Есе

На тема:
Бежанската криза през погледа на икономиста
ВЪВЕДЕНИЕ
Бежанската криза в Европа от последната година възникна поради
десетократното увеличение на потока от бежанци и икономически мигранти в Европа,
които се устремяват към богатите страни от Шенгенската зона в Европейския съюз.
Европа преживява най-голямото преселение на хора от Втората световна война.
Мигрантският поток, предизвикан най-вече от войната в Сирия и размирната
обстановка на различни места в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия, подлага
Европейския съюз на най-тежкото изпитание в последните години, надминавайки
всички други кризи, с които се сблъскваше той напоследък. Кризата с бежанците
поставя в опасност един от основополагащите принципи на общността - свободното
движение на хора - и заплашва нейното единство, прокарвайки отново разделение на
континента между Изток и Запад, четвърт век след падането на Желязната завеса. Но
този път то не е по идеологически причини или заради разпределение на сфери на
влияние, а поради различия във вижданията за подхода към мигрантите и начините за
справяне с проблема.
След началото на кризата, месеци наред, държавите-членки проявяват склонност
към самостоятелно справяне с кризата, всеки за себе си. Най-малко засегнатите от
притока на бежанци, а именно най-отдалечените от границите на Съюза, предпочетоха
да оставят държавите по южната граница на Европа да се справят със ситуацията. След
което ситуацията стана неудържима и тези държави – имам предвид най-вече Германия
– трябваше да признаят, че бежанците не искат да останат в държавите от Европейския
съюз, през които бяха пристигнали в него – Гърция, Италия и в по-малка степен
България, а че желаят да се установят в много отдалечени от границите на Съюза
страни1.
Кризата с бежанците се превърна в истинска трагедия от грешки за ЕС. Докато
властите в Берлин и Брюксел призовават за толерантност, приемственост и подкрепа за
милионите мигранти, които нахлуват в Европа, в търсене на по-добър живот,
правителствата на Балканите затварят граници, издигат огради и пращат армии, за да
отблъснат онези, които прекосяват цяла Европа, в търсене на по-добър живот.

Грешките на Договорът от Дъблин.

През 1990 година страните – членки на ЕС сключиха споразумение в Дъблин, че
ще приемат безусловно всички бежанци от цял свят, които търсят убежище. Благородна
и хуманна идея, която имаше и своите специални условности – държавите, приели на
първа линия бежанците, да не прехвърлят проблема на други.
Но европейските лидери пропуснаха две неща – на първо място, желанието на
самите бежанци къде да се настанят и второ – риска от неконтролируемо нахлуване на
мигрантски маси в общността и неспособността на по-малките страни да ги
управляват2.
Днес Гърция, Македония и България, търпят критики, че не осигуряват
адекватна грижа за мигрантите. Амнести Интернешънъл упреква балканските страни в
бездействие, а бежанците протестират, че не искат да живеят тук и правят опити да
продължат към своето Елдорадо – Германия и Англия. Те обаче стават все по-строги в
своето отношение и са на мнение, че бежанците трябва да се задържат от тази страна на
границата!3

1
http://www.fbr.bg/read.php?n=45630
2
http://www.budnaera.com/201503/1506021330.html
3
http://bnr.bg/euranetplus/post/100467412/nov-doklad-na-amnesti-interneshanal-prizovava-es-da-promeni-
politikata-si-kam-bejancite

1
 Гърция се предаде и вдигна ръце. Тя отвори своите граници към Сърбия и
Македония. Като добър съсед, България се опитва да задържи бежанските групи на
територията на страната, само и само в Брюксел да са доволни – но самите бежанци не
спират да се оплакват, че тук условията са по-ужасни дори от тези в собствените им
страни и провалят всякакви опити за интеграция. Македония затваря границите си,
Унгария и Сърбия вдигат стени и огради, докато Чехия е готова с куршуми да пази
територията си от мигрантската вълна. И свободна Европа се превърна в затвор – не
само за бежанците, но и за собствените си граждани4.

