РОМИТЕ

Изготвил: Гергана Донева

Фак. № 18200342218
Спец.: НУП, задочно обучение
 В медийното пространство в България, ромите се представят
преди всичко чрез социалните си проблеми и девиантното си
поведение. В много малко материали се пише за техните
ценности, традиции и всекидневие. По тази причина не-ромите
не познават тяхната етнокултурна идентичност. За никого не е
тайна, че у болшинството от хората представите и нагласите им
по отношения на ромите са изцяло негативни
 Слушайки легендите, докосвайки се до обичаите и изследвайки традициите,
може определено да се каже, че ромите са дошли от Индия. Според индийски
източници техните прародители са сикхите, а ромският език е близък до местно
индийско наречие, санскрит. Според легенда в горното течение на р. Ганг е
съществувала държавата Хинд. Нейният могъщ владетел е бил убит от завоевателя
Скендер /Александър Македонски/, който през 4 в. пр. н. е. с войските си завладява
Индия. След това жителите на тази държава се разпръсват по целия свят.
Специалисти определят три основни маршрута на ромите към Европа.
Първият, т. нар. Северен път, е в посока на север, през Задкавказието.
Възможно е едно от разклоненията на този път да поема западно от Черно море в
посока Украйна – Полша и Молдова – Балканите.
Вторият поток е в югозападна посока – през Сирия – Палестина –
Персийския залив – Египет – Северна Африка. Това е всъщност и основанието за т.
нар. египетска хипотеза за произхода на ромите. Може би това обстоятелство е
дало основание в някои страни ромите да бъдат наричани „египтяни” или,
трансформирано – „джипсис” на английски, „хитанос” на испански, „житан” на
френски. В Унгария ги наричат „фараонско племе”.
Третият поток е в посока западните граници на Византия и Балканския
полуостров. Така в разстояние на 3-4 века ромите се настаняват трайно по цялата
територия на Византийската империя. Значителното присъствие на роми в
България, Румъния и Сърбия дава основание на мнозина да нарекат Балканския
полуостров ”Втора родина на ромите”.
 РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Появата на роми по българските земи основно се свързва с

времето на цар Иван Шишман. Специалистите се позовават на
Рилската грамота от 1378 г. Другото, което не се оспорва, е, че
най-масовото заселване на роми по българските земи е станало
по времето на падането на България под османска власт. Големи
групи роми са вървели след османската армия и така са намирали
препитание. По-голямата част от тези роми започват да водят
уседнал живот и се приспособяват към местното население.
Втората голяма вълна на роми към Балканския полуостров е
след Кримската война. По силата на Парижкия мирен договор /3
март 1856 г./ на Влашко и Молдова е наложено премахване на
робството.
 До тогава ромите в тези
княжества са имали статута на роби – т.
нар. ватраши. След отмяната на
робството големи групи роми се
насочват към Трансилвания и
предизвикват мощна миграционна
вълна, известна като „Голямата
калдерерска /кардарашка/ инвазия”.
Различните групи роми от тази
миграционна вълна условно са
наречени „калдараши” от румънското
„келдера” – котел. В България
кардарашите имат и други имена –
„сръбски роми” и „катунари”. Тези
роми са предимно скитници. Те се
смятат за истински роми (чого ром), за
които обвързаността с определено
място се възприема като робство. В
момента това е най-заможната част от
ромската общност в България.
 Пътуването на ромите с цел
препитаване в цялата история на
ромите е бил предпочитан начин на
живот и съществуване. Идеята за
“пътят и пътуването” е в основата на
тяхната жизнена философия да се
задоволяваш с малкото и най-
необходимото, защото какво можеш
да носиш със себе си, когато си вечно
в движение. Неговото прекратяване е
прекратяване на социалния живот и
упражняването на професиите от
хората на общността. Затова
свободата на духа, свързана с волен
живот, нетърпимост към всякаква
власт и институции са ключовите
понятия, около които се гради
ромската памет и душевност и това е
отразено и широко застъпено и в
техния фолклор.
 През 1956 г. с Постановление № 1216 на Министерския съвет от 17.Х.
1957г.”За решаване въпроса на циганското малцинство в България” на практика се
забранява чергарството, което прекратява традиционния начин на живот на
ромите.
В страната се приемат Закон за борба със скитничеството и просията,
правителствено постановление № 258 от 17 декември 1958 г. за уреждане на
въпросите за циганското население, правителствено разпореждане от 2 ноември
1961 г. за откриване на училища-интернати и пансиони за циганчета,
разпореждане на Министерския съвет от 26 януари 1979 г. за по-нататъшно
подобряване на работата сред българските цигани.
 След 1990 година в България с отпадане
на забраната за постоянно местоживеене
сред ромите се наблюдава тенденция към
полуномадизъм – сезонно или временно
пътуване с различни цели - най-често
икономически, въпреки, че традиционните
занаяти вече са забравени и не се
упражняват. За ромите това е начин да се
адаптират към новите условия без да
изневеряват на традицията на пътуването и
динамизма.
 Ромите имат своята ментална
устойчивост във връзка с която
почти не се асимилират с
околното население, независимо
дали са пътуващи или уседнали.
До днес самите роми слагат
рязката граница между себе си и
не-ромите. Ромите съществуват в
“чуждата” култура, но никога не
забравят, че са различни и с
всички средства се мъчат да
съхраняват тази различност.
В дългият си
исторически път в Европа,
ромите не са били в
състояние да възприемат
съседните култури като
равностойни партньори, тъй
като непрекъснато са били
подлагани на репресии и
гонения. За «другите» хора и
култури те винаги са
оставали чужденци, които се
придвижват по различните
страни на света.
 Чергарството – начин на мислене и живот

