ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Какво е това икономика?

 - От етимологична гледна точка понятието "икономика" е от гръцки произход -
и в най-широк смисъл означава "изкуство да се управлява домакинство" (огкос;
- дом и тюцод - закон). Българският еквивалент е понятието "стопанство".
 Емпиричното разбиране за икономиката се свързва с онази нейна страна, с
която хората се срещат непрекъснато и която познават най-добре от позициите
на своя опит. Например за предприемача това е изкуството да се правят пари.
За други икономиката е свързана с инфлацията, стагфлацията, безработицата и
т. н.
Етимологичните и емпиричните представи за икономиката не са достатъчни, за
да се дефинира вярно понятието "икономика". То може да бъде разбрано
единствено от позициите на същностните процеси, които го характеризират.
 Икономиката като обективна реалност, като обект на изследване е сложна
система от процеси на производство, разпределение, размяна и потребление
на материални блага и услуги. Като такава тя е свързана с природата и с
демографската система. Природата предоставя материала, който човешкият
труд превръща в богатство.
 Производство
 Производството е от една страна икономико-технологическа категория -
промишлена, строителна, селскостопанска и друга дейност за добиване на определени
продукти в рамките на даден отрасъл. Например зеленчукопроизводство в рамките на
отрасъл земеделие..
 От друга страна производството е обществено-икономическа категория - присвояване
от човека на продукти от природата на всеки етап от обществено-икономическото
развитие. В този процес хората използват природните ресурси и сили за създаването на
продукти, необходими за задоволяване на техните потребности. С тази непрекъсната
дейност, която свързва хората помежду им в определени производствени отношения, се
осигуряват съществуването и развитието на човешкото общество.
И така, производството е процес, който протича между човека и природата, като човекът
въздействува върху природата по такъв начин, че да я направи годна да задоволява
неговите потребности.
 Процесът на производството предполага наличието на елементите труд, предмети на
труда и средства на труда. Те са налице във всички времена и епохи, но
характеристиките им са различни. Затова и производството винаги е конкретно, а в
най-общ вид може да се разглежда като абстракция, фиксираща общите признаци на
явлението в различните му форми.
 Разпределение
Разпределението е процес, в който, в съответствие с изискванията на
специфич ни икономически закони и принципи, се определя делът на
хората в създадения обществен продукт. В затвореното натурално
стопанство, в условията на самозадоволяване, продуктът не се отделя от
своя произво­дител. В стоковото производство, т.е. при пазарни условия,
продуктът, след като вече е създаден, не става непосредстве­но притежание
на своя производител. Между производителя и продукта застава
разпределението, което определя размерите и формите, чрез които
производителят ще получи съответния дял от обществения продукт.
Съществен момент в анализа е, че преди да се стигне до разпределението
на продуктите, се разпределят средствата за производство. На
повърхността на явлението разпределе­нието като че ли предшествува
производството. В действителност нещата стоят обратно - социално-
икономическата структура на производството определя и начина на раз­
 Размяна
Размяната е фаза в обществения възпроизводствен
процес, в която се извършва взаимно отчуждаване на
продукти на труда и тяхното превръщане в стока. В
процеса на размяната се осъществява икономическата
връзка между обособените и специализирани в даден вид
дейност стокопроизводители. В размяната като
отношение на отчуждаване се сменя собствеността върху
продукта, основана на принципа на икономическото
равенство и взаимната изгода.
 Потреблението
Потреблението е заключителната фаза на обществения възпроизводствен процес,
в която общественият продукт се използва за задоволяване на личните,
производствените и непроизводствените потребности.
Личното потребление е използване от човека на материални и духовни блага за
задоволяване на личните нужди. То е в основата на мотивацията на човешката
производствена дейност.
Производственото потребление е използването на средства и предмети на труда в
процеса на изготвянето на материални блага. Производството е процес на
производително потребление.
Непроизводственото потребление е потребление на материални блага в
непроизводствената сфера.
Основен момент в обществения възпроизводствен процес е производството. То е
определящо по отношение на разпределението, размяната и потреблението, защото
създава продуктите, предназначени за производствено и лично потребление. Между
производството и потреблението има вътрешна връзка. Те взаимно се обуславят и
противостоят като полюси на едно единство. "Производството е непосредствено
потребление, потреблението е непосредствено производство... личната консумация е
непосредствено и производство... При храненето например човек произвежда своето
1
Предмет, подход и метод на икономикса
Икономиксът изследва начините, по които хората
разпределят и използват ограничените ресурси, за
да задоволят определени конкуриращи се
потребности ,чрез механизмите на пазарната
система с основна цел постигането на оптимални
резултати.
Известни имена в науката “Икономикс”
• Адам Смит – ’’Богатството на народите’’ (1776 г.) Начало на
икономическата наука. Един от основоположниците на
политическата икономия. Първият труд на съвременната
икономика. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-
влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е
наричан баща на съвременната икономика и на капитализма.
• Дейвид Рикардо - Големи са неговите заслуги за утвърждаване
на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява.
 Основното му произведение е „За принципите на
политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.).
Давид Рикардо е привърженик на концепцията за
икономически либерализъм, недопускащ никакво държавно
вмешателство в икономиката и предполагащ свободно
предприемачество и свободна търговия
 Известни имена в науката
“Икономикс”
•Алфред Маршал - „Принципи на политическата икономия“, (1890
г. ) в която представя теорията за търсенето и предлагането
теорията за пределната полезност и производствената теория на
ценообразуването. На тези основи Маршъл стъпва, за да изведе
принципа на ценовата еластичност на търсенето.
Книгата на Маршал е особено полезна с математическото
представяне на принципите в икономиката, заради което се
превръща и в основа на модерните учебници по тази дисциплина.
•Джон Кейнс – Водеща в неговата „Обща теория” е тезата, че за
задоволяването на социално- икономическите нужди на страната
са необходими правителствени мерки, които да осигурят условия
за стабилен икономически растеж.
В зависимост от подходите при определянето на предмета в
икономическата теория се формират различни направления и
школи:
 Школа на меркантилистите – основната идея се изразява в разбирането,
че богатството се натрупва във формата на благородни метали, което се
осъществява ,чрез развитието на външната търговия. За това
меркантилистите са за износа на стоки от националното стопанство и
против вноса на чуждестранни стоки.
 Класическа школа – центърът на икономическите интереси се измества от
сферата на търговията към сферата на производството. Така се формират
две нови школи – школата на физиократите и школата на класическата
английска политическа икономия. Според физиократите богатството се
създава в сферата на земеделието, а всички други отрасли и дейности са
безполезни. Основоположник на физиократизма е Франсоа Кене, според
който свободата на човешката дейност се основава на частната
собственост, с което се поставят основите на икономическия
либерализъм. Характерно за втората школа е, че за източник на
богатството се възприема труда в производството, независимо от
отрасъла, в който се прилага. Най-видни представители са Адам Смит,
Дейвид Рикардо, Малтус, Мил, Сей.
 Школи в икономикса