Какви са дългосрочните ползи от бежанската вълна?

Според британското списание „Икономист“, една по-отворена Европа с по-
гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както
направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век, много от тях от
Европа5.
Както подчертава Блумбърг към 2050г. 28% от населението на ЕС ще е в
пенсионна възраст. Особено тежко ще бъде положението в Германия, Гърция,
Португалия, Словакия и Испания, където пенсионерите ще бъдат почти една трета при
под 20% сега.
В резултат на застаряването икономическият ръст се съкращава ежегодно с
0.2%, но засега това не води до криза. Това ще се случи, когато пенсионните програми
станат неизпълними. За да се поддържа съотношението между пенсионери и работещи
в Европа е необходим приток на млада работна сила. Но докато ЕС не може да се
надява на ръст на раждаемостта, интеграцията на имигрантите може да помогне.
Увеличеният брой работещи в резултат на наплива от бежанци, търсещи работа,
може да помогне за облекчаване на дългосрочната заплаха за растежа на Европа.
Въпреки че няма гаранция, че бежанците ще успеят да си намерят работа, има известна
надежда, тъй като така или иначе имигрантите вече съставляват 70% от увеличението
на работната ръка в Европа за последните 10 години6.
Коефициентът на икономическа активност на имигрантите, живеещи в Европа,
понякога е по-нисък отколкото на коренните жители. Например, във Франция делът на
работещите местни жители в трудоспособна възраст е 78%, а сред имигрантите от
страни извън ЕС – 69%. Коефициентът на икономическа активност зависи от много
фактори – от езиковата бариера до трудовото законодателство. В Италия обаче работят
72% от имигрантите от страни извън ЕС, но само 61% от местните жители7.
Враждебното отношение към имигрантите е най-силно в Източна Европа.
Въпреки това в някои страни има сериозен демографски проблем. В Словакия
възрастните сега са само 13.9% от общото население. Това е един от най-ниските
показатели в ЕС, но по прогнози към 2050 г., този дял ще достигне 31%. Системата на
социално осигуряване в Унгария също ще понесе сериозен удар, тъй като делът на
пенсионерите ще нарасне от 17,9% до 27,5%.
Данните на Евростат показват, че 79% от поискалите убежище през миналата
година са били на възраст под 35 години8.

4
Милева, К., Кризата с бежанците, Балканите и ЕС – трагедия от грешки, http://www.razkritia.com/
5
http://economix.bg/migranti-evropa
6
https://money.bg/economics/5-nachina-po-koito-bezhanskata-kriza-shte-povliyae-na-ikonomikata-v-
evropa.html
7
http://www.dw.com/bg/
8
http://ec.europa.eu/eurostat

2
 Изследвания в Германия и Австрия показват, че равнището на квалификацията и
образованието на новопристигащите е значително по-ниско, отколкото на местните
жители, включително и на чужденците, живеещи в ЕС. А дори в дългосрочна
перспектива ще бъде трудно да се повиши това равнище. Притокът на емигранти може
осигури нови бизнес възможности в някои сектори като строителството, както и за
организации, предлагащи образователни и посреднически услуги. Дали бежанците са
шанс или заплаха за трудовия пазар в Европа, обаче е все още трудно да се отговори. В
Германия, например, все повече бежанци напират към сивия сектор на икономиката.
Тъй като трудно намират другаде работа, много кандидати за убежище се вливат в
сивата икономика.
Има само бегла представа за това, какво би могло да се случи на трудовия пазар
вследствие на наплива от чужденци. Това личи най-добре в Турция, която до този
момент е приела 2,2 милиона сирийски бежанци. Експерт от турската Национална
банка е проучил как това се отразява на трудовия пазар в страната. Неговият извод:
бежанците наистина представляват заплаха за работните места на местните хора, но
предимно на черния трудов пазар9.
Смятам, че бежанската криза може да се използва в чисто икономически аспект
в решаването на проблеми на трудовия пазар. Миграцията и движението на хора се
отразяват по принцип добре на икономиката. Те могат да внесат един вид равновесие
на пазара на труда. Новата работна сила, която се задава може да бъде полезна за
отделните страни. Например на пазара на труда и в България и в Румъния има позиции,
които са свободни – в сферата на здравеопазването или пък строителството, които
спокойно могат да се заемат от бежанци. Но безспорно бежанската криза е
предизвикателство. Въпреки, че към момента, за страната ни е трудно да се справи с
проблема, може за в бъдеще да види възможност от чисто икономическа гледна точка.

