КАК РАБОТЯТ ПАРИТЕ?

Парите са изобретявани много пъти и на различни места. За това не са нужни нови технологични
решения, в случая става дума по-скоро за революция в мисленето. Това предполага създаването на нов тип
интерсубективна реалност, съществуваща единствено благодарение на споделеното въображение на дадена
група от хора.
Парите не са банкноти или монети. Това е какъв да е предмет, който хората са готови да използват с
цел систематично представяне на стойността на други неща, с което да се улесни размяната на различни стоки
и услуги.
Черупките и доларите имат някаква стойност единствено благодарение на колективната въобразена
реалност. Стойността им не е вложена в тяхната химическа структура, в цветовете или в тяхната форма. Иначе
казано, парите не са нещо материално, те са психологически конструкт. Тяхна функция е да превръщат
материалното в мисъл. Как обаче е възможно това? Защо някой би се съгласил да размени плодородно
оризище срещу шепа безполезни черупки? Защо хората правят хамбургери, продават здравни застраховки
или гледат противни дечурлига, след като в замяна на усилията си получават единствено няколко парчета
оцветена хартия?
Ние правим това, защото имаме вяра в плодовете на колективното въображение. Доверието е
градивният материал на всички видове пари. Когато богатият земеделец продава собствеността си,
получавайки в замяна торба с черупки на мраморни морски охлюви и ги пренася в далечни земи, той е
сигурен, че достигайки желаното място, ще срещне там други хора, които са готови да му продадат ориз, къща
и земеделска земя срещу същите тези черупки. Това показва, че парите са система на взаимно доверие, при
това не каква да е, а най-универсалната и ефективна система на взаимно доверие, която човечеството е
създавало до момента.
Доверието се основава на изключително комплексна и трайна мрежа от политически, социални и
икономически отношения. Защо приемам за истинска черупката на морския охлюв, златната монета или
доларовата банкнота? Защото хората около мен правят същото. От своя страна, хората около мен правят това,
защото аз правя същото. Всички ние заедно правим това, защото кралете ни искат да плащаме данъците си по
този начин, също както свещениците, които очакват да плащаме своя десятък. Вземете една доларова
банкнота и я разгледайте внимателно. Ще видите, че това е само парче оцветена хартия с подписа на
министъра на финансите на САЩ от едната страна и фразата „На Бог се уповаваме“. Приемаме плащания в
долари, защото вярваме на Бог и министъра на финансите. Ключовата роля на доверието обяснява защо
финансовите ни системи са толкова тясно обвързани с политическите, социалните и идеологическите, както и
защо финансовите кризи често се предизвикват от политически процеси, а борсовите индекси се качват и
спадат в зависимост от това с какво настроение са се събудили брокерите.
Когато парите се появяват за първи път, хората не изпитвали такова доверие в тях, затова било
необходимо като такива да се използват неща, които имат собствена стойност. Първото парично разменно
средство в историята — „ечемичените пари“ на шумерите — са добър пример за това.
„Ечемичените пари“ са тъкмо това — фиксирано количество зърна ечемик, използвани като
универсална единица мярка при оценяване и размяна на други стоки или услуги. Най-често използваната
единица била „сила“, което се равнява на около литър. Стандартизирани купи, побиращи точно една „сила“,
се произвеждали в голямо количество, така че винаги когато хората трябвало да купят или да продадат нещо,
те можели да отмерят лесно необходимото количество ечемик. Заплатите също се изчислявали и изплащали в
ечемик. Мъжете работници получавали 60 сили месечно, а жените — 30. Десятниците получавали между
1200 и 5000 сили. Никой, дори най-лакомият, не бил в състояние да погълне 5000 литра ечемик месечно, но
пък можел да използва част от тях, за да си купи други неща — масло, кози, роби, а също и храна".
Макар ечемикът да е ценен сам по себе си, не е лесно хората да бъдат убедени да го използват в
качеството на паричен знак, вместо като просто една от многото стоки за продан. За да разберете защо, само
си помислете какво би се случило, ако вземете торба ечемик и отидете в мола, опитвайки се там да я
размените срещу тениска или парче пица. Продавачите вероятно веднага ще повикат охраната. Въпреки това
било донякъде по-лесно ечемикът да получи доверието на хората в качеството си на първото парично
разплащателно средство в историята. Това се дължало на неговата биологична ценност. Иначе казано,
ечемикът става за ядене. От друга страна, той се съхранява и транспортира трудно. Затова истинският пробив
в историята на парите е свързан с изграждането на доверие в парични знаци, които нямат присъща им
ценност, но са по-лесни за съхранение и транспортиране. Такъв тип пари се появяват в Месопотамия в
средата на III хил.пр.Хр. Това са сребърните шекели.