Неокласическа школа – в центъра на

икономическите изследвания се поставя
човекът с неговите субективни предпочитания,
с възможностите за осъществяване на
алтернативен избор. Един от най-важните
принципи на това направление е
маржинализмът, в чиято основа стои теорията
за пределната полезност.
 Школи в икономикса
Монетаризъм – развива се принципа на
ненамеса на държавата в икономиката.
Монетаристите, с най-ярък представител
Милтън Фридман, развиват възгледа, че
пазарите в съвременните условия са високо
конкурентоспособни и са в състояние да
осигурят необходимата макроикономическа
стабилност. Отдава се особено значение на
количеството на парите в обръщение.
 Школи в икономикса
 Кейнсианска школа – основоположник е Джон Кейнс, който е за намеса
на държавата в икономиката, чрез която намеса дадено правителство с
фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти
на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. В основата на
теорията на Кейнс стои мисълта за реформа на вече съществуващ
икономически модел, в който държавата играе активна роля, за да бъде
в крайна сметка, полезна за перспективното развитие на гражданското
общество и стопанските субекти в него. Той е привърженик на идеите
за регулирана правителствена намеса в икономическия живот на
дадена страна чрез фискални и монетарни мерки. Стабилността на
стопанството на една държава, според него е пряка зависимост с
потреблението и инвестициите. Водеща в неговата „Обща теория” е
тезата, че за задоволяването на социално- икономическите нужди на
страната са необходими правителствени мерки, които да осигурят
условия за стабилен икономически растеж.
 Икономиксът се разделя на микроикономика,
макроикономика и международна икономика:
Икономическата наука изучава икономическите закони за
рационалното поведение на хората при управление и
използване на ограничените ресурси Икономически закони
са обективни, съществени, трайни, повтарящи се връзки
между икономическите явления и процеси . Икономическата
теория изпълнява три важни функции: познавателна,
методологическа и практическа
Задачи на икономическата наука са:
- да открие икономическите проблеми
- да даде обяснение на икономическите събития;
- да направи прогноза на бъдещите икономически събития и
процеси
- да покаже възможностите за въздействие върху икономическите
процеси.
І.Микроикономиката-анализира поведението на
обособените икономически единици /фирми,
домакинства,правителствени агенции,неправителствени
организации и др./ на различни видове пазари.Обект на
нейното изучаване са явленията и процесите,които протичат
в икономиката като цяло и в нейните обособени структурни
единици . Тя е наука за начина, по който ограничените
ресурси се използват за задоволяване на неограничените
потребности; за избора,който отделните индивиди ,групи и
обществото като цяло правят,когато трябва да се определи
най-ефективния вариант от всички възможни в
производството, разпределението и потреблението на блага.
Основни области на изучаване са потребителското търсене и
поведение, производствените решения на фирмите,
икономическо поведение при различни пазарни структури,
ценообразуване на производствени фактори.
 Икономиксът се разделя на микроикономика,
макроикономика и международна икономика:
ІІ. Макроикономиката изучава поведението на икономиката в
нейната цялост. Обект на макроикономическия анализ е
поведението на икономическите субекти агрегирани в четири
основни сектора - сектор на домакинствата, бизнес сектор,
правителствен (държавен) сектор и външноикономически сектор.
Използват се агрегатни величини, отчитащи състоянието и
динамиката на националното стопанство – брутен вътрешен
продукт, национален доход, съвкупно търсене и съвкупно
предлагане, равнище на цените и др. Основните въпроси тук са за
динамиката на общественото производство, заетостта и
безработицата,инфлацията,ефектите на фискалната и паричната
политика и др.
3) Международната икономика изследва основно въпроси като
защо страните търгуват помежду си и какъв е ефекта от
международната търговия – как тя влияе върху икономическото
благосъстояние на отделните страни.
 Пазарна икономика
Двата раздела микро- и макроикономика в единството си изграждат
съвременната икономическа наука.
В зависимост от характера на изводите и оценките, които се правят в
икономическата наука, се разграничават позитивна и нормативна
икономическа теория.
Позитивната теория се основава на фактите и извежданите от тях
икономически принципи и теории. Тя фокусира своето внимание на
връзките между процесите и фактите, търсейки закономерностите между
тях. Нейните изводи могат да бъдат проверени, потвърдени или
отхвърлени. Позитивно твърдение е например: "Средногодишният темп на
инфлация след въвеждането на валутния борд (до 2004 г.) е по-малък от
6%."
Нормативната теория използва оценъчни съждения за това какво
"трябва", "нужно е", "необходимо е" да се направи. Нейните твърдения не
могат да бъдат проверени, тъй като се основават на морални и политически
възгледи. Тези твърдения се появяват когато трябва да се прави обосновка
на икономическата политика. Например "Трябва ли да се допусне
нарастване на безработицата, за да се забави темпа на инфлацията?" или
"Необходимо ли е държавата да въведе плосък (пропорционален данък), за
 І. Микроикономика
Алфред Маршал (1842-1924 г.) се смята за основател
на съвременната микроикономика. Той въвежда
нови подходи и понятия – равновесния анализ,
еластичността като измерител на реакцията на една
икономическа величина при промяна на друга
величина, понятията за краткосрочност и
дългосрочност в икономиката и др.
А. Маршал възприема професията на икономиста
за благородна, тъй като тя е насочена към
постигане на по-добро материално здраве
(икономическо благополучие) за всички хора.
АЛФРЕД МАРШАЛ /1842-1924/
БАЩА НА ИКОНОМИКСА
АЛФРЕД МАРШАЛ /1842-1924/

