ТЕМА 2. ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ –
ОСКЪДНОСТ, РЕСУРСИ, АЛТЕРНАТИВЕН ИЗБОР
ОТ ТЕМАТА ЩЕ НАУЧИТЕ

Потребностите на хората са безгранични, диференцира-


ни и променливи.
Ограничените ресурси и неограничените потребности на
хората създават проблеми с тяхното разпределение.
Хората трябва да вземат икономически целесъобразни
решения, които са продиктувани както от индивидуални-
те, така и от обществените интереси.
Оскъдността прави невъзможно хората да притежават
толкова, колкото желаят, поради което са принудени да
правят избор между възможни алтернативи.
Икономическите блага не са безплатни.

Два важни факта лежат в основата на икономиката, те по същество отразяват и


основните проблеми на икономическата наука.
Първият факт се отнася до материалните потребности на обществото като
цяло, които на практика са неограничени, а вторият е свързан с икономическите
ресурси, в това число производството на стоки и услуги, които са ограничени
(дефицитни), и с тяхното разпределение.
Тези два факта пораждат и основния проблем, който стои за решаване
пред икономическата наука – как да се разпределят ограничените (дефи-
цитните) природни ресурси на неограничените човешки желания.

2.1. ОСНОВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ КОНЦЕПЦИИ


Оскъдността прави невъзможно хората да притежават толкова, колкото желаят,
поради което са необходими икономически концепции за разпределение на блага-
та, т.е. търсят се непрекъснато алтернативи на ресурсите и на тяхното използване.
Помислете – времето ресурс ли е.
Икономическата наука дефинира няколко начина, които определят произ-
водството и разпределението на благата.

Разпределение на благата според платежоспособността

Историческият опит е доказал, че не е възможно да има разпределение на бла-


гата според потребностите, защото, от една страна, действа законът за посто-
янното нарастване на потребностите, а от друга – законът за оскъдността на

14

You might also like