“Животът на колела” за по-голяма част от

ромите в миналото и сега е била жизнено
необходима културна, икономическа и социална
реалност. В исторически план за тях номадизмът не
е “паразитна маргиналност”, а традиционна
култура, която и до днес /дори и при уседналите
роми/ се носи като обща историческа памет и
широко е застъпена в традициите и всекидневието.
Оживява и добива плътност в разказите и
спомените на възрастните хора в махалата.
Каруцата с коня, пътят и огънят са символите около
които се гради колективния спомен. Конят е
особено животно за тях. Без него те не могат да си
представят живота. И до днес смятат, че „Имаш ли
кон – няма да останеш гладен и значи си богат“
Техните песни говорят за коня като другар, който
винаги може да помогне и да те спаси от беда.
 В миналото, а и сега най-любими занаяти на ромите били ковачеството,
решетарството, бакърджийството, каладжийство....
Широко сред тях била застъпена и търговията, особено търговията с коне.
Славели се и като изкустни ездачи, лечители и окротители на коне. Тази
привлекателност на търговията за тях би могла да се обясни и с факта, че доходите от
нея са „тук и сега“, което отговаря на ромската менталност да живеят в настоящето,
като по-малко се вглеждат в бъдещето. Търговията може би се възприемала и като
състезание, където ромите са можели да демонстрират и своите качества-
находчивост, наблюдателност, хитрост и бързи реакции. Тя съответствала и на
скитническия им начин на живот. Закупували стоки на едно място, а ги продавали на
друго.
 Отдавна уседналите роми избирателно включват и преработват в
своя културен модел цели пластове от традиционната култура на зао­
бикалящото ги население, като за сметка на това губят отделни
специфики на груповия си културен модел - например, собствените
потестарни органи, в някои случаи - езика и традиционните си занаяти.
При полуномадстващите и номадските (до средата на XX в.) субгрупи,
особено при групите на кардарашите и ловарите (които и в момента са
много мобилни) традиционната ромска култура е съхранена в най-
голяма степен. Само при тях все още действа специфичният потестарен
орган - „мешере” (цигански съд). 85% от представителите на тези
субгрупи са съхранили и активно ползват езика си. При тях най-
стриктно се спазва ендогамията. В по-голяма степен, отколкото при
другите групи, са съхранени и традиционните занаяти. Те са най-
богатите цигани в страната. Две трети от тях декларират, че имат
значителни спестявания и скъпи западни коли. Половината имат
някакъв бизнес. Изживяват се като „най-истинските цигани”,
произлезли от висшите касти на древноиндийското общество, и често не
скриват презрението си към ромите от другите подгрупи.
 Семейство, род, група

Основното битие на ромите и преди, и сега, е в общността и чрез нея.