“Основи на икономикса” /1890/,

“Промишленост и търговия” /1922/
център на икономическата теория е учението
за цената, равновесна цена
въвежда на категорията "еластичност на
търсенето”; Търсенето,предлагането и цената са
взаимозависими
"положителна ценност" -благата, които
доставят пряко, непосредствено удоволствие
или наслада на човека.
АЛФРЕД МАРШАЛ /1842-1924/
-теория за разпределението -срещу 4-те фактори
на производството се получават доходи
-"отрицателна ценност“-имат всички усилия за
получаването на "бъдещи блага". Тези усилия и
"жертви" на днешните наслади са в полза на неопре-
делени бъдещи удоволствия.
концепцията за "пределната производи-телност на
труда." Въвежда микроикономическия анализ
Микроикономиката изучава поведението на отделните единици
(индивиди, домакинства, фирми, пазари) в ролята им на продавачи,
купувачи, производители, потребители и взаимодействието им на
индивидуалните пазари. Кръговратът на икономическите дейности се
представя като:

1.стоки и услуги Факторни разходи - разходи за

2.стоки и услуги фактори на производството, изразяващи
3.земя,труд, капитал технологично ефективни комбинации
4.факторни услуги между тях.
5.приходи Производствени разходи стойностно
6.потребителски разходи изражение на факторните разходи.
7. РЗ, рента, L (лихва) %
8. факторни плащания
 Въпрос 1: Същност и задачи на
икономиката
Има няколко определения на предмета на икономиката:
 наука за видовете дейности, свързани с обмена и паричните
сделки между хората
 обществена наука, която изучава поведението на групите хора в
производството, размяната и потреблението на материални
блага
 наука за богатството
 наука за законите, управляващи произвоството и размяната на
материални блага
Научните дисциплини, които изучават възстановяването и
развитието на отделни обществени явления и процеси и обществото,
като система се отнасят към обществените науки. Централно място
сред тях заемат икономическите научни дисциплини.
Икономиката не може да се определи като чисто технологична или
чисто социална. Тя обхваща всички области на съществуването на
човека, където е на лице влагане на ресурси, получаване на ефекти и
приспособяване на тези ефекти. От това следва, че икономиката е
специфична система на поведение на хората, свързано от една страна
с минимизиране на оскъдните ресурси и с максимизиране на
полезните ефекти, въз основа на избор на различни алтернативи, а от
друга страна е свързана с определени отношения на присвояване.
 Въпрос 1: Същност и задачи на икономиката

Икономиката, като наука има за обект на изследване и анализ

икономическата система като цяло, заедно с нейните подсистеми на
различни равнища на управление, а за предмет: икономическите закони,
закономерности и особености на тяхното проявление в конкретния обект.
Според равнището и обхвата на обекта, икономическите науки се
обособяват като:
Микроикономически науки - изучава икономическите явления и
процеси във фирмата, предприятието и пазарите, хората домакинствата,
като дава определение за основните понятия и знания, свързани с теория
на търсенето и правенето на избор, теория на производството на фирмата
и предлагането на стоки на пазара, теория на пазарите за суровини и
материали.
Макроикономически науки – изучават развитието на икономиката като
цяло в една държава.
Отраслови науки – включват се икономиките на индустрията,
строителството, търговията, селсото стопанство, транспорт и др.
 Въпрос 2: Основни проблеми и въпроси на икономиката
Пред всяка икономика, независимо от степента на нейното развитие
и от формата на нейната организация, стоят три ключови въпроса – „
Какво да се произвежда?”, „ Как да се произвежда?”, „ За кого да
се произвежда?”.
„ Какво да се произвежда?”- Този въпрос една икономика решава
при определено равнище на ресурсна осигуреност и определена
степен на развитие на потребностите на
индивидите,групите,обществото като цяло. Изборът при решаване
на този въпрос е резултат от утвърдените концепции,възприети
правила и механизми.Ресурсите, с които разполага бизнеса са
винаги оскъдни, а потребителите- неограничени. Това
противоречие налага те да бъдат степенувани и обществото да
направи избор. Затова, отговорът на този въпрос е: да се
произвежда това, което отговаря на възможностите и на
потребностите, подредени по важност.
„ Как да се произвежда?”–Начина на съединяване на
производствените фактори и на движението на продуктите са
изключително важни. Затова, отговорът е, че трябва да се
произвежда ефективно, т.е – с по-малко разходи да се получат
 Въпрос 2: Основни проблеми и въпроси на
икономиката
 „ За кого да се произвежда?”-е въпрос за това,как да се разпредели
произведеното, за да стигне точно до този,за когото е предназначено.Най-
трудният въпрос е свързан с това как да се разпределят благата, т. е – за кого
да се произвежда. При съвременните условия, потребностите непрекъснато
нарастват, за сметка на слабото формиране на капитала.Натрупването на
капитал сега е в полза на бъдещи интереси. Освен това значение има и
пропорцията между частното и обществено потребление. Тези и други
фактори затрудняват прилагането на точен принцип на разпределение.
Опитът показва, че докато ресурсите са скъпи и оскъдни, най-добрият
принцип за разпределние на благата е според платежоспособността.
 Ако ресурсите не бяха оскъдни, щяхме да произвеждаме, каквото пожелаем
и нямаше да съществува икономика в истинския смисъл. Затова се приема,
че оскъдността обяснява съществуването на икономиката и тя
(оскъдността) е неин фундаментален закон. От този закон произтичат три
основни принципа:
 -На алтернативността за избора
 -На икономисването на ресурси
Въпрос 2: Основни проблеми и въпроси на
икономиката

