Professional Documents
Culture Documents
Tema 06 PARI
Tema 06 PARI
Въведение
1. Същност и свойства на парите
1.1. Същност на парите
1.2. Стойност на парите
1.3. Свойства на парите
2. Функции на парите
2.1. Средство за размяна
2.2. Средство за смятане или стандарт на стойността
2.3. Средство за натрупване и спестяване или средство за съхранение на
стойността
2.4. Средство за отложени плащания или платежно средство
2.5. Световни пари
3. Еволюция на парите. Основни форми на парите
3.1. Стокови пари
3.2. Книжни пари
3.3. Банкови /кредитни/ пари
Въведение
2
златото, което дълъг период се приема за универсално средство за размяна.
Когато в качеството на относителна форма на стойността се поставят всички
стоки, а една единствена стока е техен еквивалент, стоковият свят се разделя
на два противоположни полюса – стоки и пари.
В класическата икономическа теория на К. Маркс парите се
определят като стоката – всеобщ еквивалент, която има собствена
стойност и изразява стойността на всички други стоки, т.е. овеществения
в тях обществено необходим абстрактен човешки труд. Характеристиката
на парите като стока в трудовете на У. Пети2, Д. Рикардо3 и К. Маркс4 се
основават на трудовата теория за стойността. В паричната форма на
стойността на единия полюс са всички стоки, а на другия полюс – златото,
което им противостои като всеобщ еквивалент и единствен изразител на
тяхната стойност. Златото и среброто като паричен материал са стоки,
стойността на които се определя от необходимите разходи на труд за тяхното
производство. Равенството на стоковата размяна може да се изрази в следния
примерен вид, където от лявата страна могат да се посочат безкрайна
поредица от стоки:
50 кг пшеница
20 кг мед = 5 грама злато
3 чифта обувки
Хранителни стоки
Книги - 1000 кг. месо Напитки
– 100 бр. икономи- - 1000 бут. вино
ческа литература
-
Автомобили 10 000 лв. Лекарства
2
Пети, У., -“Икономически и статистически разработки”, 1940 г.
1 бр. автомобил – 1500 бр.
3
Рикардо, Д., “За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”, 1981 г.
4
Маркс, К., “Капиталът”- т. I, Изд.на БКП, С., 1958 г.
3
Телевизори Компютри Обзавеждане
- 5 бр. плазмени - 4 бр. преноси- -2 бр. холни
телевизори ми компютри гарнитури
4
време. От друга страна, те са компонент на богатството на индивида. Те
са високоликвиден финансов актив, който всеки придобива с цел да го
отчуждава в замяна на определени блага, които ще задоволяват
човешките потребности.
Могат да се обособят няколко общоприети теоретични концепции и
школи: 1) Металическа теория, създадена от представителите на школата на
меркантилистите, а именно У. Стафорд, Т. Мън, Галиани, Книс и др. Тази
школа признава единствено ролята на златните и сребърните пари, като
всеобщ еквивалент на всички стоки и единствен вид богатство за нациите. 2)
Техническа теория, разработена от школата на класиците и по-специално А.
Смит, която дефинира парите като техническо средство за размяна и
обслужване на сделки. 3) Номиналистическа теория на Дж. Стюарт, Дж.
Бъркли, Г. Фр. Кнап и други физиократи, която разглежда парите като
абстрактна единица, като условен знак с предназначение да бъде средство за
пресмятане и определяне на разменните пропорции между стоките. В тази
т.нар. “държавна теория за парите” е водеща ролята на държавата при
определяне на идеалната сметна единица. 4) Количествена теория на Ш.
Монтескю, Д. Юм, Д. Рикардо, Ъ. Фишер, М. Фридман и техните
последователи, която акцентира върху масата на парите в обращение като
фактор за промяната на цените на стоките и стойността на парите. Теорията
са базира на количественото уравнение на размяната и съвременното
монетарно правило. 5) Теория за трудовите пари на Дж. Грей и П. Прудон. 6)
Трудова теория за стойността и парите на К. Маркс, У. Пети, Д. Рикардо и др.,
която определя парите като специфична стока с всеобща потребителна
стойност и стойност, дефинирана от средното количество абстрактен труд,
обществено необходим за нейното производство. 7) Теория за
предпочитанията към ликвидност или ликвидно-преференциална теория за
търсенето на реални пари на Дж. М. Кейнс. 8) Портфейлна теория на Дж.