Сребърните шекели не са монета, а 8,33 грама сребро. Когато Законникът на Хамурапи постановява, че
ако свободен мъж убие жена робиня, той трябва да плати на нейния собственик 20 сребърни шекела, това
означава, че той дължи 166 грама сребро, а не 20 монети. Повечето парични единици, които се срещат в
Стария завет, се дефинират по сходен начин, а не в монети. Братята на Йосиф го продават на израилтяните за
20 сребърни шекела, т.е. за 166 грама сребро (на същата цена като робинята — все пак Йосиф бил още дете).
За разлика от ечемичените пари, сребърните шекели нямали стойност сами по себе си. Не можеш да
ядеш или пиеш сребро, нито да се обличаш с него; то е и прекалено меко, за да се изработват полезни
сечива — палешник или меч, изработен от сребро, би се счупил точно толкова бързо, колкото ако го направим
от алуминиево фолио. Когато ги използваме за нещо, златото и среброто обикновено служат за изработване
на бижута, корони и други статусни символи — луксозни стоки, които членовете на дадена култура
идентифицират с високия социален статус. Иначе казано, стойността им е културно обусловена.
Самият факт, че други хора вярват в стойността на черупките от морски охлюви, доларите или
електронните данни, е достатъчен да укрепи собствената ни вяра в тяхната стойност, дори и да мразим,
презираме или осмиваме тези хора. Християните и мюсюлманите, които инак не се разбирали по въпросите
на религията, въпреки това можели да постигнат съгласие по паричните въпроси, тъй като ако религията им
изисква от тях да вярват в нещо, то парите изискват от тях да вярват, че други хора вярват в нещо друго.
В продължение на хиляди години философи, мислители и пророци очернят парите, обявявайки ги за
корен на всички злини. Дори и да е така, парите са същевременно апогей на човешката толерантност. Те са
по-либерални в сравнение с езика, държавните закони, културните норми, религиозните вярвания и
социалните привички. Парите са единствената система на споделено доверие, която позволява на хората да
прекрачват междите, отделящи различните култури, без да дискриминират никого заради неговата религия,
пол, раса, възраст или сексуална ориентация. Благодарение на парите дори хора, които не се познават и си
нямат взаимно доверие, могат да си сътрудничат ефективно.
Употребата на парите почива на два универсални принципа:
Принцип на универсалната превратимост: парите са алхимик, способен да превръща
обработваемата земя в преданост, справедливостта в здраве, насилието в познание.
Принцип на универсалното доверие: парите са посредник, позволяващ на кои да е двама души да си
сътрудничат за постигането на произволна цел.
Тези два принципа позволяват на милиони непознати да си сътрудничат ефективно в търговията и
производството. Тези привидно благовидни принципи обаче имат и тъмна страна. Когато всяко нещо може да
се превърне в друго, а доверието между хората зависи от безлични пари или черупки, това подкопава
местните традиции, интимните отношения и човешките ценности, поставяйки на тяхно място безстрастния
закон на търсенето и предлагането.
Човешките общности и семейства винаги са се основавали на убедеността в това, че има „безценни“
неща като честта, предаността, любовта и морала. Тези неща лежат извън обхвата на пазарите и не трябва да
се продават или купуват с пари. Дори и пазарът да предлага добра цена за определени неща, те не могат да
се продават. Родителите не трябва да продават децата си в робство, вярващият християнин не би извършил
смъртен грях, верният рицар не може да предаде своя господар и никой не би продал наследствените земи
на племето на непознати, колкото и пари да предлагат в замяна.
Парите винаги са се опитвали да проникнат през тези препятствия, точно както водата се просмуква
през пукнатините в язовирна стена. Някои родители са принудени да продадат част от децата си в робство, за
да могат да изхранват останалите. Вярващи християни са убивали, грабели и мамели, купувайки си
опрощението на църквата с част от спечеленото. Амбициозни рицари са предлагали верността си на този,
който е готов да плати най-висока цена, купувайки верността на собствената си свита с пари. Племенните
земи биват продавани на чужденци от другия край на света, в замяна на което членовете на племето стават
част от световната икономика.
Парите имат и още по-тъмна страна. Макар да изграждат универсално доверие между непознати, то е
вложено не в хора, общности или сакрални ценности, а в самите пари и безличните системи, чрез които те
функционират. Не вярваме нито на чужденеца, нито на своя съсед, доверието ни е отправено към парите им.
Свършат ли те, няма доверие. Рушейки стените, които крепят традиционните общности, религии и държави,
парите постепенно превръщат света в един голям и бездушен пазар.
Ето защо икономическата история на човечеството може да се разглежда като един деликатен танц.
Хората разчитат на парите да улеснят сътрудничеството им с непознати, но същевременно се страхуват, че те
ще разрушат човешките ценности и съкровените отношения. Затова ние с една ръка съзнателно рушим
общностните устои, възпирали така дълго устрема на парите и търговията. С другата си ръка обаче
изграждаме нови прегради, защитаващи обществото, религията и околната среда от робството на пазарните
сили.