Решаването на тези три въпроса е

взаимозависимо,в известен смисъл едновременно.
Когато се решава въпросът, какво да се произведе, се
държи сметка и за крайния потребител на този
продукт или услуга. От начина,по който различните
икономически системи решават тези основни
проблеми,се съди за базисните им характеристики и
се прави тяхната типологизация. Съвременните
икономически системи могат да се типологизират
така:
 Въпрос 2: Основни проблеми и въпроси на
икономиката
1) Чист капитализъм /Пазарно стопанство/-
система,характеризираща се с частна собственост върху ресурсите
и координация на икономическата активност чрез ценови сигнали
на свободен конкурентен пазар. При чистия капитализъм пазара
определя какво,как и за кого да се произведе.
2) Командна икономика-характеризира се с господство на
обществената собственост върху ресурсите и координация на
икономическата активност чрез механизма на централизираното
планиране. Решенията тук се взимат от колективен субект,който
би следвало да изразява директно обществените интереси.
3) Смесени икономики-в повечето от случаите икономическите
системи не са нито само чист капитализъм,нито командни
икономики. Главното при тази система е,че пазарният механизъм
е поставен под въздействието на определени обществени
институции,но тяхната дейност е открита, а правилата на играта-
ясни за всички
 Въпрос 3: Ресурсипроблем
Фундаменталния икономически и видове на
ресурси
всяко
общество е противоречието между потребностите
и средствата за тяхното задоволяване.Това е валидно с
еднаква сила и за по-богатите , и за по-бедните страни.
Непрекъснатото възпроизвеждане на това
противоречие е импулсирано от безграничносттта в
степента на развитие на човешките
потребности,голяма част от които са и продукт на
определена степен в развитието на самото обществено
производство.
Икономическите ресурси в широк смисъл са всички
фактори за осъществяване на произвоство на
благаРесурсите са стоки и услуги (производствени
фактори), използвани в процеса на производството. Те
биват труд, земя, капитал, предприемачески
способности.
 Въпрос 3: Ресурси и видове ресурси
 Земя (природни ресурси) - включва както селскостопанските земи, така
и запасите от естествени ресурси – вода, гори, полезни изкопаеми.
 Труд – представя се чрез времето, изразходвано от човека в
производствения процес. Определя се от физическите и умствените
способности на хората, реализирани в трудовия процес. Той е първичен
производствен фактор и е един от най-важните ресурси на
съвременната икономика.
 Капитал – това са блага (капиталови, инвестиционни), използвани за
производство на стоки и услуги – сгради, машини, съоръжения,
материали. Те са вторичен производствен фактор, тъй като са резултат
на предишна производствена дейност. Капиталовите блага се наричат
още "физически" капитал или "реален" капитал за разлика от парите,
които често се наричат "финансов" капитал.
 Предприемачески способности са функция на работната сила,
изразяваща се в специфични умения за организация на производството
и постигането на високоефективни резултати. Разглеждат се като
самостоятелен ресурс поради нарасналото им значение в съвременната
икономика.
Въпрос 3: Ресурси и видове ресурси
Икономическите ресурси са ограничени както по естествени
причини (земя, вода и др.), така и по икономически причини
(машини, съоръжения, предприемачески способности). Винаги
съществува несъответствие между потребности и ресурси за
производството на стоки и услуги, между желанието за по-
високо потребление и реалните възможности за
това.Ограничеността на ресурсите изисква да се прави избор
между възможността за тяхното разпределение и използване.
Първият въпрос, на който трябва да се даде отговор, е какво да
се произвежда, какви и в какво количество потребности трябва
да бъдат удовлетворени. Един от критериите за избор са
алтернативните разходи.Ресурсите, които се използват на
едно място, не могат в същото време да се използват и на друго
място. Ако един участък земя е засят с пшеница, не може в
същото време на него да се отглежда царевица. Не може един
студент да бъде в едно и също време на лекции и на библиотека.
Производството на стоки от едни и същи ресурси води до
пропусната възможност да се произведе друга стока.
 Въпрос 3: Ресурси и видове ресурси
.
Вторият въпрос е как да се произвежда. Той е свързан с техническия прогрес и
непрекъснатото нарастване на обществените потребности. Потребностите пораждат
стимул за развитие на производството, което от своя страни води до формиране на нови
потребности. Така се осигурява непрекъснато взаимодействие между производство и
потребности, което в качествен аспект се свързва с понятието "ефективност".
Ефективността най-общо се изразява с отношението "резултат/разходи". То изразява
връзката между количеството ресурси, използвани в производството и количеството на
продукта (резултата). Нарастването на продукта при дадено равнище на разходите
характеризира повишаването на ефективността и обратно – намаляването на продукта
при дадено равнище на разходите – снижаване на ефективността. Приема се, че
икономиката работи ефективно, когато не може да произведе повече от един продукт,
без да намали производството на някакъв друг продукт.
Приносът на икономическата наука е, че насочва производството към ефективното
използване на ресурсите, към намаляване и избягване на загубите в производството.
Третият въпрос, който решава всяка икономическа система, е за кого да се произвежда.
Той е свързан с принципите на разпределението на произведения продукт и позициите
на потребителите в обществото. Основните фактори за това са собствеността върху
производствените фактори и цените. Разпределението е в пряка връзка както с
ефективността, така и със справедливостта.
 Въпрос 3: Ресурси и видове ресурси
Алтернативните разходи са благата, които жертваме, за да получим избраното
благо. Те се цената на пропуснатите възможности. Могат да бъдат изразени чрез
стойността на следващата най-добра алтернатива за използване на дадените
ресурси.
Алтернативните разходи имат следните основни характеристики:
те са субективни – свързани са с оценките на икономическите субекти, които вземат
решения;
измерването на алтернативните разходи изисква време и информация;
алтернативните разходи се изменят с времето и обстоятелствата.
В някои случаи алтернативните разходи могат да бъдат изразени чрез цената, която
улеснява използването им при извършване на избор. Например таксата за обучение
в университет е алтернативен разход. В други случаи някои парични разходи не се
приемат като "жертва" – такива са разходите за дрехи и храна. Бюджетът на
паричните разходи за обучение в университет включва: такса, разходи за книги,
пътуване до вкъщи, храна и дрехи, лични разходи. Бюджетът на алтернативните
разходи включва част от преките парични разходи - таксата, разходите за книги,
пътуването до вкъщи плюс неполучените доходи (студентите са в трудоспособна
възраст и редовното обучение е свързано със загуба на работна заплата). Бюджетът
на алтернативните разходи служи да се вземе решение целесъобразно ли е или не
обучението в университет, а бюджетът на паричните разходи показва колко пари
реално трябва да се осигурят, за да се покрият разходите за обучението
 ГРАНИЦА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ
ВЪЗМОЖНОСТИ
Границата на производствените възможности е
широко използван инструмент за икономически
анализ. Тя показва максималното количество
продукция, което може да бъде произведено при
пълно и ефективно използване на ресурсите и
при неизменно равнище на технологиите.
С цел опростяване на анализа се допуска, че
икономиката произвежда само два вида стоки, а
предлагането на ресурси е неизменно.
Възможните комбинации за производство на две
стоки могат да бъдат представени чрез табл. 1.1. и
фиг. 1.1.
Да приемем хипотетично, че една икономика произвежда само две
стоки – пшеница и стомана. В този случай производствените
възможности ще се изразяват в определен брой алтернативни
комбинации между двете стоки.
Варианти на Използване Пшеница Стомана
на ресурсите /млн.т/ /млн.т, /