Тобин и У. Баумол с критерии за търсенето и ефективното разпределение на
финансови активи в портфейла на инвеститора чрез диверсификация на риска
за активите.
5
В историческото си развитие, датиращо от преди повече от пет хиляди
години, парите съхраняват своето значение и място в развитието на
обществото, което се изразява в следното: първо, парите са продукт за
задълбочаване на разделението на обществения труд и на специализацията на
индивидуалните стокопроизводители. Те лежат в основата на процеса на
производството на икономически блага и стопанския растеж в националните
стопанства; второ, парите владеят, движат и управляват света като
усъвършенстват стоково-паричната размяна; трето, парите са икономически
феномен и са взаимно свързани с капитала и натрупването на капитала.
Именно парите се превръщат в капитал и осигуряват инвестиционни блага за
икономиката, създават паричните пазари и стимулират инвестиционните
потоци; четвърто, парите се намират във функционална зависимост с
ценовия механизъм на стоковите пазари като тяхното количество
детерминира инфлационните процеси в икономиката.
В съвременната икономическа теория и в практиката на паричното
обращение парите са рядка стока, която има стойност както всяка друга
стока. Стойността на парите обаче зависи от относителната им
оскъдност като еквивалент на другите стоки и от размера на паричното
предлагане, регулирано от ЦБ. Парите имат стойност, тъй като хората ги
приемат в замяна на други стоки и услуги и ги използват за изплащане на
дългове. Изразът “стойност на парите” се използва като изразител на
способността им да осигуряват придобиването на ресурси на различните
пазари. Стойността на парите в наше време няма нищо общо със стойността
на златото или среброто в качеството им на пълноценни пари. Книжните и
кредитните пари имат стойност дотолкова, доколкото за тяхното
производство са направени съответни разходи на труд и материали, което ги
превръща в късчета хартия с много ниска субстанционална стойност.
Стойността на книжните пари се определя в зависимост от цените на стоките
и услугите, които с тяхна помощ могат да се придобият на пазара. При
увеличаване на цените на потребителските блага, стойността на парите
намалява, и обратно. Това дефинира обратната зависимост между стойността
6
на парите и ценовия израз на стойността на стоките. Съществуват три
основни метода за изчисляване на стойността на парите:
а/ индекс на потребителските цени (ИПЦ) (Consumer Price Index, CPI);
б/ индекс на цените на производител (ИЦП) (Producer Price Index, PPI);
в/ дефлатор на брутния вътрешен продукт (БВП) (GDP deflator).
7
процент е възнаграждението за лишаването от ликвидност за определен
период от време. Предпочитанието към ликвидност встъпва като тенденция,
характеризираща се от формулата: Мd/Р = f/r/, т.е. от функцията на търсенето
на пари, където:
Мd / Р - търсене на реални пари;
Р – ценово ниво;
r – норма на лихвата.
Съществува обратна функционална зависимост между количеството на
наличните пари като ликвиден актив и нормата на лихвата, като всяко
нарастване на количеството на парите води до намаление на лихвения
процент, и обратно. Причините за това са две: първо, ако нормата на лихвата
спадне, при равни други условия, повече пари ще бъдат погълнати вследствие
на предпочитанието към ликвидност чрез засилване на транзакционния мотив
в търсенето на пари; второ, всяко изменение на лихвения процент в посока на
неговото намаление може да увеличи количеството на парите, които хората
желая да задържат.
Второ, делимост и деноминация на парите. Делимостта е свързана с
минималния размер, в който даден финансов актив може да бъде превърнат в
пари. Колкото по-малък е този размер, толкова повече финансовият актив е
делим. Финансовите активи, като депозитите и парите в брой, обикновено са
безкрайно делими – един лев до стотинки, един долар до центове, едно евро
до евро центове и т.н. За разлика от тях, други финансови активи имат
различна степен на делимост в зависимост от тяхната деноминация.
Деноминацията на даден финансов актив е паричната /левова/ стойност на
сумата, която всяка единица от финансовия актив ще се плати при сделката
или при падежа на актива. Например, много облигации в САЩ са с
деноминации 1000 щатски долара, депозитни сертификати – 100 000 щ.