Къде сгреши Европа с бежанците? Кой извлича ползи от бежанската вълна?

Бежанската криза обърна с главата надолу много неща в Европа. Немалка част
от правилата, които важаха досега, изведнъж бяха ревизирани. Това се отнася и до
критериите за икономическа стабилност на страните-членки. Някои от европейските
държави твърдят, че щели да изразходват твърде много пари за бежанците. И затова ЕК
трябвало да отчете този факт при огледа на бюджетните баланси10.
Германската икономика ще извлече полза от потока бежанци. Такъв поне е
изводът на ръководения от проф. Марсел Фратчер Институт за икономически
изследвания DIW11. Приносът на имигрантите за брутния вътрешен продукт на страната
през 2016 г. ще бъде около ¼ процентен пункт, показват изчисленията на базирания в
Берлин мозъчен тръст.
Икономическият институт очаква, че в рамките на следващите три години около
290 хил. бежанци ще се отправят в търсене на работа във федералната република.
Според Фердинанд Фихтнер „притокът на бежанци е лесно управляем“ 12. По думите му
безработицата ще се увеличи незначително.
През тази година в Германия ще дойдат 800 хил. бежанци, показва прогнозата на
федералното правителство. DIW изчислява, че и през следващата година броят на
имигрантите ще е съизмерим. Едва през 2017 г. бежанският поток ще намалее. Според
досегашния опит около една трета от кандидатите за убежище в Германия получават

9
http://dnes.dir.bg/news/bezhanskiat-natisk-20467510?nt=13
10
http://www.dw.com/bg/
11
http://www.investor.bg/evropa/334/a/bejancite-nasyrchavat-germanskata-ikonomika-202522/
12
http://www.bgonair.bg/investor-live/2015-09-17/ikonomicheskite-smetki-na-germaniya-za-polzite-ot-
bezhantsite