A 10 0
В 9 1
С 7 2
D 4 3
Е 0 4
 .
КПВ (Крива на производствените възможности) илюстрира
същността на ограничения избор в условията на оскъдност
на ресурсите. Тя показва,че при пълна заетост на ресурсите и
неизменно технологично равнище, увеличаването на
производството на даден продукт може да се достигне само за
сметка на ограничаване производството на друг.
При вариант A всички ресурси на икономиката отиват за
производството на пшеница, при което се произвеждат 10 млн.т.
пшеница.
При вариант Е всички ресурси се използват за производството на
стомана 4 млн.т. Графично представено КПВ е кривата АВСDЕ,
т.е. свързани петте възможни варианти на използване на
ресурсите.
Когата икономиката се намира в някои от точките по кривата, тя
използва пълно и ефективно наличните ресурси.
 КПВ (Крива на производствените
възможности)
Пр.: Ако икономиката е т. В. (произвежда 9 млн.т.
пшеница и 1 млн.т. стомана), ако трябва да
увеличим производството на стомана следва да се
откажем от част от производството на пшеница,
тъй като следва да трансформираме ресурси от
производство на пшеница към производство на
стомана.
 ГРАНИЦА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ
ВЪЗМОЖНОСТИ

КПВ показва, че действа закона за нарастващите алтернативни

разходи, съгласно който, за да се получи някакво допълнително
количество от даден продукт трябва да се жертва нарастващото
количество от друг продукт.
От таблицата става ясно, че за да се произведе една
допълнителна единица стомана, обществото трябва да се откаже
от една следваща единица произведена пшеница, за още една
единица стомана следва да се откаже от две единици пшеница.
Третата допълнителна единица стомана жертва три единици
Т
пшеница.
Причината за тази зависимост са нарастващите алтернативни
разходи.
 КПВ (Крива на производствените
възможности)
КПВ показва, че действа закона за нарастващите
алтернативни разходи, съгласно който, за да се получи
някакво допълнително количество от даден продукт трябва да
се жертва нарастващото количество от друг продукт.
От таблицата става ясно, че за да се произведе една
допълнителна единица стомана, обществото трябва да се
откаже от една следваща единица произведена пшеница, за
още една единица стомана следва да се откаже от две
единици пшеница. Третата допълнителна единица стомана
жертва три единици пшеница.
Причината за тази зависимост са нарастващите алтернативни
разходи.
 Таблица на производствените възможности

Варианти Хляб(т) Трактори(бр.)