долара и др.6 В България съкровищните бонове обикновено са с деноминации
100 лв., акциите – с 1000 лв. и т.н.
Освен това деноминацията на парите може да се третира като процес на
промяна на номиналната стойност на паричната единица – законно
6
Fabozzi, F., F. Modigliani, M. Ferri, “Foundations of Financial Markets and Institutions”,
Prentice-Hall International, Inc., 1998, p. 174.
8
платежно средство в страната, която налага обмяна на старите банкноти и
монети с нови такива. У нас през юли 1999 г. се проведе такава деноминация
на парите, при която българският лев се деноминира в съотношение 1000
стари лева за 1 нов лев. В резултат на това всички величини в левове бяха
преоценени в съотношение 1000:17. Банкнотите български левове
понастоящем са с номинална стойност 2 лв., 5 лв., 10 лв, 50 лв., 100 лв., а
монетите са с номинална стойност 1 ст., 2 ст., 5 ст., 10 ст., 20 ст., 50 ст. и 1 лев.
Трето, конвертируемост на парите. Това е свойството на парите или на
финансовите активи да се трансформират в други видове активи или парични
единици. Българският лев се конвертира в американски долар, швейцарски
франк, в евро и други валути. Конвертируемостта се отнася както до един
клас активи, така и до различни класове финансови активи.
Четвърто, валутност. Това е типът от номинална парична единица, в
която един актив е изразен и неговите плащания са направени в тази парична
единица. Повечето финансови активи са платими в дадена валута –
американски долар, японска йена, швейцарски франк, евро и др. Така
инвеститорите могат да избират съответната валута имайки предвид нейната
характеристика и валутен курс.
Пето, предсказуемост на дохода. Това е основно свойство на всеки
финансов актив, в т.ч. и на парите, тъй като детерминира тяхната стойност.
Това е възможността за предварителна оценка на очаквания паричен доход от
парите обусловен от съществуващата несигурност от всяка инвестиция.
Стойността на парите в този смисъл зависи от очаквания паричен поток и от
лихвения процент. Колкото по-голям е очаквания паричен поток и по-висок е
лихвеният процент, толкова стойността на парите е по-голяма. Това свойство
на парите е особено актуално във функцията им на средство за натрупване и
спестяване и платежно средство.
2. ФУНКЦИИ НА ПАРИТЕ
7
Съгласно Закона за деноминацията на лева, в сила от 5 юли 1999 г. и Наредба № 24 на БНБ
за обмяна на банкноти и монети във връзка с деноминацията на лева от 5.07.1999 г.
9
Функциите на парите отразяват възможностите и особеностите за
използване на парите, а също и ролята на парите в икономиката.
Основните функции на парите са следните: 1) средство за размяна; 2)
средство за смятане или стандарт на стойността; 3) средство за натрупване и
за спестяване или средство за съхранение на стойността; 4) средство за
отложени плащания или платежно средство; 5) световни пари.
10
делими;
общопризнато и установено средство за размяна от страна на
държавната власт.
К. Маркс пише: “Онази стока, която функционира като мярка на
стойността, а значи и, сама или чрез заместници, функционира като средство
за циркулация, е пари”8.
При изпълнение на тази си функция парите не е задължително да имат
собствена стойност, което обуславя появата и използването на
непълноценните пари в съвременното стоково-парично обращение. В
качеството на средство за размяна се използват както стокови /металически,
златни и сребърни/ пари, така и кредитни пари.
11
чрез цената, тъй като дадени количества от паричната стока имат същата
стойност като тази на обикновените стоки. “Цената на стоката – това е
разменната стойност, изразена само в пари”10. В тази си функция парите
следва да имат собствена субстанционална стойност. Но в условията на
високо развитото съвременно стоково-парично обращение връзката между
златото и парите като всеобщи еквиваленти на стоките е нарушена и
прекъсната.. Парите нямат собствена субстанционална стойност, обусловена
от стойността на златото. Могат да се дефинират следните особености на
функцията мярка на стойността: първо, тя се изпълнява от мислено
представляеми пари, т.е. за да се измери стойността на дадена стока не е
необходимо да се притежават налични пари. Мисленото съотношение между
стоките и парите е реален образ на действително съотношение между
стойността на стоките и тази на парите; второ, функцията възниква стихийно
без намеса на външни фактори и на държавата. Това е закономерен
исторически процес на развитие на стоково-паричните отношения; трето,
парите измерват стойността на всички стоки и ги трансформират в
определени количества от паричната стока. Първоначално тази функция е
изпълнявана от благородните метали – златните и сребърните
/пълноценните/ пари, но в условията на книжно-паричното обращение
непълноценните, т.е. книжните пари изпълняват тази функция чрез цената.