Там те изграждат интензивни всекидневни социални връзки на общуване –
размяна на информация, спомени, клюки, стоки и услуги – изцяло потопени в
атмосфера на солидарност и единение.
 Според Лиежоа семейната общност най-често представлява разширено
семейство, състоящо се от множество нуклеарни семейства и поколения.
Разширеното семейство носи сигурност и стабилност на групата и затова
важността на нуклеарното семейство е относителна, а фамилното му име няма
за ромите никакъв социален смисъл. “
Известна е традиционната склонност на ромите да създават семейство в
сравнително ранна възраст. Тази тра­диция се оказва много устойчива и трудно
се поддава на влияние от проявяващата се тенденция (в европейските страни и
у нас) за значително покачване на възрастта за сключване на първи брак, която
вече надвишава 30 години. Битуващата социална норма за започване на
семеен живот при ромските жени е с много по-ниски граници - 14 годи­ни.
За ромската общност продължава да е най-характерен многодетния модел
на семейството.
На сватбите се гледа също като на средство за засилване на връзките в
семейството, поради което сключването на брак между братовчеди се
толерира. Тъй като отделните групи са затворени и ендогамни, при брака не
се спазват стриктно забрани за кръвно родство и се женят втори и трети
братовчеди, което обяснява и високия процент наследствени болести.
 При женитба предварително се прави пазарлък между бащите на
младоженците за цената на булката, тъй като след сватбата тя става
“собственост” на семейството на младоженеца. Младите нямат думата в
пазарлъка между бащите. “При добре запазените и функциониращи цигански
групи основната форма на брак е “купуването на булката”. Тази форма е
повсеместна при т. нар. “кардараши” /ловари, лаяши, тракийски калайджии/,
както и при някои групи от общността на т. нар. “йерлии” /звънчарите в
Пазарджишко, кошничарите в Пловдивско, бургуджиите в Североизточна
България и др. /.
Мнението на родителите е задължително и при браковете чрез
“искане”, като тази форма е най-разпостранена. Много често, особено в
условията на големите градски махали и гета “искането” е в съчетание с т.
нар. “кражба” на булката /Марушиакова, Попов, 1993/. Най-важната задача за
жената е да се омъжи, да роди и отгледа деца, които също да задоми като им
направи сватби. В общността само жененият мъж смятат за мъж, а жената с
деца – за жена. Особено лошо е отношението към жена, която не може да има
деца като априори се приема, че жената е причината за безплодието на
семейството. Много често безплодието е и повод за разваляне на брака. ”
 Най-важната грижа на майката е изхранването на децата.
Майката отговаря и за всекидневното икономическо оцеляване на
семейството /храна и дрехи/. Децата се кърмят до две и три
години, тъй като се смята, че пазят майката от нова бременност и
до две години се носят непрекъснато от майката на ръце или на
гръб. Майката е тази, която учи момичето на домакински умения и
най-вече да пере и чисти. Тя е натоварена и с нейното възпитание
до сватбата.
Бащата е защитник на семейството по отношение на всичко,
което е извън групата. “В рамките на групата той е глава на
семейство и затова притежава авторитета и властта за вземане на
решения. По-голяма част от времето прекарва вън от семейството –
работи или се весели с приятели, като поддържа социални
контакти. Това, което припечелва се използва по-скоро за
изключителни разходи /празник, кръщене, сватба, купуване на кон
с каруца или кола/”. В повечето разкази бащата е споменаван
основно чрез дейностите, които върши, но също и като човек,
който обича децата си и се грижи за тях.
 Празници и празнуване