1 15 000 0
2 12 000 2 000
3 10 000 3 000
4 6 000 5 000
5 3 000 5 500
6 0 6 000
Да предположим, че в икономиката се произвеждат не
безкрайно количество стоки и услуги, а само два продукта хляб
и трактори. Хлябът принадлежи към потребителските стоки, а
тракторът към капиталовите блага.
Изходно начало на анализа е допускането, че цялото
население на страната произвежда хляб и получава 15 000 тона
от него. Ако произвежда трактори, те ще достигнат 6 000 броя.
Възможно е едновременното производство на хляб и трактори.
Знаем, че ресурсите са ограничени и затова, когато
увеличаваме производството на трактори, това става за сметка
на количеството хляб и обратно. Графиката показва
максимално възможното производство на хляб и трактори. В
приведения пример обществото е направило избор: да
пожертва хляба в полза на тракторите. Хлябът се
трансформира в трактори. Затова и кривата на
производствените възможности АЕ се нарича още крива на
трансформацията.
Предполага се, че в дадената ситуация всички ресурси, с които
икономиката разполага се използват и тя функционира на
границата на своите производствени възможности, при това
Ако допуснем, че е налице безработица, което означава
недоизползване на фактора труд, то икономиката ще се
намира не накривата на трансформация, а някъде вътре
в кривата, например в т. М. Това е признак за
неефективно използване на ресурсите в икономиката.
Производството в точка N е невъзможно, защото тя се
намира извън границата на производствените
възможности на икономическата система. Този пример е
илюстрация на концепцията за алтернативната стойност
(opportunity cost).
Алтернативната стойност е цената на дадено благо,
измервана с друго благо, което може да замени първото.
Въпрос 4: Потребност и видове потребност
Потребностите са основна икономическа категория,
която изразява отношението на човека към условията на
неговия живот.
Всеки човек има потребности, т.е изпитва недостиг от
дадена вещ или услуга според наложителността им.
Например човек трябва да се нахрани, да се облича, да
купува и обзавежда жилището си, т.е. има потребности
от жизнено значение. От друга страна, човек обича да
чете, да пътешества, да ходи на концерт и да се забавлява.
Това са т.нар. потребности от култура и лукс или
потребности по избор. Съществуват и потребности,
които при сегашното развитие на науката и техниката са
все още незадоволими.
Към човешките потребности спадът и копнежът за обич и
сигурност, стремежът към себеутвърждаване и издигане
Въпрос 4: Потребност и видове потребност
 ИЗВОД:
 Потребността е състояние на индивида, свързано с усещането за
недостиг, което той се стреми да преодолее. Съществува голямо
разнообразие от потребности: според неотложността – първични и
вторични; според възможностите за задоволяване – индивидуални и
колективни; според връзката с цените на стоките и услугите – еластични
и нееластични. Материалните потребности включват освен човешките и
потребностите на частните предприятия и на правителствения сектор.
Във всеки определен момент съществуват незадоволени потребности.
Потребностите са свързани с историческото и социалното развитие на
обществото. Те се изменят и нарастват под влияние на много фактори –
технически прогрес, реклама и др. Потребностите стимулират
икономическата активност на хората. Основна цел на всяка
икономическа дейност е стремежът за задоволяване на непрекъснато
изменящите се и нарастващи материални потребности.
 Въпрос 4: Потребност и видове
потребност
Според начина на задоволяването им се прави разлика между индивидуални и колективни
потребности. Индивидуалните потребности възникват въз основа на решенията на
домакинствата и включват всички потребности, които човек сам може да задоволи – например
пералня, кола, медицинско обслужване.
Тези потребности, които могат да бъдат задоволени само в рамките на една група, съобщност
или народ, се наричат колективни потребности, като например построяването на училища и
театри.
И все пак, не може да се определи рязка граница между различните потребности на хората, тъй
като в развитите страни за жизнено необходими се смятат информацията, образованието,
екскурзиите, а в слаборазвитите страни същите тези потребности спадът към потребностите
по избор, потребности от култура и лукс. Оказва се, че това, което е луксозно за един човек, за
друг е жизненонеобходимо. Важното е да се разбере, че степенуването започва с материалните
и жизнено важните потребности и се стига до идеалните.
Потребностите се влияят от развитието на обществото, т.е. те могат да се променят и да
се влияят от външни действия.
Това, което ни е задоволявало вчера, днес ни се струва, че е твърде малки или примитивно. Така
възникват у нас нови потребности, които могат да доведат до изменения в производството, в
потреблението, а оттам и в икономиката.
 Пазарна икономика
Пазарна икономика. При нея икономическите решения се вземат под въздействието на
пазара. Разпределението на ресурсите, производството и задоволяването на
потребностите се осъществява не пряко, а чрез пазара. Пазарът е механизъм за
взаимодействие между икономическите субекти, организиран върху принципите на
еднородността, еквивалентността и рационалността. Икономическите решения за
производството и потреблението се вземат самостоятелно от отделните лица и частните
фирми. Системата от икономически регулатори – цени, печалби, загуби, доходи, стимули
и др. определят поведението им на пазара. Фирмите избират да произвеждат тези
продукти, които носят максимална печалба и използват най-добрите технологически
възможности. Потребителите разполагат с определени доходи (от труд, собственост
върху земя, капитал), които им дават възможност да получат част от създадения
обществен продукт и да максимизират благосъстоянието си. Цялото общество се
характеризира с особен динамизъм, промяната е норма за съществуването.
Пазарната икономика минава през два основни етапа на развитие:
Свободен пазар (laisser – faire) - краен случай на пазарна икономика, при която е налице
свободната предприемаческа дейност и фактическа ненамеса на държавата в
икономиката.
Регулиран пазар – характеризира се с активна държавна намеса в икономиката,
основаваща се на използването предимно на икономически средства. Началото на този
етап поставя кризата от 1929-1933 г. Обект на регулиране са трудовите отношения
(заетост, работна заплата), фискалната и паричната икономика. Степента на регулиране в
отделните страни и през отделни периоди може да бъде различна – да нараства или да се
ограничава.
Пазарната система се характеризира със няколко основни понятия:
 Пазар – механизъм за взаимодействие между продавачите и
купувачите, в резултат на което се осъществява покупко-
продажбата на стоки и услуги. Пазарът е средство за
комуникация и координация между хоратa. Функционира така,
че без външна намеса осигурява определянето на цените и
количествата на стоките и услугите. Същността на пазара се
разкрива чрез следните основни функции:
 регулираща – тази функция означава, че пазарът заставя
производителите да се съобразяват с размера и структурата на
обществените потребности от предмети за потребление и средства
за производство;
 алокативна – означава, че пазарът мотивира производителите да
реагират на динамиката на икономическите процеси и да
извършват ефективно разпределение на производствените ресурси.
 селективна – чрез тази функция пазарът определя позициите на
икономическите субекти – стимулира по-ефективните да
извършват иновации и да укрепват своите пазарни позиции и
санкционира по-неефективните и неконкурентноспособните.
Видове пазари
Функциите на пазара не се проявяват изолирано една от друга, а взаимно се
допълват. В зависимост от обекта на покупко-продажбите пазарите се делят
на следните видове:
 пазари на потребителски стоки – за хранителни продукти, облекло и други
стоки за лично потребление;
 пазари за инвестиционни стоки – машини, строителни материали и други
стоки с производствено предназначение;
 пазари на работна сила;
 финансови пазари – на ценни книжа ( акции, облигации ), парични капитали и
др.
Според обсега на пазарните сделки съществуват следните видове пазари :
 местни;
 регионални;
 национални;
 международни.
Според степента на намеса на държавата пазарите се подразделят на
регулируеми и нерегулируеми
Според функционалното им предназначение пазарите биват:
 пазар на производствените фактори - факторов пазар;
 Видове пазари
Стока е всяко нещо, което може да се разменя. Може да бъде материален
продукт, услуга, способност за труд и др.
Цената е паричен еквивалент на стоката, който се предоставя при размяната
срещу нея. Чрез цените се определят условията, при които се извършва
покупко-продажбата. Тя е ценността на стоките, изразена в пари.
Конкуренцията е елемент на пазарния механизъм, осигуряващ
взаимодействието между икономическите субекти под формата на
състезателност (съперничество), при което се преследват собствените цели
и интереси.Конкуренцията бива съвършена и несъвършена, лоялна и
нелоялна, ценова и неценова и др. Особено важно значение за
икономическата наука има разграничаването на конкуренцията на
съвършена и несъвършена.
Пазарът не може да функционира без добре развита пазарна инфраструктура.
Тя включва всички институти, спомагащи за протичането на пазарните
процеси – борси, застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни
фондове, телекомуникации и др.
 Търсене и цена – закон за търсенето
Цената е главният фактор, влияещ върху количеството
на търсената стока. С увеличаването на цената, при
равни други условия, потребителите купуват по-малко
от стоката и обратно, с намаляването на цената, купуват
повече от нея. Тази обратна зависимост между цената и
количеството на търсената стока има устойчив характер
и се нарича закон за търсенето. Графично тя се
представя чрез кривата на търсенето, която показва
какво количество от дадена стока или услуга купувачите
са готови да купят при различни цени за определен
период от време. Кривата на търсене има отрицателен
наклон и е насочена надясно и надолу (фиг. 2.1.). При
цена р₁ търсенето количеството на стоката е Q₁.
Намаляването на цената на р2 ще предизвика
нарастването на количеството на Q2.
Фиг. 2.1. Крива на търсенето
 Крива на търсенето
Причините за низходящия наклон на кривата на търсенето
са:
Ефектът на заместването - когато цената на стоката се
намалява, потребителите ще желаят да купят по-голямо
количество от нея. Те заместват по-скъпата с по-евтина
стока. Това е по-изгодно в сравнение с покупката на
другите, относително по-скъпи стоки.
Ефектът на дохода – ако цената на стоката се намалява,
нараства покупателната способност на потребителите с
определен доход и те ще могат да купят по-голямо
количество от нея.
Изменението на цената на стоката предизвиква промяна в
търсеното количество. Това означава, че се извършва
движение по кривата на търсене. Всяка точка от кривата на
търсене има за свои координати определена цена (Р) и
Търсене и неценови фактори