Функцията гарантира бързо и ефективно осъщестяване на пазарните сделки и
информира своевременно икономическите агенти за състоянието на даден
пазар.
12
стойността за продължителен период от време. Получената лихва е цената за
лишаването от ликвидност, която компенсира в известна степен
обезценяването на парите в периоди на инфлация. Но банковите депозити не
са единствената форма на спестяване. За такава служат и редица други
финансови активи, както и реални активи.
От друга страна, парите се задържат в наличност от индивидите, за
служат за обезпечаване срещу непредвидени обстоятелства, и се превръщат в
съкровище. В този случай, те се натрупват без да носят лихва на притежателя
си, но са мярка на неговото богатство. Парите се обездвижват, те не участват
в стоковия оборот и не се увеличават. “Те се вкаменяват в съкровище, а
продавачът на стоки става натрупвач на съкровище”.... Стремежът към
натрупване на съкровища по самата си природа е безграничен. Качествено
или по своята форма парите са неограничени, т.е. са всеобщ представител на
вещественото богатство.... Но същевременно всяка действителна парична
сума е количествено ограничена, значи е покупателно средство с ограничено
действие”11. Задържането на пари в брой от страна на стопанските субекти не
е рационална, но е популярна финансова алтернатива в съвременния свят.
Натрупването на парите във формата на съкровище е средство за реализация
на непрекъснатостта на производствените процеси в икономиката и
осигуряването на парични запаси за непредвидени обстоятелства. Тази
функция се изпълнява главно от книжните и банковите /кредитните/ пари.
13
реално време и задължава платеца по сделката да възстанови парите в същата
покупателна способност. “Един стокопритежател продава налична стока, друг
купува като прост представител на пари или представител на бъдещи пари.
Продавачът става кредитор, купувачът – длъжник. Тъй като тук се променя
метаморфозата на стоката или развитието на нейната стойностна форма, и
парите добиват една друга функция. Те стават платежно средство”12.
Възникването на дългови отношения при пазарната икономика се
детерминира от степента на развитие и усъвършенстване на банковата
система и общата икономическа ситуация в страната. Инфлационните
процеси намаляват покупателната сила на парите, обезценяват спестяванията
на индивидите и увеличават количеството на парите платими на падежа на
заема. “Доброто платежно средство трябва да отговаря на няколко
изисквания: 1/ да се отличава с относителна стабилност като мярка на
стойността; 2/ да бъде ограничено като предлагане; 3/ да може да дава
концентриран израз на стойности в най-различни размери; 4/ да бъде
защитено срещу злоупотреби като материален /информационен/ носител на
стойност и трудно да се фалшифицира”13.
Функцията платежно средство се изпълнява от кредитните /банковите/
пари, които са съвременна форма на парична стока, емитирана от банковите
институции. За прехвърляне на вземанията започват да функционират самите
кредитни инструменти, получени срещу продадени стоки, т.е. “кредитните
пари”. В тази си функция парите стават “всеобщата стока на контрактите”14.
14
смятане, световно покупателно и платежно средство и всеобща
материализация на общественото богатство. В съвременното книжно-
парично обращение не златото, а определени валути изпълняват тази
функция. Такива валути са американският долар, еврото, японската йена,
швейцарският франк и други. В международната търговия “стоките
универсално разгръщат своята стойност. Затова тук техният самостоятелен
стойностен образ им противостои като световни пари. Едва на световния
пазар парите в пълен обем функционират като такава стока, чиято натурална
форма е същевременно непосредствено обществена форма на реализация на
човешки труд in abstractо /лат.: в абстрактен смисъл/”15. По настоящем освен
златото, функцията световни пари се изпълнява от долара, еврото, японската
йена и т. н.
15
стокопроизводителите да са удовлетворени взаимно. Тази характеристика на
бартерните пари ги прави неефективни и нерационални в разменните
отношения. Независимо от това в съвременната международна търговия
бартерът продължава да има приложение.