3
такова право. От тях, от своя страна, близо 80 на сто са в трудоспособна възраст. А от
тях пък 70 процента започват да си търсят работа. Според тези сметки на DIW през тази
година на пазара на труда ще се появят 50 хил. допълнителни работници, а през
следващите две години прогнозата е за 120 хил. на година.Според анализаторите, това е
най-подходящия период за приемане на толкова много бежанци. В момента,
финансовата свобода на действие за интеграция на бежанците е налице, тъй като
пазарът на труда е изпразнен. За тази година DIW очаква германската икономика да
нарасне с 1,8%. За следващата година очакванията са за ръст от 1,9%.
Според проучване на Кьолнския институт за икономически изследвания,
Германия ще има нужда от 50 млрд. евро в следващите години за подслон, храна и
транспорт на бежанците13. Всеки един от тях ще има нужда от държавна помощ в
размер на 15 000 евро годишно, като в тях се включват и курсове по езици и
интеграция.
Разбира се, за всяко похарчено от правителството евро, ще бъде приход за
някого другиго – от строителните компании, грижещи се за лагерите, до учителите по
езици и магазинчетата, от които бежанците си купуват храна. Ето защо, за държавите,
като Германия, тези разходи ще стимулират икономиката. По друг начин обаче стоят
нещата за държавите като България и Гърция.
Брюксел принципно е съгласен с подобни възражения. Още в края на октомври,
миналата година, председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заговори за по-
гъвкаво тълкуване на правилата за онези страни, които са особено силно засегнати от
бежанската криза. Юнкер обаче побърза да предупреди, че „има и страни, включително
и големи, които не правят достатъчно“. Репликата му със сигурност е адресирана към
Франция например, която от години насам не може да приведе в ред държавния си
бюджет. Но това няма нищо общо с бежанците, тъй като в сравнение с други страни-
членки на ЕС, Франция приема малко бежанци.
Разбира се, някои от държавите биха могли да използват бежанската криза, за да
извлекат конкретни изгоди за себе си. Федералното правителство в Берлин споделя тези
опасения14.
Смятам, че от тези изгоди би следвало да се възползва и нашата страна.
Наличието на бежанци и емигранти допринася за всяка една съставна част от брутния
вътрешен продукт, без значение от техния образователен, професионален, семеен и
материален ценз. В момента се строят временни бази, ще се увеличи потреблението на
храни, горива и лекарства, ще се наложи увеличение на бюджета на държавни
институции като служби за сигурност, гранична полиция, агенция за бежанци и т.н.
Всичко това са пари, разходи, инвестиции, движение и потребление. Това, разбира се, е
най-малкото, защото ако вникнем внимателно в профила на всеки един от пришълците,
ще намерим хора, които искат от България да заминат за други европейски държави,
други ще искат да работят, трети да се възползват от социалната ни система, а ще има и
такива, които просто ще се установят в България, за да живеят и да си харчат парите в
условия на сигурност15. Нека не забравяме, че Сирия не е бедна държава и проблемите
там са други. Освен това има огромна разлика между нелегален емигрант и човек със
статут и квалификация.
България отново има златни шансове и ще е крайно жалко, ако ги пропилеем.
Необходимо е да увеличим мащаба на нашето мислене и да превърнем заплахите във
възможности16. Нека също така да не забравяме, че тези хора не са тук от добро и
13
http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/02/02/2697068_germaniia_shte_poharchi_50_mlrd_evro_za_bejancite_v/
14
http://www.investor.bg/evropa/334/a/kak-germaniia-moje-da-propusne-polzite-ot-bejancite-204044/
15
https://money.bg/economics/balgariya-propuska-ogromni-ikonomicheski-polzi-ot-bezhanskite-valni.html
16
http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/112606?page=2

4
буквалната истина е, че най-добрият и бърз успех се постига, когато помагаме на
другия да успее.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Изправена лице в лице с трагедията на бягащите от глада и войните и потресена
от зверствата на Ислямска държава, Европа започва бавно да преодолява страха си от
бежанците. Но макар емигрантите да носят дългосрочни ползи, в краткосрочен план те
са предизвикателство за ЕС. Най-голямото предизвикателство, поне на този етап, не е
икономическо, а е свързано с рисковете пред сигурността, усещането за социална
справедливост и възможна политическата нестабилност. Ако отделни градове в Европа
се превърнат в имигрантски гета, където повечето са безработни, това може да
провокира напрежение и възход на неофашистки партии. Това зависи и от мащабите на
бежанската вълна, а те са функция на геополитическия баланс. Ако богатите страни не
успеят да загърбят конфликтите помежду си и не се намесят решително, така че да
сложат край на ескалацията на конфликтите в Близкия Изток и Африка и не съдействат
за преодоляване на хуманитарната криза в бедните страни, проблемът може да стане
неуправляем.
Колкото по-бързо новите жителите на Европа намерят работа или места за
обучение с помощта на политиците, толкова по-големи ще бъдат шансовете за
заличаване на съществуващите културни и религиозни различия, пораждащи проблеми.
Посоката обаче трябва да бъде зададена сега. При това става дума за месеци, а не за
години!