Групата на неценови фактори включва всички фактори, влияещи върху търсенето, с

изключение на цената на съответната стока. За тях е характерно, че
предизвикват промяна в позицията на кривата на търсене – изместване на дясно
при увеличение на търсенето и изместване наляво – при намаление на
търсенето.
Доходът на потребителите – влиянието на този фактор върху търсенето е
нееднозначно. В зависимост от връзката между дохода и търсенето стоките се
делят на:
 Нормални – при тях увеличението на дохода води до нарастване търсенето и
обратно. Намаляването на дохода предизвиква свиване търсенето на стоката.
Кривата на търсене се измества в първия случай надясно, а във втория – наляво.
 Малоценни стоки – включва тези стоки, чието търсене се изменя обратно на
динамиката на дохода. Например нарастването на доходите води до намаляване
на търсенето на по-нискокачествени храни, дрехи и т.н.
 Превъзходни стоки – тази група обхваща стоки, чието потребление има преди
всичко престижен характер (яхти, самолети и т.н.). Търсенето на подобни стоки
предполага твърде високо равнище на доходите.
Развитието на обществото и техническия прогрес позволява стоките да преминават
от една група в друга. Превъзходните стоки при едни условия стават нормални в
други условия, а нормалните стоки се превръщат в малоценни стоки.
Търсене и неценови фактори
 Цените на другите стоки. Търсенето на дадена стока се влияе от
цената на другите стоки. В стоковия свят съществуват зависимости
на взаимозаменяемост и взаимодопълняемост.
При взаимозаменяемите стоки (чай - кафе, месо - риба и т.н.)
повишаването на цената на едната стока ще предизвика
увеличаването на търсенето на другата стока. Кривата на търсенето
ще се измести надясно. Търсенето на едната стока е право
пропорционално на цената на другата стока.
При взаимнодопълващите се стоки (бензин и автомобил, плик и марка
и т.н.) потреблението е едновременно и неотделимо. В този случай
търсенето на едната стока е обратно пропорционално на цената на
другата стока. Увеличаването на цената на бензина ще доведе до
намаляване търсенето на автомобили. Кривата на търсенето на
автомобили ще се измести наляво.
Потребителски вкусове и предпочитания. Когато промяната в
потребителските предпочитания, предизвикана от модата и
рекламата е в благоприятна насока, търсенето ще расте независимо
от цената и доходите. Кривата на търсенето ще се измести надясно.
Неблагоприятните промени ще предизвикат намаление на
търсенето на стоки и ще изместят кривата на търсенето наляво.
Търсене и неценови фактори