В областта на ромската празнична система си заслужава да се отбележи, че

както за огромната част от ромите християни, така и за тези ромски
мюсюлмански общности, които не са изостави­ли собствения си майчин език
за вътрегрупово общуване, е характерно придържането към т.нар. стар стил,
т.е. 13 дни след официал­ния църковен календар. Най-видно е това в
празнуването на Василица/Васии или както е известен още и сред нером-
ските среди като Ромската Нова година, празнувана на 14 януари.
В основни линии същността на празни-ка е сходна при ромите в цялата страна. На 13
срещу 14 януари за ромите християни е Бъдни вечер. Обикновено празникът про-
дължава три дни - на 14 януари е Василица, на следващия ден идва Банго Васил, а на
третия ден той вече наистина се е изкривил от веселие и игри и го изпращат да си
върви с патерица.
Следващият значим зимен празник, свързан с ценностната система на ромите, е
Бабинден, отбелязван на 21 януари. Голя-мото значение, което му се придава, е
свързано с децата като продължители на рода и ролята на по-възрастната жена
за тяхното израждане и отглеж­дане. Отбелязва се както от хорахане (свър­заните
с исляма), така и от дасикане (свър­заните с православието) роми.

Тясно свързан с ромската история и все¬кидневие е следващият празник. В края на

януари се отдава специална почит на св. Атанас - покровителя на занаятчиите и особено
на ковачите и железарите. На този свят няма по-значим и пт ромски занаят от този на
ковачите, без значение дали носите-лите му гравитират около православието, или около
исляма.
Най-голям празник за всички българс¬ки и балкански роми e Гер¬гьовден
или Хедерлез, както го наричат ромите мюсюлмани, честван на 6 май.
Християнските ромски общности свързват този ден с редица легенди около
свети Георги - спасителя на ромското племе.
Последният голям ромски празник за християните през годината е Голяма
Богородица/Бари Богородица, празнуван на 28 август. Той също е свързан с курбан, но
вече от овца, която се вари, а не се пече. Празникът трае три дни и на него се събират
роднински семейства от близо и далеч и се празнува на открито обикновено в
местност, която е свързана с легенда, дълбоко вкоренена в народното съзна­ние на
населението, с което се съжи­телства.
 Най-големи за всички роми мюсюлма­ни, както и за целия мюсюлмански свят,
оба­че си остават двата байрама - Курбан/Коч Байрам и Рамазан/Шекер Байрам.
Празнуването на двата Байряма е мно­го сходно. На Арфа (или Арифе) в
навечерието на празника се правят мекици и спе­циална халва от брашно, които се
раздават за умрелите. На този ден е абсолютно заб­ранено да се работи. Най-голям грях
взи­мат върху себе си тези жени, които използ­ват игла - равносилно е на избождането на
очите на починалите им близки. Жените и момичетата се къносват и подготвят за
празника. На другия ден преди изгрев слън­це всички вярващи мъже отиват в джамия­та
и се отдават на молитви до към 10 ч. пре­ди обяд. Тогава вече идва и самият Байрям.
На Рамазан/Шекер Байрам няма месо и се поднасят баклави, бонбони, халва,
слад­киши. На софрата ястията трябва да са не­четен брой. Раздават се задължително
бон­бони.
На Курбан/Коч Байрам се коли жертвено агне или коч, според сезона, и се яде пе­
чено или сготвено на яхния, агнешко с ориз, баница, баклава и други сладкиши, пият се
безалкохолни питиета. Празнува се в деня, точно 70 дни след Рамазан Байрама.
Приготовленията за празника започват седми­ца по-рано. Ако семейството не отглежда
овце, агнето/кочът се купува. Животното трябва да няма никакъв дефект - да не е ку­цо,
сакато или сляпо. Цената не се пазари, а се определя „кхесен” или „на око” от про­
давача. Жертвеното животно трябва да бъ­де взето един ден преди празника, за да прес­
пи в къщата за късмет и да се къноса. Къ­носването започва от главата, минава по
дължината на агнето и стига до опашката му.
Обичайно-обредната система при ромите е свързана с основните събития от
индивидуалния човешки живот: раждане, прохождане на детето, сюнет (обрязване на
момчетата при хорахане рома), подстригване на момче, тръгване на училище,
абитуриентски бал, изпращане на войник в миналото, сватба и смърт, и също е в
пряка зависимост от наложените във времето традиции, дошли от двете най-
популярни монотеистични религии у нас. Във всички тях се откриват синкретични
обредни елементи както от православието, така и от исляма.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!