16
определя от реалното тегловно количество благороден метал в тях.
Постоянната употреба и изхабяване на паричния метал води до несъвпадение
между номинална и реална стойност на парите, което детерминира тяхното
превръщане в символични пари. Монетното съществуване на златото се
отделя от неговата стойностна субстанция. Това са металически пари
/монети/, чиято реална стойност е по-малка от номиналната им стойност.
Така в хода на паричното обращение се емитират два вида металически пари:
пълноценни и непълноценни.
Пълноценните, т.е. златните и сребърните металически пари, имат
собствена вътрешна (субстанционална) стойност, висока степен на делимост,
лесна преносимост, трайност, хомогенност, висока ценност и лесно
стандартизиране. Те не могат да се обезценяват и да се фалшифицират. Тези
специални качества на златните пари ги определят като единствени по рода
си пари. Недостатък на златните пари е, че в определен момент става
невъзможно да се обезпечат потребностите на стопанския оборот от злато,
доколкото потребностите от пари растат по-бързо, отколкото е увеличението
на добива на злато. Това води и до възникването на непълноценните пари.
Непълноценните пари имат много ниска собствена стойност. Тя се
определя само от разходите за тяхното производство и съхранение.
Последните се оказват по-приложими в стопанската практика и дават повод
на финансовия съветник на Английската Kралица Елизабет, сър Томас
Грешъм през 16-ти век да формулира една закономерност на паричното
обращение, а именно, че непълноценните, т.е. “лошите пари постепенно
изместват добрите пари”. Или, ако в обращението има две монети, чиито
номинални стойности се различават от реалното им златно съдържание,
силната монета ще бъде изтласкана от обращението и ще бъде претопена17.
Тази зависимост в теорията на икономиката се дефинира като закон на
Грешъм. Еволюцията на стоковите пари в посоката на заместването им с
книжни пари потвърждава тази закономерност на стоково-паричната размяна.
Когато в качеството на парична стока са използвани само златни монети в
обращение се утвърждава т.нар. “златен стандарт на паричното
17
Банък, Г., Р. Бакстър, Е. Дейвис, “Световен речник по финанси”, Изд. “Делфин прес”,
Бургас, 1992 г., с. 225.
17
обращение”. Това е парична система, при която ролята на всеобщ
еквивалент играе златото. Златният стандарт е национален паричен
режим, основан на правилото за фиксираната цена на златото, който
съществува в периода 1880–1914 г. Държавата определя, че паричната й
единица е свободно конвертируема в злато при фиксирано съотношение. В
този случай количеството пари в обращение автоматично се обуславя от
количеството злато, с което разполага страната. Паричното предлагане зависи
от обема на златото, златното съдържание на паричната единица, добива на
злато и промишленото му използване. Тъй като в обращение се намират
единствено златни монети, изпълняващи ролята на универсално разменно
средство, се говори за “златно-монетен стандарт” или “златен
монометализъм”18. Фиксирането на валутните курсове на много държави
спрямо златото през 1880–1914 г. води до превръщането на златния стандарт
в световен паричен режим или система на фиксиран валутен курс.
В периода 1925-1934 г. съществува т.нар. “златно-обменен” или “златно-
девизен стандарт”. Възприемат го държави, които не разполагат с
достатъчно количество злато. В този случай националните парични единици
на страните се привързват към определени чуждестранни валути, обменими в
злато (наричани резервни валути или девизии), чиято гарантирана обмяна
срещу националните валути по фиксиран валутен курс е изисквала наличност
от валутни резерви.
Класическият златен стандарт и златно-девизният стандарт са отменени в
началото на 30-те години на миналия век и заменени съгласно
договореностите на Бретън-Уудската конференция със златно-доларовия
стандарт и впоследствие с пълната демонетизация на златото.
През юли 1944 г. на т.нар. “Бретън-уудс конференция” на Обединените
нации”, организирана в Бретън-уудс, Ню Хемпшир, САЩ, се взема решение
за създаванене на нова валутна система, която да подпомогне следвоенното
възстановяване и развитие на страните след Втората световна война. На тази
конференция се установяват двете ключови международни организации –
Международният валутен фонд (МВФ) и Банката за реконструкция и
18
Когато в обращение циркулират единствено сребърни монети, се говори за “сребърен
монометалически стандарт” или “сребърен монометализъм”. Ако едновременно в обращение
циркулират златни и сребърни монети, се говори за “биметалически стандарт”.