Очакванията на потребителите за
изменението на цената и доходите в бъдеще
влияят върху търсенето в текущия период. Ако се
очаква съществено повишаване на цената на
автомобили през следващата година, текущото
търсене на автомобили ще се увеличи и кривата
на търсене ще се измести надясно.
Броят на купувачите се отразява еднозначно
върху търсенето на дадена стока.Намаляването на
потребителите обуславя намаляване на търсенето
– например снижаването на раждаемостта
предизвиква намаляване на търсенето на детски
храни, дрехи (при равни други условия).
Пазарното предлагане (S)
Пазарното предлагане (S) е желанието и
способността на продавачите да предоставят
стоки за продажба на пазара по определена цена
и за определен период от време. То зависи от
следните фактори:
цената на стоката;
производствените разходи;
равнището на технологиите;
цените на другите стоки, които могат да бъдат
произведени със същите ресурси;
брой на продавачите.
Пазарното предлагане (S)
Предлагане и цена – закон за предлагането
Главният мотив за дейността на производителите
(продавачите) е печалбата. Цената влияе върху
печалбата и определя нейния размер. Повишаването на
цената (при равни други условия) води до нарастване на
произведеното количество и обратно, с намаляването
на цената – до неговото намаляване. Тази
пропорционална връзка между цена и предлаганото
количество има устойчив характер и се нарича закон за
предлагането. Графично се представя чрез кривата на
предлагането, която показва какво количество от
дадена стока или услуга продавачите са готови да
продадат при различни цени и определен период от
време. Кривата на предлагане има положителен наклон
и е насочена надясно и нагоре (фиг. 2.2.).
 Пазарното предлагане –S
Фиг. 2.2 Крива на предлагането
Пазарното предлагане -S
На всяка цена отговаря определено предлагано
количество. Промяната в цената променя и
предлаганото количество, т.е. налице е движение
на точка по кривата на предлагане. Това означава,
че всички останали фактори, влияещи на
предлагането, не са се изменили. Когато те
претърпят изменения, тогава се наблюдава друг
процес – изменение в предлагането. Графично се
изразява чрез изместване на кривата на предлагане
– надясно при увеличаване на предлагането и
наляво – при намаляване на предлагането.
Факторите, влияещи върху изменението на предлагането, са:
 Производствените разходи. Когато производствените разходи са по-ниски от
пазарната цена, тогава за производителите е изгодно да увеличават предлагането.
Ако те са по-високи от цената, фирмите намаляват предлагането на дадена стока,
заместват я с друга, изискваща по-малки производствени разходи. Връзката между
производствени разходи и предлагане е обратно пропорционална. В първия случай
изместването на кривата на предлагането е надясно, а във втория – наляво.
Производствените разходи зависят главно от цените на производствените ресурси
(труд, енергия, машини) и равнището на технологиите.
 Равнището на технологиите. То е свързано с постиженията на техническия прогрес
и тяхното практическо приложение в производството. Прилагането на по-ефективни
технологии води до намаляване на използваните ресурси за единица продукт и при
неизменни цени предлагането ще се увеличи. Това ще доведе до изместване на
кривата на предлагане надясно.
 Цените на другите стоки, които могат да бъдат произведени със същите ресурси.
Зависимостта в този случай е обратнопропорционална – когато цената на другите
стоки се повиши, производителят може да се откаже от производството на
относително по-евтините стоки – например, повишаването на цената на пшеницата
може да повлияе на фермерите да намалят предлагането на царевица. Като правило
предлагат се повече тези стоки, чиито цени са по-високи спрямо цените на другите
стоки.
 Брой на продавачите. При дадено равнище на производството увеличаването на
броя на продавачите ще увеличи пазарното предлагане и кривата на предлагането ще
се измести надясно. Намаляването на броя на продавачите намалява пазарното
предлагане и кривата на предлагането се измества наляво.
ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ
На пазара протича постоянно взаимодействие
между продавачите и купувачите, в резултат на
което се формира цената на стоките и услугите. Тя
е носител на информация, въз основа на която
всеки участник на пазарния процес организира
своята дейност.
Пазарно равновесие има, когато:
количеството на търсената стока съвпада с
количеството на предлаганата стока;
има равенство между цената на търсенето и
цената на предлагането (фиг. 2.5.).
Фиг. 2.5. Пазарно равновесие
ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ
 Точката на пресичане на кривата на търсенето и кривата на предлагането
се нарича точка на равновесие Е. При равновесната цена PE
предлаганото и търсеното количество стоки съвпадат. В тази точка няма
нито дефицит (излишно търсене), нито излишно предлагане. Това
означава, че няма натиск за промяна на цената.
 При всички цени, по-високи от равновесната цена РE, се формира
свръхпредлагане (излишък), който не може да се продаде на желаната от
продавача цена. Под натиска на пазара продавачите са склонни да снижат
цената до РE.
 При всички цени, по-ниски от равновесната цена, се формира недостиг
(дефицит). По тези цени купувачите не могат да закупят толкова стоки,
колкото биха желали. Ще се породи натиск върху цената в посока на
нейното нарастване до равновесното равнище Pe.
 И в двата случая изменението на цената към равновесното равнище е в
интерес и на купувачите, и на продавачите.
ПРОИЗВОДСТВО И ПРОИЗВОДСТВЕНА
ФУНКЦИЯ
Производството е процес на взаимодействие
между производствените ресурси с цел
трансформирането им в стоки и услуги. Главна
роля в него принадлежи на предприятието. То
трябва така да организира дейността си, че от
включените на входа производствени ресурси на
изхода да се получи резултат (продукт).
В първа глава беше направена кратка
характеристика на производствените ресурси, но
тя може да се детайлизира от гледна точка на
теорията за производството. Производствените
фактори се делят на две групи: елементарни
производствени фактори и диспозитивни трудови
ПРОИЗВОДСТВЕНА ФУНКЦИЯ
Към елементарните производствени фактори се отнасят :
 средствата за производство – включват използваните в производствения
процес предмети, които непосредствено не са съставна част на продукта
– например земя, машини, съоръжения, инструменти и т.н.;
 суровините и материалите, които пълно или частично образуват
материалното съдържание на продукта.
 Според характера на изпълняваните функции трудовите ресурси се
делят на две групи:
 изпълнителски трудови ресурси – занимават се изключително с
непосредственото осъществяване на производствените процеси;
 диспозитивни трудови ресурси – включват лица, които се занимават с
ръководство и управление на производството и вземат най-важните
управленски решения.
0Резултатът на производствения процес се изразява в продукта,
пригоден да задоволява човешките потребности. Той може да
съществува във формата на материален продукт или услуга. При
материалния продукт процесите на производството и потреблението са
разделени във времето, докато при услугите те като правило съвпадат –
например образователна услуга, туристическа услуга и т.н.
 ПРОИЗВОДСТВЕНА
ФУНКЦИЯ
Между факторите на производството и получения резултат съществува
количествена зависимост, която се нарича производствена функция. Тя изразява
максималният обем продукция, който може да бъде получен при определена
комбинация на производствените фактори.
Производството на всеки продукт се определя от специфичното съчетание на
производствените фактори и съответната технология. Ако с Р се означи
количеството на произведения продукт, а с F1 , F2 , F3……, Fn - използваните
фактори на производството, се получава универсална производствена функция от
вида Р =f (F1 , F2,....., Fn). За всяка произвеждана стока и услуга може да бъде
изведена отделна производствена функция. Промяната в производствените
възможности в икономиката води до промяна в асортиментната структура на
производството и до увеличаване броя на производствените функции.
Икономичеката наука използва производствената функция като аналитичен
инструмент, с помощта на който се оценява производственият потенциал на
фирмата и ефективността на производствената дейност. Това определя
необходимостта от използването на опростен вариант на производствена
функция от вида:
P = f (K, L),
където:Р е продукцията, K – физическия капитал,L – използваната работна сила.
ПРОИЗВОДСТВЕНА ФУНКЦИЯ
Производствената функция показва, че обемът на
произведената продукция зависи от количеството
на капитала и труда. Тя е приложима при условие,
че технологическото равнище на производството
се приема за дадено. Тъй като технологиите все
повече се подобряват и усъвършенстват,
предприятието може да увеличава обема на
продукцията и при неизменно количество на
производствените фактори. При определянето на
производствената функция се приема, че
предприятията постигат максимален обем на
продукцията, което означава, че не се допуска
прилагането на технологии, които биха намалили