18
развитие (БРР) - предшественик на Световната банка, чиято цел е да създадат
рамка за икономическо сътрудничество и развитие, която да доведе до по-
стабилна и просперираща глобална икономика. Бретън-уудската валутна
система се характеризира със: фиксирано разменно съотношение между
щатския долар и златото, свободна обмяна на долари срещу злато,
поддържане на големи златни резерви и фиксирани стойности на останалите
международни валути към щатския долар. Установява се т.нар. “златно-
доларов стандарт”. През годините на съществуването му доларът се
установява като основна резервна валута в световен мащаб. През 1971 г.
обаче възниква инфлационен натиск върху международната парична система
и щатския долар, а златните резерви на САЩ са силно изчерпани, което води
до прекратяване от страна на САЩ на обмяната на долари в злато. С това
престават да съществуват фиксираните валутни курсове и конвертируемостта
на долара, които са основни характеристики на Бретън-уудската валутна
система.
19
Маркс, К., “Капиталът”, т. І, Изд.на БКП, 1958 г., с. 106.
19
себе си и не са конвертируеми в злато или сребро, но са законно платежно
средство по силата на декрет на правителството”20.
Характерни особености на книжните пари са: първо, техният
принудителен валутен курс, който определя обективната им обществена
валидност в стоковия свят; второ, тяхната необезпеченост със злато, сребро
или други благородни метали или финансови активи от страна на
емисионната институция; трето, те са рядка стока, но могат да се обезценяват
и да намаляват своята покупателна способност в резултат на увеличаване на
тяхното количество от страна на ЦБ. Ограниченията и контрола върху
тяхното предлагане детерминират стойността на книжните пари и обуславят
инфлационните процеси в икономиката. Те поставят основите на
съвременното книжно-парично обращение и на книжния стандарт. В този
случай е характерно, че парите нямат законово обезпечение, то се осигурява
от емитентът на книжните пари – ЦБ и няма ограничения за величината на
тяхното предлагане. В съвременната парична практика централната парична
власт във всяка държава, в т.ч. и Европейската централна банка /ЕЦБ/ се
стремят да поддържат и контролират ценовата стабилност в националните
стопанства на основата на количественото уравнение на размяната.
20
Фридман, М., “Немирството на парите”, ИК “Дамян Яков”, С., 1994, с. 12.
21
Вълчев, Т., “Краят на златно-доларовият стандарт”, Изд. на БАН, С., 1980, с. 260.
20
Банковите пари са вид пари, участващи в разплащанията, при която
се издават платежни документи срещу открита в банковата институция
сметка от страна на купувача на стоките или услугите. Банковите пари
характеризират по-висш етап от развитието на книжно-паричното обращение
и обуславят появата на съвременната високо развита банково-кредитна
система.
Характерни черти на банковите пари са: първо, движението на банковите
пари се регулира от банковите институции и тяхното обращение зависи от
действителните потребности на стоковия оборот, т.е. съществува пряка връзка
между реалните икономически процеси и кредитните операции на банковите
институции; второ, те нямат принудителен курс както книжните пари и по
дефиниция са обезпечени с банковите активи; трето, те са разменяеми срещу
налични пари чрез проста банкова операция; четвърто, техен емитент са
търговските банки, а не ЦБ в дадена държава; пето, те са напълно
дематериализирани – плащанията с тях се извършват по сметки, а не в
наличност.
Основни видове банкови пари са депозитите и чековете. Депозитите,
известни като депозити с фиксиран (определен) срок или безсрочни депозити
(депозити до поискване), са конвертируеми в налични пари и са средство за
разплащане. Срочните депозити имат предварително договорен срок и
лихвен процент. Тези депозити могат да бъдат краткосрочни (ако техният
срок е 1, 3, 6 месеца), средносрочни (със срок 12, 18, 24, 36 месеца) и
дългосрочни (например със срок 60 месеца и др.). Лихвеният процент по тези
депозити зависи от срока и сумата на депозита. Той може да бъде неизменен
до падежа на депозита, плаващ, при който ТБ си запазва правото едностранно
да променя нивото му, нарастващ през срока на депозита или друг вид.
Срочните депозити могат да бъдат изтеглени или преведени чрез банково
нареждане или чек само на датата на падежа или преди нея, но с някаква
санкция. Безсрочните депозити нямат определен срок и могат незабавно да
се превърнат в пари в брой или да се преведат чрез банково нареждане или
чек без ограничения или санкции. Обикновено към безсрочните депозити се
отнасят и т.нар. “овърнайт депозити”, които са с изключително кратък срок -
до 24 часа. Що се отнася до гражданите и домакинствата, те могат да правят в
21
ТБ “спестовни влогове”, които също могат да бъдат безсрочни,
позволявайки внасяне и теглене на суми пари по всяко време без
ограничения, както и срочни спестовни влогове, които са с предварително
установен срок и лихвен процент. По тези влогове банката издава лична
спестовна книжка на клиента и всички извършвани от клиента операции се
записват по тази книжа.
Чековете са дългови инструменти (платежни нареждания), издавани от
ТБ с цел разплащания, при които на лицата се издава чекова книжка. Тази
чекове книжка е лимитирана, т.е. се издава до определена сума. Сумата, до
която се издават чековете може да бъде: а) до размера на остатъка по сметката
на икономическия агент в банката, или б) до размера на договорения (ако има
такъв) кредит по тази сметка. Този кредит са нарича “овърдрафт”.
В международния платежен оборот съществена разновидност на
банковите пари са специалните права на тираж /СПТ/. СПТ са вид
международни банкови пари, които се емитират от МВФ – те представляват
паричната единица на Фонда, в която се изразяват неговите операции.
Проектът за създаването на СПТ е одобрен от МВФ през 1967 г., а
споразумението за тяхното създаване е ратифицирано през 1969 г. Основания
за използването на СПТ е минимизирането на колебанията във валутните
курсове на различните видове кредити. СПТ нямат материално-веществена
форма и съществуват като счетоводни записвания по специални сметки в
МВФ. Те се разпределят между страните-членки на МВФ според квотата на
страните във Фонда. Стойността на СПТ първоначално е определена на
0,888571 грама злато, което се е равнявало на 1 щатски долар. СПТ се
определя като кошница от ключови международни валути - евро, японска
йена, британска лира и щатски долар. Относителните тегла на тези валути в
кошницата се преразглеждат на всеки 5 години и отразяват относителните
дялове на валутите в международната търговия и финанси. Ролята на СПТ е
като международен резервен актив и разчетна единица при регулиране на
дефицитите в платежните баланси на страните-членки на МВФ и валутните
отношения между отделните държави.
Съвременни видове банкови пари, които имат все по-широко
приложение, са банковите карти и електронните пари.
22
Банковата карта е пластмасова карта, която е издадена от банка по
силата на сключен договор за банкова карта с клиента – притежател на
картата. Условие за това е наличието на открита от него сметка в съответната
банкова институция. Върху банковата карта е записана информация по
електронен път, която се използва многократно за идентифициране на
притежателя й. Множество операции могат да се извършват с банкови карти,
а именно: а) теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ или
т.нар. “банкомати”; б) плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства
ПОС – устройства при търговци, чрез които се извършват плащания на
закупени стоки и услуги чрез използване на банкова карта; в) превод на пари
между сметки чрез терминални устройства АТМ; г) плащане на стоки и
услуги чрез терминални устройства АТМ; д) справочни и други неплатежни
операции, и др.
Банковите карти биват два основни вида: дебитни и кредитни.
Дебитна карта е тази, която позволява на оправомощения й държател да има
достъп до средства, които са до размера на разполагаемата наличност по
сметката му в банката или до определен лимит, договорен между
картодържателя и банката. Кредитната карта позволява на оправомощения й
държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит
между него и банката. В България е широко приложението и на двата вида
банкови карти. Плащането с банкови карти у нас е регламентирано с Наредба
№16 на БНБ за електронните платежни инструменти, приета на 29 септември
2005 г. и в сила от 11 октомври 2005 г.
Електронните пари или т. нар. “е–пари” са разновидност на
кредитните пари. Те са резултат на електронизацията и
компютъризацията на банковите операции в съвременното банкиране.
Електронните пари се отличават от системите за разплащане, които зависят от
заверяването и задължаването на сметки с договорен произход (банковите
карти). Електронните пари са електронен платежен инструмент, заместител
на банкнотите и монетите, който е съхранен върху чип-карта или компютърна
памет и който се емитира единствено от правно регламентирани ТБ.
Директива №46 на Европейския съюз от 2000 г. регламентира
специфичната дейност осъществявана от институциите-издатели на платежни
23
средства под формата на електронни пари. С тази директива се създава
„единен европейски паспорт за издателите на електронни пари” в ЕС. Цели се
защита на потребителите, свободна конкуренция, а също и правна сигурност,
която позволява развитието на електронната търговия. Според Директива
2000/46/ЕС правната дефиниция на електронните пари е следната:
“парична стойност, представена като вземане срещу издателя, която се
съхранява върху електронен инструмент, издава се срещу получени средства
в размер, не по-малък от самата емитирана парична стойност и се приема
като платежно средство от лица, различни от издателя, без непременно да е
необходимо включването на банкови сметки в транзакцията”22.
Електронната парична стойност се съхранява по електронен път
върху електронни устройства (чип карта или компютърна памет). Тя
служи като електронен заместител на банкнотите и монетите. Електронните
пари следва да се разглеждат като средства за плащане с многоаспектно
приложение и се разделят на картови продукти и продукти, базирани на
мрежова или софтуерна основа.23 Картовите продукти са под формата на
предплатени карти или електронни портмонета, които използват чип, за да
съхраняват стойност. Те се зареждат от банкови сметки чрез ПОС-терминали,
телефон или Интернет. Картовите продукти се създават, за да улеснят
директните трансфери на малки по размер плащания, като предлагат
заместител на традиционните пари. Целта им е да се премахнат трудностите
от носенето и използването на пари в брой, особено в дребни банкноти и
монети и оттук да способстват за бързи, надеждни плащания. Продуктите,
базирани на мрежова или софтуерна основа, използват различна
телекомуникационна мрежа, най-вече Интернет, и също се насочват към
улеснение на плащанията на дребно. Характерно е, че понякога използването
на електронни пари се съчетава и работи паралелно с други инструменти като
дебитни или кредитни карти. В България издаването и употребата на
електронните пари са регламентирани със Закона за паричните преводи,
22
ЕСВ, “Report on electronic money”, European Central Bank, August 1998, р. 7; Трифонова, С.,
“Парична теория, парична политика, европейска парична интеграция”, Университетско Изд.
“Стопанство”, С., 2006, с.23.
23
Божинов, Б., “Електронните пари”, Изд. “Абагар”, Велико Търново, 2000 г.
24
електронните платежни инструменти и платежните системи, приет в края на
март 2005 г. и влязъл в сила на 8 октомври 2005 г.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
Банкнота Банкова карта
Банкови пари Бартер
Безсрочни депозити Благородни пари
Бретън-уудска валутна система
Валутност Всеобщ еквивалент на размяната
Двойно съвпадение на желанията Дебитна карта
Декретни пари Делимост на парите
Дематериализация на парите Деноминация на парите
Електронни картови продукти Електронни пари
Електронни продукти, базирани на
мрежова или софтуерна основа
Закон на Грешъм Златен монометализъм
Златен стандарт Златно-девизен стандарт
Златно-доларов стандарт
Книжни пари Книжно-парично обращение
Кредитна карта Конвертируемост
Ликвидност
Монометализъм Металически пари
Непълноценни пари
Овърдрафт Овърнайт депозити
Пари Платежно средство
Предсказуемост на дохода Пълноценни пари
Свойства на парите Световни пари
Символични пари Спестовни депозити
Специални права на тираж Средство за плащане на дългове
Средство за размяна Средство за съхранение на стойността
Срочни депозити Стандарт на стойността
Стойност на парите Стокови пари
Функции на парите
Чекове Чекови депозити
ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ
1. Характеризирайте същността и причините за възникването на парите
като всеобщ еквивалент! Определете приноса на различните
теоретични концепции по този въпрос!
25
2. Дефинирайте разликата между функциите на парите като средство за
размяна и стандарт на стойността! Каква е ролята на пълноценните и
непълноценните пари в тези функции?
3. Определете ролята на книжните пари в съвременното книжно-парично
обращение за развитие на националната икономика! Защо в основата
на инфлационните процеси се поставя емисията на книжни пари?
4. Какви са различията между банковите и книжните пари! Какви видове
банкови пари циркулират в съвременното парично обращение?
26